Решение № 68 от 23.1.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 2085/2023 г.

Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Постъпила е въззивна жалба с вх. № 58215/03.08.2023 г. от Териториално поделение „Държавно ловно стопанство “Шерба” чрез адвокатско дружество „Григорови" при АК- Шумен, представлявано от адв. С. Г., против Решение № 2732/21.07.2023г, постановено по гр.д.513/2023 по описа на РС- Варна, с което е обявява за недействителна, поради противоречие със закона, клаузата за изпитателен срок в полза на работодателя предвидена в т.2 от трудов договор №152/31.05.2022г., сключен между А. М. М., ЕГН: •••••••••• и Държавно ловно стопанство Шерба, ЕИК: 2016174120080, на основание чл. 74, ал.1 вр.ал.4 КТ. Признато е за незаконно и отменено уволнението на А. М. М., ЕГН: ••••••••••, извършено със заповед №16/23.11.2022г., издадена от Директора на ДЛС „Шерба “АД, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, и е възстановен А. М. М., на заеманата преди уволнението длъжност „Горски стражар“ в ДЛС „Шерба“, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. Осъдено е Държавно ловно стопанство “Шерба”, ЕИК: 2016174120080 с адрес с. Старо Оряхово, общ. Долни Чифлик, обл. Варна да заплати на А. М. М., ЕГН: •••••••••• с адрес гр. Дългопол, ул.“Х.М.“ ••• сумата от 11 374.67 /единадесет хиляди триста седемдесет и четири лева и шестдесет и седем ст./лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 23.11.2022г. – 23.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -17.01.2023г., на основание чл.225, ал.1 КТ, вр. чл.344, ал.1, т.3 КТ. Счита решението за неправилно - постановено в противоречие на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано и вътрешно противоречиво. Посочва, че е неправилен извода на първата инстанция, че териториалните поделения се включват в структурата на Североизточно държавно предприятие. Излага, че според чл. 174. ал. 1, т. 6 от Закона за горите териториалните поделения на държавните предприятия са работодатели по смисъла на 5 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труд. Твърди, че независимо, че двете поделения са в рамките на една организация, всяко едно от тях е самостоятелен работодател. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че в посочените периоди от 2000г до 2022г ищецът е работил при различни работодатели. От 2011 г. до 2019 г. работодател на ищеца е ТП Държавно горско стопанство Цонево, от 31.05.2022 г. до прекратяването, работодател на ищеца е ТП Държавно ловно стопанство “Шерба” Излага се, че ответникът има всички белези на самостоятелен работодател по смисъла на §1. т.1 ДР на КТ. Счита за неправилен извода на първата инстанция, че до 2019 г. и през 2022 г. ищецът е имал един работодател. Съдът не е обсъждал и коментирал възражението, че работодателите на ищеца и техните представители до 2019 г. и през 2022г са различни. Излага, че не е бил представител на никой от работодателите на ищеца в периода от 2000г до 2019г и структурите, които са били работодатели на ищеца през процесните периоди, представляват различни работодатели. От 2000 г. до 2019 г. ищецът е бил в структурите на горите в областта на горското стопанство. През 2022 г. ищецът е бил в структурите на горите с работодател – ловно стопанство. Изтъква, че съдът изобщо не е обсъждал относимите към спора разпоредби на специалните закони - Закона за горите - действащия и отменения, и закона за лова и опазване на дивеча, уреждащи статута на конкретната структура, за да определи кой е бил работодател, както и какви функциите в областта на горите се възлагат на различните структури през различните периоди. В тази връзка не е взето предвид обстоятелството, че за въведения от ищеца период от 2000 до 2022г, действат два различни закона за горите, уреждащи статута структурите - Държавно лесничейство и Държавно предприятие. Твърди, че длъжността „горски стражар" в „горско стопанство", различна и много по ограничена от дейността на „горския стражар" в „ловно стопанство". Посочва, че това различие е отразено и в длъжностна характеристика по процесния трудов договор. С назначаването на ищеца на работа в ДЛС “Шерба” поемайки функциите на „горски стражар" в ловно стопанство, и с длъжностната характеристика и съобразно закона, същият е следвало да изпълнява и изцяло нови допълнителни задължения свързани с дейностите чл. 9 от ЗЛОД /каквито до сключване на прекратения трудов договор на предходните му длъжности при другите работодатели не са му били възлагани. В обобщение посочва, че клаузата в трудовия договор за определяне на шестмесечен срок за изпитване, не е в нарушение на ограничението на чл.70. ал.5 КT\, не е недействителна и не е целяща заобикаляне на забраната за повторно проверяване пригодността на работника да изпълнява конкретно възложените му функции. Изтъква, че към момента на сключване на трудовия договор страните са се съгласили с клаузата за изпитване, като ищецът не е направил възражения за недействителност на същата. Изтъква, че неправилно първата инстанция е приела, че действията на работодателя целят заобикаляне на нормата на чл. 325, ал. 1, т.9 от КТ. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 68263/15.09.2023 г. от А. М. М. с ЕГН ••••••••••, чрез адв. А. П.. Счита, че въззивната жалба е неоснователна. Излага съображения в тази насока. Посочва, че ако ищецът е работил през периода 2000 - 2019 г. при различни работодатели в областта на горското стопанство, то е следвало по делото да има представени различни трудови договори и заповеди за прекратяването им. По делото има представен трудов договор от 08.11.2000 г. изменян с допълнителни споразумения до прекратяването му станало със заповед № 7 от 05.08.2019 г. Изтъква, че видно от представената длъжностна характеристика за длъжността "горски стражар", подписана през 2000 г. с Държавно лесничейство с. Цонево, задълженията и отговорностите са напълно идентични с основните задължения по длъжностната характеристика за длъжността: "горски стражар" подписана от А. М. на 31.03.2022 г. със Североизточно държавно предприятие. Излага съображения за правилност на обжалваното решение. Моли да остави без уважение като неоснователна въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решението. В съдебно заседание въззивникът териториално поделение „Държавно ловно стопанство “Шерба”, се представлява от адв. С. Г., поддържа депозираната въззивна жалба, оспорва писмения отговор. Посочва, че следва да се приеме, че работодателят никога не е бил работодател на ищеца. Твърди, че не може да се приеме, че когато работодателят е имал право да изпита качеството на работника и в срока по чл. 70 от КТ е прекратил договор, е налице злоупотреба с право. Въззиваемата страна А. М. М., се представлява от адв. А. П., оспорва жалбата, поддържа писмения отговор. Моли да се постанови решение, с което да се остави без уважение въззивната жалба и да се остави в сила решението на ВРС, като счита, че същото е правилно постановено, при един подробен анализ на събраните по делото доказателства. По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните: В исковата молба ищецът твърди, че от 08.11.2000г. до 31.06.2004г. работил на длъжността „горски стражар“ в ДЛ Цонево. От 10.12.2004г. до 01.01.2008 г. работил на длъжността „началник ловно технически участък“ в Държавно лесничейство Цонево. От 01.01.2008г. до 01.06.2008г. работил на длъжността „старши лесничей“ в ДЛ Цонево. От 01.06.2008г. до 29.0.62011г. заемал същата длъжност в преобразуваното предприятие Държавно горско стопанство Цонево. От 29.06.2011г. до 16.01.2012г. заемал същата длъжност в преобразуваното Североизточно държавно предприятие ДП Териториално поделение Държавно горско стопанство Цонево – правоприемник на Държавно горско стопанство Цонево. От 16.01.2012г. до 04.03.2015г. работил на длъжността „специалист лесовъдство“, от 04.03.2015г. до 18.01.2018г. работил на длъжността „старши лесничей“; от 18.01.2015г. до 05.09.2019г. работил на длъжността „ловен надзирател“ или за периода 08.11.2000г. до 05.08.2019г. без прекъсване работил в Североизточно държавно предприятие ДП Териториално поделение Държавно горско стопанство Цонево. Посочва, че на 01.06.2022г. сключил трудов договор №152/31.05.2022г. със „Североизточно държавно предприятие“ ДП Териториално поделение Държавно горско стопанство „Шерба“ за длъжността „горски стражар“ с основно месечно възнаграждение 1560 лева и допълнително възнаграждение 1 % за всяка прослужена година работа за работа от същия или сходен характер, като трудовото възнаграждение, което получавал било в размер на 1840.80 лева. в трудовия договор било посочено, че е трудоустроен съгласно ЕР №1994/29.06.2021г. и имал 50 % намалена работоспособност. В т.8 от трудовия договор били посочени противопоказания при извършване на работа: продължително вървене и правостоене, усукване в поясно-кръстната област. В договора била включена клауза за изпитване, която била недействителна, тъй като с нея работодателят целял заобикаляне на закона, а именно при прекратяване на трудовото правоотношение по облекчен ред, без предизвестие, без обезщетения, без закрилата на чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 КТ заради качеството му на трудоустроено лице. Излага се, че съгласно чл.70, ал.5 КТ за една и съща работа един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок на изпитване може да се сключи само веднъж. Твърди се, че към датата на сключване на процесния трудов договор ищецът вече веднъж е заемал длъжността „горски стражар“ към ДГС Цонево, чийто правоприемник било Североизточно държавно предприятие. Сочи, че има необходимото образование и квалификация за заемане на тази длъжност. При сключване на трудовия договор представил медицинската си документация и противопоказанията за полагане на труд. Ответникът направил запитване до ТЕЛК, която дала заключение, че не може да изпълнява длъжността „горски стражар“. Счита, че работодателя е нарушил чл.8 КТ при сключване на трудовия договор, като не е действал добросъвестно, тъй като включил недействителна клауза – чл.70 КТ срок за изпитване в договора с цел заобикаляне на закона. На 23.11.2022г. получил заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ и във връзка с експертно решение на ТЕЛК. Намира заповедта за незаконосъобразна, тъй като клаузата със срок за изпитване в трудовия договор била недействителна, като целяща заобикаляне на закона. Твърди, че на работодателя е добре известно, че целият трудов стаж на ищеца е преминал в ДГС Цонево и че има намалена работоспособност. Счита, че включването в трудовия договор на недействителна клауза цели вместо да бъде спазена процедурата по чл.314 КТ и чл.325, ал.1, т.9 КТ, трудовото му правоотношение да бъде прекратено по облекчен за работодателя ред. Претендира обезщетение за незаконното уволнение, поради което е останала без работа в размер на 1840.80 лева. В постъпилия отговор на исковата молба ответникът оспорват твърденията на ищеца, че трудовите му правоотношение в периода 08.11.2000г. до 05.08.2019г. и процесното трудово правоотношение са с един работодател СИДП ДП Шумен. Твърди се, че в посочените периоди ищецът не е работил при един и същ работодател, поради и което с него може да се сключи трудов договор с клауза за изпитване. Оспорват се твърденията, че клаузата за изпитване е недействителна и цели заобикаляне на закона. Твърди, че нито в закона, нито в практиката и правната доктрина няма забрана да се сключва клауза за изпитване с лица, притежаващи решение на ТЕЛК. Оспорват се твърденията на ищеца, че работодателят е нарушил чл.8 КТ. Твърди се, че СИДП ДП Шумен никога не е било работодател на ищеца нито самостоятелно основание, нито като правоприемник на включените в него териториални поделения. Сочи се, че на 28.06.2022г. в Търговски регистър е вписано създаденото със Заповед №РД49-108/13.04.2021г. на Министъра на земеделието и храните „Североизточно държавно предприятие“ със статут Държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал.3 ТЗ със седалище Шумен. От същата дата съгласно т.3 вр. т. 2 от заповедта Държавни горски стопанства и Държавни ловни стопанства стават териториални поделения на СИДП ДП Шумен като поделенията и правомощията им били предварително уредени в Правилника за организацията и дейността на СИДП ДП Шумен, утвърден със Заповед № РД -04-13/03.06.2011г. на Министъра на земеделието и храните като териториалните поделения съгласно чл.24 от Правилника включвали и процесните: ДГС Старо Оряхово, ДЛС Шерба, ДГС Цонево. Изрично в чл.25 от правилника било посочено, че териториалните поделения водят от свое име и за своя сметка дела и са работодатели по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ. От 01.06.2012г. на основание Заповед №РД-49-96/29.03.2012г. на Министъра на земеделието и храните в структурата на СИДП ДП Шумен била направена нова промяна, при която ТП ДГС Старо Оряхово било закрито и преминало към ТП ДЛС Шерба със седалище Горен Чифлик. Със Заповед №РД-46-261/19.10.2017г. действалите до момента правилници били отменени и бил утвърден нов правилник. Със Заповед №РД-49-162/26.06.2018г. на Министъра на земеделието и храните било променено седалището на ТП ДЛС „Шерба“ в с.Старо Оряхово. Твърди се, че ТП ДЛС „Шерба“ е правоприемник на ТП ДГС Старо Оряхово, „Шерба“ - държавно дивечовъдна станция, Шерба – Ловно стопанство, ДЛС –Шерба – държавно предприятие, за които ищецът не твърдял да е имал трудови правоотношения. Твърди се, че на 31.05.2022г. ищецът е сключил трудов договор №152/31.05.2022г. с нов работодател Държавно ловно стопанство Шерба – териториално поделение., което било част от СИДП ДП Шумен. Твърди се, че ищецът никога не бил работил в това поделение, нито в негови предходни образувания. Ищецът твърдял, че е работил в Цонево- държавно лесничейство; ДГС Цонево – държавно предприятие, ДГС Цонево – териториално поделение, като негов работодател в съответните периоди бил директорът на съответното стопанство вкл. и директорът на ДГС Цонево към СИДП ДП Шумен, а не изпълнителният директор на СИДП ДП Шумен. В периода 03.05.2011г. до 23.11.201г. инж. ЙО.Р. бил изпълнителен директор на СИДП ДП Шумен, като от 09.12.2014г. и към момента бил директор на ТП ДЛС Шерба. Затова независимо, че ищецът от 08.11.2000г. до 05.09.2019г. е работил по трудов договор с ТП ДГС Цонево при СИДП ДП Шумен, а от 23.11.2022г. работил по трудов договор с ТП ДЛС Шерба при СИДП ДП Шумен, СИДП ДП Шумен като правоприемник на двете стопанства не бил работодател на работниците и служителите в поделенията, поради което твърдението му, че е работил в едно и също предприятие било невярно. Твърденията на ищеца, че с вписването на клауза със срок за изпитване в полза на работодателя се целяло заобикаляне на закона се сочи за несъстоятелно, тъй като работодателят към датата на сключване на трудовия договор не познавал работата на този нов за него работник. Твърди се, че през цялото време работодателят е бил добросъвестен в упражняването на правата си. Сочи се, че приложените от ищеца решения са неприложими, тъй като настоящите териториални поделения са създадени по законът за горите и са със специален статут, различен от останалите поделения, тъй като не предприятието, а самото поделение е работодател. От предоставените писмени доказателства, от гласните доказателства, от назначените съдебно – счетоводната експертиза, от становището на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: От предоставените трудови договор и допълнителни споразумения/ стр. от 178 ди 188 от гр. д 5131/2023 г. се установи следното: С трудов договор № 50 от 08.11. 2000 г. А. М. е назначен да длъжността горски стражар в Държавно лесничейство с. Цонево. В периода от 2003 г. до 2016 г. между Държавно горско стопанство „Ценов“ и А. М. М. са сключени следните допълнителни споразумения за преназначаване на длъжност: С допълнително споразумение № 162 от 13.10.2003 г. е преназначен в длъжност ловен стражар. С допълнително споразумение от 06.12.2004г. е преназначен на длъжност началник ловно – техническо стопанство. С Допълнително споразумение от 20.05.2008 г. е преназначен на длъжността старши лесничей. С Допълнително споразумение от 01.07.2008г. е преназначен на длъжността Началник ЛТУ. С допълнително споразумение от 01.07.2011г. е преназначен на длъжността Старши лесничей. С Допълнително споразумение от 16.01.2012г. между Държавно горско стопанство Цонево ТП и ищеца последният е преназначен на длъжността Специалист лесовъдство. С Допълнително споразумение от 11.03.2013г. е преназначен на длъжност Ръководител участък горско стопанство. С Допълнително споразумение от 04.03.2015г. между е преназначен на длъжност Старши лесничей. С допълнително споразумение от 15.07.2016г. е преназначен на длъжност ловен надзирател. Със заповед № 7 от 05.08.2019 г. на А. М. е прекратено трудовото правоотношение с „Североизточното държавно предприятие“ ДП ТП: Държавно горско стопанство „Ценово“, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. С трудов договор № 152/ 31.05.2022 г. А. М. е назначен на длъжността горски стражар в ТП ДЛС“ Шерба“. Трудовият договор е сключен за неопределен срок ( със срок на изпитание 6 месеца в полза на работодателя до 31.11.2022 г.) / стр. 14 от гр. д 5131/2023 г/. По запитване на работодателя е издадено експертно решение №1749/27.09.2022г., от БАЛ “Св. Анна-Варна“АД /стр. 26 от гр. д 5131/2023 г/относно пригодността на А. М. да изпълнява длъжността Горски стражар. Констатирано е увреждане на междупрешлените дискове в поясния отдел на ГС с радикулопатия, е посочено, че работата е свързана продължително вървене, пренатоварване на долни крайници и гръбначен стълб, продължителен правостоеж, значително нервно-психическо напрежение и лицето не може да я изпълнява Със заповед от №16/23.11.2022г. на Директора на ТП ДЛС “Шерба“ трудовото правоотношение на А. М. М. е прекратено, считано от 24.11.2022г., на основание чл.71, ал.1 КТ в срока на изпитване. Със Заповед №РД49-108/13.04.2011г. на Министъра на земеделието и храните е създадено Североизточно държавно предприятие със статут на държавно предприятие по чл.62, ал.3 ТЗ. Определен е район на дейност Североизточно държавно предприятие, който включва като териториален обхват на дейност съществуващите държавни горски и ловни стопанства, посочени в заповедта, сред които са и ДГС „Цонево“ и ДЛС“Шерба“. В т.4 от заповедта е посочено, че от датата на вписването в ТР „Североизточно държавно предприятие“ е правоприемник на активите и пасивите на изброените в заповедта държавни горски и ловни стопанства. Със Заповед №РД49-261/19.10.2017г. е отменен Правилник за организацията и дейността на Североизточно държавно предприятие, утвърден със Заповед №РД-04-13/03.06.2011г. на Министъра на земеделието и храните и е утвърден нов такъв. Съгласно чл.24 от последния държавните ловни и горки стопанства осъществяват функциите на държавното предприятие в определен район и са подробно изброени в ал.2 на чл.24, сред които попадат и ДГС Цонево и ДЛС Шерба. Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ последният пълен отработен месец, предхождащ датата на прекратяване на трудовото му правоотношение е месец октомври 2022г., за който му е начислено БТВ в размер на 1856 лева и НТВ 1506.63 лева. Същото е формирано от основна работна заплата в размер на 1560 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 296.40 лева. Експертът е определил, че сумата, която да изплати като обезщетение за незаконно уволнение за периода 24.11.2022г. до 23.05.2023г. е размер на 11 374.67 лева. Горната фактическа обстановка не спорна между страните. От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи: Пред настоящата съдебна инстанция подлежат на разглеждане предявените искове с правно основание чл.74, ал.1 КТ, чл.344, aл.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225 КТ. Съгласно чл. 70, ал. 5 от КТ за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Целта на трудовия договор за изпитание е работодателят да провери годността на работника и служителя, да изпълнява възложената работа, а последният да се убеди, че работата е подходяща за него. Недопустимо е сключването на повече от един договор със срок за изпитване за една и съща работа с един и същ работодател В този случай се приема, че работодателят е проверил възможността на служителя да изпълнява възложената работа, при преходния трудов договор и ако не е прекратил трудовия договор на основание чл. 75, ал. 5 от КТ, мълчаливо е приел годността на работника и служителя да изпълнява възложената работа. Ограничението на чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение между същите страни, но и ако след прекратяване на трудов договор за изпълнение на определена длъжност е сключен нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция със само формално нов работодател, който има същите собственици на капитала, седалище и адрес на управление, представители и управители, сключили стария и новия трудов договор, тъй като годността на работника или служителя да изпълнява работата вече е проверена. Така решение № 26 от 28.02.2018 г. по гр. д. № 2545 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение. В §1, т.1 от ДР на КТ, от КТ е дадена легална дефиниция на работодател по смисъла на трудовото законодателство. Според КТ работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. От анализа на дефиницията се установява, че законодателят е придал самостоятелна материално и процесуална правоспособност не само на юридическите лица, но и на техните поделения, които самостоятелно наемат работници или служители по трудово правоотношение. В този смисъл Решение № 50262 от 21.12.2022 г. по гр. д. № 621 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение. В обобщение законодателят третира юридическото лице и неговите поделения /ако те са икономически обособени/, като отделни и различни работодатели. В настоящия казус е спорен въпроса, кой е бил преходният и настоящият работодател на ищеца. Дали и по двата трудови договора сключени, с държавно горско стопанство „Цонево“ и държавно ловно стопанство “Шерба“, работодателят е бил „Североизточно държавно предприятие“, или ДГС „ Цонево“ и ДЛС “Шерба“, са самостоятелни и различни работодатели от Североизточно държавно предприятие. Тоест, ако се приеме, че „Североизточно държавно предприятие“ е било работодател и по двата трудови договора, то ще е налице нарушение на забраната за сключването на повече от един договор със срок за изпитване за една и съща работа с един и същ работодател и клаузата за изпитателен срок би била нищожна поради противоречие със закона. Видно от разпоредбите на чл. 174, ал 1 териториалните поделения на държавните предприятия, каквито са ДГС „ Цонево“ и ДЛС “Шерба“, са работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, сключват от свое име, за своя сметка и на своя отговорност търговски и други договори в рамките на предоставените им от закона и от директора на държавното предприятие правомощия, водят счетоводство и представят в централното управление изготвените годишни финансови отчети съгласно Закона за счетоводството; имат банкови сметки водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела, разчитат се самостоятелно с общинските бюджети във връзка със заплащане на местни данъци и такси. В чл. 28, ал 1 от правилника за организацията на дейността на „Североизточно държавно предприятие“, е посочено, че директорът на поделението, сключва и прекратява договорите с работниците и служителите на съответното поделение. Видно от посочените разпоредби ДГС „ Цонево“ и ДЛС “Шерба“, притежават всички характеристика на самостоятелни работодатели по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ. Действително при анализа на трудовите характеристики на ищеца при изпълнение на длъжността в Горски стражар в ДГС „Цонево“ и „ДЛС“ Шерба, се разкрива пълна идентичност на същите. Но горното обективно би имало значение само ако е налице идентичност на работодателя или ръководителя вече е познавал работата на работника. Видно от предоставените по делото писмени доказателства, директорът на ДЛС “Шерба“ не е бил директор на ДГС „ Цонево“, в периода, когато ищецът е работил там. Право на всеки един директор на поделение е да прецени годността на работника да изпълнява възложените задължения. Предвид това, че посочените по - горе поделение са самостоятелни работодатели по смисъла на закона, то А. М. не бил в трудово правни взаимоотношения с Североизточно държавно предприятие“. С оглед на изложеното, ищецът не е сключил повече от един договор със срок за изпитване за една и съща работа с един и същ работодател. Възражението, че с уволнението по чл. 71, ал. 1 от КТ се цели заобикаляне на закона, с цел трудовото правоотношение да бъде прекратено по облекчен ред, вместо по рада на чл. 314 КТ и по чл. 325, ал. 1, т. 9, настоящият съдебен състав намира на неоснователно. Работодателят не дължи мотиви защо прекратява трудовото правоотношение по реда на чл. 71, ал. 1 от КТ. Видно от предоставения трудов договор е, че работодателят е знае за намалената работоспособност на ищеца и че същият е трудоустроен. В отговора на исковата молба ищецът е посочил, че при сключване на договора е предоставил копия от медицинска документация и противопоказатели за полагане на труд. Ако намалената нетрудоспособност е била основанието за прекратяването на трудовото правоотношение, то работодателя не би сключил трудов договор при положение, че знае за нея. По делото не сочат доказателства, от който да се установи твърдяното заобикаляне закона. В исковата молба се твърди, че директорът на ответното дружество инж. Радославов е познавал целия трудов стаж А. М. и е знаел за неговото здравословно състояние. На първо място тези твърдения са останали недоказани. На следващо място не се твърди, директорът да е имал преки наблюдения от работата на ищеца, преди сключва на процесния договор, от който да си изградил впечатление как се справя с трудовите си задължения, за да може да се направи извод, че единствата цел на уволнението е заобикаляне на закона. Предвид изложеното следва да се приеме, че клаузата за определяне на шестмесечен срок за изпитване в процесния не противоречи на закона. Съобразно посоченото искът по чл.74, ал.1 за обвяване на нищожност на клаузата за изпитателен срок в полза на работодателя следва да бъде отхвърлен Клаузата за изпитване не е нищожна, трудовото правоотношение е прекратено с изрична заповед на работодателя, като по този начин той е упражнил субективното си право по чл. 71, ал. 1 КТ. Прекратяването на трудовия договор е съобразено със закона, тъй като ответникът е имал право да прекрати правоотношението в рамките на срока за изпитване без предизвестие. Поради това, че трудовото правоотношение не прекратено незаконно, не е налице основание за възстановяване на ищеца на заеманата преди него длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа. Съобразно посоченото исковете по чл.344, aл.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225 КТ, също следва да бъдат отхвърлен. По разноските Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Държавно ловно стопанство “Шерба”, следва да се присъдят разноски в размер на 2173, 60 лв. за първата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и за въззивната инстанция разноски на 2451, 10 лв. представляващи платено адвокатско възнаграждение и държавна такса, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Мотивиран от горното, съд