Решение № 5 от 15.1.2024 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 474/2023 г.

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК С Решение № 95/07.07.2023г., постановено по гр.д. № 1 по описа на РС-Тетевен за 2021г., е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД на „Вежен Хънтинг"ООД, ЕИК 202132695, седалище и адрес на управление гр. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Ключ"№3 представлявано от Д. К. Д. срещу Г. Н. Г. ЕГН •••••••••• от ••• и М. П. М. ЕГН •••••••••• живущ в ••• като недоказан и неоснователен; осъден е на осн. чл.78 ал.3 ГПК „Вежен Хънтинг"ООД, ЕИК 202132695, седалище и адрес на управление гр. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Ключ"№3 представлявано от Д. К. Д. да заплати на Г. Н. Г. ЕГН •••••••••• от ••• сумата от 450лв за процесуално представителство и на М. П. М. ЕГН •••••••••• живущ в ••• сумата от 450лв за процесуално представителство. Постъпила е въззивна жалба от „Вежен Хънтинг“ООД-гр.Тетевен чрез адв.Ч. против решение №95/7.07.23 г. по гр.д.№1/21 г. по описа на РС-Тетевен с оплакване за неправилност, поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че решението е постановено в нарушение на чл.300 от ГПК, след като има постановена влязла в сила присъда, с която за същото деяние ответниците са осъдени и вината им се презюмира. Посочва, че в присъдата е посочено и мястото, където е убито животното, както и неговата цена, поради което не се налага назначаване на съответните експертизи. Моли съда да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което да бъдат осъдени ответниците и да заплатят сторените разноски и за двете инстанции. В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Т. Ц. като пълномощник на Г. Н. Г., който счита, че същата е не основателна, а постановеното решение е правилно. Твърди, че няма направени доказателствени искания, той също няма такива. Счита, че правилно РС е разпределивл доказателсвената тежест, а въззивника не е внесъл депозит за исканите експертизи, така, че не може повече да му се предоставя възможност за заплащане на депозити., обосновано и законосъобразно. Моли съда да остави без уважение като неоснователна и недоказана въззивната жалба, като му се присъдят и разноските по делото. Не е постъпил отговор на въззивната жалба от М. П. М.. В съдебно заседание за въззивника се явява адв.Ч., който поддържа въззивната жалба и моли исковете да бъдат уважени при условията на солидарност на основание влязлото в сила решение на ЛРС, както и да му се присъдят разноските за двете съдебни инстанции.Прави искане за поправка във фирменото наименование на ищеца, който вече е ЕООД, като съдът с протоколно определение от 14.12.2023 г. е допуснал исканата поправка. Въззиваемият Г. Н. Г. се явява лично и с адв.Ц., като изразява становище, че въззивната жалба следва да се остави без уважение, а решението на ТРС да се потвърди като правилно. Счита, че не са налице предпоставки за уважаване на иска, тъй като вече ответниците са осъдени да заплатят обезщетение на Държавата съгласно решението на наказателния съд, а освен това от обясненията на вещото лице в с.з. се е изяснило, че убийството на кошутата е станало в чертите на населеното място с.Р., а съгасно чл.6 от ЗЛОД ловната площ не може да включва територии в чертите на населеното място. Изтъква, че в наказателното производство не е бил приет за съвместно разглеждане предявеният от ищеца иск. Излага, че исковете са недоказани и по размер, след като не е ангажирана експертиза от страна на ищеца за доказване на размера на щетата. Вторият въззиваем М. М. редовно призован не се явява и не изпраща представител. От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№1/21 г. на РС-Тетевен, заключение на вещо лице инж.К. и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното: По допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК, като приема, че то е допустимо-въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност, а и не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът следва да извърши проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение. Установява се от приложения на л.8 и сл. от делото договор №90/05.12.2012 че „Вежен Хънтинг" ООД е сключил договор за предоставяне и стопанисване на дивеча в дивечовъден участък „В." в района на дейност на ТП ДГС „Р. " за 15 години, за който е издадена Заповед № 958/09.06.2009 г.за обособяване на дивечовъден участък „В.“ на председателя на ДАГ. Приложена по делото е заповед №958/9.06.2009 г, в която подробно са описани границите на дивечовъдния участък „В.“. Ищецът е представил по делото на л.7 ценоразпис ловен туризъм 2020 г., съгласно който стойността на женска кошута над 2 години е 3000 евро, както и на л.15 изчисления на размера на мораторната лихва върху сумата от 3063, 07 лвза периода от 10.05.2020 г. до 9.12.2020 г. която възлиза на 360, 42 лв. От приложеното НОХД №306/2020г. на Р.С.Тетевен се установява, че то е било образувано срещу Г. Н. Г.а и М. П. М. за престъпление по чл.237 ал.1 от НК, като на основание чл.249 ал.2 във с чл.248 ал.1 т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на РП-Тетевен. Изрично в протоколно определение от 24.11.2020 г. ТРС не е приел за съвместно разглеждане предявените от „Вежен Хънтинг“ООД-Тетевен граждански искове за имуществени вреди за сумата 6063, 07 лв. главница и 331, 78 лв. обезщетение за забава против подсъдимите Г. Г. и М. М.. Мотивите на съда са, че не може да има лице, претърпяло вреди от престъпление по чл.237 от НК, защото обект на засягане на това престъпление са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на ловното стопанство и няма пострадали лица по смисъла на чл.74 от НПК както и ощетено ЮЛ. Приложено по делото е решение по НАХД № 312/2021г.на РС -Ловеч, с което е признат М. П. М. ЕГН •••••••••• живущ в ••• за виновен за това, че на 10.05.2020 г за времето от 22, 30 ч. до 23, 30ч в с. Р., обл. Ловеч, м. „В.", в затревена площ находяща се от лявата страна на път с. Шипково -с. Рибарица в посока с. Рибарица в съучастие като помагач с Г. Н. Г. от ••• - извършител, чрез обстрел с огнестрелно оръжие-ловна пушка марка „В.", кал.12, убил без надлежно разрешение съгласно чл.57 ал.1 о т ЗЛОД, едър дивеч посочен в списъка на бозайниците и птици -обект на лов т.1, А, т.1 от приложение №1 към чл.5 ал.2 т.1 и ал.5 от чл.57 ал.1 и сл. от ЗЛОД-1 бр благороден елен от женски пол, на възраст около 3г. бременна с 1бр. плод от мъжки пол на стойност 5000лв дължимо на държавата обезщетение съгласно чл.1 от Наредбата за обезщетението за щетите на дивеча, поради което на основание чл.78а във вр. с чл.237 ал.1 вр. с чл.20 ал.4 от НК, вр. с чл.57 ал.1 от ЗЛОД е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 1000лв в полза на държавата. Г. Н. Г. е сключил споразумение с прокуратурата видно от приложеното на л.18 по НАХД № 312/2021на РС-Ловеч -Протокол №5/02.02.2021 г. по НОХД №22/2021 г. на РС-Тетевен съобразно който той е осъден за това, че на 10.05.2020 г. за времето от 22.30 часа до 23.30 часа в с.Р., обл.Ловеч, в местн."В.", в затревена площ, находяща се от лявата страна на път с.Шипково-с.Рибарица / в посока центъра на с.Рибарица/, имот №62579.122.16, в съучастие като извършител с М. П. М. от гр.Т. помагач, чрез отстрел с огнестрелно оръжие - ловна пушка -марка „В.", кал.12, убил без надлежно разрешение, съгласно чл.57, ал.1 и сл.отЗакон за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, едър дивеч, посочен в Списък на бозайници и птици- обект на лов -т.1, А, т.1 от Приложение № 1 към чл.5 ал.2, т.1 и ал.5 от чл.57, ал.1 и сл. от Закон за лова и опазване на дивеча- 1 бр. благороден елен от женски пол / Cervus elaphus L./, на възраст от около 3години, бременна с 1 бр. плод от мъжки пол, на стойност 5000 лева- дължимо на държавата обезщетение съгласно чл. 1 от Наредба за размера на обезщетението за щетите на дивеча, поради което и на основание чл. 237 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с чл.54 от НК му налага наказание глоба в размер на 250/двеста и петдесет/лв; на основание чл.237 ал.1 във връзка чл.37 ал.1 т.7 от НК лишава подсъдимия Г. Н. Г. от право да „ упражнява дейността ловуване", като член на Ловно сдружение „••••••• за срок от 2/две/ години/; на основание чл.237 ал.3 от НК осъжда подсъдимия Г. Н. Г. с ЕГН •••••••••• да заплати в полза на държавата равностойността на убитото животно- 5000/пет хиляди/ лева, дължими солидарно с М. П. М. ЕГН •••••••••• и одобрява така постигнатото споразумение по реда на чл.381 и сл. от НПК, с което подсъдимия Г. Н. Г., ЕГН •••••••••• от ••• се признава за виновен в това, че на 10.05.2020г. в с.Р., обл.Ловеч, държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ - " Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество"- Ловна гладкоцевна пушка, надцевка -марка „В.", модел „ •••••••, без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по силата на чл. 50, ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ - "Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице", поради което и на основание чл. 339 ал.1 във връзка с чл.55 ал.1 т.1 от НК го осъжда на 3/три/ месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия Г. Н. Г. от 3/три/ месеца лишаване от свобода за изпитателен срок от 3/три/ години. На основание чл. 59 ал.1 т. 1 от НК е приспаднато от така определеното наказание на подсъдимия Г. Н. Г. от 3/три/ месеца лишаване от свобода условно, времето от 13.05.2020г. до 17.05.2020г., през което е бил задържан със Заповед по ЗМВР и с постановление за задържане за 72 часа. На основание чл.23 ал.1 от НК е наложено на подсъдимия Г. Н. Г. едно общо наказание по-тежкото от двете, а именно 3/три/ месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното общо наказание на подсъдимия Г. Н. Г. от 3/три/ месеца лишаване от свобода за изпитателен срок от 3/три/ години. На основание чл. 59 ал.1 т. 1 от НК е приспаднато от така определеното общо наказание на подсъдимия Г. Н. Г. от 3/три/ месеца лишаване от свобода условно времето от 13.05.2020 г. до 17.05.2020г., през което е бил задържан със Заповед по ЗМВР и с постановление за задържане за 72 часа. На основание чл.23 ал.2 от НК е присъединено изцяло към наказание от 3/три/ месеца лишаване от свобода условно и наложеното наказание "лишаване от право да упражнява дейността ловуване", като член на Ловно сдружение „••••••• за срок от 2/две/ години/. На основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено изцяло към наказание от 3/три/ месеца лишаване от свобода условно и наложеното наказание Глоба в размер на 250/двеста и петдесет/ лева. За правилно решаване на спора съдът е допуснал назначаване на съдебно- техническа експертиза, която е изготвена компетентно от вещо лице К. К.. От констатациите в заключението на експерта се установява, че границата на обособения дивечовъден участък „В.“ върви на изток срещу течението на р.Черна. Посочва, че на стр.92 от досъдебното производство е приложена карта на ДУ“В.“ с нанесена граница със зелена линия и е нанесено мястото на произшествието със зелена точка. След наслагване на цифровия модел на КВС на с.Рибарица и цифровия модел на КККР на с.Рибарица върху тази карта, вещото лице установява, че зелената точка на местопроизшествието попада в поземлен частен земеделски имот с идентификатор 62579.122.16, който попада в обхвата на ДУ „В.“. Векото лице също е констатирало, че на стр.81 от досъдебното производсво е приложено писмо от ТП „ДГС Тетевен“ в което е посочено, че този земеделски имот попада в обхвата на ДУ“В.“, а на стр.12 от ДП е приложено протокол за оглед на местопроизшествие, в който е записано, че то се намира в ПИ 62579.122.16. Категоричен е извода на експертизата, че мястото, където е убита кошутата попада в територията на дивечовъден участък „В.“ съгласно приложения договор за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „В.“ в района на ТП ДСГ Рибарица сключен за срок от 15 години. Прилага и схема на разположението на ПИ 62579.122.16, по КККР на с.Рибарица. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че след имот 16 на изток по посока с.Шипково има построени стари и нови сгради и постройки, но не е имал за задача да установява, къде точно е поставената табелката за населеното място с.Рибарица. По спомени твърди, че това е доста на изток по шосето, там, където се вливат Черна река и река Дебелщица-там има мост. При така изложените факти въззивният състав прави следните правни изводи: Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на сумата 6 063, 07 лв. ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и сумата 360, 42 лв. и обещетение за забава от датата на увреждането 11.05.20 г. до 9.12.2020 г. с правно основание чл.86 във вр. с чл.84 ал.3 от ЗЗД за причинени имуществени вреди-пропуснати ползи на ищеца „Вежен Хънтинг“ЕООД- Тетевен от убийството на кошута от страна на ответниците по ценоразпис на ищеца за ловен туризъм за 2020 г. За да бъде уважен иска, ищецът следва да докаже посредством пълно и главно доказване, че има сключен договор за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъдния участък, че кошутата е убита в обхвата на територията, стопанисвана от ищеца, че са налице противоправни действия от страна на ответниците, а именно, че те са убили процесната кошута на датата 11.05.20 г. без надлежно разрешение за извършване на лов, размера на причинената на ищеца вреда и наличие на причинно-следствена връзка между действията на ответниците и настъпилата вреда на ищеца, както и наличие на солидарност по смисъла на чл.53 от ЗЗД. В случая безспорно се установи наличие на противоправно поведение от дватата ответници, тъй като с влязло в сила споразумение -Протокол №5/02.02.2021 г. по НОХД №22/2021 г. на РС -Тетевен Г. Н. Г. е осъден за това, че на 10.05.2020 г. за времето от 22.30 часа до 23.30 часа в с.Р., обл.Ловеч, в местн."В.", в затревена площ, находяща се от лявата страна на път с.Шипково-с.Рибарица / в посока центъра на с.Рибарица/, имот №62579.122.16, в съучастие като извършител с М. П. М. от гр.Т. помагач, чрез отстрел с огнестрелно оръжие - ловна пушка -марка „В.", кал.12, убил без надлежно разрешение, съгласно чл.57, ал.1 и сл.отЗакон за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, едър дивеч, посочен в Списък на бозайници и птици- обект на лов -т.1, А, т.1 от Приложение № 1 към чл.5 ал.2, т.1 и ал.5 от чл.57, ал.1 и сл. от Закон за лова и опазване на дивеча- 1 бр. благороден елен от женски пол / Cervus elaphus L./, на възраст от около 3г одини, бременна с 1 бр. плод от мъжки пол, а с влязло в сила съдебно решение по НАХД № 312/2021г.на РС -Ловеч е признат М. П. М. ЕГН •••••••••• живущ в ••• за виновен за това, че на 10.05.2020 г за времето от 22, 30 ч. до 23, 30ч в с. Р., обл. Ловеч, м. „В.", в затревена площ находяща се от лявата страна на път с. Шипково -с. Рибарица в посока с. Рибарица в съучастие като помагач с Г. Н. Г. от ••• - извършител, чрез обстрел с огнестрелно оръжие-ловна пушка марка „В.", кал.12, убил без надлежно разрешение съгласно чл.57 ал.1 о т ЗЛОД, едър дивеч посочен в списъка на бозайниците и птици -обект на лов т.1, А, т.1 от приложение №1 към чл.5 ал.2 т.1 и ал.5 от чл.57 ал.1 и сл. от ЗЛОД-1 бр благороден елен от женски пол, на възраст около 3г. бременна с 1бр. плод от мъжки пол. Следователно и при съобразяване на разпоредбата на чл.300 от ГПК настоящата инстанция приема, че двамата ответници при условията на солидарност съгласно чл.53 от ЗЗД са извършили убийството на бременна кошута на възраст около 3 години без надлежно разрешение за това, следователно деянето им е противоправно и виновно извършено. Спорен е въпросът дали кошутата е убита в обхвата на територията, стопанисвана от ищеца, тъй като ответника Г. чрез своя пълномощник адв.Ц. възразява, че няма доказателства убийството на кошутата да е станало в обхвата на тази територия, а освен това в съдебно заседание той възразява, че тя е била убита на територията на населеното място с.Рибарица. Позовава се на действие на чл.6 от ЗЛОД, съгласно който населените места са изключени от ловната площ на страната. Действително, съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗЛОД ловната площ на страната включва всички земи, гори и водни площи, които са обитавани от дивеч или в които има условия за съществуването му, извън населените места, определени с общи и подробни градоустройствени планове или с околовръстни полигони, но съгласно чл.7 от същия закон ловната площ на страната се разпределя на ловностопански райони независимо от фондовите граници и собствеността върху земите, горите и водните площи, а съгласно чл.8 ал.2 от ЗЛОД границите на ДЛС, дивечовъдни участъци и базите за интензивно стопанисване на дивеча се определят по трайни теренни форми и съоръжения, независимо от землищните и фондовите граници. Видно от заключението на вещото лице, което се възприема от съда като компетентно и безпристрастно изготвено, мястото, където е убита кошутата поземлен частен земеделски имот с идентификатор 62579.122.16, попада в територията на дивечовъден участък „В.“ съгласно приложения договор за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „В.“ в района на ТП ДСГ Рибарица сключен за срок от 15 години.Следователно това възражение на ответника Г. е неоснователно. Спорен между ищеца и ответника Г. е и размера на иска за заплащане на обезщетението за пропуснати ползи-6063, 07 лв. Изрично въззивникът заявява в съдебно заседание, че се позовава на представен от него още на първа инстанция ценоразпис за 2020 г, съгласно който стойността на убитото животно е малко над 6000 лв. Въззиваемият Г. чрез свой пълномощник възразява, че вече е осъден да заплати в полза на Държавата сумата 5000 лв. на основание чл.237 ал.3 от НК заедно с другият ответник. Настоящата инстанция счита, че с оглед приложеният по делото ценоразпис за 2020 г. от страна на ищеца, сумата, която той би получил при разрешен отстрел на процесната кошута възлиза на сумата 3000 евро или към датата на отстрела-11.05.2020 г. равностойността на евро към лева стойността й е 5 865 лв. Искът е основателен и тъй като не е ангажирана съдебно-икономическа експертиза, на основание чл.162 от ГПК с помощта на ел.калкулатор, съобразно фиксинга на евро към лев към датата 11.05.2020 г. съдът счита, че искът следва да бъде уважен в размер на сумата 5 865 лв, а до пълният му претендиран размер на сумата 6 063, 07 лв, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и искът за присъждане на мораторна лихва върху това обезщетение за периода от датата на увреждането 11.05.2020 г. до датата, посочена в исковата молба 9.12.2020 г. на основание чл.86 във връзка с чл.84 ал.2 от ЗЗД от датата на непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава и без покана, като отново размерът й, изчислен с помощта на ел.калкулатор възлиза на сумата 347 лв., като искът до пълния претендиран размер на сумата 360, 42 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Основателена и доказана е и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-4.01.2021 г. до окончателно изплащане на вземането на основание чл.86 от ЗЗД.. Неоснователно е възражението на въззивника Г., че вече е осъден да заплати солидарно с другия съизвършител сумата 5000 лв. в полза на Държавата на основание чл.237 ал.4 от НК. Това е елемент от наказанието, което е наложено на двамата съизвършители и няма характер на обезщетение. Поради несъвпадане на крайния извод на двете инстанции, атакуваният съдебен акт- решение №95/7.07.23 г. постановено по гр.д.№1/21 г. по описа на РС-Тетевен, следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД на „Вежен Хънтинг"ООД, ЕИК 202132695, седалище и адрес на управление гр. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Ключ"№3 представлявано от Д. К. Д. срещу Г. Н. Г. ЕГН •••••••••• от ••• и М. П. М. ЕГН •••••••••• живущ в ••• като недоказан и неоснователен над сумата 5 865 лв. до 6063, 07 лв, .главница и над сумата 347 лв. до 360, 42 лв. мораторна лихва, както и в частта с която е осъден на осн. чл.78 ал.3 ГПК „Вежен Хънтинг"ООД, ЕИК 202132695, седалище и адрес на управление гр. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Ключ"№3 представлявано от Д. К. Д. да заплати на Г. Н. Г. ЕГН •••••••••• от ••• над сумата от 34, 57 лв. за процесуално представителство и на М. П. М. ЕГН •••••••••• живущ в ••• над сумата от 14, 82 лв. за процесуално представителство като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат осъдени при условията на солидарност Г. Н. Г. ЕГН •••••••••• от ••• и М. П. М. ЕГН •••••••••• живущ в ••• да заплатят на „Вежен Хънтинг"ЕООД, ЕИК 202132695, седалище и адрес на управление гр. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Ключ"№3 представлявано от Д. К. Д. на основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.86 вр. с чл.84 ал.3 от ЗЗД сумата 5 865 лв, представляваща обезщетение за пропуснати ползи-стойност на убитото животно по ценоразпис на „Вежен Хънтинг"ЕООД за ловен туризъм 2020 г. и сумата 347 лв. обезщетение за забава считано от деня, следващ деня на увреждането 11.05.2020 г. до датата 9.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 5 865 лв. от датата на предявяване на иска-4.01.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, като в останалата част до пълния претендиран размер на главницата от 6063, 07 лв. и на мораторната лихва до пълния претендиран размер на сумата 360, 42 лв. решението като правилно следва да бъде потвърдено. Настоящата инстанция констатира, че в диспозтива на съдебното решение е допусната очевидна фактическа грешка, след като не е е посочена цената на исковите претенции, но въззивната инстанция няма правомощията да я поправя, тъй като съгласно чл.247 от ГПК това следва да стори РС-Тетевен. При този изход от процеса на осн.чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищеца разноските по делото съобразно уважената част от исковете и представения списък на разноските в размер на сумата 2 972, 28 лв. за двете инстанции. Ищецът от своя страна следва да заплати разноските по делото на първия ответник Г. Г. съобразно съответната част от отхвърлената част на исковете на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на сумата 34, 57 лв. за двете инстанции, а на М. П. М. сумата 14, 82 лв. разноски за първа инстанция, като съответно атакуваното решение на РС-Тетевен следва да бъде потвърдено в тази му част досежно този размер на дължимите разноски, а над тези суми да бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Ловешкият окръжен съд