Решение № 5287 от 4.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 11250/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 4819 от 20.03.2025 г. по гр. д. № 15732 от 2023 г. Софийският районен съд е признал за установено по искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 36, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, предявени от М. С. М., ЕГН: •••••••••• срещу С. Р. Е., ЕГН: ••••••••••, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 4400 лева, представляваща сбор от дължими и незаплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна защита и съдействие от 08.12.2021г. и 05.04.2022г., ведно със законната лихва за периода от 10.11.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 34120 за изпълнение на парично задължение от 26.11.2022 г., постановена по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 61134 от 2022 г., по описа на СРС, като е отхвърлил иска за дължимо и незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.04.2022 г. за горницата над 400 лева до пълния предявен размер от 3000 лева, както и иска за 3000 лева, представляваща дължимо и незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.03.2022 г. Страните са осъдени да заплатят разноски съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете. Подадена е въззивна жалба от ответника С. Р. Е. срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен искът за сумата от 4400 лева, представляваща сбор от дължими и незаплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна защита и съдействие от 08.12.2021 г. и 05.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 10.11.2022 г. до изплащане на вземането. Развива съображения, че районният съд е градил изводи върху документи, представени от ищцовата страна, макар да било доказано, че същите са подправяни и дописвани. Следвало да бъдат съобразявани представени от ответника документи, които са официално заверени и са налични по съответните дела. Ето защо, след като представените от ищцата договори са подправени, то не можело въз основа на тях да се приеме, че между страните е налице облигационно отношение. Излага се подробно описание каква е фактическата обстановка според въззивника. Поддържа, че цялото дължимо възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 18.03.2022 г. по НЧХД №7640/2021г. по описа на СРС е в размер на 3000 лв. и го е платила на ищцата М. в деня на подписване на договора. Излага аргументи, че е заплатила и дължимия хонорар от 3000 лв. по договор за правна помощ и съдействие от 05.04.2022г. по НЧХД № 13139/2020 г. по описа на СРС. По този договор ищцата дори не била изпълнила задълженията си за предоставяне на защита и съдействие на ответницата. Развива подробни съображения, че е заплатила дължимия хонорар от 4000 лв. и по договор за правна помощ и съдействие от 08.12.2021г. по гр.д. № 553/2020 г. по описа на СРС, в деня на подписване на договора. Неправилни били изводите на районния съд, че списъкът с разноски не можело да се цени като доказателство за платен хонорар. Поддържа, че от приетата от СРС експертиза се установявало, че представените от ищцата договори и пълномощни са дописвани, поради което не можело да се приеме, че отразяват постигнато съгласие между страните и ответникът дължи изпълнение. С тези съображения се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. Подаден е отговор на въззивната жалба от ищеца М. С. М., с който същата се оспорва. Развиват се подробни съображения, че между страните е съществувало облигационно отношение във връзка с процесуално представителство, а възнаграждението между адвокат и клиент можело да се договаря свободно, като не било задължително да е вписано в съответните договори. Излага подробни аргументи, че представените от нея договори са автентичните и именно те следвало да бъдат съобразени, като коментира и заключението на съдебно-почерковата експертиза. Посочва, че не се е отказвала от защитата на ответницата, а само е уведомявала съответния съд, че не може повече да я защитава, поради разногласия между тях – тоест, че е била в обективна невъзможност да изпълнява договорите. Намира за правилни изводите на районния съд във връзка със списъка с разноски. Навежда доводи относно това кой какви реквизити има право да попълва в адвокатския договор и защо дописваното от ответницата не следвало да се съобразява. Излага подробни съображения, че са неправилни изводите на СРС, че по договорите за правна помощ от 18.03.2022 г. и 05.04.2022 г. е имало плащане. Обръща внимание на разликата между уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, както и че само адвокатът имал право да удостоверява в договора получаването на определен хонорар. Излага подробни аргументи за това каква работа е извършила в полза на ответницата и какъв труд е положила ангажираната впоследствие адвокат Т.. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се разноски. Ищцата М. е подала въззивна жалба срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете й. Неправилни били изводите на СРС, че се е отказала от защитата, без да е съобразено, че е имало уговорено възнаграждение между страните и отношенията между тях са се влошили, което е възпрепятствало ищцата да изпълнява възложената й работа. Поддържа се, че при липса на уговорено възнаграждение, такова следвало да бъде определено от Адвокатския съвет по реда на чл. 36 ЗА, а не от съда, както си е позволил да направи районният съд. Навежда правни съображения за основателност на предявените искове. Настоява за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат изцяло уважени. Претендират се разноски. Ответницата С. Р. Е. е подала отговор на тази въззивна жалба, с който оспорва същата. Излага подробни аргументи, че не следвало адвокатският хонорар да се определя от Адвокатския съвет и че чл. 36 от ЗА бил неприложим в случая. Настоява се за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се разноски. За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното. По заявление на М. С. М. срещу С. Р. Е. е издадена Заповед № 34120 за изпълнение на парично задължение от 26.11.2022 г. по ч.гр.д. № 61134 от 2022 г. по описа на СРС за сумата от 10 000 лева, представляваща сбор от незаплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна защита и съдействие от 08.12.2021 г., 18.03.2022 г. и 05.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението /10.11.2022 г./ до окончателното плащане. С оглед подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за вземанията, предмет на заповедта. В исковата молба се твърди, че ищцата е адвокат от САК, вписана в регистрите на ВАС с личен № 1900080810, с адрес на упражняване на дейността /адрес на кантората/ в гр. София. По повод адвокатската й дейност ответницата Е. посетила кантората й през есента на 2020 г. за консултация, като впоследствие я упълномощила за процесуален представител по съдебни дела. В тези отношения на адвокат-клиент сключили и процесните договори, както следва: договор по гр.д. № 553/2020 г., СРС, ГО, 90 с-в, сключен на 08.12.2021г. - за сумата от 4000 лв.; договор по нчхд № 7640/2021 г., СРС, НО, 122 с-в от 18.03.2022г. - за сумата от 3000 лв. и договор по нчхд № 13139/2021 г., съединено с нчхд № 12825/2021 г. на СРС, НО, 13 с-в от 05.04.2022 г. - за 3000 лв. По така описаните договори твърди да е представлявала ответницата пред СРС по съответните дела, както следва: по договор от дата 08.12.2021 г. предоставила услуга процесуално представителство по гр.д. № 553/2020г. на СРС, ГО, 90 св, с уговорено възнаграждение от 4000 лв. главница, а за ответницата възникнало задължението да я заплати до дата 30.04.2022 г. на адреса на кантората й; по договор от дата 18.03.2022 г., предоставила услуга за процесуално представителство и защита на подсъдимата Е. по НЧХД № 7640/2021г., СРС, НО, 122 с-в, с уговорено възнаграждение в размер на 3000 лв. главница, с падеж на плащането до 15.05.2022 г., което задължение следвало да се плати на адреса на кантората й; по договор, сключен на дата 05.04.2022 г. по НЧХД № 13139/2020г., съединено с НЧХД №12825/2021г., СРС, НО, 13 с-в с уговорено между страните адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. главница, осъществила защита на отвеницата Е., в процесуално качество на подсъдима по цитираното НЧХД, а за нея възникнало задължението да заплати до дата 15.05.2022 г. на адреса на кантората уговорения хонорар. Поддържа се, че ответницата се е отказала от услугите й без да я уведоми по делата пред 13. с-в и 122. с-в. Твърди, че с ответницата са в обтегнати отношения, възникнали след действията й по дела, които не е уведомена, че води, но е сочила адреса на кантората й за получаване на книжа без нейно знание и съгласие. Ответницата не я уведомила, че е оттеглила пълномощията й във връзка с изпълнението на договора пред 90. с-в, пред който внесла писмени бележки и делото приключи с решение. Твърди, че е предоставила услугата по процесните договори, а ответницата се отказала от договорите без основателна причина, поради което дължала плащане на уговорените възнаграждения. Ответникът С. Р. Е., чрез адв. А. И., е депозирала писмен отговор на исковата молба. Твърди, че е заплатила изцяло уговорените адвокатски хонорари на ищцата. Излага съображения, че по пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 18.03.2022 г. по НЧХД № 7640/2021 г. на 122. с-в, НО, СРС, ответникът С. Е. е заплатила изцяло хонорара в размер на 3000 лева в деня на подписване на същите. С молба от 26.05.2022 г. до СРС 122. състав по НЧХД № 7640/2021 г. адвокат М. М. уведомила съда, че има сериозни разминавания в линията на защита с ответника С. Е., като заявила, че не може да продължи да я защитава, но в същата тази молба никъде не се споменавало, че С. Е. не е заплатила уговорения адвокатски хонорар. Поддържа се, че освен че уговореният хонорар е заплатен от С. Е., адвокат М. не е осъществила дължимата, необходима и задължителна правна защита и съдействие по делото и не е изпълнила такава. Впоследствие С. Е. упълномощила друг адвокат и в рамките на следващо заседание делото било прекратено с помирение между страните. Относно пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 05.04.2022 г. по НЧХД № 13139/2020 г. на 13. с-в, НО, СРС, ответникът С. Е. твърди, че е заплатила изцяло хонорара в размер на 3000 лева в деня на подписване на същите. С молба от 26.05.2022 г. до СРС 13. състав по НЧХД № 13139/2020 г. адвокат М. М. уведомила съда, че има сериозни разминавания в линията на защита с ответника С. Е., като заявява, че не може да продължи да я защитава. В същата тази молба никъде не се споменавало, че С. Е. не е заплатила уговорения адвокатски хонорар. Освен че уговореният хонорар е заплатен от С. Е., адвокат М. не е осъществила дължимата, необходима и задължителна правна защита и съдействие по делото и не е изпълнила такава, а адвокатски хонорар й е заплатен. В последствие С. Е. упълномощила друг адвокат и в рамките на следващо заседание делото е прекратено с помирение между страните. Относно пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 08.12.2021 г. по гр.дело № 553/2020 г. на 90. с-в, ГО, СРС, ответникът С. Е. е заплатила изцяло хонорара в размер на 4000 лева в деня на подписване на същите. Адвокат М. е предоставила списък с разноски по гр. дело № 553/2020 г. 90 с-в, СРС, като е посочила, че е получила адвокатски хонорар в размер на 4000 лева, с което ищцата изцяло потвърждавала заплатения й хонорар от С. Е., като отново адвокат М. не изпълнила поетия ангажимент към С. Е. за правна помощ и дори не подала писмена защита в установения срок от съда. Ответницата твърди, че е упълномощила друг адвокат, който предоставя писмена защита по делото. Тоест, и в този случай адвокат М. не е осъществила дължимата, необходима и задължителна правна защита и съдействие по делото. След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и като съобрази предмета на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намира следното от фактическа страна: Към исковата молба на М. М. са представени, както следва: 1/ договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 18.03.2022 г., съгласно който М. М., в качеството й на адвокат, се е задължила да предостави на С. Е., в качеството й на клиент, услуга за процесуално представителство по НЧХД № 7640/2021 г. по описа на СРС, НО, 122. състав, до приключването му пред първа инстанция. Посочено е, че е уговорено възнаграждение в размер на 3000 лв., платимо до 15.05.2022 г. Договорът и пълномощното са подписани от двете страни; 2/ договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 08.12.2021 г., съгласно който М. М., в качеството й на адвокат, се е задължила да предостави на С. Е., в качеството й на клиент, услуга за процесуално представителство по гр. д. № 553/2021 г. по описа на СРС, ГО, 90. състав, до приключването му пред първа инстанция. Посочено е, че е уговорено възнаграждение в размер на 4000 лв., платимо до 30.04.2022 г. Договорът и пълномощното са подписани от двете страни; 3/ договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 05.04.2022 г., съгласно който М. М., в качеството й на адвокат, се е задължила да предостави на С. Е., в качеството й на клиент, услуга за процесуално представителство по НЧХД № 13139/2020 г., съединено с НЧХД № 12825/2021 г. по описа на СРС, НО, 13. състав, до приключването му пред първа инстанция. Посочено е, че е уговорено възнаграждение в размер на 3000 лв., платимо до 15.05.2022 г. Договорът и пълномощното са подписани от двете страни. В съдебно заседание СРС е констатирал идентичност между представените от ищцата по делото копия на договори и оригиналите на същите. С отговора на исковата молба ответницата от своя страна е представила идентични договори и пълномощни, които обаче са със заверка на служител на Софийски районен съд, че съответстват на приложения по съответното дело документ. Разликата, в сравнение с представените от ищеца договори, е следната: в договора от 18.03.2022 г. е посочено, че възнаграждението от 3000 лв. е заплатено в брой, а в договорите от 05.04.2022 г. и 08.12.2021 г. не е посочено да е заплатено, както и не е посочен срок за плащане. И тези договори носят подписите на двете страни, като по това също няма спор. Така представените договори съответстват на физически наличните по съответните дела, приобщени като доказателство за послужване. Представена е по делото неоспорена имейл кореспонденция между страните. На 16.11.2021 г. ответницата е изпратила имейл на ищцата, с който заявява, че иска да води дело, като изразява готовност да допълни пълномощно с посочване на хонорар, което да сканира. Установява се, че на 28.01.2022 г. в 20,56 часа ищцата е изпратила на ответницата съдебна практика, а по-късно /в 22,07 часа/ е изпратила втори имейл, в който я пита, дали е проверила обжалвана прокурорска преписка и иска списък на дела, по които ще се явява, с посочени дати и часове. На 26.05.2022 г. ищцата е изпратила на ответницата имейл, в който посочва, че следва да преустановят отношенията си, тъй като ответницата се държи некоректно, извършва неправомерни записи на детето си в кантората на ищцата и в присъствие на свидетел и социален работник, както и има недобросъвестни искания за опити за шиканиране на дела. Изразено е и оплакване, че без знанието и съгласието на ищцата ответницата я е посочила за процесуален представител по дела. Ищцата посочва, че не желае повече да представлява ответницата поради недопустимите искания на последната и отправя искане за заплащане на дължими хонорари. По-късно на същата дата ответницата е отговорила в имейл, че не знае за какво некоректно и престъпно поведение я обвинява ищцата и че е искала професионална защита, която не била получила. Посочила е, че не е искала да шиканира делата, а е чувствала колебания в защитата и липса на сигурност. Изложила е твърдения, че е заплатила всички хонорари, като е помолила да й се изпрати списък за неплатените такива. Изразила е учудване от къде идва негативният тон на ищцата, при положение че не е била злепоставяна или обиждана. На 29.05.2022 г. ищцата е изпратила нов имейл до ответницата, в който описва подробно какъв труд е полагала във връзка с воденето на делата, по които е процесуален представител. Отново е обърнала внимание, че не е съгласна с исканията на ответницата за протакване на дела, „купуване“ на дела и снабдяване с фалшиви медицински документи за отлагане на дела. Изразила е отново и възмущението си от извършен от ответницата незаконен аудио и видео запис в кантората на ищцата. СРС е приобщил за послужване като доказателство гр.д. № 553/2020 г. по описа на СРС, ГО, 90. състав. От същото се установява, че на 07.01.2020 г. С. Е. е депозирала чрез адв. В.В. искова молба срещу А.Я., с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лева. На 26.10.2020 г. ответникът Я. е подал отговор на исковата молба, като е предявил и насрещен иск за сумата от 4000 лева /частично от 20000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди. С молба от 22.11.2021 г. С. Е. е посочила, че оттегля пълномощията на адвокат В. и упълномощава адвокат М. М., като е представено и пълномощно от 08.12.2021 г. На 16.12.2021 г. С. Е. е подала отговор на насрещния иск. Делото е приключило след проведени две открити съдебни заседания /на 20.04.2022 г. и 12.05.2022 г./, на които адв. М. се е явявала и е участвала, като е правила съответни доказателствени искания, оспорвания, вземала е становище по исканията и възраженията на другата страна, задавала е въпроси на трима свидетели и е изложила съображения по съществото на делото в хода на устните състезания. В последното заседание адв. М. е представила подписан от нея списък с разноски за адвокатски хонорар в размер на 4000 лева. В съдебния протокол от това последно съдебно заседание е отразено, че в съдебната зала са присъствали стажанти на адвокат М. – Е.П. и Ж.В.. По делото адвокат М. е получавала копия на документи от същото. На 07.06.2022 г. адвокат М. е изготвила и подала от името на С. Е. писмена защита. Такава защита е подадена и от адвокат А. И. на 30.05.2022 г., който адвокат е бил упълномощен изрично за това действие от С. Е. на 27.05.2022 г. СРС е приобщил за послужване като доказателство НЧХД № 13139/2020 г. по описа на СРС, НО, 13. състав. Същото е образувано по подадена тъжба от А. Я. Я. против С. Р. Е. за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. Делото е протекло в 6 нередовни и 2 редовни открити съдебни заседания. На пет от съдебните заседания С. Е. е била представлявана от адв. Д., като същите са отлагани по различни причини, включително с оглед изразена от страните готовност да уредят извънсъдебно отношенията си. На 29.03.2022 г. С. Е. е депозирала молба, с която уведомява съда, че оттегля пълномощията на адвокат Д. поради лошо представителство и упълномощава адвокат М.. По това дело адвокат М. е участвала на едно съдебно заседание на 06.03.2022 г., като е представила пълномощно за водене на делото до приключването му пред първа инстанция. Посоченото съдебно заседание е било отложено за 07.06.2022 г., тъй като страните са изразили отново желание за извънсъдебно уреждане на спора. На 27.05.2022 г. адвокат М. е подала уведомление, че с подсъдимата Е. имат сериозни разминавания в линията на защита, поради което не може да продължи да я защитава повече в производството. На 01.06.2022 г. С. Е. е упълномощила адв. А. И. да я представлява до приключване на делото пред първа инстанция. Проведено е едно съдебно заседание с участието на този адвокат, като са разпитани свидетели и делото е отложено за разпит на друг свидетел. Впоследствие е депозирана молба от страните, че са се помирили, поради което съдът е прекратил наказателното производство. СРС е приобщил за послужване като доказателство и НЧХД № 7640/2021 г. по описа на СРС, НО, 122. състав, от което се установява, че същото е образувано по подадена тъжба от А. Я. Я. против С. Р. Е. за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. Делото е приключило след четири съдебни заседания, две от които са били редовни. На това дело отново първоначално С. Е. е упълномощила адвокат Д., като същият е участвал в едно съдебно заседание, след което пълномощията му са оттеглени и е упълномощена адвокат М., като е представено и пълномощно от 18.03.2022 г. до приключване на делото пред първа инстанция. Адвокат М. е участвала на двете редовни съдебни заседания, като на едното са събирани доказателства и са разпитвани свидетели, а другото е отложено за довеждане на свидетели. На 27.05.2022 г. адв. М. е депозирала уведомление, с което посочва, че с подсъдимата Е. имат сериозни разминавания в линията на защита, поради което не може да продължи да я защитава повече в производството. В проведено на 22.06.2022 г. открито съдебно заседание С. Е. се е явила и е заявила, че оттегля пълномощията на адвокат М., като упълномощава адвокат А. И., за което е представила и пълномощно от 01.06.2022 г. На това заседание страните са заявили, че водят преговори за извънсъдебно уреждане на отношенията, поради което делото е отложено. В следващо съдебно заседание наказателното производство е прекратено, поради постигнато помирение. За установяване на обстоятелствата, има ли дописване и/или заличаване на текстовото съдържание в договорите за правна защита и съдействие, СРС е приел неоспорено от страните заключение на съдебно-графологична експертиза. Експертът е изследвал оригиналите на пълномощно и договор за правна защита от 05.04.2022 г. и 18.03.2022 г., както и ксерокопие на пълномощно и договор за правна защита от 08.12.2021 г., които са приложени по съответните дела. След направени изследвания и анализи вещото лице достига до извод, че ръкописно изписаните буквени и цифрови текстове в пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 18.03.2022 г. и от 08.12.2021 г. са изпълнени от две различни лица. В договора и пълномощното от 18.03.2022 г. ръкописно изписаният текст: „122 с-в, СРС, НО“, „по нчхд № 7640/2021 г., 122 с-в, НО, СРС“, „в брой“, е изпълнен от М. М.. По отношение на договор за правна защита и съдействие от 08.12.2021 г. и пълномощното към него експертът е констатирал, че ръкописно изписаният текст: „гражданско дело № 553 по опис на СРС, ГО, 90 с-в за 2021 г.“, „първа“, „да извършва всякакви действия“, „процес. пр-во по гр.д. № 533 по описа на СРС, ГО, 90 с-в“, „08.12.2021г.“, е изпълнен от М. М.. Направен е извод, че почеркът, с който са изпълнени всички останали ръкописно изписани буквени и цифрови текстове, вкл. и тези в договор за правна защита и съдействие от 05.04.2022 г. и пълномощното към него, са изписани от С. Е.. Не са установени признаци на манипулация в текстовете на проверяваните документи. В открито съдебно заседание вещото лице дава разяснения, че към момента в България липсва достоверна методика, посредством която да се установи точното време на съставяне на документите, поради което и доколкото в документите, обект на експертизата, е налице почерк на две различни лица (М. М. и С. Е.), то би могъл да се направи извод, че са писани в различно време. Въпреки това експертът сочи, че липсват данни да е налице манипулация в съдържанието на документите. Пред СРС като свидетел е разпитан Ж.В. - стажант по проект на МОН в адвокатската кантора на ищцата в периода март – май 2022 г. Същият заявява, че С. Е. е била в договорни отношения с адв. М. по повод процесуално представителство, защита и съдействие по множество дела. Свидетелят споделя, че в изпълнение на поставени задачи от адв. М. е посещавал лично и със С. Е. деловодство, архив и информация в СРС и СГС. Описва, че съставените между страните пълномощни и договори за правна защита и съдействие са попълвани от адв. М. с посочване на предмет и дописвани от С. Е. с посочване на лични данни, както и обратното. Случвало се е ответницата да носи готови пълномощни и ищцата да попълва само предмета. Споделя още, че е присъствал в открити съдебни заседания по част от делата, водени от адв. М. като процесуален представител на С. Е. пред СРС, 122 състав и 13 състав. Посочва, че е имало случаи, при които ответницата не е искала да се яви по дела, като е искала и ищцата, в качеството й на процесуален представител, да не се яви, за да бъдат отлагани, както и да я снабди с извинителни медицински документи. Разказва и за случай, при който ответницата е записвала ищцата и свидетеля без тяхно знание. Излага, че е присъствал на спорове между страните относно неплатени възнаграждения по сключени договори за правна защита и съдействие. От показанията на свидетеля Е.П. - стажант по проект на МОН в адвокатската кантора на ищцата в периода март – май 2022 г., се установява, че С. Е. е била в договорни отношения с адв. М. по повод процесуално представителство, защита и съдействие по множество дела. Свидетелят споделя, че е извършвала справки във връзка с делата на С. Е., присъствала е в открито съдебно заседание на дело пред СРС, ГО, подготвила е проект на писмена защита и е проучвала практика на СЕС. Споделя, че С. Е. изразила несъгласие да бъде депозирана писмена защита, но въпреки това такава била депозирана в съда от адв. М.. Изяснява, че ответницата е имала свои виждания как да се развиват делата, което е пораждало напрежение между страните. Излага, че по различни дела на Е. са били насрочени две открити съдебни заседания пред един и същи състав в сутрешен и следобеден час, като Е. се е явила лично и с адв. М. на сутрешното заседание, но е отказала да се яви на следобедното заседание, като е изявила желание и адв. М. също да не се явява и да се потърси начин заседанието да бъде отложено. Описва, че е присъствала на спорове между страните относно неплатени възнаграждения по сключени договори за правна защита и съдействие. От показанията на свидетел М. К., приятелка на ответницата С. Е., се установява, че С. Е. е била в договорни отношения с адв. М. по повод процесуално представителство, защита и съдействие, тъй като имала заведени множество дела. Свидетелят споделя, че е посещавал адвокатската кантора на адв. М., заедно със С. Е. няколкократно, като при едно от посещенията адв. М. дала на С. Е. няколко празни бланки на пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в които Е. следвало да попълни личните си данни, но без да полага подпис. Споделя, че е присъствала два пъти на извършвани от С. Е. към адв. М. плащания на адвокатско възнаграждение, но адв. М. не издала разписка за това. Излага, че Е. е извършвала и плащания в брой на адв. М. за явяване в открито съдебно заседание, за което също не видяла да е издадена разписка. Отрича да й е известен точният размер на извършените плащания, но прави предположение, че сумата е била около 2000 лева, както и плащания от по 200 лева за явяване в открито съдебно заседание. Излага, че С. Е. е сменила няколко адвокати поради това, че не била удовлетворена от резултата по водените дела. Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи: Предявени са искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 286 от ЗЗД, вр. чл. 36 от ЗА – за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцата адвокатски хонорари по три договора за правна защита и съдействие. В тежест на ищеца е да докаже, че е сключил твърдените договори за правна защита и съдействие, че е изпълнил точно задълженията си по тях съобразно уговореното и размерът на уговорените възнаграждение, а ответницата следва да докаже, че е извършила плащане, респективно наличие на основание за неплащане. По делото е установено и не е спорно, че между страните са били сключени следните договори: 1/ договор за правна защита и съдействие от 18.03.2022 г., съгласно който М. М., в качеството й на адвокат, се е задължила да предостави на С. Е., в качеството й на клиент, услуга за процесуално представителство по НЧХД № 7640/2021 г. по описа на СРС, НО, 122. състав, до приключването му пред първа инстанция, при уговорено възнаграждение в размер на 3000 лв.; 2/ договор за правна защита и съдействие от 08.12.2021 г., съгласно който М. М., в качеството й на адвокат, се е задължила да предостави на С. Е., в качеството й на клиент, услуга за процесуално представителство по гр. д. № 553/2021 г. по описа на СРС, ГО, 90. състав, до приключването му пред първа инстанция, при уговорено възнаграждение в размер на 4000 лв.; 3/ договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 05.04.2022 г., съгласно който М. М., в качеството й на адвокат, се е задължила да предостави на С. Е., в качеството й на клиент, услуга за процесуално представителство по НЧХД № 13139/2020 г., съединено с НЧХД № 12825/2021 г. по описа на СРС, НО, 13. състав, до приключването му пред първа инстанция, при уговорено възнаграждение в размер на 3000 лв. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба на ответницата С. Е. следва да се посочи, че в срока за отговор на исковата молба тя не е правила оспорвания да е сключвала /вкл. да е подписвала/ процесните договори с посоченото по-горе съдържание, както и не е твърдяла същите да са нищожни. Напротив – изрично е заявила, че е заплатил възнагражденията по тези договори, като е въвела оспорвания, че ищцата не е осъществила пълния обем от уговорената защита и съдействие по съответните дела, както и че е представила по делото договори, които не отговарят на действителното фактическо положение в частта им относно удостоверяването на плащането на процесните суми. По предмета на договорите, подписите на страните и уговорените възнаграждения не е бил формиран спор пред СРС, независимо коя страна кой елемент от съдържанието им е попълвала. Такъв спор не се твърди и установява и в извънсъдебните отношения между страните. От съдебно-почерковата експертиза е установено, че в договорите няма признаци на заличаване и/или манипулиране на текстове от съдържанието им. В първото открито съдебно заседание пред СРС ответницата дори е изразила готовност да се споразумее с ищцата, ако исковете бъдат оттеглени. Поради тази причина следва да се приеме, че между страните са съществували облигационни правоотношения по процесните три договора за правна защита с посоченото по-горе съдържание. Щом е било постигнато съгласие по същественото съдържание на договорите, то са възникнали валидни облигационни правоотношения, а възраженията на С. Е. в обратната насока във връзка с дописването на договорите и валидността им са неоснователни, а и преклудирани, тъй като не са били направени своевременно пред СРС. Съдът приема, че по ГД № 553/2020 г. по описа на СРС, ГО, 90. състав ищцата е изпълнила изцяло задълженията си съобразно уговореното, като е осъществила процесуално представителство в полза на ответницата до приключване на делото пред първа инстанция. Установено е, че със съдействието на ищцата М. по това дело ответницата Е. е депозирала мотивиран отговор на насрещен иск, като М. М., в качеството си на адвокат, е участвала на проведените две открити съдебни заседания /на 20.04.2022 г. и 12.05.2022 г./, като е правила съответни доказателствени искания, оспорвания, вземала е становище по исканията и възраженията на другата страна, задавала е въпроси на трима свидетели и е изложила съображения по съществото на делото в хода на устните състезания. Установено е също така, че ищцата М. е получавала копия от документи по делото, а накрая е изготвила и депозирала писмена защита. Без значение е фактът, че първоначално С. Е. е била упълномощила адвокат В.В., която е подала от нейно име искова молба, а впоследствие е упълномощила адвокат А. И. изрично за подаване на писмена защита. Страната може да избира от колко адвокати да бъде защитавана по едно дело, в кой момент да ги упълномощи и на какво възнаграждение да се съгласи. Не е установено по това гражданско дело ищцата М., като адвокат, да не е изпълнила задълженията си и да са налице каквито и да било основания за неплащане на уговореното възнаграждение. Не се установява същата да се е отказвала да участва /още повече неоснователно/, тъй като е осъществила представителство от момента, в който е била упълномощена, до приключването на делото пред СРС, както е уговорено в договора. Виждането на ответницата Е., изразено и в представена имейл кореспонденция, че ищцата М. не я защитава по най-правилния начин, че има разминаване в линиите на защита и че се е разпаднало доверието между страните, е общо заявено, без изложени конкретни факти и не е подкрепено от доказателства. Няма доказателства, които да водят до извод, че по това дело ищцата, като адвокат, е бездействала или не е действала по добросъвестен и професионален начин. Следва да се посочи, че по силата на адвокатския договор адвокатът не се задължава да постигне определен резултат, а единствено да предоставя услуга по процесуално представителство, каквато в случая е изпълнена в пълен обем. Дори клиентът да не е доволен от крайния резултат на съответното дело, той дължи възнаграждение, още повече, че изходът на делото не зависи само или преимуществено от действията на адвоката. По делото е установено, че за представителството по това производство е уговорено възнаграждение в размер на 4000 лв., като настоящият състав приема, че ответницата Е. не доказва да е заплатила същото на ищцата. Подобно плащане не е удостоверено в представените договори за правна защита от 08.12.2021 г. Представеният списък за разноски не може да се приеме като доказателство, удостоверяващо плащането на тази сума. Списъкът е изготвен от ищцата М., в качеството й на процесуален представител на ответницата Е.. Отделно от това, списъкът на разноските нито удостоверява тяхното извършване, нито съдържа искане за присъждането им, а само ги посочва, за да улесни съда при определянето на подлежащата на възстановяване част от тях в зависимост от изхода на делото - в този смисъл: Определение № 300 от 20.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 245/2012 г., IV г. о., ГК; Определение № 585 от 5.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4677/2017 г., IV г. о., ГК и др. Показанията на св. М. К. също не дават конкретна информация за извършено плащане на възнаграждението по този договор за това дело. Поради тази причина, възнаграждението от 4000 лв. за процесуално представителство по гр. д. № 553/2020 г. по описа на СРС, 90 състав е дължимо от ответницата на ищцата в пълен размер. Като е уважил този иск, СРС е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в тази част. По отношение на НЧХД № 7640/2021 г. по описа на СРС, НО, 122 състав, както и НЧХД № 13139/2020 г. по описа на СРС, НО, 13 състав съдът приема, че ищцата е изпълнявала задълженията си съобразно уговореното от упълномощаването до момента, в който доверието между страните се е разколебало и са възникнали конфликти. Без значение е, че ответницата Е. е била ангажирала и други адвокати по съответните дела, както и че ищцата М. не е участвала от самото начало. И тук следва да се посочи отново, че страната може да избира от колко адвокати да бъде защитавана по едно дело, в кой момент да ги упълномощи и на какво възнаграждение да се съгласи. Установено е в производството, че по НЧХД № 13139/2020 г. по описа на СРС, НО, 13 състав ищцата М., като адвокат, е осъществила представителство на ответницата Е. от момента, в който е била упълномощена, като е участвала на едно съдебно заседание на 06.03.2022 г., което е било отложено за 07.06.2022 г., тъй като страните са изразили отново желание за извънсъдебно уреждане на спора. По НЧХД № 7640/2021 г. по описа на СРС, НО, 122 състав също е установено, че ищцата М., като адвокат, е осъществила представителство на ответницата Е. от момента, в който е била упълномощена, като е участвала на двете редовни съдебни заседания. Настоящият състав приема, че отказът от пълномощие на ищцата М. по цитираните НЧХД № 13139/2020 г. по описа на СРС, НО, 13 състав и НЧХД № 7640/2021 г. по описа на СРС, НО, 122 състав се дължи на влошените взаимоотношения с клиента /ответницата Е./, който е искал да се извършват действия в нарушение на закона и Етичния кодекс на адвоката, а именно – да се намира начин за отлагане на дело, по което С. Е. е била страна, а М. М. адвокат, вкл. чрез намиране на неистински медицински документи. Допълнително е установено, че ответницата е извършвала действия по неразрешено записване на ищцата при провеждани работни срещи в кантората й, което също се е отразило негативно на отношенията между страните, а отношенията адвокат-клиент се градят основно на принципа на доверието. Доказателство за изложеното са както свидетелските показания, така и имейлите от м.05.2022 г., които подкрепят показанията. От представена и неоспорена имейл кореспонденция се установява, че в периода 25.05.2022 г. – 29.05.2022 г. ищцата е изразила несъгласие с желания на ответницата да се правят опити за отлагане на дела по неправомерен и неетичен начин, вкл., чрез снабдяване с фалшиви медицински документи, както и да се „купуват“ съдии. Изложила е и оплаквания, че е възмутена от извършвани от ответницата неразрешени записи на срещи в кантората на ищцата, на които са обсъждани въпроси във връзка с водените дела. Представени са и уведомления по процесните наказателни дела, с които ищцата заявява, че има сериозни разминавания в линията на защита с ответницата, поради което не може повече да я представлява. Свидетелят Ж.В., който е бил на стаж в кантората на ищцата по времето, когато между страните е имало договорни отношения, също споделя, че е имало случай, при който ответницата не е искала да се яви по дело, като е искала и ищцата, в качеството й на процесуален представител, да не се яви, за да бъде отложено, както и да я снабди с извинителни медицински документи. Разказва и за случай, при който ответницата е записвала ищцата и свидетеля без тяхно знание. Свидетелят Е.П. – стажант в кантората на ищцата, също изяснява, че ответницата е имала свои виждания как да се развиват делата, което е пораждало напрежение между страните, като е била свидетел и на случай, при който ответницата Е. не е искала да се яви на съдебно заседание и е убеждавала и ищцата /като нейн адвокат/ също да не се яви, за да бъде отложено делото. Преценката на тези доказателства в съвкупност води до извод, че поведението на С. Е. е породило конфликт с М. М., като така се е разколебало необходимото доверие между тях в създаденото отношение на клиент и адвокат. Следва да се посочи, че съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗА разговорите по време на срещите между адвоката и клиента не могат да се подслушват или записват. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод за конкретно неправомерно, неетично или непрофесионално поведение от страна на М. М., което да е било причина за преустановяване на отношенията й с клиента. Не се установява по посочените наказателни дела ищцата М., като адвокат, да не е изпълнила задълженията си и да са налице каквито и да било основания за неплащане на уговорените възнаграждения. Виждането на ответницата, изразено и в представена имейл кореспонденция, че ищцата не я защитава по най-правилния начин, че има разминаване в линиите на защита и че се е разпаднало доверието между страните, е общо заявено, без изложени конкретни факти и не е подкрепено от доказателства. Няма доказателства, които да водят до извод, че по тези дела ищцата, като адвокат, е бездействала или не е действала по добросъвестен и професионален начин. И тук важи казаното по-горе, че по силата на адвокатския договор адвокатът не се задължава да постигне определен резултат, а единствено да предоставя услуга по процесуално представителство, каквато в случая е изпълнена в пълен обем. Дори клиентът да не е доволен от крайния резултат на съответното дело, той дължи възнаграждение, още повече, че изходът на делото не зависи само или преимуществено от действията на адвоката. Не се доказва по процесните наказателни дела ищцата да действала по начин, който да разрушава доверието или да води до разминаване на линиите на защита. Фактът, че наказателните дела са приключили с помирение, не обосновава извод, че ищцата М. М. не е изпълнила задълженията си по осъществяване на процесуално представителство или е действала непрофесионално. Допълнително в тази връзка следва да се посочи, че по делото пред 13. състав страните са изразявали желание за помирени, както преди упълномощаването на адвокат М., така и след него. По двете наказателни дела не се установява адвокат М. да е създавала пречки за постигане на помирение и да е станала причина за влошаване на отношенията между страните и прекратяване на пълномощията в нейна полза. От така изложеното се налага извод, че отказът на адвоката от пълномощията по двете процесни наказателни дела е основателен и същият има право на възнаграждение в пълен размер съобразно уговореното в съответните договори. Договорът за правна защита и съдействие с адвокат е разновидност на договора за поръчка, при който едно лице - адвокат се задължава да извърши определени действия /правни консултации, изготвяне на договори и други документи и/или процесуално представителство/ срещу възнаграждение. Към уредбата на тези правоотношения е приложима общата уредба на договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД, но и специалните правила на Закона за адвокатурата. В отклонение на общото правило, установено в чл. 286 ЗЗД, възнаграждението по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата. В Закона за адвокатурата не е предвидена възможност за лишаване на адвоката от правото му да получи уговореното възнаграждение, нито намаляването на това възнаграждение при частично или некачествено изпълнение на задължението на адвоката. Единствената допусната от закона хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение се съдържа в разпоредбата на чл. 35, ал. 4 от ЗА, когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката без възможност същото да продължи, какъвто не е настоящият случай. Възможност за редуциране на адвокатското възнаграждение до размера на положения труд е предвидена в чл. 26, ал. 2 от ЗА – само когато е налице основателно оттегляне на пълномощията от възложителя, като при неоснователно оттегляне адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер. При липса на поискано разваляне на договора при констатирано неточно изпълнение в хода на изпълнение на поръчката, то предвиденото възнаграждение се дължи /в този смисъл Решение № 482 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 1486/2010 г. на ВКС, IV г. о./. По аргумент от цитираната норма на чл. 26, ал. 2 от ЗА, при основателен отказ от пълномощия, какъвто е настоящият случай, възнаграждението не следва да бъде намалявано. С поведението си ответницата Е. е накърнила доверието между страните, което е мотивирало ищцата М. да се откаже от пълномощията и да не изпълни уговореното в пълен обем по двете наказателни дела. В случая довереникът е изпълнявал добросъвестно и в съответствие с принципите на адвокатската професия задълженията си по сключените с ответницата договори до момента, в който отношенията между тях са се влошили поради недобросъвестни искания и поведение на ответницата. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че ищцата, като адвокат, е станала причина за разпадане на доверието между страните, тъй като не се установяват каквито и да било непрофесионални действия от нейна страна. Оплакванията на ответницата Е. в тази насока са общи, неконкретизирани и недоказани, като съдът не може да изгражда изводите си на предположения. Показанията на свидетеля М. К. също не внасят конкретика в установяването на конкретно непрофесионално поведение от страна на М. М.. Свидетелката посочва единствено, че ответницата е сменяла няколко адвокати, тъй като не била удовлетворена от резултатите. Така изложеното е крайно недостатъчно за формиране на извод, че ищцата М. е станала причина за влошаване на отношенията между страните и разпадане на доверието между тях. Както се посочи, задълженията на адвоката не са за постигане на резултат. Във връзка с гореизложеното е и нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗА съгласно която защитникът не може да се откаже от поетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини, какъвто именно е настоящият случай. Аргумент, че ищцата има право на възнаграждение по двете наказателни дела, по които основателно се е отказала от пълномощия, са и разпоредбите на ал. 2 и 3 на чл. 35 от ЗА, според които повереникът може да се откаже от поетата защита по уважителни причини, като не дължи връщане на полученото възнаграждение. Тези норми са приложими по аналогия и за настоящия случай. Всичко гореизложено води до извод, че ответницата дължи на ищцата заплащане на възнаграждения за наказателните дела в пълен размер. По НЧХД № 7640/2021 г. по описа на СРС, НО, 122 състав е уговорено възнаграждение в размер на 3000 лв. Съдът приема, че ответницата е заплатила на ищцата това възнаграждение. На първо място, по делото е налице договор от 18.03.2022 г., който е подписан от двете страни и в него изрично е отразено, че тази сума е „внесена“, като ищцата собственоръчно е изписала думата „в брой“, което обстоятелство се установява и от съдебно-почерковата експертиза. В тази част договорът служи за разписка и следва да се приеме, че сумата е платена. Действително, от експертизата се установява, че ответницата е изписала самата сума, но не може да се установи, дали това е станало преди или след изписване на думата „в брой“. Същевременно обаче, макар сумата да е изписана от ответницата, договорът е подписан и от двете страни, при посочване, че тази сума е „внесена“, като съдът приема, че, изписвайки собственоръчно думата „в брой“, ищцата е потвърдила, че е получила тази сума. В случай, че не е получавала плащане, ищцата М., като адвокат, който е професионалист, не е следвало да изписва думата „в брой“, още повече предварително. Фактът на плащане не е опроверган, поради което следва да се приеме за установен. Налага се извод, че този иск е неоснователен и, като го е отхвърлил, СРС е постановил правилно решение, което следва да се потвърди в тази част. По НЧХД № 13139/2020 г по описа на СРС, НО, 13 състав е уговорено възнаграждение в размер на 3000 лв., като не се доказва ответницата да е заплатила същото, поради което следва да бъде осъдена да го заплати на ищцата. Показанията на св. К. не носят информация за реално плащане по този договор, а са твърде общи. СРС е уважил този иск само за 400 лева, като го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 3000, поради което решението му в тази част следва да се отмени и вместо това да се постанови ново решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцата разликата от 2600 лв. По разноските: С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни, като следва да се преразпредели отговорността за разноски пред СРС, вкл. за заповедното производство, като решението на СРС бъде отменено, респективно потвърдено в съответните му части. В заповедното производство ищцата е заплатила държавна такса в размер на 200 лв., като с оглед изхода на делото ответницата следва да й заплати 140 лева. СРС е присъдил 88 лева, поради което в тази част решението му следва да се потвърди, като бъдат присъдени още 52 лева. Ответницата не претендира и не е извършвала разноски. В исковото производство на първа инстанция ищцата М. е заплатила държавна такса в размер на 200 лева и 400 лева депозит за съдебна експертиза, като съобразно уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да й заплати разноски в размер на 420 лева. СРС е присъдил 264,79 лева, поради което решението му в тази част следва да се потвърди, като бъдат присъдени още 155,21 лева. В три заседания пред СРС ищцата е представлявана и от адвокат М.Т. безплатно /като колега/ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, за което е представен договор от 28.02.2024 г. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, броят проведени съдебни заседания и участието на процесуалния представител на ищцата. Съразмерно на уважената част от исковете ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на адвоката 840 лева. СРС е присъдил 682 лева, поради което решението му в тази част следва да се потвърди и да бъдат присъдени още 158 лева. Ответницата е заплатила депозит за съдебна експертиза в размер на 700 лева, като съобразно отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да й заплати 210 лева. Настоящият съд се съгласява с мотивите на СРС, че не се доказва реално заплащане на адвокатски хонорар в полза на адвокат А. Т. И.. СРС е присъдил 392 лева, поради което решението му следва да бъде отменено за разликата над 210 лв. до 392 лв. и да се потвърди за сумата до 210 лева. Във въззивното производство въззивницата М. има право на разноски съобразно основателната част на въззивната й жалба. Същата е заплатила държавна такса в размер на 112 лева и според изхода на делото другата страна С. Е. следва да бъде осъдена да й заплати 52 лева. В единственото открито съдебно заседание пред СГС въззивницата М. е представлявана от адвокат М.Т. безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, за което е представен договор от 29.05.2026 г. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото във въззивното производство, материалния интерес, броят проведени съдебни заседания и участието на процесуалния представител на ищцата. Съразмерно на основателната част от въззивната жалба другата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на адвоката 185,71 лева. Въззивната жалба на С. Е. е изцяло неоснователна, поради което същата има право на разноски само във връзка със защитата по въззивната жалба на М. М. - съразмерно на неоснователната част на същата. С. Е. е представила договор за правна защита и съдействие от 31.03.2025 г., в който е удостоверено, че е заплатила на адвокат А. Т. в брой сумата от 300 лева. Посочено е, че възнаграждение в размер на 3000 лева е платимо по банков път, за доказването на което е представено платежно нареждане от 31.03.2025 г. Другата страна своевременно е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като подробно е мотивирало същото в проведеното открито съдебно заседание. Настоящият състав приема възражението за основателно и намира заплатения адвокатски хонорар от общо 3300 лева за прекомерен. Делото пред въззивната инстанция не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, на което адвокат Т. не се е явила, и не са събирани доказателства. Единствените процесуални действия, които е извършила адвокат Т., се изразяват в изготвяне и подаване на мотивирана въззивна жалба и отговор на въззивна жалба, както и на писмена защита. Същевременно, въззивната жалба на С. Е. е изцяло неоснователна. При това положение адекватният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 400 лева, до какъвто размер следва да се намали. С оглед изхода на делото пред въззивния съд М. М. следва да бъде осъдена да заплати в полза на С. Е. разноски за въззивното производство в размер на 214,29 лева. Следва изрично да се посочи, че съгласно Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. По обжалваемостта на решението: Предмет на делото са три обективно кумулативно съединени искове за адвокатски възнаграждения по три отделни договора за правна защита, като цената на всеки иск е под 5000 лева, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Воден от горното, Софийски градски съд