Решение № 202 от 17.2.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1835/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК. С решение № 44/28.03.2025 г. по т.д. № 197/2024 г. Софийски окръжен съд, ГК, III първоинстанционен търговски състав, съдът е признал на основание чл.194, ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК неистинността на следния документ, представен в оригинал от ищеца „Ксамар 2010“ ЕООД със заявление вх. № 6905/26.05.2021 г. по описа на СРС по ч.гр.д. № 20211110129562 на СРС – запис на заповед от 24.09.2020 г. за сумата от 500 000 лева, с падеж 30.10.2020 год., издаден от ЕТ „П. Й. 2020“, ЕИК 206215809, понастоящем заличен търговец, с правоприемник П. Б. Й. – по отношение на автентичността на подписа, положен в документа от името на П. Б. Й. като издател, като е изключил неистинския документ от доказателствата по делото. С това решение са отхвърлени предявените от „Ксамар 2010“ ЕООД срещу П. Б. Й. обективно съединени искове – 1./ с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 500 000 лева, главница по запис на заповед от 24.09.2020 г., с падеж 30.10.2020 г., издаден от ЕТ „П. Й. 2020“, ЕИК 206215809, понастоящем заличен търговец, с правоприемник П. Б. Й., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2021 г., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й заплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 20211110129562 на СРС; 2./ с правно основание чл.506, ал.1, т.2 от ТЗ – за заплащане на сумата от 29 027.70 лева , съставляваща законна лихва върху главницата от 500 000 лева по горния запис на заповед, дължима за периода от падежа му, 30.10.2020 г., до 26.05.2021 г., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК; и 3./ с правно основание чл.506, ал.1, т.4 от ТЗ – за заплащане на сумата от 1 666.67 лева, съставляваща комисионна по горния запис на заповед в размер на 1/3 от 1 % от главницата от 500 000 лева по записа на заповед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2021 год., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й заплащане. Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Ксамар 2010“ ЕООД, което моли то да бъде отменено като въззивният съд постанови друго, с което да уважи предявените искове. Поддържа, че е неправилно и в явно нарушение на процесуалните правила, което го прави незаконосъобразно. Фактическите изводи на съда били необосновани, доколкото съдът се е позовал на тях само въз основа на приета по делото съдебно-почеркова експертиза, която била непълна и необективна. Като сравнителен материал били използвани нарочно изготвени образци, положени повече от 4 години след издаване на процесния запис на заповед. В решението не били анализирани отговорите на вещото лице по въпроси, зададени от ищеца в открито съдебно заседание, както и доводите и направените възраженията на ищеца срещу заключението. Вярното и точно сравнителното почерково изследване зависело от сравнителните образци от подписите. В конкретния случай сравнителните образци /експериментални и условно свободни/ са малко. Възраженията на ответната страна били напълно неоснователни, тъй като ответникът получил претендираната сума по друго каузално правоотношение между страните и подписал процесната запис на заповед. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установявало, че задължението на ответника към ищеца е надлежно счетоводно отразено, както и че същото и към момента не е погасено. Ответникът по жалбата П. Б. Й. я оспорва и моли съдът да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение. Счита недопустимо съдът да разпитва свидетел относдно подписването на записа на заповед. Счита неоснователно искането за допукане на повторна експертиза. Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна: Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Ксамар 2010“ ЕООД срещу П. Б. Й. обективно съединени искове: 1./ с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 500 000 лева, главница по запис на заповед от 24.09.2020 г., с падеж 30.10.2020 г., издаден от ЕТ „П. Й. 2020“, ЕИК 206215809, понастоящем заличен търговец, с правоприемник П. Б. Й., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2021 г., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й заплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 20211110129562 на СРС; 2./ с правно основание чл.506, ал.1, т.2 от ТЗ – за заплащане на сумата от 29 027.70 лева , съставляваща законна лихва върху главницата от 500 000 лева по горния запис на заповед, дължима за периода от падежа му 30.10.2020 г. до 26.05.2021 г., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК; и 3./ с правно основание чл.506, ал.1, т.4 от ТЗ – за заплащане на сумата от 1 666.67 лева, съставляваща комисионна по горния запис на заповед в размер на 1/3 от 1 % от главницата от 500 000 лева по записа на заповед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2021 год., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й заплащане. В исковата молба е посочено, че ЕТ „П. Й. 2020”, ЕИК 206215809 като издател на запис на заповед от 24.09.2020 г. неотменимо и безусловно се е задължил без протест да плати на падежа 30.10.2020 г. на поемателя „Ксамар 2010“ ЕООД сумата от 500 000 лева. Тази сума не била заплатена на падежа, поради което на 26.05.2021 г. „Ксамар 2010“ ЕООД подало заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя за заплащане на сумата по записа на заповед в размер на 500 000 лева. По образуваното ч.гр.д.№ 20211110129562 на СРС съдът издал на ищеца заповед № 14571/11.10.2021 г. по чл.417 от ГПК за изпълнение и изпълнителен лист от същата дата за сумата от 500 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2021 г., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й заплащане. ЕТ „П. Й. 2020”, ЕИК 206215809 бил заличен в ТРРЮЛНЦ с вписване от 13.05.2022 г., като негов правоприемник бил П. Б. Й.. С разпореждане № 77611/22.06.2023 г. на СРС по делото, в което била издадена заповед за изпълнение, получено на 04.07.2023 г. на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК на ищеца било указано, че по делото е подадено възражение чл.414, ал.1 от ГПК в срок от длъжника, поради което в едномесечен срок може да предяви установителен иск за вземането си. Ответникът П. Б. Й. е оспорил исковете като недопустими и неоснователни. Исковете билиа недопустими, тъй като П. Б. Й. не бил регистрирал ЕТ „П. Й. 2020”, ЕИК 206215809, поради което не можел да е правоприемник на заличения едноличен търговец. Ответникът не знаел за регистрацията, а веднага след узнаването заличил едноличния търговец в Агенция по вписванията на 13.05.2022 г. Поради тази причина не бил надлежен ответник. П. Й. не бил съставил и не е подписал записа на заповед за сумата 500 000 лева поради което не бил отговорен за това вземане. Подписът и ръкописният текст в представения запис на заповед не били положени от ответника, а били имитирани, както и документите по регистрацията на ЕТ „П. Й. 2020”, ЕИК 206215809. Счита, че ръкописните текстове и подписът били положени от друго лице с цел да бъде задължен ответникът с процесните суми, по който начин да му бъде отнето имуществото, което притежава – в частност недвижим имот, находящ се на ГКПП – Калотина, с идентификатор 35479.1.9006 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18- 1086/10.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, към който единствено са насочени изпълнителни действия за изнасянето му на публична продан с цел удовлетворяването на вземането на ищеца в настоящото производство. Във връзка с подправянето на процесния запис на заповед от 24.09.2020 г. била сезирана Софийска районна прокуратура и било образувано досъдебно производство № 5341/2022 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 39269/2022 год. по описа на СРП. Ответникът е оспорил истинността /автентичността на представения запис на заповед от 24.09.2020 год., с падеж 30.10.2020 г., с издател ЕТ „П. Й. 2020“, ЕИК 206215809 с възражения, че подписът и ръкописният текст в същия не са положени от П. Б. Й.. По делото е представен в оригинал по ч.гр.д. № 20211110129562 на СРС на л.11 запис на заповед от 24.09.2020 г., с който ЕТ „П. Й. 2020”, ЕИК 206215809 като издател неотменимо и безусловно се е задължил без протест да плати на падежа 30.10.2020 г. на поемателя „Ксамар 2010“ ЕООД сумата от 500 000 лева. Записът на заповед носи подпис на физическото лице П. Й. като издател на записа, с ръкописно изписани две имена и добавка „като управител“. По делото е приложено ч.гр.д. № 20211110129562 по описа на Софийски районен съд, образувано по подадено от „Ксамар 2010“ ЕООД на 26.05.2021 г. заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя по записа на заповед за заплащане на сумата по същия в размер на 500 000 лева. Издадени са Заповед № 14571/11.10.2021 г. по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за заплащане от длъжника ЕТ „П. Й. 2020” на сумата 500 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2021 год. до окончателното й заплащане. Видно от отбелязванията в Търговския регистър по партидата на ЕТ „П. Й. 2020”, ЕИК 206215809 търговецът е заличен с вписване № 20200903141822 /преди датата на подаване на заявлението на „Ксамар 2010“ ЕООД по чл.417 от ГПК. Правоприемник на заличения търговец е физическото лице П. Б. Й. с ЕГН ••••••••••. С влязло в сила определение № 6709/31.05.2023 г. по ч.гр.д. № 9340/2022 г. на СГС е установено, че П. Б. Й. е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. С оглед обстоятелството, че „Ксамар 2010“ ЕООД е уведомено за разпореждането на СРС по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК на 04.07.2023 г., и от друга страна, че искова молба, с която е образувано първоинстанционното дело е подадена до СГС на 17.07.2023 г., съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.415, ал.4 от ГПК. Във връзка с оспорването на истинността/автентичността на представения запис на заповед от 24.09.2020 г. е изслушана съдебно-графологична експертиза, която е изследвала оригинала на документа, отделен в касата на СОС, представения от ответника сравнителен материал – 10 бр. образци от подписа му, положени на 17.10.2024 г. пред нотариус, както и с оглед направеното от ищеца искане – изисканите от ОДМВР – София, сектор „Български документи за самоличност“, подадени от П. Б. Й. заявления за издаване на документи за самоличност – в оригинал, съдържащи химизирания подпис на заявителя /заявления за издаване на л.к. и паспорт № 1333/08.08.2024 г./. Съгласно заключението на вещото лице, въпреки голямата вариантност при изпълнение на подписите от лицето П. Й., установените различия в частните признаци на почерка на изпълнителя на подписа, положен в записа на заповед, не са характерни за писмено-двигателните навици на П. Й., съответно подписът, положен в записа на заповед, не е изпълнен от П. Б. Й.. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, от чието заключение се установява, че в счетоводството на „Ксамар 2010“ ЕООД фигурира непогасено вземане в размер на 1 000 000 лева от ЕТ „П. Й. 2020“ с основание договор за заем от 17.09.2020 г., което не е погасено и фигурира по счетоводна сметка 498 – други дебитори до 31.12.2024 год. – крайната дата на предоставената счетоводна информация и справки на вещото лице. Във въззивната инстанция е разпитан като свидетел Б. В. Л., от чиито показания се установява, че познава М. М. и фирма „Ксамар – 2010“ ЕООД, тъй като работили по обществена поръчка заедно през 2008 г. Свидетелят бил виждал П. Й.. Презц октомври 2019 г. М. помолил свидетеля да му помогне в един проект за построяване на две бензиностанции, едната на Калотина, а другата на Кулата и след това този проект да намери инвеститор. През септември 2020 г. М. поканил свидетеля в офиса си и подписал договор за заем с Й., като свидетелят бил там, присъствал в помещението, където се сключва договора. По този договор той трябвало да осигури средства, които да нареди на Й., като част от парите били внесени в брой. Свидетелят помогнал с транспорта и с носенето на тези средства до банката. М. наредил по банковата сметка част от парите, а другите даде в брой. Свидетелят присъствал на подписването на запис на заповед. Когато била преведена сумата, в банковия клон се подписал запис на заповед от П. Й. на стойност 500 000 лв. - в „Интернешънъл Асет Банк“ в кв. „Овча Купел“. Това се случило на два пъти, първия беше през 24.09.2020 г., а вторият след Ковид ваканцията. Офисът на М. бил на бул. „Цариградско шосе“, но запис на заповед подписали в банката, а не в офиса, защото договорът бил подписан предната седмица, в банката отидохме на следващата седмица. В съдебно заседание при предявяване на записа на заповед от 24.09.2020 г., находящ се в кориците на дело № 29562/2021 г. на СРС, свидетелят заявява, че това е този, който е подписал П. Й., защото когато седнали да подписват документа, М. поиска личната карта на Й. и свидетелят също погледнал. Във въззивната инстанция е разпитана като свидетел Л. Р. Л., от чиито показания се установява, че живее с племенника на въззИ.емия. През 2020 г. имала фирма в имот, предоставен от П. Й. и работела в предоставения й от него магазин. Магазинът се намирал преди първи пропускателен пункт на КПП „Калотина“ от лявата страна. През 2020 г. започнала пандемията и магазинът бил затворен, но след време й дали разрешение да отвори и да работи, тъй като било единствено за КПП-то. По-интензивно започнали работа през м. септември. Между 15.09.2020 г. и началото на м. октомври 2020 г. П. Й. трябвало да се прибере от морето, за да й помага в магазина. Той не успял да се върне на 15.09.2020 г., тъй като имал битов инцидент -, жена му изпрала ключовете. Той закъснял с 1-2 дни. По цял ден били заедно на работа, тъй като имало много работа. Няма спомен в този период да е имало ден, в който П. да не е бил при нея. Живеели в един двор, но в различни къщи и пътували заедно на работа и се прибирали. Тъй като пътували всеки ден, е сигурна, че на 24.09.2020 г. П. Й. не е възможно да е бил някъде другаде. Във въззивната инстанция е допусната и изслушана първоначална и повторна тройни съдебно-графологически експертизи, които са извършила съпоставка на подписите на П. Б. Й. в различни документи като категоричното заключение на вещите лица е , че ръкописният текст „П. Й.“ в частта “Три имена и подпис“ на представената за изследване Запис на заповед с издател П. Б. Й. и дата на издаване 24.09.2020 г. е изпълнен от П. Б. Й.. Двете експертизи са подробно обосновани, становищата на експертите са ясни, логични и безпротиворечиви и не съдържат каквото и да е колебание в изводите, поради което въззивният съд възприема представеното от тях експертно становище. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е процесуално допустима. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска, тъй като заличаването на едноличния търговец не води до погасяване на неговите задължения. Едноличният търговец може да бъде заличен на посочените в закона основание и при спазване на законовата процедура, но физическото лице продължава да отговаря с цялото си имущество за задълженията, които е поел в качеството си на едноличен търговец, независимо от заличаването. От това произтича и възможността ЕТ да се закрие дори и при наличие на задължения. Това е така, тъй като регистрацията на едно физическо лице като едноличен търговец само разширява неговата правоспособност, осигурявайки му възможност да сключва търговски сделки по занятие. Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.538, ал.1 от ТЗ вр. чл.481, ал.1 от ТЗ – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 500 000 лева, главница по запис на заповед от 24.09.2020 год., с падеж 30.10.2020 год., издаден от ЕТ „П. Й. 2020“, ЕИК 206215809, понастоящем заличен търговец, с правоприемник П. Б. Й., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2021 год., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й заплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 20211110129562 на СРС Искът е предявен срещу издателя за вземането по записа на заповед. Съгласно чл.538 от ТЗ издателят на записа на заповед е задължен по същия начин като платецът при менителницата. Съгласно чл.481, ал.1 от ТЗ с приемането платецът се задължава да плати менителницата на падежа. При записът на заповед със самото издаване издателят поема задължение да плати. Представеният запис на заповед изглежда редовен от външна страна, като съдържа всички изисквани от чл.535, ал.1 от ТЗ и разяснени с ТР № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ВКС по д. № 1/2004 г., ОСТК реквизити. Съгласно чл.535, ал.1 от ТЗ записът на заповед съдържа: 1./ наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; 2./ безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3./ падеж; 4./ място на плащането; 5./ името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6./ дата и място на издаването; 7./ подпис на издателя. Разпоредбата на чл.536, ал.1 от ТЗ сочи, че документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4, съгласно които : ал.2 запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване; ал.3 ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя и ал.4 запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя. По делото ответникът е направил своевременно възражение, че подписът и ръкописният текст в ценната книга не са положени и изписани от него. Заключението на първоначалната и повторната тройни, изслушани във въззивната инстанция графични експертизи, която е работила по разнообразни документи, подписани от П. Б. Й. е категорично, като съдът възприема същото като обективно, компетентно, логично и обосновано, с което единодушно вещите лица сочат, че подписът за издател в запис на заповед от 24.09.2020 г., с падеж 30.10.2020 г., издаден от ЕТ „П. Й. 2020“, ЕИК 206215809, понастоящем заличен търговец, с правоприемник П. Б. Й., е положен от ответника П. Б. Й.. Заключението се подкрепя от свидетелските показания на свидетеля Л., който дава сведения конкретно за момента на подписването на записа на заповед. Свидетелските показания на св.Л. касаят един общ период и от друга страна съдът отдава значение и на факта, че свидетелката е омъжена за племенника на въззИ.емия. Следователно процесният запис на заповед представлява автентичен документ, който материализира изявлението на лицето, посочено като негов автор. Същият е издаден от посоченото в него лице П. Й.. По изложените съображения ценната книга удостоверява вземане на ищеца към П. Б. Й. за сумата от 500 000 лева, която е била дължима на падежа 30.10.2020 г. Предявеният установителен иск е основателен и доказан по размер. Постановеното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът се уважава. II./ По предявените искове с правно основание чл.309а от ТЗ във вр. чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 29 027.70 лева , съставляваща законна лихва върху главницата от 500 000 лева по процесния запис на заповед, дължима за периода от падежа му, 30.10.2020 г., до 26.05.2021 г., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК Съгласно чл. 309а ТЗ кредиторът е в правото си да получи изпълнение ведно с обезщетение за забавата. Ответникът е изпаднал в забава след настъпване на падежа за заплащане на сумата по записа на заповед или след 30.10.2020 г. Установеното вземане е лихвоносно и не е било заплатено към датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК. По силата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение длъжникът освен поетото или възложено му от закона задължение, дължи да възмезди кредитора и за вредите от закъснението. По аргумент от чл. 81, ал. 2 ЗЗД изпълнението на паричното задължение е винаги възможно, а нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД предвижда необоримо предположение, че неизпълненото парично задължение поражда вреда като определя и механизъм за остойностяването й. При използване на електронен калкулатор за изчисление на законна лихва, въззивният съд изчислява законна лихва върху главницата от 500 000 лева по процесния запис на заповед, дължима за периода от падежа му 30.10.2020 г. до 26.05.2021 г., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на 29 027.78 лева. При това съдът намира иска основателен и доказан по размер. III./ По предявения иск с правно основание чл.506, ал.1, т.4 от ТЗ – за заплащане на сумата от 1 666.67 лева, съставляваща комисионна по процесния запис на заповед в размер на 1/3 от 1 % от главницата от 500 000 лева по записа на заповед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2021 год., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Принципно законът е регламентирал възможност да бъде предявена тази претенция като предмет на обратни искове, съгласно чл.506, ал.1 от ТЗ. Обратни искове са тези, които има приносителя на менителницата срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, при нейното неплащане на падежа /съгласно чл.505, ал.1 от ТЗ/. Процесният иск е прекият иск на лицето, в полза на което е издаден запис на заповед срещу неговия издател. Този иск не може да бъде определен като обратен, тъй като искът е предявен срещу издателя на записа на заповед, който съгласно чл.538 от ТЗ е задължен по същия начин като платеца при менителницата или е предявен спрямо платеца по менителничния ефект, тъй като издателят на записа на заповед е и платец по него. В разпоредбата на чл.505, ал.1 платецът по менителницата не е посочен сред лицата спрямо които могат да бъдат водени обратни искове. По изложените съображения съдът намира, че отговорността на издателя- платец по записа на заповед не може да бъде ангажирана по реда на обратните искове в процесния случай. Искът е неоснователен и обжалваното решение в тази му част следва да бъде потвърдено. При този изход на делото отговорността за разноските следва да бъде разделена като всяка страна заплати на другата част от направените от нея разноски, съответна на уважената и отхвърлената част от исковете. В хода на исковото производство ищецът е направил разноски в размер 11 161.11 лева за държавна такса, а в хода на заповедното производство – 10 000 лева за държавна такса. Следователно дължимите му от ответника разноски са в размер 21 094.65 лв. В хода на исковото производство ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство - 29 580 лева, депозит за възнаграждение на в.л. по графологична и съдебно-счетоводна експертизи в общ размер на 1 000 лева или общо 30 580 лева. Ищецът следва да заплати съответна на отхвърлената част от исковете част от тези разноски или 96.03 лева. В заповедното производство направените разноски възлизат на 5 608.33 лева, от които заплатена ДТ в размер на 25 лева в производството по чл.423 от ГПК, заплатено адвокатско възнаграждение в това производство в размер на 4 833.33 лева и внесен депозит за в.л. в размер на 750 лева. Ищецът следва да заплати съответна на отхвърлената част от исковете част от тези разноски или 17.61 лева. Съдът намира за неоснователно направеното от пълномощника на ищеца искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение в исковото производство – в случая за преценката за прекомерността на същото е от значение не само фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия с участието на страните и броя на проведените заседание, но като ориентир – и защитавания материален интерес. Цената само на първия от предявените искове е 500 000 лева, поради което минималното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.6 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа възлиза на 24 650 лева без ДДС или 29 580 лева с ДДС, доколкото пълномощникът на ответника адв. Г. Б. от САС е регистриран по ЗДДС, т.е. договореното възнаграждение за представителство във връзка с всички предявени искове е в по-малък размер от регламентирания в наредбата и не е прекомерно. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК и т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. ищецът следва да заплати на ответника сумата от 113.64 лева, разноски в исковото и заповедното производство съразмерно с отхвърлената част от исковете. Във въззивното производство въззивникът-ищец е направил разноски за държавна такса в размер 10 613.89 лева и за експертиза в размер 2148 лева. Съотношението на уважената част от исковете към общия им предявен размер е 529 027.70 към 530 694.37. По тази причина частта от разноските, която е дължима от въззИ.емия е 12 721.81 лева. Във въззивното производство въззИ.емият-ответник е направил и претандира разноски за експертиза в размер 2100 лева. Съотношението на отхвърлената част от исковете към общия предявен размер е 1 666.67 към 530 694.37, поради което частта от разноските, дължима от въззивника е 6.60 лева. Воден от изложеното въззивният съд