Решение № 14083 от 16.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2626/2025 г.

Производството е по реда на Глава ХII от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Делото е образувано по касационната жалба на и.д. директор на Д“Инспекция по труда“- Варна, чрез ст. юрк. Н.Т. против Решение № 191/ 24.07.2025 г., постановено по НАХД № 29/ 2025 г. по описа на РС – Девня, с което е отменено НП № 03-2400556/ 08.01.2025 г. на директора на Д“Инспекция по труда“ - Варна, с което на М. Н. К. [ЕГН] от [населено място] е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 126, т. 6 от КТ във вр. с чл. 33 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 34 ЗЗБУТ във вр. с чл. 28, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на работните места и на основание чл. 413, ал. 1 от КТ. В жалбата като касационно основание е посочено –нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание по делото касаторът, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител ст.юрк. Т.Х. е постъпила молба, в която се изразява становище, че поддържа жалбата, няма доказателствени искания и моли жалбата да бъде уважена. Моли за присъждане на юрк. възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Ответникът по касационната жалба – М. Н. К., редовно призован се представлява от адв. И. Д. от АК - София, която изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на въззивния съд. Моли за присъждане на адв. възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд-Варна, като правилно и законосъобразно. Съдът след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното: Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи: За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че „Солвей Соди” АД в качеството на възложител сключил договор с фирма „Турбо машина България” ЕООД [населено място] за извършване на ремонтни дейности – дефектовка и ремонт на вакуум помпа на филтрация №2 в сектор „колонен“, станция „компресорен“ на содов завод „Солвей Соди”, находящ се в промишлена зона [населено място]. При извършването на възложените ремонтни дейности работника в същата фирма – С. Ч. е стъпил на подвижен елемент от подовата настилка на площадка на кота 4.5 метра в следствие на което пропаднал от височина около 4.5 метра, от което получил множество телесни повреди и по-късно е починал в болницата. В съставения АУАН и по късно и НП, АНО е приел, че вина за настъпилата злополука има работника в „Турбо машина България“ ЕООД – въззивника М. Н. К., който бил разместил елементите от подовата настилка – в случая метална скара, за да не притискат гумените шлангове на оксижена, с който работил. Именно върху такъв елемент от подовата настилка стъпил пострадалия С. Ч. и поради нестабилността на подовата настилка.При извършената проверка от Д“ИТ“- Варна във връзка с разследване на трудова злополука било прието, че именно въззивника К. носи вина за настъпилата злополука, тъй като не спазил правилата и нормите за безопасни условия на труд, като не изпълнил задължението си да се грижи за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност и дадените инструкции. След като се запознала с цялата документация по случая и проведения оглед на место, св.Р. Н. П. - инспектор при Д”ИТ” Варна преценила, че въззивникът К. е нарушил разпоредбата на чл.126 т.6 от КТ вр.чл.33 от ЗЗБУТ вр. чл.34 ал.1 т.1 от ЗЗБУТ вр. чл.28 ал.1 от Наредба №7 и съставила АУАН.Актът е бил връчен на въззивника и е бил подписан от него с възражения. Въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение било издадено оспореното НП, с което АНО е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта, квалифицирал деянието като нарушение и наложил на нарушителя предвидената в чл. 413 ал.1 КТ санкция в размер на 400 лева. От правна страна въззивният съд е приел, че жалбата е подадена в законово установения срок от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е като допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416 ал. 5 от КТ – ръководителя на съответния контролен орган – Д“ИТ“- Варна. След извършена служебна проверка на въззивния съд е констатирал, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В хода на проведеното съдебно следствие са били разпитани всички лица, имащи пряко или косвено отношение към настъпилия инцидент, и най- вече свидетели – очевидци на самата трудова злополука.Съдът е намерил, че по безспорен начин се установява, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на действителността, което е видно и от обясненията на всички свидетели, присъствали на инцидента. Не се е установило, че въззивника К. да е нарушил задълженията си като работник и по Закона за здравословни и безопасни условия на труд, тъй като е изпълнявал директни указания на прекия си ръководител, извършвани в обезопасено с предпазни ограждения място. В случая пострадалото лице С. Ч. е изпълнявал контролни функции на обекта. Същият в това си качество бил много добре запознат с всички детайли от състоянието на обекта, знаел е за това, че скарите, изпълняващи ролята на подова настилка се намират зад поставените ограждения и не би следвало никой да преминава тези ограждения. На 24.10.2024г в около 14: 00 ч., въззивникът заедно с колегата си – св.Г. Г. е получил нареждане от прекия ръководител С. Ч., да извърши демонтаж/дефектовка и ремонт на полумуфата на ротора на вакуум помпа № 2, намираща се в оградено пространство на второ ниво-кота 4.50 м. Нареждането, дадено от прекия ръководител, е било ясно и с конкретни инструкции за изпълнение на задачата, а именно - да се повдигне решетката на скарата, която се намира до помпата, за да не се срежат шланговете на оксижените.Т.е установява се, че пострадалия не само е знаел за разместената подова скара, но и сам е дал разпореждане за разместването и. След като поставената задача е била изпълнена, пострадалото лице [населено място] се върнал в сградата и се качил на кота 4.5 за да осъществи контрол и да провери възложената задача, което било и негово задължение като ръководител. Към този момент той е знаел за начина по който е изпълнена задачата, сам е разпоредил разместването на скарата за да не се прережат гумените шлангове на оксижена с който били извършвани ремонтните дейности от въззивника К.. Въпреки знанието си за състоянието на металните скари, Ч. е пренебрегнал мерките за безопасност, преминал е загражденията, стъпил на разместената предварително по негово разпореждане метална скара и поради нейната нестабилност пропаднал от височина 4.5 метра и получил травми от които в последствие е починал. Въззивният съд е счел, че от една страна нарушението, за което е било повдигнато обвинение на въззивника в настоящото производство не е било установено по безспорен и категоричен начин при извършената проверка от служители на Д”ИТ”- Варна.От друга страна, е намерил за безспорно установено, че инцидентът при който е пострадал С. Ч. е настъпил поради пренебрегване на мерките за безопасност от самия него. Първоистанционният съд е приел, че също така не е било безспорно установено, че въззивникът е допуснал нарушение на посочените в НП разпоредби, поради което и неправилно е бил санкциониран с глобата, предвидена в разпоредбата на чл. 413 ал. 1 от КТ. Поради това възззивният съд е намерил, че неправилно с издаденото НП е ангажирана административно – наказателната отговорност на въззивника, поради което оспореното НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Постановеното въззивно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Настоящата касационна инстанция намира, че установените от въззивния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите му са съобразени с установените факти и с приложимото право. Налице е съответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение. Според настоящия съдебен състав в хода на административно наказателното производство при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не са допуснати процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на касатора. За да е налице неизпълнение на задължението по чл. 413, ал. 1 от КТ, следва безспорно да се установи неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд, като на 24.10.2024 г. ответникът да е изместил скарата от подовия настил, като я е оставил нестабилна и подвижна, за което да не е бил известен пострадалия С. Ч.. От събраните гласни доказателства се установява, като е приел и въззивния съд, че Ч. е бил известен за разместването на скарата, дори се е качил на скелето за да провери как е била свършена работата, която той е сам е разпоредил. Въпреки че е знаел за разместената скара Ч. е стъпил на нея и е пропаднал от 4, 5 м. височина, което е било фатално за живота му. Поради това изводите на въззивния съд, че не е осъществен състава на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на ответника е правилен. Останалите възражения в подадената касационна жалба касаят необосноваността на обжалвания съдебен акт. Необосноваността не е касационно основание и съдът не дължи произнасяне. По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Нормата на чл. 143, ал.3 от АПК сочи, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително адв.възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Като взе предвид, че производството по делото не разкрива фактическа и правна сложност, съдът намира, че следва да бъде присъдено адв. възнаграждение в минималния размер на ответника, предвиден в нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., а именно сумата от 400 лева. Воден от горното, касационният състав