Решение № 48 от 23.3.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 631/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител главен инспектор А. И. срещу решение № 115/02.07.2025г. по гр. д. № 228/2024г. на ОС – Силистра, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу И. Н. М., Д. И. Д., Д. И. Д., чрез законните му представители И. Н. М. и Д. И. Д. и Д. Д. И., чрез законните му представители И. Н. М. и Д. И. Д. искове с правно основание чл.142, ал.2, т.3, вр. чл.141 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описано имущество на обща стойност 72 781,64 лева. Наведените в жалбата оплаквания са за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при превратно тълкуване на дадените с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС разрешения. Съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е изяснил правилно всички релевантни за спора факти, поради което е достигнал до неправилни изводи, че не са налице изискуемите от закона предпоставки за уважаване на предявените искове за отнемане на имущество. Оспорва се приетото от съда, че притежаваното в края на периода имущество е на стойност 79 100 лева, както и извода му, че условие за уважаване на исковете е същото да е на стойност над 150 000 лева. Сочи се, че наличното имущество е в размер на 180 536,50 лева, и е налице изискуемото се от закона несъответствие за целия проверяван период. Излагат се подробни аргументи по приложението на закона, в частност как следва да бъде направен извода за наличие на несъответствие и по тълкуването на §1, т.2, т.3, т.4 и т.8 от ДР на ЗОНПИ. Съобразно това се твърди, че доходите, приходите и източниците на финансиране за поверявания период са в размер на 706 341,71 лева, направените от ответниците разходи за същия период са в размер на 1 120 345,90 лева, което формира отрицателен нетен доход в размер на минус 414 004,19 лева и несъответствие в размер на 519 282,68 лева, което е съществено по см. на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ. Развити са подробни доводи по същество на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове. Подадена и частна жалба от КОНПИ срещу постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение № 721/15.10.2025г., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта му за разноските относно присъдените адвокатски възнаграждения. По подробно изложени доводи за недължимост, евентуално прекомерност на определените адвокатски възнаграждения, се иска неговата отмяна и уважаване на искането по чл.248 ГПК. В срока по чл.263 ГПК, респ. чл.276 ГПК са постъпили отговори от въззиваемите, чрез адв. Н. и адв. Ц., с които въззивната и частната жалба са оспорени като неоснователни. За да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното: Исковото производство е образувано по предявени от КОНПИ И. Николаeва М., Д. И. Д., Д. И. Д. и Д. Д. И. чрез законните им представители И. М. и Д. Д. искове с правно основание чл.153 вр. чл.142, ал.2,т.5, вр. чл.141 ЗОНПИ за отнемане на подробно посочено имущество на обща стойност 72 781,64лв., както следва: от Д. И. Д.- мотопед марка „Знен“, модел „ЗН50КТ 32“, с рег.№ •••••• на стойност 500лв.; от Д. И. Д. - сума в размер на 36 142,50лв., представляваща крайно салдо по спестовна сметка в евро в „У. Б.“ АД; от Д. Д. И. сума в размер на 36 139,14лв., представляваща крайно салдо по сметка в „У. Б.“ АД. В подаденото от КОНПИ мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление на Окръжна прокуратура - Силистра с рег.№ УВКПКОНПИ-65/13.01.2023г. за привличането на И. Н. М. като обвиняем по ДП № 259 ЗМ-174/2024г. по описа на РУ - Дулово, пр.преписка № 1055/2022г. по описа на ОП - Силистра за извършено от нея престъпление по чл.255, ал.1,т.1 НК, вр.чл.26 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ, Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето, с проверяван период 16.01.2013г. – 16.01.2023г. Твърди се, че в хода на същата е установено придобиването на имущество от страна на проверяваното лице, лицето, с което фактически е съжителствала през периода - Д. Д. и двете им деца, несъответно на реализирания от тях доход, като несъответствието е значително по смисъла на закона и за придобиването на което не е установен законен източник. Наведени са фактически твърдения относно притежаваното имущество в началото на проверявания период, извършените от ответниците придобивни и разпоредителни сделки, проследено е движението на банковите им сметки, получени суми чрез преводи от трети лица, данъчна и осигурителна информация, задгранични пътувания. Наведени са подробни твърдения за кои от придобиванията, съответно вноски и получени суми се приема, че е налице признат законен доход, респ. трансформация на имущество. Въз основа на направения в искането икономически анализ относно придобитото имущество, признати доходи и направените обичайни и извънредни разходи се твърди, че е налице несъответствие между нетния доход и имущество, което несъответствие за целия проверяван период е в размер на 467 556,22 лева - значително по см. на чл.107, ал.2 ЗПКОНПИ, вр. §1, т.3 ДР на ЗОНПИ и съставляващо основание за отнемане на незаконно придобитото от ответниците имущество. С оглед на тези твърдения е отправено искането за отнемане в полза на Държавата от ответниците Д. И. Д., Д. И. Д. и Д. Д. И. на мотопед и парични суми, представляващи внесени суми по банкови сметки, на обща стойност -72 781,64лв. С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор исковете са оспорени като неоснователни. Твърди се, че към края на проверявания период ответниците не притежават имущество, което да обоснове значително несъответствие по см. на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, както и че всичко придобито е със законни доходи. Считат, че не е налице имущество, за което не е установен законен източник на доходи за придобиването му. Посочват, че в рамките на НОХД № 72/2023г. по описа на СОС, със задължителна сила е установено, че описаните в исковата молба парични преводи, получени от ответницата И. М. са дарения, което означава, че е налице законен източник, а наложената наказателна санкция е само по отношение на неплатените данъци върху даренията. Към настоящия момент не е спорно между страните, а това е установено и от доказателствения материал, че по повод постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Силистра с рег.№ УВКПКОНПИ-65/13.01.2023г. за повдигнати по ДП №259 ЗМ-174/2022г. по описа на РУ - Дулово обвинения срещу И. Н. М. за извършено от нея престъпление по чл.255, ал.1, т.1, вр. чл.26,ал.1 НК, с Протокол № ТД 04 ВА/УВ-5361/16.01.2023г. Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на И. Н. М.. Срещу последната е било образувано НОХД № 27/2023г. по описа на ОС - Силистра, по което е постановено решение №70/27.03.2023г., с което И. М. е призната за виновна за това, че в периода от 09.12.2014г. до 15.05.2020г. в гр.Дулово в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 10 446,23лв. по чл.49, ал.3 ЗМДТ, като не е подала съответните данъчни декларации, изискуеми по чл.49, ал.3 от ЗМДТ и Наредба №15 на Община Дулово. Периодът на проверката е 16.01.2013г. – 16.01.2023г., съответен и на предвидения в закона 10-годишен период, а престъплението, за което е повдигнатото обвинение попада в приложното поле на чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ. В хода на същата е извършено обследване на имущественото състояние /придобито имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени разходи/ както на проверяваната И. Н. М., така и на членовете на семейството й. Въз основа на изготвения при проверката доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ с решение № 80/24.01.2024г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като е взето и решението за предявяване на настоящите искове. Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемите имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в тази връзка дали необходима предпоставка за това право е наличното имущество в края на проверявания период да е на стойност над 150 000 лева, как следва да бъде направен извода за несъответствие и в частност дали следва да бъде взето предвид само наличното в края на проверявания период имущество или всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и свързаните с него лица за целия проверяван период. Отговорът на въпроса как следва да бъде направен извода за несъответствие се извежда от задължителните постановки на постановеното решение по тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и разпоредбите на §1, т.3 вр. §1, т.2, т.4 и т.9 от ДР на ЗОНПИ. Съгласно приетото в посочения тълкувателен акт на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. По тези съображения придобитото, но отчуждено имущество, както и преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не следва да участват при направата на извода за несъответствие, т.е. при формирането стойността на нетния доход, включвайки ги като направен разход, и в съпоставката му с наличното към края на периода имущество. Съдът не споделя доводите, че стойността на наличното в края на периода имущество е неотносима към изисквания праг за несъответствие от 150 000 лева. В съдебната практика, както и в цитираното ТР, непротиворечиво се приема, че при преценката за това налице ли е несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ на първо място следва да бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите на ТР това е обосновано с аргумента, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Съдът приема, че само когато превишението на наличното в края на периода имущество спрямо притежаваното такова в началото на проверявания период е над 150 000 лева може да се стигне до изчисление, при което несъответствието да отговаря на изискването на §1, т.3, доколкото по см. на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще означава, че лицето въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали е налице превишение нетният доход не би следвало да се прибавя към стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т.3 „нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете суми ще трябва да се сумират/. Действително законът не поставя ограничение относно стойността на отнетото имущество при уважаване на иска, която може да е и по-ниска от 150 000 лева. Това е така, защото е възможно не всичкото притежавано в края на проверявания период имущество да подлежи на отнемане /напр. при доказан произход на средствата, с които е придобито или погасени по давност права на Комисията/. Подобни хипотези обаче не дерогират изискването придобитото и налично в края на проверявания период имущество да е на обща стойност над 150 000 лева, за да може да се обоснове извод за превишение в изискуемия се от закона размер на несъответствие. С оглед на така изложеното, въз основа на наведените от КОНПИ твърдения и ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено, че в началото на проверявания период въззиваемата М. и съжителстващия с нея от 2001г. и през проверявания период Д. И. Д. са притежавали парични средства по банкови сметки общо в размер на 2 056,93лв. През проверявания период ответниците са придобивали по възмезден начин недвижими имоти и МПС, от които налични към края на проверявания период са: недвижим имот, находящ се в гр. Дулово, ул.“•••••••••••• ••••“ №••, съставляващ: масивна едноетажна, еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. с идентификатор 24030.501.411.1, масивна едноетажна еднофамилна жилищна сграда със ЗП 73 кв.м., идентификатор 24030.501.411.2; масивна едноетажна селскостопанска сграда със ЗП 7 кв.м., с идентификатор 24030.501.411.3, масивна едноетажна селскостопанска сграда със ЗП 28 кв.м., с идентификатор 24030.501.411.4 и масивна едноетажна сграда с предназначение хангар, депо, гараж със ЗП 27.кв.м., с идентификатор 24030.501.411.5, придобит от Д. И. Д. въз основа на НА за покупко-продажба на недвижим имота за цена в размер на 54 000 лв. Съгласно приетото по делото и неоспорена от страните заключение на съдебно ценовата експертиза и съгласно посоченото от КОНПИ пазарната стойност на имота към момента на придобиване е в размер на 57 258 лв.; Д. И. Д. е придобил по възмезден начин: товарен автомобил „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег.№ •• ••••••, закупен с договор за продажба на МПС от 23.04.2012г.,; л. а. “Опел“, модел „Вектра“ с рег.№ •• •• •• ••, закупен с договор от 11.04.2017г.; л.а., марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег.№ •••• •• •• и мотопед „Зенен“, модел „ ЗН50 КТ 32“ с рег. № ••••• *, придобит с договор от 26.09.2020г. Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно ценовата експертиза и съгласно посочената и приета за действителна цена от КОНПИ пазарната стойност на тези два автомобила към датата на придобиване е както следва: 12 840лв. за товарен автомобил „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег.№ •• ••••••; 1 690 лева за л.а.“Опел“, модел „Вектра“, с рег.№ •• •• •• ••; 14880 лева за л.а., марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег.№ •••• •• •• и 1300 лева за мотопед „Зенен“, модел „ ЗН50 КТ 32“ с рег. № ••••••. Липсват доказателства по делото за придобито през проверявания период, преобразувано и налично към края на периода друго имущество. Предвид посоченото следва да се приеме, че стойността на притежаваното от въззиваемите имущество, придобито през периода е в размер на 87 968лв. От представените доказателства относно движението на суми по банкови сметки на ответниците и съгласно приетото по делото заключение на ССЕ се установява, че по банковите сметки на ответниците няма налични суми към края на проверявания период. Предвид дадените с ТР № 4/2021г. на ВКС тълкувания, посочени по-горе в настоящото решение и съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен източник, не участват при определяне на размера на несъответствието, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето към края на проверявания период. Следователно към края на проверявания период имуществото на въззиваемите се е увеличило със 87 968 лева /сбора от придобивните стойности на недвижимите имоти и товарния автомобил, двата леки автомобила и мотопеда/. Това превишение, респ. стойността на наличното в края на периода, са под изискуемите се 150 000 лева. По изложените по-горе мотиви този извод е достатъчен да се приеме, че не е налице значително несъответствие по см. на чл.107, ал.2 ЗОНПИ вр. §1, т.3 от с.з., обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Няма как имущество, което е на стойност под 150 000 лева да превишава с толкова реализираният нетен доход, предвид вече посоченото значение на дохода като имуществено благо. С оглед на това съдът намира, че предявените искове от КОНПИ за отнемане на имуществото, предмет на въззивната жалба, са неоснователни. Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно крайния изход от спора с тези на първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Съдът намира за неоснователна частната жалба срещу определение № 721/15.10.2025г., с което първоинстанционния съд е оставил без уважение молбата на КОНПИ по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като се редуцира размерът на присъденото адвокатско възнаграждение. Спорът пред първоинстанционния съд е разглеждан от м. май 2024г., като производството е приключило м. октомври 2025г. Четиримата ответници са били защитавани от упълномощен от тях процесуален представител, който депозирал в срок отговор на исковата молба, с която са предявени искове първоначално с цена 296 007,52лв. По делото са проведени четири открити съдебни заседания. Поради частични откази от исковете, производството е било прекратено по отношение на първоначално предявените искове за отнемане на имущество. С постановеното по делото решение са отхвърлени предявените от КОНПИ искове за отнемане на имущество на обща стойност 72 781,64лв., като в полза на ответниците са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 19,88лв., съгласно представените доказателства за плащането им. Настоящият състав на съда намира, че присъдения размер на адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, предвид това, че процесуалния представител на ответниците е участвал във всички открити съдебни заседания, като в три от тях са събирани доказателства /писмени доказателства, експертизи/. Делото не се характеризира с ниска фактическа и правна сложност, включително и предвид постановеното ТР №4/2021г. от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС. С оглед на изложеното обжалваното определение постановено по реда на чл.248 ГПК следва да бъде потвърдено. По разноските, дължими във въззивното производство: Предвид неоснователността на жалбата в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство, претендирани в размер на 4 601,63 евро /9000лв./ общо за четиримата, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 30.07.2025г. и доказателства за плащането им. Предвид направеното от въззивника възражение за прекомерност, съдът намира, че в полза на въззиваемите следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро. При определяне на размера му съдът съобразява Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на Съда на ЕС и приема, че при определяне на отговорността за разноски не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004г., а извършва преценка за фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия. В конкретния случай пълномощникът е депозирал отговори на въззивната и частна жалба; по делото е проведено едно открито съдебно заседание, като въззивното производство не се отличава с фактическа и правна сложност. По-висок размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен, доколкото доказването на твърдяните от страните факти и обстоятелства е извършено в първоинстанционното производство, в което е присъдено възнаграждение в достатъчно висок размер. На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати следващата се държавна такса за въззивното производство, която съобразно цената на иска, разглеждан в настоящата инстанция е в размер на 744,44 евро /равностойност на 1456 лева/. Водим от гореизложеното, съдът