Решение № 875 от 24.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 586/2024 г.

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК. С решение № 5663 от 07.11.2023 г., постановено по т. д. № 9347/2021 г. по описа на СГС, Г.О. 27 св. ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД ЕИК 000694286 е осъдено да заплати на Ю. М. М. ЕГН •••••••••• на осн.чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 от ЗЗД сума в размер на 52 533 лева застрахователно обезщетение по имуществена застраховка Каско на МПС, за настъпило между 18 ч.на 07.08.2020г. и 17.30 на 14.08.2020г. в гр.София ул.Зайчар № 141 на гърба на блок 116, находящ се на ул.Царибродска застрахователно събитие кражба на л.а. Хюндай Туксон с рег.№ ••••••••, в едно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.07.2021г. до окончателното заплащане, както и сумата от 3633.54 лв. обезщетение за забава върху главницата, считано от окончателното произнасяне на застрахователя -16.11.2020 до датата на подаване на исковата молба - 23.07.2021г., като иска за главница е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 55 000 лв., както и иска за мораторна лихва за разликата до пълния предявен размер от 3 819.75 лв..Присъдени са направени разноски за първоинстационното производство от 2533.13 лв. на Ю. М. и за адв. възнаграждение на адв.Я. Д. в размер на 2 590.34 лв., а на ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп АД сума от 360 лв. разноски. Срещу решението е предявена в срок въззивна жалба вх.№ 113899 от 05.12.2023г. от ответника в първата инстанция ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, в частите, с които исковите претенции са уважени. Излага съображения за неправилност решението на СГС. На първо место твърди, че не е налице покрит застрахователен риск, тъй като застрахования, при издаване на добавък от страна на застрахователя, не е изпълнил задължението си да посети посочената му от застрахователя фирма да профилактира имобилайзера на процесния автомобил за генериране на персонален ПИН код. По делото са събрани гласни доказателства, че застрахования е уведомен за това задължение и същия не оспорва, че не го е изпълнил. Само поради това намира, че исковете е следвало да се отхвърлят изцяло. В конкретния случай застрахователя е констатирал разминаване между декларирани и установени фактически обстоятелства, което води до изключен застрахователен риск, съгласно т.7.1 от глава трета, раздел 1 на ОУ на застраховката Булстрад Каско Стандарт. Намира, че липсва настъпило застрахователно събитие Кражба, което обективира невъзможност на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение поради липса на основание. Дори и да се приеме настъпване на застрахователно събитие обезщетението би следвало да се равнява на цената заплатена за автомобила от застрахования, а тя е 16 000 лв., но първоинстанционния съд не е съобразил това възражение на застрахователя. Стойността на мораторната лихва е произволно определена. Оспорва разноските присъдени на ответната страна и пълномощника му, като сочи, че е подадена и молба за изменението им. Моли решението да се отмени в часттите, с които исковете са уважени и исковите претенции се отхвърлят, като му се присъдят следващите му се разноски за всяка една от съдебните инстанции. Ответната страна оспорва с отговора въззивната жалба като неоснователна. Намира, че по делото е безспорно установено, че лекия автомобил е противозаконно отнет от неизвестен извършител без знанието и съгласието на ищеца, собственик на автомобила. С приета по делото СТЕ е установена пазарната стойност на отнетия автомобил, застрахован при ответника. Съдът е формирал правилен и обоснован извод, че в рамките на производството пред първата инстанция не е установено основание за освобождаване на застрахователя от договорната му отговорност. Правилно е прието от съда, че нито от подписания добавък към застрахователната полица, нито от самата нея или общите условия към същата не става ясно, че при прехвърляне на автомобила, новия собственик на автомобила да следва да го представи за генериране на нов ПИН код на монтирания към сключването на застраховката имобилайзер. Липсват доказателства такива указания да са давани и да са свеждани до знанието на встъпилия в застраховката купувач, ищец по делото. Наред с това не е установено, че кражбата е в пряка причинна връзка с неизпълнение именно на това задължение на купувача, каквото изискване застрахователя е въвел с чл.408, ал.1, т.3 от КЗ. Съдебната практика е установила, че за да може да се аргументира правото на отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, то не е достатъчно да е налице неизпълнение на задължение от страна на застрахования по договора и то да е значимо за интереса на застрахователя, но следва да е налице причинно – следствена връзка между договорното неизпълнение и настъпване на застрахователното събитие. Цитира множество съдебна практика по този аргумент като – Реш.№140 от 1.08.2018г. по т.д.2278 от 2017г., ВКС, 1 т.о., Реш.№144 от 21.01.2021г. по т.д.2365/2019г.ВКС, 2-ро т.о., Реш.№ 105 от 11.07.2017г. по т.д.1325 от 116г., ВКС, 1 т.о. и др. Позовава се на чл.413 и чл.416 от КЗ. С оглед приетата по делото неоспорена СТЕ, която определя пазарната стойност на автомобила, намира че нормите на чл.386 и чл.389 от КЗ за твърдяно подзастраховане са изцяло неприложими. Моли решението на СГС да бъде изцяло потвърдено, като им се присъдят и разноските за въззивното производство. Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия и като съобрази обжалваното съдебно решение САС приема, че същото е постановено от компетентен състав и по допустим иск, поради което е валидно и допустимо. Като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София относно правилността на решението на ОС намира следното: Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл.409 КЗ вр. чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 55 000 лв. имуществено обезщетение по застраховка Каско за претърпени имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие кражба на автомобил. Претендирани са и мораторни лихви от 3 819 лв. от окончателното произнасяне на застрахователя и законни лихви от датата на исковата молба. С обжалваното съдебно решение СГС, след като е събрал писмени и гласни доказателства, допуснал, изслушал и приел САТЕ относно пазарната стойност на автомобила СГС, е приел за безспорно установено, че между страните е възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и ответника въз основа на застрахователна полица № 4704195203003302 от 21.10.2019г. сключена между праводателя на ищеца и ответното застрахователно дружество. Приел е за безспорно установена кражбата на автомобила и възникналото задължение на застрахователя за заплащане на обезщетение, което той не е изпълнил. СГС пълно и подробно е обсъдил всички доказателства в решението си и изводите, които е направил въз основа на тях, като САС препраща към мотивите му. Основния аргумент на въззивния жалбоподател е наличие на изключен застрахователен риск, поради несменен ПИН на имобилайзера, различие между декларирани и фактически обстоятелства и липса на настъпило застрахователно събитие – кражба. Безспорно е установено, че към полицата е подписан добавък между ищеца, като купувач на автомобила и застрахователния посредник, като е платена и застрахователната вноска. Ответника не оспорва извършеното плащане. Установено е, че е извършен оглед и заснемане на автомобила, след покупката му от ищеца, каквото изискване е посочено в добавъка. Добавък 3 с дата на подписване от 29.04.2020г. е представен по делото и в него е записано, че е валиден след извършване на оглед и заснемане. Изрично има отразено заснемане и валидност от 30.04.2020г., с подпис на извършилия огледа и заснемането представител на застрахователя Ж.. Видно от съдържанието на добавъка, никъде не е указано, че поражда действие след проверка или смяна на ПИН на имобилайзера, респ. охранителното му устройство. Въпреки твърдението си, ответника не е ангажирал доказателства такова изискаване да е отправено писмено или устно към встъпилия в застраховката нов купувач на автомобила. Въззивния жалбоподател предвид, че не е сменен ПИНа на имобилайзеар на автомобила се позовава на изключен застрахователен риск. В общите условия на имуществената застраховка Каско представени в съдебното производство в т.2 на част ІХ от раздел Общи положения се предвижда възможност за застрахователя да откаже изплащане на обезщетение ако не е поддържана в изправност алармената система на автомобила, имобилайзера на МПС, и системата за активно проследяване, ако има изискване за такава. Същото касае и ако имобилайзера е неизправен, невключен, неактивен или неговия транспондер е оставен в автомобила. Нито една от тези хипотези не се твърди и не се установи да е налице в конкретния случай. Твърди се, че следва да се смени ПИН на имобилайзера. Самия ПИН е изготвен от специализирана фирма указана от застрахователя при сключване на застраховката, за което по делото с исковата молба са представени гаранционна карта и инструкции на потребителя. Автомобила явно е имал имобилайзер, т.е. охранително устройство против кражба. Това устройство води до деактивиране на двигателя при изваждане на ключа на автомобила т.е. деактивира системата за запалване, ако не е разпознат кода, който му се предоставя чрез ключа. Следователно автомобила е имал изискваното от застрахователя устройство против кражба. Встъпилия в застраховката чрез сключване на добавъка, купувач на автомобила встъпва в застраховката с условията, при които тя е била сключена видно от чл.413 КЗ. Всяко различно изискване от тези условия изисква изрично уведомяване на новия правоимащ по застраховката, както това е сторено с огледа и заснемането на автомобила. По делото не е установено и правилно СГС е приел, че новия собственик не е бил уведомен, че е необходим нов ПИН, нов код, с който да се задейства имобилайзера. Няма данни той да го е бил изключил или същия да не е работил по начина по който е монтиран, с ПИНа предоставен първоначално и с ключа на автомобила. Следователно не е налице нито една от хипотезите посочени по-горе и предвидени в т.2 на раздел ІХ от Общите положения на Общите условия, за да има право на преценка и на отказ застрахователя да изплати или не обезщетение при кражба. Това обаче не попада в хипотезите на изключен застрахователен риск посочени в раздел Х на Общи положения. Предвид на това правилен е извода на СГС, че не е налице изключен застрахователен риск. Твърди се също така наличие на различие между фактическата обстановка и декларираното от застрахования. По делото е представена декларацията на застрахования при уведомяването на застрахователя за настъпилото събитие. Застрахователя не сочи какви са тези различия между установено и декларирано. В писмото, с което се отказва плащане също не се сочат такива различия. Застрахователя се е позовал на несменения ПИН на имобилайзера или по-скоро неизпълнение на задължение за неговата изправност, което се обсъди по-горе. Декларацията в заявлението до застрахователя реално сочи състоянието на автомобила, неговото местонахождение преди кражбата, и кога е установена кражбата, и последния маршрут на автомобила. По никакъв начин по делото не е установено разминаване между посоченото от заявителя и установеното от застрахователя. Твърдението, че не е настъпило застрахователно събитие, покрит застрахователен риск, поради това че не е извършена кражба, САС също намира за неосвателно, както правилно е прието от СГС. Заявлението до Булстрад АД е подадено на 17.08.20г., а до полицията - 3 РУ на СДВР е подадено на 14.08.2020г., деня в който е констатирана кражбата, въз основа на което е образувано и досъдебно производство, видно от приложеното по делото удостоверение на МВР на Началника на 3 РУ на СДВР от 23.09.20г.. Досъдебното производство образувано за извършено престъпление по чл.346 от НК е спряно, предвид че след проведените оперативно издирвателни мероприятия не е установен нито автомобила, нито извършителя на кражбата. Предвид на това налице са достатъчно писмени докзателства от които да се приеме настъпване на покрит застрахователен риск – кражба на застрахования автомобил. В резултат на това правилен е извода на СГС, че за застрахователя е настъпило задължение да заплати застрахователно обезщетение за откраднатия автомобил. Касателно размера на обезщетението САС намира въззивната жалба също за неоснователна. Видно от приложения договор за покупко-продажба на МПС от 28.04.20 г. същия е закупен по застрахователната му стойност от 16 хиляди лева. Застрахован е обаче на застрахователна сума от 55 000 лв., съгласно първоначалната застрахователна полица от 20.10.2019г. Съгласно приетата по делото САТЕ средната пазарна стойност на този автомобил към момента на застрахователното събитие – кражба възлиза на 52 533 лв.. Правилно в този случай СГС е съобразил нормата на чл.386, ал.2 КЗ и чл.400 от КЗ предвиждащи обезщетяване на действително претърпените вреди съобразно пазарната им стойност. Не се установява твърдяното от застрахователя подзастраховане, тъй като по делото не е установено уговорената застрахователна сума да е по-малка от дейтвителната стойност на автомобила. Предвид на това въззиввната жалба се явява неоснователна и по отношение на това възражение. Предвид, че иска за главницата е основателен в присъдения от СГС размер, върху него се следва обезщетение за забава в размер на законната лихва. Забавата настъпва съгласно чл.409 вр.чл.405 вр.чл.108 КЗ от изтичане срока за заплащане на обезщетение или за отказ за това. В конкретния случай правилно е прието, че при наличие на изричен отказ, който е в рамките на законовите срокове, то забавата настъпва от момента на отказа да се заплати обезщетение, тъй като отказа е незаконосъобразен. Мораторната лихва е изчислена с електронен калкулатор, допустимо от съдебната практика и пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства, с който този размер да е оборен, поради което решението на СГС и в тази част следва да се потвърди. Предвид на изложеното въззивната жалба е изцяло неоснователна. Решението на СГС следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваните му осъдителни части. Това касае и разноските, които са присъдени в правилни размери включая и за адвокатското възнаграждение, с оглед сложността на спора и оказаната адвокатска защита за установяване на исковите претенции. В отхвърлителните му части решението на СГС е влязло в сила като необжалвано. При този изход на спора разноските за настоящата въззивна инстанция се възлагат върху ищеца, като същия следва да заплати на ответника разноски за адв.възнаграждение. Видно от договора за правна помощ оказана е безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, като материално затруднено лице се явява клиента. Вида на оказаната правна помощ е въпрос на договореност на адвоката и неговия клиент. В този случай съдът прилага минимумите за адв. възнаграждения предвидени в Наредба 1 от 2004г.. След практиката на СЕС националния съд не е обвързан от правилата на тази наредба, но това не означава, че не може да я ползва като пример за допустимия размер на адвокатските възнаграждения. С оглед характера на спора, материалния интерес и направените оспорвания от застрахователя САС намира, че минимума определяем по Наредба 1 от 2004 г. не надхвърля допустимия минимален размер за възнаграждение относно този вид спорове. Предвид на това и настоящата инстанция намира, че следва да се присъди възнаграждение на представителя на ответника адв.Я. Д. в размер от 2 590 лв. за проведената адвокатска защита за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното, съдът