РЕШЕНИЕ

№ 211

гр. Велико Търново, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Членове: ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500366 по описа за 2024 година С решение № 235/17.04.2024 г. по гр.д. № 389/2023 г. Великотърновският окръжен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от „Краси“ ЕООД, гр. София, ЕИК 104696759 против Н. Ц. Т. от гр. Велико Търново иск за сумата от 177 312, 80 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от пропуснати ползи, причинени от ответницата умишлено в качеството на служител по трудов договор и пълномощник чрез прекратяване на 10 договора за наем на земеделски земи, сключени на 03.02.2021 г., подробно посочени в решението, като пропуснатите ползи се съизмеряват с печалбата, които дружеството - ищец би получило от продажбата на продукцията /царевица, слънчоглед, пшеница/, добитата при обработката на наетите земеделски земи след приспадане на необходимите разходи по този повод, определени на основата на икономическия резултат от извършваната търговска дейност на ищеца за периода, предхождащ обработката на конкретните земеделски земи.

Със същото решение Великотърновският окръжен съд е осъдил „Краси“ ЕООД, гр. София, ЕИК 104696759 да заплати на Н. Ц. Т. от гр. Велико Търново на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 3 260 лв..

Недоволно от постановеното решение е останало въззивното дружество, ищец в първата инстанция „Краси“ ЕООД, гр. София което чрез пълномощника си адвокат Н. К. от ВтАК го обжалва пред ВтАС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Според въззивника неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва противоправно поведение на въззиваемата, която е негова бивша служителка и в нарушение на служебните си задължения и дадените й пълномощия умишлено в нарушение на интересите на работодателя си и в интерес на трети лица е прекратила 10 бр. договори за наем на земеделски земи, сключени на 03.02.2021 г., причинявайки имуществени вреди на въззивника в посочените по всеки от отделните договори размери за посочените периоди до края на срока на всеки от договорите, изразяващи се в пропусната средна печалба от 87, 11 лв./дка. Твърди се, че извършените действия от въззиваемата съставляват дисциплинарни нарушения по чл. 187 ал. 1 т. 3 и т. 10 от КТ, тъй като въпреки дадените й правомощия е действала нелоялно и е направила нещо, което категорично й е било забранено, но тъй като въззиваемата е прекратила трудовото правоотношение между страните с предизвестие преди открИ.е на нарушенията, дисциплинарната й отговорност не е реализирана по реда на КТ. Във въззивната жалба подробно се обсъждат събраните по делото гласни и писмени доказателства и позовавайки се на заключенията на приетите в първата инстанция агро-оценителни експертизи се прави извод, че исковете са доказани както по основание, така и по размер. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ОС Велико Търново и да уважи изцяло предявените искове общо за сумата от 177 312, 80 лв., като присъди на въззивника направените по делото разноски. В изпълнение на указанията на съда е представена квитанция за внесена държавна такса по сметка на ВтАС в размер на 3 546, 26 лв..

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника по жалбата Н. Ц. Т. чрез пълномощника й адвокат И. Д. от ВтАК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба и се поддържат изцяло доводите, изложени в мотивите на обжалваното решение на ОС Велико Търново. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение на ОС Велико Търново и да остави без уважение въззивната жалба. Претендират се направените по делото разноски. Представено е пълномощно в полза на адвокат Д.. В о.с.з. въззивното дружество „Краси“ ЕООД, гр. София чрез пълномощника си адвокат К. подържа въззивната жалба. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК и претендира заплащането им. Оспорва направените разноски за адвокатско възнаграждение от другата страна и алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В писмените бележки пълномощникът на въззивното дружество поддържа, че действията на въззиваемата са извършени формално в кръга на делегираните й пълномощия при изпълнение на възложената й работа, но злоупотребявайки с доверието на работодателя си е прекратила посочените в ИМ 10 договора. Излагат се подробни доводи какво включва фактическия състав на злоупотреба с доверие съгласно чл. 187 ал. 1 т. 8 от КТ, за липса на проведено дисциплинарно производство поради късно узнаване от страна на работодателя за увреждащото го поведение на въззиваемата като работник, за своевременно оттегляне на пълномощията към нея след узнаване за противоправното й поведение, за правото на ищеца да защити правата си чрез реализиране на имуществената отговорност на работника, а не по реда на чл. 40 от ЗЗД. В заключение се прави извод, че по делото са доказани както противоправно поведение на въззиваемата, така и нейната вина и настъпилия вредоносен резултат в пряка причинна връзка с деянието й, т.е. всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане.

В о.с.з. въззиваемата Н. Ц. Т. не се явява, но чрез пълномощника си адвокат И. Д. от ВтАК оспорва въззивната жалба и поддържа писмения отговор на въззивната жалба. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лв., представя договор за правна помощ за въззивната инстанция и банкови извлечения за заплащане на сумата. В депозираните писмени бележки се поддържа, че за доказване на твърденията на ищеца следва по делото да е доказано, че въззиваемата при и по повод на изпълнението на трудовите си задължения е извършила умишлено деяние или престъпление в резултат на което е нанесла претендираните имуществени вреди на работодателя си. Посочва, че въззиваемата е била надлежно упълномощена с посочено пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя да прекратява договори за наем на земеделски земи, поради което действията й по прекратяване на тези договори, извършени през м. V и м. VІ 2021 г. не могат да се считат за противоправно и увреждащо поведение. Поддържа, че въззиваемата е действала добросъвестно и в рамките на правомощията си, не е дисциплинарно наказана до приключване на трудовото правоотношение /ТПО/ между страните, прекратяването на договорите не е атакувано от ищеца по съдебен ред като недействително. Поддържа, че по делото не са представени доказателства от страна на въззивника, че въззиваемата не е следвало да допуска намаляване на обема на обработваемата земя. Посочва се, че при съобразяване на разпоредбите на чл. 4а ал. 2 и ал. 4 от ЗСПЗЗ не се доказва недобросъвестност и злоупотреба от страна на въззиваемата, че същата е действала в кръга на правомощията си до оттегляне на пълномощното към нея на 20.08.2021 г.. Алтернативно се излагат доводи за неоснователност на претенцията за пропуснати ползи, като се позовава на задължителна практика на ВКС в този смисъл и се поддържа, че пропуснатите ползи следва да бъдат доказани със сигурност, което не е направено в производството по делото. Посочва се, че претенциите за бъдещи пропуснати ползи за период, който не е изтекъл не могат да удовлетворят изискването за доказаност със сигурност и се позовава на практика на ВКС в този смисъл.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена на 31.05.2024 г. /с оглед пощ. клеймо/ в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

С исковата молба /ИМ/ и след направено изменение на цената на иска в първата инстанция, допуснато с определение на съда в о.с.з. на 21.04.2023 г. по гр.д. № 3439/2021 г. по описа на ВтРС по реда на чл. 214 от ГПК ищецът „Краси“ ЕООД, гр. София е предявил против ответницата Н. Ц. Т. иск с правно основание чл. 203 ал. 2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 177 312, 80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, претърпени от ищеца в резултат на умишлено противоправно поведение на ответницата при и повод на изпълнение на служебните й задължения.

Установява се, че размерът на претендираното обезщетение в размер на сумата от 177 312, 80 лв. е формиран чрез сбор на пропуснатите ползи при прекратяване на 10 конкретни договора за наем/пренаемане, както следва: сумата 4 473, 53 лв., представляваща пропуснати ползи за 5 стопански години, по 87, 11 лв./дка годишно, претърпени от ищеца в резултат на прекратяване с анекс, с нотариална заверка на подписите с peг. № 1540/18.05.2021 г. по описа на нотариус Б. К., peг. № 749 при НК и район на действие РС Лом на договор за наем на земеделски земи peг. № 362/03.02.2021 г., том 1, акт 80 по описа на същия нотариус, вписан под № 185/05.02.2021, том 1, peг. № 270 в АВ към РС Козлодуй, сключен между И. К. Д. и ищеца за 10, 271 дка земеделска земя, за срок от 5 години, считано от 01.10.2021 г. при годишна наемна цена в размер на 75 лв./дка; сумата 66 552, 91 лв., представляваща пропуснати ползи за 10 стопански години, по 87, 11 лв./дка годишно, претърпени от ищеца в резултат на прекратяване с анекс, с нотариална заверка на подписите с peг. № 2162/25.06.2021 г. по описа на нотариус Б. К., peг. № 749 при НК и район на действие РС Лом на договор за пренаемане на земеделски земи peг. № 370/03.02.2021 г., том 1, акт 80 по описа на същия нотариус, вписан под № 270/03.02.2021, том 1, peг. № 522 в АВ към РС Лом, сключен между Д. Т. И. и ищеца за 76, 401 дка земеделска земя, за срок от 10 години, считано от 01.10.2021 г. при годишна наемна цена в размер на 75 лв./дка; сумата 13 503, 79 лв., представляваща пропуснати ползи за 10 стопански години, по 87, 11 лв./дка годишно, претърпени от ищеца в резултат на прекратяване с анекс, с нотариална заверка на подписите с peг. 1536/18.05.2021 г. по описа на нотариус Б. К., peг. № 749 при НК и район на действие РС Лом на договор за пренаемане на земеделски земи peг. № 366/03.02.2021 г., том 1, акт 80 по описа на същия нотариус, вписан под № 266/03.02.2021, том 1, peг. № 518 в АВ към РС Лом, сключен между И. К. Д. и ищеца за 15, 502 дка земеделска земя, за срок от 10 години, считано от 01.10.2021 г. при годишна наемна цена в размер на 75 лв./дка; сумата 32 310, 68 лв., представляваща пропуснати ползи за 3 стопански години, от които за първите две години по 87, 11 лв./дка годишно, а за третата стопанска година по 5 лв./дка годишно, претърпени от ищеца в резултат на прекратяване с анекс, с нотариална заверка на подписите с peг. 1538/18.05.2021 г. по описа на нотариус Б. К., peг. № 749 при НК и район на действие РС Лом на договор за пренаемане на земеделски земи peг. № 363/03.02.2021 г., том 1, акт 81 по описа на същия нотариус, вписан под № 275/03.02.2021, том 1, peг. № 528 в АВ към РС Лом, сключен между И. К. Д. и ищеца за 184, 888 дка земеделска земя (от които 180, 285 дка обработваема площ) за срок от 3 години, считано от 01.10.2021 г. при годишна наемна цена в размер на 75 лв./дка; сумата 2 704, 28 лв., представляваща пропуснати ползи за 3 стопански години, по 5 лв./дка годишно, претърпени от ищеца в резултат на прекратяване с анекс, с нотариална заверка на подписите с peг. 1531/18.05.2021 г. по описа на нотариус Б. К., peг. № 749 при НК и район на действие РС Лом на договор за пренаемане на земеделски земи peг. № 371/03.02.2021 г., том 1, акт 89 по описа на същия нотариус, вписан под № 276/03.02.2021, том 1, peг. № 520 в АВ към РС Козлодуй, сключен между И. К. Д. и ищеца за 184, 888 дка земеделска земя (от които 180, 285 дка обработваема площ) за срок от 3 години, считано от 01.10.2024 г. при годишна наемна цена в размер на 75 лв./дка; сумата 36 717, 39 лв., представляваща пропуснати ползи за 6 стопански години, по 87, 11 лв./дка годишно, претърпени от ищеца в резултат на прекратяване с анекс, с нотариална заверка на подписите с peг. 2160/25.06.2021 г. по описа на нотариус Б. К., peг. № 749 при НК и район на действие РС Лом на договор за пренаемане на земеделски земи peг. № 369/03.02.2021 г., том 1, акт 87 по описа на същия нотариус, вписан под № 269/03.02.2021, том 1, peг. № 521 в АВ към РС Лом, сключен между Д. Т. И. и ищеца за 70, 251 дка земеделска земя за срок от 6 години, считано от 01.10.2025 г. при годишна наемна цена в размер на 75 лв./дка; сумата 13 326, 44 лв., представляваща пропуснати ползи за 8 стопански години, по 87, 11 лв./дка годишно, претърпени от ищеца в резултат на прекратяване с анекс, с нотариална заверка на подписите с peг. 1533/18.05.2021 г. по описа на нотариус Б. К., peг. № 749 при НК и район на действие РС Лом на договор за пренаемане на земеделски земи peг. № 364/03.02.2021 г., том 1, акт 82 по описа на същия нотариус, вписан под № 262/03.02.2021, том 1, peг. № 515 в АВ към РС Лом, сключен между И. К. Д. и ищеца за 19, 123 дка земеделска земя за срок от 8 години, считано от 01.10.2023 г. при годишна наемна цена в размер на 75 лв./дка; сумата 2 549, 45 лв., представляваща пропуснати ползи за 7 стопански години, по 87, 11 лв./дка годишно, претърпени от ищеца в резултат на прекратяване с анекс, с нотариална заверка на подписите с peг. 1534/18.05.2021 г. по описа на нотариус Б. К., peг. № 749 при НК и район на действие РС Лом на договор за пренаемане на земеделски земи peг. № 367/03.02.2021 г., том 1, акт 85 по описа на същия нотариус, вписан под № 264/03.02.2021, том 1, peг. № 517 в АВ към РС Лом, сключен между И. К. Д. и ищеца за 4, 181 дка земеделска земя за срок от 7 години, считано от 01.10.2021 г. при годишна наемна цена в размер на 75 лв./дка; сумата 4 303, 23 лв., представляваща пропуснати ползи за 10 стопански години, по 87, 11 лв./дка годишно, претърпени от ищеца в резултат на прекратяване с анекс, с нотариална заверка на подписите с peг. 2161/25.06.2021 г. по описа на нотариус Б. К., peг. № 749 при НК и район на действие РС Лом на договор за пренаемане на земеделски земи peг. № 368/03.02.2021 г., том 1, акт 86 по описа на същия нотариус, вписан под № 267/03.02.2021, том 1, peг. № 520 в АВ към РС Лом, сключен между Д. Т. И. и ищеца за 4, 940 дка земеделска земя за срок от 10 години, считано от 01.10.2021 г. при годишна наемна цена в размер на 75 лв./дка; сумата 871, 10 лв., представляваща пропуснати ползи за 10 стопански години, по 87, 11 лв./дка годишно, претърпени от ищеца в резултат на прекратяване с анекс, с нотариална заверка на подписите с peг. 1535/18.05.2021 г. по описа на нотариус Б. К., peг. № 749 при НК и район на действие РС Лом на договор за пренаемане на земеделски земи peг. № 365/03.02.2021 г., том 1, акт 83 по описа на същия нотариус, вписан под № 268/03.02.2021, том 1, peг. № 519 в АВ към РС Лом, сключен между И. К. Д. и ищеца за 1, 000 дка земеделска земя за срок от 10 години, считано от 01.10.2021 г. при годишна наемна цена в размер на 75 лв./дка.

Ищецът уточнява в молбата по реда на чл. 214 от ГПК /л. 687 - 688 от гр.д. № 3439/2021 г. на ВтРС/, че сумата от 87, 11 лв./дка годишно представлява средна печалба, която дружеството е реализирало от обработката на 1 дка земя за трите стопански години, предхождащи тези, през които са прекратени процесните договори за наем. Уточнява, че сумата от 5 лв./дка – пропуснати ползи от прекратяване на договорите за наем на 184, 888 дка земеделска земя се формира от разликата между наемната цена по прекратените договори в размер на 75 лв./дка и наемна цена 80 лв./дка. по последващо сключен договори за аренда за същите земи.

С отговора на ИМ ответницата оспорва предявения иск, като поддържа, че е действала в кръга на трудовите си задължения и предоставените й пълномощия с пълномощно, подписано от работодателя й. В отговора се възразява в дружеството да е имало практика ответницата да иска предварително съгласие от работодателя си за сключване, изменяне или прекратяване на договори за наем и се признава, че е работила 11 години в дружеството и ТПО между тях е прекратено с изтичане на предизвестието, отправено от нея на 20.08.2021 г.. Ответницата възразява прекратяването на процесните договори да е било в противоречие с интересите на работодателя й, а напротив, твърди, че е негов интерес, тъй като договорите са били сключени в противоречие със закона и е искала да предпази работодателя си от бъдещи съдебни претенции. По отношение на първия посочен от ищеца договор за наем № 362 ответницата твърди, че е сключен от лицето И. К. Д., което е било собственик само на ¼ и.ч. от земята и в противоречие с чл. 4а ал. 2 от ЗСПЗЗ. По отношение на втория посочен от ищеца договор за пренаемане № 370 ответницата твърди, че е бил сключен от наемодател Д. Т. И., която не е имала право да преотдава имотите под наем, а наред с това договорът за наем, от които тя черпи права е бил сключен от собственици само на 3/24 и.ч. от земята и в противоречие с чл. 4а ал. 2 от ЗСПЗЗ, поради което е прекратен със споразумение, считано от 17.12.2021 г.. По отношение на третия и осмия договори за пренаемане № 366 и 367 ответницата твърди отново, че са били сключен от наемодател И. К. Д., който не е имал право да преотдава имотите под наем, а наред с това договорът за наем, от които той черпи права е бил сключен от собственик само на 1/6 и.ч. от земята и в противоречие с чл. 4а ал. 2 от ЗСПЗЗ, поради което е прекратен със споразумение, считано от 17.12.2021 г.. По отношение на четвъртия и петия договори за пренаемане № 363 и 371 ответницата твърди отново, че са били сключени от наемодател И. К. Д., който не е имал право да преотдава имотите под наем, а наред с това договорът за наем, от които той черпи права е бил сключен от собственик само на 1/6 и.ч. от земята и в противоречие с чл. 4а ал. 2 от ЗСПЗЗ, поради което е прекратен със споразумение, считано от 01.02.2022 г.. По отношение на шестия и деветия договори за пренаемане № 369 и 368 ответницата твърди отново, че са били сключен от наемодател Д. Т. И., която не е имала право да преотдава имотите под наем, а наред с това договорът за наем, от които тя черпи права е бил сключен от собственици само на 1/18 и.ч. от земята и в противоречие с чл. 4а ал. 2 от ЗСПЗЗ, поради което е прекратен със споразумение, считано от 01.02.2022 г.. По отношение на седмия и десетия договори за пренаемане № 364 и 365 ответницата твърди отново, че са били сключен от наемодател И. К. Д., който не е имал право да преотдава имотите под наем, а наред с това договорът за наем, от които той черпи права е бил сключен от собственици само на 1/12 и.ч. от земята и в противоречие с чл. 4а ал. 2 от ЗСПЗЗ, поради което е прекратени със споразумение, считано от 01.02.2022 г.. Според ответницата след като голяма част от договорите за наем, които са били основание за сключване на прекратените договори за пренаемане на земя са прекратени, липсва основание, на което договорите за пренаемане да пораждат действие занапред, респ. ищецът да търпи вреди от прекратяването им.

За да отхвърли изцяло предявения иск за имуществени вреди, ВтОС е приел, че искът е недоказан по основание, тъй като липсват доказателства за противоправно поведение на ответницата, тъй като липсват доказателства извършените от нея действия да нарушават задълженията й по чл. 126, т. 8 и т.9 от КТ. Приел е, че при сключването на споразуменията с лицата наемодатели/пренаемодатели за прекратяване на договорите по взаимно съгласие ответницата не е извършила действия, които не й е било позволено да извърши без предварително съгласуване с работодателя й, тъй като по силата на упълномощителната сделка същата е имала право по своя преценка да ги извърши. При липса на противоправно поведение на ответницата съдът е приел, че не следва да обсъжда наличие на причинени правнозначими и подлежащи на пълно обезщетяване имуществени вреди. Съдът е приел, че от страна на ищеца не доказано извършване от страна на ответницата на злоупотреба с доверието му като работодател или злоупотреба с право. Приел, е по делото не е доказано поведение на ответницата с цел извличане на лична облага, облага за друго лице или постигане на друга последица, противна на имуществените интереси на ищеца - работодател или просто съзнателно да упражняване на право не според неговия дух, без да търси някаква облага, т.е. при липса на обстоятелства, оправдаващи това. Приел е за доказано по делото, че договорите за пренаемане с дружеството ищец са сключени при положение, че сключването на първоначалните договори за наем е било в несъответствие с изискването за минимално дялово участие по чл. 4а ал. 2 от ЗСПЗЗ и с изискването за наличие на уговорка за пренаемоотдаване във вторите като предпоставка за правото да се сключат първите съгласно чл. 4а, ал. 4 от ЗСПЗЗ, то упражненото право да бъдат прекратени по взаимно съгласие договорите не съставлява злоупотреба, а е оправдано действие с оглед възможна негативна последица на работодателя, която да засегне интересите му във връзка със спокойното обработване на земеделските земи при упражняване на правата на засегнатите съсобственици. Приел е, че иревантно към спора е какви са отношенията на ответницата с един от пренаемодателите И. К. Д., доколкото те сами по себе си не доказват никаква злоупотреба.

Великотърновският апелативен съд приема от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на изложените в исковата молба /ИМ/ обстоятелства, въззивният съд приема, че предмет на въззивна проверка е основателността на предявен иск с правно основание чл. 203 ал. 2 пр. 1 КТ вр. чл. 45 от ЗЗД. Съдът приема, че ищецът, в качеството на работодател търси пълна имуществена отговорност от ответницата само по предвидената в чл. 203 ал. 2 КТ първа хипотеза, доколкото твърди, че претендираните имуществени вреди, изразяваща се в пропуснати ползи са му причинени от ответницата умишлено в нарушение на трудовите й задължения при злоупотреба с доверието на работодателя при съзнателни действия в противоречие със законните интереси на работодателя, които изискват постоянно увеличаване на наетите за обработка площи, а не намаляване на техния обем.

За да бъде ангажирана отговорността на работника или служителя по реда на чл. 203 ал. 2 пр. 1 от КТ е необходимо за работодателя да е настъпила вреда, същата да е причинена умишлено, както и да е налице пряка причинна връзка между деянието и вредата. Съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД виновното поведение се презюмира, но тази оборима презумпция обхваща само небрежността, поради което умисълът от фактическия състав на чл. 203 ал. 2 пр. 1 от КТ като форма на вината подлежи на доказване при пълно и главно доказване от ищеца.

В установената съдебна практика по приложението на чл. 203 ал. 2 от КТ се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от НК, в които са дадени легални дефиниции на общественоопасно, умишлено и непредпазливо деяние и се приема, че е деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, а непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди или е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. ВКС приема, че дали е налице умисъл в неговите две разновидности /пряк или евентуален/ или се касае до непредпазливост /съзнавана или несъзнавана/ се определя от обективните обстоятелства. Когато вредите са причинени при и по повод на изпълнението на трудовите задължения по небрежност работникът и служителя отговаря по реда на чл. 203 ал. 1 от КТ, в който случай отговорността му е ограничена само до претърпяната загуба от работодателя съгласно чл. 205 ал. 1 от КТ.

Правната теория приема, че умишлената вина е психическо отношение на дееца към неговото противоправно поведение и последиците от това поведение. Приема, че умишлено действа този, който съзнава, че поведението му не е съобразено с модела на дължимата грижа и е противоправно, предвижда възможността това негово поведение да причини засягане на блага, защитени от правния ред, съзнава, че съществува начин този противоправен резултат да бъде избегнат, но понеже желае или допуска причиняването на противоправния резултат следва избраното поведение и не прави нищо за предотвратяване на противоправния резултат.

Съгласно постановките на ТР № 3/13.01.2023 г. по тълк. дело № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение. В мотивите към ТР в съответствие с ТР № 3/15.11.2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, като това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Разяснено е, че пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса.

С оглед твърденията на въззивното дружество, ищец в първата инстанция в ИМ, че прекратяването на анексите съставлява споразумяване на въззиваемата с другата страна във вреда на работодателя й като упълномощител при преценката на основателността на иска следва да се съобразят и постановките на ТР № 5/12.12.2016 г. по т. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които договор по който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД не поражда целените с него правни последици и е недействителен, като на тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници. В мотивите на цитираното ТР се посочва, че увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване (особено при договори с продължително изпълнение), но във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително. Преценката за наличието на увреждането, респ. - за сигурното му настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи - към момента на сключването на договора.

Безспорно е по делото, а се установява и от представените по делото трудов договор № 23/12.07.2010 г. и акт за прекратяване на ТПО № 210805/20.08.2021 г. /л. 13, 18 от гр.д. № 870/2021 г. на ВтОС/, че през периода о т 12.07.2010 г. до 20.08.2021 г. между страните е съществувало ТПО, по силата на въззиваемата Н. Т. е работила във въззивното дружество „Краси” ЕООД, гр. София на длъжност „специалист земеделие”. От съдържанието на трудовия договор не се установяват конкретните трудови задължения на въззиваемата, следващи от длъжността на която е назначена, а по делото липсва приложена длъжностна характеристика. Безспорно е по делото, че до прекратяване на ТПО на въззиваемата не е налагано дисциплинарно наказание за дисциплинарно нарушение по чл. 187 ал. 1 т. 8 пр. 1 от КТ за злоупотреба с доверието на работодателя или друго нарушение, както и че искане за писмени обяснения във връзка с дисциплинарни нарушения е връчено на въззиваемата на 23.08.2021 г. след прекратяване на ТПО /л. 21 от гр.д. № 870/2021 г. на ВтОС/.

Безспорно се установява от представеното по делото пълномощно от 12.10.2016 г. /л. 14 от гр.д. № 870/2021 г. на ВтОС/ с нотариална заверка на подписа на упълномощителя К. М., в качеството на управител на „Краси” ЕООД, гр. София, че същият е упълномощил въззиваемата Н. Т. да представява дружеството пред различни посочени институции, вкл. пред съдебните власти, да подписва, подава и получава всички документи на дружеството, както и да сключва, подписва анекси и прекратява договори за аренда и договори за наем на земеделски земи във всички землища на страната за срок по нейна преценка, да договаря условията по договорите, да вписва същите и като цяло във връзка с дадените й права да се подписва вместо упълномощителя където е необходимо. Установява се, че с изрично изявление за оттегляне на пълномощно от 20.08.2020 г. /л. 19-20 от гр.д. № 870/2021 г. на ВтОС/ упълномощителят К. М., в качеството на управител на „Краси” ЕООД, гр. София е оттеглил както посоченото по-горе пълномощно, така и още 15 пълномощни, подписани в периода 2015 - 2021 г. в полза на въззваемата за представителство пред различни изрично посочени инстититуции във връзка с конкретни действия.

Безспорно се установява от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства, че на 03.02.2021 г. въззиваемата, в качеството на пълномощник на въззивното дружество, нейн работодател е сключила от името на дружеството посочените в ИМ договори, от които с И. К. Д. един договор за наем и шест договора за пренаемане на земеделски земи /л. 22, 41, 49, 51, 87, 90 и 100 от гр.д. № 870/2021 г. на ВтОС/, а с Д. Т. И. три договора за пренаемане на земеделски земи /л. 31, 77 и 96 от гр.д. № 870/2021 г. на ВтОС/. Установява се, че във всеки от договорите подробно са посочени предмета на договора, срока за сключването му, наемна цена 75 лв./дка и всички други условия по договора. Установява се, че по всеки от договорите е извършена нотариална заверка на подписите на страните от нотариус Б. К., peг. № 749 при НК и район на действие РС Лом, след което договорите са надлежно вписани в съответните СВ към съответните съдилища с оглед местонахождението на имотите, предмет на договора. Установява се, че във всеки от договорите за пренаемане са посочени договорите за наем, сключени преди това от наемодателя със собствениците на имотите като са посочени данните за вписването им в СВ и срока на договора, който съвпада или надвишава договора за пренаемане.

Установява се, че по силата на описаните по-горе договори, сключени с И. К. Д. въззивното дружество е следвало да ползва под наем: 10, 271 дка земеделска земя в землището с. Бутан, общ. Козлодуй за срок от 5 години, считано от 01.10.2021 г.; 15, 502 дка земеделска земя в землището на с. Септемврийци, общ. Вълчедръм за срок от 10 години, считано от 01.10.2021 г., 184, 888 дка земеделска земя (от които 180, 285 дка обработваема площ) в землището на с. Златия, общ. Вълчедръм за срок от 3 години, считано от 01.10.2021 г., след което по втори договор за същите земи за срок от 3 години, считано от 01.10.2024 г., 19, 123 дка земеделска земя в землището на с. Септемврийци, общ. Вълчедръм за срок от 8 години, считано от 01.10.2023 г., 4, 181 дка земеделска земя в землището на с. Септемврийци, общ. Вълчедръм за срок от 7 години, считано от 01.10.2021 г. и 1, 000 дка земеделска земя в землището на с. Септемврийци, общ. Вълчедръм за срок от 10 години, считано от 01.10.2021 г..

Установява се, че по силата на описаните по-горе договори, сключени с Д. Т. И. въззивното дружество е следвало да ползва под наем: 76, 401 дка земеделска земя в землището на с. Септемврийци, общ. Вълчедръм за срок от 10 години, считано от 01.10.2021 г., 70, 251 дка земеделска земя в землището на с. Златия, общ. Вълчедръм за срок от 6 години, считано от 01.10.2025 г. и 4, 940 дка земеделска земя в землището на с. Златия, общ. Вълчедръм за срок от 10 години, считано от 01.10.2021 г..

Безспорно се установява се, че и десетте посочени по-горе договора за наем, съответно пренаемане са прекратени по взаимно съгласие на страните с анекси на 18.05.2021 г. или на 25.06.2021 г. /л. 23, 32, 42, 50, 52, 78, 88, 91, 97 и 101 от гр.д. № 870/2021 г. по описа на ВтОС/, като анексите са подписани от въззиваемата, в качеството на пълномощник на въззивното дружество, нейн работодател и съответния наемодател по договорите И. К. Д. или Д. Т. И. и е извършена нотариална заверка на подписите им от нотариус Б. К., peг. № 749 при НК и район на действие РС Лом, след което анексите към договорите са надлежно вписани в съответните СВ. Установява се от съдържанието на анексите, че при прекратяване на договорите за наем/пренаемане страните са заявили, че нямат никакви имуществени или неимуществени претенции една към друга.

Установява се, че по силата на договори за наем на земеделска земя, включени на 17.11.2020 г. и на 12.01.2021 г. между собственици на имотите като наемодатели и И. К. Д. като наемател /л. 47-48, 71-73, 121-122 от гр.д. № 3439/2021 г. по описа на ВтРС /, с нотариална заверка на подписите на страните, надлежно вписани в съответните СВ при РС последният е придобил правото да ползва възмездно за съответните срокове земеделските земи, предмет на описаните по-горе договори за пренаемане, прекратени в последствие с описаните по - горе анекси, а именно: 19, 683 дка /15, 502 дка +4, 181 дка/ земеделска земя в землището на с. Септемврийци, общ.

Вълчедръм за срок от 10 години, считано от 01.10.2020 г., 186, 928 дка земеделска земя в землището на с. Златия, общ. Вълчедръм за срок от 3 години, считано от 01.10.2021 г., след което по втори договор същите земи за срок от 3 години, считано от 01.10.2024 г. и 20, 123 дка /19, 123 дка +1, 000 дка/ земеделска земя в землището на с. Септемврийци, общ. Вълчедръм за срок от 10 години, считано от 01.10.2021 г. за срок от 10 години, считано от 01.10.2021 г.. Установява се от съдържанието на договорите за наем, че в същите не е договорено право на наемателя на отдава под наем наетите земи. Установява се, че със споразумения от 01.02.2022 г., считано от тази дата описаните по- горе договори за наем, сключени от И. К. Д. като наемател /л. 62-63, 96-97, 98- 99 от гр.д. № 3439/2021 г. по описа на ВтРС/ са прекратени по взаимно съгласие на страните по всеки от договорите, като споразуменията са с нотариална заверка на подписите на страните и надлежно вписани в съответните СВ при РС.

Установява се, че по силата на договори за наем на земеделска земя, включени на 04.01.2021 г. между собственик на имотите като наемодател и Д. Т. И. като наемател /л. 38-39, 106-108 от гр.д. № 3439/2021 г. по описа на ВтРС /, с нотариална заверка на подписите на страните, надлежно вписани в съответните СВ при РС, че последната е придобила правото да ползва възмездно за съответните срокове земеделските земи, предмет на описаните по-горе договори за пренаемане, прекратени в последствие с описаните по- горе анекси, а именно: 76, 401 дка земеделска земя в землището на с. Септемврийци, общ. Вълчедръм за срок от 10 години, считано от 01.10.2021 г. и 75, 191 дка /4, 940 дка +70, 251 дка/ земеделска земя в землището на с. Златия, общ. Вълчедръм за срок от 10 години, считано от 01.10.2021 г.. Установява се от съдържанието на договорите за наем, че в същите не е договорено право на наемателя на отдава под наем наетите земи. Установява се, че със споразумения от 21.12.2021 г., считано от тази дата описаните по- горе договори за наем, сключени от Д. Т. И. като наемател /л. 40-41, 109-110 от гр.д. № 3439/2021 г. по описа на ВтРС / са прекратени по взаимно съгласие на страните по всеки от договорите, като споразуменията са с нотариална заверка на подписите на страните и надлежно вписани в съответните СВ при РС.

Установява се от представената справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ гр. Козлодуй /л. 24-30 от гр.д. № 870/2021 г. по описа на ВтОС/ по отношение на имот с площ 10, 271 дка земеделска земя в землището с. Бутан, общ. Козлодуй, предмет на договора за наем, сключен с И. К. Д. като наемодател и от представения договор за покупко-продажба от 23.12.2020 г., отразен в нотариален акт от същата дата /л. 36-37 от гр.д. № 3439/2021 г. по описа на ВтРС /, че към момента на отдаването му под наем на въззивното дружество имотът, предмет на договора е бил собственост на наемодателя и Е. К. Ц.. От представените удостоверения за семейно положение на наемодателя И. К. Д. /л. 153 от гр.д. № 3439/2021 г. по описа на ВтРС / се установява, че към 04.04.2022 г. същият има сключен граждански брак с Д. Р. Д.а и две деца.

Установява се, че по силата на договор за аренда на земеделска земя от 12.03.2022 г., с нотариална заверка на подписите на страните, надлежно вписан в съответната СВ /л.185-188 от гр.д. № 3439/2021 г. по описа на ВтРС/, въззивното дружество е придобило правото на възмездно ползване на 186, 928 дка /от която 179, 561 дка обработваема/ земеделска земя в землището на с. Златия, общ. Вълчедръм за срок от 16 години, считано от 01.10.2022 г., при годишно арендно плащане в размер на 80 лв./дка. Не се спори, че 184, 888 дка от тази земеделска земя е предмет на двата прекратени договора за пренаемане между дружеството и И. К. Д., описани по-горе, по силата на които дружеството е следвало да ползва земите за два тригодишни периода от 01.10.2021 г. до 01.10.2027 г..

От представените справки за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ гр. Лом /л. 511-598 от гр.д. № 3439/2021 г. по описа на ВтРС/ се установява, че след прекратяване на договорите за пренаемане с въззивното дружество по отношение на тези земи, общо с площ 184, 888 дка, на 12.08.2021 г. в качеството на съсобственици И. К. Д., Е. К. Ц. и Д. Р. Д.а са сключили договори за пренаемането им с Д. Т. И.. Установява се, че след прекратяване на договора за наем с наемателя А. П. Д. на 01.02.2022 г., съсобствениците И. К. Д., Е. К. Ц., Д. Р. Д.а са сключили нови договори за наем с Й. М. И. на 18.03.2022 г., всеки от които за срок от 3 години общо за периода от 2030 г. до 2042 г.. Установява се, че на 18.03.2022 г., но последващ вписването на договорите за наем е вписан в СВ и договора за аренда на същите земи, сключен с въззивното дружество и посочен по-горе.

От представените по делото ИМ и определение по гр.д. № 803/2022 г. по описа на РС Лом /л. 404-422/ се установява, че посоченото

гражданско дело е образувано по предявени искове против лицата И. К. Д., Е. К. Ц., Д. Р. Д.а, Д. Т. И., А. П. Д. и Й. М. И. за разпределение на ползването на съсобствени недвижими имоти, находящи се в землищата на с. Игнатово и с. Златия, общ. Вълчедръм, като се иска прогласяване нищожността на договорите за наем на земеделските земи, сключени между А. П. Д. и И. К. Д. за срок от по 3 години, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2033 г. по отношение на процесните земи, при положение, че правата на наемодателя са върху 9, 09 % от съсобствеността, а наемателя е съсобственик, както и прогласяване нищожността на договорите за наем на земеделските земи, сключени общо за периода от 2030 г. до 2042 г.. Установява се, че земите в землището на с. Златия, предмет на делото са предмет на сключените и в последствие прекратени два договора за наем на земеделски земи с площ 184, 888 дка между въззивното дружество и И. К. Д., по отношение на които са извършвани вписванията подробно описани по-горе.

Установява се от приетите в първата инстанция заключения на основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещото лице К. М. /л. 257- 272, 431-450 от гр.д. № 3439/2021 г. на ВтРС/, че за периода 2018- 2020 г. счетоводството на въззивното дружество е водено редовно, определило е средният размер на печалбата на дружеството за стопанските 2018/2019, 2019/2020 и 2020/2021 г. за всяка от отглежданите култури пшеница, царевица и слънчоглед в землищата на с. Златия, Бутан и с. Септемврийци след приспадане на разходите и е изчислило нетната печалба или загуба за всяка стопанска година от всяка конкретна земеделска култура в т. 8 от допълнителното заключение. При изслушване на вещото лице в о.с.з. на 13.01.2023 г. пред ВтРС същото уточнява, че средната нетна печалба на дружеството на 1 дка земя за трите стопански години е 87, 11 лв./дка.

Установява се от показанията на свидетелката М. И. К., разпитана в първата инстанция /л. 246-247 от гр.д. № 3439/2021 г. на ВтРС/, че същата работи във въззивното дружество от 2016 г. и до 2021 г. е работила заедно с въззиваемата на идентична длъжност. Свидетелката установява, че няма практика дружеството да прекратява договори за наем или аренда и лично тя не е прекратявала такива, но има случаи на прекратени договори и заведени дела. Установява, че ежеседмично работата им се обсъжда с бащата на управителя на дружеството М. М. и с колегата им П. К., като конкретно прекратените договори от въззиваемата Н. Т. не са обсъждани. Установява, че при сключване на всеки договор се съблюдава квотата на собственика и се преценяват правата му, като тя самата не е имала случаи, в които да не е съобразила законно изискуемата квота по договора. Установява, че няма практика да се обсъжда сключването на всеки договор, имат зададена цена от г-н М. на декар и ако има нещо специфично се допитва до него или до колегата си Костов. Установява, че дружеството е имало професионални отношения с лицата И. К. и Е. Ц., тъй като те купуват земя в района, като според нея между въззиваемата Н. Т. и И. К. освен професионални е имало и лични отношения. Свидетелката установява, че в офиса на дружеството са идвали собственици на имоти за да изразяват несъгласие със сключени от И. К. договори за наем, тъй като не им се плаща наемна цена. Установява, че по нейни наблюдения това лице купува идеални части от имоти, след което ги отдава под наем. Свидетелката установява, че въззиваемата й е споделяла, че е прекратила договорите както поради професионални, така и поради лични причини. Установява, че дружеството има затруднения да ползва земи по сключен договор за аренда, предмет на един от прекратените договори за наем, тъй като преди вписване на договора за аренда И. К. като съсобственик е вписал договори за наем за дълъг период от време.

Установява се от показанията на свидетеля П. В. К., разпитан в първата инстанция /л. 507-508 от гр.д. № 3439/2021 г. на ВтРС/, че същият е бил пълномощник на въззивното дружество, като е имал задължение да следи производствения процес изпълнението на задълженията на служителите и познава въззиваемата. Установява, че задължение на въззиваемата и колежките й в офиса в гр. Козлодуй е да сключват договори за наем и аренда, но не и да ги прекратяват. Установява, че ежеседмично е контролирал работата й, отчитала е свършената работа, представяла е документи, като до прекратяване на трудовия си договор тя не е представила документи за прекратяване на договори за наем на дружеството. Установява, че имотите са били в справка, подадена от въззиваемата към съответната служба, а шест месеца по-късно при подаване на земята за участие в споразумение се оказало, че имотите не фигурират в декларираните площи. Установява, че лично е установил прекратяване на договорите в Агенцията по вписванията, станал е скандал, уведомил е управителя на фирмата, а въззиваемата е отказала да обясни причините за прекратяване на договорите. Установява, че съгласно длъжностната си характеристика въззиваемата няма право да прекратява договорите за наем и не е имала компетентност да взима това решение без да уведоми предварително него и управителя на фирмата. Установява, че след проучване и от лични впечатления знае, че въззиваемата е имала интимна връзка повече от 2 години с един от хората, сключили договорите - И. и с прекратяването са имали за цел да облагодетелстват него или нея. Установява, че дружеството води дела по повод на други договори и има много хора, които подават жалби, че договорите за земите им са невалидни. Установява, че след като е разбрал за прекратяване на договорите въззиваемата се разплакала и признала, че е виновна, но не е дала повече обяснения.

Установява се от показанията на свидетелката Д. Т. И., разпитана в първата инстанция /л. 358-359 от гр.д. № 3439/2021 г. на ВтРС/, че същата работи като брокер в дружество „Омега Агро Груп“ Монтона, нейн шеф е Е. Ц., а колега И. К.. Установява, че знае за прекратените договори за наем, като установява, че е съставила договорите за наем, от които тя и И. К. черпят права на наематели, но поради технически пропуск е пропуснала да посочи в тях правото на наемателите да преотдават имотите под наем. Установява, че наред с това са започнали оплаквания от клиенти, че не са спазени квотите за наем, както и от това, че наемател е И. К., поради което са провели разговори с въззиваемата като представител на „Краси“ ЕООД и са постигнали съгласие да прекратят проблемните договори. Установява, че фирмата, за която работи купува имоти или идеални части от тях или ги наема, след което ги отдава под наем на лица, които реално обработват земята.

Установява се от показанията на свидетеля И. К. Д., разпитан в първата инстанция /л. 359-360 от гр.д. № 3439/2021 г. на ВтРС/, че същият познава въззиваемата и от дълги години е отдавал под наем лични или наети земи на въззивното дружество, като е сключвал договори с въззиваемата. Установява, че след сключване на някои от договорите за пренаемане са подадени жалби от собственици на имоти, които не са съгласни с нарушаване на квотите при сключване на договорите за наем, както и с отдаването на земята под наем на въззивното дружество, поради което е провел кореспонденция с въззиваемата и са постигнали съгласие за прекратяване на тези договори. Установява, че при липсващата клауза за пренаемане или при неспазване на квотата на собственост съответната Общинска служба „Земеделие“ не позволява да продължи ползването на земите. Установява, че не всички договори за наем между него и въззивното дружество са прекратени и продължава да получава наем от него по действащи договори между страните. Установява, че наред с професионалните е поддържал лични отношения с работещите във въззивното дружество, вкл. въззиваемата, посещавал е служебни празненства и отрича да има интимни отношения с въззиваемата.

Установява се от показанията на свидетеля Е. К. Ц., разпитан в първата инстанция /л. 505-506 от гр.д. № 3439/2021 г. на ВтРС/, че същият познава въззиваемата от дълги години професионално, работодател е на свидетелката Д. И., а от 3-4 години се познава и със свидетеля И. К.. Установява, че е отдавал закупена от него земя на Д. И. и И. К., като е бил наясно със сключените договори за пренаемане на земята с въззивното дружество. Установява, че прекратяването на някои договори се наложило поради липса на необходимата квота за сключване на договорите за наем, а също така, че в тях липсвала клауза за пренаемане. Установява, че някои от съсобствениците му започнали да го заплашват, че ще съдят него и въззивното дружество и за да избегнат тези дела потърсил въззиваемата като представител на „Краси“ ЕООД и решили да прекратят тези договори за да избегнат дела. Установява, че по някои от договорите за наем бил собственик само на 1/6 от земята, имал желание да изкупи останалата част от земята, но останалите съсобственици не желаели да продават. Установява, че в последствие е сключил договори за наем на земите с Д. И. и Й. И. за една година, тъй не е имал повече права, като целта на договорите за наем е да се контролира наемната цена съобразно пазарната цена с оглед дължимите плащания на останалите съсобственици.

Въззивният съд приема, че за да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответницата, въззиваема в настоящото производство по правилата на чл. 203 ал. 2 пр. 1 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД следва да са налице кумулативно следните предпоставки: наличие на трудово правоотношение /ТПО/ между ищеца и ответницата към датата на всяко от противоправните деяния; размера на реално претърпените имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за конкретен период, като докаже, че същите с оглед специфичните за случая обстоятелства и при проявена грижа на добрия стопанин/добрия търговец ответницата е могла и е била длъжна да предположи като необходим и закономерен резултат от прекратяване на договора, вредата да е причинена умишлено /при пряк или евентуален умисъл/ при изпълнение на трудови задължения; причинените вреди да са в пряка причинна връзка с противоправното деяние на ответницата. В тежест на ответницата е да докаже възраженията си, че е действала в кръга на служебните си задължения и дадените й правомощия и действията й предприети в интерес на работодателя й.

Безспорно е по делото, че от страна на въззивното дружество не са инициирани производства по реда на чл. 40 от ЗЗД за прогласяване на недействителността на процесните анекси за прекратяване на договорите за наем/пренаемане със съответните наемодатели, респ. същите са произвели действие за страните по договорите за наем/пренаемане.

Страните по делото спорят упражнила ли е въззиваемата правомощията си да подпише посочените по-горе анекси за прекратяване на договорите за наем, респ. пренаемане от името на дружеството в нарушение на служебните си задължения и в противоречие с интересите на работодателя й, респ. претърпени ли са реални имуществени вреди от въззивното дружество в качеството на работодател в претендирания размер поради загубената възможност да обработва наетите земи до края на срока на всеки от договорите, респ. загубената възможност да реализира печалба за този срок и намират ли се тези вреди в пряка причинна връзка с противоправно поведение на въззиваемата.

При съобразяване на представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд приема за безспорно установено по делото, че в допълнение към правомощията й, произтичащи от трудовите й задължения на заеманата длъжност „специалист земеделие“ за периода от 12.10.2016 г. до 20.08.2021 г. въззиваемата е била упълномощена да представлява дружеството при сключване, изменение и прекратяване на договори за наем на земеделски земи без да съгласува действията си предварително с работодателя си или негов представител, тъй като в представеното по делото пълномощно от 12.10.2016 г. липсват ограничения на представителната й власт в тази насока. Установената с показанията на свидетелите Колева и Костов практика в дружеството ежеседмично да се отчита и обсъжда свършената работа от въззиваемата и колегите й с други лица, вкл. такива, които не работят по трудово правоотношение в дружеството не може да обуслови други изводи, тъй като при наличие на писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя ограничаването на представителната власт на въззиваемата следва да се извърши по същия начин, за което по делото не са представени доказателства. По делото не е представена длъжностна характеристика за заеманата от въззиваемата длъжност, но тъй като конкретно правомощията й по сключване и прекратяване на договори за наем на земеделски земи произтичат от пълномощното, представено по делото, обстоятелството, че такова правомощие не фигурира в трудовите й задължения е без значение за правилното решаване на спора, още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 203 ал. 2 от ГПК отговорността се търси по общия граждански ред, в случая за вреди от непозволено увреждане, извършено умишлено. При съобразяване на поведението на въззиваемата и наличието на увреждане на интересите на въззивното дружество, в качеството на работодател и представляван, съдът съобрази конкретните действия на въззиваемата с оглед на всички обстоятелствата, при които са извършени. На първо място може да се направи обоснован извод, че договорите за наем, пренаемане, сключени от въззиваемата, в качеството на представител на въззивното дружество са сключени в противоречие с разпоредбите на чл. 4а ал. 2 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, тъй като при сключване на договорите, всеки от които за повече от една година не е съобразено обстоятелството, че наемодателите не са били собственици на повече от 25 % от съсобствеността, а наред с това в сключените договори за наем, станали основание за сключване на договорите за пренаемане на земеделски земи липсва изрична клауза, която да дава право на наемателя да преотдава земите под наем. С оглед установената съдебна практика по приложението на чл. 4а ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 от ЗСПЗЗ, съдът приема, че за да породи действие и по отношение на останалите съсобственици договора за наем, сключен за срок повече от една година следва да е сключен от съсобственик, притежаващ повече от 25 % от съсобствения имот, а в противен случай не поражда валидно правно действие за тях. Следва да се посочи, че неспазването на изискванията на чл. 4а ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 и ал. 4 от ЗСПЗЗ има за последица отказ на съответната служба „Земеделие“ да регистрира договора в регистъра по чл. 37б ал. 1 от ЗСПЗЗ с оглед изискванията на чл. 37б ал. 5 от ЗСПЗЗ и препятства участието на ползвателя в споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ във връзка с ползването на имотите, тъй като законът изисква регистриране само на договорите, които са сключени в съответствие с изискванията на чл. 4а и чл. 4б от ЗСПЗЗ. Липсват доказателства по делото въззиваемата да е знаела за пороците на договорите при тяхното сключване, още повече, че същите са с нотариална заверка на подписите на страните, което предпоставя проверка за законосъобразност и от страна на нотариуса съгласно чл. 4б ал. 2 от ЗСПЗЗ, освен от страните по договора. С оглед безспорно установените от показанията на всички разпитани свидетели обстоятелства за посещения на недоволни съсобственици на имотите в офисите на възззивното дружеството и на дружеството, в което работят наемодателите/пренаемодателите, за които въззиваемата е узнала след сключване на договорите, по делото може да се направи обоснован извод, че своевременно след като е узнала за сключването на процесните договори за наем/пренаемане на земеделски земи от 03.02.2021 г. в противоречие със закона, въззиваемата е предприела действия за прекратяването им, което нейно поведение следва да бъде възприето като правомерно поправяне на нарушенията при сключването им, а не превратно упражняване на права. Последвалото сключването на анексите поведение на съсобственици на имотите във връзка с сключване на нови договори за наем на тези земи със свързани с тях лица е ирелевантно, тъй като увреждането на въззивното дружество следва да е налице или да може да се предвиди към датата на сключване на анексите. По делото не е доказано, че към момента на сключване на съответните анекси за прекратяване на договорите въззиваемата е целяла или допускала сигурно настъпване на увреждане на въззивното дружество, изразяващо се в пропускане на възможността на реализира печалба от обработката на земя, а напротив от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се установява целта й да предотврати и избегне земеделски и съдебни разходи на работодателя си по невалидни договори, сключени в противоречие със закона, които същият не е можел да регистрира в съответната служба „Земеделие“ по надлежния ред, респ. да ползва земята по предназначението й за договорения период, т.е. действия на въззиваемата изцяло в интерес на работодателя й. Ирелевантно е какви са били отношенията между въззиваемата и лицето И. К. към този момент, тъй като обективно поведението на въззиваемата не противоречи на дължимото от нея поведение на упълномощено лице и служител на въззивното дружество. От доказателствата по делото се установи, че прекратяването на договори за наем не е честа практика във въззивното дружество, а по-скоро изключение, но след като въззиваемата е имала правомощия да извърши тези действия и те имат отношение към предмета на дейност на дружеството, т.е не съставляват нетипична дейност за търговеца, не са в противоречие със закона, а напротив в съответствие с него и с интересите на работодателя, не съставляват превратно или злоупотребително упражняване на права, не може да се приеме, че водят по какъвто и да е начин и до увреждане на работодателя й, упълномощител, вкл. в хипотеза на злоупотреба с доверието на работодателя с цел да се извлече облага за негова сметка за трето лице, като изложените правни изводи на първоинстанционния съд относно липса на доказателства за допуснати нарушения на трудови задължения се споделят изцяло от въззивния съд и не следва да бъдат преповтаряни.

С оглед липсата на доказателства за противоправно и увреждащо поведение от страна на въззиваемата, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 203 ал. 2 пр. 1 от КТ вр. чл. 45 ал. 1 от ЗЗД без да обсъжда подробно събраните по делото доказателства във връзка с наличието на останалите предпоставки за уважаване на иска.

При тези правни изводи въззивният съд приема, че обжалваното решение е явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено със законните от това правни последици, а въззивната жалба оставена без уважение като неоснователна.

По разноските:

С оглед отхвърляне изцяло на въззивната жалба въззивното дружество следва да бъде осъдено за заплати на въззиваемата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв. като въззивният съд уважи направеното основателно възражение по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемата адвокатско възнаграждение. Въззивният съд намира за неоснователни направените възражения на процесуалния представител на въззивното дружество за липса на доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в договорения размер, тъй като от представените по делото банкови извлечения се установява, че в периода от 18.06.2024 г. до 08.07.2024 г. въззиваемата е заплатила чрез три плащания по банков път общо сумата от 12 000 лв., съответстваща на договореното възнаграждение в представения по делото договор за правна помощ от 18.06.2024 г., като липсват доказателства по делото за други отношения между въззиваемата и пълномощника й, които да обосновават тези плащания. При съобразяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С 438-22, въззивният съд приема, че нормите на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа, пазарната съизмеримост на адвокатската услуга и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Въззивният съд съобрази, че заплатената сума в полза на адвокат Д. надхвърля минималния размер на адвокатското възнаграждение, предвиден в т. 5 на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения о т 11 742, 48 лв., както и обстоятелствата, че във въззивното производство страните са поддържали доводите и възраженията, заявени в първата инстанция, по делото не са събирани нови доказателства и е проведено едно открито съдебно заседание, т.е. фактическата и правна сложност на делото не е повишена, а напротив, поради което приема, че извършените от процесуалния представител на ответницата действия по подаване на отговор на въззивната жалба, депозиране на писмени бележки и процесуално представителство пред ВтАС в едно съдебно заседание не обосновават договорения размер на адвокатското възнаграждение, а половината от него. Следва да се отчете и обстоятелството, че в първата инстанция по делото са събрани значителен брой доказателства, проведени са голям брой съдебни заседания пред районен и окръжен съд, след увеличение на цената на иска делото е изпратено по подсъдност на окръжен съд и въпреки значителната фактическа и правна сложност на делото в тази инстанция процесуалния представител на въззиваемата, ответница в първата инстанция е получил възнаграждение в размер на 3 260 лв., което макар и договорено при образуване на делото също може да служи за известен ориентир, тъй като за изминалите три години съгласно официалната статистика средните доходи на гражданите, функция на които е размера на МРЗ са нараснали с 44 %, а не четири пъти.

Водим от горното, Съдът