Решение № 56 от 29.5.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 372/2023 г.

Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по въззивна жалба от подсъдимия В. Т. Н. против присъда № 3 от 15.03.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 30 / 2021 год. по описа на Районен съд - гр.Е.. С посочената присъда, подсъдимия В. Т. Н. с установена по делото самоличност, бил признат за виновен и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден по повдигнатото му обвинение на наказание пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Осъден е да заплати и сторените по делото разноски. В жалбата се твърди, че атакувания съдебен акт следва да бъде отменен като постановен при допуснато нарушение на процесуалния и на материалния закон, като подробни доводи са изложени в представеното допълнение към въззивната жалба. Към въззивния съд е отправено искане да упражни правомощието си по чл. 334, т. 1 вр. чл. 335 от НПК - да отмени постановената присъда и върне делото на първата инстанция за ново разглеждане, алтернативно да упражни правомощието си по чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК /постановяване на нова присъда - оправдателна/. В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът адв. З. поддържа изложените в жалбата оплаквания за допуснати множество нарушения на процесуалните правила. На първо място посочва, че след направения отвод на съдията-докладчик М. Н.а, при липса на акт за отвод на съдебните заседатели, наред с новоизбрания съдия-докладчик са разпределени наново и съдебни заседатели, което е довело до недопустимо положение делото да се разглежда в незаконен по правилата на НПК съдебен състав от шестима членове. Изтъква, че всички приложени документи и книжа по делото били подписвани единствено от съдията-докладчик, но не и от съдебните заседатели, поради което са напълно недействителни в нарушение на чл. 31 от НПК - пропуски, които не са били отстранени. Счита, че всичко това води до незаконосъобразност на постановената присъда, която следва да се отмени. На следващо място се посочва, че обвинителният акт, поставил началото на последното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, не е бил връчен на подсъдимия. Изразява се упрек към дейността на прокуратурата при водене на досъдебното производство, като се сочи, че редица действия са извършени без надлежно удължаване на срока на разследването, и не пораждат действие съгласно чл. 234, ал. 7 от НПК. Сочи се и нарушение на тайната на съвещанието поради участие на съдията-докладчик в други съдебни заседания преди постановяване на присъдата. Защитникът счита, че тъй като за втори път е налице незаконен състав на първоинстанционния съд, делото следва да се разгледа по същество и наказанието на подсъдимия да се определи при условията на чл. 55 НК - с налагане на наказание „пробация”. Позовавайки се на изтъкнатите нарушения, защитникът счита, че обвинението е недоказано, като моли за произнасяне по съществото на делото. Счита, че прокуратурата е проявила тенденциозно отношение, тъй като срещу пострадалия няма повдигнато обвинение, въпреки отправените закани. В заключение моли за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде оправдан поради недоказаност на обвинението. Подсъдимият В. Н. в лична защита твърди, че обвинението не е доказано. Твърди, че прокуратурата не е провела безпристрастно разследване, при което да установи, че всъщност пострадалият проявявал агресия и е отправял заплахи към подсъдимия и други лица, видно и от показанията на полицейските служители и други свидетели. Моли за отмяна на присъдата и прекратяване на производството. Представителят на СОП намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли за потвърждаване на присъдата. Намира обвинението за доказано, а постановената присъда за правилна, законосъобразна и обоснована, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита наложеното наказание за справедливо. В последната си дума подсъдимият В. Н. моли за отмяна на присъдата и да бъде признат за невинен, с което да се прекрати „единадесетгодишната агония”. С. окръжен съд, след като съобрази изложените от страните доводи и провери служебно изцяло правилността на постановената от първоинстанционния съд присъда, намира за установено следното: Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК по обвинителен акт, внесен от районна прокуратура - Б. срещу подс. В. Т. Н. за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. По внесения обвинителен е образувано н.о.х.д. № 770/2014 г. по описа на Районен съд - Б., по което е била постановена присъда, отменена с решение от 02.10.2017 г. по в.н.о.х.д. № 325/2017 г. по описа на С.я окръжен съд, с което делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. След връщането на делото за ново разглеждане е било образувано н.о.х.д. № 442/2017 г. по описа Районен съд - Б., по което е била постановена присъда, отменена с решение от 24.11.2020 г. по в.н.о.х.д. № 715/2019 г. по описа на С.я окръжен съд. След образуване на н.о.х.д. № 65/2021 г. по описа на Районен съд - Б., всички съдии от този съд са се отвели от разглеждане на делото, поради което същото е било изпратено на основание чл. 43, т. 3 от НПК на Върховния касационен съд. С определение № 30 от 05.03.2021 г., постановено по ч.н.д. № 160/2021 г. по описа на ВКС, н.о.х.д. № 65/2021 г. по описа на РС-Б. е било изпратено за разглеждане от Районен съд - Е., по повод на което е било образувано н.о.х.д. № 30/2021 г. на същия съд. С разпореждане № 16 от 15.03.2021 г. по н.о.х.д. № 30/2021 г. на РС-Е. делото е било насрочено от съдията-докладчик М. Н.а Ч. за разглеждане в разпоредително заседание. Съдията-докладчик е приел, че препис от обвинителния акт вече е бил връчен на подсъдимия, като му е била изпратена единствено призовка и препис от разпореждането на съда. На 29.04.2021 г. е било проведено разпоредително заседание по делото /протокол № 28 - л. 31-40 от първоинстанционното дело/ в състав от един съдия /М. Н.а Ч./ и двама съдебни заседатели /К. П. и Р. И./, в което са били обсъдени въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, а пострадалият В. Р. Й. е бил конституиран като частен обвинител в производството, и делото е отложено за провеждане на съдебно заседание на 09.06.2021 г., когато не е бил даден ход и отново е отложено за 23.07.2021 г., впоследствие отсрочено за 24.09.2021 г. с разпореждане на съдията-докладчик /л. 59-гръб от първоинст. дело/. В проведеното на 24.09.2021 г. заседание защитникът адв. З. е изразил съмнение в безпристрастността на председателя на съдебния състав, поради което същият се е отвел от разглеждане на делото /протоколно определение № 67/24.09.2021 г./. Протоколът е подписан от председателя на състава и от съдебния секретар, като подписи на съдебните заседатели не са били положени. С разпореждане № 85 от 29.09.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 30/2021 г. на РС-Е., новоопределеният съдия-докладчик Ц. Ц. е намерил, че са налице предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на 15.12.2021 г. е било проведено разпоредително заседание от съдебния състав с председател Ц. Ц. и съдебни заседатели Е. В. и И. Х., при което делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание. В проведеното съдебно заседание на 23.02.2022 г. съдът е заседавал в състав: председател - Ц. Ц., като е даден ход на съдебното следствие, в рамките на което са събирани гласни доказателства, след което делото е било отложено за събиране на допълнителни доказателства. В съдебното заседание, проведено на 17.05.2022 г. съдът в състав: председател: Ц. Ц. и съдебни заседатели: П. П. и Т. П., не е дал ход на делото и впоследствие същото е отлагано на 08.07.2022 г. и на 16.09.2022 г. В проведеното на 16.11.2022 г. съдът е продължил съдебното следствие, като е заседавал в състав: председател Ц. Ц. и съдебни заседатели П. П. и Т. П.. В същия състав на съда, на 09.03.2023 г., съдебното следствие е било приключено, бил е даден ход на съдебните прения и е предоставена последна дума на подсъдимия. Съдът се е оттеглил на тайно съвещание и е постановил обжалваната понастоящем присъда на 15.03.2023 г. в 11: 00 часа. Видно от изискваните от настоящия съд справки и съдебни протоколи на Районен съд - Е., съдията-докладчик Ц. Ц. е разглеждал в открито заседание следните дела за периода 07.03.2023 г. до 16.03.2023 г.: н.о.х.д. № 30/2021 г., предмет на контрол в настоящото производство (протокол № 26 от 09.03.2023 г.) - в открито съдебно заседание, започнало в 14: 00 часа; гр. дело № 266/2022 г. (протокол № 49 от 13.03.2023 г.) - в открито съдебно заседание, започнало в 10: 20 часа; гр. дело № 144/2020 г. (протокол от 13.03.2023 г.) - в открито съдебно заседание, започнало в 10: 30 часа; н.о.х.д. № 50/2022 г. (протокол № 8 от 14.03.2023 г.) - в съдебно заседание, започнало в 09: 30 часа, в което е било одобрено споразумение за решаване на делото; гр. д. 355/2022 г. (протокол № 50 от 15.03.2023 г.) - в съдебно заседание, започнало в 10: 00 часа; При извършената въззивна проверка на обжалвания съдебен акт и в рамките на своите правомощия по закон, въззивната инстанция констатира отменителното основание по чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 НПК, свързано с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, т. 3 и т. 4 НПК, отстраними при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд. В хода на производството пред първоинстанционния съд са допуснати редица груби нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с процеса по формиране на съдебния състав, разгледал делото, които опорочават съдебното производство и напълно препятстват възможността за проверка на правилността на обжалваната присъда. Въззивният съд констатира, че след отвода на първоначалния съдия- докладчик в с.з. от 24.09.2021 г., в което са участвали и съдебните заседатели К. П. и Р. И., производството по делото е било насрочено от новоразпределения съдия докладчик Ц. Ц. и е разгледано разпоредително заседание в състав със съдебните заседатели Е. В. и И. Х., при липса на отвод на предходно разпределите съдебни заседатели. Това е довело до положение, при което първоначално разпределените съдебни заседатели все още са били част от състава на съда, при липса на отвод от тяхна страна, и без да предприето преразпределение на съдебния състав. Дори да се приеме, че това нарушение не се е отразило на дейността на съда, тъй като производството е започнало от стадия на разпоредителното заседание на 15.12.2021 г. в изцяло нов съдебен състав, то в проведеното на 23.02.2022 г. заседание, съдът е заседавал единствено в състав с председател Ц. Ц., при липса на съдебни заседатели, като е дал ход на съдебното следствие и е събирал доказателства. В следващите съдебни заседания - на 17.05.2022 г., 16.11.2022 г. и 09.03.2023 г. съдът е разгледал и приключил делото в състав с председател съдията- докладчик Ц. Ц. и съдебни заседатели П. П. и Т. П., които са включени в състава на съда едва на този етап от производството. С оглед изложеното, настоящият състав на съда счита, че са допуснати множество нарушения на принципа за неизменност на съдебния състав, прогласен в чл. 258, ал. 1 от НПК, което е опорочило напълно извършените от първоинстанционния съд процесуални действия. Освен това в проведеното на 23.02.2022 г. заседание съдът е събирал доказателства, които е ползвал при постановяване на присъдата си, въпреки наличието на незаконен състав от един съдия, в противоречие с правилата на чл. 28, ал. 1 от НПК. На следващо място, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, е допуснато съществено нарушение на правилото, залегнало в чл. 259 от НПК: Съгласно чл. 300 от НПК, съдът се оттегля на тайно съвещание за обявяване на присъдата, след изслушване на последната дума на подсъдимия. В закона е въведена задължителна поредност на заключителните процесуални етапи от съдебното заседание - съдебни прения, последна дума на подсъдимия и постановяване на присъдата, която не може да бъде прекъсвана с извършване на процесуални действия по друго дело от същия състав. Това правило е израз на принципа за непрекъснатост на съдебното заседание, уреден в чл. 259 от НПК, по силата на който след изслушване на последната дума на подсъдимия и преди постановяване на присъдата, съставът на съда не може да разглежда друго наказателно дело. Непрекъснатостта на съдебното заседание е важна гаранция за реализирането на основния принцип за непосредственост на производството, уреден в чл. 18 от НПК. Основната цел на непрекъснатостта на съдебното заседание е да се създадат условия за това съдебният състав да вземе решение по въпросите, визирани в чл. 301 от НПК, непосредствено след приключване на процеса по събиране на доказателства и изслушване на становищата на страните по същество на делото. В настоящия случай съдията-докладчик Ц. Ц. е участвал в разглеждането на редица дела - граждански и наказателни, като в рамките на разглеждането на н.о.х.д. № 50/2022 г. по описа на Районен съд - Е. е одобрил споразумение за решаване на делото, с което се е произнесъл и по съществото на това производство. Тези действия на съдията-докладчик представляват абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила, което неминуемо обуславя отмяната на постановената присъда. Всъщност постановената присъда е процесуално недопустима, поради което на практика липсва годен премет за проверка от въззивния съд в изпълнение на правомощията му по процесуалния закон- чл. 335, ал.3 НПК. По повод искането на защитника адв. З. за произнасяне от въззивния съд с акт по същество следва да се посочи, че забраната по чл. 335, ал. 3 от НПК не е приложима в настоящия случай. Това е така, тъй като това правило се отнася само до случаите, когато предмет на контрол от въззивния съд е годен съдебен акт, макар и постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, какъвто атакуваната присъда не е. Липсата на законен състав представлява абсолютно процесуално нарушение, което не само че не е отстранимо от настоящия съд, но препятства напълно проверката на процеса по формиране на вътрешното убеждение на съда и правилността на присъдата. Вярно е, че въззивната инстанция поначало действа като контролно-решаваща, като е значително ограничена във възможностите си да отменя присъдите и да връща делата за ново разглеждане, защото разполага с правомощия да събира непосредствено всякакви доказателства и да установява нови фактически положения (чл. 315 и чл. 316 от НПК). Това не означава, че въззивното производство може да замести първоинстанционното, нито че въззивният съд всякога има правомощията на "втора първа инстанция". Като такава въззивният съд процедира само при надлежно проведено първоинстанционно производство, приключило с валиден съдебен акт. В предвидените от закона хипотези - чл. 335 от НПК, въззивната инстанция задължително връща делото за ново разглеждане, защото има отстраними процесуални нарушения, които тя не може самостоятелно да поправи. Такава е и конкретно разглежданата хипотеза, при която с оглед допуснатите абсолютни процесуални нарушения делото следва да се върне на първата инстанция за ново разглеждане. Проверяваната присъда е била напълно опорочена, което обстоятелство не позволява на състава на ОС – София да разреши казуса по същество като инстанция по фактите. За да упражни правомощията си за решаване на делото по същество, въззивният съд следва да има за основа годен съдебен акт, какъвто в случая е липсвал /в този смисъл Решение № 20 от 2.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 1686/2014 г., II н. о., НК/. Изложените дотук доводи обосновават необходимостта от отмяна на присъдата, предмет на настоящата въззивна проверка и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните такива. Предвид въведеното отменително основание, остава безпредметно обсъждането на останалите доводи на страните, развити по повод предявената жалба, тъй като същите касаят съществото на делото. Воден от горното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1, т. 3 и т. 4 НПК С.ят окръжен съд