Решение № 27 от 10.2.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 456/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. № 20085/03.06.2025 г., подадена от В. К. П., чрез адв. А. М., срещу Решение № 565/14.05.2025 г., постановено по гр. д. № 2339/2021 г. на ОС – Пловдив, с което са отхвърлени изцяло предявените от В. К. П. против Община Пловдив искове с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да й заплати сумите: 26 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 143,15 лева – обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на получена телесна повреда (счупване на левия глезен) при падане на 15.04.2021 г. след спъване на необезопасено препятствие на тротоара на ул. „Ген. Кутузов“ в гр. Пловдив, ведно със законна лихва върху главниците от датата на увреждането 15.04.2021 г. до окончателното изплащане. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Необосновани и в противоречие с доказателствата по делото са фактическите изводи на съда, че проекта за ВОБД е бил изпълнен и е била поставена необходимата сигнализация, в това число е била налична и поставена бализа на кръстовището на ул.“Ген. Кутузов“ и ул.“Орлова“, с текст „Премини на отсрещния тротоар“ – на снимка на стр.13, направена на 10.04.2021 г. /няколко дни преди инцидента на 15.04.2021 г./, от Доклад за състоянието на строителен обект ясно се вижда, че на посоченото кръстовище не е била поставена бализа с предвидените пътни знаци, сигнална лента и светлинна сигнализация, няма и табела с текст „Премини на отсрещния тротоар“. Това обстоятелство е констатирано и от в.л. С. на л.20 от изготвената от него експертиза, и на л.23 от експертизата са нанесени поставените към деня на инцидента допълнителни пътни знаци, сред които не е налице предвидената бализа с текст „Премини на отсрещния тротоар“, като в откритото съдебно заседание вещото лице е пояснило, че попътно на движението на пешеходката няма пътни знаци, които да определят наличието на този ремонт. Също така от първоначалната експертиза се установява, че не е била поставена и предвидената еластична сигнална предпазна ограда, която да ограничи движението на пешеходците по тротоара. Оспорената от жалбоподателя СТЕ, изготвена от в.л.К., на която съдът е основал изводите си, е дала хипотетични и неясни отговори, като е използвала израза „реалистично възможно“, който дискредитира обективността на заключението и неговата обоснованост. Не са обсъдени показанията на свидетелите М.П. и К.Т. във връзка с поставената сигнализация към деня на инцидента. При лежаща върху ответника доказателствена тежест да установи правоизключващото си възражение, че сигнализацията е изпълнена и е била съществуваща към деня на инцидента, съдът в противоречие със събраните доказателства е приел, че същото е установено по несъмнен начин. Не са обсъдени /и изобщо не са коментирани/ очевидните противоречия в представените от ответника и от третите лица – помагачи писмени доказателства – несъответствие между снимките на стр.67, стр.181 и стр.228 от делото, коментирани и от в.л. С.. Върху снимката на стр.24 ясно видима е манипулация на една от снимките, чрез поставянето на несъщестуващ пътен знак. От мотивите на съдебното решение не става ясно дали съдът приема фотоснимките за годно доказателство или не, а ако ги цени – с каква доказателствена сила. Не са обсъдени съществените противоречия между първоначалната и повторната СТЕ, които дават различен отговор на въпроса, касаещ съществуващата сигнализация към деня на инцидента, който съдът е приел за основен спорен въпрос. Съдът е следвало да положи максимални усилия да отстрани противоречието и да изясни кое е вярното заключение, като в решението си подробно обсъди двете заключения поотделно и ги съпостави помежду им и с останалите доказателства, което не е сторено. Подробно обсъдени са показанията на св. С.,М. и И., и изцяло са кредитирани в частта им относно изпълнението на ВОБД (временна организация за безопасност на движението), без да се преценят съобразно чл.172 от ГПК с оглед трудовата ангажираност на тези свидетели при третите лица-помагачи. Съдът необосновано приема, че ищцата сама е поела риска да се придвижи в разрез с правилата по северния тротоар, който видимо е бил в ремонт, при възможност да се движи по южния тротоар, който съдът е приел, че е бил напълно завършен. По делото е установено, че въпреки протичащия ремонт, бализа, ограничаваща движението на пешеходци и автомобили, както и предвидената във ВОБД еластична предпазна ограда, не са били поставени, улиците и тротоарите в квартала са били отворени за движение на пешеходци, като в мотивите на решението не е посочено от кои факти съдът приема, че е съществувала забрана за пешеходците да се движат по този тротоар, и кои правни норми е нарушила ищцата чрез придвижването си по този тротоар. Така съдът вменява на ищцата задължение, което за нея не е съществувало в деня на инцидента, като същевременно игнорира напълно непоставянето на маркировка и сигнализация на процесния участък от ответника и от третите лица – помагачи. В исковата молба е посочено, че причина за падането на ищцата са били стърчащите над нивото на чакъла корени на дърво, като от заключението на в.л. С. ясно се вижда състоянието на кореновата система на дърветата по ул.“Генерал Кутузов“, която стърчи над нивото на чакъла и създава опасност за преминаващите пешеходци, както и стърчащо желязо, необозначено по никакъв начин, непосредствено до което е паднала ищцата. Механизма на падането се установява и от приетата по делото СМЕ. За ответната община, както и за непосредствените извършители на ремонта и осъществявали строителния надзор, е съществувало задължение да осигурят безопасна среда за пешеходците, на основание чл.163, ал.2, т.1 и ал.3 от ЗУТ, и по чл.168, ал.1, т.5 от ЗУТ. От събраните по делото доказателства жалбоподателят счита, че се установява противправно бездействие на изпълнителите на ремонтните дейности, които не са изпълнили плана за ВОБД, като не са поставили предвидените в него пътни знаци, сигнализиращи участниците в движението за протичащия ремонт на ул.“Генерал Кутузов“, което обосновава ангажирането на отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД, в качеството му на възложител на ремонтните дейности. Настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважение изцяло. Заявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на процесуания представител на ищцата, за производството пред двете съдебни инстанции. Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещните страни – ответникът и третите лица – негови помагачи – „Грома Холд“ЕООД, „Европейски пътища“АД, „Пловдивинвест“АД и „Научно-технически съюз по строителство – Консултинженеринг“ („НТСС – Кнсултинженеринг“) ЕООД, както и на третите лица – помагачи на ответниците по предявените от Община Пловдив обратни искове - „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД, като помагач на ответника по обратния иск „Пловдивинвест“АД, и „Застрахователна компания Лев Инс“АД , като помагач на ответника по обратния иск „Научно-технически съюз по строителство – Консултинженеринг“ („НТСС – Кнсултинженеринг“) ЕООД. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх. №23755/01.07.2025 г., подаден от Община Пловдив, чрез гл.юрк. Т. Т., с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Неоснователно жалбоподателят гради съжденията си върху оспорената експертиза на в.л. С., чиято квалификация е „машинен инженер с експертиза в областта на автотехническата експертиза, при ПТП, автомобилен транспорт, оценка на автомобили и щети по тях.“ Във връзка с оспорването на квалификацията на вещото лице съдът е допуснал изготвянето на повторна СТЕ от вещото лице инж. К., която е с квалификация „строителен инженер по транспортно строителство“ с експертиза в транспортното пътно строителство. Повторната експертиза дава категорични отговори на поставените въпроси. Съдът обстойно е обсъдил показанията на св. К.Т., като е взел предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК. Свидетелката М.П. не е свидетел на инцидента, като по делото не се установява дали ищцата се е спънала в корените на дърво или другаде, и не се установява категорично дали телесните увреждания са причинени в неравността, описана в исковата молба, или някъде другаде. Не се установява категорично точното място, на което е настъпило увреждането. Съдът е обосновал изводите си, че ищцата сама е поела риска да се придвижва по чакълеста неравна настилка, която се ремонтира. Ищцата е нарушила основен принцип на правото – „никой не може да черпи права от неправомерното си поведение“. Този извод се подкрепя от показанията на св. С., както и от т.1.3. от приетата СМЕ. В тази връзка се поддържа и възражението са съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД, на основание че ищцата е видяла, че участъкът е в ремонт, и въпреки това е решила да мине през него. От приетата СТЕ се установява, че не са отчетени данни за дървесни коренови системи над нивото на чакъла и няма данни за издадени предписания за тяхното премахване. При прегледа на екранната снимка на стр.13 е видно, че дърветата са по кР. на тротоарната площ, и е имало достатъчно място за преминаване. При лежаща върху ищеца доказателствена тежест да проведе пълно и главно доказване на твърдяните от него обстоятелства, такова доказване не е постигнато. Настоява за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Заявява претензия за присъждане на направените разноски по делото, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх. № 23885/02.07.2025 г., подаден от третото лице-помагач „Грома холд“ ЕООД, чрез адв. К. З.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Правилно съдът е приел, че не е доказан деликт по смисъла на чл.49 и чл.45 от ЗЗД. При пълно и всестранно изясняване на фактите по делото съдът е приел, че не се установява по категоричен начин мястото /конкретното дърво, в чиито корени са причина за падането/, механизма и причината за настъпването на инцидента. Ищцата не е конкретизирала конкретното дърво, станало причина за падането, а Община Пловдив не може да бъде натоварена с доказването на отрицателен факт, а именно – че на процесната улица не е имало дървета, чиито корени стърчат и са довели до инцидента. Не се установява наличие на причинна връзка между поведение на ответника и твърдяното увреждане. Разпитаните свидетели не са очевидци, показанията им се основават само на казаното от ищцата, поради което нямат доказателствена стойност. Ако се приеме, че ищцата е паднала, то не се доказва, че това е настъпило в резултат от неположена грижа от общината. Съдът правилно е приел, че дърветата не представляват скрита опасност, а са видими и очаквани препятствия от всеки разумен пешеходец. Ищцата не е доказала наличие на причинна връзка между събитието и твърдените неимуществени вреди – не се сочат доказателства за дълготрайно увреждане или трайна промяна в начина на живот на ищцата, които да обосноват претендираното обезщетение в размер на 26 000 лв. Възстановяването е протекло нормално, няма данни за влошаване или за трайна неработоспособност. В случай, че съдът прецени иска за доказан по основание, то вредите се свеждат до разликата между БТВ на ищцата и реално получената сума за обезщетение за временна нетрудоспособност. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивната инстанция. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх. № 25595/16.07.2025 г. от трето лице-помагач „Пловдивинвест“ АД, чрез адв. Г. Б.. Поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Съдът е анализирал свидетелските показания и заключенията на експертите, като е приел за доказано, че към 15.04.2021 г. на ремонтираната улица са били поставени предвидените значи в проекта на ВОБД, осигуряващи безопасността на преминаващите граждани. В подкрепа на мотивите на съда се добавя, че не е доказано категорично къде е точното място на инцидента. В исковата молба се сочи ул.Генерал Кутузов“, но като причина за инцидента се сочат корените на дърво, което не е индивидуализирано. Конкретизирането на дървото е необходимо, за да бъде изследвана кореновата му система, която се твърди да е довела до инцидента. Свидетелката С.а не сочи къде конкретно се намира дървото, и нито един от двамата експерти не се ангажира с мнение кое дърво е станало причина за инцидента. При установената степен на завършеност на тротоара /на чакъл/ и установената технология за поставяне на тротоарната настилка от показанията на св.С., И. и М., стърчащите корени биха довели до неравност на тротоара, което би наложило тяхното премахване, но такива дадени предписания не се установяват от в.л. К.. Ищцата не установява с нужната категоричност механизма на падане, както и че получените телесни увреди са конкретно от спъване в стърчащи корени на дърво, като очертания от СМЕ механизъм на получаване на увреждането не съответства на описания от ищцата. Няма нормативно задължение да бъдат сигнализирани корените на дърво, които са над нивото на тротоара в завършен вид, поради което не е налице и задължение те да бъдат сигнализирани по време на ремонтните дейности. Не се установява задължение на строителния надзор да осъществява контрол по редуциране на кореновата система на дърветата, а при наличие на проблем с дървета, той е от компетентността на общинкото предприятие „Паркове и градини“, по реда на Наредбата на Общинския съвет за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив. От събраните доказателства се установява, че действията на ищцата са били неправомерни – като е знаела за ремонта, и без да прояви нужната грижа, тя се е придвижвала по северния тротоар, като е имала възможност да се движи безопасно по другия тротоар на същата улица. По тези съображения „Пловдивинвест“АД не следва да носи регресна отговорност относно настъпилия инцидент, в случай, че ответникът бъде осъден от главния ищец. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Заявява се претенция за присъждане на разноските по делото,за които са представени доказателства. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил и Отговор на въззивна жалба вх. № 27211/30.07.2025 г. от трето лице-помагач „Европейски пътища“ АД, чрез адв. К. З.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Съдът правилно е приел, че е настъпил инцидент с ищцата на 15.04.2021 г. на тротоара на посочената улица, който е бил в ремонт; че вследствие на падане ищцата е получила фрактура на левия глезен; че е била лекувана в болнични условия и е била нетрудоспособна в продължение на 111 дни; че строителните дейности са били възложени от Община Пловдив на съответните изпълнители. Също така правилни са изводите на съда, че в проекта за ВОБД е предвидена необходимата сигнализация и тя е била изпълнена, че изпълнителите не са отговорни за състоянието на дърветата, които въпроси са от компетентността на общинските служби и необходимите мерки са били предприети. С оглед на това правилен е извода на съда, че основанията за ангажиране на отговорността на ответника не са налице. Не може да се установи нито конкретното място на настъпване на инцидента, нито точната причина, довела до падането. Без установяването на тези обстоятелства не може да бъде ангажирана отговорността нито на общината, нито на строителя. Не е налице нито скрит дефект, нито поведение на общината, с което да е създадена необичайна опасност. Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третите лица – помагачи „Научно-технически съюз по строителство - консултинженеринг“ ЕООД, „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“АД и „Застрахователн компания ЛЕВ ИНС“ АД не са се възползвали от възможността да депозират отговор на въззивната жалба, не са взели становище по въззивната жалба и в хода на въззивното производство. На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово компетентен съд, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим. По правилността на решението по главните искове, предявени от ищцата В. К. П. против Община Пловдив, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното: Производството е образувано по Искова молба вх.№9860/13.09.2021 г., с която В. К. П. е предявила против Община Пловдив иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, с който иска осъждането на ответника да й заплати обезщетение в размер на 26 000 лв., за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания от травматично увреждане, изразяващо се в счупване на десния глезен, настъпило на 15.04.2021 г. около 14.00 часа, в резултат от спъване в корените на голямо дърво, растящо на десния тротоар на ул.“Генерал Кутузов“ в посока към ул.“Петър Шилев“, които били разкопани и стърчали над земята, поради извършващи се ремонтни дейности, за които липсвали указателни табели и обезопасителни ленти против преминаването на пешеходци, КАКТО И сумата от 143,15 лв., представляваща претърпени в резултат на същото травматично увреждане имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и закупуване на помощно средство – патерица. В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община Пловдив е оспорил изцяло предявените искове по основание и размер – оспорва се настъпването на твърдения инцидент, оспорва се механизма на настъпване на инцидента, точното място на настъпването му, твърдените вредоносни действия и бездействия на ответника и/или негови служители, настъпването на твърдените имуществени и неимуществени вреди, наличието на причинна връзка между твърдяното поведение на ответника и настъпилия вредоносен резултат, оспорва се претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерен – несъобразен с характера и степента на уврежданията, с продължителността на възстановителния период, икономическата конюнктура в страната и критерия за справедливост. По отношение на имуществените вреди се оспорва действителното им настъпване. Релевира се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, чрез несъобразяване на поведението си на пешеходец със задължителните правила за движение на пътя по време на ремонт с въведената временна организация за движение по пътищата съгласно чл.7, ал.5 от ЗДвП. Излага твърдения за сключен договор за възлагане на обществена поръчка за строителство № 19ДГ-892/04.09.2019 г., с който Община Пловдив е възложила на ДЗЗД „Партньори ВИК проект Пловдив 2019“ изпълнението на реконструкцията на канализационната и водопроводната мрежа на гр. Пловдив в квартал 2 и 3 за реализация на преокт „Интегриран проект за водите на гр. Пловдив –етап 1, който се финансира по ОП „Околна среда 2014-2020 г.“, съгласно който изпълнителят се е задължил да осигурява сам и за своя сметка безопасността на движението по време на строителството. Към твърдяната дата на настъпване на увреждането ул.“Генерал Кутузов“ е била в ремонт, като строителната площадка е открита на 29.04.2020 г., и до датата на депозиране на отговора на исковата молба не е съставен констативен акт за установяване на годността и приемане на строежа. За упражняване на строителен надзор на строежа по този договор е сключен договор с ДЗЗД „Пловдивинвест – НТСС“ с рег.№19ДГ1114/08.11.2019 г., съгласно който изпълнителят се е задължил да контролира и да носи отговорност за поставяне на временна сигнализация, организация на охрана за контрол на достъпа и др., и да не допуска увреждане на трети лица и имоти вследствие на строителството, като носи отговорност за щети, които са нанесени на възложителя и на други участници в строителството и солидарна отговорност със строителя за щети, причинени от неспазване на техническите правила и нормативи и одобрените проекти. Съгласно сключените договори и действащата нормативна уредба, строителят е длъжен да осигури безопасността на движението по време на извършване на СМР, като сигнализира и обезопаси съответните засегнати участъци, като е негова отговорността за неизпълнение на тези задължения. Лицето, упражняващо строителен надзор, съгласно действащата нормативна уредба и сключения договор носи отговорност за недопускане на увреждане на трети лица и имущество. Заявява се възражение за недължимост на претендираното обезщетение и поради изплащането на обезщетение, или постигането на съгласие с увреденото лице настъпилите вреди да се обезщетят от друго лице – строител, строителен надзор или застраховател. Заявява се евентуално възражение за неоснователност на иска и на основание, че претендираните вреди са били вече обезщетени от друго от посочените задължени лица. С оглед възможността да бъде ангажирана отговорността на строителя, е поискано конституирането на дружествата „Грома холд“ЕООД и „Европейски пътища“АД, като съдружници в ДЗЗД „Партньори ВИК проект Пловдив 2019“ в качеството на трети лица – помагачи на ответника Община Пловдив. С оглед възможността за ангажиране на отговорността на лицето, осъществяващо строителен надзор на строежа, е поискано конституирането на дружествата „Пловдивинвест“АД и „Научно технически съюз по строителство – консултинженеринг“ЕООД, като съдружници в ДЗЗД“Пловдивинвест – НТСС“, в качеството на трети лица – помагачи на ответника Община Пловдив. С окончателно Определение №15/10.01.2022 г. по ч.в.гр.д.№684/2021 г. на АС – Пловдив е допуснато привличането на посочените четири дружества в качеството на подпомагащи страни на страната на ответника Община Пловдив. В срока по чл.219, ал.1 от ГПК ответникът Община Пловдив е депозирал и Искова молба вх.№14866/10.11.2021 г., с която при условията на евентуалност – в случай, че бъдат уважени предявените от В. К. П. искови претенции срещу Община Пловдив, е предявил обратен иск срещу дружествата „Грома холд“ЕООД и „Европейски пътища“АД, „Пловдивинвест“АД и „Научно технически съюз по строителство – консултинженеринг“ЕООД, с който претендира осъждането им при условията на солидарност да заплатят на Община Пловдив присъдените суми по главния иск, а именно – сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата 143,15 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, за периода от 15.04.2021 г. до окончателното плащане, както и направените в съдебното производство разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. В срока за отговор на исковата молба и на предявения обратен иск, третото лице – помагач на ответника, и ответник по предявения обратен иск „Пловдивинвест“АД, чрез адв.Г. Б., е депозирал Отговор на искова молба вх.№6957/15.03.2022 г., в който поддържа становище за неоснователност на предявените главни искове от В. П. срещу Община Пловдив, като ги оспорва по основание и размер. Също така, оспорва по основание и размер предявения от Община Пловдив обратен иск за солидарното осъждане на „Пловдивинвест“АД /с другите три дружества/ да заплати на Община Пловдив присъдените суми по главния иск. Оспорва се претендираното от главния ищец обезщетение за неимуществени вреди, като несправедливо завишено. Релевира се възражение за принос на пострадалата за настъпване на увреждането чрез неполагане на необходимата грижа за собствената си безопасност, като не е използвала определения в Схема за движението по улица „Генерал Кутузов“, одобрена от ОД на МВР - Пловдив алтернативен маршрут – през западния вход на училище „Димитър Димов“ откъм ул.“Атанас Канарев“, след което да премине през ул.„Петрохан“, до дома си на ул.“Петър Шилев“, където се е насочила. Преминавайки ежедневно от дома си до училището /водейки детето на училище/, ищцата е била наясно за извършваните СМР по ул.“Генерал Кутузов“ и възможността да ползва западния вход на училището. Наред с това, в исковата молба се твърди увреждането да е настъпило не в резултат на ремонтните дейности, а в резултат от спъване в корените на дърво, които не са в обхвата на извършващите се СМР. Ноторен факт е, че на всеки тротоар с дървета са налични и техни корени, с които преминаващите пешеходци следва да се съобразят. Лицето, упражняващо строителен надзор, носи отговорност да не допуска увреждане на хора и имущество в резултат от извършваните СМР, но не са налице основания да му се вменява отговорност за вредите, причинени от корените на дърво. В договорните отношения между възложителя и строителния надзор не е уговорено задължение за изпълняване на функциите на координатор по безопасност и здраве, който контрол е възложен на строителя. В случай, че в резултат от неправомерно извършени СМР корените на дървото не са премахнати и от това са причинени вреди, регресното право на възложителя е по отношение на съответното лице, извършило неправоменото действие или бездействие. Релевират се твърдения, че към датата на инцидента 15.04.2021 г. „Пловдивинвест“АД е имал валиден договор за застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ със застрахователно дружество „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД по полица №0000897299, с покритие към датата на увреждането. С оглед възможността застрахователят да бъде обвързан от постановеното по обратния иск решение, е направено искане за конституирането му в качеството на трето лице – помагач на „Пловдивинвест“АД, в качеството му на ответник по предявения от Община Пловдив обратен иск. Искането е уважено, и с Определение №715/21.03.2022 г. е конституирано „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД като подпомагаща страна на ответника по обратния иск „Пловдивинвест“АД. В срока за отговор на исковата молба по обратния иск, е постъпило Становище вх.№11593/03.05.2022 г. от „ЗАД Армеец“АД, чрез юрк. Р. Л., с което се оспорва предявения иск, като неоснователен. Присъединява се към оспорванията и възраженията на ответника по главния иск. Оспорва се по размер претенцията по главния иск, като прекомерна. Поддържа, че претендираните вреди са настъпили единствено поради неполагане на дължимата грижа от пострадалата. Оспорва се твърдението ищцата да се е спънала в корените на дърво. Видно от представената епикриза, вредите са настъпили при падане на улицата. Срещу обратния иск се поддържат възраженията и оспорванията, релевирани от ответника по обратния иск „Пловдивинвест“АД. В срока за отговор на първоначалната искова молба е постъпил Писмен отговор вх. №7023/16.03.2022 г., подаден от „Европейски пътища“АД, в качеството му на трето лице – помагач на ответника Община Пловдив. Оспорва се наличието на основание за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на твърдяните вреди; оспорват се изложените в исковата молба факти и обстоятелства; оспорва се наличието на деликт, възникването на твърдяните имуществени и неимуществени вреди, начина на възникването им, причинно-следствената връзка, както и претендирания размер на обезщетението. Не се оспорва факта, че към деня на инцидента във въпросния уличен участък са протичали строително-ремонтни действия, които са били във финална фаза. Съгласно одобрения проект за ВОБД нарочни ограничения за движение на пешеходци не са предвидени, тъй като ремонта протича в жилищен район, поради което е невъзможно пълното затваряне на улицата за пешеходци. Пешеходците имат задължението да спазват пътните знаци, действащи за съответния участък. Ищцата е имала задължение да се съобрази, че улицата е в ремонт, и да предприеме придвижване по алтернативен маршрут, или да премина с повишено внимание по нея, спазвайки съществуващите знаци. Ответната община, чрез своите подизпълнители, извършва ремонт в градската среда, състоящ се в подмяна на водопроводната и канализационната мрежа, като едновременно с това са извършвани реконструкция и рехабилитация на уличното платно и прилежащите тротоари. В проекта не е предвидено да се извършват интервенции на храсти и дървета, нито в проекта за ВОБД е предвидено те да бъдат обозначавани. Към момента на инцидента единият тротоар е бил напълно завършен и покрит с тротоарни плочи, а другият е бил на етап със засипан чакъл /с трошено-каменна настилка/, видно от приложения Доклад за състоянието на обекта по време на строителството към 30.04.2021 г. Строителството е съобразено със съществуващата на улицата дървесна растителност, като не е имало стърчащи корени. Ако такива корени са били налични, те биха възпрепятствали полагането на основите на тротоара, и премахването им би било предвидено в проекта, а ако строителят се е натъкнал на такива корени, които подлежат на интервенция, Община Пловдив би била уведомена, за да възложи премахването им на своя отдел „Екология“. Сигнализацията за съответния етап от строителството е била спазена – както съгласно проекта за ВОБД, така и съобразно нормативните изисквания. Инцидента изцяло се дължи на проявеното невнимание от страна на пострадалата пешеходка, която съзнателно е поела риска да навлиза в тротоар с незавършен финален пласт настилка, като се поддържа релевираното от ответника възражение за съпричиняване. Оспорва се механизма на настъпване на увреждането, настъпилите имуществени и неимуществени вреди, и наличието на причинна връзка между инцидента и настъпилите неимуществени и имуществени вреди. Релевира се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва се акцесорния иск за присъждане на лихва за забава от посочения в исковата молба начален момент. В срока за отговор на исковата молба, с която е предявен обратен иск от Община Пловдив срещу „Европейски пътища“АД, е постъпил Писмен отговор по обратния иск вх. №7022/16.03.2022г. от „Европейски пътища“АД, чрез изпълнителния директор М.П.. С исковата молба не се сочи в какво се състои неизпълнението на поетите от „Европейски пътища“АД задължения по договора. Действително са налице корени на дървета, които са надигнати в основата, но корекция на основата на дърветата по тази улична отсечка не е правена, като строителството е съобразено със състоянието на дърветата. Тротоарът и от двете страни на процесната улица към момента на инцидента е бил в състояние, позволяващо преминаването, макар и все още да е действала ВОД, със съответните знаци, забраняващи преминаването през този уличен участък - улицата е била сигнализирана с пътен знак А23, с бализи /бариера/ С 3.1., В2 „Забранено е влизането на ППС в двете посоки“, включително и към 15.04.2021 г.. Технологично не е възможно при положен чакъл и тротоарни плочи да има стърчащи корени на дървета. Действително са налице коренови системи, които надигат и са над нивото на бордюрите, навлизат към оградата на постройките и не е спазено изискването за ширина на определените тротоари, но строителят е запазил автентичният им вид, без да се подрязват или премахват, тъй като не следва самоволно да се редуцират дървесните видове – всяко дърво подлежи на самостоятелен санитарен режим, който се осъществява от определените общински служби, по реда на ЗУТ и Наредбата на Общинския съвет Пловдив за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив. Процесната улица и прилежащите към нея тротоари към 15.04.2021 г. са били фактически завършени, като оставащите СМР са били довършителни и несъществени, които да налагат затваряне на тротоари и пренасочване на пешеходното движение. Сигнализацията към момента на изпълнение на строително-монтажните работи е обслужвала текущото състояние на уличния участък. С оглед на обстоятелството, че СМР са извършвани в жилищна зона, не е било възможно пълното ограничаване на преминаването, като е било достатъчно да бъде сигнализирано, че улицата е в ремонт, за да преминават участниците в движението с повишено внимание, а при необходимост да изберат алтернативен маршрут. В проекта за ВОБД не е предвидено тротоарите да се затварят и сигнализират, нито да се обозначават и обезопасяват препятствия като корени на дървета по тротоара. Дейността по премахването на корени на дървета е изцяло в отговорност и прерогативи на Община Пловдив. По никакъв начин Община Пловдив не е съблюдавала действителното фактическо състояние на дървесната растителност в строителния обект, не е проявила вменената й от закона ангажираност в тази насока. В случая именно ищецът по обратния иск дължи стопанисване на градската дървесна растителност, и не следва да черпи права от собственото си неизпълнение, осъществено чрез бездействие. Ако са налице дървета, които препятстват преминаването, мерки за това следва да се вземат не от строителя на обекта, а от Община Пловдив. Ето защо, „Европейски пътища“АД не следва да носи регресна отговорност относно настъпилия инцидент, тъй като дори да се приеме, че са били налице корени, превърнали се в препятствие за пострадалата, то те не са в резултат от действията на лицето, извършващо ремонта, и той няма задължения да ги поддържа, променя, сигнализира и обезопасява, нито да ги премахва, ако не му е изрично възложено това от Община Пловдив. По тези съображения се настоява предявеният от Община Пловдив против „Европейски пътища“АД обратен иск да се отхвърли, като неоснователен, поради липса на основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника по обратния иск. Заявена е претенция за присъждане на разноските за производството, включително тези за процесуално представителство. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на искова молба вх.№11626/03.03.2022 г., подаден от „Научно-технически съюз по строителство – Консултинженеринг /НТСС- Консултинженеринг/“ЕООД. Оспорват се изцяло предявените главни искове по основание и размер, както и предявения от Община Пловдив обратен иск срещу „НТСС- Консултинженеринг“ЕООД. Релевира се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, тъй като тя не е положила необходимата грижа за себе си, като е могла да излезе през западния вход на училище “Димитър Димов“ откъм улица „Атанас Канарев“. Увреждането на ищцата не е настъпило вследствие на извършваните СМР, а от спъване в корени на дърво, които не са част от извършваните СМР. Не са налице основания за вменяване на отговорност на лицето, извършващо строителен надзор, тъй като отговорността му е ограничена до вредите, причинени от неспазване на техническите правила и нормативи и одобрените проекти, каквито в случая не са налице. В кръга на договорените задължения на строителния надзор не са включени задължения за изпълняване функциите на координатор по безопасност и здраве, който контрол е възложен на строителя. Ето защо, „НТСС-Консултинженеринг“ЕООД не е пасивно материално легитимиран да отговаря за вредите от „спъване в корените на голямо дърво, които поради ремонта били разкопани и стърчали над земята“. Отговорността за тези настъпили вреди следва да понесе съответното лице, извършило това неправомерно действие, респективно на основание чл.49 от ЗЗД отговаря неговият работодател, като възложител на работата. Тъй като работниците и служителите на „НТСС-Консултинженеринг“ЕООД осъществяват само строителен надзор, а не извършват преки СМР, ако в резултат от неправомерно действие при извършвани СМР корените на дървото не са премахнати и са причинени вреди, Община Пловдив следва да търси регресна отговорност от посочените лица, а не от дружеството, осъществяващо строителен надзор. Сочи се, че към датата на настъпване на инцидента, „НТСС- Консултинженеринг“ЕООД е имал валиден договор за застраховка „Професионална отговорност“ със „ЗК Лев Инс“АД по полица № 00088426/1312211110001306/05.03.2021 г. със срок на покритие до 18.03.2022 г., поради което се иска да бъде конституирано това застрахователно дружество като помагач на ответника по обратния иск „НТСС- Консултинженеринг“ЕООД. С Определение №1519/17.06.2022 г. искането е уважено, и „ЗК Лев Инс“АД е конституирано в качеството на помагач на ответника по обратния иск „НТСС- Консултинженеринг“ЕООД. В срока за отговор на исковата молба, с която е предявен обратния иск, е постъпил Отговор вх.№21479/15.08.2022 г. от „ЗК Лев Инс“АД, с който се поддържа становище за неоснователност на предявените главни искове от ищцата В. П., както и неоснователност на предявения от ответника Община Пловдив обратен иск срещу „НТСС-Консултинженеринг“ЕООД за заплащане на присъдените суми по главния предявен иск. Присъединява се изцяло към направените от „НТСС-Консултинженеринг“ЕООД възражения и оспорвания с отговора на исковата молба. Счита за неустановено причиняването на претендираните вреди от В. П. да е настъпило в резултат от поведението на работници и служители на застрахования по застрахователна полица № 00088426/1312211110001306/05.03.2021 г. В срока по чл.131 от ГПК третото лице – помагач на ответника, и ответник по обратния иск, предявен от Община Пловдив – „Грома холд“ЕООД, не е депозирал отговор на първоначалната искова молба, депозирана от В. П., както и на исковата молба на Община Пловдив, с която е предявен обратния иск срещу „Грома холд“ЕООД. Релевантни за основателността на предявените искове са обстоятелствата дали е налице поведение на ответника, осъществено от негови служители, или по негово възлагане, изразяващо се в конкретно действие или бездействие, което е противоправно – в нарушение на конкретна правна норма, която забранява действието, или която изисква осъществяване на дължимо поведение /за бездействието/, да е настъпило увреждане на ищеца, и то в причинна връзка именно с осъщественото противоправно действие или бездействие от служители на ответника или по възлагане от ответника. Във връзка с релевантните за спора факти ищцата е ангажирала твърдения, че на 15.04.2021 г., в гр. Пловдив, около 14.00 часа, на ул.“Генерал Кутузов“ в гр. Пловдив, е претърпяла травматично увреждане, изразяващо се във фрактура на левия глезен, в резултат от което увреждане е търпяла болки и страдания. Ищцата твърди, че е получила увреждането в резултат от спъване в стърчащите корени на дърво, растящо на северната тротоарна площ на ул.“Генерал Кутузов“, която към този момент е била в процес на ремонт, без положени тротоарни плочки, при липса на сигнализиране и ограждане на ремонтираният участък, недопускащи преминаването на пешеходци. В срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил всички твърдени от ищцата релевантни обстоятелства – че увреждането е настъпило, че е настъпило на посочената дата и място, механизма на настъпването на увреждането, настъпването на твърдените неимуществени и имуществени вреди, осъществяването на твърдяното противоправно увреждащо поведение /неполагането на мерки по обозначаването на улица в ремонт/, наличието на причинна връзка между настъпването на увреждането и твърдяното увреждащо поведение на служители на ответника. Не се оспорват твърденията, че към посочената в исковата молба дата на настъпване на увреждането 15.04.2021 г. северната тротоарна площ на ул.“Генерал Кутузов“, е била в процес на ремонт, който е осъществяван по възлагане от Община Пловдив от изпълнител ДЗЗД“Партньори ВиК Проект Пловдив 2019“, по договор за обществена поръчка за строителство №19ДГ-892/04.09.2019 г., като строителният надзор върху осъществяваните от изпълнителя СМР е осъществяван по възлагане от Община Пловдив от ДЗЗД“Пловдивинвест – НТСС“ по договор с рег.№19ДГ1114/08.11.2019 г., като строителните дейности са започнали на 29.04.2020 г. – от датата на съставянето на Акт Образец 2а за откриване на строителната площадка, и към 15.04.2021 г. не е бил съставен констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа. В срока за отговор на исковата молба, конституираните като трети лица – помагачи на ответника дружества – „Европейски пътища“АД, като член на ДЗЗД“Партньори ВиК Проект Пловдив 2019“ и „Пловдивинвест“АД и „НТСС-Консултинженеринг“ЕООД, като членове на ДЗЗД“Пловдивинвест – НТСС“, не оспорват твърденията, че към 15.04.2021 г. северната тротоарна площ на ул.“Генерал Кутузов“ е била в процес на изграждане, на етап положен чакъл, с непоставено покритие от тротоарни плочки. Третото лице – помагач „Грома холд“ЕООД не е взело становище в срока по чл.131 от ГПК. Фактът на полученото от ищцата травматично увреждане на посочената дата, както и характера на увреждането, се установяват от приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза вх.№29562/10.11.2022 г. /на л.332-335 от делото на ПОС/, която не е била оспорена от страните. Същата установява, че на 15.04.2021 г. ищцата В. П. е получила травматично увреждане, изразяващо се в счупване на ляв фибуларен малеол на ниво след синдесмозата между тибията и фибулата на левия крак, която фрактура е най-често срещаната фрактура на глезена. Механизма на получаване на увреждането е чрез форсирано аддукционно-супинационно движение на ходилото (стъпване на външния ръб на стъпалото и усукване на външната страна на стъпалото навътре). Увреждането е възможно да се получи при описания в исковата молба механизъм на падане – след спъване на левия крак в корените на дърво, политане на тялото на В. П. напред, при фиксирано към тротоара дясно стъпало, тя да е стъпила на външния ръб на лявото стъпало, и цялата й тежест да е била изместена към левия крак. Получил се е механизъм за форсирано натоварване на лявото стъпало в аддукционно-супинационно положение. Завъртането на стъпалото и прехвърлянето на тежестта върху този крак е довело до счупване на фибуларния малеол. Възстановителният период при такова счупване изисква 35-40 дни имобилизация с гипсов ботуш. В това време пострадалата е трябвало да ходи с патерици, без да стъпва на левия крак. След сваляне на гипсовия ботуш е необходима рехабилитация 1-2 месеца, в зависимост от състоянието на пострадалия крак. В случая на В. е била поставена гипсова имобилизация за около 40 дни, като след премахването на гипсовата имобилизация по преценка на лекуващия ортопед е поставена шина за още 10 дни. След премахването на имобилизацията е провела един курс физиотерапия. Ищцата е ползвала 111 дни отпуск поради временна нетрудоспособност, който е определен от ЛКК, след направен медицински преглед. От направената рентгенография на 02.06.2022 г. се вижда настъпило пълно възстановяване на костите на пострадалия ляв глезен. Във връзка с лечението ищцата е купила патерици, за да може да се придвижва, без да стъпва на левия крак; таблетки Ксарелто за разреждане на кръвта след наместването на фрактурата; Тендовал емулгел за намаляване на отока и подобряване на движенията в левия глезен. Тези разходи са били необходими и в пряка връзка с лечението на получената травма. От медицинската експертиза се установява, че ищцата няма проблеми със зрението и е могла да възприеме препятствие като описаното в исковата молба. Тя не е имала стари травми и заболявания, които да са допринесли за получаване на увреждането, или за увеличаване на степента и характера на увреждането. Съдът намира заключението на СМЕ за компетентно изготвено, обосновано и кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства – Епикриза от ИЗ №6815 /на л.5 от делото на ПОС/ за хоспитализация на ищцата в периода от 15.04.2021 г. – 19.04.2021 г. в Отделение по ортопедия и травматология на УМБАЛ – Пловдив АД; Амбулаторен лист №001055/20.05.2021 г. /на л.6/; Амбулаторен лист №002133/20.05.2021 г. /на л.7/; Амбулаторен лист №000690/01.06.2021 г. /на л.8/; Амбулаторен лист №001441/02.06.2021 г. /на л.10/; Амбулаторен лист №000398/02.06.2021 г. /на л.11/; Амбулаторен лист №001523/09.06.2021 г. /на л.9/; Амбулаторен лист №000744/10.06.2021 г. /на л.12/; Болнични листове за периода 4 бр. от 15.04.2021 г. до 03.08.2021 г. /на л. 13, л.14, л.15 и л.18/ общо за 111 дни; фискален бон от 15.04.2021 г. за патерици за сумата 59,80 лв. /на л.19/; рецепта за „Ксарелто“ /на л.20/; фактура №0000000306/27.04.2021 г. с фискален бон за сумата 60,80 лв./на л.21/; фактура №1200002470/01.06.2021 г. /на л.22/ за „Тендивал емулгел“ за сумата 22,55 лв. с фискален бон от 01.06.2021 г. /на л.23/. От така събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, че твърдяното от ищцата травматично увреждане е настъпило, като твърденият от ищцата механизъм на настъпване на инцидента съответства на механизма на увреждането, установен от приетата СМЕ, съобразно вида на увреждането. Експертизата установява характера на увреждането, проведеното в случая лечение и рехабилитация, необходимият възстановителен период за подобен вид увреждане, както и конкретният възстановителен период, и настъпилото пълно възстановяване на ищцата, обичайно търпените неимуществени вреди от увреждането, както и конкретно претърпените от ищцата имуществени вреди в причинна връзка с увреждането, изразяващи се в направени разходи за лечение и помощни средства. От Епикриза от ИЗ №6815 /на л.5/ се установява също, че за лечение на полученото травматично увреждане ищцата е била хоспитализирана за 5 дни, и е претърпяла оперативна интервенция за закрито наместване на счупения глезен под рентгенов контрол, без вътрешна фиксация, като й е поставена гипсова имобилизация първоначално за 30 дни. От амбулаторните листове /на л.6-7/ се установява, че впоследствие, на 20.05.2021 г. след сваляне на имобилизацията е констатирана продължаваща болка, и гипсолечението е продължено за още 2 седмици. От амбулаторен лист от 01.06.2021 г. /на л.8/ се установява, че ищцата се е придвижвала с помощни средства – две патерици, като се е оплаквала от силни болки в лявото стъпало и лявата колянна става, като движенията на лявата колянна става са били болезнени, но в пълен обем. От амбулаторен лист от 09.06.2021 г. /на л.9/ се установява, че в същия ден е свалена гипсовата имобилизация, установени са болезнени и ограничени движения в лявата глезенна става, оток и контрактура, назначена е физиотерапия и рехабилитация. От амбулаторен лист от 10.06.2021 г. се установява, че ищцата се е придвижвала с едно помощно средство /една патерица/, имала е малък оток на стъпалото, непълен обем на движенията на лявата глезенна става, движенията на лявата колянна става са били в пълен обем, с болки в крайните фази. От приложените болнични листове се установява, че ищцата е била назначена на длъжност „хигиенист“, като поради претърпяната злополука е била нетрудоспособна за изпълнение на трудовите си задължения в продължение на 111 дни. За установяване на търпените от ищцата болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.Т. /баща на ищцата/. От същите се установява, че узнал за инцидента с дъщеря си два дни по-късно, когато му се обадил неговия внук, и го повикал, за да окаже помощ на ищцата, която била с гипс и се нуждаела от грижи. На 17.04.2021 г. свидетелят видял дъщеря си в безпомощно състояние, с гипс, на легло, не можела сама да се обслужва, изпитвала силни болки при опит да се движи в леглото. Ищцата имала двама сина, които тогава били на 6 г. и на 12 години, като преди инцидента сама се грижела за тях, тъй като съпругът й работел в чужбина. Наложило се свидетелят да напусне работа, за да се грижи за дъщеря си и за внуците си. Ищцата около два месеца била на легло. След първия месец докторът преценил, че трябва да удължат периода на имобилизацията. След като свалили гипса, ищцата ходела всеки ден на раздвижване. Придвижването й било трудно – налагало се да я носят на ръце, да я държат под мишниците. Ползвала патерица, но при всяко тръскане изпитвала голяма болка. В сградата, в която живеели, нямало асансьор, а жилището им било на втория етаж, поради което се налагало да я носят. През периода на възстановяване се налагало да й оказва помощ при хранене, при ползване на тоалетна. По време на раздвижването изпитвала болки и лекарят предписал обезболяващи медикаменти. Поставяли й инжекции за разреждане на кръвта. В отпуск по болест била около три месеца. Била емоционално срината. Когато махнали гипса, в началото не можела да движи крака си и ходели на раздвижване в продължение на един месец. Тъй като ищцата от малка имала страх от асансьори, се налагало да я носи по стълби, където имало такива. Ищецът останал да се грижи за дъщеря си и за внуците си около 3 месеца, после си тръгнал. Преди този инцидент ищцата не е имала здравословни проблеми. Ищцата тръгнала на работа след около 4 месеца, започнала да се движи, но и към момента на разпита /две години след инцидента/ започва да търпи болки в глезена при стоене права повече от 30 минути, и се налага да седне. Съдът преценява показанията на свидетеля при условията на чл.172 от ГПК, като отчита близката му родствена връзка с ищцата /неин баща/, която обуславя интереса му от изход на делото в полза на ищцата. Въпреки това, показанията на свидетеля кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и приетата СМЕ, същите са основани на личните впечатления на свидетеля от обективираното поведение на ищцата през възстановителния период и непосредственото му ежедневно наблюдение от начина на живот на ищцата през релевантния период, поради което кредитира показанията му. Неимуществените вреди, претърпени от ищцата в деня на инцидента, се установяват и от гласните доказателства, събрани чрез показанията на св. П.. От същите се установява, че в деня на инцидента – на 15.04.2021 г. около 14:20 часа, ищцата й се обадила по телефона с молба за помощ. Била паднала и не можела да се изправи. Свидетелката излязла от работа и отишла със собствения си автомобил да я вземе от мястото, което се намирало до училището на сина на ищцата Искрен, на ул.“Генерал Кутузов“. Детето посрещнало свидетелката, за да я заведе до точното място. Улиците, през които минала, за да стигне до мястото, били видимо в ремонт, но свидетелката не забелязала да има знаци за това. Улицата, на която била ищцата, била вече с положен асфалт, но според свидетелката асфалтовото покритие не било завършено, защото шахтите стърчали над нивото на асфалта. По улицата имало и други автомобили, които се движели. В близост имало няколко работници с лопати, които в момента не работели, а се подпирали на лопатите, но никой от тях не бил отишъл до ищцата, за да й помогне. С автомобила си свидетелката стигнала до самото място, където била ищцата – то се намирало до оградата на училището, близо до входа му. Ищцата била седнала на земята, върху камъните на тротоара, и била облегнала гърба си на оградата на училището. Кракът й бил силно подут и бил станал вече синьо-лилав на цвят. Изпитвала силни болки в крака. Тротоарът видимо бил в ремонт – бил насипан с камъни и чакъл, нямало плочки, бордюрите били сложени, но нивото в зоната на тротоара било по-ниско от ръба на бордюра. Тротоарът не бил ограничен с ленти или прегради, които да ограничават движението по тротоара, свидетелката не забелязала да има табели или знаци. В близост до нея имало дърво и корените му стърчали около 10 сантиметра над нивото на чакъла, като обхващали доста голяма площ от тротоара – около половината от ширината му. Нямало означения за препятствие. На улицата имало и други дървета. Ищцата казала на свидетелката, че се е спънала в корените на дървото. Самата свидетелка също щяла да се спъне в корените, докато помагала на ищцата да стане и да се придвижи. Свидетелката много трудно вдигнала ищцата от земята. Работниците, които били 4-5 човека, стояли отстрани на улицата, но никой от тях не се опитал да помогне на свидетелката. Свидетелката преместила ищцата, която трудно се придвижила на един крак, и я качила в автомобила си. Закарала е в Спешното отделение, където вече придвижвала ищцата с инвалидна количка. Съдът кредитира показанията на свидетелката, като ги намира за подробни, логични, основани на личните впечатления на свидетелката в деня на инцидента. От същите се установява по несъмнен начин и конкретното място, време и обстановката, в която е настъпил инцидента, а именно – около 14 часа на 15.04.2021 г. на северната тротоарна площ на ул.“Генерал Кутузов“, която в момента била в процес на ремонт, на етап поставен чакъл, с непоставено тротоарно покритие от тротоарни плочки, като корените на едно от дърветата, растящи в рамките на тротоарната площ, са стърчали над нивото на чакъла, и създавали предпоставки за спъване на преминаващия край тях пешеходец. Показанията на тази свидетелка се подкрепят и от показанията на св. С. /ръководител на проекта, служител на ответника „Европейски пътища“АД/. От същите се установява, че в периода до 30.04.2021 г. работил на обекта „Реконструкция на канализация и водопроводни мрежи в гр. Пловдив, етап 1, квартал /част/ 2 и 3“. Към деня на настъпване на инцидента обектът бил в етап на завършване – полагали асфалта и тротоарната настилка. Улица „Генерал Кутузов“ била асфалтирана, южният тротоар бил с поставена тротоарна настилка, а северната част на улицата – откъм оградата на училището, била подготвена за поставяне на тротоарни плочи, като бил поставен пластът от трошен камък и слой пясък. Тротоарната площ се изграждала, като първо се слагал слой от трошен камък около 10 см., после слой от пясък около 2-3 см., и върху него се поставяли тротоарните плочи, които са с дебелина от 6 см. Била създадена временна организация на движението, която била одобрена от Общината, като възложител, и от КАТ, която се спазвала. Улицата била затворена за движение, като била сигнализирана. Работата се извършвала на етапи – една улица се затваряла, приключвала се изцяло, и после се затваряла другата улица. Улиците се затваряли със знаци – поставяла се бализа С3.1, над нея имало знак В2, и до него имало знак А23. Такава бализа С3.1 с тези знаци била поставена от двете страни на улицата, а от двете страни на тротоарите поставяли знак А23. В квартала, в обхвата на ремонта, край улиците имало множество дървета. Комисия от „Паркове и градини“ минала през целия квартал, за да оцени дърветата – кои да се премахнат. Били обозначени едно-две дървета за премахване, на някои от дърветата се извършила санитарна сеч на някои клони, но на конкретната улица „Генерал Кутузов“ комисията не направила никакви предписания за дърветата, така че ремонтът следвало изцяло да се съобрази с наличните дървета. Кореновата система на дърветата расте настрани и повдига плочките, няма как върху корените да се поставят плочки. Поставят се бордюрите, обкантва се с градински бордюри зоната, в която корените са надигнати, и се поставят около тях плочки в зоната, където корените вече са полегнали в земята. Така около дърветата на места оплочената зона се налагало да бъде съвсем тясна – ако тротоарната площ е с широчина 90 см., около корените на дърветата оплочената зона можела да бъде 60-70 см., а някъде дори се налагало да бъдат оплочени само 20 см. – колкото да мине човек. На места не можели да преминават детски колички, но не можело нищо да се направи, ако от „Паркове и градини“ не укажат дървото да се премахне. Налагало се в тези случаи количките да минават по другия тротоар. По отношение на корените на дърветата можели да изрязват корените само откъм уличното платно, и да ги бетонират, но от вътрешната страна нямали право да ги режат, защото дърветата ще паднат – корените оставали във вида, в който са. Ремонтът на ул.“Генерал Кутузов“ продължил 3-4 месеца, като към 15.04.2021 г. южният тротоар на ул.“Генерал Кутузов“ вече бил напълно завършен, а улицата била асфалтирана. Хората можели да спокойно да преминават както по южния тротоар, така и по улицата. Работело се само по северния тротоар. Най-напред била оплочена зоната около входа на училището, където пешеходният трафик бил най-интензивен от преминаващи деца и родители, които влизат в училището. Но тази зона била на друга улица, не откъм ул.“Генерал Кутузов“. Съгласно одобрената временна организация на движението, имало създаден обходен маршрут. На ул.“Генерал Кутузов“ първо бил направен южният тротоар, за да могат хората, живеещи в прилежащите към него сгради, да се прибират спокойно по домовете си. За тях не можело да се направи обходен маршрут. Улицата била затворена с бализа С3.1 и знаците В2 и А23. Свидетелят сам няколко пъти се налагало да мести тази бализа, за да влезе с колата си до обекта, когато доставял материали за ремонта, или за да се подпишат документи. Свидетелят не е сигурен какви са всички знаци, които са били поставени, но предвидената временна организация била спазена, защото обектът подлежал на ежедневни проверки. Свидетелят не е сигурен дали пешеходното придвижване е било забранено на конкретното място, където е настъпил инцидента. От показанията на свидетеля А. М. се установява, че в периода от м. март,2021 г. до м. юни, 2021 г. работил като технически ръководител към фирма „Еврострой канстракшън“ на обекта ул.“Генерал Кутузов“ в гр. Пловдив. Първо бил направен тротоара от страната на жилищните сгради, а след това започнали да работят по тротоара откъм училището. Найнапред направили тротоарната площ пред входа на училището, след това продължили надолу към другата улица. Не само на тази улица, но на всички улици в обхвата на ремонта имало проблем с дърветата, но им било абсолютно забранено да режат техните корени или корони. Около училището на места било „някакъв ужас“ – не можело изобщо да се премине, и тогава идвали служители от „Паркове и градини“ и от Общината, и уточнявали – някои отрязали, а които не били отрязани, строителите се съобразявали с тях – когато стигнели до дърво, спирали строително-монтажната операция, и продължавали от другата страна на дървото. Върху корените на дървото не може да се изгражда – те стърчат отгоре. Разпростират се в някои случаи на 30, 40, или дори 50 см., така, че не може да се мине край тях, а трябва да се стъпи върху тях, за да се премине. Най-лошо било на ул.“Канарев“ – пресечка на ул.“Генерал Кутузов“. Ремонта на ул.“Генерал Кутузов“ се проточил доста, и хората от целия квартал били наясно, тъй като ежедневно преминавали от там. По принцип улиците били затваряни, но нямало как да се спрат пешеходците. Там, където се работел тротоара, улицата била затворена в двете посоки, имало работници, знаци и ограда. Ограждането било с бализа. Хората влизали да си взимат децата от училището, платното на улицата било цялото проходимо в този период, спокойно можело да се преминава по него и да се стигне до училището, като достъпът бил свободен. Тротоара бил с дебелина около 15 см. Първо се слагал чакъл за грубо подравняване, който бил пласт с дебелина около 10 см., отгоре се слагал слой пясък за подравняване с дебелина около 4 см. Отгоре са слагала плочка с дебелина 6 см. Върху корена не се насипвало нищо – тротоара се изпълнява, докато стигне до корена, корена си остава отгоре, и след него се продължава. В този квартал имало и такива дървета, които напълно преграждат тротоара, и трябва да се слезе от тротоара, за да се заобиколят, но тези дървета не били на тази улица, а от другата страна на училището. На ул.“Генерал Кутузов“ дърветата били по-малко и по-малки по размер. Когато тротоара е изграден на етап чакъл, по него може да се преминава, но не е препоръчително, защото хората работят по него. На 01.04.2021 г. започнали да работят по тротоара откъм училището. В този период другият тротоар вече бил завършен. Съдът преценява показанията на свидетелите С. и М. при условията на чл.172 от ГПК, като отчита служебната им обвързаност с дружествата – изпълнители на строителството, конституирани като трети лица – помагачи на ответника, които дружества са ответници по предявеният от ответника обратен иск. Съдът намира, че показанията им са подробни, основани на личното им участие в дейностите по изграждането на ул.“Генерал Кутузов“ в релевантния период, и кореспондират помежду си, не противоречат на показанията на св. М.П., поради което съдът ги кредитира. Въз основа на показанията на свидетелката М.П., подкрепени от показанията на св. С. и св. М., съдът намира за установено от фактическа страна, че процесното травматично увреждане е получено от ищцата В. П. по начина, описан в исковата молба – докато се е придвижвала по северния тротоар на ул.“Генерал Кутузов“, който в този момент е бил в процес на ремонт, в незавършен вид – с положена основа от трошен камък, без поставени тротоарни плочки. Съдът намира за установено от фактическа страна също, че в зоната на северната тротоарна площ на ул.“Генерал Кутузов“ е имало растящи дървета, като части от корените им са били разположени в зоната на тротоарната площ, над нивото на чакъла така, че на този етап от изграждането й те са представлявали препятствие за пешеходното придвижване по тротоарната площ. Тези фактически изводи се подкрепят и от изготвените по делото първоначална и повторна съдебно-технически експертизи, които непротиворечиво установяват, че и към момента на изготвяне на експертизите в зоната на северния тротоар на ул.“Генерал Кутузов“ се установяват четири броя дървета, визуализирани на снимки, изготвени от вещите лица за нуждата на експертизите, съответно на л.416 и л.502 от делото на ПОС. От посочените снимки се установява, че кореновата система на дърветата заема част от зоната на тротоарната площ, като непосредствено до стволовете на дърветата, в зоната на корените им липсват поставени тротоарни плочи. Този извод се подкрепя от представената от ответника с отговора на исковата молба Заповед №21ОА825/24.03.2021 г. /на л.57/, с която е удължен срока за ВОБД съгласно одобрен и съгласуван проект, със спиране на движението на ул.“Генерал Кутузов“ от кръстовището с ул.“Пантелей Генов“ до кръстовището с ул.“Факел“ на етапи от дата 31.03.2021 г. до 31.05.2021 г. От извлечение от карта на квартала на л.65 е видно, че мястото на настъпване на инцидента /край оградата на ОУ“Димитър Димов“/ е в този участък от ул.“Генерал Кутузов“. Изводът се подкрепя и от представената от ответника снимка на л.67 от делото, на която е визуализиран вида на същата тротоарна площ в процеса на изграждането й – на етап поставен слой пясък, преди полагане на тротоарни плочи. От Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта /образец 7/, съставен на 19.04.2021 г. /на л.193/ се установява, че към 19.04.2021 г. приемателната комисия е констатирала, че на ул.“Генерал Кутузов“ са изпълнени работи по позиция: „Основа от заклинен трошен камък (трошенокаменна настилка)“, и е разрешено полагането на „битумизирана основа тр.камък 24 кг./1 кв.м./ 1 см. (мазут), вкл. битумен разлив“. От Акт Образец 7 от 20.04.2021 г. /на л.194/ се установява, че са изпълнени работите по позиция: „битумизирана основа тр.камък 24 кг./1 кв.м./ 1 см. (мазут), вкл. битумен разлив“, и е разрешено полагането на „асфалтобетон – непл.смес за дол.пласт 24 кг./кв.м./1 см.(мазут), вкл.битумен разлив.“. От Акт Образец 7 от 21.04.2021 г. /на л.195/ се установява, че към посочената дата комисията е констатирала изпълнени работи по позиция: „асфалтобетон – непл.смес за дол.пласт 24 кг./кв.м./1 см.(мазут), вкл.битумен разлив“ и е разрешено полагането на „асфалтобетон – пл.смес за горен пласт тип „А“ с полимер модифициран битум, вкл.битумен разлив“. От посочените писмени доказателства се установява, че към датата на процесния инцидент /15.04.2021 г./ на ул.“Генерал Кутузов“ е продължавало изпълнението на СМР по изграждането на улицата, северната тротоарна площ не е била завършена, и все още е била действаща създадената временна организация на движението, съгласно одобрения проект за ВОБД /на л.184/, въведена с Протокол от 23.12.2020 г. /на л.186/, предвиждаща спиране на движението по ул.“Генерал Кутузов“ в процесния участък. Във връзка с твърдението на ищцата в исковата молба за липса на указателни табели, указващи забрана за придвижване на пешеходци по северната тротоарна площ, и липса на ограждане на тази площ, недопускащо преминаването на пешеходци, по делото са приети писмени доказателства за наличен одобрен проект за ВОБД /л.59/, строителни книжа установяващи прилагането му в участъка на ул.“Генерал Кутузов“ /Заповед №20ОА- 2685/21.12.2020 г. на л.54 за въвеждането на ВОБД, Протокол за приемане на ВОБД от 23.12.2020 г. на л.55, 3 бр. заповеди за удължаване срока на въведената ВОБД до 31.07.2021 г. – на л.56-58/ както и две съдебно-технически експертизи /първоначална и повторна/, със задача да отговорят на въпроса дали предвидената сигнализация на обекта отговаря на нормативните изисквания и достатъчна ли е да предупреди пешеходците за извършвания ремонт, както и каква следва да е сигнализацията и обезопасяването на улицата, и от кого следва да се постави. От първоначалната съдебно-техническа експертиза с вх. №35574/21.11.2023 г., изготвена от в.л. С. /на л.399-431/ се установява, че съгласно одобрения проект за временна организация и безопасност на движението /ВОБД/ е предвидено, че съществуващата вертикална сигнализация в ремонтирания участък следва да е покрита, и е предвидено поставянето на допълнителни пътни знаци и средства за сигнализиране в ремонтирания участък, а именно: в източния и западния край на ремонтирания участък от ул.“Генерал Кутузов“ е предвидено поставянето на „бариера“ от вида на бализа С3.1; табела от вида Т17 с текст „Премини на отсрещния тротоар!“; забранителен знак В2 „Забранено влизането на пътни превозни средства в двете посоки“; предупредителен знак А23 „Участък от пътя в ремонт“; светлинен източник С16 „Сигнална лампа TRS С16“. Съгласно ВОБД следва да има сигнална предпазна ограда в участъка на ул.“Генерал Кутузов“ между кръстовищата, образувани с ул.“Орлова“ и ул.“Атанас Канарев“. Експертът приема, че при действително наличие на предвидените в съгласувания проект за ВОБД пътни знаци, сигнализация и средства за обезопасяване на улицата, те биха били достатъчни да предупредят участниците в движението по уличната мрежа, в това число и пешеходците, че участъкът от ул.“Генерал Кутузов“ е в ремонт. От повторната СТЕ с вх. №34466/22.10.2024 г., изготвена от в.л. инж. Р. К. /на л.499-514/ тези изводи на първоначалната експертиза изцяло се подкрепят – вещото лице установява /на л.509/, че сигнализацията с временни и допълнителни знаци към съществуващата вертикална сигнализация, в съответствие с представения по делото съгласуван проект за ВОБД в участък 3, шести етап, в случай, че към 15.04.2021 г. те действително са били реализирани, съответства на нормативните изисквания и е достатъчна да предупреди участниците в движението, в това число и пешеходците, че ул.“Генерал Кутузов“ е в ремонт. Тази експертиза уточнява констатацията на първоначалната експертиза, че в създадената ВОБД липсва поставен знак В12 „забранено влизането на пешеходци“, като подчертава, че такъв знак липсва в съгласувания проект за ВОБД, поради наличието на училище и жилищни сгради на същата улица и необходимостта от пешеходен достъп до тях, при условията на извършващи се СМР на улицата. Експертизата констатира, че при въвеждането на проекта за ВОБД, на 23.12.2020 г. е отчетено, че предвидената сигнализация по проекта е действително поставена, от което вещото лице обосновава извод, че и към релевантната дата 15.04.2021 г. е възможно тази сигнализация да е била поставена. От тази експертиза се установява, че към датата 15.04.2021 г. състоянието на процесната улица „Генерал Кутузов“ е било с извършени част от предвидените СМР, както и с предстоящи за извършване предвидени по проекта СМР - с поставен върху пътното платно за движение неплътен слой асфалтобетон, с битумен разлив; с частично завършен южен тротоар /откъм жилищните сгради/ и с незавършен северен тротоар /от страната на училището/ - с непоставени тротоарни плочки. От констативно-съобразителната част на експертизата се установява, че след запознаване с пълното съдържание на проектната документация, вещото лице е констатирало /на л.503/, че съгласно Обяснителната записка към проекта ВОБД е предвидено: „В шести етап се прокопава следващ участък от ул.“Генерал Кутузов“, между ул.“Атанас Кантарев“ до ул.“Орлова“, както е ситуирано на чертеж 07-23/БОВД-Шести етап/. Същият се затваря за движение на ППС. Преди работния участък се сигнализира за ремонтни дейности и посредством табели Ж3 се сигнализира предварително за отклоняване на движението. Поставени са необходимите пътни знаци, уведомяващи участниците в движението за текущата промяна. Пешеходното движение се прехвърля на отсрещния тротоар. Изкопът е обезопасен за пешеходци и ППС от всички страни посредством сигнална предпазна ограда…“. Въз основа на така приетите от двете експертизи непротиворечиви заключения, съдът намира за установено от фактическа и правна страна, че утвърдения проект за ВОБД, и въведената на 23.12.2020 г. съобразно този проект временна организация за безопасност на движението, са били съобразени с нормативните изисквания за обезопасяване на строителната площадка, и са били достатъчни да предупредят пешеходците за извършвания ремонт на ул.“Генерал Кутузов“, както и да осигурят безопасното им преминаване в зоната на ремонта. Според първоначалната експертиза, не може да се даде категоричен отговор на въпроса дали е било възможно придвижване на пешеходци по тротоар с чакълирана настилка. Повторната експертиза по този въпрос приема, че в проекта за ВОБД е предвидена табела с текст „Премини на отсрещния тротоар“, поради което не е било предвидено да се осъществява движение по тротоар, по който са се извършвали СМР, тъй като извършваните строителни работи са касаели нарушаване на целостта на тротоара, както и рязко влошаване на състоянието на повърхността му, което е налагало сигнализирането им. С оглед на това, повторната СТЕ приема, че „не е било осъществимо придвижване на пешеходци по тротоар с непоставени тротоарни плочи като завършващ етап от тротоарната настилка. По тротоара са се извършвали строителни работи в обхвата на входа към училището, който вероятно е бил отворен и придвижването на пешеходци (деца и придружаващи) е било възможно да се осъществява изключително предпазливо, при лично приемане на висок риск при преминаване през строителен обект.“ На поставения на повторната СТЕ е поставен допълнителен въпрос №5, във връзка с налични данни в строителната документация относно кореновата система на прилежащата към северната тротоарна площ дървесна растителност. Във връзка с така поставения въпрос експертизата е констатирала, че в представените на експертизата копия от схеми на дървестната растителност, в процесния участък се констатират 4 броя дървета /на л.508/, за които в паспортите и данните от картотекирането им не се отчитат данни за обхвата на кореновата им система. В строителните книжа не се отчитат данни за дървесни коренови системи над нивото на чакъла, както и няма данни за издадени предписания за тяхното премахване. Няма практическа и техническа практика при извършване на строителномонтажни работи по изграждане на тротоари да се сигнализират корени на дървета като вид препятствие, както и да се предвижда сигнализация, свързана с временната организация на движението. На въпроса дали е необходимо поставянето на сигнална ограда на тротоар, който е на етап завършен с последна настилка чакъл, преди полагане на плочки, вещото лице е отговорило, че в проекта за ВОБД е предвидена табела Т17, с текст: „Премини на отсрещния тротоар“. Съгласно свидетелските показания /на св. С. на л.366/, тази табела е била поставена в източната част на ул.“Генерал Кутузов“, където започва оградата на училището - на същото място, където са били поставени и знаците за ограничаване на движението на ППС - бализата С3.1, и пътните знаци В2 и А23. Становището на експерта е, че съгласно Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, на строителните площадки могат да присъстват само лица, които са участници в строителството, които са инструктирани, подписали са се на инструктажа, и са запознати със съществуващите рискове и особености на строителната площадка, като не се допуска преминаването на пешеходци и присъствие на хора, които не са участници в строителния процес /на л.513/. Съдът кредитира повторната СТЕ, като намира заключението за компетентно изготвено /вещото лице е вписано в списъка на вещите лица с квалификация „строителен инженер по транспортно строителство“/, подробно, обосновано, кореспондиращо на събраните по делото доказателства, и изготвено след запознаване със строителната документация и извършен оглед на мястото на инцидента за нуждите на експертизата. По отношение на заключението на първоначалната СТЕ съдът намира, че следва същото да бъде кредитирано относно крайните изводи на експертизата по въпроси №1, №2 и №3, които не противоречат по съществото си на изводите на повторната СТЕ. На въпрос №4 първоначалната експертиза не е могла да формулира категоричен извод, поради което и по този въпрос не е налице противоречие с повторната СТЕ, която е извела обоснован отговор на поставения въпрос. Съдът намира, че не следва да обсъжда констативно-съобразителната част на първоначалната експертиза, в която вещото лице е обследвало представените от третото лице – помагач „Европейски пътища“АД с отговора на първоначалната искова молба доказателства, представляващи снимки на л.226, л.228, л.229, л.230, и снимки, представени с отговора на искова молба, с която е предявен обратния иск, на л.179, л.181,л.182. Така представените писмени доказателства с отговора на исковата молба и отговора на предявения обратен иск, са били приети от съда с доклада по чл.140 от ГПК, изготвен с Определение №1982/15.08.2022 г., който в първото открито съдебно заседание е приет за окончателен, и не са релевирани оспорвания на истинността на така представените писмени доказателства от третото лице – помагач на ответника, и ответник по предявения срещу него обратен иск. Тъй като на първоначалната СТЕ не са поставени задачи да изследва истинността на представените писмени доказателства, в тази част заключението на първоначалната СТЕ не следва да се обсъжда. Така представените снимки съставляват допустими доказателства, чиято истинност не е надлежно своевременно оспорена, поради което съдът следва да ги обсъди, като прецени тяхната доказателствена стойност във връзка с всички останали събрани доказателства, в качеството им на доказателствени средства, изходящи от ответника по обратния иск. При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, че на 15.04.2021 г. ищцата В. К. П., около 14:00 часа, се е придвижвала като пешеходец по северната тротоарна площ на ул.“Генерал Кутузов“ в гр. Пловдив, която към същия момент е била в процес на ремонт, в незавършен вид – с поставен слой от трошен камък, без поставени тротоарни плочи. Във връзка с извършващият се ремонт на ул.“Генерал Кутузов“, съгласно приет и одобрен проект, е била въведена временна организация за безопасност на движението, съгласно която ул.“Генерал Кутузов“ е била изцяло затворена за движение на ППС, с отклоняване на движението на ППС по обходен маршрут. По време на ремонта ул.“Генерал Кутузов“ не е била изцяло затворена за движение на пешеходци, поради прилежащите от южната й страна жилищни сгради, и находящият се в източната част на улицата, от северната й страна, вход на училището. Движението на пешеходците е било предвидено да се насочва по единият от тротоарите, докато другият тротоар е в процес на ремонт. Ограничението на движението по улицата е било указано с по една преместваема бариера от типа преградна бализа С3.1, поставена в източния и в западния край на ремонтирания участък – на кръстовищата с ул.“Орлова“ /от изток/ и с ул.“Атанас Канарев“ /от запад/, като върху всяка от тях са били поставени пътни знаци: забранителен знак В2 „Забранено влизането на ППС в двете посоки“, предупредителен знак А23 „Участък от пътя в ремонт“ и указателна табела Т17 с текст „Премини на отсрещния тротоар“. Съгласно одобрения проект за ВОБД /в графичната му част/, надлъжно на улицата, от двете й страни е предвидено поставянето на сигнална предпазна ограда за обезопасяване на извършващите се СМР. Съдът намира за установено от фактическа страна /от повторната СТЕ, както и от показанията на свидетелите П., С. и М.а, които в тази част са непротиворечиви/, че към 15.04.2021 г. строително-монтажните работи на ул.“Генерал Кутузов“ не са били приключили, като улицата е била на етап с поставен върху платното за движение неплътен слой асфалтобетон, с битумен разлив; с частично завършен южен тротоар /откъм жилищните сгради/ - с поставени върху него тротоарни плочки, и с незавършен северен тротоар /от страната на училището/ - с непоставени тротоарни плочки, на етап поставен слой от трошен камък. На улицата в този момент са се извършвали СМР по изграждане на северната тротоарна площ, като там са се намирали строителни работници с лопати, като по платното за движение е бил възможен достъпът на моторни превозни средства, макар да не са били положени всички слоеве на покритието от асфалтобетон. Свидетелката П. е достигнала до мястото на инцидента със собствения си автомобил, и сочи, че на улицата е имало и други автомобили. В тази част показанията й се подкрепят от представените от ответника и от третото лице – помагач снимки на л.181,л.182, л.228 и л.229, които се твърди да са направени на 10.04.2021 г. и на 13.04.2021 г., на които са визуализирани превозни средства, паркирани на улицата. На етапа, в който се е намирала улицата, е било видимо за обикновения наблюдател, че същата все още не е завършена, и продължават да се извършват СМР - от показанията на св. П. се установява: „Тротоарът видимо беше в ремонт, с камъни и чакъл насипан..“, „Имаше работници може би 4-5 човека, които седяха отстрани на улицата.“.„На улицата, където заварих приятелката ми, беше асфалтирано, но явно не беше доасфалтирано, но шахтите стърчаха все още нагоре, иначе имаше положен по улицата асфалт“, “От това, което видях, можеше да се преминава пешеходно през този пешеходен участък“, „Тротоарната настилка беше насипана с камъни и чакъл, … самият тротоар, всъщност бордюра си беше сложен, но като стъпиш на тротоара, стъпваш надолу, новото със самия тротоар, с бордюра, не беше равно. Нямаше плочки на този тротоар, всичко беше насипано с камъни или чакъл, нямаше плочки.“, „Работниците бяха отстрани, не работеха, бяха подпряни на едни лопати…, бяха минимум 4-5 човека“. „Видях, че участъкът е в ремонт. По всичко, по улицата, че е нов асфалта, по тротоарите, че се работи по тях, по това личеше, че е в ремонт улицата.“. От приетата повторна СТЕ се установява, че в зоната на северната тротоарна площ на посочената улица е имало дървесна растителност от 4 броя дървета, чиято коренова система в този момент частично е била разположена над нивото на чакъла, и е заемала част от тротоарната площ. Кореновата система над нивото на чакъла към този момент не е била обозначена или сигнализирана като препятствие за пешеходците. От показанията на св. П. се установява, че корените на дървото, до което ищцата седяла на земята, са били над нивото на чакъла около 10 сантиметра, били доста обширни и са били ясно видими. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Тези задължения са регламентирани в чл.18, ал.1 от Конституцията на РБ, чл.2 от Закона за общинската собственост, чл.3, чл.8, чл.30-32 от Закона за пътищата, чл.3, чл.167, чл.176 от Закона за движение по пътищата, и произтичат от качеството на общината на собственик на съответните пътни и транспортни съоръжения. Община Пловдив е собственик на улиците на нейна територия, като между страните не е било спорно, че улица „Генерал Кутузов“ в гр. Пловдив е собственост на Община Пловдив. От представеното по делото Разрешение за строеж №160/19.06.2018 г. /на л.52/ се установява, че същото е издадено на Община Пловдив, в качеството на собственик на терена, да извърши строеж на „Реконструкция и канализационната и водопроводната мрежа на гр. Пловдив, етап 1, участък 2 и участък 3“, в обхвата на който /в участък 3/ попада и процесната улица „Генерал Кутузов“, в зоната между кръстовищата с ул.“Орлова“ и ул.“Атанас Канарев“. Съгласно чл.8, ал.5 от Закона за пътищата, собствеността върху пътищата се разпростира върху всички техни основни елементи, в това число върху обхвата на пътя /чл.5, ал.1, т.1 от ЗП/, в който влизат както пътното платно, така и ограничителните му ивици от двете му страни /чл.5, ал.2 от ЗП/, като в границите на урбанизираните територии ограничителните строителни линии се определят с устройствените и застроителните планове. Не се спори, че ответникът е възложил на ДЗЗД“Партньори ВИК Проект Пловдив 2019“ по сключен Договор за възлагане на обществена поръчка за строителство №19ДГ-892/04.09.2019 г. /на л.80-103/ изпълнението на обществена поръчка с предмет: „Реконструкция на канализационната и водопроводна мрежа на гр. Пловдив, Етап 1, квартал (част) 2, 3 и бул.“Дунав“-„Брезовско шосе“ по обособени позиции“, За обособена позиция №2 „Реконструкция на канализационната и водопроводната мрежи на гр. Пловдив, Етап 1, квартал (част) 2 и 3“, в обхвата на който предмет е попадала и улица „Генерал Кутузов“. Също така, с Договор №19 ДГ 1114/08.11.2019 г. /на л.68-79/ за изпълнение на обществена поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител за консултантска услуга във връзка с реализацията на проект „Интегриран проект за водите на град Пловдив – Етап 1 по обособени позиции“, за обособена позиция №2 „Упражняване на строителен надзор на обект „Реконструкция на канализационната и водопроводна мрежа на гр. Пловдив, Етап 1, квартал (част) 2 и 3“, ответната Община Пловдив е възложила на ЗДДЗ“Пловдивинвест – НТСС“ упражняването на строителен надзор върху строителството, осъществявано на ул.“Генерал Кутузов“ към 15.04.2021 г. Съгласно чл.16, ал.2, точка 1.23 /на л.90/ на изпълнителят на строителството е вменено задължението да възстанови за своя сметка всички нанесени поражения върху уличната и пътна мрежа, както и задължението по точка 1.11 /на л.89/ да осигурява за своя сметка безопасността на движението по време на строително-монтажните работи и да спазва изискванията по ЗБУТ и ППО, в т.ч. да осигури за своя сметка обезопасяване на строежа, както и задължението по т.1.12 да вземе всички необходими мерки за недопускане на щети и отрицателно въздействие върху хора, вследствие на работите по предмета на договора. Установява се, че към 15.04.2021 г. изпълнението на СМР, възложени от ответника на изпълнителя по Договор за възлагане на обществена поръчка за строителство №19ДГ- 892/04.09.2019 г., е било в процес на осъществяване в участъка на улица „Генерал Кутузов“ от кръстовището на ул.“Орлова“ до кръстовището на ул.“Атанас Канарев“, като на 15.04.2021 г. този участък е бил в етап на завършване - работата по канализационната и водопроводната инфраструктура е била приключена, изпълнявани са СМР по възстановяване на нанесените поражения върху уличната инфраструктура, като е бил поставен върху пътното платно за движение неплътен слой асфалтобетон, с битумен разлив; като южният тротоар /откъм жилищните сгради/ е бил с поставени тротоарни плочки, а северният тротоар /от страната на училището/ не е бил завършен – бил е с положено покритие от трошен камък, с непоставени тротоарни плочки, и около 14:00 часа на 15.04.2021 г. са извършвани СМР по изграждането на северния тротоар /непосредствено до северния тротоар са се намирали 4-5 строителни работници с лопати/. Обстоятелството, че ул.“Генерал Кутузов“ е в процес на ремонт, е било ясно видимо за човек без специални знания /св. П./. От приетата повторна СТЕ се установява, че по време на извършване на СМР на посочената улица е била въведена временна организация за безопасност на движението с Протокол за приемане на ВОБД от 23.12.2020 г., предвиждаща поставяне на източното и на западното кръстовище от процесния участък на ул.“Генерал Кутузов“ на една преграждаща бариера тип бализа С3.1, с монтирани върху нея знаци В2 и А23, и табела Т17 с текст „Премини на отсрещния тротоар“, която сигнализация според експертизата е съобразена с нормативните изисквания и е била достатъчна да информира пешеходците и да изпълни изискванията за безопасност на движението им. От приложената Заповед №21ОА 825/24.03.2021 г. /на л.57/ се установява, че въведената ВОБД е била действаща към деня на инцидента 15.04.2021 г. От показанията на св. С. се установява, че към 15.04.2021 г. предвиденото по проекта за ВОБД преграждане на процесния участък от улица „Генерал Кутузов“ от източната и от западната й страна, и сигнализиране с бариера тип бализа С3.1, с монтирани върху нея знаци В2 и А23, и табела Т17 с текст „Премини на отсрещния тротоар“ е било налично, като също така от двете страни на тротоарните площи са били поставяни предупредителни знаци А23. Тези показания не се опровергават от показанията на св. П., която твърди: „Табели или знаци не съм видяла“ /което не изключва възможността на посочените места да са били налични посочените от експертизата знаци/, но въпреки това за нея е било лесно забележимо, че улицата е в ремонт, както и че северната тротоарна площ, където ищцата е била паднала, е в незавършен вид – с покритие от чакъл, без тротоарни плочки, и наличните препятствия от стърчащи корени на дърво са били ясно видими. От показанията на св. С. и св. М., както и от заключението на повторната СТЕ се установява, че към 15.04.2021 г. южната тротоарна площ на същата улица, от страната на жилищните сгради, е била вече със завършено покритие от тротоарни плочки, и от източната страна на ул.“Генерал Кутузов“ /откъдето е започнала придвижването си ищцата в посока от изток към запад/, е била налична указателна табела с текст „Премини на отсрещния тротоар“, както и предупредителен знак А23 „Участък от пътя в ремонт“. От приетата по делото повторна СТЕ /заключение по т.4, на л.512/ се установява по категоричен начин, че състоянието на северната тротоарна площ – с поставена основа от трошен камък, без поставени тротоарни плочи, не е позволявало нормалното придвижване на пешеходци по него, тъй като на тротоарната площ са били извършвани СМР. Пешеходно придвижване по него е било възможно да се осъществи, но изключително предпазливо, при лично приемане на висок риск, съпътстващ преминаването през строителен обект. При така изложените обстоятелства, съдът намира за установено от правна страна, че на 15.04.2021 г. на северната тротоарна площ на процесния участък от ул.“Генерал Кутузов“ са били предприети предвидените в одобрената схема за ВОБД мерки за информиране на пешеходците за извършваните на улицата СМР, че същите са били съобразени с нормативните изисквания, и са били достатъчни да информират пешеходците за извършвания ремонт. С оглед на това, не се установява по несъмнен начин към 15.04.2021 г. да е било налице противоправно бездействие на ответника да сигнализира извършваните СМР по подходящ начин, така че да информира пешеходците и да са осигури безопасното им преминаване в зоната на извършваните СМР на улица „Генерал Кутузов“, което да е в причинна връзка с настъпилото увреждане на ищцата. Същевременно, установява се, че въпреки поставената подходяща сигнализация с пътни знаци, достатъчна да информира пешеходците за обстоятелството, че процесният участък е в ремонт, и наличната указателна табела „Премини на отсрещния тротоар“, въпреки ясно видимите признаци за недовършено състояние на северната тротоарна площ и липсата на поставено покритие от тротоарни плочки, въпреки наличието на строителни работници, осъществяващи СМР по изграждането на северната тротоарна площ, въпреки наличието на алтернативни безопасни пешеходни маршрути в същото направление – по изградения южен тротоар на същата улица /към който указателната табела е насочвала пешеходното движение/, и поставено покритие от асфалтобетон върху пътното платно, позволяващо безопасното придвижване на пешеходци, ищцата е предприела придвижване по северната тротоарна площ, като съзнателно е поела риска да премине през строителен обект в нарушение на дадените от поставените пътни знаци указания. При преминаването през зоната, в която в момента са били извъшвани СМР по изграждане на тротоарната площ, ищцата не е проявила дължимата грижа за собствената си безопасност, като съзнателно е поела риска от преминаване през строителен обект. Ето защо, съдът намира за разколеба извода да е налице пряка причинна връзка между действията на ответника и лицата, на които е било възложено изпълнението на ремонтните дейности, и настъпилите при ищцата вреди от претърпяното от нея травматично увреждане – установява се, че причинната връзка е била опосредена от взетото от ищцата съзнателно решение да премине през зона, обозначена като строителен обект, и не по указания безопасен пешеходен маршрут. По изложените съображения съдът намира, че при лежаща върху ищцата доказателствена тежест да установи по несъмнен начин елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно действие или бездействие на служители на ответника, настъпила вреда и пряка причинна връзка между противоправното действие/бездействие и настъпилата вреда, не е доказано по несъмнен начин твърдяното от ищцата противоправно бездействие на ответника, както и наличието на непосредствена причинна връзка между твърдяното бездействие и настъпилото травматично увреждане, от което са причинени претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди, чието обезщетяване се претендира. Като е достигнал до същите изводи, първостепенният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва изцяло да се потвърди. С оглед на този резултат по главния предявен иск, не следва да се разглеждат предявените от ответника обратни искове срещу привлечените от него трети лица – помагачи „Грома Холд“ЕООД, „Европейски пътища“АД, „Пловдивинвест“АД и „Научно-технически съюз по строителство – Консултинженеринг“ („НТСС – Кнсултинженеринг“) ЕООД, с които се иска солидарното им осъждане да заплатят на ответника претендираните в обратния иск суми, тъй като тези искове са предявени при условията на евентуалност – при уважаване на предявените срещу ответника искови претенции. В случая не се е осъществило вътрешнопроцесуалното условие тези искове да бъдат разгледани, поради което и настоящата инстанция не следва да се произнася по тях. При този изход от спора, в полза на ответника Община Пловдив следва да се присъдят направените разноски за въззивното производство. С отговора на въззивната жалба, с Молба вх.№8808/23.10.2025 г. и в о.с.з. на 05.12.2025 г. ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че съдебното производство е усложнено от съединените за общо разглеждане два главни иска, от събрания голям обем писмени доказателства, изготвените три съдебни експертизи, множество привлечени трети лица – помагачи и предявените от ответника обратни искове срещу тях. Също така съдът отчита взетите писмени становища по доказателствените искания и по съществото на спора от процесуалния представител на ответника и личното му явяване в проведеното открито съдебно заседание. По тези съображения съдът намира, че са налице основания в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 /двеста и петдесет/ евро, което ищцата следва да бъде осъдена да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Въззиваемите страни „Грома Холд“ЕООД, „Пловдивинвест“АД и „Европейски пътища“АД са претендирали разноски за въззивното производство. Тези ответници са конституирани по делото в качеството на трети лица – помагачи на ответника Община Пловдив, която е предявила срещу тях обратен иск. Обратният иск, предявен като евентуален, не е разгледан в случая поради неоснователността на главния иск. Това обаче не изключва правото на ответника по обратния иск да претендира от ищеца по този иск сторените разноски. Неразглеждането на обратния иск поради несбъдване на процесуалното условие, под което е предявен, е равнозначно на прекратяване на производството по този иск. Затова разноските се дължат на основание чл. 78, ал.4 ГПК от ищеца по обратния иск, а разпоредбата на чл. 78, ал.10 ГПК не е приложима. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд - Решение № 132 от 23.07.2020г. по гр.д. № 3781/2019г. на ІV г.о., Определение № 152 от 02.04.2020г. по ч.т.д.№ 2661/2019г. на ІІ т.о., Определение № 724 от 15.12.2015г. по т.д. дело №1280/2014г. на ІІ т.о., определение № 831 от 28.09.2012 г. по ч.т.д.№ 153/2012 г. на ІІ т.о., Определение № 76 от 28.01.2015 г. по ч.гр. д. № 6734/2014 г. на ІV г.о. По тези съображения исканията на ответниците по предявения обратен иск да им бъдат присъдени направените разноски за въззивното производство следва да бъдат разгледани по същество. Ответникът по обратният иск „Пловдивинвест“АД е претендирал присъждане на разноски за процесуално представителство за въззивното производство, да установяване на които е представен ДПЗС от 27.06.2025 г. за сумата от 2400 лв. с ДДС, и платежно нареждане за заплащане по банков път на същата сума по банкова сметка на адвокат Г. Б.. При така представените своевременно доказателства, ищецът по обратният иск Община Пловдив следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.4 от ГПК да заплати на „Пловдивинвест“АД сумата от 1227,10 евро с ДДС, равностойна на 2400 лв., представляваща разноски за процесуално представителство по предявения обратен иск. Ответниците по обратния иск „Грома Холд“ ЕООД и „Европейски пътища“ АД са претендирали присъждането на разноски за въззивното производство, но доказателства за направени такива не са представени, поради което и разноски не следва да им се присъждат. Ответникът по обратния иск „Европейски пътища“АД е поискал присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, но това искане е неоснователно, тъй като от представеното упълномощаване е видно, че същият е представляван от адвокат, поради което възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК не следва да се присъжда. Така мотивиран, съдът