Решение № 5413 от 24.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 14977/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Със съдебно решение №20119 от 07.11.2024 г., постановено по гр.д. № 33633/2024 г. по описа на СРС, 156 състав, са отхвърлени предявените от М. Г. М., ЕГН: •••••••••• срещу „ОЗОН ЕНТЪРТЕЙМЪНТ“ АД, ЕИК: 205823722 искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл.344, ал.1, т.2 и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на основание на уволнение, извършено с Предизвестие № 003/15.04.2024 г. и Заповед № 231/15.04.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата за длъжността „Мениджър покупки/продажби“, за възстановяване на основание на длъжността „Мениджър покупки/продажби“, която е заемана преди извършеното уволнение с Предизвестие № 003/15.04.2024 г. и Заповед № 231/15.04.2024 г. поради съкращаване в щата за длъжността „Мениджър покупки/продажби“ и за присъждане на сумата от 32811, 12 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение за периода от 16.04.2024 г. до 16.10.2024 г. Ответницата е осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати сума в размер на 4800 лева, представляваща разноски по делото. В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ищцата, като оспорва решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивникът твърди, че първоинстанционния съд е допуснал редица процесуални нарушения при събиране, допускане и преценка на доказателствения материал, което резултира в неправилно установяване на фактическата обстановка по делото, а именно недопускане на въпроси към разпитаните по делото свидетели, необсъждане на относими и допустими доказателства и други. Оспорва и решението, като необосновано, доколкото правните изводи, до които е достигнал съда не са подкрепени с мотиви. В подкрепа на твърденията си за допуснати процесуални нарушения, посочва конкретни разпоредби, които са нарушени, а именно, че е приложена неотносима към правния спор разпоредба на чл.587 ГПК вместо релевантната разпоредба на чл.593 ГПК. Излага съображения, че първоинстанционния съд превратно е тълкувал събраните по делото доказателства, включително заключението на вещото лице, като е приел, че длъжността, заемана от въззивника и новосъздадената не са идентични с оглед на предвидените за всяка задължения и функции. Подробно съпоставя двете длъжности и аргументира становището си, че макар и формулирани по различен и по – разгърнат начин, същите се припокриват по съдържание, задължения и отговорности, поради което не може да се приеме, че работодателят е извършил реално съкращаване на щата. Необосновано първоинстанционния съд изобщо не е коментирал задължението на работодателя да извърши подбор и по – конкретно неизпълнението на това задължение. Според въззивника, ответникът работодател не ангажира никакви доказателства, с което и не успява да изпълни разпределената му доказателствена тежест, да докаже извършени промени в щатното разписание, които да не налагат извършването на подбор. Допълнително посочва, че съобразно представените заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и решението, в което се обективира промяната на щатното разписание, уволнението е извършено един ден преди окончателната промяна, което допълнително обосновава незаконосъобразност на уволнението. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което изцяло да уважи претенциите. Претендира и разноски. В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който се излагат подробно доводи за правилност и законосъобразност на съдебното решение и се иска неговото потвърждаване. Оспорва като бланкетни твърденията, че недопустимо не са поставени отправени към свидетелите въпроси, като от своя страна твърди, че на въззивника не е допуснат един единствен въпрос, което ставало ясно от съдържанието на намиращите се по делото протоколи. Констативният протокол, на който въззивника се позовава, правилно е прието от съда, че не е годно доказателство за релевантни за спора факти, като противно на твърденията във въззивната жалба, последният е обсъден в решението. Поддържа заявеното, че от съдържанието му не става ясно моментът на публикуване на обявата, като, обаче, съвсем ясно се разбират завишените изисквания за заемане на новата длъжност, което е достатъчна индикация за новите задължения и функции, които същата включва и за които ще се изискват по – висока квалификация, опит и умения. Въззиваемият твърди, че несвоевременно се оспорва заключението на вещото лице по посочения във въззивната жалба въпрос, доколкото при изслушване на първоначалната експертиза и последвалото от страна на въззивника искане за допълнителна такава, същият не изразява несъгласието си с този въпрос, респ. не формулира към допълнителната експертиза въпроси, свързани с него. От своя страна прави съпоставка между двете длъжности, като в тази насока и излага аргументите си защо не е бил задължителен подбора, както и че обстоятелството е засегнато в съдебното решение, обратно на твърдяното във въззивната жалба. Изцяло споделя изводите на съда относно липсата на идентичност между двете длъжности, липсата на допуснати нарушения при извършването на подбор и реалното съкращаване на щата, които обуславят и законността на уволнението. Предвид изложеното, иска оставяне на въззивната жалба без уважение. Претендира и разноски. Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното: Подадена е искова молба от М. Г. М. срещу „Озон Ентъртейнмънт“ АД, като се твърди, че страните са намирали в трудово правоотношение, което било възникнало въз основа на Трудов договор № 817/07.10.2022 г. за длъжността „Мениджър покупки/продажби“ с основно трудово възнаграждение в размер на 4912, 96 лева, което било променено на сумата от 5468, 52 лева с допълнително споразумение от 01.02.2023 г.. Поддържа, че е изпълнявала трудовите си задължения, които подробно сочи. Навежда доводи, че трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата, като на 15.04.2024 г. й били връчени Предизвестие № 003/15.04.2024 г. и Заповед № 231/15.04.2024 г. Излага съображения, че уволнението е 1 незаконосъобразно, тъй като не били извършено реално съкращаване в щата, което обосновава с това, че фактически трудовата функция не е била премахната. Твърди, че не бил извършен подбор, което аргументира. Поддържа, че с оглед незаконосъобразността на уволнението се дължало обезщетение за оставане без работа в размер на сумата от 32811, 12 лева за периода от 16.04.2024 г. до 16.10.2024 г., като сочи, че размера на последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, който предхожда месеца на уволнението е в размер на 5468, 52 лева. Иска отмяна на уволнението и възстановяване на длъжността заемана преди незаконното уволнение, както и ответника да бъде осъден да заплати претендираното обезщетение. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите се оспорват. Твърди, че не се оспорва, че страните са били в трудово правоотношение за посочена длъжност, което е било прекратено, но сочи, че в търговската дирекция имало различни звена, според категорията продукти, като ищцата била работела в категория спорт и аутдор. Поддържа, че в случая е налице закриване на целия щат на длъжността на ищцата, за което излага подробна фактическа обстановка, като сочи, че било възприето, че заеманата от ищцата длъжност била възприета за не необходима, поради което била изцяло съкратена. Сочи, че търговската дирекция била преструктурирана, като има две основни звена. Развива подробно съображения за функциите и задълженията на длъжностите, като прави извод за липса на идентичност. Инвокира доводи, че в случая работодателят не е имал задължение за извършването на подбор, което аргументира подробно. Прави възражение за прихващане с платено обезщетение по чл. 220 КТ в размер на сумата от 11002, 66 лева и на основание чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 5790, 87 лева, като сочи, че ако исковете на ищеца били основателни, то сумите били платени поради отпаднало основание. Иска отхвърляне на исковете, евентуално уважаване на възражението за прихващане. Претендира разноски. С протоколно определение от 26.09.2024 г., съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал изменение на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като искът се счита за предявен за сумата от 32888, 39 лева. Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на нейната правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните: Трудовото правоотношение с въззивника – ищец е прекратено едностранно от работодателя на основанието, визирано в чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ - поради съкращаване на щата. Изискванията за законност на уволнението поради съкращаване в щата са следните: 1. да е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2. съкращението да е реално т. е. съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа; 3. да е налице към момента на уволнението-датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване; 4. да е извършено по съответния ред и от компетентен орган, т.е. при валидно взето решение за съкращаване на щата. В исковата молба ищцата въвежда възражения, че не е налице реално съкращаване на щата, както и че работодателят не е извършил подбор по чл. 329 от КТ между всички лица, заемали еднакви или сходни длъжности. (Решение № 296 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1712/2011 г., IV г. о., ВКС, Решение № 179 от 20.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5408/2014 г., III г. о., и др.) Първият спорен по делото въпрос е да ли реално е осъществено съкращаване на щатната бройка за заеманата от ищцата длъжност. Съкращаването на щата на предприятието може да бъде извършено в различни форми, една от които е премахването на определена длъжност без да са отпаднали изцяло трудовите функции, които се разпределят за изпълнение между други длъжности, като трудовите функции на съкратената длъжност се прибавят към тези на други длъжности, чиито основни трудови задължения, следващи от естеството на длъжността се запазват. Ирелевантно в този случай е дали изпълнението на тази функция е разпределено между други (назначени отпреди това) служители. Другата възможност, която стои пред работодателя при пристъпване към уволнение на основание съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е да преустанови съществуването на трудовата функция за съответната длъжност, т.е. длъжността отпада изцяло, тъй като не е необходима на работодателя. Съкращаването на щата винаги е реално, когато служителите, изпълняващи тази функция, намаляват в резултат на промяната в щата. Не е такова положението, когато за изпълнение на същата трудова функция работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник. (Решение № 17 от 31.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2012 г., IV г. о. ). По въпроса кога е налице реално съкращаване на щата са постановени множество решения на Върховния касационен съд, някои от които са задължителни на основание т. 2 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, като практиката по разглеждания въпрос може да се приеме за константна и последователна. Съгласно възприетите постановки реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Когато се преценява реалността на съкращаването, преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното й място в структурата на предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието. Преценката за идентичност е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики за отделните видове работа, т. е. тя е в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованията по щата. Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността (решение № 498 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 7 от 01.04.2011 г. по гр. д. № 954/2000 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 34 от 16.02.2015 г. по гр. д. № 5826/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 50069 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2022 г., IV г. о. и др.). По – нататък се приема, че реално съкращаване на щата е налице и когато при запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя "съкращаване на щата" по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар. "трансформиране" на длъжности. Характерно за трансформирането на длъжност е закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание, нова, но не като наименование, а по трудови функции. Когато в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции, то налице е реално съкращаване на щата. Действително по делото не е представено щатно разписание преди и след твърдяното от ответника съкращаване на бройки в отдела при ответното дружество, в който работи ищцата, но видно от Заповед от 08.04.2021 г. от заседание на Съвета на директорите на ответното дружество е извършено съкращаване на щата, намерило израз в намаляване на 1 бройка за длъжността "мениджър продажби". Поради това е неоснователен доводът на въззивника, че не е извършено реално съкращаване на щата в предприятието. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, приложеният по делото констативен протокол от 20.05.2024 год., изготвен по реда на чл. 593 ГПК, не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като съдържа фактически констатации на нотариуса, при извършване на действия извън кръга на посочените в разпоредбата на чл. 593 ГПК. Както е посочено и в Определение № 439 от 26.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 2071/2013 г., II т. о., законодателят ясно е очертал този вид нотариално удостоверяване, изразяващо се в удостоверяване на факти - явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него, съответно отразяване в констативен протокол на тяхно становище /съгласие или несъгласие/ по отношение на съответните действия. Законодателят изрично е предвидил видовете нотариални удостоверявания, като е недопустимо разширително тълкуване на процесуални норми, респ. включване и на други, непредвидени в закон, видове свидетелствуващи изявления на съответния нотариус, които да установяват с обвързваща доказателствена сила удостоверените обстоятелства. Според Върховния касационен съд не се касае и за непълнота на закона, която би могла да се преодолее по пътя на тълкуването, поради което не е допустимо да се прилага по аналогия чл. 593 ГПК относно информация в интернет. (Решение № 2513 от 8.04.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 9256/2018 г.). Посочва се и че съставен по реда на чл.591 ГПК също не се ползва с материална удостоверителна сила относно релевантни по делото факти и обстоятелства, доколкото помощник нотариуса удостоверява идентичността на изготвеното от него печатно копие на сайта с електронния оригинал. Цитираната разпоредба оправомощава нотариуса да удостовери верността на препис от представен документ, като сравни преписа с първообраза и отрази в удостоверяването от кого е бил представен документът, от който е снет преписът и дали той е снет от оригиналния документ или от друг препис. Не се предвижда възможност за удостоверяване съдържанието на електронен сайт или на електронна база данни към определен момент чрез снемането им на хартиен носител (Решение № 496/17.03.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на САС, ТО ). Изводът произтича от разбирането, че законодателят ясно е очертал видовете нотариално удостоверяване, а чл. 593 ГПК визира удостоверяване на факти - явяване или неявяване на лица пред нотариус за извършване на действия пред него, съответно отразяване в констативен протокол на тяхно становище (съгласие или несъгласие) по отношение на съответните действия. Уредбата на нотариалните удостоверявания е изчерпателна и както се посочи е недопустимо разширителното тълкуване на процесуалните норми, респ. включване и на други непредвидени видове свидетелствуващи изявления на съответния нотариус, които да установяват с обвързваща доказателствена сила удостоверените обстоятелства. Не се касае за непълнота на закона, която би могла да се преодолее по пътя на тълкуването, и е недопустимо да се прилага по аналогия чл. 593 ГПК относно информация в интернет, поради това, че удостоверителната компетентност на нотариуса не е универсална (Решение № 215 от 12.02.2025 г. на СГС по т. д. № 973/2024 г. и цитираната в него съдебна практика Определение № 439 от 26.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 2071/2013 г., II т. о., ТК; Решение № 1249 от 04.08.2014 г. по т. д. № 4441/2012 г. на Софийски градски съд; Решение № 524 от 19.03.2014 г. на Софийски апелативен съд по в. т. д. № 429/2014 г. и др.). Предвид изложеното, удостовереното в констативния протокол съдържание на интернет страница на адрес https: //www.linkedin.com/, не би могъл да служи за годно доказателствено средство за набиране на нови служители за заеманата от ищцата длъжност. На практика, такъв протокол се приравнява на свидетелски показания в писмена форма, което не е годно доказателство в гражданския процес. Съдържанието на интернет страницата е могло да се установи по реда за обезпечаване на доказателства чрез вещо лице, но такива действия не са извършени. Дори да се приеме, че съставянето на протокола е включено в удостоверителната компетентност на нотариуса, респ. че представлява официален удостоверителен документ, който се ползва с материална доказателствена сила за фактите, чието настъпване е удостоверено в него, последната се отнася единствено за това какви изображения се индивидуализират на компютъра при отваряне на посочената интернет страница, като приемането им за доказани, не поражда за въззивника твърдените правни последици. Изводът, който може да се направи от констативния протокол и приложенията към него при съпоставянето му с останалия доказателствен материал е, че действително работодателят търси за назначаване нови служители, но за длъжност, за която се изискват различни и по – завишени откъм квалификация, опит, образование и умения изисквания, респ. за извършване на различни от въззивника функции. Предвид, че е невъзможно да се установи момента на публикуване на обявата, то няма как да се направи несъмнено връзка, че същата се отнася за позицията, заемана преди уволнението от въззивника. Настоящият съдебен състав, в съответствие именно с тази практика, и след сравнение на трудовите функциите на длъжността заемана от ищцата и трудовите функции на новата длъжност, намира, че не е налице идентичност, макар и да се установява частично припокриване между трудовите функции, което с оглед характера и естеството на извършваната от дружеството работодател дейност няма как напълно да се избегне. С оглед наличието на реално съкращаване на щата чрез намаляване на щатните бройки за длъжността "мениджър продажби" следва да се отговори на въпроса дали е било налице задължение за работодателя да извърши подбор между всички заемащи тази длъжност – в случая между ищцата и останалите служители на длъжността "мениджър продажби", чиито щатни бройки са останали да съществуват и не са съкратени. Вторият спорен по делото въпрос пред настоящата инстанция е дали е бил длъжен работодателят да извърши подбор по чл. 329 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 329 КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на службата да уволни служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Обратно – винаги има задължение за подбор, когато при съкращаване на щата или намаляване обема на работа премахва част от бройките за една длъжност, както и когато се възползва от правото си на подбор. Задължение за подбор има и тогава, когато работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГК, правото на подбор по смисъла на чл. 329 от Кодекса на труда е субективно право на работодателя, което съпровожда неговото право на уволнение. То може да се прилага само когато уволнението на работника или служителя се извършва на следните три основания: при закриване на част от предприятието, при съкращаване в щата и намаляване обема на работата. Същността на субективното право на подбор означава, че работодателят може да го упражнява, ако и когато сметне за необходимо, при уволнение на някое от посочените основания. Но има случаи, при които упражняването на правото на подбор от работодателя е задължително. Те се отнасят до някои хипотези на основанието "съкращаване в щата", когато то засяга една или повече от множество еднородни, близки или сходни трудови функции, при които неизбежно работодателят извършва преценка измежду всичките работници и служителите кои да бъдат уволнени и кои да останат на работа. При съкращаване на единствена щатна длъжност, прекратяването на трудовия договор с работника и служителя, който я заема, се предхожда от подбор по преценка на работодателя. В тази насока са дадените разяснения и в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.12 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. По въпроса за задължителния подбор са постановени множество решения на Върховния касационен съд, някои от които са задължителни на основание т. 2 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Упражняването от работодателя на правото му на подбор по чл. 329 от КТ е задължително в хипотезите на съкращаване на щата, когато то засяга една или повече от множество еднородни, близки или сходни трудови функции, при които неизбежно работодателят извършва преценка измежду всички служители кои да бъдат съкратени и кои да останат на работа. При съкращаването на единствената щатна длъжност подборът не е задължителен и неизвършването му не засяга законосъобразността на уволнението. Предвид гореизложеното относно извършено реално съкращаване на щата и то в установената хипотеза, а именно премахване на единствената предвидена за длъжността "мениджър продажби" щатна бройка в звеното, в което е работела ищцата, то подборът не е задължителен. Въз основа на така достигнатия извод и след преценка на събраните по делото доказателства, в настоящия случай работодателят е разполагал с правото, но не и задължението да извърши подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като липсва идентичност между съкратената длъжност и тези, към които са преминали трудовите функции. В случая се касае именно за съкращаване на всички щатни бройки за съответната длъжност, като не се установяват твърденията на ищцата, поради което и работодателят не е бил длъжен да извършва преценка измежду уволнявания работник или служител и този, който заема сходна длъжност, въз основа на която да остави на работа този, който има по-висока квалификация и работи по-добре, съответно неизвършването на подбора не обуславя извод за незаконосъобразност на уволнението. Изводът не се разколебава и от обстоятелството дали съществуват други щатни бройки за длъжност със същото наименование в други структурни звена, защото те се числят към други структурни звена с различни предметни области на дейност със специфични бизнес характеристики. Разпределението на служителите в отделни сектори на дейност с оглед специализирането им в съответната бизнес среда е суверенно право на работодателя по организация на работния процес. След като работата в предприятието е била разпределена от работодателя по този начин и щатното разписание е по звена, то преценката за съкращаването на щата и необходимостта от подбор следва да се извърши в рамките на съответната обособена структура. В случая, както бе посочено, е съкратена единствената щатна бройка за длъжността "мениджър продажби", предвидена за звеното, в което е работела ищцата, поради което работодателят не е бил длъжен да извършва подбор по чл. 329 от КТ. По разноските: При този изход на правния спор въззиваемата страна има право на направените от нея в хода на въззивното производство разноски, за които е представен списък с разноски, към който са приложени договорът за правна защита и съдействие относно параметрите на уговореното процесуално представителство и възнаграждението, дължимо за извършването му, а именно – 4200 лева. Приложено е платежно нареждане. Направено е възражение за прекомерност от насрещната страна. Възнаграждението, изчислено по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза в размер на 3274, 88 лева, като настоящият състав на съда е запознат със съдебната практика на СЕС, съгласно която не е обвързан от нормативната уредба, установяваща тези минимални размери. Съобразявайки процесуалните действия, осъществени от упълномощения адвокат, броя съдебни заседания и поведението на последния при провеждането им – задаване на въпроси, оспорване на експертиза, изискване на допълнителна такава и формулиране на въпроси, своевременното изпълнение на указанията на съда и осъществяване на действията, необходими за приключване на делото, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде намалено. Не е налице основание, обаче, за намалянето му до така установения минимум, предвид и сложността на делото и обема от документи и доказателства, с които е следвало да се запознае и да вземе становище. Въззивникът следва на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на „ОЗОН ЕНТЪРТЕЙМЪНТ“ АД, ЕИК: 205823722 разноските, направени за юрисконсултско възнаграждение в поискания размер от 3 400 лв. Мотивиран от горното, Софийски градски съд