Решение № 216 от 28.7.2023 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 243/2023 г.

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК. Делото е образувано по жалба от пълномощника на Р. М. срещу решение № 22/06.04.23г по гражданско дело № 23/2022г по описа на РС-З.. С посоченото решение е отхвърлен иска на Р.М. срещу "Родопи Еко Проджекс" Е•-гр.З. за заплащане на сума в размер на 1200 лева, представляваща обезщетение по реда на чл. 200 от КТ на претъпени неимуществени вреди, претърпени в резултат на професионална болест- неврит на слуховите нерви/увреждане на слуха/, обуславящо 20 процента СУ, като са присъдени разноски в размер на 450 лева в полза на бюджета на РС-З.. В подадената въззивна жалба е посочено, че решението е неправилно, като съдът не е отчел че професионалното заболяване „увреждане на слуха“ е доказано с решение на ЕР на ТЕЛК № 640/13.08.21г, Съдът неправилно е направил извод, че липсва посочената проф.болест като понятието неврит е идентично с увреждане на слуха, в която посока се произнесъл НЕЛК с ЕР № 1024/13.05.2020г.Поради изложеното е поискана отмяна на решението и уважаване на предявения иск, като се претендират разноски за двете инстанции. От въззиваемия не е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.К.Г., като се поддържа подадената въззивна жалба и се претендират разноски. В съдебно заседание въззиваемият изпраща представител в лицето на адв.К., като същият оспорва жалбата, пледира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски. Съдът, като взе предвид подадената въззивна жалба и съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване на първоинстанционното решение, като същата е допустима и следва да бъдат разгледани по същество. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Р.М., с която са предявени искове с правно основание чл. 200 от К Т против „Родопи Еко проджекст ” АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 1200 лева, ведно със ЗЛ в резултат на претърпяно професионално заболяване "Неврит на слуховите нерви", обуславящо 20 процента СУ за което е издадено на ЕР на ТЕЛК № 640/13.08.21г. В исковата молба е посочено, че ищецът е работил в рудници на Горубсо З. на посочени длъжности в периода от 1976г до 1997г като в резултат на положената работа като подземен работник е получил соченото заболяване в резултат на което търпи постоянен шум в ушите, бучене, и затруднено общуване. Ищецът уточнил в подадена молба от 04.04.22г, че понятието вибрационна болест включва разстройство на нервната система и разстройство на слуха, като същият претендира присъждане на обезщетение не за "ексцес", а за ново професионално заболяване констатирано от ТЕЛК през 2021г, а именно „неврит на слуховите нерви“. В отговора на ИМ ответникът оспорил предявения иск, като не оспорил, че ищецът е работил в рудниците на Горубсо З. ЕАД, чийто правоприемник е ответното дружество.Направено е възражение, че посоченото професионално заболяване „двустранен неврит на слуховите нерви“ е регистрирано през 1992г, като давностният срок за предявяване на иска. От фактическа страна първоинстанционният съд приел за установено, че ищуцът е полагал труд като подземен и надземен работник в рудници Г., Г. и Е.р. в периода от 1976г до 1997г, експлоатирани от дружество Горубсо З. ЕАД, чийто правоприемник е ответника. Спрямо ищеца са издадени няколко експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК. През 2019г е констатирано професионално заболяване "Вибрационна болест първа степен с 10 процента СУ".След обжалване на това ЕР е издадено решение от 2021г на ТЕЛК, като е констатирано наличие на професионално заболяване "Вибрационна болест втора степен с изразен полиневритен, ангионистичен и слухов синдром", като му е определена 20 процента СУ за професионалното заболяване.Съдът направил извод, че след издаване на последното решение на ТЕЛК от 2021г действително има влошаване на здравословното състояние на ищеца по повод констатирано увреждане на слуха, като в тази връзка професионалното заболяване вибрационна болест е във втори стадий, без обаче да е констатирано соченото от ищеца професионалното заболяване неврит на слухов нерв. С оглед на това е отхвърлен иска, като е направен правен извод, че ищецът не страда от соченото в исковата молба професионално заболяване и съдът е ограничен от очертания предмет на делото в ИМ. Въззивният съд намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, предвид на следното: По делото не е спорно, че Р. М. е полагал труд в ответното дружеството (правоприемник на „Горубсо – З.“ ЕАД), като същият е работил като подземен и надземен работник на посочени длъжности в ИМ за времето от 11.10.1976 г. до 01.07.1997 г.. С ЕР от 26.01.2010г на МБАЛ АД-Пловдив на ищеца е определена 10 процента СУ от професионалното заболяване "Вибрационна болест първи към втори стадий.За констатираното увреждане двустранен слухов неврит не е определен процент СУ, тъй като увреждането е социално незначимо.Това професионално заболяване е препотвърдено и в решения на ТЕЛК от 11.01.2011г. и 26.04.2017г. С ЕР на ТЕЛК от 08.11.2019г. е констатирано професионално заболяване "Вибрационна болест първи стадий и СУ от 10 процента, като решението е отменено с решение на НЕЛК от 13.05.2020г. В решението на НЕЛК е прието, че спрямо М. са признати професионални заболявания, съобразно действащата в миналото правна уредба, а именно "Вибрационна болест първа към втори стадий" и "Неврит на слуховите нерви/пр 105/23.05.1991г и решение на ТЕЛК от 07.12.1993г./. В решението на НЕЛК е посочено, че не е обсъдил професионалното заболяване "Двустранен неврит на слуховите нерви", като ЕР на ТЕЛК от 2019г е отменено и са дадени указания за ново преосвидетелстване на М., като се обсъдят противоречивите данни, касаещи заболяването на слуха. На 13.08.2021г е издадено ЕР № 640 на ТЕЛК, като на М. е определена СУ от 20 процента за професионалното заболяване "Вибрационна болест- Втори стадий с изразен полиневритен, ангиодисточичен и слухов синдром".Издаденото решение на ТЕЛК през 2021г. е влязло в законна сила на 12.10.2021г.. С оглед на изложената фактическа обстановка въззивният съд намира, че решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно, предвид на следното: От ищеца е предявен иск по реда на чл. 200ал.1 от КТ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от професионална болест "Неврит на слуховите нерви", обуславяща 20 процента СУ. В нормата на чл. 56 от КСО е дадено легално определение на понятието професионална болест, като към нея се отнасят и усложнението й и късните й последици – т. н. "ексцес" /чл. 56, ал. 3 КСО/. За да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред. Признаването на професионалния характер на заболяването според чл. 62, ал. 3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Съгласно нормите на чл. 3, чл. 10 и чл. 13 от същата Наредба признаването на професионалната болест, към която се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Признаването на определено заболяване за професионална болест, настъпилите усложнения и причинно-следствената връзка с професионалната болест е от изключителна компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Експертното решение на ТЕЛК представлява индивидуален административен акт, доказващ наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, като същото е елемент от фактическия състав за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя по реда на чл. 200 от КТ. През 2021г спрямо М. е издадено ЕР № 640 на ТЕЛК, като му е определена СУ от 20 процента за професионалното заболяване "Вибрационна болест- Втори стадий с изразен полиневритен, ангиодистоничен и слухов синдром". До издаване на това ЕР на ТЕЛК на М. е признато професионална заболяване "Вибрационната болест от локално вибровъздействие първи към втори стадий неврити акустици бил социално незначим със степен на увреждане от 10 процента". Вибрационната болест има три стадия – І /начален/, ІІ /умерено изразен/ и ІІІ /разгънат, изразен/, като в клиничната и трудово-експертната практика се ползват и междинни стадии – І-ІІ /преходен/, ІІ-ІІІ /напреднал, с хронично затегнат ход на протичане. Спрямо ищеца е констатирано усложнение на здравословното състояние, като с решението на ТЕЛК през 2021г е определена по- висока степен на увреждане - вибрационната болест е преминала във втория си стадий поради констатиран полиневритен, ангиодистоничен и слухов синдром.Това обстоятелство дава възможност на ищеца да претендира обезщетяване на вреди в резултат на "ексцес", каквато възможност не е упражнена въпреки дадените указания от първоинстанционния съд. Не може да се направи извод, че ищецът страда от заболяването "Неврит на слуховите нерви", като няма издадено надлежно решение на ТЕЛК или НЕЛК за наличието на подобно заболяване. Поради изложеното законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск по чл. 200 от КТ за обезщетяване на неимуществени вреди, доколкото не е доказано наличието на посоченото професионално заболяване в исковата молба. Не може да се направи извод, че соченото в исковата молба професионално заболяване е идентично /синоним/ с това, посочено в решението на ТЕЛК от 2021г С оглед на изложеното следва да се потвърди постановеното решение на РС-З., като в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 420 лева-заплатено адв.възнаграждение. Воден от изложеното съдът