Решение № 232 от 5.3.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 2606/2024 г.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369 срещу К. К. П., ЕГН ••••••••••, действаща лично и със съгласието на законния си представител - М. В. П., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Варна, ул. „Р.М.“ •••, и Н. В. Н., ЕГН ••••••••••, действащ лично и със съгласието на законния си представител - С. И. П., ЕГН ••••••••••. с адрес: гр. Варна, ул. „К.“ № •••, с която са предявени обективно и субективно съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че - Н. В. Н., ЕГН ••••••••••, действащ лично и със съгласието на законния си представител - С. И. П., ЕГН ••••••••••, дължи на Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369 следните суми: сумата от 3292, 16 лева, представляваща половината от задължение в общ размер на 6584, 33 лева за незаплатена цена за консумирана ел. енергия по издадена фактура № 0281579234/18.06.2019г. за периода 22.02.2017г. до 21.02.2018г. по партида с клиентски номер 1100051039 и абонатен номер •••••••••• за обект на потребление гр. Варна, ул. „Р.М.“ •••, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.09.2023г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 1040, 27 лева, представляваща половината от задължение в общ размер на 2080, 54 лева, мораторна лихва върху главницата за периода 14.09.2020г. до 08.09.2023г., за което вземане е издадена заповед № 6101/10.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 11797/2023г. на ВРС, 19 състав;

• К. К. П., ЕГН ••••••••••, действаща лично и със съгласието на законния си представител - М. В. П., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Варна, ул. „Р.М.“ ••• дължи на Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369 следните суми: сумата от 3292, 16 лева, представляваща половината от задължение в общ размер на 6584, 33 лева за незаплатена цена за консумирана ел. енергия по издадена фактура № 0281579234/18.06.2019г. за периода 22.02.2017г. до 21.02.2018г. по партида с клиентски номер 1100051039 и абонатен номер •••••••••• за обект на потребление гр. Варна, ул. „Р.М.“ •••, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.09.2023г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 1040, 27 лева, представляваща половината от задължение в общ размер на 2080, 54 лева, мораторна лихва върху главницата за периода 14.09.2020г. до 08.09.2023г., за което вземане е издадена заповед № 6101/10.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 11797/2023г. на ВРС, 19 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са в договорни отношения по продажба на ел. енергия. Ответниците имат качество на потребители за обект на потребление гр. Варна, ул. „Р.М.“ •••, клиентски номер 1100051039 и абонатен номер ••••••••••. Отношенията между страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „Енерго- Про Продажби” АД, приети на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от регулаторния орган КЕВР. Твърди се, че потребителите не са заплатили сумите за потребена ел. енергия, по издадена фактура № 0281579234/18.06.2019г. на обща стойност на 6584, 33 лева. Сочи се още, че с влязло в сила решение № 1667/21.12.2022г. по описа на ВОС, постановено по в. гр. д. № 602/2022г. е отхвърлен предявения от Б.К. П., ЕГН ••••••••••, заменена в хода на процеса на осн. чл.277 ГПК от ответниците - Н. В. Н. и К. К. П., отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 6584, 33лева, представляваща цена за консумирана ел. енергия по издадена фактура № 0281579234/18.06.2019г. за периода 22.02.2017г. до 21.02.2018г. по партида с абонатен номер •••••••••• за обект на потребление гр. Варна, ул. „Р.М.“ •••. Излага се, че сумата е дължима от ответниците, като правоприемници на наследодателя Б.К. П., като съгласно чл. 38 ОУДПЕЕ предвид неизпълнение на задължението в срок, ответниците дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговори, с които оспорват исковете като неоснователни. Възразяват за изтекла погасителна давност за задължението. Сочат, че като наследници на Б.К. П., починала на 27.10.2020г., с оглед възрастта си са приели наследството по опис. Тъй като наследодателката не е оставила нищо в наследство, ответниците считат, че няма как да отговарят за задълженията й. Оспорват да са придобили качеството на потребители в процесния обект.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представена по делото е фактура № 0282074925/08.07.2019г., издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД с получател Б.К. П. за доставена ел. енергия в обект на потребление с клиентски № 1100373187, абонатен № 1413085, находящ се във вилна зона Варна, м-т Черноморец, 0., 9, за периода от 22.02.2017г. до 21.02.2018г. на стойносъ 6584, 33 лева.

С влязло в сила решение № 1667/21.12.2022г. по в.гр.д. № 602/2022г. по описа на ВОС е отменено решение по гр.д. № 10609/2019г. по описа на ВРС, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Б.К. П., заменена в хода на процеса на осн. чл.227 ГПК от наследниците й Н. В. Н. и К. К. П. отрицателен установителен иск срещу „Енерго-Про Продажби” АД за приемане за установено в отношенията между страните, че Б.К. П. не дължи сумата от 6584, 33 лева, начислена електроенергия за периода 22.02.2017г. до 21.02.2018г. по издадена фактура № 0282074925/08.07.2019г. за обект на потребление гр. Варна, ул. „Р.М.“ •••, кл. № 1100051039 и аб. № ••••••••••.

От ответниците е представен протокол от проведено на 08.11.022г. открито съдебно заседание по гр.д. № 602/2022г. по описа на ВОС, в който е отразена подадена от Н. В. Н. и К. К. П. чрез законните им представители молба за спиране на производството по делото до приключване на производството по подаденото от тях заявление за приемане на наследството по опис. Молбата е оставена без уважение.

Видно от представеното по делото удостоверение от 14.12.2022г., издадени от РС-Варна, в особената книга при съда съгласно Решение № 3916/12.12.2022г. по гр.д. № 14606/2022г. по описа на ВРС е вписано приемането от Н. В. Н. на наследството, останало след смъртта на Б.К. П.. Служебно известно на съда е, а и не е спорно между страните обстоятелството, че наследството е прието по опис, като в същото няма активи.

Видно от представеното по делото удостоверение от 14.12.2022г., издадени от РС-Варна, в особената книга при съда съгласно Решение № 3915/12.12.2022г. по гр.д. № 14607/2022г. по описа на ВРС е вписано приемането от К. К. П. на наследството, останало след смъртта на Б.К. П.. Служебно известно на съда е, а и не е спорно между страните обстоятелството, че наследството е прието по опис, като в същото няма активи.

При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.

Не е спорно по делото, а и установено в предходното производство между страните е, че наследодателката на ответниците Б.К. П. дължи на ищцовото дружество сумата по процесната фактура, както и законна лихва върху нея за процесния период.

Безспорно се установи, че Н. В. Н. и К. К. П. са приели наследството на Б.К. П. по опис, тъй като са непълнолетни. Това обстоятелство не е съобразено в рамките на производството по в.гр.д. № 602/2022г. по описа на ВОС, макар и съдът да е бил уведомен за образуваните производства за приемане на наследство по опис. Последните са приключили след даване ход на устните състезания по в.гр.д. № 602/2022г. по описа на ВОС.

Спорният въпрос във въззивното производство е дали съдът при постановяване на решението си по установителния иск следва да съобрази приемането на наследството по опис от страна на ответниците.

Съгласно чл.60, ал.2 от ЗН наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. С тази разпоредба е предвиден предел на отговорността, а именно стойността на актива на наследството.

Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че приемането на наследството по опис е ирелевантно за настоящото производство, а дали наследодателят е притежавал имущество или не е от значение едва след снабдяване с изпълнителен титул.

Напротив, въззивният съд счита, че преценката относно обема на отговорността на наследника, приел наследството по опис, задължително следва да се извърши в производството по предявен срещу него иск за задължения на наследодателя и има отношение към пасивната му материалноправна легитимация – в този смисъл решение № 226/04.04.2018 г. по т. д. № 1906/2016 г., по описа на ВКС, II т. о. и решение № 531 от 03.02.2023 г. по в. гр. д. № 6894/2022 г. на СГС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 4189 от 19.12.2023 г. по гр. д. № 2233/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о. В цитираното решение № 226/04.04.2018 г. по т. д. № 1906/2016 г., по описа на ВКС, II т. о. се приема, че принудителното изпълнение е факултативен стадий за удовлетворяване на притезания. Наследникът може да погаси дължимото доброволно преди, по време или след исковия процес. Следователно размерът на отговорността му следва да бъде съобразен от съда в исковото производство и да намери отражение в диспозитива на съдебното решение. При предявяване на осъдителен иск против наследник, приел наследството по опис, въпросът за съществуването и размера на задължението на наследодателя се включва в предмета на спора, но по него не се формира сила на пресъдено нещо. Съдебният изпълнител е обвързан от обективните предели на изпълнителния лист и не може да взема предвид факти и обстоятелства, настъпили преди постановяване на решението, което се изпълнява.

Приемането по опис на наследството има правоограничаващо действие с оглед отговорността на наследника и в това се изразява неговата защитна функция. За да се прояви същата, обемът на отговорността на наследника следва да се отчете при постановяване на решението в производството по иска срещу него.

В настоящия казус ответниците са приели наследството на Б.К. П. по опис, като безспорно в последното активи. Предвид че наследниците не са получили нищо, същите не следва да отговарят за задълженията на наследодателя си и исковете срещу тях следва да бъдат отхвърлени. В случай, че впоследствие се установи актив, който не е бил известен към настоящия момент, кредиторът може отново да предяви претенцията си, предвид че причината за отхвърляне на иска не е недължимостта на вземането към наследодателя, а невъзможността на наследниците да отговарят за него. Същото съображение дава основание за отхвърляне на исковете, по които е образувано настоящото производство, въпреки обстоятелството, че предявения от наследодателката Б.К. П., заместена в хода на процеса по реда на чл.227 от ГПК от наследниците си Н. В. Н. и К. К. П., отрицателен установителен е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение. В производството по в.гр.д. № 602/2022г. по описа на ВОС е изследвана дължимостта на вземането на ищцовото дружество от Б.К. П., а не невъзможността наследниците й да отговарят за нейните задължения. Претенциите, по които е образувано настоящото производство, са насочени към наследниците и макар петитумът да е установителен, последиците от уважаването им са свързани с изпълнителна сила, доколкото искът по чл.422 от ГПК е продължение на заповедното производство.

Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

По разноските С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за разноските, като по силата на настоящото решение, отговорността за разноски се разпредели по следния начин:

В полза на ответниците следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство и за заповедното производство на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Доколкото адв. К. Т. е предоставила безплатна правна помощ на ответниците по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА ищецът следва да бъде осъден да й заплати адвокатско възнаграждение. Съгласно актуалната съдебна практика след решението на СЕС по дело C-438/22 тълкуване, съдът не е длъжен да прилага Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да съобразява посочените в същата минимуми на хонорари. Приема се, че същите могат да служат за като ориентир при определяне служебно на размер на възнаграждения, като от значение за преценката са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В настоящия случай се касае за защита на две отделни лица, но идентична по същността си. Предявените искове са два, като акцесорният иск за лихва за забава е обусловен от главния. Делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, като е приключило в едно съдебно заседание. Предвид изложеното съдът намира, че справедлив размер на адвокатското възнаграждение се явява сумата от 1200 лева.

В заповедното производство ответниците са направили разноски в размер на по 500 лева за платено адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Доколкото посоченото процесуално действие се изразява само в депозиране на бланкетно възражение, че длъжникът не дължи вземанията по заповедта за изпълнение съдът намира, че справедлив размер на адвокатското възражение е 100 лева за всеки от ответниците.

С оглед изхода на спора по въззивната жалба, и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на въззивниците– адв. К. Т., която е предоставила безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Горепосочените съображения при определяне разноските за първата инстанция са относими и към въззивното производство. В допълнение следва да се отбележи, че спорът през въззивната инстанция е с по-ограничен обхват, както и че производството е приключил в едно съдебно заседание, без явяване на процесуалния представител, съдът намира че следва да определи адвокатски хонорар в размер на 1000 лева.

Водим от горното, съдебният състав