Решение № 17858 от 18.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 12545/2026 г.

Производството е по реда на чл. 306, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 304 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на ..., заемащ длъжността кмет на район "Триадица", Столична община, срещу разпореждане № 30069/08.03.2026 г., постановено по гр. д. № 51690/2025 г. по описа на СРС, 26 състав, с което на жалбоподателя е наложена, на основание чл. 304, ал. 1 АПК, глоба в размер на 3000.00 лева за това, че не е изпълнил задължение, произтичащо от решение № 17113/23.09.2024 г., постановено по гр. д. № 2070/2023 г. по описа на СРС, 171 състав, влязло в сила на 03.05.2025 г. Жалбоподателят оспорва разпореждането като неправилно, постановено при несъобразяване с относимите процесуални и материалноправни разпоредби на чл. 304, ал. 1 АПК. Навежда възражение, че бил издал заповед № РТР25-РД91- 40/28.10.2025г., с която бил възложил на осем членна комисия упражняването на правомощията по чл.13, ал.14 и ал.5, вр. чл.1, ал.4 ППЗСПЗЗ, с която бил определен и графика за работа на комисията, както и начина на постановяване на актовете. Поради това намира, че неизпълнението на съдебното решение не е следствие на негово бездействие, а било резултат от организацията на работата на назначената комисия, както и поради отсъствието на нейни членове във връзка с боледуване и ползване на отпуск. Намира изложените мотиви за вината и тежестта на нарушението при налагане на наказанието за необосновани. При тези доводи моли за отмяна на атакуваното разпореждане, а при евентуалност – то да бъде изменено като се намали наложената глоба до посочения в закона минимум. Представя препис от заповед № РТР25-РД91- 40/28.10.2025г. Становище по жалбата е постъпило от Е. Х. Г. и Т. Л. Г., в което жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда се довод, че са подадени две молби след влизане в сила на решението, с които е поискано произнасяне, съобразно диспозитива на решението – на 12.08.2025г. и 17.10.2023г., като и към настоящия момент липсвало произнасяне от страна на кмета на район „Триадица“. Възразяват, че в представената заповед не е посочено конкретно изпълнението на решение № 17113/23.09.2024 г., постановено по гр. д. № 2070/2023 г. по описа на СРС, 171 състав, както и не бил посочен срок за произнасянето й по исканията, поради което не може да се приеме, че с издаването й кметът е изпълнил съдебното решение. Претендират разноски. Софийски районен съд, в този съдебен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 306, ал. 5 АПК и от надлежна страна, а по същество-неоснователна, а обжалваното разпореждане – валидно, допустимо и правилно, по следните съображения: Обжалваното разпореждане е мотивирано с наличието на кумулативните изисквания на ал. 1, чл. 304 АПК - неизпълнение на влязло в сила съдебно Решение № 17113 от 23.09.2024 г. по гр. дело № 2070/2023 г. на СРС, 171 състав, от административния орган / Кмета на район „Триадица“ /, задължен по изпълнението по силата на изричното връщане на преписката с указания от СРС. Видно от решение Решение № 17113 от 23.09.2024 г. по гр. дело № 2070/2023 г. на СРС, 171 състав, влязло в сила на 03.05.2025 г., с него е отменена Заповед № РТР19-РД56-151/07.06.2019 г. на Кмета на Столична Община – Район "Триадица", с която е одобрено Решение по т. 1 от дневния ред на Протокол № 3/31.05.2019 г. на Комисия, назначена със Заповед № РТР19-РД91-7/01.03.2019 г. на Кмета на Столична ОБщина - район „Триадица“, като е върната преписката на административния орган за ново мотивирано произнасяне в предвидения в закона срок по подаденото заявление, във връзка с което е образувана, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Нормата на чл. 304 АПК съдържа състав на административно нарушение, според който длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. Следователно, за да се реализира административнонаказателната отговорност по чл. 304 АПК е необходимо кумулативното наличие на всички елементи, визирани във фактическия състав на разпоредбата. Уредената в закона глоба се налага с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице. От обективна страна, необходимо е установяване на задължение, което следва да произтича пряко от съдебен акт, който е окончателен и е влязъл в сила. Задължението по чл. 304 АПК следва да е различно от задължението за изпълнение на индивидуален или общ административен акт, решение, определение или разпореждане на административен съд или споразумение пред административен орган или пред съд - всички изпълнителни основания по чл. 268 АПК, т. е. задължението следва да е извън случаите по дял пети на АПК. Това е така, т. к. за неизпълнение на изпълнителното основание по чл. 268, т. 2 АПК е предвидена изпълнителна глоба по чл. 287 АПК и принципът "non bis in igem" изключва възможността да се наложи едновременно изпълнителна глоба и глоба по чл. 304 АПК. От субективна страна, за да е приложима разпоредбата на чл. 304 АПК, длъжностното лице, носещо административнонаказателна отговорност следва д а е обхванато от субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебния акт, т. е. да е адресат на съдебното произнасяне, на което пряко е вменено изпълнението на посоченото в него задължение. От процесуална гледна точка това означава, че длъжностното лице, в това му качество, трябва да е било страна в процеса. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 13356 от 15, 10, 2013 г. по адм. д. № 12995/2013 г., VІІ отд. на ВАС, Решение № 6423 от 08, 05, 2012 г. по адм. д. № 3365/2012 г., ІІІ отд. на ВАС, Решение № 8130 от 07, 06, 2012 г. по адм. д. № 5034/2012 г., ІІІ отд. на ВАС. В случая, глобата е наложена с разпореждане от съдия при СРС, който е овласетен да стори това от председателя на съда съгласно Разпореждане за определяне на шифри и групи на делата в СРС, поради което и атакуваният съдебен акт е валиден. За да се реализира административно-наказателната отговорност по чл. 304 от АПК е необходимо наличие на посочените елементи от фактическия състав, от обективна и субективна страна. От обективна страна следва да е установено задължение, което да произтича пряко от съдебен акт, който е окончателен и е влязъл в сила, а от субективна - длъжностно лице, което е адресат на съдебното решение и на което пряко е вменено изпълнение на посоченото в решението задължение. За да възникне първата предпоставка от фактическия състав на посочената разпоредба следва да е налице произтичащо от съдебен акт, постановен в административно производство, конкретно задължение за административен орган, възлагащо извършване на конкретно действие, респ. бездействие. Несъмнено по делото е, че има постановено и влязло в сила решение - Решение № 17113 от 23.09.2024 г. по гр. дело № 2070/2023 г. на СРС, 171 състав, влязло в сила на 03.05.2025 г. Установява се, че Кметът на район „Триадица“, Столична община е участвал в производството пред Софийски районен съд като ответник, поради което силата на присъдено нещо се простира върху него, като е отменена негова заповед и преписката му е върната за ново произнасяне с конкретни указания. Административният орган, съобразно постановеното от съда, е дължал ново произнасяне по подаденото заявление като издаде нов законосъобразен административен акт в законоустановения срок. Съгласно чл. 57, ал.2 АПК, вр. чл.57, ал.7 АПК, срокът за произнасяне в случая е до 21 дни от започване на производството, респ. подаване на заявлението. Административният орган е бил уведомен за постановеното решение като страна в производството. Същото е потвърдено с необжалваем акт на АССГ, с който като страна в производството е следвало да се запознае. Допълнително по делото се установява, че първоначалните жалбоподатели са уведомили административния орган за влизане в сила на решението с Молба вх. № РТР23-ДИ11-369 /15/ от 12.08.2025 г. на СО – район „Триадица“ и Молба вх. № РТР25-ГР94-3393 от 17.10.2025г. до Кмета на СО - район „Триадица“. Установява се, че в периода от влизане в сила на съдебното решение до подаване на искането по чл. 306 АПК, и до настоящия момент не е налично произнасяне от кмета по същество. Бездействието на органа не може да бъде оправдано с изложените от него съображения, че е възложил упражняването на правомощията по чл.13, ал.4 и ал.5, вр. чл.1, ал.4 от ППЗСПЗЗ на комисия с председател началника на отдел „АГКР“ в СО, район „Триадица“, като причина за липсата на произнасяне били административни пречки, свързани с организацията на заседанията на назначената комисия, включително поради отсъствие с оглед болест или отпуск на нейни членове, а не с умишлено бездействие от страна на кмета на район „Триадица“. От една страна с посочената заповед е извършено общо делегиране на правомощия на кмета на комисия в посочения състав в Заповед РТР25-РД91-40/28.10.2025г. да разглежда постъпилите в СО, район „Триадица“ образувани по служебно искане от ОСЗ – Овча Купел, както и по молби от заинтересовани лица, заявления за издаване на удостоверения и скици по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, да определя с решение застроената част от заявените имоти, съгласно чл.11, ал.4, изр. първо от ППЗСПЗЗ. В заповедта липсва изрично възлагане за произнасяне по конкретното искане, за което е задължен с влязлото в сила съдебно решение, нито пък общо възлагане за произнасяне във връзка с влезли в сила съдебни решения, с които преписки са върнати за произнасяне на административния орган. От друга страна, кметът на район „Триадица“, Столична община, делегирайки свои правомощия, не се освобождава от отговорността за тяхното изпълнение, а следва да осъществява ръководство и контрол за тяхното законосъобразно упражняване в законоустановените срокове. Посочените „административни пречки“ не водят до извод за наличие на основание за освобождаването на кмета на район „Триадица“ от отговорност, а напротив сочат на виновно бездействие от негова страна, след като не е упражнил контрол комисията да изпълнява възложените й функции своевременно и не е обезпечил нейното редовно заседаване при наличие на отсъстващи нейни членове, като определи техни заместници. При безспорно установеното бездействие в един продължителен период, считано от влизане в сила на решението /03.05.2025 г. / и при липса на обективни причини за неизпълнение на влязлото в сила решение, Кметът на район „Триадица“ е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 304, ал. 2 АПК, поради което обжалваното разпореждане, с което е наложена санкция в размер от 3000 лв. е законосъобразно. В отговор на релевираните възражения, е необходимо да се посочи, че именно поради специалния характер на материалноправната норма на чл. 304, ал. 1 АПК, приложение не намират положенията на ЗАНН, поради което компетентен да се произнесе е именно тричленен състав на същия съд, от който е наложено наказанието – в случая Софийски районен съд. Съдът намира направеното искане да бъде намален размерът на наказанието до минималния предвиден в закона за неоснователно. Настоящият съдeбен състав намира за правилни съображенията, изложени при индивидуализацията на наказанието. Решението, с което административният орган е бил задължен да постанови законосъобразен административен акт е влязло в сила на 03.05.2025г., като към момента на налагане на наказанието - 08.03.2026г. е бил изтекъл период от 10 месеца при максимален законоустановен срок за произнасяне – 21 дни. Към момента на провеждане на откритото заседание в настоящото производство е бил изтекъл срок от повече от една година, в която продължава бездействието на Кмета на район „Триадица“. При определяне на наказанието е съобразено и единственото смекчаващо вината обстоятелство – липсата на предишни наказания на санкционирания. В заключение, налице са кумулативните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 304, ал. 1 АПК, за ангажиране на административнонаказателна отговорност на длъжностно лице поради неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Размерът на глобата е определен при съобразяване с естеството и тежестта на нарушението – продължаващо нарушение в рамките на над 10 месеца към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт, а и към момента, оказващо влияние върху едно от вторите по важност права, регламентирани в законодателството, и при констатирано продължаващо бездействие. По разноските Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат на Е. Х. Г. и Т. Л. Г.. При съобразяване на така действащата уредба страните в производството по чл. 306 АПК са наказващия орган и длъжностното лице - нарушител. Подателят на искането за налагане на административна санкция по чл. 304 АПК е само инициатор на това производство, но не е страна в правоотношението по налагане на административно наказание, като този извод следва и от факта, че с постановения в това производство акт не се засягат негови права и интереси. Поради това и съдебната практика приема, че инициатора на производството не е активно легитимирана страна да обжалва постановеното разпореждане в производството по чл. 306 АПК. Следвайки разбирането на съдебната практика, то на това лице не следва да се присъждат и разноски. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 306, ал. 6 АПК, Софийски районен съд, в този съдебен състав,