Решение № 1153 от 30.7.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1378/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С. Б. К. с адрес: [населено място], [улица], община Елин Пелин, Софийска област, която обжалва заповед № ЧР-01-1026/15.10.2025г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията /АВ/, издадена на основание чл. 67, ал. 5, т. 1 ЗДСл във връзка с чл. 12 и чл. 18 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, Единните вътрешни правила за работните заплати в АВ и получена годишна оценка на изпълнението на длъжността си. Със заповедта се нарежда да бъде увеличена индивидуалната и основна месечна заплата, считано от 01.01.2025 г. и е определен размер на същата на 3547,12 лв. Жалбоподателката счита, че индивидуалният административен акт е незаконосъобразен, постановен при неспазване на изискуемата форма и при липса на мотиви за постановеното увеличаване в посочения размер, както и на посоченото основание - годишна оценка на дейността на жалбоподателката. Твърди, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, израз на пряка дискриминация като несъответстваща с целта на закона. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира присъждането на деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер по приложен договор за правна помощ и за заплатена държавна такса за образуване на делото. В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и се представлява по пълномощие от адв. Г. – АК Благоевград, която поддържа подадената жалба. Моли да се даде срок за писмени бележки. Представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК. В представени писмени бележки от 22.06.2026 г. от С. К. и Писмени бележки от 23.06.2026 г. от процесуалния и представител адв. Г. възразява и моли заповед № РД-01-995/24.10.2025 г., представена от ответника на 09.06.2026 г. да бъде изключена от събраните доказателства по делото поради пропуснат срок, съгласно чл. 370 ГПК. Излага подробни аргументи в подкрепа на твърдението за основателност на така подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли за присъждане на такива под минимума. Ответникът – Изпълнителният директор на Агенция по вписванията, не изпраща представител по делото, не взема становище по така подадената жалба. Представя изисканите от съда доказателства. Софийска окръжна прокуратура, уведомена по реда на чл. 16 от АПК, не изпраща представител и не прави искане за конституиране в настоящия процес. Съдът, след като прецени приложените и приети по делото писмени доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна: С. Б. К. е служител на Агенция по вписванията (АВ) от 14.03.2022 г, на основание заповед № ЧР-01-78/07.03.2022 година, на изпълнителния директор на АВ, с която е назначена на длъжност Главен Експерт, в отдел „Анализ, методология и организация" в Главна дирекция „Регистри" в АВ нa осемчасов работен ден при 5-дневна работна седмица. С последваща заповед № ЧР-01-571/29.06.2023 г. е преназначена на длъжност „главен експерт" в звено „Сигурност на информацията" (СИ) от 01.07.2023г. в същата агенция. Със заповеди № ЧP-01-1345/12.10.2023 г., ЧР-01-1560/14.12.2023 г., ЧР-01-161/29.03.2024 г. и ЧР-01-189/31.03.2025 г. - всички, издадени от изпълнителния директор на АВ, от 18.10.2023 г. до 27.03.2025 г. вкл. е командирована в Национално бюро за правна помощ (HБПП) по реда на чл. 86а от 3акона за държавния служител (ЗДСл). След прекратяване на командироването, считано от 01.04.2025 г. изпълнява служебните си задължения в АВ, звено СИ като главен експерт. Предсрочното прекратяване на командироването е станало въз основа на писмо рег. № 25-305-26/27.03.2025 г. на Председателя на НБПП, в което е посочено, че поради многократни отсъствия от работа по различни причини от страна на жалбоподателката е бил нарушен ритъмът на работа в НБПП и планирането на трудовия процес. Към писмото е приложена справка за отсъствията на К. за периода от 01.01.2024 г. до 26.03.2025 г. От справката се установява, че за периода 01.01.2025 г. до 26.03.2025 г., тя е отсъствала общо 33 дни, от които само два от дните е била в платен годишен отпуск, а останалите – болнични. Към датата на издаване на оспорената заповед, С. К. е служител в Агенция по вписванията на основание заповед № ЧР-01-78/07.03.2022 г. При така установеното от фактическа страна и след извършена служебна проверка по реда на чл. 168, ал. 2, вр. с чл. 146 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и до компетентния да разгледа спора административен съд, който в случая е АССО с оглед правилата за родова и местна подсъдност на спора, регламентирани в разпоредбите на чл.132 и чл.133, ал.1 от АПК. Обжалваната Заповед № ЧР-01-1026/15.10.2025 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията е годен за оспорване акт, издаден от административен орган при упражняване на неговите функции по ръководство и контрол на АВ, който съдържа властническо волеизявление. Съгласно чл. 86а, ал. 1 и 3 от ЗДСл органът по назначаването, след получено писмено съгласие на държавния служител, може да го командирова временно да изпълнява служ6ата си в друга администрация за срок до две години, с възможност за еднократно удължаване на срока на командироването. За времето на командироването държавният служител получава от приемащата администрация, задачи, свързани с неговата квалификация и опит, основани на досегашната му служба. Ръководителят на приемащата администрация изпраща периодично на изпращащата администрация оценка за работата на командирования служител и друга информация, необходима за оценяване на изпълнението на длъжността му (чл. 86а, ал. 4, изр. второ от ЗДСл). Съгласно чл. 76, aл. 1-3 от ЗДСл държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността. Оценяването обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година, като на оценяване подлежи всеки служител, който има действително отработени най-малко 6 месеца за една календарна година. Оценяването се извършва по ред, определен с Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Оценяващ ръководител на служител, който е командирован по реда на чл. 86а от ЗДСл, е съответният оценяващ ръководител от изпращащата администрация (чл. 4, aл. 4 от НУРОИСДА). При командироване по реда на чл. 86а от ЗДСл, служителят се оценява за изпълнението на тази длъжност, която е заемал по - дълго през съответната година (чл. 7, aл. 1 от НУРОИСДА). Оценяването на командированите по чл. 86а от ЗДСл също включва три етапа – изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план; провеждане на междинна среща; провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка (чл. 8, aл. 4 от НУРОИСДА). В НУРОИСДА изрично са посочени особеностите, свързани с отделните етапи от процеса на оценяването. В работния план на командирования по чл. 86а от ЗДСл целите, срокът и изискванията/критериите за изпълнението, които оценяваният трябва да постигне през периода, се определят съвместно със служителя от приемащата администрация, който възлага задачите и отговаря за дейността на командирования (чл. 9, aл. 5 от НУРОИСДА), като попълването и подписването на формуляра за оценка се извършва от оценяващия ръководител в изпращащата администрация (чл. 10, aл. 4 от НУРОИСДА). При провеждането на междинна среща на командирования служител съответният раздел за оценка се попълва въз основа на информацията, предоставена oт приемащата администрация (чл. 12, aл. 4 от НУРОИСДА). Сходен подход е уреден и относно заключителната среща, като съгласно чл. 13, ап. 4 от НУРОИСДА съответните раздели от формуляра се попълват само въз основа на информацията, предоставена от приемащата администрация и необходима за оценяване изпълнението на длъжността. Годишната оценка на командированите по чл. 86а от ЗДСл се определя съобразно правилата, дадени в чл. 16 от НУРОИСДА, които са валидни и за всички служители, подлежащи на оценяване за съответната календарна година. Видно от представения формуляр за оценка на С. Б. К. за 2024 година, /лист 38-41/ междинна среща е проведена, изхождайки от положените два подписа на оценяващ ръководител и на оценяван. Не е отбелязана на формуляра дата на срещата, както и коментар на оценяващия ръководител или на оценявания служител. В т. 3 на формуляра е видно, че на 14.07.2025 година, оценяващият ръководител е поставил годишна оценка „Изпълнението надвишава изискванията“, като е посочено също, че оценката е поставена въз основа на писмо с рег. № 25-305-215/01.07.2025 година на Националното бюро за правна помощ, където през 2024 година, С. К. е изпълнявала служебните си задължение на основание чл. 86 от ЗДСл, като К. се е запознала с поставената оценка. Съгласно чл. 21, ал. 1 от НУРОИСДА, Контролиращият ръководител преглежда формулярите за оценка, като има право да изиска от оценяващите ръководители допълнителна информация и аргументация за оценките, да поиска допълнително мнение на други служители за работата на оценявания, както и да направи коментар, който да запише в съответния раздел на формуляра за оценка. Контролиращият ръководител е променил оценката с една единица, като оценката е намалена и служителят е оценен с „изпълнението напълно отговаря на изискванията“, като контролиращият ръководите е посочил, като основание писмо 25-305-26/27.03.2025 година на НБПП, с което АВ е уведомена, че необходимостта от командироването на С. К. е отпаднала. Поставената дата от контролиращия орган е 28.07.2025 година, което е нарушение по чл. 21, ал. 1 от НУРИОСДА, а именно че Контролиращият ръководител подписва формуляра за оценка в 7-дневен срок от получаването му, след което в 3-дневен срок го предава в звеното, изпълняващо функции по управление на човешките ресурси. Посочено е, че задължение на оценяващия ръководител и оценявания е да подпишат формуляра, като от този момент се счита оценяването за приключило. Служителят се е запознал с оценката си на 29.10.2025 година - 3 месеца след поставяне на оценката. От представените писмени доказателства е видно, че инициативата за извършване на годишното оценяване за изпълнение на дейността на С. К. за 2024 година е поддържана единствено от самата нея. Видно от приложените по делото копия от имейли, изпратени до Отдел „ЧРК" пpи AB, от 16.02.2025, 23.03.2025 г. и 27.03.2025 г. С. Kocтoвa напомня на администрацията на АВ, че подлежи на годишно оценяване. След като нe получава отговор, с нова Докладна записка до Изпълнителния директор на АВ рег. № 91-00-118/06.06.2025 година, С. К. моли изпълнителния директор на АВ да разпореди проверка, относно забавянето в годишното й оценяване. Следва втора докладна записка с № 91-00-118/09.07.2025 година, със същото искане, както и с искане, след оценяване, да се издаде заповед за увеличаване на работната заплата, съобразно Заповед № РД-01-548/13.06.2025 год. на изпълнителния директор на АВ. На 30.07.2025 година е входирана последваща Д3 № 91-00-118/30.07.2025 година, с която С. К., уведомява Изпълнителния директор, че попълнените формуляри от оценяващия ръководител са оставени в Отдел „ЧРК" и изп. Директор - М., като контролиращ орган, следва да се запознае с тях и да се оформят. В Д3 № 91-0-165/12.08.2025 година С. К. напомня на opгaнa пo назначаването, че следва да изпълни задълженията си по приключване на годишното оценяване за 2024 година и впоследствие да увеличи заплатата й. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, в съответствие с предоставените му правомощия с Единните вътрешни правила за работните заплати в АВ, утвърдени със заповед № РД-01-20/18.01.2019 г., чл. 54, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 6, ал. 4 от Устройствения правилник на АВ. Съгласно чл. 76, ал. 1-4 ЗДСл държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността, като поставената годишна оценка е предпоставка за повишаване в държавна служба в по-висок ранг, на основание чл. 75, ал. 1 ЗДСл. Според чл. 73, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл, рангьт е израз на професионалната квалификация на държавния служител, като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността. Законът посочва, че ранговете на държавните служители се разделят в две гpyпи: „младши ранг" и „старши ранг". Повишаването в ранг се извършва въз основа на годишната оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител: при две или три последователни годишни оценки - за младшите рангове, и пpи три или четири последователни годишни оценки - за старшите рангове, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 76, ал. 11 - Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). На основание чл. 26, ал. 1 НУРОИСДА повишаването в ранг на държавния служител се извършва: 1. в следващия старши paнг и от младши в V старши ранг: а) при три последователни годишни оценки, не по-ниски от "Изпълнението надвишава изискванията"; 6) при четири последователни годишни оценки, не по - ниски oт "Изпълнението напълно отговаря на изискванията". Съгласно цитираната Заповед ЧР-ПТУ-108/01.04.2019 година на главния секретар на АВ и придобития към 2019 година първи младши ранг, следващото повишаване в ранг, следва да се осъществи именно съгласно разпоредбите на чл. 26, ал.1 от НУРОИСДА. Съгласно представените формуляри за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с анaлитични и/или контролни функции е видно, че предпоставките на т.1, б „а" от горецитирания текст не следва да се приложат и за това, служителят попада в хипотезата на буква „б“ нa чл. 26, а именно, след поставени четири последователни годишни оценки, нe по-ниски от „изпълнението напълно отговаря на изискванията“. Последната оценка за изпълнение на длъжността на С. К. е подписана от контролиращия орган, с поставена годишна оценка „изпълнението отговаря нaпълнo нa изискванията“ на 28.07.2025 година. Съгласно глава втора, чл. 6, aл. 1 от НУРОИСДА оценяването на изпълнението на длъжността обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година, като заключителната среща между оценяващи и оценявания се осъществява между 1 януари и 31 януари на годината следваща, годината за оценяване. Строго определените правила и посочените конкретни срокове в наредбата нe ca инструктивни и не следва да се тълкуват разширително. В тази връзка, годишното оценяване за 2024 година на С. К. е следвало да приключи на 31.01.2025 година. С писмо изх. № 24-305-1126/10.07.2024 г. на и.д. директора на НБПП, ответникът е сезиран от приемащата администрация с дадена на жалбоподателката оценка съответстваща на – „Изпълнението надвишава изискванията“ по смисъла на т. 10, б. „а“ от Приложение № 2, към чл. 28, ал. 7 от Правилата. Увеличението на работните заплати е обвързано с получените от служителите на АВ годишни оценки за изпълнение на длъжността, а именно - на служителите получили годишна оценка на изпълнението на длъжността „Изпълнението отговаря не напълно на изискванията" в размер на 2 на сто; на служителите получили годишна оценка на изпълнението на длъжността „Изпълнението отговаря на изискванията" в размер на 8 на сто; на служителите получили годишна оценка на изпълнението на длъжността „Изпълнението надвишава изискванията" в размер на 13 на сто; и на служителите получили годишна оценка на изпълнението на длъжността „Изключително изпълнение" в размер на 18 нa сто. Освен посочената 3аповед на 24.10.2025 година, изпълнителният директор издава нова Заповед № РД-01-995/24.10.2025 година, с която изменя чл. 2 на 3aповед № РД-01- 548/13.06.2025 година, както следва: „На служителите получили годишна оценка на изпълнението на длъжността „Изпълнението отговаря не напълно на изискванията" в размер нa 1 нa сто; На служителите получили годишна оценка на изпълнението на длъжността „Изпълнението отговаря на изискванията" в размер на 1 на сто; На служителите получили годишна оценка на изпълнението на длъжността „Изпълнението надвишава изискванията" в размер на 6 на сто; На служителите получили годишна оценка на изпълнението на длъжността „Изключително изпълнение" в размер на 9 нa сто". На основание чл. 67, aл. 5, т. 1 от 3ДСл и във вр. чл. 12 и 18 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, изпълнителният директор на Агенция по вписванията издава Заповед ЧР-01-1026/15.10.2025 година, с която нарежда индивидуалната основна месечна заплата нa Cимoнa Б. К. да бъде увеличена, а именно на 3547,12 лева, считано от 01.01.2025 година /c 1 нa cтo/. На 29.10.2025 година С. К. е запозната със заповедта. Към датата на издаване на заповедта за увеличение на индивидуалната основна месечна заплата нa Cимoнa Б. К. -15.10.2025 година е била в cилa Заповед № РД-01-548/13.06.2025 година, по силата на която, съгласно чл. 2, т. 3 на служителите получили годишна оценка на изпълнението на длъжността „Изпълнението надвишава изискванията", ИОМЗ следва да бъде увеличена в размер на 13 нa cтo. На следващо място към 15.10.2025 година, Заповед № РД-01-548/13.06.2025 година e в cилa и никъде в обстоятелствената й част не фигурира увеличение на ИОМЗ, за която и да е получена годишна оценка в размер на 1 на сто. Съгласно формуляра за оценка на изпълнението на длъжността за 2024 година на С. Б. К., изготвен от приемащата администрация НБПП, видно от цитираните по - горе и приложени по делото докладни записки същата е оценена с „Изпълнението надвишава изискванията". Изложеното налага извода, че ИОМЗ на К. за процесния период следва да бъде определено и изплатено от ответника въз основа на индивидуална оценка направена от ръководителя на приемащата администрация – в случая от Директора на НБПП. Вземайки предвид тази оценка, ИОМЗ на С. Б. К. е следвало да бъде увеличена от 3512 лева с 13 нa сто. Определената заплата със Заповед ЧР-01-1026/15.10.2025 година, ощетява служителя ежемесечно и в бъдеще, при следващо увеличение на индивидуалния размер на основната й работна заплата. Правото да бъде повишен в ранг един държавен служител възниква нa основание чл. 26, ал. 1 от НУРОИСДА. В чл. 28 от Наредбата, е посочено, че когато държавният служител придобие право на повишаване в ранг по реда на чл. 26 или чл.27, органът по назначаването издава заповед за повишаване в ранг в двумесечен срок. Toзи двумесечен срок се брои от датата на приключване на оценяването, в случая 29.10.2025 година. Спазвайки сроковете на законовия текст, до 29.12.2025 година, изпълнителният директор нa АВ е следвало да изпълни задълженията си и да издаде заповед за повишаване в ранг на С. Б. К.. В процесния случай, настоящият съдебен състав намира, че при издаване на оспорената заповед ответникът не е спазил установената форма и намира за основателни оплакванията в тази насока на жалбоподателката досежно липса на каквито и да било фактически основания за издаване на Заповед ЧР-01-1026/15.10.2025 година. Основателно се явява и оплакването на жалбоподателката, че процесната заповед е приложена неправилно и незаконосъобразно. Оспорваният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на императивната разпоредба на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, а именно - актът не съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Само на това основание - липсата на задължителни реквизити - в оспорвания индивидуален административен акт, съобразно нормата на чл. 59, ал.2 от АПК, актът следва да бъде отменен като незаконосъобразен, издаден при наличие на порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Безспорно е и, че за да бъде законосъобразен един административен акт следва да бъде мотивиран. Несъмнено мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаване на акта и въз основа на какви доказателства е увеличил ИОМЗ с 1 на сто. Константна е съдебната практика, че неизлагането на мотиви за издаване на конкретен административен акт прави така издаденият акт незаконосъобразен и е самостоятелно основание за отмяната му. Мотивирането на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита правата на страните и че липсата на мотиви представлява самостоятелно основание за отмяна на даден административен акт, като незаконосъобразен. В конкретния случай липсват мотиви защо е постановен административен акт с такова съдържание както в самата заповед, така и липсва препращане към друг акт, подготвящ издаването на крайния административен акт, с който конкретното административно производство завършва. Настоящият съдебен състав на Административен съд – София - област намира, че обжалваната заповед не съответства и на целта на закона. Несъмнено предоставената от закона възможност Изпълнителният директор на АВ да определя увеличенията на заплатите на служителите на АВ, базирайки се на последната годишна оценка на изпълнението на длъжността следва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел, като отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт и прави акта несъответен на целта на закона. Несъмнено в конкретния случай правомощията на ответника при определяне индивидуалната основна месечна заплата считано от 01.01.2025 г. са упражнени превратно, по начин, който нормативната уредба не предвижда, променяйки поставената оценка от прекия ръководител на служителя по недопустим начин, в нарушение на целите на оценяването, регламентирани в чл.1, ал.2 НУРОИСДА и чл. 76, ал.7 ЗДСл. Поради това съдът счита, че е налице и друго самостоятелно основание по смисъла на чл.146, т. 5 от АПК за отмяна на Заповед № ЧР-01-1026/15.10.2025 г., издадена от изпълнителен директор на Агенция по вписванията като незаконосъобразна, а именно - издаване на заповедта в несъответствие с целта на закона. По изложените мотиви за основателност на жалбата, оспорения акт следва да бъде отменен и тъй като въпросът е от изключителната компетентност на административния орган, съобразно чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да му бъде върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Предвид изхода на спора и с оглед своевременно направено искане за разноски, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени сторените по делото такива, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие списък по чл. 80 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на С. К. разноски в размер на 655,11 евро, от които 650 евро - договорено и изплатено адвокатско възнаграждение /л. 55/ и 10 лв./5.11 евро/ - държавна такса за образуване на административно дело. Воден от изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът