Решение № 371 от 10.7.2026 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 1304/2025 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от В. Л. Л., ЕГН ••••••••••, с адрес ••••••••••••••••••• чрез адв. М. С. от САК срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. за сума в размер на 6 000 лева застрахователно обезщетение на основание чл. 405 от КЗ за вредите причинени в следствие на настъпило на 25.08.2022 г., около 19:21 ч., на адрес •••••••••••••••••••, наводнение в следствие на буря и пороен дъжд, причинило увреждания на собствената на ищеца еднофамилна жилищна сграда представляваща имот с идентификатор № •••• по КККР на гр. Кърджали на два етажа със застроена площ 126 кв.м., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и сумата от 1 950,76 лева на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 06.10.2022 г. до 08.04.2025 г. Ищецът излага твърдения в исковата молба, че като собственик на описания имот сключил на 24.11.2021 г. с ответното дружество комбинирана застрахователна полица № •••• достъпната сигурност - за дома, съгласно която застрахователят ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 приел да застрахова ищеца съгласно Общите условия по застраховка „Пожар и природни бедствия“, Секция III „Жилища и домашно имущество“, застраховка „Щети от имуществото“ секция I „Кражба чрез взлом, Вандализъм и Грабеж“ (всичките представляващи неразделна част от полицата) с допълнително покритие „Късо съединение“ с агрегатен лимит на отговорност 5000 лв., със срок на застраховката от 00:00 часа на 25.11.2021 г. до 24:00 часа на 24.11.2022 г., със застрахователна сума в размер на 180 000 лева. Ищецът сочи, че на 25.08.2022 г., около 19:21 часа настъпва застрахователно събитие - наводнение в следствие на буря, което довежда до увреждане на застрахованото имущество, а именно повредена техника пералня BOSCH ••••, закупена на стойност 1599 лв., хладилник BOSCH ••••, закупен за стойност 676,39 лв., повредени врати следствие на раздуване от водата, щети по стените, паднали стъпала, унищожени плочки и ламиниран паркет. Заявява, че видно от документ с изх. № ••/07.11.2022 г. издаден от ХМО за измерено количество паднал валеж на 25.08.2022 г. на територията на гр. Кърджали, Синоптична Станция Кърджали е измерила за дата 25.08.2022 г. общо количество 47,6 л./кв. м., като само за 2 часа са паднали 40 л./кв. м., а видно от издаденото от РСПБЗН Кърджали удостоверение peг. № ••••••• - •••. екз. № * от 07.11.2022 г., възникнало наводнение в следствие на буря. Ищецът твърди, че градската канализация не издържала обилния валеж и връщала вода към мазето му, което е завършено, обзаведено с електроуреди и годно за ползване, напълно унищожени и повредени от наводнението. Ищецът заявява, че на 21.09.2022 г. е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, който му изискал с искане с изх. № ••••••• от 05.10.2022 г. да представи допълнителни документи, сред които: нотариален акт за имота; акт по образец 14 за завършен етап на строителството; договор за строеж със строителна фирма; документ от метерологична служба град Кърджали за настъпил щурм на този ден; документ за подаден сигнал за наводнение към телефон 112; документ от пожарна служба за източване на мазето с помпа; становища на техника за изгорели електроуреди; статия от местния вестник. Исканите документи били изпратени на застрахователя за произнасяне по окончателната преписка, но въпреки това последвал отказ с изх. №••••• от 23.12.2022 г. относно щета № •••••••• за изплащане на претенцията, като застрахователят се позовал на чл. 34 от Общите условия по застраховка „Пожар и природни бедствия“ и отказал с мотив, че застрахованият е длъжен да докаже по безспорен начин правата си върху увредените или унищожени имущества, на чл. 37 от Общите условия, че застрахователят има право да откаже изплащането на обезщетение и да прекрати застрахователния договор, ако застрахованият не е изпълнил своите задължения, описани в чл. 34 или от страна на застрахования се представят неверни сведения, използват се лъжливи декларации или методи с цел получаване на застрахователно обезщетение на застрахователя да изплащане на претенцията. Ищецът заявява, че изчислил размера на материалните щети от настъпилото застрахователно събитие по отношение на застрахования имот в размер на минимум 6000 лева. Претенцията за законна лихва за забава върху дължимата застрахователна сума в размер на 6 000 лв. е считано от 6 октомври 2022 г. - 15 дни след уведомяването на застрахователя на 21.09.2022 г. съгласно чл. 409 от КЗ, до окончателното изплащане на сумата. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с която оспорват исковете по основание и размер. Ответникът оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Достъпната сигурност за дома“ със застрахователна полица № •••• за периода от 25.11.2021 г. до 24.11.2022 г., наличието на документ за собственост на двуетажната къща и размера на вредите. Не оспорва, че е настъпило застрахователно събитие на 25.08.2022 г. Прави възражение за изтекла погасителна давност, съгласно чл. 378, ал. 1 от КЗ доколкото застрахователното събитие е настъпило на 25.08.2022 г., а исковата молба е подадена на 15.10.2025 г. Ответникът сочи, че имуществената застраховка „Достъпна сигурност- за дома“, макар и доброволна, се сключва при определени условия и следва застрахованият в случай, че твърди да е настъпило застрахователно събитие да представи съответни документи и да даде достоверна информация. Сочи, че застрахователният договор е подписан при действието на общи и специални условия, като съгласно чл. 344, ал. 1 и чл. 348, ал. 1 от КЗ представените Общи условия са неразделна част от договора за имуществена застраховка „Достъпна сигурност- за дома“ между страните. Заявява, че не се спори, че застрахованият е запознат с Общите условия, получил е екземпляр от тях и ги приема/ чл. 348, ал. 1 от КЗ/. Ответникът твърди, че в Общите условия ясно и недвусмислено са посочени кои са покрити, кои изключените рискове /чл. 345, ал. 5 от КЗ/ и при какви условия се изплащат застрахователни обезщетения, какви са правата и задълженията на страните по договора. Сочи, че Общите и Специалните условия са станали част от договорното правоотношение между страните и служат за уреждане на техните отношения, а при несъгласие на застрахования с Общите и Специалните условия в частта относно клаузите, той няма задължение да приеме тези условия, нито да сключи застрахователен договор при условия, които смята за неприемливи. Ответното дружество сочи, че при сключване на застрахователната полица застрахователят не извършва оглед на застрахованото имущество и не изисква документ за собственост, а едва след настъпване на застрахователно събитие и след надлежно уведомяване на застрахователя извършва оглед и изисква документи за доказване активната легитимация, основанието и размер на претенцията, като застрахованият на основание чл. 34 и чл. 36 от Общите условия следва да докаже настъпването на застрахователното събитие и да представи изисканите документи. Ответното дружество заявява, че след настъпване на застрахователното събитие, с писмо изх.№ ••••/05.10.2022 г. са изискали представянето на допълнителни документи, между които документ за собственост — нотариален акт или акт 16, както и други строителни документи, в отговор на което ищецът е представил единствено Нотариален акт № ••••, том *, рег.№ ••••, дело № •••/2017, удостоверяващ собствеността върху поземлен имот с идентификатор ••••, както и акт 14 на еднофамилна жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор № •••• гр. Кърджали; Разрешение за строеж № •••/04.09.2018 г. и Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Сочи, че съгласно ЗУТ с Акт образец 16 се установява годността за ползване на дадена сграда, което означава че строителните и монтажни работи са приключили, сключени са договори и са открити индивидуални партиди за ВиК, топлофикация и др. и сградата вече е годна за обитаване, а с Акт образец 14 се установява приемането конструкцията на сградата на етап “груб строеж” - ограждащи стени и покрив и въз основа на него общинската администрация издава удостоверение по чл. 181 ал. 2 от ЗУТ, а с Акт 15 се удостоверява годността за приемане на сградата, съответствието на строежа с одобрените проекти и изпълнение изискванията по чл. 169 от ЗУТ. Заявява, че за сградите ново строителство от 4 и 5 категория (ниско и средно застрояване) се издава Удостоверение за въвеждане в експлоатация /Акт 15/, като акт 16 не е необходим, а удостоверението се издава от главният архитект на общината след представянето на всички актове по време на строителството и доклад от фирмата, упражняваща строителен надзор. Въз основа на това твърди, че към датата на сключване на застрахователния договор, както и към датата на настъпване на застрахователното събитие ищецът не разполага с удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесната сграда, както и че строежът не съответства на одобрените проекти и същата не е годна за обитаване, поради което за ищеца липсва правен интерес от сключването на застрахователен договор за застраховка „Достъпна сигурност за дома“, тъй като сградата не е завършена и не е надлежно узаконена. Сочи, че издаването на полица, извършването на оглед и съставянето на Констативния протокол не е извънсъдебно признание за наличието на валидно сключен застрахователен договор, както и за реализирането на покрит риск, като се позовава на чл. 35 от Общите условия по застраховката. Оспорва исковете за имуществени вреди и по размер. Счита, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е изключително завишен по размер, както и не става ясно как е формирана тази сума. Сочи, че ищецът не представя доказателства, че възстановяването на вредите е в размер на 6000 лв. и че тази сума е заплатена от него. Счита, че вредите могат да се възстановят за сума, значително по-ниска от претендираната. Оспорва претенцията за заплащане на законна лихва за в размер на 1950,76 лв. за периода от 06.10.2022 г. до 08.04.2025 г. Оспорва началната дата, от която се твърди застрахователят да е изпаднал в забава и да се дължи законна лихва, тъй като съгласно КЗ застрахователят има 3 месечен срок за произнасяне по претенцията и едва тогава изпада в забава, т.е. найрано от 22.12.2022 г. по тези съображения моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли искът да бъде уважен по основание и размер, претендира разноски. Ответникът моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен, претендира разноски. Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното: С протоколно определение от 30.01.2026 г. съдът, с оглед липсата на възражения от страните, е приел за окончателен обективирания в Определение № 2 от 05.01.2026 г. проект за доклад по делото, в който е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на облигационно правоотношение по сключена между страните на 24.11.2021 г. комбинирана застрахователна полица № •••• достъпната сигурност - за дома, съгласно която застрахователят ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 приел да застрахова къщата и движимото имущество на ищеца съгласно Общите условия по застраховка „Пожар и природни бедствия“, Секция III „Жилища и домашно имущество“, застраховка „Щети от имуществото“ секция I „Кражба чрез взлом, Вандализъм и Грабеж“ (всичките представляващи неразделна част от полицата) с допълнително покритие „Късо съединение“ с агрегатен лимит на отговорност 5000 лв., със срок на застраховката от 00:00 часа на 25.11.2021 г. до 24:00 часа на 24.11.2022 г., със застрахователна сума в размер на 195 000 лева, настъпване на описаното застрахователно събитие на 25.08.2022 г., както и че рискът от настъпилото застрахователно събитие е покрит от сключения договор. Във връзка с направеното от ответника възражение по чл. 349, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КЗ за недействителност на застрахователното правоотношение поради липса на правен интерес от ищеца да сключи застрахователния договор, тъй като къщата не е надлежно завършена и узаконена, следва да бъде посочено, че застрахователен интерес означава да е налице правоотношение, по силата на което едно лице има имуществено или неимуществено право, засягането на което ще представлява за него вреда. Но това правоотношение също трябва да е действително, т.е. да е годно да породи права и задължения, които да са предмет на застрахователна закрила. В противен случай липсва обект на евентуалния застрахователен риск. Застрахователният интерес е условие за валидност на застрахователния договор и негова задължителна предпоставка. Преценката за наличието на застрахователен интерес се извършва спрямо застрахования и с оглед на конкретната застраховка. Следователно застрахователният интерес произтича от потенциалната възможност да настъпят конкретни вреди за застрахования при накърняване на застрахованото благо. В този смисъл е Решение № 128/2010 г. по т.дело № 77/2010 г. на първо т.о. на ВКС. В случая настоящият състав приема, че между страните е налице валидно застрахователно правоотношение по посочения договор, тъй като за застрахования-ищец по делото има интерес от сключване на посочената застраховка с оглед потенциалната възможност да настъпят конкретни вреди за имуществото на застрахования, т.е. за обекта на застраховането, което е домът на ищеца. За ответното дружество също е налице интерес от сключване на договора, тъй като това е основният предмет на дейност на застрахователя на регулирания пазар на имуществено застраховане. В полицата е посочен адресът и видът на застрахованото имущество, които обстоятелства не се оспорват от страните, което обуславя извода, че към датата на сключване на договора застрахователят е наясно с поетия от него застрахователен риск за този вид имущество. Съгласно чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия. В тази връзка и предметът на договора за имуществена застраховка се изразява в обективно съществуваща опасност застрахованият да претърпи вреда, която опасност именно се поема от застрахователя, специализиран да управлява целево събрани средства за посрещане на нежеланите последици от договорени рискове. Затова и нормата на чл. 349, ал. 2 КЗ обуславя валидността на договора от наличието на застрахователен интерес, разбиран като правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие (чл. 349, ал. 1 КЗ). Дефинитивната норма на § 1, т. 3 ДР на КЗ от своя страна очертава и причината застрахователят да се ангажира да поеме негативната имуществена последица, доколкото съществува вероятност такава да настъпи и рискът е договорен, а вероятността да се случи е приемлива за застрахователя съгласно чл. 408 ТЗ. Застрахователният интерес предпоставя такъв за запазване на вещта, в която насока легитимните интереси на страните в застрахователното правоотношение се припокриват. Специалните знания на застрахователя му гарантират възможност да прецени дали да поеме определен риск, да получи плащане дори и той да не се осъществи, но и да плати обезщетение, ако все пак се прояви. В чл. 2, Б2, т. 2 от ОУ по застраховката е посочено, че не се покриват вреди върху сгради, които не са готови за обитаване, а в чл. 4, ал. 1 от ОУ е посочено, че договорът за застраховка се сключва писмено като застрахователна полица въз основа на попълнено Заявление-въпросник отправено до застрахователя или неговите агенти, като съгласно чл. 5 от ОУ застрахованият е длъжен да отговори на поставените в заявлението-въпросник въпроси като посочи всички обстоятелства, които са му известни и имат съществено значение за оценката на риска от застрахователя и условията, при които застрахователният договор може да бъде сключен. Тези разпоредби са в синхрон с разпоредбата на чл. 362, ал. 1 и сл. от КЗ. Анализът на тези задължителни разпоредби в облигационото правоотношение между страните обуславя извода, че по сключения договор не се покриват вреди върху сгради, които не са готови за обитаване, е не върху сгради, който не са въведени в експлоатация. Една сграда може да е въведена в експлоатация, но да не е готова за обитаване и обратно. Това изключва възражението на ответника за недействителност на застрахователното правоотношение поради липса на правен интерес от ищеца да сключи застрахователния договор, тъй като къщата не е надлежно завършена и узаконена. Във връзка със заявлениетовъпросник, в което застрахованият следва да посочи всички обстоятелства, които са му известни и имат съществено значение за оценката на риска от застрахователя и условията, при които застрахователният договор може да бъде сключен, съдът е задължил на основание чл. 190 от ГПК с Определение № 2 от 05.01.2026 г., с което делото е насрочено в открито заседание, ответното дружество да представи този въпросник. С молба вх. № ••• от 19.01.2026 г. ответното дружество сочи, че не може да представи Заявлениевъпросник по посочената полица доколкото такъв не е съставен. След като ответникът не е спазил собствените си разпоредби на чл. 4 и чл. 5 от ОУ, въз основа на които да направи оценката на риска и условията, при които застрахователният договор може да бъде сключен след запознаване с отговорите на застрахованият на поставените в заявлението-въпросник въпроси, като и с посочените други обстоятелства, не може да прави възражение за недействителност на застрахователното правоотношение поради липса на правен интерес от страна на застрахования, тъй като застрахованият обект - къщата не е надлежно завършена и узаконена. Ответникът сам се е лишил от възможността да получи такава информация. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 362 от КЗ относно последиците за застрахователя, когато не е поставил изрични в писмен вид въпроси към застрахования. Съществуването на къщата не следва и от отразяването й и в предвидени от правния ред регистри или целево създавани карти. С факта на материализиране на сграда (постройка), позволяваща задоволяване на определени потребности, възниква и годен обект на имуществено застраховане по смисъла на чл. 399 КЗ. Нормата не предписва изискване за съответствие на застрахована сграда на устройствените закони, а единствено потенциал да формира парично оценимо благо. Опасността от загубата му обуславя и застрахователен интерес. След като при сключване на договора застрахователят не е придал значимост на градоустройствения статут на постройката, за да се обвърже със застрахователния риск, договорът го ангажира да го поеме по отношение на всяка сграда, находяща се на указания в полицата адрес и принадлежаща на застраховащия. По делото безспорно е установено, че ищецът е собственик на посочената къща, като по ликвидационната преписка, приложена по делото, са представени редица писмени доказателства в тази връзка. В нотариален акт за продажба на недвижим имот № •••, том *, рег. № ••••, дело № •••/2017 г. е описано, че ищецът придобива поземлен имот с идентификатор •••• по КККР на гр. Кърджали, а с влязло в сила разрешение за строеж № ••• от 04.09.2018 г. издадено от главния архитект на община Кърджали се разрешава на ищеца да построи еднофамилна жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор •••• по КККР на гр. Кърджали. От удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № ••••-04.10.2021 г. за сграда в поземлен имот с идентификатор •••• е видно, че проектът и документите отговарят на посочените нормативни изисквания и е приет, като следва да бъде нанесена еднофамилна жилищна сграда с проектен идентификатор •••• с площ 126 кв.м. Това показва, че към 04.10.2021 г. - датата на посоченото удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР за сграда в поземлен имот с идентификатор •••• ищецът е разполагал с годен обект за застраховане, което обуславя наличието на застрахователен интерес, като собственик на застрахования обект да сключи процесния договор за имуществено застраховане. Наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните, настъпването на описаното застрахователно събитие на 25.08.2022 г., както и обстоятелството, че рискът от настъпилото застрахователно събитие е покрит от сключения договор, водят до необходимостта от изследване на вида и стойността на описаните имуществени вреди. В разпоредбата на чл. 408, ал. 1 от КЗ са изброени хипотезите, при наличието на които застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение. От разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е видно, че правно релевантно за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Следователно заплащането на застрахователното обезщетение може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в Общите условия на застраховката задължения на застрахования при настъпване на застрахователното събитие е способствало за настъпване на застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието. В случая не се установява да са налице такива основания за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Предвид изложеното следва да се приеме, че за ответника е възникнало задължението по чл. 394 вр. чл. 405, ал. 1 КЗ по процесния застрахователен договор. При имущественото застраховане застрахователната сума представлява максималния размер на паричното задължение на застрахователя, максималната граница на неговата отговорност, а не дължимото от него при всички случаи обезщетение, т.е. застрахователят дължи по принцип само стойността на действително претърпяната вреда. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. В случая не се установява страните да са определили договорена застрахователна стойност по чл. 387 от КЗ. Съгласно чл. 400, ал. 2 от КЗ, за възстановителна се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. При данните по делото, основаващи се на приетото без възражение заключение на СТЕ, съдът приема, че необходими CMP за отстраняване на щети с труд, печалба на строителя 10% и ДДС 20% върху материалите е в размер на 3 667,59 лева. Вещото лице сочи, че диференцирани по показатели формиращи цените стойността на труд и допълнителни разходи е 1 230,66 лева, стойността на материалите с ДДС е 2 135,87 лева и печалбата на строителя е 301,06 лева. В заключението вещото лице е посочило, че при определяне на КСС на СМР са взети предвид средни цени за страната за 2022 г., съобразно установените от огледа на място видове СМР описани в констативен протокол за оглед на място и опис на увредените и погинали имущества, които документи са представени от ответното дружество във връзка с ликвидационната преписка по образуваната щета, както и времето на тяхното извършване. В проведеното на 03.07.2026 г. открито съдебно заседание по делото вещото лице посочи, че при това наводнение са възможно щети по техниките – пералня и хладилник, като сочи, че в снимките на диска, с които са представени, се вижда дълбочина, която е около 15-18 см., а там се намират електродвигателя и ремъка на пералнята. Видно от представената стокова разписка по делото от страна на ищеца от 19.11.2021 г., неоспорена от ответника, стойността на пералня Bosch и хладилник Bosch с посочени номера е 1599 за пералнята и 676,39 лева за хладилника. Съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Следователно вземането за застрахователно обезщетение е в общ размер на 5942,58 лева (3038,39 евро) и предявеният от ищеца иск за заплащане на сума в такъв размер следва да бъде изцяло уважен. Настоящият състав намира, че е налице и пряка причинно-следствена връзка между вредите и застрахователното събитие. Вещото лице по приетата СТЕ дава заключение, че вероятните причини за настъпване на вредите са връщане на отпадни води от канализация на вилна зона П. поради недостатъчен диаметър на канализацията в канализацията на къщата на ищеца, като в момента на аварията канализационния провод е бил натоварен, вероятно и с дъждовни води и поради факта, че е липсвала обратна (възвратна) клапа на канализацията, отпадните води са постъпили в сутерена на сградата на ищеца в сифон на помещение с предназначение коридор. Аварията от преливане на канализацията в сградата е настъпила вероятно от създадено силно налягане вследствие на дъждовни и фекални води и недостатъчен диаметър на канализацията, а поради факта, че отводнителния сифон в мазето е отворен водата избила през него и наводнила приземния етаж. Вещото лице заключава, че със сигурност причината за настъпването на аварията, е че първоначално канализацията е изпълнена само за комплекс от шест къщи от частен инвеститор и е оразмерена само за комплекса, а впоследствие са прикачени и други консуматори и поради този факт диаметъра на канализационната тръба би трябвало да се увеличи в съответствие с новите ползватели. Но това не е извършено и затова канализацията е преляла. Вещото лице сочи, че след това е монтирана и обратна (възвратна) клапа на канализацията на сградата на ищеца на мястото на заустването и в канализацията. Съдът кредитира изцяло заключението на приетата без възражение СТЕ, която посочва причините за настъпилото застрахователно събитие. Макар и не направено възражение от ответника в тази връзка следва да се посочи, че неизпълнението на задължението на застрахования да вземе мерки за предотвратяване на вредите от наводнение чрез монтиране на обратна (възвратна) клапа на канализацията на къщата му на мястото на заустването и в канализацията също не е основание за отказ от плащане на обезщетение за вредите от наводнението, след като настъпването на им не е последица от несъобразено със закона или с договора поведение на застрахования по отношение на този имот. По иска с правна квалификация чл. 409 от КЗ вр. чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно чл. 409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5. На основание чл. 108, ал. 1 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията за застраховки, сред които попада и процесната (по приложение I, раздел II, буква "А", т. 8), в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ. Същият срок за заплащане на застрахователното обезщетение е предвиден и в чл. 45 от приложимите към процесната застрахователна полица общи условия. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема, че на 16.12.2022 г. застрахованият е изпълнил задължението си да представи всички доказателства, необходими за установяване на застрахователното събитие и вредите от него, като това е отбелязаната най-късна дата на представяне на документ от застрахования преди произнасянето по щетата (л.58 по делото), съответно застрахователят е следвало да извърши плащане в предвидения в чл. 108, ал. 1 от КЗ срок, който е изтекъл на 09.01.2023 г., съответно е изпаднал в забава от 10.01.2023 г. За периода от 10.01.2023 г. до 08.04.2025 г. вкл. законната лихва, изчислена от съда върху размера на уваженото главно вземане в общ размер на 5942,58 лева, по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор, възлиза на 1760,51 лева. Предвид изложеното, акцесорният иск за лихвата следва да бъде уважен за сумата от 1760,51 лева (900,13 евро) и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1950,76 лева и за периода от 06.10.2022 г. до 09.01.2023 г. включително. При този изход на производството, ищецът има право на направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК и представения списък по чл. 80 от ГПК. В изчисляването на дължимите на ищеца разноски следва да се включат направените такива за заплатена държавна такса в размер на 315,03 лева (161,07 евро), за заплатен депозит за възнаграждение за вещо лице в размер на 222,84 евро и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 713,08 евро с ДДС съгласно уважената част от иска, което прави сума в общ размер на 1096,99 евро. Ответникът прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, като при съобразяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г., по дело С 438/22, съдът приема, че при извършването на тази преценка не е обвързан от определените с Наредба на висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения (определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. № 1908/2022 г.; определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и др.). Като критерии за определяне дали уговореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно, следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делата, произтичаща от предмета им, в това число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производствата. В случая съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 720 евро с ДДС за исковото производство не се явява прекомерно с оглед размера на предявените искове и характера и сложността на делото и извършените от упълномощения представител на ищеца процесуални действия. Предвид това съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност е неоснователно. Ответникът е заявил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за СТЕ, поради което, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, такива му се следват, съразмерно отхвърлената част на исковете, в общ размер на 5,04 евро, от които 2,16 евро за СТЕ и 2,88 евро за юрисконсултско възнаграждение от общо 300 евро. Предвид размера на приетите като дължими на ответника разноски, с оглед принципа на процесуална икономия, съдът намира, че не следва да постановява осъдителен диспозитив в полза на ответника за тази сума, а следва да прихване така дължимата от ищеца сума с насрещното вземане на ищеца срещу ответника за разноските, съответно да присъди на ищеца разноски в общ размер на 1091,95 евро (1096,99-5,04=1091,95). Така мотивиран, съдът