Решение № 7879 от 29.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 54483/2025 г.

Производството е по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда (КТ). Производството по делото е образувано по искова молба, подаден а от проф. д-р инж. П. Л. Ч. срещу Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. С допълнителната молба ищецът е направил изявление за оттегляне на първоначално предявения иск с правно основание чл. 74, ал. 2 от КТ за прогласяване на частична недействителност на допълнително споразумение. В исковата молба и уточнението към нея се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Професор, висше училище“ в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Твърди се, че със Заповед № •••/10.10.2025 г. на Ректора на УАСГ трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, поради навършване на 65-годишна възраст и придобиване право на пенсия. Ищецът изтъква, че уволнението е незаконосъобразно и в нарушение на приети решения на Академичния съвет на УАСГ. Посочва, че съгласно § 11 от ПЗР на ЗВО е подал заявление за удължаване на трудовия договор, като на 19.03.2025 г. АС, с Протокол №•• единодушно е приел трудовият му договор да бъде удължен за срок от три години, считано от 29.05.2025 г. Твърди, че впоследствие на 16.04.2025 г. АС незаконосъобразно е приел правила, въвеждащи допълнително условие за прилагане на § 11 от ПЗР на ЗВО преподавателят да има не повече от 50 дни неизползван платен годишен отпуск. Поддържа, че АС няма правомощия да дописва КТ и ЗВО, нито да обвързва удължаването на договора с ползването на отпуск. Изтъква, че на 28.05.2025 г. е подписал допълнително споразумение, с което трудовото му правоотношение с ответника било удължено за срок от 1 година до 29.05.2026г., а на 26.06.2025 г. е получил писмо-предупреждение да подаде заявление за ползване на натрупания отпуск, което е отказал с аргумента, че е незаконно да е в отпуск и едновременно да преподава и изпитва студенти. В резултат на това, на 11.07.2025 г. на ищеца му било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, а на 17.10.2025 г. – и процесната заповед за уволнение. Ищецът счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като срокът на договора вече е бил удължен, а работодателят не може императивно да налага ползване на отпуск като условие за упражняване на трудови права. Моли съда да отмени уволнението, да го възстанови на заеманата длъжност и да му присъди обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца за периода от 12.10.2025 г. до 12.04.2026 г., ведно със законната лихва. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Университет по архитектура, строителство и геодезия е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове изцяло като неоснователни. Не оспорва факта на сключване на Допълнително споразумение №•••/28.05.2025 г., както и факта на прекратяване на правоотношението с процесната заповед след изтичане на 3 месечно предизвестие. Признава, че на 19.03.2025 г. АС е взел решение за удължаване на договора за 3 години, като на 16.04.2025 г. са приети вътрешни правила за прилагане на § 11 от ЗВО, а на 09.07.2025 г. АС е взел решение за прекратяване на трудовия договор. Ответникът възразява, че Заповед № •••/10.10.2025 г. е изцяло законосъобразна и издадена при спазване на КТ и ЗВО. Твърди, че решението на АС от 16.04.2025 г. е валидно, взето с мнозинство и в рамките на академичната автономия по чл. 21 от ЗВО, която дава оперативна самостоятелност на АС да определя условията за удължаване на договорите. Посочва, че въвеждането на изискване за изчистване на стари отпуски е установена практика в УАСГ още от 2001 г. Изтъква, че ищецът е подписал декларация, че е запознат с тези изисквания, но е отказал да представи график за ползване на отпуска въпреки многобройните покани. Поради неизпълнение на условията, АС е отменил предходното си решение и е гласувал прекратяване на договора. Намира поведението на ищеца за недобросъвестно. Счита, че преценката на АС по § 11 от ЗВО е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Оспорва акцесорните искове за възстановяване и обезщетение поради обусловеността им от главния иск. Моли съда да прекрати производството по оттегления иск по чл. 74 от КТ и да му присуди разноски за тази част. С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещите лица, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: С доклада по делото, на осн. чл. 146, ал.1, т.4 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелстсвата, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, първоначално учредено по силата на Трудов догово𠹕•72/01.06.1990 г., по което ищецът проф. д-р инж. П. Л. Ч. е заемал длъжността „Професор, висше училище“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Безспорно е, че ищецът е навършил 65-годишна възраст и притежава научното звание "професор". Не се спори, че с Решение на Академичния съвет на УАСГ, обективирано в Протокол №••/19.03.2025 г., е прието трудовият договор на ищеца да бъде първоначално удължен на основание § 11 от ПЗР на ЗВО. Също така е безспорно, че впоследствие с Решение на Академичния съвет, обективирано в Протокол №••/16.04.2025 г., са приети вътрешни правила за прилагане на § 11 от ПЗР на ЗВО, изискващи от преподавателите да представят служебна бележка за размера на неизползвания платен годишен отпуск и график за неговото изчерпване. Страните не спорят, че след приемането на тези правила са подписали Допълнително споразумение №•••/28.05.2025 г. към трудовия договор, с което срокът на правоотношението е бил продължен с една година, до 29.05.2026 г. Безспорно е обстоятелството, че с последващо Решение на Академичния съвет, обективирано в Протокол №••/09.07.2025 г., е взето решение да бъде прекратено удължението на трудовия договор на ищеца, в изпълнение на което на същия е връчено Предизвестие с изх. №••••/10.07.2025 г., а след изтичането му трудовото правоотношение е окончателно прекратено със Заповед № •••/10.10.2025 г. на Ректора на УАСГ на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, считано от 12.10.2025 г. Като фактическо основание в заповедта е посочено именно обстоятелството, че лицето заема академичната длъжност „професор“ и е навършило 65-годишна възраст. Заповедта е връчена надлежно на ищеца, с което е материализирано едностранното волеизявление на работодателя. Относно размера на възнаграждението и претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице М. М.. От него се установява, че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за пълен работен месец, предхождащ уволнението, възлиза на 6 257,50 лв. Тази сума включва основна заплата и постоянни добавки за придобит трудов стаж и професионален опит (в размер на 46,80%) и за образователна и научна степен „доктор“. Експертизата потвърждава, че ищецът е получавал и суми с непостоянен характер (средства за храна и ДЗО), които обаче не влизат в базата за изчисляване на обезщетението по реда на чл. 228 от КТ. Въз основа на така установената месечна база, експертизата установява глобалния размер на исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. Тъй като законът лимитира отговорността на работодателя за принудителна безработица до максимум 6 (шест) месеца, вещото лице посочва, че общият размер на претендираното обезщетение за целия исков период от 12.10.2025г. до 12.04.2026г. възлиза на точно 37 558,61 лв. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от всички приложени по делото писмени доказателства, които са последователни, логични и не се опровергават от други материали по делото. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ: За да бъде законно едно уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, работодателят следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Валидно трудово правоотношение; 2. Работникът/служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ИЛИ (приложимата алтернатива в случая) да е навършил 65- годишна възраст и да заема длъжността „професор“, „доцент“ или „доктор на науките“, като трудовото му правоотношние да не е било удължавано на основание § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование. Според сега действащата редакция на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ (с последни изменения от 2020 г.) работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: „… т. 10 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване; при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование.“ Нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ не е абсолютна. Самият текст на закона предвижда изрично изключение: „...освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование“. Това препращане е императивно и установява, че когато е задействана процедурата по удължаване на договора на хабилитирано лице, общото основание за уволнение поради възраст става неприложимо. Съгласно § 11, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗВО, удължаването на трудовите правоотношения с професори при навършване на 65 г. се урежда със срочен трудов договор за срок до три години. В настоящия случай с подписването на допълнителното споразумение от 28.05.2025 г., страните са трансформирали правоотношението в срочно по силата на специалния закон. В този случай работодателят е упражнил правото си на преценка и е решил да запази ищеца на работа, като се е обвързал със срок до 29.05.2026 г. След като работодателят веднъж е приложил § 11 от ЗВО, той е упражнил правото си да уволни служителя на основание „навършване на 65 години“ за периода на удължаването. Издаването на заповед за уволнение на 10.10.2025 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, преди изтичането на срока по допълнителното споразумение, представлява грубо нарушение на материалния закон. Работодателят не може да използва един и същ обективен факт (възрастта), за да удължи договора по специалния ред и едновременно с това да го прекрати по общия ред преди изтичането на новия срок. В този смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС (напр. Решение № 467 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г., IV г. о.), която приема, че при наличие на срочен договор по § 11 ЗВО, уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е незаконосъобразно. По горните мотиви и при съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателствени средства, съдът намира, че издадената Заповед № •••/10.10.2025 г. на Ректора на УАСГ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Уважаването на втората обективно съединена претенция е предпоставяно от признаването на уволнението за незаконно и от неговата отмяна. В случая законовите предпоставки са налице, видно и от посоченото по - горе, с оглед на което тази искова претенция също следва да бъде уважена, като ищцата се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „Професор, висше училище“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия. По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 КТ. В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението. Съдът намира, че не са налице посочените по - горе законови предпоставки за уважаване на исковата претенция. От заключението на вещото лице, по допуснатата и изготвена съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че брутното трудово възнаграждение по чл.128 от КТ общият размер на претендираното обезщетение за целия исков период от 12.10.2025г. до 12.04.2026г. възлиза на точно 37 558,61 лв. (19203,41 евро), до който размер предявеният иск следва да се уважи като основателен. По разноските: С оглед изхода на спора и пълното уважаване на предявените искове, ответникът „Университет по архитектура, строителство и геодезия“ дължи на ищеца направените от него разноски в производството на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 (три хиляди) лева. По искане на ищеца и за целите на присъждането им, съдът преизчислява тази сума в евро по фиксирания курс на БНБ (1 евро = 1.95583 лева), което възлиза на 1 533.88 EUR (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем цента). Съдът намира тези разноски за реално извършени и съответстващи на фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъдат присъдени в пълен размер. Ищецът, в качеството си на работник, е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по производството съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК. Тъй като исковете са уважени изцяло, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по сметката на Софийския районен съд. Държавната такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ (оценяем иск с цена 3 7 558,61 лв.) се определя в размер на 4% върху цената на иска, а именно сумата от 1 502.34 лв. Допълнително ответникът дължи и държавна такса от по 80.00 лв. за всеки от двата неоценяеми иска (чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ), или още 160.00 лв. Общият размер на дължимата от ответника държавна такса възлиза на 1 662.34 лв., ведно както и 300 евро депозит за вещо лице или общо сумата от 1149,94 евро. Воден от горните мотиви и на основание чл. 235 и сл. от ГПК, Софийският районен съд