РЕШЕНИЕ

№ 137

гр. Карлово, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. И. при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело № 20235320101909 по описа за 2023 година Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, вр. с чл.225, ал.2 и чл.296, ал.1 от КТ от И. П. И., ЕГН: •••••••••• от гр. К., ул. „Б.“ №•, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Р. Д.“ № ••, ет. •, офис № •, чрез адв. И. П. против СУ „В. Л.“, ЕИК: ••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „С. п.“ № •, представлявано от директора М. Д. М.. Ищецът твърди, че работил по трудово правоотношение в ответното училище по силата на трудов договор № РД-11-1051/01.09.2021 г. на длъжност „У. в ГЦОУД •-•клас“. На 12.07.2023 г. била издадена Заповед № РД -11-1124/12.07.2023 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 07.09.2023 г. Твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна и в противоречие с приложимите материално правни норми, поради следните причини:

Липса на основание.

Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца било посочено „намаляване обема на работа“. Счита, че такова липсва, а посоченото в процесната заповед било само фиктивно. В процесната заповед било изписано само съдържанието на текста, който се съдържа в КТ, без да се излагат допълнителни мотиви, които са дали основание на директора на ответното училище да прекрати трудовото правоотношение. Въпреки, че това само по себе си не било достатъчен порок, който да повлияе на законосъобразността на издадената заповед, то същият имал значение при преценката дали действително има намаляване обема на работа или такъв липсва.

Твърди, че всички деца, които посещават т. нар. „занималия“ се записвали от родителите им, които подават заявление до 14.09 за съответната година. Въз основа на така подадените заявления се образували и групите с деца, които се обучават от специалисти като ищеца. След като трудовото правоотношение на ищеца било прекратено от 07.09.2023 г., а заповедта била издадена на 12.07.2023 г., възниквал резонният въпрос на база на какви данни директорът на училището е преценил, че има намаляване обема на работа, който се дължи на по-малка бройка деца, които ще посещават занятия.

Именно поради горното счита, че на практика намаляване обема на работа в случая просто липсвало. Както се приемало и в съдебната практика, по естеството си намаляването обема на работата представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите. Това състояние трябвало обективно, фактически да съществува. То обаче не следвало да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Като освен изброените предпоставки било необходимо и това намаляване на обема да е трайно.

В настоящия случай образуването на отделни групи било в правомощията на работодателя, но същите следвало да бъдат с минимален и максимален брой ученици, като дори и да имало по-малко заявления за бройка деца, то това не означавало автоматично намаляване на обема на работа.

С оглед изложеното счита, че основанието посочено в процесната заповед е неправилно и не отговаря на действителното правно и фактическо положение, което правело и самата заповед незаконосъобразна и опорочавало процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца Нарушение на чл. 333, ал. 4 КТ.

Ищецът твърди, че бил член на синдикална организация „Независим учителски синдикат“ и като такъв бил защитен от клаузите на подписания КТД за системата на училищното и предучилищно образование № Д01 - 269/06.12.2022 г. и съдържащия се в него чл. 10, т. 3, който задължавал работодателят при прекратяване на трудово правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ с работник или служител член на синдикална организация, да изисква предварително съгласие на съответната синдикална организация. В настоящия случай това изискване не било спазено или поне на ищеца не му било известно да е било спазено. От него не била поискана информация преди да бъде извършено уволнението дали е член на синдикална организация или не. Нарушаването на защитата при уволнение по см. на чл. 33, ал. 4 КТ водело до незаконосъобразност на извършеното уволнение.

Нарушение на чл. 329 КТ:

При уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, законодателят въвел изрично изискване да бъде направен подбор от работодателя. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца същата идентична с неговата длъжност била заемана от общо 5 служители, включително с него. Именно между всички тях било необходимо да бъде проведена процедура по подбор, която, доколкото на ищеца му било известно, не била направена. Дори и да имало проведена процедура по реда на чл. 329 КТ, то същата била направена чрез въвеждане на субективни критерии за оценка и не отговаряла на изискванията, които законодателството въвежда в тази посока.

Всички описани нарушения правели процесната заповед за уволнение незаконосъобразна. Ответното училище допуснало множество нарушения на трудовото законодателство, като е издало една порочна заповед, която следвало да бъде отменена.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което:

• да признае уволнението му със Заповед № РД-11-1124/12.07.2023 г. на директора М. М. за незаконно и на основание 344, ал.1, т. 1 от КТ да го отмени;

• на основание 344, ал.1, т. 2 от КТ да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност;

• да осъди работодателя на основание чл. 225, ал.2 от КТ д му заплати обезщетение в размер на 498.00 лева за времето, през което работи на по- ниско платена работа – от 07.09.2023 г. – датата на прекратяване на трудовото правоотношение, до 30.10.2023 г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от датата на уволнението до окончателното изплащане на сумите - да осъди работодателя на основание чл. 220, ал. 1 КТ да му заплати обезщетение в размер на 2099, 22 лева, представляващо обезщетение за неспазено предизвестие и съставляващо размера на брутното му трудово възнаграждение за период от 30 дни.

• да осъди работодателя на основание чл. 296, ал. 1 КТ да му заплати сумата от 400 лева, представляваща средства за облекло, които се дължат за календарната 2023 г. и са предвидени като дължимо плащане по силата на чл. 50, ал. 1 от КТД за системата на училищното и предучилищно образование № Д01 - 269/06.12.2022 г. Претендира разноските по делото.

С протоколно определение от 18.03.2024 г. е допуснато по реда на чл.214 ГПК изменение на исковете по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 296, ал. 1 КТ, а производството по иска по чл. 225, ал.2 от КТ е прекратено на осн. чл.233 ГПК. Към момента на устните състезания, искът се счита предявен, както следва:

• за признаване уволнението на ищеца със Заповед № РД-11- 1124/12.07.2023 г. на директора М. М. за незаконно и за отмяната му на основание 344, ал.1, т. 1 от КТ;

• за възстановяване на основание 344, ал.1, т. 2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност;

• за осъждане на работодателя на основание чл. 220, ал. 1 КТ да му заплати обезщетение в размер на 1825.46 лева, представляващо обезщетение за неспазено предизвестие и съставляващо размера на брутното му трудово възнаграждение за период от 30 дни.

• за осъждане на работодателя на основание чл. 296, ал. 1 КТ да му заплати сумата от 5.08 лева, представляваща неизплатен остатък от средства за облекло, които се дължат за календарната 2023 г. и са предвидени като дължимо плащане по силата на чл. 50, ал. 1 от КТД за системата на училищното и предучилищно образование № Д01 - 269/06.12.2022 г. Ответното училище, чрез пълномощника си адв. П. А., оспорва иска.

Не оспорва, че ищецът е работил по трудово правоотношение в СУ „В. Л.“ - гр. К.. На 12.07.2023 г. била издадена Заповед № РД-11-1124/12.07.2023 г., с която на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ се прекратява трудовото му правоотношение с предизвестие, поради намаляване на обема на работата, считано от 15.09.2023 г. Посочената заповед била връчена на ищеца на датата на издаването й – 12.07.2023 г., срещу подпис.

Твърди, че издаването на Заповед № РД-11-1124/12.07.2023 г. било следствие от намаляване обема на работа, дължащо се на намаляване на броя на паралелките в •-ти и •-ти клас и намаляване броя на учениците, попълнили заявление за участие в групи за целодневна организация на учебния ден от •- ти и •-ти клас. През учебната 2022/2023г. в училището имало 4 паралелки в •- ти клас и 5 паралелки в •-ти клас, от които са били сформирани общо 5 групи за целодневна организация: 3 групи в •-ти клас (72 ученици) и 2 групи в •-ти клас (48 ученици). През учебната 2023/2024 г. в училището отново имало 4 паралелки в •-ти клас, но паралелките в •-ти клас /бивш пети през учебната 2022/2023г./ вече били 4, т. е. с една по-малко от предходната година. Същевременно до 30.06.2023 г. за учебната 2023/2024 година в училището били входирани 40 заявления за целодневно обучение в •-ти клас и 45 заявления за участие в целодневна организация на учебния ден в •-ти клас или общо с 35 по-малко от предходната година.

Предвид организацията на учебния процес и факта, че 30.06 е последният учебен ден, а до 15.09 учениците са във ваканция, в Правилника за дейността на СУ „В. Л.“ било предвидено заявленията на учениците за участие в групи за целодневна организация за следващата учебна година да се подават до края на учебните занятия на предходната учебна година – до 30.06, като до 01.09. могат да подават заявления ученици, които се преместват от други училища. Така до 30.06.2023г. били подадени заявленията на учениците за участие в групи за целодневна организация за следващата учебна година.

Твърди, че в съответствие с Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, приета с ПМС № 219 от 05.09.2017 г., и посочената в нея методика за определяне броя на групите за целодневна организация на учебния ден, за учебната 2023/2024 година в училището били формирани 4 групи за целодневна организация на учебния ден: 2 в •-ти клас (40 ученици) и 2 в •-ти клас (45 ученици), т.е. с една група по-малко в сравнение с учебната 2022/2023 г. С оглед посоченото, със Заповед № РД-10-1219/30.06.2023 г. директорът на СУ „В. Л.“ – гр.Карлово назначил комисия, която на основание чл.329 от КТ да подготви и проведе процедура по подбор на педагогически специалисти, заемащи длъжността „Учител в група за целодневна организация на учебния ден в прогимназиален етап на основно образование“, определил критерии за провеждане на процедурата, указал процедурата по подбор да се проведе между всички педагогически специалисти, заемащи тази длъжност, по определените критерии, указал след провеждане на процедурата комисията да представи на директора изготвен протокол, съдържащ предложенията за освобождаване и прекратяване, и възложил контрола по изпълнението на заповедта на ЗДУД на училището, който бил запознат с нея.

Твърди, че на 03.07.2023 г. до всяка от синдикалните организации в училището било отправено уведомление от страна на ответника на основание чл. 333, ал. 4 от КТ във връзка с чл. 10, т. 3 от КТД с искане за предварително съгласие за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ с членовете на съответното синдикално дружество, заемащи длъжността „Учител в група за целодневна организация на учебния ден в прогимназиален етап на основно образование“, което съгласие да послужи в случай, че в резултат на подбора, извършен от назначената за това комисия, последната предложи прекратяване на трудовото правоотношение с някое от лицата.

В изпълнение на Заповед № РД-10-1219/30.06.2023 г. назначената комисия за подбор заседавала на 07.07.2023 г. в сградата на СУ „В. Л.“, на улица „С. п.“ №•, в учителската стая, като провела подбор измежду всички 5 педагогически специалисти, заемащи длъжността „Учител в група за целодневна организация на учебния ден в прогимназиален етап на основно образование“, по предварително определени обективни критерии. Извършена била оценка на всеки един от участващите, на база на която било предложено на директора на училището, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, да бъде освободен от длъжност „Учител в група за целодневна организация на учебния ден в прогимназиален етап на основно образование“ И. П. И.. В тази връзка В. Д. – секретар на Независимия учителски синдикат, заявила, че предвид факта, че И. П. И. членува в синдикалната организация, която тя представлява, и поисканото предварително съгласие за прекратяване на трудово правоотношение по отношение на членовете на синдиката, от името на НУС г-жа В. Д. с подписване на настоящия протокол дала и съгласие да бъде прекратено трудовото правоотношение на И. П. И. по чл.328, ал.1, т.3 от КТ.

За заседанието на комисията бил изготвен писмен протокол, съдържащ предложението, подписан от шестте члена на комисията, който бил представен на директора.

На основание предложението на комисията, на 12.07.2023 г. била издадена Заповед № РД-11-1124/12.07.2023г., с която на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ се прекратява трудовото правоотношение на ищеца с предизвестие. Заповедта била връчена на работника срещу подпис на 12.07.2023 г. Малко преди да изтече срокът на предизвестието – на 07.09.2023г., ищецът отправил молба до административния персонал в училището трудовото му правоотношение да бъде прекратено по-рано от посоченото в заповедта, а именно – считано от 07.09.2023г., тъй като си бил намерил работа в друго училище и трябва да сключи трудов договор незабавно. Искането му било удовлетворено, като е издадена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение със същия номер, дата и съдържание, като единствено датата на прекратяване е в съответствие с искането на ищеца правоотношението да бъде прекратено, считано от 07.09.2023 г. Така срокът на отправеното от работодателя предизвестие не е бил спазен от страна на работника, поради което обезщетение за неспазеното предизвестие за периода от датата на прекратяването – 07.09.2023 г., до датата, на която е следвало да бъде прекратено ТП – 15.09.2023 г., съгласно действащото законодателство, в конкретния случай се дължало от страна на работника в полза на работодателя, а не от работодателя на работника, както неоснователно се претендирало с исковата молба. Същевременно работодателят поискал и получил предварителното съгласие на съответната синдикална организация в образователната институция за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание.

Предвид изложеното, ответникът счита, че не са били допуснати каквито и да било нарушения на трудовото законодателство, като не са налице предпоставки за отмяна на уволнението като незаконосъобразно и възстановяване на ищеца на предишната му работа, както и предпоставки за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ.

Що се отнася до претенцията за заплащане на средства за облекло, то същите били изцяло заплатени на ищеца и не се дължали. Полагащите се средства за представително облекло при ответника се изплащали всяка година след края на месец октомври. Със заповед № РД-10-111/24.10.2023 г. на директора на училището било наредено да се изплати сума в размер на 500 лв. за закупуване на представително облекло за 2023 г., пропорционално на реално отработеното в училището време, считано от 01.01.2023 г., на посочените в заповедта лица, като сумата да бъде изплатена до 15.12.2023 г. В изпълнение на заповедта на 07.12.2023г. по сметка на ищеца била наредена сума в размер на 337.66 лв. за представително облекло, пропорционално на реално отработеното в училището време, считано от 01.01.2023г.

С оглед изложеното, всички искове били неоснователни и следвало да се отхвърлят, като на ответното училище се присъдят направените разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представения трудов договор № РД-11- 1051/01.09.2021 г., че между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на което И. П. И. е работил в СУ „В. Л.“ – гр. К., заемайки длъжност „Учител в ГЦОУД 5-6 клас“.

Представена е Заповед № РД-11-1124/12.07.2023 г. на директора на училището М. М., от която се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 07.09.2023 г. на основание чл. 328, ал.1, т.3 от Кодекса на труда – поради намаляване обема на работа. Заповедта е връчена на същата дата – 07.09.2023 г., срещу подпис на ищеца.

Със заповедта е разпоредено на ищеца да бъде изплатено обезщетение на основание чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск от 18 дни.

От представената Заповед № РД-10-111/24.10.2023г. се установява, че директорът на СУ „В. Л.“ – гр. К. е разпоредил до 15.12.2023 г. да се изплати сума в размер на 500 (петстотин) лева на всяко лице от педагогическия персонал, зам. директора по АСД и главния счетоводител за закупуване на представително облекло за 2023 година, пропорционално на реално отработеното в училището време, считано от 01.01.2023 г. Приложено е платежно нареждане от 07.12.2023г. за заплатени 337.66 лева на И. П. И., с отразено основание за плащане – представително облекло.

Представена е Заповед № РД-10-1219/30.06.2023 г., видно от която директорът на училището е назначил комисия, която на основание чл.329 от КТ да подготви и проведе процедура по подбор на педагогически специалисти, заемащи длъжността „Учител в група за целодневна организация на учебния ден в прогимназиален етап на основно образование“. Със заповедта са определени критерии за провеждане на процедурата и е указано същата да се проведе в периода 01.07.2023 г. – 07.07.2023 г. в сградата на учебното заведение между всички педагогически специалисти, заемащи тази длъжност.

От представените 3 бр. уведомления се установява, че на 03.07.2023 г. до всяка от синдикалните организации в училището е било отправено уведомление по чл. 333, ал. 4 от КТ във връзка с чл.10, т.3 от КТД с искане за предварително съгласие за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ с членовете на съответното синдикално дружество, заемащи длъжността „Учител в група за целодневна организация на учебния ден в прогимназиален етап на основно образование“, един от които е ищецът И. П. И.

Представен е Протокол за провеждане на подбор от 07.07.2023 г. измежду всички 5 педагогически специалисти, заемащи длъжността „Учител в група за целодневна организация на учебния ден в прогимназиален етап на основно образование“. Назначената комисия е поставила оценки на участващите в подбора, като с най-нисък резултат е ищецът. На това основание комисията е предложила да бъде освободен от длъжност именно той. Протоколът е подписан от всички нейни членове, включително и от В. Д. – секретар на Независимия учителски синдикат, която от името на синдикалната организация, в която И. П. И. членува, е дала и съгласие да бъде прекратено трудовото му правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.3 от КТ.

Протоколът е бил представен на директора, който е издал процесната Заповед № РД-11-1124/12.07.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с предизвестие.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която е приета без възражения от страните. От експертното заключение и приложенията към него се установява, че последното брутно трудово възнаграждение, което ищецът И. П. И. е получавал, е в размер на 1825.46 лв. Съгласно издадената Служебна бележка изх.№ 50/05.01.2024 г., ищецът понастоящем работи в ОУ „Хр. Г. Д.“ - с. Р., където брутното му трудово възнаграждение е по-високо – 2016.62 лева.

Вещото лице посочва, че обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за срок от 1 месец е в брутен размер на 1825.46 лв., и сума за получаване 1642.91 лв.

Размерът на полагащите се средства за облекло за 2023 г., пропорционално на отработеното в училището време е 342.74 лв. С Платежно нареждане BD20231207073293585 от 07.12.2023 г. на ищеца са преведени 337.62 лв., т. е. с 5.08 лв. по-малко от дължимата сума.

В качеството на свидетел е разпитана М. А. В. – Зам. директор в СУ „В. Л.“ – гр. К.. Свидетелката заявява, че е била в кабинета на директора, когато в началото на м. септември 2023 г. ищецът е дошъл с молба да бъде освободен от длъжност по-рано от посоченото в заповедта, тъй като си бил намерил работа в училището в с. Р.. Директорът веднага се свързал по телефона с директора на училището в с. Р., който потвърдил, че документите на И. И. са подготвени да започне работа още на същия ден. Съдействали на колегата си и се съгласили да го освободят преди изтичане на предизвестието.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспорваната заповед е издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.

Съгласно посочената норма, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при намаляване обема на работата. В конкретния случай, срокът на предизвестието е 30-дневен.

Съгл. чл. 329, ал. 1 КТ, при закрИ.е на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по- добре.

В настоящото производство, в тежест на работодателя е да докаже законността на уволнението, съобразно хипотезата на приложеното уволнително основание /чл.328, ал.1, т.3 КТ/, а именно – че е налице реално намаляване обема на работа, както и спазване на изискването за подбор, съгласно чл.329 КТ и съобразно законовите критерии за това.

Според характера на дейността на предприятието, намаляването на обема на работата може да се изрази по различен начин. При всички положения обаче, за да бъде намаляването на обема на работа основание за прекратяване на трудовото правоотношение, то трябва да е действително, а не фиктивно и да има сравнително траен характер. Затова наличието на намаляване обема на работата следва да се преценява в сравнение с обема на работата от предишен период, като законодателят не е определил какъв да е по продължителност предишния период – такова определяне не е и възможно, предвид многообразието от възможни хипотези. Но все пак, ако се вземе предвид много кратък период от време, то преценката няма да е правилна, съответно – няма да е налице обективно намаляване обема на работата като основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. При намаляване обема на работа, работодателят има право да уволни работниците или служителите, които изпълняват тази работа, но не и други работници, чиито обем на работа не е намалял. При това, броят на работниците, които може да уволни на това основание трябва да отговаря на намалението на обема на работата.

При упражняването на правото си по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, работодателят е длъжен, съгл. чл. 329, ал. 1 КТ предварително да извърши подбор, с цел да останат на работа работниците и служителите, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

Според задължителната практика на ВКС /Решение от 08.02.2011 г. по гр. д. № 265/2010 г., ІV г.о. на ВКС, Решение от 09.07.2012 г. по гр. д. № 1251/2010 г., ІV г.о. на ВКС и др./ разпоредбата на чл.328, ал.1, т.3 КТ не предвижда нищо друго, освен посочване на основанието за прекратяване на трудовия договор „поради намаляване обема на работата“. Това е въпрос на преценка на работодателя, тъй като се касае за фактическо състояние, обусловено от конкретни причини, което не е необходимо да се установява с изрично приети решения от работодателя. Именно той преценява дали да намали броя на работниците тогава, когато има намаляване обема на работа. За настъпване на предпоставките по чл. 328, ал.1, т.3 КТ е без значение този факт да е констатиран от компетентен орган с нарочен акт. Решение на компетентен орган е задължително да има само когато намалението обема на работа е довело до структурни промени – закрИ.е на отдел, звено или друга структурна единица, каквато хипотеза в настоящото производство няма. Реалното намаляване обема на работа изчерпва фактическия състав на основанието по чл. 328, ал.1, т.3 от КТ.

За осъществяването на законосъобразно уволнение на посоченото основание работодателят следва да докаже, че е налице реално, фактическо намаляване обема на работата в определен отдел, звено в предприятието към момента на уволнението на служителя и връзката между намаляване на работата и трудовата функция на уволненото лице. Задължително трябва да бъде доказано и наличието на трайно и осезаемо намаляване обема на работата, обхващащо по-продължителен период от време, което да е довело до отпадане необходимостта от осъществяване на точно определена трудова дейност на съответния работник/служител.

Поради изричното оспорване в настоящия случай от страна на ищеца на законността на уволнението, като се твърди, че реално липсва твърдяното от работодателя намаление в обема работа, в тежест на ответника в производството е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е осъществен фактическият състав на чл. 328, ал.1, т.3 от КТ.

От представените по делото писмени доказателства съдът намира за доказано по категоричен начин твърдението на работодателя, че е налице трайно намаляване обема на работата за учебната 2023/2024 година в сравнение с предходната 2022/2023 година, което намаляване е съотносимо към трудовата дейност, извършвана от ищеца.

С отговора на исковата молба са представени справки от Национална електронна информационна система за предучилищно и училищно образование /НЕИСПУО/ за брой паралелки и за брой групи за целодневна организация на учебния ден за учебната 2022/2023 г. и за учебната 2023/2024 г. От същите е видно, че в сравнение с учебната 2022/2023г. броят на паралелките в •-ти и •-ти клас през учебната 2023/2024 г. и броят на учениците, попълнили заявление за участие в групи за целодневна организация на учебния ден от •-ти и •-ти клас, е намалял. През учебната 2022/2023г. в училището е имало 4 паралелки в •-ти клас – общо 72 ученици и 5 паралелки в •-ти клас – общо 48 ученици. През учебната 2023/2024 г. в училището отново е имало 4 паралелки в •-ти клас, но паралелките в •-ти клас са били 4 т. е. с една по-малко. Същевременно до 30.06.2023 г. за учебната 2023/2024 година в училището са били входирани 40 заявления за целодневно обучение в •-ти клас и 45 заявления за участие в целодневна организация на учебния ден в •-ти клас или общо с 35 по-малко от предходната година.

Съдът намира, че в случая са били налице предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ и ответникът доказа правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение, на посоченото безвиновно основание.

Според установената съдебна практика, изразена в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК, преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.

От доказателствата по делото е видно, че подборът е извършен от комисия, предварително определена от директора на учебното заведение. Решението да бъде уволнен именно ищецът е обосновано с обективни критерии за справяне с работата – квалификация и ефективност. От петимата служители, участващи в подбора, обобщената оценка на ищеца е най-ниска и то със значителна разлика от класирания преди него участник. Изготвеният протокол е подробен и мотивиран и съдържа законово изискуемото съгласие на съответната синдикална организация.

Ето защо съдът приема, че от представените доказателства може да се направи категоричен извод, че подборът е обективен и че действително са останали на работа по-квалифицираните от ищеца работници и по-добре изпълняващи своята работа.

Предвид изложеното, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – да бъде признато уволнението на ищеца за незаконосъобразно, като бъде отменена Заповед № РД-11-1124/12.07.2023 г., издадена от ответника следва да се отхвърли като неоснователен.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е конститутивен и с него се упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя. Предвид неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, този иск също следва да се отхвърли като неоснователен.

Като неоснователен следва да се отхвърли и искът по чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да му заплати на ищеца сумата от 1825.46 лева, представляващо обезщетение за неспазено предизвестие и съставляващо размера на брутното му трудово възнаграждение за период от 30 дни.

Съгласно чл. 328, ал.1 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 – в случая 30 дни. Работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328 КТ и без да отправя предизвестие, както и макар и да отправя, да не спази месечния срок, предвиден по закон. Последица от това е задължението да плати обезщетение на уволнения работник/служител по чл. 220, ал. 1 КТ. Целта на предизвестието е да уведоми предварително работника/служителя, за да може той да организира работите си, с оглед на това, че ще бъде лишен от доход по месечното си трудово възнаграждение, съответно да потърси друг източник на доходи, нова работа и пр. В настоящия случай се установи от показанията на св. В., че ищецът е бил този, който е помолил да бъде освободен преди изтичане на срока на предизвестието. Споделил е, че може веднага да започне работа в друго училище и работодателят е удовлетворил желанието му. При тези обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че не е нито морално, нито законосъобразно ищецът да претендира от бившия си работодател обезщетение за това, че му е позволил незабавно да започне работа в друго училище и с по-високо трудово възнаграждение.

По иска с правно основание чл. 296, ал. 1 КТ, съдът намира следното:

Задължението за заплащане на средства за представително облекло е регламентирано и гарантирано както от Наредба № 14/2016 г. за представителното облекло на лицата от институциите в системата на предучилищното и училищното образование, така и от действащите за съответния период колективни трудови договори. Съгласно същите размерът на дължимата сума за 2023 г. е 500 лева. По делото се установи, че със Заповед № РД-10-111/24.10.2023г. директорът на СУ „В. Л.“ – гр. Карлово е разпоредил до 15.12.2023 г. сумата да се изплати на всяко лице от педагогическия персонал, зам. директора по АСД и главния счетоводител, пропорционално на реално отработеното в училището време, считано от 01.01.2023 г. С платежно нареждане от 07.12.2023 г. на ищеца са заплатени 337.66 лева. Неоснователни са доводите на последния, че плащането е станало след датата на завеждане на исковата молба – 30.10.2023 г. Всъщност горецитираната заповед на директора предхожда датата на подаване на исковата молба, като е резонно да има технологично време за изплащане на сумите – в случая крайният срок е определен до 15.12.2023 г. и е спазен.

Вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е установило, че всъщност сумата, която му се полага е 342.74 лв. Ето защо следва да се приеме, че искът, който след изменението му по реда на чл.214 ГПК е за сумата от 5.08 лева, е основателен и доказан и следва да се уважи.

По разноските:

И двете страни претендират разноски, като представят списък по чл. 80 ГПК.

Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, то ищецът, въпреки че предявените от него искове по 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ са отхвърлени, не дължи заплащане на държавна такса и разноски по делото.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, следва да се осъди ответникът да заплати държавна такса по сметка на РС К. в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 50.00 лева за уважения оценяем иск по чл. 296, ал. 1 КТ.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати разноски на ищеца съразмерно с уважената част от исковете – 2.16 лева от общо сторени разноски в размер на 780 лева.

Ищецът, независимо, че е освободен от заплащане на държавна такса, дължи разноски по делото на ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете (чл.78, ал.3 ГПК), както и за иска, по отношение на който делото е било прекратено (чл.78, ал.4 ГПК) – 997.28 лева от общо сторени разноски в размер на 1000 лева По компенсация ищецът следва да заплати на ответника 995.12 лева.

Водим от горното, съдът