Решение № 4350 от 8.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 14801/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК. С решение № 20179923 от 01.09.2021 г., постановено по гр. д. № 75269/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 26 състав, Е. Б. П. е осъдена да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД, на основание чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 1 943, 04 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Бонус Каско“ за пътно - транспортно произшествие, настъпило на 23.04.2019 г. в гр. София на бул. „Симеоновско шосе“, при което водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, peг. № С •••• МВ, виновно причинил щети на автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста, peг. № СА •••• МН. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 925 лв., представляваща разноски по делото. Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника Е. Б. П., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че не е надлежно материално легитимирана да отговаря по този иск, тъй като собственик на автомобила е фирма „Знам какво ям“. След като е установено по делото, че управляваният от нея автомобил няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, щетата е следвало да бъде заведена пред Гаранционния фонд и фондът е следвало да встъпи в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите. Поддържа, че приетото заключение на автотехническата експертиза не може да бъде доказателство за настъпилото ПТП, тъй като същото е изготвено въз основа на документите по делото, удостоверяват изявления на ищеца. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Б.В.И.Г.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Жалбоподателтата не оспорва факта, че към датата на процесното ПТП е управлявала лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, рег. № С •••• МВ, без за същия да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На основание чл.501, ал.1 КЗ, като когато застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахования срещу виновния водач, който е управлявал моторно превозно средство, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, няма право на вземане срещу Гаранционния фонд по чл.518 КЗ. Счита за неотносими за спорното право твърденията на жалбоподателката за сключен трудов договор със собственика на автомобила, което за първи път е направено във въззивното производство. В конкретния случай виновното поведение на ответницата и отговорността й по чл.45 ЗЗД не произтича от принадлежността на правото на собственост върху управлявания от нея лек автомобил, а е за това, че е управлявала автомобила без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Като водач на автомобила тя е била длъжна преди да го управлява да се убеди дали е имало сключена за него валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но не е сторила това. В нормата на чл.638, ал.3 КЗ е регламентирана санкцията за лица, управляващи МПС, без да притежават такава застраховка. На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието. Жалбоподателката е признала, че с решение по н. д. № 9269/2020 г. по описа на СРС, НО, 108 състав е признато, че е управлявала в нарушение на закона лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Траспортер“, рег. № С •••• МБ. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното: СРС е сезиран с иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 23.04.2019 г. в гр. София, ответницата, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, рег. № С •••• МВ, по бул. „Симеоновско шосе“, с посока на движение от ул. „Пъстър свят“ към ул. „Ангел Кралийчев“, без за автомобила да има сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и на кръстовището с ул. „Асен Разцветников“, при маневра ляв завой, не пропуска насрещно движещия се по път с предимство и виновно предизвиква ПТП, с лек автомобил марка „Форд“ модел Фиеста“, рег. № СА •••• МН, в резултат на което на последния са нанесени материални щети. Към датата на увреждането, лекият автомобил марка „Форд“, модел „Фиста“, рег. № СА •••• МН, е имал валидна имуществена застраховка, сключена с ищеца - „Булстрад Каско Стандарт“ № 4704195203000589/09.03.2019 г., със срок на валидност от 11.03.2019 г. до 11.03.2020 г., за застрахователна сума от 4 900 лв. Нанесените в резултат на ПТП щети на увреденото МПС са описани в протокол за ПТП № 1724353/23.04.2019 г., съставен от Д. Георгиев - мл. автоконтрольор към ПП - СДВР, подписан без възражения от двамата водачи, както и в опис на претенция и опис-заключение по щета № 470419191921520. Вследствие на ПТП са увредени следните детайли по МПС: решетка предна броня, преден капак, фар - десен и др. Въз основа на възлагателно писмо от 30.04.2019 г. ремонтът е възложен на доверен сервиз на „ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД - „Д.А.“ ЕАД. С приемо - предавателен протокол от 29.05.2019 г. автомобилът е предаден на представител на собственика. За извършения ремонт, е издаден фактура № 1100043504/31.05.2019 г. на стойност 1 943, 04 лв. Въз основа на доклад по щета от 25.06.2019 г. ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е одобрило да се изплати на сервиза, извършил ремонта сумата в размер на 1 943, 04 лв., която сума е изплатена с кредитен превод от 28.06.2019 г. За уреждане на вземанията между застрахователя по имуществената застраховка и лицето, причинило вредата, на основание чл.410, ал.1, т.1, предл. първо от Кодекса за застраховане ищецът е предявил претенцията си срещу ответницата за изплатеното обезщетение в размер на 1 943, 04 лв., като са изпратени два броя регресни покани № 05768/03.10.2019 г., които не са получени, тъй като не са потърсени, съгласно известие за доставяне. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 1 943, 04 лв. - изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застрахователна преписка № 470419191921520, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателното изплащане на вземането. Претендира сторените по делото разноски. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявения иск, като недопустим и неоснователен. След като ищецът е установил, че към датата на ПТП за управлявания от нея автомобила не е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, е следвало да поиска заплащане на обезщетение от Гаранционния фонд. Счита, че не дължи претендираните от ищеца суми. Позовава се на изтекла погасителна давност. Оспорва представените по делото доказателства, като счита, че са неотносими за спора, тъй като изхождат от ищеца. Твърди, че не е знаела, че управляваният от нея автомобила няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като негов собственик е фирмата, при която работела тогава. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. На 09.03.2019 г. между ищеца „Б.В.И.Г.“ и „ТОР СПБ“ ЕООД е сключен застрахователен договор по застраховка „Булстрад Каско Стандрат“ за лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, рег. № СА •••• МН. Срокът на действие на договора е от 00.00 ч. на 11.03.2019 г. до 00.00 ч. на 11.03.2020 г. Уговорената застрахователна сума е 4 900 лв., а застрахователната премия възлиза на 479, 40 лв. Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП № 1724353, на 23.04.2019 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, рег. № С •••• МВ, собственост на „Знам какво ям“ ООД, управляван от Е. Б. П. и лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, рег. № СА •••• МН, собственост на „ТОР СПБ“ ЕООД и управляван от Ю.Т.. Като обстоятелства, причини и условия за ПТП е посочено, че първото МПС се движи по ул. „Симеоновско шосе“ с посока на движение от ул. „Пъстър свят“ към ул. „Ангел Каралийчев“ и на кръстовището с ул. „Асен Разцветников“, при маневра „ляв завой“, не пропуска и реалиира ПТП с насрещно движеното се МПС. В протокола е съставена схема на ПТП. В него са удостоверени причинените на МПС щети. Удостоверено е също така, че лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, рег. № С •••• МВ няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. На 24.04.2019 г. „ТОП СПБ“ ЕООД е депозирал при ищеца заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, рег. № СА •••• МН във връзка с ПТП от 23.04.2019 г. В него са посочени същите причини за настъпилия инцидент, като описаните в съставения протокол за ПТП. Представена е опис-претенция и опис-заключение по претенция 50- 01300-5012/19/24.04.2019 г. и калкулация на претенцията, от които се установява, че сумата, необходима за ремонт на лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, възлиза на 1 943, 03 лева. С възлагателно писмо от 30.04.2019 г. лекият автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, рег. № СА •••• МН, е предаден на Автосервиз „Д.А.“ ЕАД за извършване на ремонт, съгласно условията на договора за автосервизно обслужване и допълнително приложено опис на щетите от 24.04.2019 г. Подписан е и приемо-предавателен протокол. От представената пред СРС фактура № 1100043504 от 05.06.2019 г., издадена от „Д.А.“ ЕАД, с получател „Б.В.И.Г., “ се установява, че стойността на ремонта на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, рег. № СА •••• МН, е в размер на 1 943, 04 лв. с ДДС. Видно от представеното платежно нареждане ищецът е превел по банков път на „Д.А.“ ЕАД на 28.06.2019 г. сумата от 1 943, 04 лв. във връзка с процесната щета. От представената по делото справка от извършена проверка Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил с рег.№ С •••• МВ, се установява, че същият има сключена застраховка ГО със ЗД „Л.И.“ АД с начална дата на покритие 23.04.2019 г. от 16: 52 часа до 22.04.2020 г. в 23: 59 часа. Представено е писмо с изх.№ 2464 от 16.08.2019 г. от ЗК „Л.И.“ АД, адресирано до ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.“, с което е заявено, че липсва основание за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ЗК „Л.И.“ АД, тъй като към момента на настъпване на ПТП липсва сключена застраховка „Гражданска отговорност“ - ПТП е настъпило на 23.04.2019 г. в 12: 40 часа, а застраховката е сключена на същата дата, но в 16: 52 часа. Ищецът е изпратил регресна покана до ответницата на 03.10.2019 г., както и на 08.101.2019 г., за заплащане на сумата от 1 943, 04 лв. – изплатено застрахователно обезщетение. Поканата не е връчена на ответницата, като е налице отбелязване от пощенския служител, че писмата са непотърсени. Съгласно писмо на МВР, СДВР, Отдел „Пътна полиция“ срещу Е. Б. П. е съставен акт за установяване на административно нарушение с № 90191/23.04.2019 г. за нарушени разпоредби по чл.37, ал.1 ЗДвП, както й е издадено наказателно постановление № 19-4332-008339/14.05.2019 г., с което й е наложена административно наказание глоба в размер на 200 лв. по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. Същото е връчено на 24.06.2020 г. и е влязло в законна сила на 02.07.2020 г. Към писмото, като приложение са представени наказателното постановление и акт за установяване на административно нарушение. В последното е описан механизма на ПТП, който съвпада с посочения в съставения протокол за ПТП. Съгласно писмо от Гаранционен фонд застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил с рег.№ С •••• МВ е сключена на 23.04.2019 г. в 16.52 ч. С решение от 19.11.2020 г., постановено по НАХД № 9269/2020 г., по описа на СРС, НО, 108 състав, образувано по жалба на Е. Б. П. срещу НП № 19-4332-008747 от 17.05.2019 г., издадено от началника сектор в отдел пътна полиция към СДВР, с което на основание чл.638, ал 3 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, е потвърдено обжалваното наказателно постановление. С решение № 967 от 17.02.2021 г. на АССГ, 12 касационен състав, е оставено в сила решение от 19.11.2020 г., постановено по НАХД № 9269/2020 г. на СРС, НО, 108 състав. От заключението на вещото лице инж. Й.Д.Й. по изслушаната пред СРС автотехническа експертиза се установява, че на 23.04.2019 г., около 12: 40 часа, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер”, рег. № С •••• МВ, се движи по бул. „Симеоновско шосе“, с посока от ул. „Пъстър свят“ към ул. „Александър Божинов“ и на кръстовището с ул. „Асен Разцветников“, водачът предприема маневра за завой наляво, при която реализира ПТП с идващия срещу него лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег.№ СА •••• МН. Вещото лице е установило, че всички увреждания по лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег.№ СА •••• МН, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно - следствена връзка с механизма на процесното ПТП, като необходима сума за възстановяване на посочения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 2 230, 97 лв. От заключението на вещото лице Й.Д.П. по изслушаната пред СРС съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводните регистри на ищеца е отразено плащане, извършено на 28.06.2019 г. по сметка на „Д.А.“ АД, с основание – процесната щета и рег.№ на процесния автомобил СА •••• МН. Вещото лице е изчислило размера на мораторната лихва върху главница то 1 943, 04 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. Между ищеца и „ТОР СПБ“ ЕООД е сключен застрахователен договор за застраховка „Каско Стандарт“. Обект на застрахователно покритие е лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, рег. № СА•••• МН, със срок на застрахователно покритие 11.03.2019 г. – 11.03.2020 г. През време на действието на застрахователния договор – на 23.04.2019 г., застрахованият при ищеца лек автомобил е увреден вследствие на ПТП. Жалбоподателката поддържа, че неправилно решаващият съд е ценил експертното заключение по изслушаната автотехническа експертиза при изследване механизма на ПТП, тъй като вещото лице е ползвало изходящи от ищеца документи. В подкрепа на твърденията си относно механизма на настъпване на застрахователното събитие ищецът е ангажирал протокол за ПТП, съставен по надлежния ред. В протокола са удостоверени личните възприятия на съставителя относно мястото на настъпване на произшествието, местоположението на автомобили, участвали в инцидента, видимите щети. Съдържанието на протокола за ПТП е законово заложено с Приложение към чл.3, ал.1 от Наредба 13-41/09 г. Трайната съдебна практика приема, че протоколът за ПТП се съставя от длъжностно лице - служител на МВР, в кръга на неговите служебни задължения и съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление – решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., на ВКС, ТК, І ТО; решение № 73/22.06.2012 по т. д. № 423/2011 на ВКС, ТК, І ТО; решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., на ВКС ТК, ІІ ТО и др. В постоянната практика на ВКС се приема, че съдът е длъжен и непосредствено да събере доказателства с участието на страните в процеса, като изследва механизма на ПТП, с оглед обосноваване на изводите му относно механизма на ПТП, размера на имуществената отговорност и др. В разглеждания случай са ангажирани и други доказателства за установяване механизма на настъпване на инцидента. По делото е изслушана автотехническа експертиза, която не е оспорена от страните. Съдът изцяло възприема заключението на вещото лице инж. Й.Й., като обстойно и задълбочено обосновано. Вещото лице е ползвало всички относими за възложената задача материали и е достигнало до обосновани изводи. По делото не са ангажирани доказателства, които да разколебаят доказателствената му стойност. Относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, са ангажирани и акт за установяване на административно наказание, заявление за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди, които не изхождат от ищеца и удостоверяват непротиворечиво механизма на ПТП. В тази насока са и съставените от застрахователя документи относно вида и стойността на вредите. Тези доказателства не са оспорени от ответницата. Застрахователната сума при частична увреда не може да надвишава възстановителната стойност на застрахованото имущество – стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, на основание чл.400, ал.2 КЗ. На основание чл.406 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура, като за случая се прилага съответно чл.108, ал.7 КЗ. В случая застрахователят е платил стойността на ремонта на застрахования при него лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, която възлиза на 1 943, 04 лв. Жалбоподателката поддържа, че не е надлежно легитимирана да отговаря по предявения иск, който следва да бъде насочен срещу Гаранционен фонд или срещу възложителя на работата. От ангажираните по делото доказателства, обсъдени по – горе, се установи, че причина за настъпилото ПТП е предприетата от ответницата при управление на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, рег. № С •••• МВ, маневра „ляв завой“, при която е отнела предимството и не е пропуснала насрещно движещият се лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег.№ СА •••• МН. Деянието е противоправно, доколкото е в нарушение на чл.37, ал.1, изр.1 ЗДвП, съгласно който при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Ето защо и доколкото не е оборена установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина, са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата. Жалбоподателката не оспорва, а и от ангажираните по делото доказателства се установи, че към момента на ПТП не е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно нормата на чл.410, ал.1, т.1, пр.1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. В случая искът е насочен именно срещу причинителя на вредата. Действително в т.2 и т.3 от цитираната норма е предвидена възможност за встъпване на застрахователя в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 ЗЗД или собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл.50 ЗЗД. Тези възможности са предвидени от законодателя като алтернативни, без да е регламентирано задължение за застрахователя да упражни регресното си право при спазване на определена задължителна поредност. С оглед на това насочването на регресното право към първия посочен в цитираната норма длъжник – причинителя на вредата, е в рамките на предоставената от закона възможност застрахователя да прецени спрямо който от посочените в чл.410, ал.1 КЗ длъжници да упражни регресното си право. Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че искът е следвало да се насочи към Гаранционен фонд“. На основание чл.501, ал.1 КЗ, когато застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахования срещу виновния водач, който е управлявал моторно превозно средство, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, няма право на вземане срещу Гаранционния фонд. Следва да се отбележи също така, че отговорността на Гаранционен фонд е в рамките на предвидените в КЗ хипотези – чл.519 КЗ, които не включват извършване на плащания в полза на суброгирал се застраховател в правата на увредения. Същата е свързана с репариране на причинените вреди само спрямо увредените лица, като по този начин изплатеното обезщетение замества дължало от застраховател по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, когато такава не е сключена. По силата на чл.519, ал.1, т.1 КЗ Гаранционен фонд изплаща обезщетения в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, т. е. задължението е насочено непосредствено към пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди в разглежданата хипотеза, но не и суброгирал се в правата на увредения застраховател по имуществена отговорност. Такава е и целта на законодателната уредба по чл.519 КЗ (отм.), пострадалите лица да могат да получат обезщетение от Гаранционен фонд за причинените им вреди, когато тези вреди не са били предмет на застраховане. По изложените съображения въззивният съд счита, че релевираните от жалбоподателката оплаквания, че не е надлежно легитимирана по предявените искове, се явяват неоснователни. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. В случая изплатеното застрахователно обезщетение е в по – нисък размер от стойността на ремонта по средни пазарни цени, предвид експертното заключение на вещото лице инж. Й.Й. по изслушаната автотехническа експертиза По изложените съображения съдът приема, че в полза на застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение от 1 943, 04 лв., както и обичайните разноски за неговото определяне, каквито не се претендират от ищеца. Тъй като жалбоподателката не твърди и не е установила по делото да е погасил задължението си към ищеца чрез плащане или чрез друг погасителен способ, предявеният иск е изцяло основателен. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди. По разноските по производството: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 275 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство. Воден от гореизложеното, съдът