Решение № 410 от 26.2.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 647/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Н. Р. Н. от [населено място], чрез пълномощник, срещу разпоредбите на чл.62, ал.1, ал.2 и ал.4 от Наредба на общински съвет за определяне размера на местните данъци (Наредбата). Изложени са доводи за нищожност на оспорената норма поради липса на компетентност на ОбС-Крумовград, съответно – е направено искане да се отменят посочените норми от Наредбата на ОбС-Крумовград поради неспазване на изискването в чл.26 и чл.28 от Закона за нормативните актове. Претендираната нищожност на оспорените норми от Наредбата се обосновава с твърдението, че те преповтарят дословно разпоредбите на чл.128, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗМДТ, от което следва извод, че са в пряко нарушение на принципите на чл.8 и чл.9 от ЗНА, във вр. чл.44, ал.1 от Указ №883/1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Посочва се, че ответникът е надхвърлил нормотворческите си предели и оспорените разпоредби са в несъответствие с целта на закона – чл.1, ал.2 от ЗМДТ, тоест, налице са отменителни основания по смисъла на чл.146, т.1, т.4 и т.5 АПК. Като основание за незаконосъобразност, представляваща унищожаемост на оспорените разпоредби, е посочено, че ответникът не е спазил административнопроизводствените правила на чл.26 от ЗНА, като не е публикувал първоначалния проект на Наредбата на сайта на общината поне 30 дни преди нейното приемане, като така е отнел възможността на задължените лица да изразят становища и възражения и е нарушил принципите на откритост, стабилност, съгласуваност, пропорционалност, необходимост и обоснованост. Същите принципи са нарушени и при изменението на оспорените части с Решение №188/30.06.2016г. на ОбС-Крумовград. Следващо основание за незаконосъобразност на обжалваните норми е посочената липса на доклад и анализ на оспорената част за съответствие с правото на Европейския съюз, а то в случая липсва съответствие с вътрешното право, както и информация за очакваните финансови постъпления в общинския бюджет от оспорените норми, съставляващо съществено нарушение на чл.28 от ЗНА. Искането е да се обявяват за нищожни, съответно – да се отменят като незаконосъобразни оспорените разпоредби от Наредбата и се присъдят деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник. Ответникът – Общински съвет Крумовград, чрез упълномощен от председателя адвокат, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира деловодни разноски. В писмена защита развива подробни доводи в подкрепа на твърдението за неоснователност на жалбата. Участващият, на основание чл. 192 от АПК, в делото прокурор от ОП – Кърджали излага мотивирано становище за основателност на жалбата. При извършена проверка на събраните по делото доказателства, АС – Кърджали приема за установена следната фактическа обстановка: Съобщението за постъпилата жалба е обявено по реда на чл. 181, ал.1, във вр. чл. 188 от АПК. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал.2 от АПК. Наредба на общински съвет за определяне размера на местните данъци е приета с Решение № 64/ 11.02.2008 г. на ОбС – Крумовград. От представено заверено копие от посоченото решение се установява, че „За“ приемане на Наредбата са гласували 28 от участвалите в поименното гласуване 28 общински съветници. Оспорените норми на чл.62, ал.1, ал.2 и ал.4 от Наредбата са изменени с Решение №188 от 30.06.2016г. на ОбС-Крумовград. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подаден от лице, предвидено в разпоредбата на чл. 186, ал.1 от АПК и предвид възможността оспорването на подзаконови нормативни актове да се упражни без ограничение във времето. Правният интерес на оспорващата следва от наличието на недвижими имоти в [населено място], [община]. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения: При извършена проверка на основание чл. 168, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 196 от АПК, съдът приема от правна страна следното: Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл. 75 - чл. 80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове, по аргумент от чл. 80 от АПК. Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Крумовград, решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на Наредби. Следователно, Наредбата е издадена от компетентен орган. При проверка на оспорените разпоредби се установи, че са приети при спазване изискванията на чл. 27 от ЗМСМА за кворум и мнозинство. Обжалваните разпоредби на чл. 62, ал.1, ал.2 и ал.4 от Наредба на общински съвет за определяне размера на местните данъци, систематично се намират в "Глава Трета - Административнонаказателни разпоредби" и имат следното съдържание: Чл.62, ал.1, Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица. Чл.62, ал.2, Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Чл.62, ал.4, За маловажни случаи на административни нарушения по този закон, установени при извършването им, могат да бъдат налагани на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. Ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт за установяване на административното нарушение. В чл.1, ал.1 от Закона за местните данъци и местните такси са посочени видовете данъци, събирани от общините. В ал.2 на чл.1 от ЗМДТ е посочено, че Общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон. Тоест, в ЗМДТ се съдържа правното основание за издаване на процесната Наредба (по смисъла на чл. 75, ал. 4 АПК). Тъй като Законът за местните данъци и такси, приложим в случая, е специален закон по отношение на общия Закона за местното самоуправление и местната администрация, специалният закон дерогира приложението на общия. В действителност в чл.21, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е предвидено, че общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно ал. 4 и 5 от ЗМСМА, За нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. Предвидено е също да се издават наказателни постановления от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата. Като е уредено, че административнонаказателните производства се развиват по реда на ЗАНН. ЗМСМА обаче като общ закон, не намира приложение в случая. Законът за местните данъци и такси е специалният закон, който в случая намира приложение, а той не предоставя правомощия на общинските съвети да уреждат този вид обществени отношения, уредени вече със самия ЗМДТ. Чл.1, ал.2 от ЗМДТ предоставя в определени граници правомощия на общинския съвет да приема наредба за определянето и администрирането на местните данъци. Правомощията на Общинския съвет по чл.1, ал.2 от ЗМДТ не включват и правомощия по приемане на наредба, в която да се определят наказания за неизпълнение на задължения във връзка определянето и администрирането на местните данъци, и изобщо във връзка с изпълнение и спазване разпоредбите, свързани с местните данъци. Тоест, извън правомощието на общинския съвет е да приема текстове на наредбата с такова съдържание от вида на оспорените с жалбата, на основание чл. 1, ал.2 от ЗМДТ. Налага се извод, че разпоредбите на чл. 62, ал.1, ал.2 и ал.4 от Наредбата са нищожни, тъй като са приети при липсата на законово овластяване и при отсъствието на материална компетентност на общинския съвет да издаде подзаконовия нормативен акт в тази му част. Налице е изрична законова регламентация на административните нарушения и наказания в чл. 128, ал.1, ал.3 и ал.5 от Закона за местните данъци и такси. От друга страна, възможността общинският съвет да издава наредба с текстове, които дословно възпроизвеждат текстове на закон, противоречи на чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА), съгласно който всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В конкретния случай не се касае за неуредени със закон обществени отношения. Съгласно чл. 76, ал. 3 АПК, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Според чл. 80 АПК, за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 75, ал. 2 АПК, нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Цитираните разпоредби на АПК и ЗНА въвеждат недопустимост да се уреждат с наредба обществени отношения, уредени вече с нормативен акт от по-висока степен (в този смисъл Решение № 15898 от 19.12.2018 г. по адм. д. № 5466/2018 г. на ВАС, VІ о.). Поради изложеното жалбата е основателна и следва да се уважи като се обяви нищожността на разпоредбите на чл.62, ал.1, ал.2 и ал.4 от Наредба на общински съвет за определяне размера на местните данъци. При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. Тъй като ОбС – Крумовград не е юридическо лице и няма самостоятелен бюджет, отговорността за разноските по настоящото дело е на община Крумовград, която,съгласно чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Р България, е юридическо лице и има самостоятелен бюджет – чл. 141, ал.1 от Конституцията. Доказани са деловодни разноски в размер на 766,94 евро ( 1500 лв.) съгласно ДПЗС с дата 18.11.2025 г. (л.4 д.), внесена ДТ в размер на 5,11 евро и такса за обнародване в ДВ на оспорването в размер на 15,34 евро (30 лв.), или деловодни разноски в общ размер на 787,39 евро. На основание чл. 143, ал.1 от АПК община Крумовград следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателката деловодни разноски в размер на 787,39 евро.