Решение № 907 от 7.5.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 129/2026 г.

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.40 от Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/. Образувано е по жалба на Г. И. Г. от гр.Търговище, против Решение № Ц-И-1150/05.03.2026 г. на главен секретар на ИА-ВКВПД. Твърди се в жалбата, че началото на административното производство е поставено със Заявление с вх. № 13 – 00 - 1407/ 21.10.2025 г., с искане за предоставяне на достъп до обществена информация по десет пункта, посредством предоставяне по електронен път и копия на материален носител. Твърди, че предоставянето на обществена информация в цитираното Решение е в изпълнение на влязъл в сила съдебен акт – Решение №311/20.02.2026г. постановено по АД № 551/2025 г. по описа на Адм.съд – Търговище. Обжалва решението частично по т.10 по отношение формата за предоставяне на обществена информация – „преглед на копия от документите“. Като заявител поискала информация под формата на предоставяне по електронен път и копия на материален носител, а ответникът е постановил достъп, под формата на „преглед на копия от документите“. Твърди, че в Решението не са изложени никакви мотиви или съображения относно непредоставянето на документите във формата, която е заявена. Посочено е, че обемът надхвърля допустимия за изпращането й по електронен път размер (информацията може да се предостави с няколко ел.документа), както и че предоставянето й по друг начин ще доведе до необосновано увеличение на разходите (без конкретика). Спорът се свежда до формата за предоставяне на исканата със заявлението информация. Твърди се още, че исканите документи и информация се съхраняват от органа на хартиен носител. Поради това не е налице практическа невъзможност за осъществяване на трансформация на данните в електронен формат, съответно, невъзможност исканите документи да бъдат сканирани/заснети в цифрова форма и така генерираните файлове да не могат да бъдат изпратени на електронната поща, ако е необходимо, и с няколко отделни съобщения. Обема не е техническа невъзможност, доколкото може да бъда уведомена с няколко ел.документа. Липсва уточнение кое ще доведе до необосновано увеличение на разходите. Заявителят заплаща копията на материалния носител –т.е. за адм.орган не са налице други разходи и още по-малко необосновано увеличаване на разходите. Поради обстоятелството, че информацията не е предоставена във формата, предпочетена от заявителя в случая е налице незаконосъобразност на оспорения акт, който се приравнява по същество на пълен отказ за предоставяне на същата по пункта. Моли за отмяна. Претендира сторените разноски. В открито с.з. жалбоподателят не се явява. Ответникът – главен секретар на ИА-ВКВПД, действащ чрез упълномощения гл.юрк., оспорва жалбата. Претендира за присъждане на разноски и предстаlя списък за 300 евро такива. От съдържанието на оспореното решение и неговия диспозитив е видно, че е формирана воля исканата ОИ, с която ответната страна разполага, да бъде предоставена като формата на достъп е определена чрез предоставяне на „преглед на копия от документите“. Безспорно тази форма е различна от заявената – на посочената от заявителя е-поща, официално заверени документи. Това обстоятелство определя наличието на правен интерес у жалбоподателя да сезира съда с въпроса дали задължения субект е разполагал с правото да определи форма на достъп, различна от заявената и във връзка с това да прецени лишен ли е заявителят на практика от правото на достъп до ОИ или е постигнат резултат, съответен на целта на ЗДОИ. В тази връзка вж. акта на ВАС по АД № 11677/2017г. На основание чл.40, ал.1 от ЗДОИ, всяко произнасяне по заявление за достъп до ОИ, независимо от неговото съдържание и резултат е ИАА, годен предмет на съдебен контрол по силата на този закон/така в Реш. по АД № 11943/2012г. на ВАС/. Посоченото Решение се обжалва частично по т.10. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му на адресата. Същата се подава от лице – имащо правен интерес от обжалване. С оглед горе изложеното, съдът приема жалбата за допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Съдът като анализира доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното: Началото на административното производство е поставено със Заявление с вх. № 13 – 00 - 1407/ 21.10.2025 г., с искане за предоставяне на достъп до обществена информация по десет пункта, посредством предоставяне по електронен път и копия на материален носител. Предоставянето на обществена информация в цитираното Решение е в изпълнение на влязъл в сила съдебен акт – Решение №311/20.02.2026г. постановено по АД № 551/2025 г. по описа на Адм.съд – Търговище. Акта се обжалва частично по т.10 по отношение формата за предоставяне на обществена информация – „преглед на копия от документите“. Видно от заявлението е поискано да да се получи информация под формата на предоставяне по електронен път и копия на материален носител, а ответникът е постановил достъп, под формата на „преглед на копия от документите“. При тези фактически установявания, съдът формира следните изводи от правна страна: Законът за достъп до обществена информация регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, да я предоставят когато е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична. Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В случая, не се твърди и не се установява от данните по делото да е налице друг специален ред за достъп до исканата информация, дерогиращ приложимостта на нормите на ЗДОИ. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е дадена легална дефиниция на понятието „обществена информация“, според която „обществена информация“ по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. За да е налице обществена информация е необходимо да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на съответния публичен орган, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. С оглед посочената законова дефиниция, поисканата от жалбоподателя със Заявлението информация има характер на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Тази информация освен това е и служебна такава по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява по повод дейността на органа на изпълнителната власт и достъпът до нея е свободен с изключение на случаите, изрично посочени в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. В случая, не са налице ограниченията на достъпа до тази информация. Нещо повече, съгласно текстът на ал. 4 на чл. 13 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава, при наличие на надделяващ обществен интерес, какъвто е настоящият случай. Търсената със заявлението информация е официална обществена информация по смисъла на ЗДОИ, т.к. е свързана с обществения живот и би дала възможност на заявителя да си съставят собствено мнение относно дейността на кмета като орган на власт. В тази връзка следва да се посочи, че за жалбоподателя е налице правен интерес да установи, че неправомерно не му е предоставен достъп до обществена информация по начина, по който е поискана в депозираното заявление, тъй като това е реална пречка за пълноценно упражняване на правото му на достъп до обществена информация. Ответната страна е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Предвид това акта за достъп до ОИ е издаден от компетентен адм. орган, съгласно чл.28, ал.2 от ЗДОИ. Решението е издадено в предписаната от чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ писмена форма и притежава съдържанието по чл. 34 от същия закон. При извършената служебна проверка съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ЗДОИ и АПК, като не са налице процесуални нарушения, засягащи законосъобразността в цялост. Относно приложението на материалния закон: Съдът констатира, че действително в Заявлението е посочено, че се иска предоставяне на официално заверени преписи от документите, които съдържат исканата информация на посочената от Г. е-поща, т.е. в електронен формат. В оспореното Решение е определена друга форма – преглед. За това адм.орган се е позовал на липсата на техническа възможност и е посочил правно основание чл.27, ал.1, т.1 от ЗДОИ. Едновременно с това се е позовал и на необосновано увеличение на разходите. В самото Решение не се уточнява изрично в какво точно се изразява техническата невъзможност. Липса на компютър, интернет доставчик, скенер и/или електронен подпис за официалната заверка на документа или липса на служители, или пък всичко това заедно. В конкретния случай спорът се свежда до това дали се касае за отказ за предоставяне на исканата със заявлението информация, щом не е предоставена във вида, в който е поискана. Този въпрос е уреден в нормата на чл. 27 от ЗДОИ. Съдът следва да прецени налице ли е някое от изключенията по чл. 27, ал. 1, т. 1-3 от ЗДОИ, пораждащи правото на органа да определи сам формата, в която да предостави информацията и да не се съобрази с предпочетената от заявителя форма. Разпоредба на чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ задължава органите да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация, освен в случаите, когато: 1.за нея няма техническа възможност; 2.е свързана с необосновано увеличаване на разходите по предоставянето; 3.води до невъзможност за неправомерна обработка на тази информация или до нарушаване на авторски права. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба на ЗДОИ в случаите по ал. 1 достъп до информацията се предоставя във форма, която се определя от съответния орган, т. е. органът разполага с право на преценка/оперативна самостоятелност/, според практиката на ВАС. Тази преценка обаче, относно избраната форма не подлежи на контрол за законосъобразност пред съда. Съдът може да проконтролира само налице ли са били предпоставките за това. В случая се сочи от фактическа страна техническа невъзможност и голям обем на документите. От правна АО се позовава на чл.27, ал.1, т.1 от ЗДОИ. Тази техническа невъзможност се оспорва от жалбоподателя. В хода на съдебното следствие не се сочат доказателства от ответната страна и довода посочен в акта се свежда до големия обем на търсената информация. По изложените съображения съдът отчита, че безспорно не е налице техническа невъзможност, което да позволи на задължения да предостави информацията субект да не се съобрази с формата, предпочетена от заявителя. Не се споделя и твърдението за големия обем на документите. Исканите от жалбоподателя документи и информация се съхранява от органа на хартиен носител. Поради това не е налице практическа невъзможност за осъществяване на трансформация на данните в електронен формат, съответно, невъзможност исканите документи да бъдат сканирани/заснети в цифрова форма и така генерираните файлове да не могат да бъдат изпратени на електронната поща на жалбоподателя, ако е необходимо, и с няколко отделни съобщения. Горепосочените предпоставки са посочени като фактическо и правно основание за техническа невъзможност в оспореното Решение, но не са доказани. Поради това, обстоятелството, че информацията не е предоставена във формата, предпочетена от заявителя в случая води до извод за незаконосъобразност на оспорения акт, който се приравнява по същество на пълен отказ за предоставяне на същата. Поисканата информация реално не е предоставена на жалбоподателя от задължения субект. При това положение, заявителят несъмнено не е в състояние да получи в необходимата пълнота търсената от него и описана в заявлението информация, за да си състави собствено мнение относно дейността на задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ. Макар привидно с частично позитивно за заявителя съдържание, оспорения акт не предоставя искания достъп. Тоест, целта на ЗДОИ да бъде предоставена такава информация не е постигната, а правота на ДОИ е засегнато. В случая не е посочено като текст, но е налице и позоваване на т.2 от чл.27, ал.1 ЗДОИ – необосновано увеличаване на разходите което пък не е обективирано в акта като мотиви. По изложените мотиви акта следва да бъде отменен, поради издаването му в противоречие с материалния закон. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението с надлежен акт, съответстващ на изискванията на ЗДОИ, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. В горепосочения смисъл има формирана съдебна практика на Адм.съдилища – Адм. д.№ 13/2023 г. - В. Търново, Адм. д. № 44/2023 г. - Видин и др. При този изход на делото и с оглед направеното своевременно искане от жалбоподателя, на същия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 5,11 евро държавна такса. Разноските следва да бъдат възложени на ЮЛ, на основание §1, т.6 от ДР на АПК. Водим от горното и на основание чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, във вр. с чл.172, ал.2, пр.2-ро от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът