Решение № 5495 от 28.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6460/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № 8883 от 15.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 8856/2023 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от Б. С. Д. срещу Апелативен съд – гр. София иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата 1296 лв., представляваща незаплатена разлика за дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.01.2021 г. 31.12.2023 г. за длъжността „чистач“. Решението е обжалвано от ищцата Б. С. Д. като незаконосъобразно с искане за неговата отмяна и постановяване на ново, с което се уважи изцяло предявения иск. Излага се възражение, че първоинстанционият съд не е обсъдил всички въведени в исковата молба и в писмената защита доводи, а именно: че ищцата е сключила един единствен трудов договор – с Върховния касационен съд и след преместването си в Апелативен съд – София не е сключвала нов, втори трудов договор; че е била прехвърлена на новата работа без нейно съгласие; че с преназначаването на ищцата не е променяно нито мястото на полагане на труд /сградата на Съдебната палата/, нито е бил променен обемът на дължимия труд /експлоатация на цялата сграда и нейните съоръжения, а не помещенията в сградата, ползвани от АС-София/; че други служители, останали на работа във ВКС, са получавали ежегодна индексация на трудовите си възнаграждения и това е довело дискриминационно отношение спрямо ищцата, поставяйки я в по-неизгодна позиция поради преместването й без нейно съгласие; че е налице прехвърляне на дейност от едно предприятие в друго/чл. 123, т. 7 от КТ/, като съдът неправилно бил приел, че тази разпоредба не е приложима в настоящия случай. Въззиваемата страна Апелативен съд- София оспорва жалбата. Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните доводи и възражения, намира от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 128, т.2, вр. чл. 245 от КТ – за осъждане на ответника Апелативен съд – София да заплати на ищцата Б. С. Д. сумата 1296 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 1.01.2021 г. до 31.12.2023 г., формирана като разлика между трудовото възнаграждение, което е получила, и това, което би получила, ако е приложена индексацията на възнаграждението й по диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претенцията на ищцата се основава на твърдението, че след промяната на работодателя й от ВКС на АС- София на основание чл.123, ал.1, т.7 КТ, считано от 15.07.2020 г., й се дължала индексация на месечното трудово възнаграждение по диапазони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата /КДАС/- като на служител във ВКС, а не по диапазони 7 и 8 от КДАС, вследствие на което при прилаганото от ответника индексиране на възнаграждението й била поставена в по- неблагоприятно положение и дискриминирана спрямо останалите служители, останали на работа във ВКС, чиито длъжности останали в този орган на съдебната власт. Освен това поддържа приложимост и на § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на КДАС /ППКДАС/, според който заварен служител на длъжност, която се премахва с новия Класификатор, се преназначава на сходна длъжност при запазване на възнаграждението му. Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че ищцата е служител на АС- София, считано от 15.07.2020 г., поради което и спрямо нея била приложена индексация по диапазони 7 и 8 от Класификатора- като служител на САС. Трудовото й възнаграждение от преди промяната било запазено, като индексирането му- като служител на ВКС, не било нормативно предвидено, и било извършено съответно- като за служител на АС- София. По делото не е спорно, а се и установява от събраните писмени доказателства /допълнителни споразумения към трудов договор от 1.04.2001 г./, че считано от 1.04.2001 г. ищцата Б. С. В. и Върховен касационен съд са били в трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „чистач“, както и че към 15.07.2020 г. това трудово правоотношение е било действащо /непрекратено/. Установява се от приложеното по делото копие на кратък Протокол № 10/ 30.04.2020 г., че с Решение на Пленума на ВСС, на основание чл.130а, ал.2, т.6 от Конституцията на Република България вр. чл.30, ал.2, т.5 и чл.387 и чл.388 ЗСВ, стопанисването на Съдебната палата, находяща се в гр. София, район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 2, е отнето от Председателя на ВКС и е възложено на административния ръководител на АС- София, считано от 15.07.2020 г. С Решение на СК на ВСС от 9.06.2020 г., на основание чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ са съкратени 31 щатни бройки във ВКС /между които и заеманата от ищцата длъжност „чистач“/, и са разкрити съответно 31 щатни бройки в Апелативен съд- София, считано от 15.07.2020 г., от които 15 щ. бр. са за длъжността „чистач“. Посочено е в мотивите на решението, че увеличаването на щатната численост на Апелативен съд- София, чрез намаляване щатната численост на ВКС е в изпълнение на решение на Пленума по протокол № 10/ 30.04.2020 г. относно възлагане стопанисването на имота със Съдебната палата на административния ръководител на Апелативен съд- София, като е изразено становище административните ръководители на ВКС и Апелативен съд- София да приложат процедурата по чл.343, ал.2 ЗСВ, със запазване размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата. Със Заповед № А-1102/ 1.12.2020 г. на административния ръководител- Председател на АС- София, издадена във връзка с решение на СК на ВСС по протокол № 18/ 9.06.2020 г., с който от 15.07.2020 г. е увеличена щатната численост на Съдебната администрация с 31 щатни бройки, на основание чл.19, ал.1 ПАС е утвърдена структура на администрацията на Апелативен съд- София, според която Отдел „Стопанисване и управление на съдебно имущество“ включва 38 щатни бройки, между които и длъжността „чистач“- с 18 щатни бройки. С Решение по Протокол № 3/ 04.02.2020 г. на СК на ВСС на основание чл.341 ЗСВ е утвърден Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата /КДАС/ от 1.01.2020 г., според който възнагражденията на служителите от съдилищата в първа група, в която попада и АС- София, се определят в диапазона, индивидуализиран в колони 7 и 8. Идентично е положението и при взимане на решенията за утвърждаване на Класификаторите през 2021 г., 2022 г. и 2023 г., обективирани в Протокол № 6/ 23.03.2021 г. на СК на ВСС, Протокол № 15/ 11.04.2022 г. на СК на ВСС и Протокол № 27/ 17.08.2023 г. на СК на ВСС, според които възнагражденията на служителите в Апелативен съд- София се определят съобразно колони 7 и 8 от класификаторите, а не съобразно колони 5 и 6, касаещи ВКС и ВАС. На 26.02.2021 г. между ищцата Б. Д. и Апелативен съд- София е сключено Допълнително споразумение към трудовия й договор- под № 171/ 26.02.2021 г., според което Б. Д. е продължава да изпълнява трудовите функции на длъжността “чистач“, която е заемала и преди 15.07.2020 г., като с това споразумение и с последващи споразумения от 15.04.2022 г. и 21.08.2023 г. на основание чл.119 КТ е актуализирано възнаграждението й, вкл. допълнителното й възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, поради актуализиране на КДАС за съответната година. Не е спорно по делото, че и трите актуализации /увеличения/ от 2021 г., 2022 г. и 2023 г. са извършени съобразно колони 7 и 8 на КДАС. Не е спорно също, че за процесния период ответникът е начислил и изплатил на ищцата трудово възнаграждение, което е било определено съобразно колона 7 и 8 от КДАС, а не по колона 5 и 6. Спорният въпрос е дали при годишните индексирания на трудовото възнаграждение на ищцата през процесния период е следвало да се приложат диапазоните по колони 5 и 6 или тези по 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата. Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.7 КТ трудовото право-отношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи. С разпоредбата на чл.123, ал.1 КТ са уредени хипотези, при които правата и задълженията на работодателя по трудови правоотношения, заварени при промяната му, преминават върху правоприемника, т.е. уредени са форми на правоприемство в трудовото правоотношение. При тези хипотези промяната на работодателя не води до прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите. Трудовото правоотношение се запазва такова, каквото е било към момента на извършване на промяната. В хипотеза, в която дейности, права и задължения на учреждение преминават към друго, е налице правоприемство на работодателя по смисъла на чл.123, ал.1, т.7 КТ. В този случай прехвърлените материални активи продължават да се използват за осъществяваната дейност, необходимостта от която не е отпаднала. От това произтича и продължаващата заетост на работниците и служителите. Съществуващото или новообразуваното учреждение- правоприемник става страна- работодател по заварените трудови правоотношения на мястото на закритото държавно учреждение /в този смисъл Тълкувателно решение № 10/ 27.11.2014 г. на ВКС- ОСГК/. Прехвърлянето на дейността по стопанисване на Съдебната палата от правомощията на Председателя на ВКС в правомощията на Председателя на АС- София попада именно в хипотезата на чл.123, ал.1, т.7 КТ. При промяна на работодателя по чл.123, ал.1 КТ трудовите право-отношения с работниците и служителите се запазват такива, каквито са били към момента на извършването й. Съгласно чл.123, ал.2 КТ, в случаите по чл.123, ал.1 КТ правата и задълженията на работодателя- прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател- приобретател. През процесния период следователно страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание чл.123, ал.1, т.7 КТ, съгласно което ищцата е изпълнявала длъжността “чистач“ при работодател АС- София, като по силата на възникналото с орган на съдебната власт трудово правоотношение ищцата има качеството на съдебен служител- съгласно чл.340 ЗСВ. По делото не се спори, а се и установява и от неоспореното заключение на съдебно- счетоводната експертиза, че за исковия период на ищцата е заплатено трудово възнаграждение при прилагане на диапазони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата. Ищцата претендира горницата, която би получила, в случай, че за исковия период са приложени диапазони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата. Съгласно чл.341, ал.1 ЗСВ, колегиите на Висшия съдебен съвет издават след съгласуване с Комисия "Бюджет и финанси" Класификатор на длъжностите на съответните органи на съдебната власт /КДАС/, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждението за ранг. Според Правила за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата /ППКДАС/, той се състои от част първа- наименования на длъжностите, част втора- диапазон на възнагражденията, и част трета- възнаграждение за ранговете. Неоснователен е доводът на въззивницата, че Класификаторът на длъжностите в администрацията на съдилищата има за цел само да изброи и да степенува отделните длъжности, в зависимост от ранга на съдилищата. Според посочените разпоредби Класификаторът на длъжностите определя границите на трудовите възнаграждения, като колони 5 и 6 от него се отнасят за ВКС и ВАС, а колони 7 и 8- за АС- София. Според чл.7, ал.1 от Правилата, основните месечни работни заплати се определят в диапазон “от- до“, според съответната колона. Не е спорно, а се и установява от доказателствата, че след преминаване на трудовото правоотношение на ищцата към АС- София във връзка с промяна в стопанисването на Съдебната плата, считано от 15.07.2020 г. трудовото й възнаграждение не е намалено, а запазено. Видно от съдържанието на Протокол № 29/ 28.09.2017 г. от заседание на Пленума на ВСС, т.62.2, на административните ръководители на органите на съдебната власт е указано при преназначаване на служители и запазване размера на достигнатото възнаграждение /задължение по чл.123, ал.2 КТ/ да запазват това възнаграждение до изравняване с възнаграждението, съответстващо на възнаграждението на новата длъжност, като едва след това възнаграждението може да бъде актуализирано. В случая възнаграждението на ищцата, получавано в размерите от преди 15.07.2020 г., като работеща във ВКС е запазено, което се установява от писмо изх.№ 7239/ 09.06.2023 г. на Председателя на САС и от заключението на съдебно- счетоводната експертиза. Това обстоятелство не се и оспорва от ищцата. Именно поради тази причина през периода от 15.07.2020 г. до приемането на нов класификатор през 2021 г. ищцата е получавала възнаграждение, съответно на получаваното от заемащ длъжността „чистач“ във ВКС. Правилата за определяне на работната заплата са част от вътрешните актове на работодателя, които са приложими за всички работещи при него по трудово правоотношение, независимо дали същото е възникнало чрез сключването на трудов договор с работодателя или по реда на чл.123 КТ. В случая заплатите на служителите в администрацията на съдилищата се определят от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, приеман ежегодно от Пленума на ВСС. Определящ за размера на трудовите възнаграждения е органът на съдебната власт, в който се престира работната сила. Видно от чл.4 ППКДАС и КДАС, органите на съдебната власт попадат в различни групи и за всяка група размерът на максималното възнаграждение е различен. Приложимостта на правилата за образуване на работната заплата не е поставена в зависимост от начина, по който е възникнало право-отношението или от предходния работодател по смисъла на чл.123 КТ. В разпоредбата на чл.123 КТ е уредено запазването на вече възникнали права на работника по правоотношението с предишния работодател и е забранено влошаване положението на работника, но не е отречена приложимостта на вътрешните правила на новия работодател. Поради това и правилно през исковия период възнаграждението на ищцата е определяно и заплащано по диапазони 7 и 8- за работещите в САС, и претендираната горница, която би се получила, ако бяха приложени диапазони 5 и 6 /за работещите във ВКС/, се явява недължима. Неприложим е § 1 от Правила за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата /ППКДАС/, според който заварен съдебен служител на длъжност, която не е предвидена по новия Класификатор и съответната група съдилища, се преназначава на друга сходна длъжност при запазване на възнаграждението; при липса на сходна длъжност служителят запазва длъжността и възнаграждението си. В случая в щатното разписание на САС преди промяната от 15.07.2020 г. е била предвидена длъжност “чистач“, каквато именно ищцата е продължила да изпълнява и след изменение на правоотношението й при условията на чл.123 КТ. Неоснователно е и направеното с възизвната жалба възражение, че определяйки възнаграждението по диапазони 7 и 8 от Класификатора, отношението към нея било дискриминационно, съпоставяйки я с работещите във ВКС. Съгласно чл.4, ал.3 ЗЗДискр, пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Работещите във ВКС и в САС чистачи имат различни работодатели, работят в различни органи на съдебната власт, поради което и основание за разглеждане на въпроса за дискриминационно третиране в случая липсва. Що се касае до останалите чистачи в АС- София, от страна на ищцата не са направени твърдения, нито са ангажирани доказателства, да е била третирана неравноправно в сравнение с тях. При тези съображения, поради съвпадане изводите на въззивния съд тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на делото възивницата следва да бъде осъдена да заплати на насрещната страна страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното, Софийски градски съд