Решение № 5122 от 7.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3579/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост на адрес гр. София, ул. ••••, чрез управителя А. П. Г., подадена от адв. Б. – упълномощен представител, допълнена от управителя Г. в отделна жалба, срещу решение № 12460/13.07.2023г., постановено по гр.дело № 20587/2022г. по описа на СРС, 165-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника М. П. С. искове с правно основание чл. 23, ал. 6 ЗУЕС (редакция преди доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г., сега – ал. 7), за осъждането й да предаде на новия управител на етажната собственост А. П. Г. сумата 1 744.73 лева, представляваща касова наличност на етажната собственост, както и следите документи: 14 бр. констативни протоколи от „ЧЕЗ Разпределение България“ от 29.10.2012г., разходни документи от периоди, преди сключването на договор между етажната собственост и „Д. консулт“ ЕООД, оферта и договор с „М- рекс“ ООД от 23.10.2007г., оферта и договор от „Ремонти Борисови строй“ ЕООД, регистрационна карта на СО, р-н „Слатина“ от 19.12.2012г., регистрационна карта от СО, р-н „Слатина“ от 27.01.2017г. за регистрация на управител на етажната собственост „Д. консулт“ ЕООД, Договор за поддръжка и управление 20160112/21.12.2016г., сключен между Етажната собственост и „Д. консулт“ ЕООД, писмо от А. П. Г., отговор от СО на жалба, подадена от А. А.-Б., 15 бр. разписки за платени разходи за ел. енергия за общи части на етажна собственост, находяща се в гр.София, ж.к. ••••, за периода: 16.02.2017г.- 21.06.2018г., разходни фактури и касови бележки, Договор от 11.04.2018г., сключен между етажната собственост и „Емануил строй“ ЕООД, Правилник за вътрешния ред, приет на ОС на 16.01.2017г., протокол от ОС на етажната собственост от 14.12.2016г., книжата, съставени във връзка с проведени ОС на етажната собственост от 16.01.2017г., 13.02.2017г., 24.01.2018г. и 14.03.2018г., искова молба, подадена от А. П. Г. и съдебните актове във връзка с нея, справки за задължения към 26.06.2018г., касов отчет, за периода: 01.01.2017г.- 26.06.2018г., приемо-предавателен протокол от 21.12.2016г., книга на собствениците, касова книга, за периода: 2007- 2016г., протоколи от ОС, проведени на 09.07.2018г., 18.07.2018г., 26.09.2018 и на 27.11.2018г.

С въззивната жалба, депозирана чрез адв. Б., етажните собственици излагат, че постановеното от СРС решение било неправилно и необосновано, поради допуснати от съда нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост. Неправилно с протоколно определение от 31.05.2023г. СРС приел писмени доказателства, които се явявали преклудирани и мотивирал обжалваното решение с тях, при неспазен принцип за равенство на страните отхвърлил като преклудирани исканията на ищеца в о.с.з. на 21.06.2023г., в нарушение на чл. 164, ал. 2, вр. ал. 1, т.1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът събрал гласни доказателства чрез разпит на св. П.Т., и неправилно ценил заинтересованите му показания. Неправилно СРС приел, че етажните собственици били представлявани от П.Т., предвид доказателствата за допусната от съда обезпечителна мярка – спиране на изпълнението на решенията на общото събрание, взети на 27.02.2023г. Представителната власт на управителя Г. била установена по делото – протокол от общо събрание на ЕС от 11.02.2021г. и регистрационна карта № ЕСС610/10.03.2021г., издадена от СО, район Слатина. Неправилни били и разсъжденията на СРС относно срока за изпълнение на решението – с решение на ОС от 27.11.2018г. бил приет 10-дневен срок. По изложените съображения моли решението да бъде отменено, а вместо това предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В лично подаденото от А. П. Г. допълнение към въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение било постановено в нарушение на общата забрана за черпене на права от собственото неправомерно поведение – излага съображения за опити на насрещната страна за ощетяване на ЕС и злоупотреба с процесуални права и др. В списъка с предоставени суми било обективирано признание на ответника за получени суми. Поддържа изложеното в жалбата, подадена от адв. Б.. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М. П. С., чрез адв. П., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и допълнението като неоснователни. Въззивната жалба не съдържала твърдения за конкретни пороци досежно неправилност и необоснованост на решението. Не били допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателствата. Съдът се произнесъл по предявените искове, при правилна правна квалификация, като анализирал доказателствата, които били относими към предмета на делото, а и авторството им не било оспорено. Не били оспорени по размер и основание и извършените от ответника С. плащания. По подробно изложени в отговора съображения моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предмет на разглеждане е и въззивна жалба на Г. с вх. № 328234/16.11.2023г., в качеството му на управител на Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се на адрес гр. София, ул. ••••, и в лично качество, чрез адв. Б., срещу решение № 17058/20.10.2023г. по гр. дело № 20587/2022г. по описа на СРС, 165-и състав, с което молбите му по чл. 250 ГПК и чл. 248 ГПК са оставени без уважение. Излага, че с исковата си молба предявил два иска – установителен по чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване на документите и паричните средства, съхранявани от ответника и по чл. 23, ал. 6 ЗУЕС за предаването им на управителя. СРС не се произнесъл по установителния иск, а с решението си по чл. 250 ГПК отказал допълването на решението по съществото на спора с такова произнасяне. Оспорва и разрешението на СРС по въпроса за разноските.

С писмен отговор насрещната страна ответника М. П. С. оспорва жалбата като неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността му на въведените с въззивната жалба доводи, настоящият въззивен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба Етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост на адрес гр. София, ул. ••••, представлявани от управителя А. П. Г. излагат, че на 11.02.2021г. било проведено общо събрание на етажните собственици на сградата на горния адрес, на което Г. бил избран за управител, като извършил и надлежна регистрация на промяната в администрацията на район Слатина, СО. Излагат, че в периода от 01.01.2017г. до 30.06.2018г. правомощията на управител на ЕС били възложени на „Д. консулт“ ЕООД. На общо събрание на ЕС, проведено на 25.06.2018г. било взето решение ответникът М. П. С., като член на УС на ЕС, да приеме документацията на ЕС от „Д. консулт“ ЕООД и касовата наличност. За изпълнението на същото решение тези лица съставили приемо-предавателен протокол от 02.07.2018г. за документите, в който ответникът С. декларирала и получаването на сумата 1 744.73 лева по личната си банкова сметка. На 27.11.2018г. за управител на ЕС бил избран „Вход мениджър“ ООД за срок от 01.01.2019г. до 31.12.2020г. Твърдят, че ответникът С. не предала описаните в приемо-предавателния протокол документи и получената сума на „Вход мениджър“ ООД. Впоследствие на ОС, проведено на 11.02.2021г. за управител на ЕС бил избран А. П. Г.. На 20.04.2022г. същият разкрил банкова сметка на ЕС, по която да се събират месечните вноски. На 20.10.2021г. Г. поканил ответника по имейл да му предаде книжата, а сумите да преведе по тази банкова сметка. Ответникът не изпълнила това, поради което моли съдът да установи наличните у нея документи, посочени в приемо-предавателния протокол от 02.07.2018г., подробно описани в уточняваща молба от 16.06.2022г., както и оригиналите на протоколи от проведени общи събрания на ЕС от 09.07.2018г., 18.07.2018г., 26.09.2018г., 27.11.2018г., държани у нея, поради качеството й на председател на УС на ЕС в периода от 24.01.2018г. до 06.07.2019г. (молба-уточнение от 16.06.2022г.) и парични средства на ЕС в размер на 1 744.73 лева, и на осн. чл. 26, ал. 3 ЗУЕС да я осъди да ги предаде на новия управител А. П. Г., като претендират и законна лихва върху сумата от депозирането на исковата молба в съда – 15.04.2022г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. П. С. депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. В качеството си на председател на УС на ЕС, след прекратяването на договора с „Д. консулт“ ЕООД, ответникът извършвала плащания на разходи на ЕС – за адвокатско възнаграждение по две съдебни производства, възнаграждение за почистване на общи части за периода от м.08.2018г. до м.11.2018г. и за електроенергия в общите части за периода от 18.05.2018г. до 15.11.2018г. в общ размер 876.97 лева. Не отказвала да предаде сумите и документите - многократно предлагала да го направи на упълномощен от ЕС представител. На 09.12.2021г. етажните собственици взели решение за свикване на ново общо събрание за приемане на отчета й, уточняване на банковата сметка за превод на сумите и предаването на документацията под опис на действащия управител. Мнозинството било против завеждане на иск срещу нея. Изготвеният протокол от ОС от 09.12.2021г. управителят Г. отказал да подпише и въпреки волята на етажните собственици предявил исковете срещу нея. С последното превишил пределите на представителната си власт с едностранната си претенция срещу ответника С.. Намира, че не следвало да предава сумите на лице, на което мнозинството от ЕС не гласувало доверие, без отчетът й да бъде одобрен от компетентния орган – ОС. Моли съдът да отхвърли исковете. Не била дала повод за завеждане на делото, предвид на което моли да не бъде ангажирана отговорността й за разноски.

Нормата на чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС изрично предвижда, че управителят представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. Предявените по делото искове са такива по чл. 23, ал. 6 ЗУЕС (редакция преди доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г., сега – ал. 7) за предаване от предходния управител на новоизбрания такъв на съхраняваните документи и на наличните парични средства. Съобразно твърденията, а и доказателствата по делото, ответникът е собственик на самостоятелни обекти в сградата, бивш председател на УС на ЕС. Твърди се неизпълнение на произтичащо от ЗУЕС нейно задължение по чл. 23, ал. 6 ЗУЕС (редакция преди доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г., сега – ал. 7), предвид на което за завеждане и водене на делото от управителя не се изисква изрично упълномощаване от общото събрание на ЕС. Доводите на ответника в противен смисъл са неоснователни.

Предвид нормата на чл. 23, ал. 6 ЗУЕС, в приложимата към разглеждания казус редакция, при избор на нов управителен съвет (управител) съхраняваните документи, както и наличните парични средства, данни за банкови сметки и банкови карти се предават с протокол, който се подписва от членовете на предишния управителен съвет (управител), от членовете на новоизбрания управителен съвет (управител), от председателя на контролния съвет (контрольора) и от касиера.

Защитата срещу неизпълнението на същото законовоустановено задължение се осъществява посредством осъдителния иск по чл. 23, ал. 6 ЗУЕС (редакция преди доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г., сега – ал. 7).

В доказателствена тежест на ищеца по същия иск е да установи в процеса твърденията си, 1/ че е новоизбраният управител, 2/ че ответникът е председател на предходен управителен съвет, 3/ че посочените в исковата молба документи са в нейно държане, 4/ че в нейно държане са принадлежащи на ЕС парични средства и 5/ техния размер.

При установяване на горното в тежест на оспорващия ответник е да установи в процеса възражението си, че е изпълнила задължението си за предаване на процесните документи и парични средства на надлежния управител.

Страните по делото не са формирали спор, че А. П. Г. е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост и че с решение на общото събрание на ЕС от 11.02.2021г. бил избран за управител. В тази връзка по делото са представени писмени доказателства, неоспорени от страните – постановление за възлагане по и.д. № 20118600400035 на ЧСИ В.М., протокол от общо събрание на собствениците на ЕС на жилищна сграда на адрес гр. София, ул. •••• от 11.02.2021г., регистрационна карта на същата сграда в режим на ЕС, рег. № ЕСС610/10.03.2021г.

По делото не е спорно и от представения по делото протокол от проведено на 24.01.2018г. общо събрание на собствениците на горния адрес, ведно с приложение № 1 – 3, се установява, че на същата дата общото събрание на ЕС по т. 3 от дневния ред взело решение за избор на Управителен съвет (УС) на ЕС в състав: Е.П., ответника М. С. и О.Ц.. Представен е и протокол от заседание на УС, проведено на 12.07.2018г., видно от съдържанието на който членовете на УС, на осн. чл. 34, ал. 3 ЗУЕС, избрали за председател на УС ответникът М. П. С.. По делото като писмено доказателство е прието решение № 112935/13.05.2019г. по гр.д. № 14434/2018г. по описа на СРС, 140-и състав, от което се установява, че по предявени от А. П. Г. искове по чл. 40 ЗУЕС срещу Етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост на адрес гр. София, ул. ••••, били отменени взетите от ЕС решения по горния протокол от 24.01.2018г., в т.ч. решението по т. 3 за избор на УС. Видно от извършеното върху документа удостоверяване, решението влязло в законна сила на 06.07.2019г.

Искът по чл. 40 ЗУЕС е конститутивен. Отмяната на решение на общото събрание в производство по чл. 40 ЗУЕС има действие от влизане на съдебното решение в сила. В този смисъл - Решение № 313/07.04.2020г. по гр.д. № 1332/2019г., IV г.о. на ВКС. Ето защо извършените от УС и неговия председател ответника С. действия в това й качество, до влизане в сила на решението на съда по чл. 40 ЗУЕС в сила, валидно обвързват ЕС.

Като писмени доказателства по делото са представени имейл от „Д. консулт“ ЕООД от 31.05.2018г., адресиран до етажните собственици, с който същите биват уведомени, че дружеството преустановява дейността си по поддръжка и управление на ЕС, предвид на което ги известява за прекратяване на сключения помежду им договор. Представен е и документът предизвестие, изпратен като прикачен файл към съобщението. Видно от отправеното изявление, считано от 01.07.2018г. „Д. консулт“ ЕООД прекратява сключения със собствениците от ЕС на ул. •••• договор.

От съдържанието на представения по делото протокол общо събрание на ЕС от 25.06.2018г. се установява, че същото било проведено във връзка с прекратяване на договора с „Д. консулт“ ЕООД. С решение по т. 3 от дневния ред собствениците взели решение и упълномощили ответника М. С., към датата на решението - председател на УС, да приеме от името на етажните собственици документацията на ЕС и касовата наличност от „Д. консулт“ ЕООД, след изтичането на срока на предизвестието.

В изпълнение на решението на ОС от 25.06.2018г. ответникът С. на 02.07.2018г. приела от името на ЕС предадените й от „Д. консулт“ ЕООД документи, подробно описани в представения по делото двустранно подписан приемо-предавателен протокол от същата дата, а именно:

1. Папка документи със съдържание:

• Констативни протоколи от ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ от 29.10.2012г. - 14 бр.;

• Разходни документи от периоди преди сключването на договор между етажната собственост и „Д. Консулт" ЕООД;

• Оферта и договор с фирма, , М - Рекс" ООД от 23.10.2007г. – оригинал;

• Оферта, договор и фактура от фирма „РЕМОНТИ БОРИСОВИ СТРОЙ" ЕООД за частичен ремонт на покрив копия, предоставени от И.К.;

• Регистрационна карта на община Слатина от 19.12.2012г. - оригинал;

• Регистрационна карта на община Слатина от 27.01.2017г. за регистрация на управител на етажната собственост „Д. Консулт" - копие;

• Договор за поддръжка и управление № 20160112/21.12.2016 г. между етажна собственост ул. "•••• и „Д. Консулт“ ЕООД- копие;

• Писмо от А. Г., собственик на ап. № 3, адресирано до съседите- копие;

• Отговор от Столична община на жалба, подадена от А. А.-Б., собственик на ап. 15- копие;

• Разписки за платени разходи за ел. енергия за общите части на етажна собственост с адрес ж.к. •••• за периода 16.02.2017-21.06.2018г.-15 бр. - Разходни фактури/касови бележки-копия:

Хигиенни материали от 10.01.2017г., на стойност 18, 50;

Ключове от 05.01.2017г., на стойност 10лв;

Ключарски услуги от 20.09.2017г., на стойност 100лв;

Дератизация мазе от 13.11.2017г., на стойност 40лв;

Халогенна лампа от 14.02.2018г., на стойност 1, 19лв;

Гребло за сняг от 02.03.2018г., на стойност 14, 99лв;

• Договор с "Емануил Строй" ЕООД от 11.04.2018г., Акт образец 19 от 16.04.2018г. - оригинали;

• Правилник за вътрешния ред в етажната собственост, приет на общо събрание на 16.01.2017г;

• Протокол от ОС на етажната собственост, проведено на 14.12.2016г, със списък на присъствалите- оригинал;

• Документи от общо събрание на етажната собственост, проведено на 16.01.2017г. - покана за ОС, протокол от ОС с приложения към него, протокол за поставена покана и за поставено съобщение за изготвен протокол от ОС, съобщение за изготвен протокол от ОС-оригинали;

• Документи от общо събрание на етажната собственост, проведено на 13.02.2017г. - покана за ОС, протокол от ОС, с приложения към него, протокол за поставена покана-оригинали;

• Документи от общо събрание на етажната собственост, проведено на 24.01.2018г. - покана за ОС, протокол от ОС с приложения към него, протокол за поставена покана и за поставено съобщение за изготвен протокол от ОС, съобщение за изготвен протокол от ЕС-оригинали;

• Документи от общо събрание на етажната собственост, проведено на 14.03.2018г. - покана за ОС, протокол от ОС с приложения към него, протокол за поставена покана и за поставено съобщение за изготвен протокол от ОС, съобщение за изготвен протокол от ОС- оригинали;

• Документи от общо събрание на етажната собственост, проведено на 25.06.2018г. - покана за ОС, протокол от ОС с приложения към него - оригинали;

• Искова молба от А. Г. срещу етажната собственост, съобщение от Софийски районен съд от 27.03.2018г. с ИН: 3086908, Разпореждане № 370799/26.03.2018г. на Софийски районен съд- оригинал;

• Определение № 423027/05.06.2018г. на Софийски Районен Съд, призовка 833, получена на 15.06.2018г. от Софийски районен съд;

• Справка плащания/задължения за месечни такси към 26.06.2018г.;

• Касов отчет за период 01.01.2017-26.06.2018г;

• Приемо-предавателен протокол от 21.12.2016г. подписан между Мария Ненова и "Д. консулт" ЕООД- оригинал;

2. Книга на собствениците;

3. Касова книга за периода 2007-2016г.

4. Ключове:

• от входна врата вход – 2 бр. - общо складово помещение – 1 бр. - метална врата към мазета – 1 бр. - врата абонатна – 1 бр. В приемо-предавателния протокол от 02.07.2018г. ответникът изрично потвърдила, че в качеството си на упълномощен на ОС на 25.06.2018г. представител на ЕС на адрес гр. София, ул. ••••, получила сумата 1 744.73 лева по личната си банкова сметка, изрично посочена в протокола, представляваща касова наличност на етажната собственост.

По делото ищецът е представил копия на протоколи от ОС на ЕС, проведени на 09.07.2018г., 18.07.2018г., 26.09.2018г., 27.11.2018г., всички през периода, в който ответникът била председател на УС на ЕС. На последното посочено такова ЕС взели решение за сключване на договор с „Вход мениджър“ ООД и такъв договор за услуга бил сключен на 01.01.2019г.

По горните мотиви по делото се установява, че ответникът била в държане на горните документи и парични средства и оригинали на протоколи от ОС от 09.07.2018г., 18.07.2018г., 26.09.2018г., 27.11.2018г. Същото обстоятелство не се оспорва от нея.

Възразила е на първо място, че общото събрание на ЕС следвало да избере упълномощен представител, комуто тя да предаде паричните средства и документи. Настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо нарочно решение на ОС на ЕС, задължаващо бившият управител да предаде документите и паричната сума на новоизбрания управител, доколкото задължението възниква по силата на закона –чл. 23, ал. 6 ЗУЕС (редакция преди доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г., сега – ал. 7), с отпадане на качеството й на председател на УС на ЕС, от който момент е и изискуемо. Представеният по делото имейл на Г. до нея от 20.10.2021г., 13.16 часа, с определен 7-дневен срок за изпълнение, представлява покана, с която ответникът била поставена в забава за изпълнение на същото законовоустановено задължение, но не и за изискуемост на вземането на ЕС, чрез новия управител.

Тъй като ищецът претендира ответникът С. да изпълни задължението си по чл. 23, ал. 6 ЗУЕС да върне на ЕС чрез новия управител наличните в касата на ЕС пари към момента на отпадане на качеството й на председател на УС на ЕС, релевантен за установяване по делото е размерът на касовата наличност към миналия момент.

Във връзка с установяване на същия релевантен за делото факт ответникът твърди, че извършвала плащания на разходи на ЕС в общ размер 876.97 лева, както следва: за адвокатско възнаграждение по две съдебни производства, възнаграждение за почистване на общи части за периода от м.08.2018г. до м.11.2018г. и за електроенергия в общите части за периода от 18.05.2018г. до 15.11.2018г.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен от С., в качеството й на управител на ЕС на 17.12.2018г., от съдържанието на който се установява, че на същата дата заплатила на адв. С. възнаграждение от 300 лева за процесуалното представителство на ЕС по гр.д. № 14434/2018г. по описа на СРС, 140-и състав. Делото е с предмет успешно проведения от Г. срещу ЕС иск по чл. 40 ЗУЕС. Разходът е сторен от името и за сметка на ЕС и следва да бъде съобразен от съда.

По делото е представено банково удостоверение, в което обслужващата сметката на ответника банка удостоверила, че на 05.07.2018г. и на 02.08.2018г. ответникът С. извършила от банковата си сметка два парични превода в полза на адв. С., всеки в размер на 300 лева, с посочено основание „адвокатски хонорар“. Документът своевременно е оспорен от ищеца с твърдения за неотносимост към спора – от съдържанието му не се установявала връзка с предмета на делото. Възражението въззивният съд намира за основателно, доколкото от съдържанието на удостоверението не се установява извършено от името и за сметка на ЕС плащане на което и да е от двете адвокатски възнаграждения и по кое конкретно дело, респ. за кои конкретно адвокатски услуги същите разходи били сторени.

По делото са представени 4 бр. квитанции за изплатени суми в общ размер 210 лева за почистване за периода от м.08.2018г. до м.11.2018г. Въззивният съд приема, че този разход е сторен от името и за сметка на ЕС и следва да бъде съобразен от съда.

Относно заплащането на суми за електроенергия ответникът не е ангажирала никакви доказателства, макар и СРС да й е издал съдебно удостоверение за снабдяване с информация за заплащане на суми за електроенергия на общите части, предвид на което съдът следва да приеме възражението й за недоказано и неоснователно.

Отчетът на С. на л. 137 от преписката на СРС е едностранно съставен и изходящ от нея частен документ, съдържащ изгодни за автора си изявления и сам по себе си не е доказателство, годно да установи обективираните в него благоприятни за автора си факти. Ето защо същият документ не променя направените по-горе изводи.

Въззивният съд, при съобразяване на общия размер на доказаните плащания на суми от 510 лева, намира, че задължението на ответника да предаде на управителя Г. неизразходвана касова наличност е за разликата от 1 234.73 лева (1 744.73-510).

На следващо място в хода на делото ответникът С. въвела твърдения, че на 27.02.2023г. бил избран нов управител – св. П.Т.. Представен е и протокол от проведено на 27.02.2023г., в хода на делото ОС на ЕС, от съдържанието на който е видно, че по т. 5 от дневния ред ОС на ЕС взело решение за освобождаване на досегашния управител Г. и избиране на нов такъв - св. П.Т.. По т. 4 събранието взело решение за предаване на процесните документи на упълномощен от общото събрание представител на ЕС, който да съхранява документите до избора на нов управител. Собствениците решили това да бъде Тодоров, пред свидетелите Цочев и Байраков, които да подпишат приемо-предавателния протокол от името на ЕС. По делото е представен и приемо-предавателен протокол от същата дата за предаването на сума в размер на 1 172 лева.

Възражението на ищеца за процесуална преклузия по отношение на протокола от общо събрание от 27.02.2023г. въззивният съд намира за неоснователно поради задължението на съда да следи за представителната власт на осъществяващите процесуалното представителство лица. Същевременно от приетото от въззивния съд определение № 8845/07.03.2023г. по ч.гр.д. № 11674/2023г. по описа на СРС, обезпечителна заповед от същата дата и определение № 10021/22.08.2023г. по описа на СГС се установява допуснато от съда обезпечение на бъдещ иск на ищеца за отмяна на всички решения на ОС на ЕС, взети на 27.02.2023г., своевременно предявен съобразно доказателствата по делото, като на осн. чл. 40, ал. 3 ЗУЕС СРС постановил по искането на Г. спиране на изпълнението на взетите на 27.02.2023г. решения. Поради това и Г. надлежно представлява по делото ЕС по предявените по делото искове нему ответникът дължи изпълнението на задълженията по чл. 23, ал. 6, в приложимата към процесните отношения редакция, а сега ал. 7 ЗУЕС. Съдът по-горе вече изложи мотиви, че задължението на бившия управител да предаде документите и паричната сума на новоизбрания управител произтича от закона, предвид на което решение на ОС и упълномощаване на лице не е необходимо.

По делото е представен приемо-предавателен протокол от 27.02.2023г. за предаване от ответника на сума от 1 172 лева на св. П.Т., с положени подписи, освен на тези две лица и на О.Ц. и Б.Б. като свидетели на предаването. Документът своевременно е оспорен от ищцовата страна по чл. 181 ГПК, като съставен за целите на процеса.

Възражението по чл. 181 ГПК се явява основателно – ответникът не е провела дължимото доказване на достоверна дата на оспорения частен документ. Достоверна дата по чл. 181 ГПК не се установява преди датата на депозирането на документа по делото – в о.с.з. на 31.05.2023г. Частният документ има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл. 181, ал. 1 ГПК, а именно от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа.

Свидетелските показания на св. П.Т. не са от естество да установят самата достоверна дата. В посочения смисъл е съдебната практика по чл. 290 ГПК - решение № 235/04.6.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 80 от 17.07.2013 г. по гр. д. № 161/2012 г., г. к., ІV г. о. на ВКС. Ето защо при доказателствена тежест за ответника по делото не се установява документа приемо-предавателен протокол за предаване на сумата 1 172 лева да има достоверна дата преди 31.05.2023г. По гореизложените мотиви съдът намира за основателно въведеното от ищеца възражение за антидатиране на документа. При това положение не се установява ответникът да предала сумата на Тодоров в периода, в който задължението й би се явило изпълнено на надлежния управител, а именно от избирането на Тодоров за управител на 27.02.2023г. до спиране на изпълнението на решението на 09.03.2023г. Поради това и ответникът дължи изпълнението на задължението си по чл. 23, ал. 6 ЗУЕС (редакция преди доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г., сега – ал. 7) на управителя Г.. Изводите на настоящият съдебен състав не съвпадат с тези на СРС, което налага обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която СРС е отхвърлил иска по чл. 23, ал. 6 ЗУЕС (редакция преди доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г., сега – ал. 7) на Етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост на адрес гр. София, ул. ••••, чрез управителя А. П. Г., предявен срещу ответника М. П. С. за осъждането й да предаде на новия управител на етажната собственост А. П. Г. на сумата 1 234.73 лева, представляваща касова наличност на етажната собственост, както и следите документи: 14 бр. констативни протоколи от „ЧЕЗ Разпределение България“ от 29.10.2012г., разходни документи от периоди, преди сключването на договор между етажната собственост и „Д. консулт“ ЕООД, оферта и договор с „М- рекс“ ООД от 23.10.2007г., оферта и договор от „Ремонти Борисови строй“ ЕООД, регистрационна карта на СО, р-н „Слатина“ от 19.12.2012г., регистрационна карта от СО, р-н „Слатина“ от 27.01.2017г. за регистрация на управител на етажната собственост „Д. консулт“ ЕООД, Договор за поддръжка и управление 20160112/21.12.2016г., сключен между Етажната собственост и „Д. консулт“ ЕООД, писмо от А. П. Г., отговор от СО на жалба, подадена от А. А.-Б., 15 бр. разписки за платени разходи за ел. енергия за общи части на етажна собственост, находяща се в гр.София, ж.к. ••••, за периода: 16.02.2017г.- 21.06.2018г., разходни фактури и касови бележки, Договор от 11.04.2018г., сключен между етажната собственост и „Емануил строй“ ЕООД, Правилник за вътрешния ред, приет на ОС на 16.01.2017г., протокол от ОС на етажната собственост от 14.12.2016г., книжата, съставени във връзка с проведени ОС на етажната собственост от 16.01.2017г., 13.02.2017г., 24.01.2018г. и 14.03.2018г., искова молба, подадена от А. П. Г. и съдебните актове във връзка с нея, справки за задължения към 26.06.2018г., касов отчет, за периода: 01.01.2017г.- 26.06.2018г., приемо-предавателен протокол от 21.12.2016г., книга на собствениците, касова книга, за периода: 2007- 2016г., протоколи от ОС, проведени на 09.07.2018г., 18.07.2018г., 26.09.2018 и на 27.11.2018г., като вместо това исковете бъдат уважени за горната сума и документи. В полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху паричната сума от депозирането на исковата молба в съда на 15.04.2022г. до окончателното погасяване. В частта, в която искът е отхвърлен за горницата над сумата 1 234.73 лева, до пълния предявен размер от 1 744.73 лева, като правилно и законосъобразно, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

Жалбата срещу решение № 17058/20.10.2023г. по гр. дело № 20587/2022г. по описа на СРС, 165-и състав, по чл. 250 ГПК, въззивният съд намира за основателна. На първо място с исковата молба и уточненията установителен иск не е предявен от ищеца. Следва да се отбележи, че осъдителният иск по чл. 23, ал. 6 ЗУЕС (редакция преди доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г., сега – ал. 7) изцяло съдържа в себе си установяването на съхраняваните от бившия управител документи и парични средства, принадлежащи на ЕС, установяването е необходима предпоставка за уважаването на иска по чл. 23, ал. 6 ЗУЕС и изцяло попада в елементите на осъдителния иск. Отделно установителен иск не е докладван от СРС с извършения доклад на делото по чл. 146 ГПК. В първото по делото о.с.з. ищецът не е направил възражения срещу доклада, не е заявил искане за допълването му. Обжалваното решение по чл. 250 ГПК, с което СРС е оставил без уважение молбата на ищеца по чл. 250 ГПК е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Произнасянето в частта, в която с решение № 17058/20.10.2023г. по гр. дело № 20587/2022г. по описа на СРС, 165-и състав, първоинстанционният съд се е произнесъл по молбата на ищеца по чл. 248 ГПК е безпредметно, тъй като с оглед изхода на спора настоящият съдебен състав се произнася по въпроса за разноските, сторени от страните пред двете инстанции.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски пред въззивния съд имат и двете страни.

Ищецът Етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост на адрес гр. София, ул. ••••, чрез управителя А. П. Г., пред СРС са сторили разноски за държавна такса от 80 лева по неоценяемите искове и 39.79 лева по оценяемия иск. Неоценяемите искове са напълно основателни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на етажните собственици следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 108.16 лева.

Пред СРС ответникът е сторила разноски в общ размер 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. От тях по оценяемия иск съдът съобразява половината – 250 лева, доколкото в договора за правна защита не е направено разграничение. С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, й се полагат разноски в размер на 73.08 лева. С решението си СРС й е присъдил 500 лева разноски, което налага решението да бъде отменено и в частта, в която са й присъдени разноски, сторени пред СРС, над сумата 73.08 лева.

Пред СГС Етажните собственици са Сторили разноски за въззивната жалба срещу първоинстанционното решение от 13.07.2023г. в общ размер 540 лева, от които 40 лева – заплатена държавна такса и 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Останалите разноски в списъка касаят неоснователната жалба срещу решението по чл. 250 ГПК или са такива, които не представляват деловодни разноски по чл. 78 ГПК. Съдът съобразява разноските наполовина – за оценяемия и за неоценяемия иск. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на Етажните собственици следва да бъдат присъдени разноски в размер на 461.08 лева.

Пред СГС ответникът е сторила разноски в общ размер 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. От тях по оценяемия иск съдът съобразява половината – 300 лева. С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, й се полагат разноски в размер на 87.69 лева, които следва да й бъдат присъдени.

Възраженията на страните по чл. 78, ал. 5 ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвокатите работа, въззивният съд намира за неоснователни.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд