Решение № 10091 от 27.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 51854/2025 г.

Гражданско дело № 20251110151854 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 124 ГПК. Образувано е по искова молба на ищцата Ж. В. П. срещу „Е. И.“ ЕООД, с която е предявен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата в размер от 9 000 лв., представляваща незаплатен остатък от възнаграждение за периода от 1.08.2024 г. до 31.12.2024 г. по договор № 1 от 2.01.2024 г. за счетоводни услуги, ведно със законната лихва от 2.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53472/2024 г. на Софийски районен съд, 56 състав. Ищцата твърди, че работила като ръководител управление „Главен счетоводител" при дирекция „Финанси" на „Е. С. О." ЕАД, което било дружество майка на ответното дъщерно дружество „Е. И." ЕООД. Твърди, че сключила договор от 1.03.2021 г. като главен счетоводител на дружеството с възнаграждение от 1000 лв., а от 2.01.2024 г. сключили нов граждански договор за сумата от 1800 лв. за срок от една година – до 31.12.2024 г. Твърди, че в нарушение на договора и без никаква причина и без предупреждение на 21.06.2024 г. били прекратени правата й по банкиране по разплащателната сметка на дружеството ответник, за което уведомила управителя на дружеството. Счита, че с това действие на възложителя по негова вина била възпрепятствана да изпълнява задълженията си като главен счетоводител на дружеството. На 25.06.2024 г. било вречено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора на основание чл. 18, б. „б", предложение второ, което предизвестие тя не била подписала и била изразила мнение, че не е съгласна с прекратяване на договора по взаимно съгласие, поради възпрепятстване на изпълнението му по вина на възложителя. Същият бил създавал пречки за изпълнението на ангажиментите като главен счетоводител. Предложила на основание чл. 18, б. „б" от договора с ответника да уредят отношенията си като прекратят същия чрез изплащане на обезщетения до края на действие на договора в размера на 5 възнаграждения по 1 800 лв. на обща стойност 9 000 лв. за периода от 1.08.2024 г. до 31.12.2024 г. Твърди, че в определения от нея срок не получила проект на споразумение, нито плащания. Сочи, че претендира сумата от 9000 лв. на основание чл. 18, б. „б" от сключения договор. Сочи, че тази сума представлявала вид обезщетение за период от 5 месеца след датата на изтичане на отказаното от нея предизвестие, чийто срок бил изплатен. Сочи, че въпреки че възложителят по договора възпрепятствал изпълнението от нейна страна, задачата по съставяне на междинния финансов отчет на дружество бил оставен за изпълнение на нея. Този отчет твърди да е приет без забележки от ответника. Твърди, че въпреки че била възпрепятствана от ответника, продължила да изпълнява задълженията си по договора. Прави искане да бъде признато за установено вземането спрямо ответника, представляващо остатък от възнаграждение в размер от 9 000 лв. за периода от 01.08.2024 г. до 31.12.2024 г. по договор № 1/02.01.2024 г. за счетоводни услуги, при месечно възнаграждение 1 800 лв., ведно със законната лихва от 01.08.2024 г. до окончателното изплащане на главницата. Ответникът счита, че предявеният иск е нередовен, а по същество неоснователен. Счита, че договорът е прекратен с отправено предизвестие по чл. 18, б. „б" от договора, като сочи, че там се съдържат две основания прекратяване, които са независими едно от друго – прекратяване по взаимно съгласие и прекратяване с предизвестие. Твърди, че предизвестието е надлежно вречено на ищцата. Тъй като счита, че договорът е бил прекратен с изтичане на срока на предизвестието, счита още, че на ищцата не се дължат възнаграждения за периода след прекратяване на договора. Сочи, че с прекратяване на договора на ищцата не били възлагани задачи, респективно същата не е предоставяла доклади за извършени дейности. Твърди, че няма уговорени обезщетение или неустойка в полза на изпълнителя при прекратяване. Сочи, че не е изпадал в неизпълнение на договорни задължения, нито є възпрепятствал изпълнението по смисъла на чл. 81 и сл. 3ЗД. Сочи, че ищцата изпълнявала задълженията си по договора в срока на предизвестие, за който период било изплатено възнаграждение. Твърди, че междинният финансов отчет, изготвен от ищцата, се отнасял за период до 30.06.2024 г., който период попадал в периода на действие на договора. Същият бил представен и разгледан на заседание на управителния съвет от 29.07.2024 г. След одобряването му от УС е последвало полагане на електронни подписи страна на управителя на дружеството и ищцата, но това според ответника водело до удължаване на договора, а било част от задълженията, които ищца имала до момента на прекратяване на договора. Сочи, че изготвянето междинния финансов отчет било отразено в доклада на ищцата за извършена работа през месец юли 2024 г., като възнаграждението за този месец би заплатено. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва, тъй като било ясно от коя дата се претендира. С тези съображения моли искът да бъде отхвърлен. Съдът, като взе предвид твърденията и доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на 235 ГПК, установи следното от фактическа страна: По делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, възникнало въз основа на сключения между тях договор № 1 от 02.01.2024 г., представен по делото. Ответникът е заплатил на ищцата дължимите възнаграждения по договора за периода 2.01.2024 г. до 31.07.2024 г. Тези обстоятелства съдът приема за установени. По силата на сключения между страните договор ищцата се задължила да извършва действия по планиране и контролиране на счетоводната дейност, а ответникът – да заплаща ежемесечно възнаграждение в размер от 1 800 лева. В чл. 18 са посочени основанията за прекратяване на договора, като съгласно б. „б“, договорът се прекратява по взаимно съгласие, с едномесечно предизвестие и след уреждането на взаимоотношенията между страните към датата на прекратяването. По делото се установява, че ищцата е изпълнявала задълженията си по договора до 26.07.2024 г., като в този смисъл са налице и признания от страна на ответника. Установява се, че на 19.06.2024 г. ответникът е връчил на ищцата едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, което тя е получила на 25.06.2024 г., с отбелязване, че не е съгласна с прекратяването на договора по взаимно съгласие. По делото няма спор между страните, че след изтичане срока на предизвестието на прекратяване на договора, а именно в периода от 1.08.2024 г. до 31.12.2024 г. ищцата не е извършвала услуги по него, съобразно договореното, съответно не са й възлагани задачи за изпълнение и не са постъпвали доклади за извършвани дейности от нея. Ответникът признава, че правата на ищцата по отношение на електронното банкиране, които е имала като изпълнител по договора от 2.01.2024 г., са били прекратени след изтичане срока на предизвестието (л. 67 гръб). Доколкото това е признание на неизгоден за страната факт, с оглед въведените от ищцата твърдения за възпрепятстването й да изпълнява задълженията си по договора, съдът намира този факт за установен. Установява се, че ищцата е изготвила междинен финансов отчет към 30.06.2024 г., който е отразен в извършената от нея работа за м. юли 2024 г., съгласно представения по делото отчет (л. 39), като отчетът е бил приет на заседание на управителния съвет, проведено на 29.07.2024 г., видно от представения по делото протокол № 36 от 29.07.2024 г. По делото е представен договор от 1.08.2024 г., сключен между ответника и трето лице – Розалина Д.а Костова, с предмет счетоводно обслужване на дружеството ответник. Представен е отчет от Р. Костова за месец август 2024 г. за извършената работа въз основа на договора от 1.08.2024 г. По делото се установява, че ищцата е изпратила покана до ответника, връчена му на неустановена дата чрез ЧСИ Милен Бъзински, с която кани ответника да уредят отношенията си във връзка с прекратяването на договора чрез заплащане на обезщетение до края на действие на договора в размер на 5 възнаграждения по 1800 лв. на обща стойност 9 000 лв. за периода 26.06.2024 г. до 31.12.2024 г. Съдът, с оглед така установеното от фактическа страна, достигна до следните правни изводи: Предявен е по реда на чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК установителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 266, във вр. с чл. 258 ЗЗД. Ищцата претендира присъждане на възнаграждение, дължимо въз основа на сключения между страните договор от 2.01.2024 г. за периода от 1.08.2024 г. до 31.12.2024 г. В този смисъл е уточнителна молба от 25.02.2026 г. (л. 47 от делото), както и уточненията в заповедното производство по ч.гр.д. № 53472/2024 г. на СРС, 56 състав (л. 23, л. 27), които съдът е длъжен да вземе предвид, с оглед характера на настоящото производство като такова по установяване на вземанията по издадена заповед за изпълнение. По този иск в доказателствена тежест на ищцата е да установи наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по договор № 1 от 02.01.2024 г., изпълнение от страна на ищцата на задълженията по договора за срока на действието му, респ., че ответникът е възпрепятствал изпълнението на договора от нейна страна след изтичане на срока на предизвестие, получено от нея на 25.06.2024 г., както и размера и изискуемостта на вземането, което претендира въз основа на договора. В доказателствена тежест на ответникът е да установи, че договорът е надлежно прекратен от него с изтичане на срока на предизвестие, получено от ищцата на 25.06.2024 г., както и че е заплатил на ищцата дължимите по договора суми. По делото се установява, че страните са били в облигационно правоотношение въз основа на договора от 2.01.2024 г. Съдът намира, че договорът е бил прекратен от ответника с изтичане на срока на отправеното от него едномесечно предизвестие, по следните съображения: Съгласно чл. 18, б. „б“ от договора, договорът се прекратява по взаимно съгласие, с едномесечно предизвестие и след уреждането на взаимоотношенията между страните към датата на прекратяването. Съдът намира, че клаузата е неясна, поради което следва да бъде тълкувана. Съгласно чл. 20 ЗЗД, при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съгласно решение № 190 от 18.11.2024 г. по т. д. № 1832/2023 г. на ВКС, I т.о., решение № 60181 от 04.06.2021 г. по гр. д. № 4365/2019 г. на ВКС, IV г.о., решение № 349 от 17.12.2025 г. по т. д. № 2603/2024 г. на ВКС, I т.о., решение № 150 от 22.12.2016 г. по т.дело № 1704/2015 г. на ВКС I т.о., решение № 188/11.01.2016 г. по т.дело № 3378/2014 г. на ВКС, II т.о., се приема, че на тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици. Тълкуването се извършва съобразно критериите на чл.20 ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите. Прилагането на критериите на чл.20 ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите. Съгласно законоустановените критерии по чл.20 ЗЗД отделните уговорки между страните следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една уговорка да се тълкува в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При тълкуване на договора по конкретен казус, за да изясни каква е действителната воля на страните съдът следва да зачете обстоятелствата, при които е сключен договора и последващото поведение на страните, доколко отделна уговорка може да бъде тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание, каква е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора и други обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на критериите по чл.20 ЗЗД. В случая спорно между страните е дали в договора е уредено основание за прекратяването му с предизвестие, при липса на взаимно съгласие между страните. Ищцата счита, че такова основание не е уредено, поради което и с оглед липсата на съгласие от нейна страна, договорът не е бил надлежно прекратен, поради което й се дължи възнаграждение до края на срока му, а ответникът счита, че чл. 18, б. „б“ от договора съдържа няколко основания за прекратяване, включително възможността договорът да бъде прекратен едностранно с едномесечно предизвестие. Съгласно чл.20а, ал.2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В цитираната разпоредба са употребени понятията разваляне и прекратяване на договори. Тези понятия са с различно съдържание, като понятието прекратяване на договор е с пошироко съдържание от развалянето. Последното е една от възможните причини за прекратяване на договора. Развалянето на договорите и последиците му са изрично уредени в чл. 87 и сл. от ЗЗД. Прекратяването на договорите не е уредено като развалянето. Съгласно чл. 9 ЗЗД съдържанието на договора се определя свободно от страните, доколкото не противоречи на повелителните норми на закона или добрите нрави. С оглед на тези разпоредби съдът приема, че прекратяване на двустранни договори се извършва по взаимно съгласие на страните, на основанията, установени в закона или тези, предвидени в договора при условие, че последните не противоречат на императивните норми или на добрите нрави. Основанията за прекратяване на договора са фактите, с настъпването на които се преустановява действието му. Преценката за основанието, на което е прекратен договора, се прави във всеки отделен случай въз основа на доказване на наведените обстоятелства, от осъществяването на които се твърди, че са настъпили правните последици на прекратяване на договора. В случая съдът намира, че в чл. 18, б. „б“ от договора се съдържат две основания за прекратяването му – 1) по взаимно съгласие на страните и 2) с едномесечно предизвестие и след уреждане на взаимоотношенията между страните към датата на прекратяването. Страните, съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, винаги имат възможност да постигнат взаимно съгласие за прекратяване на договора, като в този случай отправяне на предизвестие не е необходимо – моментът на прекратяване на договора ще следва от съдържанието на постигнатата от страните уговорка по взаимно съгласие. Взаимното съгласие на страните е самостоятелно основание за прекратяване на договора, като това се отнася и до процесния случай. Предизвестието е едностранно изявление на една от страните по договора. Отправянето му не е обусловено от постигане на взаимно съгласие – в този смисъл решение № 63 от 27.02.2025 г. по т. д. № 1619/2023 г. на ВКС, II т.о., в което се приема, че в Закона за задълженията и договорите няма разпоредби, които да уреждат изрично правния режим на волеизявлението за прекратяване на двустранен договор. Прекратяването на договора като способ за преустановяване на облигационната връзка несъмнено е допустимо и аргумент за това се съдържа в чл.20а, ал.2 ЗЗД, който постановява, че договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В съответствие с прогласената в чл.9 ЗЗД свобода на договарянето страните могат да уговорят отнапред, още при сключване на договора, възможност за неговото прекратяване по взаимно съгласие и/или по волята на всяка от тях, както и основанията за прекратяване. В хипотезата на прекратяване на договора по взаимно съгласие волеизявлението на страната, от която изхожда инициативата за прекратяване, се нуждае от приемане от насрещната страна. Когато прекратяването е предприето по воля на една от договарящите страни, за пораждане правните последици на прекратителното волеизявление е достатъчно то да достигне до знанието на насрещната страна и тя да го възприеме, освен ако страните не са обвързали прекратителния ефект с наличието на определени условия, чието осъществяване е предпоставка за прекратяване на договора. В случая предложеното от ищцата тълкуване на договора – че в чл. 18, б. „б“ е предвидено едно основание за прекратяване на договора, което по съдържание включва както отправяне на предизвестие (едностранно волеизявление), така и постигане на взаимно съгласие за прекратяването (две насрещни съвпадащи по съдържание изявления на страните по договора), води до логическо противоречие в договорната клауза – в тази връзка съдът съобразява, че при спор между страните по делото относно действителното съдържание на договорите и произтичащите от тях права и задължения, съдът следва да тълкува договора, съобразно изразената воля, като се съобразяват граматическите и логическите правила, като приложи всички предвидени в чл. 20 от ЗЗД критерии (решение № 50080 от 26.10.2022 г. по т. д. № 704 / 2021 г. на ВКС, III г.о., решение № 119 от 22.02.2024 г. по гр. д. № 191 / 2023 г. на ВКС, I I г.о.) Ето защо съдът не споделя съображенията на ищцата, че след отправеното от ответника едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, е било необходимо нейното съгласие, за да породи то действие. Договорът е бил прекратен на основание отправеното едномесечно предизвестие с изтичане на срока му, т.е. считано от 26.07.2024 г. Отношенията на страните са били уредени към момента на прекратяването му – ищцата е предала отчет за извършената по договора работа за м. юли 2024 г., като й е било изплатено дължимото възнаграждение – това обстоятелство не е спорно между страните. Доколкото договорът е бил прекратен, считано от 26.07.2024 г., по делото не се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните след тази дата, поради което претенцията на ищцата за заплащане на дължими възнаграждения за периода от 1.08.2024 г. до 31.12.2024 г. е неоснователна. Предвид прекратяването на договора, не е налице възпрепятстване от страна на ответника на изпълнението му от ищцата за процесния период. Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. Считано от 1.01.2026 г. официалната валута на Република България е еврото (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България). Съдът, с оглед принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 ЗВЕРБ), служебно извърши превалутиране на предявената претенция в евро, при съобразяване с чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, което обстоятелство съобщи на страните с доклада по делото и им даде възможност да вземат становище. Ето защо в диспозитива на решението следва да се посочи претендираната сума в евро, а с цел яснота следва да се посочи и левовата й равностойност. По разноските: При този изход на делото право на разноски има ответникът, но такива са претендирани едва в писмената защита – след приключване на устните състезание и след приключване на съдебното заседание, в което е завършено разглеждането на делото. Не е представен и списък по чл. 80 ГПК, нито са представени доказателства за направени от страната разноски. Така мотивиран, Софийски районен съд