Решение № 8 от 18.2.2026 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 371/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С Присъда №53 от 14.10.2025 г., постановена по НОХД № 74/2025 г. по описа на Районен съд - Разград, подсъдимата С. Ю. Ф. от гр. Цар Калоян е призната за виновна в това, че за времето от 27.07.2007г. до 31.07.2024г., в гр. Цар Калоян, обл. Разград и гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 1125/22.05.2007г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград” АД, на който е бил придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград” АД, приложен към: Заявление вх. № МП11529/27.07.2007г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление вх. № 11530/27.07.2007г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, подадени до Директора на РУ „Социално осигуряване” - Разград /ТП на НОИ гр. Разград/, Молба - декларация вх.№ ЦК- 47/25.02.2010г., Заявление - декларация вх.№ ЦК-84/27.03.2015г., двете за отпускане на месечни добавки за социална интеграция, Заявление - декларация вх.№ ЗХУ-ИО/Д - РР/1729/08.07.2020г. за изготвяне на индивидуална оценка по чл.20, ал.1 от ЗХУ, подадени до Директора на „Дирекция „Социално подпомагане” гр. Разград, Заявление - декларация с вх. № ЦК177/11.01.2016г. за безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2016г., Заявление - декларация с вх.№ НАР19/ДРР/9/03.01.2017г. за безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2017г., Заявление - декларация с вх.№ НАР19/ДРР/656/15.01.2019г. за безплатна годишна електронна винетка за ползване на платената пътна мрежа за 2019г., Заявление - декларация с вх.№ НАР19/ДРР/1965/23.04.2021г. за безплатна годишна електронна винетка за ползване на платената пътна мрежа за 2021 г. и Заявление - декларация с вх.№ НАР19/ДРР/1745/03.05.2022г. за безплатна годишна електронна винетка за ползване на платената пътна мрежа за 2022 г., подадени до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество: пари на обща стойност 52 765,44 лева, представляващи изплатени суми за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на Национален осигурителен институт гр. София, пари на обща стойност 6 011,46 лева, представляващи изплатени интеграционни добавки, месечна финансова подкрепа и целева помощ, собственост на „Агенция за социално подпомагане“ гр. София, и годишни винетки на обща стойност 455,00 лева, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, всичко на обща стойност 59 231,90 лева, с намерение да го присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 54 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години. Подсъдимата е осъдена да заплати на: Агенция „Социално подпомагане“ – София сумата от 6 011,46 лева, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата; на Национален осигурителен институт – гр. София сумата от 52 765,44 лева, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата и на Агенция „Пътна Инфраструктура“ – гр. София сумата от 455 лева, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. На подсъдимата са възложени разноските по досъдебното и съдебно производство, както и заплащане на държавна такса за уважените граждански искове Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. А. С. - защитник на подсъдимата. Присъдата се атакува като неправилна, постановена при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. С нея се моли съда да отмени присъдата като незаконосъобразна и да постанови друга, с която да признае подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото обвинение, както и да бъдат отхвърлени приетите за съвместно разглеждане граждански искове. В допълнение към въззивната жалба защитникът на подсъдимата излага съображения в нейна подкрепа, а именно относно липсата на аргументиран отговор от първия съд на изложените доводи и възражения досежно обективната и субективна страна на престъплението, за което подсъдимата е призната за виновна и осъдена, както и относно неоснователността на предявените граждански искове, приети за съвместно разглеждане. Сочи, че в пледоарията защитата е изложила множество възражения, на които съдът не дал дължимият отговор, от които да стане ясно защо се отхвърлят и с какви мотиви, което довело до лиса на мотиви и до лишаване на страната от справедлив процес от безпристрастен съд съгл. чл.6 т.1 КЗПЧОС. Намира също така, че постановената присъда в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната част е в нарушение на материалния закон, неправилно е прието, че е извършено престъплението по чл.212 НК, който извод е в разрез със закона и съдебната практика. Експертното решение не е документа, който представлява основание за изплащане на сумите. По отношение на предявеният граждански иск излага доводи за несъобразяване с разпоредбата на чл.115 от КСО по отношение претенцията на НОИ, както разпоредбата на чл.111 ЗЗД, които намира за погасени по давност. Искането е за отмяна на обжалваната присъда, при преценка отмяната и връщане за ново разглеждане на първия съд. При наличие на основания - за постановяване на съдебен акт, с който да бъде изменена. С жалбата не са направени доказателствени искания. Преписи от жалбата са връчени на другите страни, като не са подадени възражения по чл. 322 НПК. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбата се подържа от защитника на подсъдимата. Адвокат С. излага съображения, за допуснати нарушения при изготвяне на съдебния акт, който страда от пороци, като не дава възможност да бъде разбрана волята на съда от страните, защо счита аргументите на защитата за несъстоятелни. По този начин препятства в хода на въззивната проверка възможността да бъде проверена тази вътрешна воля на съда. Поддържа заявените оплаквания за нарушения на материалния закон както в гражданско осъдителната, така и в наказателно осъдителната част. Излага доводи за липса на съставомерност на престъплението по чл.212, тъй като тъй като експертното решение не е документът въз основа на който се извършват плащания. Твърди, че в хода на производството са събрани доказателства, които обосновават наличието на твърдените за неверни от прокуратурата заболявания на подсъдимата. Поради което счита, че е налице липса на субективна съставомерност на извършеното престъпление по чл.212 НК, която теза била изложена пред първия съд и не е била взета в предвид. Намира за неправилни изводите в гражданско осъдителната част като сочи, че следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл.115 КСО относно давността и намира вземането за погасено по давност. Аналогично и по отношение на останалите два граждански иска от АСП и АПИ, в който случаи се прилага чл.111 ЗЗД. Пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за невинна, отхвърляне на гражданските искове, или по преценка ако са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, да бъде отменен актът и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РРС. В лично изявление подсъдимата Ф. заявява, че поддържа казаното от адвокат С.. Участващият по делото прокурор намира жалбата за неоснователна. Счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. Както това, че съдебният акт дава отговор на всички въпроси визиране в разпоредбата на чл.301 НПК, в това число за доказателства установяващи обективната и субективна съставомерност на престъплението по чл.212 НК. Намира, че са обсъдени всички доказателства и са дадени отговори на възраженията от страна на защитата на подсъдимата. Пледира за потвърждаване на издадения първоинстанционен акт. В последната си дума подсъдимата моли за справедливо решение. Гражданският ищец Агенция „Социално подпомагане“ редовно призован, не изпаща представител в съдебно заседание и не заявява становище по жалбата. Гражданският ищец Национален осигурителен институт редовно призован, не изпраща представител и не заявява становище по депозираната жалба. Представителят на гражданският ищец Агенция „Пътна Инфраструктура“ в депозирана писмена молба, изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и моли присъдата да бъде потвърдена. Уточнява началния момент на претендираната законна лихва - считано от 01.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи: Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено съгласно чл. 318, ал. 3 НПК. Настоящият състав намира на първо място, че не е налице допуснато процесуално нарушение при изготвяне на мотивите към съдебния акт. Първият съд е изложил съображения по отношение на установените фактически обстоятелства въз основа на кои доказателства са приети за такива. Съдът е обосновал защо приема, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото и престъпление. Изложил е мотиви относно това защо счита, че документът е неистински, както и че същият е бил използван лично от подсъдимата пред съответните институции и така се е стигнало до разпореждания от съответните длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимата на посочените в обвинителния акт парични суми, които са изплатени, получени са безплатни винетки. Посочено е, че в ситуация като разглежданата, не фактическите заболявания, а конкретното експертно решение е прякото юридическо основание за получавана на пенсии, добавки. Също така, защо е прието, че е осъществено деянието и от субективна страна. Наличието на редица присвоителни деяния извършени от подсъдимата, изразяващи се в периодично получаване на суми, винетки, при еднородност на деянията, осъществени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, са определени като продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК. Изложени са мотиви относно възражението на защитата за изтекла давност по отношение на предявените граждански искове, поради което съдът ги е уважил в претендирания размер. Посочени са приетите от съда смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, при определяне на наложеното наказание. Съдът е отговорил на възраженията на защитата и не се установява необоснованост на присъдата както в наказателната, така и в гражданската и част. По изложените съображения настоящата инстанция не намира присъдата да страда от посочените от защитата пороци, които да водят до извод за липса на изложени мотиви, като съдът е изпълнил задължението си по чл.305 ал.2 НПК. Поради което е неоснователно възражението на защитата за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на процесуалните правила и препятстване пълноценното упражняване на процесуалните права на подсъдимата. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимата С. Ю. Ф. е родена на ••• в гр. Цар Калоян, живуща в с. гр. Същата е с основно образование, омъжена, неосъждана. Подсъдимата С. Ф. живеела в гр. Цар Калоян. Неин личен лекар от 2000г. бил свидетелят - д-р С.С., при когото подсъдимата имала регистрирани заболявания от 2012г. - хипертонична болест на сърцето, хипотиреоидизъм, стенокардия, остеопороза и захарен диабет. С оглед на тези си заболявания посещавала кабинета на личния си лекар за предписване на терапия по здравна каса и диспансерно наблюдение. През 2007г. подсъдимата Ф. постъпила на лечение в Хирургично отделение към МБАЛ „Св.Иван Рилски“ АД гр. Разград, поради наличие на болки, отток и напрегнатост на десен долен крайник. При изписването й била издадена Епикриза ИЗ 7336/1013, като била поставена диагноза „флеботромбозис феморопоплитеалис декстра“, без посочени придружаващи заболявания. Насочена била към общопрактикуващия лекар за проследяване на състоянието, като били насрочени контролни прегледи за 22.05.2007г. и 14.06.2007г. В същия период подсъдимата се сдобила по неустановен начин с още една епикриза - Епикриза с история на заболяването отново 7336/ХО 1013, в която обаче била отразена друга диагноза „флеботромбозис илеофеморалис синистри“ с посочени придружаващи заболявания «варицес екстр.инфериорис.ПФС.ХВН-111-IVcт. Варикофлебитис в.саф.магне синистри. Контрактура Дюпюитрени диг.3,4 мани систри, в която било отразено, че за пореден път постъпвала в ХО по повод тежест, лесна уморяемост на долните крайници при продължително престояване в право положение - дискомфорт, постоянни болки и неотзвучаващи отоци около двата глезена и подбедрици. От три дни била с напрежение в ляво бедро и подбедрица с невъзможност за придвижване. От десет години с разширени вени на двата долни крайника. След това същата година, подс. Ф. се сдобила по неустановен начин и от неустановено лице с Експертно решение № 1125, зас. № 097 от 22.05.2007г., в което било посочено, че е издадено от Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр. Разград. В същото било отразено, че подсъдимата е с водеща диагноза „Варикозни вени на долни крайници”, била й определена 72 % трайно намалена работоспособност (ТНР), като за дата на инвалидизация била посочена 22.05.2007 г., а срок на инвалидността - пожизнен. Експертното решение било подписано - от председателя и членовете на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ гр. Разград д-р П.И.И., д-р В.К.Ш., д-р Р.Д.Д. и Я.С.П.. В Регионалната здравна инспекция - Разград на името на подсъдимата било образувано медицинско експертно досие, към което освен горепосоченото Експертно решение, били приложени Протокол № 352/ 16.05.2007 г. на медицинска комисия «Хирургично отделение» към МБАЛ «Св.Иван Рилски» АД гр. Разград и епикриза ИЗ 7336/ХО1013 от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ АД гр. Разград, Хирургично отделение за заболяванията и лечението на подс. С. Ю. Ф.. От направената справка в информационната система на болничното заведение за периода 10.05.2007г. -15.05.2007г. подс. С. Ф. била приемана за лечение в Отделение по хирургия на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ АД гр. Разград, като видно от издадената от отделението Епикриза на същата й била поставена диагноза „флеботромбозис феморопоплитеалис декстра“. Въпреки, че знаела, че не е освидетелствана от ТЕЛК и от там не са и издавали Експертно решение №1125/ 22.05.2007 г., на 27.07.2007 г. в гр. Разград, подсъдимата подала в Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Разград/Териториално поделение на НОИ гр.Разград/, Заявление с вх. № МП 11529/27.07.2007 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление с вх. № МП 11530/27.07.2007 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност до Директора на Районно управление „Социално осигуряване” - гр. Разград /Териториалното поделение на НОИ - гр. Разград/. Заявленията били подадени пред служителя - св. Н.В., като към тях било приложено процесното експертно решение, което се явявало задължителен документ за отпускане на пенсиите. След като св. Н.В. приела подадените от подс. С. Ф. заявления, била образувана пенсионна преписка, придвижена по надлежния ред. Медицинската комисия в ТП на НОИ - Разград въз основа на посоченото в приложеното експертно решение, издала решение, с което потвърдила оценката на трайно намалената работоспособност на подсъдимата С. Ф.. Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. С. Ф. има право да получи лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, както и лична социална пенсия. С разпореждане №•••••••••• от 10.09.2007 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Разград на подсъдимата С. Ф. била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 89,25 лева и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 17,33 лева. Сумите впоследствие били индексирани. В периода от 27.07.2007 г. до 31.07.2024 г. /сумите били начислени за времето от датата на инвалидизирането-22.05.2007г./ подс. С. Ф. получила от ТП на НОИ - гр. Разград парична сума в общ размер на 52765,44 лева, представляваща изплатени пенсии, които й били изплащани по банкова сметка в ЦКБ АД. Първоначално размера на отпуснатите пенсии бил 106,58 лева общо, а впоследствие били индексирани, като считано от месец юли 2007 г. размера бил увеличен на 117,24 лева общо; считано от месец октомври 2007 г. размера бил увеличен на 128,95 лева общо; считано от месец юли 2008 г. размера бил увеличен на 142,29 лева общо, считано от месец януари 2009 г. - 156.53лева общо; считано от месец юли 2009 г. - 170,62 лева общо; считано от месец юни 2012 г. - 179,99 лева общо; считано от месец април 2013 г. - 187,75 лева общо, считано от месец юли 2014 г. - 193,31 лева общо, считано от месец юли 2015 г. - 196,39 лева общо, считано от месец юли 2016 г.- 200.53 лева общо, считано от месец юли 2017 г. - 220,08 лева общо, считано от месец октомври 2017 г. - 241,08 лева общо, считано от месец юли 2018 г. - 249,06 лева общо, считано от месец януари 2019 г. - 217,98 лева общо, считано от месец юли 2019 г. - 230,40 лева общо, считано от месец август 2020 г. - 312,50 лева общо, считано от месец януари 2021 г. - 365,00 лева общо, считано от месец октомври 2021 г. - 435,00 лева общо; считано от месец януари 2022 г. - 448,50 лева общо, считано от месец юли 2022 г. - 490,35 лева общо, считано от 01.07. 2023 г- размера бил увеличен на 549,19 лева. С разпореждане № 2146-16- 75/02.08.2024 г. на ТП на НОИ - гр. Разград, считано от 30.07.2024 г., отпуснатите на подс. С. Ю. Ф. пенсии били спрени на основание чл. 95, ал.1, т. 6 от КСО чл 11 т. 7 от НПОС. Подс. С. Ф. разбрала, че с притежавания от нея неистински официален документ - Експертно решение № 1125/ 22.05.2007г. може да получава неправомерно парични средства и от Дирекция «Социално подпомагане» гр. Разград. Така на 25.02.2010г. подс. С. Ф. подала молба-декларация и за отпускане на месечна добавка за социална интеграция с вх. № ЦК 47/25.02.2010г. Молбата-декларацията подала пред св.Й. Й., работещ на длъжност социален работник в Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Разград, изнесено работно място гр. Цар Калоян, до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград. В молбата подсъдимата декларирала, че притежава експертно решение № 1125 от 22.05.2007г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр. Разград и го приложила. Като се запознал с документите, св. Й. преценил, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение /съобразно степента на ТНР и вида и степента на увреждането/ и нормативните разпоредби на чл. 25 и чл. 29 от ППЗИХУ, подс. С. Ф. има право да получи исканите месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и диетично хранене и лекарствени продукти в размер на 19,50 лева, поради което дал положително становище. Впоследствие със заповед горепосочените добавки били отпуснати за периода от пет години считано от 01.02.2010 г. На 27.03.2015 г. подсъдимата С. Ф. се явила в Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, изнесено работно място гр. Цар Калоян и подала заявление декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция с вх. № ЦК 84/27.03.2015г. Заявлението-декларация подала пред Е.А. - социален работник в Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Разград, изнесено работно място гр. Цар Калоян, до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград. В същата подс. Ф. декларирала, че притежава експертно решение № 1125 от 22.05.2007г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр. Разград и го приложила. След като били проверени представените документи, било преценено, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение /съобразно степента на ТНР и вида и степента на увреждането/ и нормативните разпоредби на чл. 25 и чл. 29 от ППЗИХУ, подс. Ф. има право да получи исканите месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и диетично хранене и лекарствени продукти, поради което било дадено положително становище. Впоследствие със заповед горепосочените добавки били отпуснати. На 08.07.2020 г., подсъдимата С. Ф. се явила отново в Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, изнесено работно място гр. Цар Калоян и подала Заявление декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д- РР/1729/08.07.2020г. за изготвяне на индивидуална оценка по чл. 20, ал. 1 от Закона за хората с увреждания. Заявлението-декларацията подала отново в ДСП Разград, изнесено работно място гр. Цар Калоян пред соц. работник Й. Й., до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград. В същата декларирала, че притежава експертно решение № 1125 от 22.05.2007г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски” - гр. Разград и го приложила. Въз основа на така подаденото заявление и приложеното към него Експертно решение, на подс. С. Ф. била отпусната, на основание чл. 70 от Закона за хората с уврежданията месечна финансова подкрепа, считано от 01.07.2020 г. в размер на 54,45 лева. Всяка година, размера се актуализирал, поради промяна линията на бедност, а именно за 2021г. - в размер на 55,35 лева месечно, за 2022г. - в размер на 61,95 лева месечно, за 2023 г. - в размер на 75,60 лева месечно и за 2024 г. - в размер на 78,90 лева месечно. Така за времето от 01.02.2010 г. до 28.02.2024 г. подс. Ф. получила от ДСП - Разград парична сума в общ размер на 6011,46 лева, представляваща изплатени социални добавки по реда на Правилника за прилагане на закона за интеграция на хората с увреждания /отм./ и Закона за хората с увреждания за транспортни разходи, диетично хранене и лекарства, финансова подкрепа и целева помощ. На 11.01.2016г. подсъдимата се явила в Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, изнесено работно място гр. Цар Калоян. Подала Заявление декларация с вх. № ЦК-177/ 17.01.2016 г. за отпускане на безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2016 г. за лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № •••. Заявлението декларация подала пред социалния работник св. Й. Й.. Подсъдимата Ф. приложила към заявлението декларация и Експертно решение № 1125/22.05.2007 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”- гр. Разград, където била посочена 72 % ТНР и съответно й бил предоставен безплатен винетен стикер за 2016 г. На 03.01.2017г. подсъдимата С. Ф. отново се явила в Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, изнесено работно място гр. Цар Калоян, подала Заявление декларация с вх. № НАР 19/Д- РР/9/ 03.01.2017 г. за отпускане на безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2017г. за лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № •••. Заявлението декларация подала пред социалния работник св. Й. Й.. Подсъдимата Ф. приложила към заявлението декларация и Експертно решение № 1125/ 22.05.2007 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр. Разград, където била посочена 72 % TНP и съответно й бил предоставен безплатен винетен стикер за 2017 г. На 15.01.2019г. подсъдимата Ф. отново се явила в Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, изнесено работно място гр. Цар Калоян. Подала Заявление декларация с вх. № НАР 19/Д-РР/656/ 15.01.2019 г. за отпускане на безплатна годишна електронна винетка за ползване на платената пътна мрежа за 2019 г. за лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № •••. Заявлението декларация подала пред социалния работник св. Й. Й.. Подсъдимата Ф. приложила към заявлението декларация и Експертно решение № 1125/ 22.05.2007 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр. Разград, където била посочена 72 % ТНР и съответно й бил издаден безплатен винетен стикер за 2019 г. На 23.04.2021г. подсъдимата С. Ф. отново се явила в Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, изнесено работно място гр. Цар Калоян. Подала Заявление декларация с вх. № НАР 19/Д- РР/1965/ 23.04.2021 г. за отпускане на безплатна годишна електронна винетка за ползване на платената пътна мрежа за 2021 г. за лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № •••. Заявлението декларация подала пред социалния работник св. Й. Й.. Подсъдимата Ф. приложила към заявлението декларация и Експертно решение № 1125/ 22.05.2007 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр. Разград, където била посочена 72 % ТНР и съответно й бил издаден безплатен винетен стикер за 2021г. На 03.05.2022г. подсъдимата С. Ф. за пореден път се явила в Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, изнесено работно място гр. Цар Калоян. Подала Заявление декларация с вх. № НАР19/Д-РР/1745/ 03.05.2022 г. за отпускане на безплатна годишна електронна винетка за ползване на платената пътна мрежа за 2022 г. за лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № •••. Заявлението декларация подала пред социалния работник св. Й. И. Й.. Подсъдимата Ф. приложила към заявлението декларация и Експертно решение № 1125/ 22.05.2007г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр. Разград, където била посочена 72 % ТНР и съответно й бил издаден безплатен винетен стикер за 2022г. Подсъдимата получила винетните стикери/собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, като стойността на получените от нея винетни стикери за 2016г., 2017г., 2019г., 2021г. и 2022г. била 455,00 лева. Видно от заключението назначената на досъдебното производство съдебно - икономическа експертиза, подсъдимата С. Ю. Ф. е получила за процесния период лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 52765,44 лева /пенсията се изплаща считано от датата на инвалидизирането - 22.05.2007 г./; за процесния период получила и социални добавки по реда на Правилника за прилагане на закона за интеграция на хората с увреждания /отм/ и Закона за хората с увреждания за транспортни разходи, диетично хранене и лекарства, финансова подкрепа и целева помощ в размер на 6011,46 лева, винетни стикери на обща стойност 455,00 лева като общо получените суми са в размер на 59231,90 лева. От заключението назначената на досъдебното производство съдебно - почеркова експертиза, се установява, че: 1. Подписът в графа «Председател» в оригинал на експертно решение № 1125/ 22.05.2007г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван Рилски» АД гр. Разград не е положен от П.И.И.. 2. Подписът в графа «членове» позиция 1 в оригинал на Експертно решение № 1125/ 2007г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ АД гр. Разград не е положен от В.К.Ш.; 3. Подписът в графа „членове“, позиция 2 в оригинал на Експертно решение № 1125/2007 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван Рилски» АД гр. Разград не е положен от Р.Д.Д.; 4. Подписът в графа «членове», позиция 5 в оригинал на Експертно решение № 1125/ 2007 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван Рилски» АД гр. Разград не е положен от Я.С.П.; 5. Подписът положен в графа „получих решението“ в посоченото експертно решение не е положен от С. Ю. Ф.; 6. Отпечатъка от печат върху документа е положен с печата на ТЕЛК Разград; 7. Подписите в: -Заявление до Директора на РУ“СО“ с вх. № МП-11529/ 27.07.2007 г; - Заявление до Директора на РУ“СО“ с вх. № МП-11530/ 27.07.2007 г; - Молба декларация за отпускате на месечни добавки за социална интеграция по ЗИХУ вх. № ЦК-47/ 25.02.2010 г.; - Молба декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция до директора на ДСП с вх. № ЦК-84/ 27.03.2015 г.; Заявление декларация за изготвяне на индивидуална оценка по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ вх. № ЗХУ-ИО/Д/РР/1729/08.07.2020 г.; Заявление декларация вх. № ЦК177/11.01.2016 г.; -Заявление декларация вх. №НАР19/Д-РР/9/03.01.2017 г.; Заявление декларация вх. № НАР19/Д-РР/656/15.01.2019г.; Заявление декларация вх. № НАР 19/Д- РР/1965/ 23.04.2021г.; Заявление декларация вх. № НАР19/Д-РР/1745/ 03.05.2022 г., са положени от С. Ю. Ф.. Така приетата фактическа обстановка и от първия съд се установява непротиворечиво от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, посочени в мотивите на съдебния акт на РРС, като настоящият състав не намира за нужна да ги преповтаря. По отношение фактите по делото няма спор, като защитата оспорва направените правни изводи от първоинстанционния съд. Безспорно е доказано, че ползваното лично от подс. Ф. пред съответните държавни органи решение №1125/22.05.2007г. на ТЕЛК, не е било подписано от лицата посочени в него като издатели. От свидетелските показания на членовете на ТЕЛК-Разград към процесния момент, както и от заключението на експертизата относно подписа положен от подсъдимата на този документ се установява, че същата не се е явявала пред органите на тази комисия и не е получила лично решението. От предоставеното от МБАЛ - Разград копие от медицинската документация на подсъдимата се установява, че издадената от лечебното заведение епикриза се съдържа в историята на заболяване, която е различна от епикриза 7336/ХО 1013, в която е била отразена друга диагноза - „флеботромбозис илеофеморалис синистри“ с посочени придружаващи заболявания и която диагноза е посочена в решението на лекарската комисия. Така по отношение обстоятелството за реда по който се издавало експертно решение от ТЕЛК и по отношение на съдържанието на процесното към 2007г., следва да се кредитират показанията на св.Д., св.П. И., според които документи се подават чрез личния лекар или ЛКК, като за всяко заболяване е необходим минимум от изследвания, предвижвани служебно към ТЕЛК, който в 3-месечен срок трябва да излезе с решение. Лицето задължително трябва да се яви за преглед пред съответната комисия, като решението се получавало лично срещу подпис. От показанията на лекуващия лекар на подс. Ф. - св. Станков се установяват обстоятелствата относно заболяванията на подсъдимата в частност това, че подсъдимата има регистрирано първо посещение при него след издаване на експертното решение и същата е била регистрирана със заболявания, различни от отразеното в експертното решение. Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка и след анализ на събраните доказателства, съдът е извел единствено възможния извод, че подс. Ф. е осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 212 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК – за времето от 27.07.2007г. до 31.07.2024г. в гр.Цар Калоян, обл.Разград, и гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение №1125/22.05.2007г на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ СВ.Иван Рилски гр.Разград, приложен към посочените от обвинението заявления за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване подадени до РУ СО /ТП на НОИ гр.Разград/, молба декларация, заявлениедекларация за отпускане на месечни добавки за социална интеграция, заявление за изготвяне на индивидуална оценка по чл.20 ал.1 ЗХУ подадени до директора на СП Разград, заявления - декларации за безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2016, 2017г., 2019г., 2021г. и 2022г. подадени до директора на ДСП Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество пари на обща стойност 52 765,44 лева, представляващи изплатени суми за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на Национален осигурителен институт гр. София, пари на обща стойност 6 011,46 лева, представляващи изплатени интеграционни добавки, месечна финансова подкрепа и целева помощ, собственост на „Агенция за социално подпомагане“ гр. София, и годишни винетки на обща стойност 455,00 лева, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, всичко на обща стойност 59 231,90 лева, с намерение да го присвои. Въззивната инстанция намира за неоснователни възраженията на защитата за недоказаност на обвинението. Такива са били направени и пред РС-Разград, който е изложил своите съображения. Извършеният в тази връзка анализ на доказателствения материал и направените изводи от районния съд по същество се споделят и от въззивния съд. Изпълнителното деяние по чл.212 ал.1 от НК се изразява в използване на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ в резултат на което деецът получава лично чуждото имущество. Документната измама е резултатно престъпление, за това е необходимо да е нанесена щета. Необходимо е и наличието на причинно следствена връзка - настъпилата имотна вреда, да е в пряко следствие от неправилната представа на измамения относно основанието за разпореждане. В тази връзка е задължителната съдебна практика - Постановление №8 от 28.12.1978г. н.д. №5/78г. На Пленума на ВС. В конкретния случай паричните средства са били преведени от страна на ръководителите на учрежденията -ТП на НОИ, АСП и АПИ на подсъдимата, въз основа на представен от нея документ – процесното ЕР ТЕЛК. Същото се явява официален документ по смисъла на чл.93 т.5 НК, на който е придаден вид, че е издаден от членовете на ТЕЛК-Разград. Във всички случаи, когато авторът на съответния текст не е лицето, което е посочено като негов съставител, е налице неистински документ (в този смисъл ППВС 3-82, Р 39-77-II, Р 637-74-I, Р 209-69-I, Р 579-86- II, Р 97-84-ОСНК). Този документ е бил изискуем като основание за изплащане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, месечна финансова подкрепа и целева помощ, както и безплатен годишен винетен стикер. Без посоченото експертно решение на ТЕЛК, не биха последвали съответните разпореждания на ръководителите на ТП на НОИ и АСП в полза на подс. Ф. и съответно получаване на инкриминираните парични суми в посочените от обвинението размери. Въззивният съд не се съгласява с възраженията на защитника, относно лисата на състав на престъплението по чл.212 НК за това, че неистинският документ не е основание за получените от подсъдимата парични средства. Именно този документ е дал основание за взетото решение за отпускане на социална пенсия за инвалидност според разпоредбите на чл.90 КСО/отм./, финансовата подкрепа съгласно ЗИХУ и ППЗИХУ, както и освобождаване от заплащане на винетна такса според ЗП и Наредба №Н-19 от 2.12.2008г. за условията и реда за освобождаване от заплащане на винетни такси на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид степен на увреждане, в който смисъл е било посоченото в неистинското ЕР ТЕЛК заболяване. Актът на имуществено разпореждане е станал в следствие на заблуждението на разпоредилите се лица, действали в случая със съзнание, че съществува действително правно основание за имуществено разпореждане, породено именно от ползваното от подсъдимата ЕР ТЕЛК. За престъплението по чл.212 ал.1 НК е необходимо и достатъчно документът да е послужил самостоятелно или заедно с други документи за получаване на чуждото имущество, без правно основание с намерение да се присвои/Р.776-72-II/ Поради което е неоснователно възражението на защитата, че експертното решение не е документа, представляващ основание за изплащане на сумите, тъй като без него подсъдимата не би следвало да бъде третирана като лице с трайно намалена работоспособност и лице с трайно увреждане и съответно не би могла да се ползвала от правото да и бъде отпусната социална пенсия за инвалидност, финансова подкрепа, както и да бъде освободена от заплащане на винетна такса, за които финансови придобивки и облекчения. Същата лично е подавала процесните заявления пред съответните институции, които са вземали решенията си, облечени в съответните актове, именно въз основа на процесния неистински документ. Елемент от обективна страна на деянието е и отсъствието на основание за получаване на имуществото. В случая за подс. Ф. не е съществувало такова право, тъй като не се установява, подсъдимата да е страдала от посоченото в ЕР ТЕЛК заболяване. Същата е пролежала в ХО при МБАЛ-Разград в периода 10.05.2007г. - 15.05.2007г., за което е издадена Епикриза ИЗ 7336/1013, видно от представената информация и документация от МБАЛ-Разград, като била поставена диагноза „флеботромбозис феморопоплитеалис декстра“, без посочени придружаващи заболявания. Диагнозата посочена в процесното ЕР ТЕЛК епикриза с диагноза „флеботромбозис илеофеморалис синистри“ с посочени придружаващи заболявания «варицес екстр.инфериорис.ПФС.ХВН-111-IVcт. Варикофлебитис в.саф.магне синистри. Контрактура Дюпюитрени диг.3,4 мани систри не се установява да е документ удостоверяващ действителното здравословно състояние на подс. Ф., тъй като същата не е постъпвала на лечение в ХО при МБАЛ – Разград, при което да е била поставена такава диагноза. Посочените обстоятелства относно диагнозата/Флеботромбозис илеофеморалис синистри/ на подсъдимата отразени в протокола на медицинската комисия приложен към процесното ЕР на ТЕЛК, не отговаря на отразените обстоятелства в медицинската документация, представена от лечебното заведение. Подсъдимата е извършила деянието при пряк умисъл, съзнавала е, че използва неистински официален документ - процесното ЕР ТЕЛК, тъй като не се е явявала на преглед пред ТЕЛК-Разград, не е положила подписа си за получил това решение, което е установено от заключението по изготвената експертиза. Възражението за липсата на съзнание у подсъдимата, че отразеното в решението заболяване не отговаря на обективната действителност е неоснователно, което в случая е установено по изложените по-горе съображения. За пълнота следва да се посочи, че подс.Ф. е грамотна, знаела е, че веднъж е пролежала в МБАЛ, за което и е била издадена епикриза ИЗ 7336/1013, без посочени придружаващи заболявания. Не е страдала към оня момент от отразеното в епикризата вписана в процесното решение на ТЕЛК заболяване /в която е посочено, че за пореден път постъпвала в ХО, както това, че от десет години разширени вени на двата долни крайника, което е недостоверно/. Поради което е неоснователно възражението този смисъл, а диагностицираното като придружаващо заболяване на подсъдимата – варикозни вени, са от по-късен период - 2022г. и 2023г. според представените пред първия съд от защитата епикризи. По отношение възражението, че получените винетни стикери не представляват имущество: Действително от 2019 г. винетките в България са изцяло електронни и не се лепят на стъклото, а се регистрират чрез регистрационния номер на автомобила в централизирана система. Същите обаче независимо от вида си имат имуществена стойност, тъй като за придобиването им следва да се заплати определена парична сума. Представляват купена услуга с период на валидност и се считат за актив. Подсъдимата е получила фактическата власт върху процесните парични суми, като е придобила винетните стикери, без да заплати съответната им стойност. Поради изложените съображения възражението на защитата за липса на субективна страна на деянието е неоснователно, тъй като наличието на субективната страна - в случая умисъла на дееца се извежда от установените по делото и посочени по-горе фактически обстоятелства. Налице са няколко деяния свързани с депозиране на неистинския документ от подсъдимата пред лица, които е следвало да преценят основателността на заведените молби за отпускане на пенсии, помощи и винетни стикери. Налице са редица присвоителни деяния извършени от подсъдимата и изразяващи се в периодично получаване на парични суми. Извършените деяния са от един и същ вид, осъществени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК, до който извод е достигнал РС-Разград. За това престъпление към инкриминирания момент, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години. Наложеното от първия съд наказание е лишаване от свобода е за срок от три години, като същото е определено към минималния размер, като съдът е взел предвид чисто съдебно минало на подсъдимата, нелекото и социално положение. Няма основания според настоящия състав за налагане на по-леко наказание, предвид обществената опасност на деянието, размер на присвоените суми, както и продължителния период на осъществяването на деянието. Правилно предвид ниската обществена опасност на дееца, целите на специалната и генерална превенция е прието, че същото не следва да се изтърпява ефективно, като е определен минималния предвиден в закона размер на изпитателния срок за това. Правилно и законосъобразно с оглед доказаното виновно поведение на подсъдимата и съставомерните вреди са уважени предявените граждански искове за претендираните от НОИ, АСП и АПИ суми. В случая не е изтекъл предвиденият пет годишен давностен срок в какъвто смисъл са доводите и възраженията на защитата. В случая се касае за деликтна отговорност - в резултат на извършено престъпление, като началния момент на погасителната давност съгласно чл.114 ал.3 ЗЗД е момента на откриване на дееца. Съгласно посоченото в ППВС №2/1981г. и ТР №5/2005г. на ОСГТК ВКС, вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато неизвестен - от деня на неговото откриване. В случая увреждането е настъпило с довършването на деянията - получаването от подсъдимата на неследващите и се парични суми от страна на ТП на НОИ, АСП и АПИ. Досъдебното производство е образувано без да е посочен извършител, като подс. Ф. е била привлечена като обвиняем с постановление от 09.12.2024г., който момент следва да се счита за откриване на дееца/Р.308/30.04.2010г. гр.д. №865/2009г. III го ВКС и др./. По отношение законната лихва за претендираната от АПИ сума в размер на 455лв. представляваща имуществени вреди от престъплението, в присъдата е посочено, че се дължи от датата на увреждането, но не е отразено коя е тази дата, поради което настоящият състав намери, че е налице нередовност на молбата по отношение на претенцията за лихва, тъй като не е посочен началният момент/размерът й се изчислява в изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение/. Поради което на гражданския ищец бе предоставена възможност да посочи периода на претендираната лихва. В направеното уточнение пред настоящата инстанция представителят на гражданския ищец е посочил, че това е 01.08.2024г. С оглед на това присъдата в тази част следва да бъде изменена, като подсъдимата бъде осъдена да заплати обезщетението за имуществени вреди, присъдено в полза на АПИ - 455 лева /равностойни на 232,64 евро/ ведно със законната лихва, считано от 01.08.2024г. до окончателното и изпащане. С оглед факта, че подсъдимата е призната за виновна, правилно в тежест на същата са възложени и разноските по делото. В хода на служебната проверка съдът констатира, че РС-Разград не се е произнесъл с присъдата във връзка с веществените доказателства – документи посочени в обвинителния акт, което следва да бъде извършено от първоинстанционния съд по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК. При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира при първоинстанционното разглеждане на делото да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Така мотивиран и на основание чл. чл.334 т.3 НПК от НПК съдът,