Решение № 2257 от 23.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2862/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е жалба на Д. Й. В., [ЕГН], действащ като ЕТ „Тиасо – Д. В.“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Вълчи дол, [улица], чрез пълномощник срещу Акт за прихващане или възстановяване № 149/ 26.08.25г. на Главен инспектор „МДТНП“ – орган по приходите в Община Вълчи дол, потвърден с Решение № РД 08-01-1349 / 18.09.25г. на Кмета на Община Вълчи дол. В жалбата се излагат съображения за нищожност на оспорения акт, а в условия на евентуалност – за неговата незаконосъобразност. Твърди се, че с влязло в сила решение по адм. дело № 4492/ 2023 г. на ВАС, е отменено решение по адм. дело № 1862/ 2022 г. на АдмС – Варна, и е отменен Акт за прихващане или възстановяване № 5/ 03.05.2022 г., издаден от старши инспектор по приходите към дирекция „Местни данъци и такси“, потвърден с решение на кмета на общината. Преписката е върната на компетентния орган, за ново произнасяне, в едномесечен срок, считано от получаването и, Д. В., действащ като едноличен търговец «Тиасо – Д. В.», за възстановяване/ прихващане с вх. № РД 7700-160 от 05.04.2022 г., при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. След връщане на преписката, между оспорващия и О. В. дол е сключено споразумение по реда на чл. 20 АПК, с което е прието от страните, че три броя метални силози са неправилно обложени по чл. 4 ЗМДТ, поради което заплатените ДНИ и ТБО за недължими и подлежат на възстановяване. С решение на ОС – гр. Вълчи дол от 16.02.2024 г., е предоставено съгласие за изплащане на тези суми. Споразумението не е изпълнено от ответника. С решение № 44/ 23.04.25г. по адм.д.№ 1480/ 24г. АС Варна е обявил за нищожен АПВ № 88/ 09.04.24г. на Главен инспектор „МДТНП“ – орган по приходите в О. В. дол и е върнал преписката при съобразяване с мотивите на решението. Отправя се искане за обявяване нищожност на обжалвания АПВ, както и за присъждане на разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощник, оспорващият поддържа жалбата. Ответникът – Кмет на Община Вълчи дол, не изразява становище по жалбата. Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: Началото на административното производство е поставено с депозиране на искане с вх. № РД 7700 -160 от 05.04.2022г. от ЕТ „ТИАСО - Д. В.“, до Дирекция „МДТНП“ при Община Вълчи дол, за възстановяване/ прихващане на недължимо начислени и платени местни данъци и такси за 3 броя силози в общ размер на сумата от 63 571,02 лева. Искането е обосновано с твърдения, че металните съоръжения - тип „силоз“ не представляват обект на данъчно облагане по смисъла на чл. 10 от ЗМДТ. С Акт за прихващане или възстановяване № 5 от 03.05.2022 г., издаден от старши инспектор „МДТ“ орган по приходите в Дирекция „местни данъци и такси“ при Община Вълчи дол, потвърден с Решение № 647 от 12.07.2022 г., издадено от П. П. - временно, изпълняваща длъжността Кмет на Вълчи дол, съгласно Решение № 573 от 16.06.2021 г. на Общински съвет Вълчи дол, е постановен отказ по искането за възстановяване на гореописаните задължения, начислени и платени, в периода от 2017 г. до 2021 г. Акт за прихващане или възстановяване № 5 от 03.05.2022г., издаден от старши инспектор „МДТ“ орган по приходите в Дирекция „местни данъци и такси“ при Община Вълчи дол, потвърден с Решение № 647 от 12.07.2022 г., издадено от П. П. - временно, изпълняваща длъжността Кмет на Вълчи дол, съгласно Решение № 573 от 16.06.2021 г. на Общински съвет Вълчи дол е оспорен по съдебен ред. С Решение № 32 от 13.01.2023 г., постановено по адм. дело № 1864 по описа за 2022 г. на Административен съд - гр. Варна жалбата срещу постановения отказ е отхвърлена. С Решение № 32 от 13.01.2023 г., постановено по адм. дело № 1864 по описа за 2022 г. на Административен съд - гр. Варна, е потвърден обжалвания административен акт. С Решение № 10736 от 07.11.2023 г., постановено по адм. дело № 4492 по описа на 2023г. на ВАС, I отд., е отменено изцяло Решение № 32 от 13.01.2023 г., постановено по адм. дело № 1864 по описа за 2022 г. на Административен съд - гр. Варна. Отменен е и Акт за прихващане или възстановяване № 5 от 03.05.2022 г., издаден от старши инспектор по приходите към Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Вълчи дол, потвърден с Решение № 647 от 12.07.2022 г., издадено от вид кмета на Община Вълчи дол. Преписката е върната на компетентния орган от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Вълчи дол, за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от получаване на преписката, по искането на ЕТ „Тиасо - Д. В.“ за възстановяване/прихващане с вх. № РД 7700-160 от 05.04.2022 г., при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат, е прието от касационната инстанция, че процесните силози не съставляват сгради и не подлежат на облагане с ДНИ и ТБО. След връщане на административната преписка, на 08.02.2024 г., между ЕТ „Тиасо - Д. В.“ и Община Вълчи дол е сключено споразумение по реда на чл. 20 от АПК, с което е прието, че платените и събрани данъци за недвижим имоти и такси битови отпадъци, касаещи 3 броя метални силози, е са неправилно наложени от служители на общинската администрация по чл. 4 от ЗМДТ, поради което и същите са недължимо платени и подлежат на възстановяване, ведно с законна лихва. С Решение № 108 по Протокол № 7 от заседание на Общински съвет Вълчи дол, проведено на 16.02.2024 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 519,ал. 2 от ГПК, Общински съвет Вълчи дол, предоставя съгласие за изплащане на суми на ЕТ „Тиасо - Д. В.“ от бюджета на Община Вълчи дол за 2024 година и 2025 година, за неоснователно платени ДНИ и ТБО, в това число: лихви за периода 30.11.2020 г.- 30. 1.2023 г. и съдебни разноски, в общ размер на 130 823,87 лева, съобразно Решение №10736 от 07.11.2023 г., постановено по адм. д. № 4492/ 2023 г. на Върховен административен съд. С уведомление изх. № РД - 7700 – 286/ 09.04.2024 г., на ЕТ „Тиасо – Д. В.“ е съобщено, че споразумението от 08.02.2024 г. е едностранно развалено от Община Вълчи дол. Издаден е Акт за прихващане или възстановяване № 88 от 09.04.2024г. на Главен инспектор „МДТНП“ орган по приходите в община Вълчи дол, с който е прието, че недължимо платени от ДЗЛ лице суми, за трите обекта, са в размер на 0.00 лв., сума за възстановяване, също 0.00 лв. За да постанови този резултат, е прието от органа по приходите, че процесните силози са трайно прикрепени и не представляват „преместваем обект“, определен в § 5, т. 80 от ЗУТ. Този извод е основан на издаденото през 2013 г. разрешение за строеж, както и на становище на главния архитект на общината. След предприето обжалване по административен ред, при идентични мотиви, издаденият АПВ, е потвърден изцяло от кмета на Община Вълчи дол. С решение № 4476/ 23.04.25г. по адм.д.№ 1480/ 24г. на АС Варна е обявен за нищожен АПВ № 88 от 09.04.2024г. на Главен инспектор „МДТНП“ орган по приходите в община Вълчи дол, потвърден с Решение № 24-680/ 17.06.24г. на Кмета на община Вълчи дол е върнат на органа за ново разглеждане. Във връзка с мотивите на цитираното решение органът издава оспорения АВП №149/ 26.08.25г. В мотивите на настоящия АПВ№149/ 26.08.25г. органът преразглежда отново въпроса за вида на силозите- дали са движими или недвижими. Органът се позовава на одобрения технически проект към издаденото строително разрешение, в което е посочено, че силозите представляват съвкупност от метална конструкция, монтирана на обща стоманенобетонова фундаментна плоча изградено върху ивични стоманобетонови фундаменти на всеки един силоз. Основите на фундаментите са защитени с ограждаща подпорна стоманобетонова стена и преходна галерия. Непосредствено от преходната стоманобетонова галерия и подпорните стени са изградени стоманобетонови рампи до приемната шахта. На ЕТ „Тиасо- Д. В.“ е издадено разрешение за строеж № 18/14.05.2013г. от Главния архитект на Община Вълчи доя за три броя масивни стоманобетонови, селскостопански сгради /силози/. В Декларация тю чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 5307000156/26.02.2021г. е посочено за вид обект: силозно стопанство. Това от своя страна води до извода направен в чл. 110, ал.1 от ЗС: „Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и други постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката“. Силозите са строеж по смисъла на ЗУТ и същите следва да се квалифицират като сграда до аргумента на Параграф 5, т. 38 от ДР На основание гореизложеното административният орган приема, че обектът е трайно прикрепен и не представлява „преместваем обект“, определен в §5, т. 80 от Закона за устройство на територията. Според този текст „Преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността н от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или е подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Ответната страна сочи, че Административен съд Варна в своето решение № 4476/23.04.2025г. не е посочил прецизен диспозитив на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. От горепосоченото решение административният орган не установява дали трите броя масивни стоманобетонови, селскостопански сгради /силози/ са „преместваем обект“ или по своята същност не са „преместваем обект“, а са трайно прикрепени към земя та. Основавайки се на компетентното становище на Главния архитект на Община Вълчи дол с изх.№ РД 08-010514/08.04.24г. се приема за даденост, че силозите са трайно прикрепени към земята и не са преместваеми обекти. С оглед на изложеното ответната страна приема, че е налице основание за отказ, за възстановяване на сумата за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и сума за възстановяване на такса битови отпадъци /ТБО/. Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Жалбата е депозирана в срока по чл. 149 ДОПК, от легитимиран субект – адресат на оспорения административен акт и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: Разглеждането на жалби срещу актове за установяване на задължения за местни данъци, за местни такси, както и на актове за прихващане и възстановяване се реализира по правилата на ДОПК - арг. чл. 4 от ЗМДТ. В тази връзка, предвид правилото на чл. 129, ал. 7 от ДОПК, е приложима регламентацията за обжалване на ревизионни актове, което обуславя извода, че съдът е длъжен да изследва законосъобразността на акта по критериите, разписани в чл. 160, ал. 1 – 5 от ДОПК. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган - главен инспектор при дирекция „ Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ при Община Вълчи дол, надлежно овластен по реда на чл. 4, ал. 3 и 4 от ЗМДТ предвид приложената към преписката заповед № 24 - 340/ 08.04.2024 г. на кмета на Община Вълчи дол. В съответствие с общите правила на чл. 59, ал. 2 от АПК, оспореното решение е издадено в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити - фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му. В административното производство по издаване на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, които водят до различно произнасяне по същество на спорния предмет. Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В конкретния случай, при издаване на оспореното решение, от ответника не съобразени мотивите на влезлия в сила съдебен акт. Процесният акт за прихващане или възстановяване е трети по ред и е постановен след като с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 4492/ 2023г. на Върховен административен съд, както и е отменен предходен акт за прихващане или възстановяване и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. В мотивите на касационното решение, е прието, че актът за прихващане или възстановяване е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и чл. 64, във вр. с чл. 11 ЗМДТ, тъй като при издаването му незаконосъобразно на трите процесни силоза е придаден статут на сгради, което от своя страна е основание да се направи извод за недължимостта на ДНИ и ТБО за тях за процесните периоди. ВАС посочва, че основният спор е дали процесните силози съставляват сгради, респективно налице ли е основание за дължимостта на платените от настоящия касационен жалбоподател ДНИ и ТБО за тях на основание чл. 10 и чл. 64 ЗМДТ за процесните периоди. Също ВАС дава отговор, че процесните силози не съставляват сгради и не подлежат на облагане с ДНИ и ТБО. В този смисъл, ВАС се позовава на приетата по делото СТЕ, че силозите представляват съвкупност от метална конструкция – цилиндричен корпус с коничен покрив, монтирани върху обща стоманобетонова плоча, изградена върху ивични стоманобетонни фундаменти на всеки силоз; проходна галерия; силозите са стоманени, плоскодънни, кръгли цилиндрично – конусен тип; състоят се от цилиндрична част, конична част и нямат метално дъно; конструкцията на корпуса и покрива на силозите е метална, като стоманената конструкция на силозите е закрепена за стоманобетоновите ивични фундаменти (неподвижно закрепени за терена) и стоманобетоновата плоча с химически дюбели – анкерни болтове. Силозите могат да бъдат разглобени на съставните им части и отново изградени, а стоманобетоновата фундаментна плоча и ивичните стоманобетонови фундаменти – разрушени. Въз основа на приетата СТЕ, ВАС приема, че актът за прихващане или възстановяване е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и чл. 64, във вр. с чл. 11 ЗМДТ, тъй като при издаването му незаконосъобразно на трите процесни силоза е придаден статут на сгради, което от своя страна е дало основание да се направи извод за дължимостта на ДНИ и ТБО за тях за процесните периоди. Видно от материалите по делото, след връщане на преписката, от административния орган не са съобразени указанията, дадени от касационната инстанция. От административния орган е извършена за трети път преценка за наличие на законовите изисквания облагане на процесните силози и за трети път е изследван техния статут, въпреки произнасянето на касационния състав по релевантния за спора въпрос, а именно - процесните обекти не съставляват сгради и не подлежат на облагане с ДНИ и ТБО. В тази хипотеза, след връщане на преписката, при издаване на акта, административният орган е длъжен да съобрази със указанията на ВАС, съдържащи се в мотивите на решението - в случая, че процесните силози не съставляват сгради и не подлежат на облагане с ДНИ и ТБО. Подаване на ново искане за възстановяване на недължимо заплатени ДНИ и ТБО, касаещо идентични по основание, период и размер задължения за ДНИ и ТБО, спрямо тези, предмет на заявление с вх. № РД 7700 – 160/ 05.04.2022г., което искане е свързано с крайния съдебен акт, не е основание за преразглеждане на въпроса относно статута на процесните обекти. Съдебните актове се ползват със сила на присъдено нещо между страните и е следвало да се зачетат от компетентния орган от Дирекция „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ при Община Вълчи, на когото преписката е върната за ново произнасяне при съобразяване с указанията, съдържащи се в мотивите на касационното решение. Действително, със сила на присъдено нещо се ползва диспозитивът на решението, но мотивите са неразделна част от него, като съдържащите се именно там указания по тълкуване и прилагане на закона са задължителни за органа съгласно разпоредба на чл. 173, ал. 2 АПК. Фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт, както и неговата разпоредителна част, напълно съвпадат тези на отменения, по силата на съдебното решение, постановено по адм. дело № 4492/ 2023 г. на Върховен административен съд, акт за прихващане или възстановяване. Издаването на акт за прихващане или възстановяване, със същото съдържание и разпоредителна част, е несъвместимо с правилото на чл. 177, ал. 2 АПК. Въз основа на изложеното, съдът приема, че оспореният Акт за прихващане или възстановяване № 149/ 26.08.25г. на Главен инспектор „МДТНП“ – орган по приходите в Община Вълчи дол, потвърден с Решение № РД 08-01-1349 / 18.09.25г. на Кмета на Община Вълчи дол, е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение, поради което на основание чл. 177, ал. 2 АПК, се явява нищожен. При обявяване нищожността на акта, на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК, вр. чл. 173, ал. 2 АПК, преписка следва да се изпрати на компетентния орган от Дирекция „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ при Община Вълчи дол за ново произнасяне по искането на Д. В., действащ като ЕТ „Тиасо – Д. В.“ за възстановяване/ прихващане с вх. № РД 7700-160 от 05.04.2022г. при съобразяване на мотивите на настоящия съдебен акт, а именно, че процесните силози не съставляват сгради и не подлежат на облагане с ДНИ и ТБО. С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следа да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените за водене на производството разноски, чийто общ размер съдът определя на 500 евро. Основания за редуциране на претендираното възнаграждение: 1/ делото не е с фактическа и правна сложност; 2/проведено е само едно о.с.з.; 3/ съд.производство не е с определен материален интерес, видно от съдържанието на АПВ; Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1, предл. първо и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Варна