Решение № 247 от 22.5.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1153/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх. № 13502/04.09.2025г., подадена от С. С. Й., адрес: •••, срещу Решение № 322/19.08.2025г. постановено по гр.д.№ 164614/2025г. по описа на РС *. С въззивната жалба са наведени опквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Поддържа се че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, като е стигнало до грешни правни изводи. Излагат се доводи, че съдът е допуснал процесуални нарушения като е кредитирал като достоверни свидетелските показания на свидетелката Ф. Ю. Т., без да съобрази че същата е сестра на ищеца, като с въззивната жалба изцяло се оспорват така дадените свидетелски показания като пристрастни и заинтересовани. Оспорват се от въззивницата твърденията неведени с ИМ- че тя не полага грижи за децата си и не се интересува от тях, като се сочи че поради обективни причини, същата не може да осигурява доходите за всички свои деца, тай като има и други две деца за които осигурява издръжка. Иска се от въззивния съд да отмени атакуваното решение, както и да осъди Д. А. Б., представляван от баща си А. Ю. Б., да заплати всички съдебни разноски по делото. С жалбата са направени доказателствени искания – да се изиска от А. Ю. Б.: Трудов договор; Служебни бележки от Дирекция Социално подпомагане, издадени на основание чл. 10А от Закона за семейни помощи за деца; Служебна бележка от съда за издадена присъда – лишаване от свобода – свидетелство за съдимост; Служебни бележки от МВР за пътувания и пребиваване извън България за период от м. ноември 2013г. до м. август 2025г. В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от Д. А. Б., ЕГН ••••••••••, представляван от баща си- А. Ю. Б., ЕГН ••••••••••, както и от А. Ю. Б. като законен представител на малолетното си дете- Н. А. Б., ЕГН ••••••••••, с който се оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Оспорва се наведеното оплакване за необоснованост, основано на доводи че първоинстационният съд едностранно е обсъждал доказателствата представени от едната страна, като се сочи че това се дължи на процесуалното бездействие на жалбоподателката С. С. Й.- ответница пред РС *. Отделно поддържа се че майката след като е изостовали децата си през 2013г. от тогова не е проявявала към тях никакъв интерес, като няма и никакъв принос към тяхната издръжка. Поради изложеното оспорва се твърдението че първоинстанционният съд е постановил необосновано и немотивирано решение, като се акцентира че съдът е увеличил определената предишна месечна издръжка и за двете деца, но увеличената издръжка е близка до минималния размер предвиден за страната. Възразява се, че въззивницата е проявила процесуално бездействие при разглеждането на делото пред първата съдебна инстанция, като е направила доказателствените си искания едва пред въззивния съд. Иска се доказателствените искания с въззивната жалба да бъдат оставени без уважение като преклудирани. Излагат се доводи с отговора на въззивната жалба, че това че бащата е подпомаган при отглеждането на децата си от своя баща е въпрос ирелевантен към определянето на дължимата месечна издръжка за децата. Твърди се, че майката не само се е дезинтересирала от децата си, но е и отказвала да изплаща месечна издръжка за същите, като за това е била осъдена с влязла в законна сила присъда на наказателния съд, за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК. Не се оспорва от въззиваемата страна, че А. Ю. Б. има сключен трудов договор, но се сочи че получава минималната за страната работна заплата, като общия доход на бащата е 1 507лв., който е крайно недостатъчен за отглеждането на двете пораснали деца и за покриване на месечните сметки за консумативите на семейството. Излагат се с отговора на въззивната жалба доводи по същество, като се поддържа че обжалваното решение на РС * е правилно и обсновано, като съдът е увеличил издръжката по искане на бащата, но е определил за всяко едно от децата месечна издръжка близка по размер до минималната за страната за този период. Акцентира се нуждите на децата са пораснали- те живеят и учат в друго населено място, което предполага допълнителни средства за пътни и дневни. Поддържа се, че всеки от двамата родители е отговорен за издръжката на децата си, а ответницата е абдикирала от грижите за децата от прекратения си брак. Отделно твърди се, че същата пуска в социалните мрежи клипове и снимки, от които се установява, че освен трудовото и възнаграждение, същата получава и странични доходи, които не декларира. Иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Относно направените доказателствени искания във въззивната жалба се иска от съда да остави същите без уважение, като направени след изтичане на преклузивния срок по ГПК. Към отговора на въззивната жалба са приложени писмени доказателства – Присъда по НОХД № 170/2022 г. на Районен съд – * и копие от публикация във фейсбук. Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна. Писменият отговор от насрещната страна по въззивната жалба е своевременно депозиран пред съда, от надлежна страна, като изложените с него съображения следва да бъдат обсъдени от въззивния съд при постановяването на решението. За насроченото открито съдебно заседание пред ОС Благоевград, страните не се явяват лично или чрез пълномощник. С писмени становища по делото- поддържат доводите си наведени с въззивната жалба и отговора към нея. За да се произнесе в рамките на правомощията си на въззивна инстанция, настоящият състав на ОС Благоевград, обвързан от оплакванията наведени с жалбата, въз основа на събраните пред двете съдебни инстанции писмени и гласни доказателства и след като съобрази представения пред настоящата инстанция актуален социален доклад, намира следното: Производството е образувано пред РС *, въз основа на предявен иск от Д. А. Б. с ЕГН ••••••••••, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своя законен представител - баща: А. Ю. Б., ЕГН ••••••••••, и А. Ю. Б., ЕГН ••••••••••, действащ в качеството си на законен представител - баща на малолетното си дете Н. А. Б. с ЕГН ••••••••••, тримата с постоянен адрес •••, срещу С. С. Й., с постоянен адрес: •••. Искът е с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс във вр. с чл.139, чл.142, чл.143 от СК. Иска се от съда да бъде изменена месечната издръжка, която ответницата С. С. Й. е осъден да заплаща на децата си, като бъде увеличена от 160лв. на по 300лв. месечно. Исковата претенция е основана на доводи, че след последното увеличение на издръжката, кято майката С. С. Й. е осъдена да заплаща на децата си през 2020г. /увеличена на сумата от 160лв. за всяко от децата/, значително са се увеличили нуждите на децата за храна, облекло, учебни помагала, пътни разходи и пари за дневни. Децата са ученици съответно в * и * клас, като са се увеличили и социалните им разходи. Отделно навеждат се доводи за увеличаване на инфлацията в страната и повсеместно поскъпване на стоките дори от първа необходимост. Изложени са съображения, че от месец януари 2025г. увеличен е и размера на минималната работна заплата за страната, респестивно размера на миничалната месечна издръжка. Ответницата не е представила писмен отговор в определения от закона срок и не е изразила становище по предявения иск. Пред първоинстанционният съд/РС */ са събрани писмени и гласни доказателства. Пред въззивния съд са събрани писмени доказателства. С обжалваното Решение № 322/19.08.2025г. постановено по гр.д.№ 164614/2025г. по описа на РС *, съдът на основание чл.150 във вр. с чл.142 и чл.143 от Семейния кодекс, е ИЗМЕНИЛ издръжката, която С. С. Й. с ЕГН •••••••••• от * е била осъдена да заплаща на децата си Д. А. Б., ЕГН •••••••••• и Н. А. Б., ЕГН ••••••••••, чрез техния баща и законен представител А. Ю. Б., ЕГН ••••••••••, всички от *, като от 160 лева месечно е УВЕЛИЧИЛ същата на по 300 лева месечно за всяко едно от децата, считано от датата на завеждане на иска- 23.05.2025г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законна причина за нейното изменяне или прекратяване, като е постановил издръжката да се заплаща до 10-то число на календарния месец за който се дължи. Съдът е възложил разноските по делото на ответницата С. С. Й. с ЕГН •••••••••• от *, като я е осъдил да заплати на А. Ю. Б., ЕГН •••••••••• от *, сума в размер на 300 лева, представляваща сторените разноски по делото, а по сметката на Районен съд гр.*- да заплати държавна такса в размер на 403.20 лева, съобразно уважения размер на исканото увеличение на издръжката, както и 5 лева за издаване на изпълнителен лист. За да постанови решението си, съставът на ОС Благоевград въз основа на доказателствата събрани пред двете съдебни инстанции, намира за установено от фактическа страна следното: Страните по делото- въззивницата С. С. Й. и въззиваемия А. Ю. Б. са бивши съпрузи. От брака си имат родени две деца - Д. А. Б., роден на *г. и Н. А. Б., родена на *г./Удостоверения за раждане/. Брака между двамата съпрузи е прекратен с Решение № 3227/11.10.2013г., по гр.д. № 903/2013г. по описа на PC * по взаимно съгласие. С бракоразводното решение упражняването на родителските права относно родените от брака деца е предоставено на бащата- А. Ю. Б., като е постановено постоянното местожителство на децата да е това на бащата- *. На майката е бил определен режим на лични контакти и отношения с децата, като същата е била осъдена да заплаща на децата си месечна издръжка в размер на по 100лв. за всяко от тях. Не е спорно по делото, а установява се и от писмените доказателства, че с последващо Решение № 7617/13.08.2020г. по гр.д. № 192/2020г. по описа на РС *, влязло в законна сила на 15.09.2020г., месечната издръжка на майката С. С. Й., по отношение на родените от брака и с А. Ю. Б. деца, е била увеличена от 100 на 160лв. за всяко едно от децата. Установява се, че майката не е изпълнявала задължението си за плащане на месечна издръжка за периода от м.09.2020г. до м. 12.2021г., поради което срещу нея е било повдигнато обвинение по чл. 183 ал.1 от НК и същата е била призната за виновна, като с Присъда № 1/17.01.2023г. по НОХД № 170/2022г. по описа на РС *, на въззивницата С. С. Й. е наложено наказание пробация. По делото пред първоинстанционния съд е разпитана като свидетел Ф. Ю. Т.- сестра на А. Б. и леля на ищеца Д. Б.. Същата в показанията си пред РС * сочи, че децата Д. и Н. се отглеждат от баща им, който се грижи за възпитанието им. Твърди също че освен че изпраща сумата от присъдените издръжки, майката не участва в живота на децата, не се интересува от тях. Не им се обажда, не изпраща подаръци. Свидетелката сочи, че през м.04.2025г. Д. претърпял инцидент, поради което лежал в болница. Макар да била уведомена за това, майката не се поинтересувала за възстановяването му и не предложила да помогне със средства за болничното лечение. Свидетелката Топчиева сочи, че децата учат в гр. * и имат нужда от повече средства поради пътуване за училище до друго населено място. Д. обича да спортува и би искал да посещава занимания по футбол, да ходи на фитнес, но не може поради липса на средства. Н. иска да посещава допълнителни уроци по английски език, но също не може, тъй като бащата няма такава финансова възможност. По делото е представен пред настоящата въззивна инстанция и приобщен към доказателствата- актуален социален доклад от Агенция „Социално подпомагане“, гр. *, в който е посочено, че след развода за децата Д. А. Б. и Н. А. Б. се грижи основно техния баща- А. Ю. Б., на който са предоставени родителските права, а майката- С. С. Й. е осъдена да заплаща издръжка в размер на 100лв., за всяко дете, чрез законния представител бащата А. Ю. Б., която с последващо решение на съда през 2020г. е увеличена на по 160лв. месечно за всяко едно от децата. От събеседването с роднините социалните работници са установили, че освен заплащането на месечната издръжка, майката не помага по друг начин за тяхното оглеждане, не поддържа отношения с децата си, не ги търси и не спазва определения и режим на лични контакти и виждане с децата. Становището на социялния работник в представения пред въззивния съд актуален социален доклад е, че несъмнено с порстването на децата, нуждите и потребностите им значително са се увеличили, в сравнение с времето на последното изменение на определената от съда месечна издръжка, респ. това води и до увеличаване на средствата необходими за задоволяването на социолно- битовите нужди на децата, както и увеличени на средствата свързани с тяхното обучение. Основните нужди и потребности се задоволяват адекватно от страна на бащата, а майката С. Й. изплаща присъдената месечна издръжка на Д. и Н.. Сочи се в актуалния социален доклад на Агенция „Социално подпомагане“, гр. *, че не е настъпила промяна относно жилищните услоивия за живот на бащата и децата, както относно адреса на местоживеене, така и относно жилищната среда и материално- битовите условия за живот. Не се сочат настъпили промени и относно трудовата заетост на бащата и неговите доходи. Поддържа се от социалният работник в социалния доклад, че Д. е на 17 год. и половина, а Н. е на * години, като нуждите им за адекватно задоволяване на потребностите им са значително увеличени в сравнения с периода на последно определената от съда издръжка, като съдът следва да постанови решение с което да бъдат максимално защитени интересите на децата, като безспорно издръжката който майката следва да заплаща на децата си следва да бъде увеличена, тъй като към момента тя е по-ниска по размер от минимално определената такава за страната, съгласно чл. 142 ал.2 от СК. От приетия пред РС * като писмено доказателство Трудов договор № 407/23.06.2025г., сключен между „Пиримпекс“ АД, гр.* и А. Ю. Б., видно е че бащата е назначен на длъжността „Производител, ръчно на хляб“ с основно месечно възнаграждение от 1077 лева, като престира работната си сила и работи по трудов договор, на пълно работно време и за неопределен срок. От Дирекция „Социално подпомагане“ гр.*, г-н Б. получава помощи по чл.7, ал.1 от ЗСПД, в размер на 110 лв. Пред въззивния съд е представено и прието като доказателство- Удостоверение № 0102-11-00-2069/09.12.2025г. от Агенцията за социално подпомагане, с което се удостоверява че лицето А. Ю. Б., ЕГН ••••••••••, е получил от Дирекция „Социално подпомагане“, еднократна помощ по реда на чч. 10а от Закона за семейните помощи за деца- през месец 08.2015г.- за детето Д. А. Б. в размер на 250лв. и през месец 08.2016г., за детето Н. А. Б., в размер на 250лв. От доказателствата представени с въззивната жалба и с допълнителна молба пред ОС Благоевград, установява се че майката С. С. Й., работи по безсрочен трудов договор сключен с „Гроут-9“ ЕООД, като е започнала работа като „продавач консултант“, на пълно работно време и при месечно трудово възнаграждение в размер на 933.00лв. С Допълнително споразумение към трудов договор № 78/19.07.2024г., сключено със същия работодател, месечното трудово възнаграждение на С. С. Й. е увеличено на 1077лв. месечно. Видно от представената с въззивната жалба Служебна бележка от Агенция за социално подпомаганегр. Перник, установява се че С. С. Й. също е получила на осн. чл. 10а от Закона за семейните помощи за деца, сумата 300лв. за м. 06.2025г. Не е спорно по делото, че въззивницата освен децата си Д. и Н. от брака си с въззиваемия А. Ю. Б., има още две деца- М. Й. П., роден през *г. и К. Й. П., роден през *г., за чиято издръжка и отглеждане се грижи като техен родител. Не се установява по делото майката да получава и други доходи, освен тези за които по делото са представени доказателства. Детето Д. А. Б. е на *години и * месеца и през учебната 2024/2025г. е бил ученик в *-ти клас в ••• гр.*. Н. А. Б. е на * години, като през учебната 2024/2025г. е била ученичка е в *-ти ••• гр. *. Съответно освен общите разходи за храна, дрехи, обувки, лекарства, те имат и разходи свързани с учебния процес- за пътуване, за снабдяване с учебни пособия, подходящи за училище дрехи, както и за снабдяване с училищна униформа. Двамата пътуват ежедневно за училищни занятия от * до гр. *. Отделно от събраните по делото грасни доказателства, установява се че децата имат желание за посещаване на извънучилищни занимания по интереси, но бащата е разполага с необходимите средства за това. Въз основа на фактическите изводи, които съответстват на тези направени от първоинстанционния съд, въззивната инстанция разглеждаща делото, излага следните правни съображения.: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. Предмет на въззивна проверка е обжалвано решение на РС * в частта, с която е уважен искът по чл. 150 СК, с който месечната издръжка която майката С. С. Й. е осъдена да заплаща на непълнолетните си деца- Д. А. Б. и Н. А. Б., е увеличена от 160 лева до 300 лева. При извършена проверка въззивният съд намира постановеното решение за валидно постановено, от компетентния за разглеждането на иска граждански съд, с правораздавателна власт по спора, като същото е произнесено от законен състав, като отговаря на изискванията на чл. 236 от ГПК за изискуемата от закона форма и съдържание. Настоящата инстанция приема, че решението в обжалваната му част е допустимо, тъй като е постановено по редовна искова молба, а районният съд се е произнесъл по процесуално допустим иск, с който е бил сезиран от легитимна страна. Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 150 СК, за основателността на който следва да се установи трайно изменение на нуждите на издържаните лица и/или промяна във възможностите на задълженото лице. При определяне размера на увеличената издръжка съдът следва да съобрази, както увеличените нужди на детето, така и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава едновременно и на увеличени нужди на детето, и на възможностите на родителя му. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143 ал. 2 от СК, те дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат /чл. 142 ал. 1 СК/. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно алиментно задължение, и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете", за да възникне задължението за нейното осигуряване. При новата нормативна уредба и след приемането на новия СК, съдът не е обвързан от определен максимален размер на дължимата издръжка и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело, следва да определи същата по размер, максимално в интерес на детето и в съответства с доходите на родителя и на неговите финансови възможности да я дава. Следва да се отбележи, че задължението за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е с приоритет пред задълженията по облигационните отношения, в които са встъпили родителите на детето. Обратното би означавало, че за да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение за издръжка на детето всеки от родителите, който е обременил своето имущество чрез сключени договори с трети лица, а това противоречи на целта и смисъла на института на издръжката. Родителите има не само правно, но и нравствено задължение да издържат родените от брака си деца до навършването на пълнолетие. В този смисъл временните затруднения на родителите не могат и не трябва да се поемат от децата, тъй като се предполага че на тази възраст децата не могат да генерират доходи и да се самоиздържат. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, за да бъде уважен като основателен предявеният иск за изменение на дължимата издръжка, като в настоящият случай се иска увеличението й, е необходимо да се установи настъпване на изменение в някое от обстоятелствата, въз основа на които е бил определен размерът й. Според нормата на чл. 142 от СК този размер се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице-величини, които не са константни, а търпят промяна във времето. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът в първоинстанционното производство е следвало, посредством пълно и главно доказване, да изясни основния факт на доказване, а именно, че след влизане в сила на решението, с което е определена последната издръжка на бившата му съпруга и майка на децата му, е настъпила промяна в обстоятелствата по чл. 142, ал. 1 от СК- нарастването на потребностите на ненавършилите пълнолетие деца и/или нарастване на материалните възможности на майката, от която се търси издръжката. Следва да се отбележи, че липсва законово изискване тези изменения в потребностите на имащия право на издръжка и възможностите на задълженото за издръжка лице да бъдат установени кумулативно. Достатъчно за уважаването на иска по чл. 150 от СК е да се установи изменение само на едно от тези обстоятелства. Въззивният състав на ОС Благоевград намира въз основа на самостоятелен обстоен анализ на събраните доказателства, че нуждите от издръжка на лицата имащи право да получават такава, значително са се увеличили в сравнение с периода в който е била увеличена последно дължимата месечна издръжка, която майката е била осъдена да им заплаща/2020г./ Съдът съобрази че децата са пораснали и са съответно на *и на *години, като са в горните класове на средното училище. Обичайните битови нужди на децата за храна, облекло, отопление, вещи за лични нужди, но същевременно и за учебни пособия и облекло за училище, както и дневни пари и средства за извънучилищна дейност са се увеличили. Децата живеят в дома на баща си в *, което налага ежедневното им пътуване до гр. *, където същите учат, което е свързано с допълнителни парични средства за пътуване, дневни пари и пари за храна. Социалният живот на децата се е променил- същите са с увеличени културни потребности, нужда от спортна дейност и от извънучилищни занимания по интереси. От свидетелските показания на свидетелката Ф. Ю. Т., установява се че децата имат желание да посещават частни уроци, но родителят при който децата живеят, не разполага с достатъчни доходи за до осигури възможността за удовлетворяването на тези техни интереси. Иначе не са установяват от събраните доказателства извънредни обстоятелства, обуславящи извода за наличието на нужди по– големи от обичайните за децата в сравнение с други деца на такава възраст, като децата са здрави, с нормално развитие за възрастта си, контактна и в добри отношения както с майката така и с бащата, като при същите не са налице специални потребности, които да предпоставят допълнителни средства за осигуряване на специални условия за живот и грижи. Установява се от доказателствата по делото че подкрепа за отглеждането на децата се оказват само от техния дядо бо бащина линия, но същият с оглед на възрастта си и доходите си от пенсия, не е в състяние да подпомага материално бащата при отглеждането на децата, които живеят при него. Следва категорично да бъде направено разграничение между дължимата от родителите месечна издръжка, чрез която на децата се осигуряват минималните парични средства необходими за техния нормален живот, отглеждане и възпитание, от паричните средства в натура, които родителите предоставят на децата си за закупуване на необходими за живота им вещи, дрехи, подаръци, за пътувания в страната и в чужбина, за уроци за извънучилищна дейност и други нужди. Месечната издръжка е задължително алиментно задължение на родителите, без което съществуването и нормалното развитие на децата ще бъде поставено в опасност, а даденото в натура е факултативното задължение на родителите с оглед на моралния им родителски дълг и с оглед на конкретните им финансови възможности. В настоящия казус липсват доказателства от които да е видно, че майката подпомага непълнолетните си деца- Д. А. Б. и Н. А. Б. чрез предоставяне на допълнителни парични средства в натура, която помощ е отделна и различна от задължението за плащане на месечна издръжка децата, чрез техния баща който упражнява пряко родителските права и се грижи основно за отглеждането и възпитанието на дацата. С оглед на правното основание на предявения иск- чл. 150 от СК, по делото не се установява да е настъпила съществена промяна с доходите и имуществото на родителите, в сравнение с времето през което последно е увеличена месечната издръжка, която майката е била осъдена от съда да плаща на непълнолетните си деца. Само по себе си това обстоятелство не обуславя извода за неоснователност на предявения иск. Настоящият съдебен състав, намира, че са налице предпоставките на чл. 150 от СК, в частност налице са трайно изменени нужди на непълнолетните деца Д. А. Б. и Н. А. Б., което налага увеличаване на определената до настоящия момент издръжка в размер на 160лв. за всяко от децата. В тази връзка съставът на ОС Благоевград съобрази, че освен чисто обективните предпоставки определящи нарастващата нужда на децата/това че същите са станали непълнолетни и учат в по-горен клас/ настоящият съдебен състав следва да съобрази е настъпилите през последните две години обективни предпоставки извън тези свързани с децата и техните родители- социално икономически процеси касаещи цялото ни общество. В края на 2025г. е извършена промяна на националната валута на страната- приемането на еврото като основна платежна парична единица, което несъмнено доведе до значително нарастване на цените на всички стоки и услуги от първа необходимост. Към тези промени следва да се добавят и войната в залива и затварянето на Ормузкия проход и увеличаванено на цените на петрола и на всички горива. Съобразно установената съдебна практика, съдът на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая въззивният съд съобрази значителното увеличаване на годишната инфлация от началото на 2026г., предвид публично достъпната информация на електронна страница на Национален статистически институт https: //www. nsi. bg/, която е от значение за спорното право, тъй като се отразява върху размера на средствата необходими за задоволяване нуждите на имащите право на издръжка. Още по- тревожно е обстоятелството че съобразно мненията на специалистите в тази област, действителния ръст на инфлацията е значително по- висок от официално обявения от националния статистически институт. Излеженото води на несъмнения извод, че несъмнено са налице обективни обстоятелства, водещо до извода за необходимост от увеличение на издръжката определена от съда при последното и увеличение през 2020г., когато социално икономическите условия на живот в страната са били съвършено различни. Както вече се посочи, размерът на издръжката по чл. 143, ал. 2 СК е функция от потребностите на самите деда и възможностите на родителите им, но не може да бъде помалък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, т. е една четвърт от размера на минималната работна заплата, тъй като касае се за нормативно определяне на най- ниския законово допустим размер на дължимата месечна издръжка, осигуряваща на едно дете минималните средства за съществуване, при това включващи покриването само на най- належащите нужди на детето от храна, дрехи, учебни пособия и задовалявенот на социално- битовите му потребности. Съдът не може да определя месечна издръжка под така определения за страната законов минимум. Следва да се посочи, че към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, размера на МРЗ за страната/след 01.01.2026г.- 620.20 евро/ 1213лв./, а манималния размер на месечната издръжка за едно дете, който съобразно чл. 142 ал.2 от СК е 1/ 4 от МРЗ, е в размер на 155.05евро/или 303.25лв./ Очевидно е че увеличената издръжка в размер на 300лв. месечно, за всяко едно от децата Д. А. Б. и Н. А. Б., с обжалваното решение на РС *, в размера на минималната месечна издръжка за децата, което на практика означава че дори след увеличението определената от съда издръжка ще бъде достатъчна за задоволяване на екзистенц минимума от нуждите на всяко едно от нъполнолетните деца и отново няма да бъда достатъчна за покриване разходите за извънучилищна дейност. Съдът при изграждането на изводите си по делото въз основа на установените факти, е основал доводите си на обективните данни за семейното и имущественото положение и на двамата родители, като съвсем естествено се е позовал и на разпоредбата на чл. 143 ал.1 от СК, тъй като и двамата родители са длъжни да осигуряват издръжката на малолетните си деца, независимо от доходите и имуществената си. Обстоятелството че родителските права по отношение на детето са предоставени на единия родител, не освобождава другия родител от задължението да поеме част задължението за месечната издръжка за детето. От друга страна безспорно е, че тежестта за отглеждането и възпитанието на детето и осигуряването на необходимите финансови средства за това е на родителя, на който съдът е предоставил прякото упражняване на родителските права, тъй като същият не може да откаже да осигури на детето необходимите ежедневно средства за задоволяване на основните му потребности. В този смисъл и след самостоятелен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че определената от първоинстанционния съд обща сума от 600лв. месечно необходима за всяко едно от непълнолетните деца, може да покрие само минималните необхидими средства за съществуването на децата, като родителите следва да понесат тежестите за издръжката на децата поравно- всеки да осигури по 300лв. месечно. И двамата родители са в трудоспособна възраст, здрави и способни да престират труда си срещу заплащане. Работят по трудови договори, като получават месечно възнаграждение в размер на МРЗ за страната. Липсват убедителни доказателства че същите осъществяват дейности, с които да получават допълнителни доходи, което на практика означава че бащата следва да поеме недостигащите средства за порасналите нужди на децата си, а майката ще изпитва значителни затруднения да заплаща увеличения размера на определената издръжка, тъй като същата се грижи за отглеждането и издръжката на още две деца. За правилното решение по настоящото дело, съставът на ОС Благоевград намира че следва да съобрази че при определяне на размера на дължимата месечна издръжка, се изхожда преди всичко от интересите на децата, за да бъдат подсигурени в максимална степен, необходимите средства за тяхното пълноценно отглеждане и възпитание. С разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК е нормативно определена минималната месечна издръжка необходима за едно дете и е прието, че същата е в размер на 1/ 4 от размера на минималната работна заплата. На практика считано от 01.01.2017г. минималната месечна издръжка за едно дете е в размер на 155.05 евро/303.25лв./, като съдът не би могъл да определи месечна издръжка под минимално определената за страната, въпреки че в съдебната практика отдавна се е утвърдило разбирането, че определената от закона минимална месечна издръжка, с оглед на социалните условия на живот на българина, както и с оглед на стандарта на живот в страната и определената от НСИ линия на бедността, е крайно недостатъчна по размер дори и за едно новородено, още по-малко за дете на *или *години, което е ученик в горните класове и вече има завишени потребности от облекло, храна и учебни пособия, както за дневни пари и средства за извънкласна училищна дейност. При съпоставката между нуждите на децата- Д. А. Б. и Н. А. Б. и възможностите на тяхната майка- С. С. Й., за заплащане на месечна издръжка, извършена в съответствие с разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК, налага се за въззивния съд категоричния извод че абсолютно неоправдано е да се приеме въззивницата да заплаща месечна издръжка в размер по- малък от 300лв./155 евро/, който всъщност е минималния размер на издръжката за страната. Същевременно преценката на събраните доказателства мотивират въззивният съд да приеме, че определената от първоинстанционния съд месечна издръжка в размер на 300лв. е не само изцяло в интерес на децата- Д. А. Б. и Н. А. Б., но и напълно във възможностите на тяхната майка- С. С. Й.. Оплакването във въззивната жалба, че определената издръжка с обжалваното решение на първоинстанционния съд, не е съобразена с възможностите на майката на детето, въззивният съд счита за неоснователно. При равни финансови възможности на родителите, неосновани са доводите на въззивницата, излажени с въззивната жалба, че на практика бащата следва да осигурява по- голямата част от издръжката на родените от брака деца, като въз основа на събраните по делото доказателства това твърдения нито е логически обосновано, нито е убедително подкрепено със съответните доказателства. Така въззивницата е била абсолютно пасивна и е бездействала в хода на процеса пред първата съдебна инстанция. Пред настоящата инстанция тя е представила доказателства за трудовите си доходи, но не е представила доказателства за това дали живее в собствено жилище, какви са съществуващите облигационни отношения по които тя е страна. Същата навежда доводи, че има още две деца за чиято издръжка се грижи, но не представя никакви доказателства какви са доходите на техния баща, дали новото и семейство живеят в едно домакинство, респ. каква част от издръжката на малолетните и деца е поета от другия родител- техен баща. Така или иначе задължението за заплащане на издръжка за ненавършилите пълнолетие деца е безусловно и не зависи от възможностите и доходите на родителите, тогава когато е определена издръжка в размер на минимално допустимия размер за страната за съответния период, който е нормативно определен и се променя при всяка промяна на МРЗ за страната. Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, въззивният съдът счете че на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, обжалваното съдебно решение на РС *, следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Въззивната жалба е неоснователна, поради което съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.3 от ГПК, следва разноските пред настоящата съдебна инстанция да бъдат възложени на въззивницата. Следва да бъде осадена С. С. Й., да заплати на непълнолетния си деца, чрез техния баща и законен представител- А. Ю. Б.- сумата 204.50 евро/400лв./ за разноските заплатени за адвокатски хонорар в производството пред ОС Благоевград. Водим от горното, съдът