Решение № 36053 от 3.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5341/2025 г.

Производството е по реда на чл. чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 24и от Закона за чужденците в [държава]. Делото е образувано по жалба, вх. № 11848/14.05.2025 г. от адвокат С. П. Д., от името на Р. M. – [държава], против издаден от заместник – директора на Дирекция „Миграция“- МВР ОТКАЗ, рег. № 5364р-7835/02/04/2025 г. С административния акт, по заявление от „Маркан“ ЕООД, в качеството на работодател е отказано издаването на разрешение за продължително пребиваване и работа, тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, на Р. М. – [държава]. В съдебното производство жалбоподателят не се явява. Представляван е от упълномощения адвокат С. Д., която: поддържа жалбата; представя процесното по делото НП от 21.06.2021 г., за което ще стане дума в настоящото решение, както и платежно нареждане, видно от което наложената имуществена санкция е платена на 01.08.2024 г. С жалбата се твърди материална незаконосъобразност на административния акт. В съдебно заседание адвокатът пледира за отпаднало към настоящия момент правно основание за отказа, поради факта, че санкцията по наказателното постановление е платена. Не е заявена претенция за присъждане на разноски. Ответникът, посредством юрисконсулт: оспорва жалбата с доводи за правилност и законосъобразност на отказа; желае юрисконсултско възнаграждение. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ - ГРАД, след анализ на доказателствата и становищата на страните, намира за установено от фактическа и от правна страна следното. Жалбата до Съда е процесуално допустима, за да бъде разгледана по същество. „Маркан“ ЕООД, като работодател е подало пред Група „Миграция“, Областна дирекция на МВР - София Заявление, рег. № 517000-293/07.01.2025 г. за предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в [държава], на основание чл. 24и ЗЧРБ, на Р. М. – [държава], като работник строителство. С процесния, оспорван Отказ, рег. № 5364р-7835/02/04/2025 г. директорът на Дирекция „Миграция“ – МВР отказал издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа, тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, като се позовал на отрицателно писмено Становище № СМ-4294/14.03.2025 г., подписано от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. В становището се сочи, че: а) според данни от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ на работодателя „Маркан“ ЕООД, за нарушаване на забраната, установена с разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) - наемане на работа, на незаконно пребиваващ на територията на РБ гражданин на трета държава дружеството е било санкционирано с НП № 23-004002/21.06.2021 г., влязло в законна сила на 12.06.2024 г.; б) според чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗТМТМ изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да предостави достъп до пазара на труда, когато работодателят в предходната една година преди подаване на заявлението, рег. № 517000-293/07.01.2025 г. има влязло в сила наказателно постановление по чл. 77, ал. 2 ЗТМТМ – за нарушаване забраната по чл. 13, ал. 1 с.з. Жалбата е неоснователна. Условията и редът, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат [държава] са регламентирани в Закона за чужденците в [държава]. Разпоредбата на чл. 24и, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ дава възможност на компетентния административен орган да издаде разрешение за продължително пребиваване и работа, тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на „чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда, съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002 “. Алинея 2 на чл. 24и регламентира срока на разрешението по ал. 1 - три години, а когато срокът на трудовия договор е по-кратък от три години, разрешението се издава за срока на продължителността на договора. Според определението на § 1, т. 1д ДР ЗЧРБ „Единно разрешение за пребиваване и работа“ е документ с обозначение „единно разрешение за пребиваване и работа“, с което едновременно се разрешава пребиваване и работа на територията на [държава] на чужденци от трети държави“. В случая не е спорно, че: с НП № 23-004002/21.06.2021 г., влязло в законна сила на 12.06.2024 г., на „Маркан“ ЕООД, заявило се като работодател на Р. М. – [държава] е наложена имуществена санкция за нарушаване забраната, установена с разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ - наемане на работа, на незаконно пребиваващ на територията на РБ гражданин на трета държава; НП е влязло в законна сила на 12.06.2024 г., след което, на 01.08.2024 г. имуществената санкция е заплатена. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗТМТМ постановява, че „достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа се разрешава от Министерството на вътрешните работи, след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта“. Елементарното логическо и граматическо тълкуване нормата на чл. 15 ЗТМТМ сочи, че компетентният (чл. 24и, ал. 17 ЗЧРБ) да издаде разрешението административен орган действа в условията на т. нар. „обвързана компетентност“. В случай, че от Агенцията по заетостта не бъде дадено положително, а отрицателно становище (както е в случая) административният орган от Дирекция „Миграция“ – МВР не разполага с оперативна самостоятелност да пренебрегне становището, а е задължително обвързан от него. От друга страна и предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗТМТМ изпълнителният директор на Агенция по заетостта е задължен да откаже предоставяне достъп до пазара на труда, когато работодателят (в случая „Маркан“ ЕООД) в предходната една година преди подаване на заявлението има влязло в сила наказателно постановление по чл. 77, ал. 2 с.з. П. З., рег. № 517000-293 е подадено на 07.01.2025 г., което за целите на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗТМТМ означава, че в предходната една година преди подаването му (от 06.01.2025 г., до 06.01.2024 г.) е съществувало влязло в сила наказателно постановление по чл. 77, ал. 2 с.з. - НП № 23-004002/21.06.2021 г., влязло в законна сила на 12.06.2024 г. Заплащането на наложената с НП санкция на 01.08.2024 г. не представлява юридически факт, даващ материалноправно основание на заместник - директора на Дирекция „Миграция“ – МВР да игнорира императивните изисквания на чл. 15, ал. 1 ЗТМТМ и на чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ. Отказ, рег. № 5364р-7835/02/04/2025 г. е издаден от компетентен административен орган, който се е съобразил с изискването за форма (арг. чл. 59, ал. 1 АПК) и е изложил самостоятелни мотиви в посочения по – горе смисъл, тълкувайки е прилагайки правилно относимите материалноправни разпоредби на ЗЧРБ и ЗТМТМ. Не са налице основания, по смисъла на чл. 146 АПК за отмяна на административния акт. Отхвърлянето на жалбата е основание (чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24, изюр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ) Р. М. – [държава] да бъде осъден да заплати на Дирекция „Миграция“ – МВР юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лева. Водим от горните съображения и на основание чл. 172, ал. 1, ал. 2, ал. 4, чл. 173, ал. 2, вр. ал. 1 АПК, Административен съд София - град, 14 - ти състав,