Решение № 4866 от 14.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 13388/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК . С решение № 15848 от 19.08.2024г., постановено по гр.д. № 7387/2024г. по описа на СРС, 53-ти състав, са отхвърлени предявените от ЕТ „И. С. Т.“ срещу Държавен фонд „Земеделие“ искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установена дължимостта на сумата от 1094,62 лева, представляваща неоснователно обогатяване, и за признаване за установена дължимостта на сумата от 205,19 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 23.02.2022 г. до 27.10.2023 г., поради извършено прихващане с вземане по Решение № 33/3/3121580/3/01/04/02 от 27.10.2022 г., за налагане на финансова корекция. С решението ЕТ „И. С. Т. е осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в заповедното и първоинстанционното производство. Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от ищеца ЕТ „И. С. Т.“, в която са развити съображения за неговата неправилност. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът бил извършил прихващане със сумите по Решение № 33/3/3121580/3/01/04/02 от 27.10.2022 г., за налагане на финансова корекция, тъй като същото не било влязло в сила. Въззивникът бил обжалвал решението за налагане на финансова корекция, с което е извършено прихващането, която била оставена без уважение с решение по адм.д. № 414/2022г. по описа на АС – гр. Ловеч. Това решение обаче не му било надлежно връчено, поради което не бил започнал да тече срокът за касационното му обжалване, поради което бил подал касационна жалба срещу него в срок Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът ДФ „Земеделие“ е подал отговор на въззивната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност. Сочи, че репението било влязло в сила към датата на приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, а подадената от въззивника касационна жалба била просрочена. Моли съда да спре производството по делото до окончателното приключване на адм.д. № 414/2022г. по описа на АС – гр. Ловеч. Също така моли съда да потвърди обжалваното решение. С определение от 12.06.2025г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до окончателното приключване на адм.д. № 414/2022г. по описа на АС – гр. Ловеч с влязъл в сила краен акт. От служебно изискания препис от решение № 3371 от 25.03.2026г., постановено по адм.д. № 1338/2026г. по описа на ВАС, IV oтд. се установява, че е оставено в сила решение № 475 от 06.03.2024г., постановено по адм. д. № 414/2022г. по описа на АС – гр. Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ „И. С. Т.“ срещу решение за налагане на финансова корекция №33/3/3121580/3/01/04/02. След възобновяване на настоящото производство с молба от 28.05.2026г. въззиваемата страна ДФ „Земеделие“ е посочила, че производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено по компетентност на Административен съд – гр. Ловеч. Позовава се на определение № 42 от 15.12.2025г. по адм.д. № 26/2025г. на петчленен състав на ВАС и ВКС, постановено по друго дело със сходен предмет между същите страни. С молба от 09.06.2026г. въззивникът ЕТ „И. С. Т.“ е заявил, че е съгласен с искането на въззиваемата страна делото да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд – гр. Ловеч. Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правно валидно. Решението е процесуално недопустимо по следните съображения. В исковата молба ищецът ЕТ „И. С. Т.“ е посочил, че между него и ДФ „Земеделие“ бил сключен договор № 33//3/3121580 от 18.02.2015г. по мярка 4.1 „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни групи, придобИ.е на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за МИГ, прилагащи стратегии за местното развитие“ от ПРСР 2007 – 2013г. с предмет изграждане на туристически комплекс за спорт и развлечения в гр. Априлци, по който била предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на 139 859,99 лева. С акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 33/3/3121580/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8555 от 11.03.2020г., издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на ищеца ЕТ „И. С. Т.“ било установено задължение за възстановяване в размер на 139 859,99 лева. С решение № 6760 от 07.07.2022г. по адм.д. № 7963/2021г. по описа на ВАС, посоченият АУПДВ бил отменен. Тъй като актът подлежал на предварително изпълнение, въз основа на него срещу ищеца било налице висящо изп.д. № 200902629/2020г. на НАП, по което на 23.02.2022г. публичният изпълнител превел по сметка на ДФ „Земеделие“ сумата от 1094,62 лева вследствие на постъпления по наложен запор. С оглед на това и предвид отмяната на АУПДВ, ЕТ „И. С. Т.“ подал покана за доброволно изпълнение в деловодството на ДФ „Земеделие на 13.09.2023г., но сумата не била възстановена. Въз основа на гореизложеното ищецът счита, че ответникът се е обогатил без основание с принудително събраната сума вследствие на изпълнението на отменения АУПДВ. Съгласно молбата на въззиваемата страна и от извършена справка в ЕИСС се установява, че между страните са образувани общо 9 производства по искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземания по издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК за връщане на принудително събрани суми по отменения АУПДВ. Във връзка с постановени по тях определения по подсъдността е формирана съдебна практика на СГС и АС – гр. Ловеч, в която е разрешаван противоречиво въпросът относно правната квалификация на предявения иск и компетентния да разгледа спора съд. С определение № 18096 от 12.11.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 12646/2024г. по описа на СГС е прието, че се касае за иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, който е подсъден на Административен съд – гр. Ловеч, а с определение № 1398 от 24.01.2025г., постановено по в.ч.гр.д. № 12627/2024г. по описа на СГС е прието, че се касае за иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, който е подсъден на Софийския районен съд. В последния смисъл е и определение № 996 от 18.06.2025г. по адм.д. № 578/2024г. по описа на Административен съд – гр. Ловеч, с което е повдигнат спор за подсъдност между АС – гр. Ловеч и СРС. Спорът е преодолян с определение № 42 от 15.12.2025г., постановено по дело № 26/2025г. на петчленен състав на ВАС и ВКС, с което е прието, че е предявена искова претенция за възстановяване на последиците от отменен като незаконосъобразен административен акт –АУПДВ, който подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 27, ал. 8 от Закона за подпомагане на земеделските производители/в редакцията му към ДВ бр. 51 от 2019г., в сила от 28.06.2019г./ След отмяната му, вече е било проведено принудително изпълнение, което се явява на отпаднало основание. Такава хипотеза предвижда разпоредбата на чл. 301 от Административнопроцесуалния кодекс, която гласи, че когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно –удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане засегнатото лице има право на обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 300 АПК исковете се разглеждат по реда на този кодекс-АПК, като искът може да е съединен с жалбата против административния акт или предявен след отмяна на акта, както е в настоящия случай. Бездействието на административния орган да възстанови нарушеното с изпълнението право в срока по чл. 301 АПК се поправя с ангажирането на отговорността на администрацията за вреди по реда на чл. 301, във връзка с чл. 299, ал. 1 АПК. Редът за възстановяване на правното положение преди издаване на отменения административен акт е законово определен, съгласно правилата на АПК и съдът е длъжен да се съобрази с него, като не е обвързан с правното основание, посочено от ищеца. Предвид изложеното, предявеният иск с фактическо и правно основание - незаконосъобразен административен акт и последиците от него, е подсъден за разглеждане на административния съд, в случая – на Административен съд – гр. Ловеч. Настоящият състав следва съобрази това разрешение, доколкото в исковата молба по настоящото дело въззивникът-ищец ЕТ „И. С. Т.“ е навел идентични твърдения, че претендира последиците от бездействието на въззиваемата страна – ответник ДФ „Земеделие“ да възстанови нарушеното право вследствие на предварителното изпълнение на отменения АУПДВ. При това положение предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. с чл. 301 АПК и съгласно правилото на чл. 1, ал. 3 вр. с чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, компетентен да се произнесе по него е Административен съд – гр. Ловеч. Налага се заключението, че с обжалваното решение Софийският районен съд се е произнесъл по спор, който не му е подсъден, поради което и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК решението следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде изпратено по компетентност на Административен съд – гр. Ловеч. С оглед прекратяването на производството пред общите съдилища по специалния установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, издадената заповед за изпълнение също следва да бъде обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК. Както е изяснено с т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. В съответствие с така дадените задължителни указания, в случая тези правомощия следва да бъдат упражнени от въззивната инстанция, пред която е възникнало основанието за това. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, Софийски градски съд