Решение № 106 от 30.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 159/2026 г.

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Е. Н. М. и по искане на И. Ф. Главния прокурор на РБългария за възобновяване на наказателното производство по нохд № 111/2022 г. на РС - Разлог, по което М. е бил осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В мотивираното искане, изготвено от осъденото лице, се поддържа, че страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на кокаин и алкохол, синдром на зависимост, личностова промяна, но въпреки това, вещите лица, изготвили КСППЕ погрешно са потвърдили, че към момента на деянието той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Аргументира, че при лечението си е приемал халоперидол, акинетон, невротоп ретард и сетинин, които според него биха могли да дадат грешен резултат при извършване на проба с техническо средство за употреба на наркотици. Ето защо и експертите неправилно са посочили, че обсъжданите лекарства не биха довели до погрешно/фалшиво положителен резултат при изследването с техническо средство. С оглед на изложеното и предвид немалкото случаи на негодни технически средства, които дават фалшив положителен резултат, отправя искане за възобновяване на наказателното производство. В допълнение излага аргументи за това, че полицаите не са ползвали ръкавици по време на тестването, както и че при предходна употреба на наркотични вещества е възможно те да са се натрупали в организма му за изключително продължителен период от време. С тези аргументи приема, че като го е признал за виновен, районният съд е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон и е наложил явно несправедливо наказание, несъобразено със семейното му и здравословно състояние. Сочи още, че в решението по ВНОХД №674/2025г. на Окръжен съд гр.Благоевград не се съдържа собствен анализ на доказателствената съвкупност, което квалифицира като грубо нарушение на процесуалния закон. Отправя искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна на присъдата, постановена по НОХД №111/2022г. на Районен съд гр.Разлог, потвърдена с Решение по ВНОХД №674/2025г. на Окръжен съд гр.Благоевград и оправдаването му в това да е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. В искането си И. Ф. Главния прокурор на РБългария твърди, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон в частта на определения първоначален режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Аргументира тезата си с изводимите от справката за съдимост на М. данни за предходни осъждания за престъпления по чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 НК и факта, че наложеното му за последното от тях наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година е изтърпяно на 23.01.2019 година. Считано от тази дата до 23.02.2022 година, когато е извършил престъплението, за което е осъден по НОХД № 111/2022 година на Районен съд - Разлог са изтекли по-малко от 5 /пет/ години, което налага на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, наложеното на осъдения наказание да бъде изтърпяно при „строг“ първоначален режим. В допълнение приема, че множеството предходни осъждания за престъпления по чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 НК характеризират осъденото лице като личност с висока обществена опасност, което прави неприложимо изключението по чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС. Иска се възобновяване на ВНОХД № 674/2025 г. на Окръжен съд - Благоевград и НОХД № 111/2022 г. на Районен съд - Разлог, отмяна на Решение peг. № 358 от 13.11.2025 г. по делото на въззивния съд и присъдата от 01.04.2025 г. по делото на първоинстанционния съд в частите относно определения първоначален режим за изтърпяване на наложеното на осъдения М. наказание 1 /една/ година „лишаване от свобода“ и връщане на делото на Районен съд - Разлог за ново разглеждане по реда на. 306, ал. 1, т. 2 НПК в тази му част, от друг състав на същия съд. В съдебно заседание упълномощеният от осъденото лице защитник – А. Н., иска възобновяване на наказателното производство поради изложените в искането съображения. Поддържа и алтернативно искане за определяне на наказанието на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Представителят на САП изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения за възобновяване на наказателното производство. Счита, че от събраните пред първата инстанция доказателства по безспорен начин се установява както съставомерността, така и авторството на деянието и не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в мотивите си съдът подробно е обсъдил и анализирал доказателствената съвкупност. Счита, че искането на И.Ф. Главен прокурор е основателно, тъй като законосъобразния режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода би следвало да бъде следващия по тежест. Осъденият М. подържа изложеното от защитника си. А в последната си дума отправя искане за възобновяване на наказателното производство. Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда рег. № 6 от 01.04.2025 г. постановена по НОХД № 111/2022 г. на РС Разлог подс. Е. Н. М. е признат за виновен в това, че на 23.02.2022 г. около 23,20 часа в гр. Банско, по път „II 19“ в района на бензиностанция „Газпром“, в посока на движението от гр. Банско към гр. Разлог, управлявал моторно превозно средство марка и модел „Мерцедес Е 270 ЦДИ“, с регистрационен № Е 2142 НА, след употреба на наркотични вещества - кокаин, установено по надлежен ред /съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози/, а именно с техническо средство „DRUG TEST 5000” с фабр. № ARKJ 0050, проба № 132 - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. На основание чл. 343б, ал. 3 от НК, вр. чл. 54 от НК, вр. чл. 303, ал. 2 от НПК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 /две/ години. На основание чл. 301, ал. 1, т. 6 от НПК, вр. чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС съдът е определил наложеното наказание „лишаване от свобода” да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, като е зачел и приспаднал на основание чл. 59, ал.1 и ал. 2 от НК от наложеното наказание „лишаване от свобода“, времето, през което подсъдимият е бил фактически задържан по реда на ЗМВР и на основание чл. 59, ал. 4 от НК времето, през което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РС – Разлог, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, сумата 1932.40 лева /хиляда деветстотин тридесет и два лева и четиридесет стотинки/, направени разноски за вещо лице и сумата 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на РРС. С решение рег. № 358 от 13.11.2025 г. по ВНОХД № 674/2025 г. на ОС Благоевград присъдата е изцяло потвърдена. Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните в съответствие с правомощията си в настоящото производство, прие следното: Исканията (на осъдения Е. М. и И. Ф. Главен прокурор) са допустими - подадени са от процесуално легитимирани страни по чл. 420, ал. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК. І. Във връзка с искането за въззобновяване на осъденото лице. Разгледано по същество, искането му е неоснователно, поради следните съображения. На първо място не могат да бъдат споделени доводите на осъденото лице за допуснато съществено процесуално нарушение, свеждащо се до пропуск на съда да обсъди всестранно и пълно доказателствата по делото. Няма спор, че такива са били събрани във възможния обем, включително и с уважаване на направени искания от страна на защитата, като при приобщаването им са спазени изискванията на процесуалния закон. За изясняване на значимите за предмета на делото факти тези доказателства са били предмет на необходимото обсъждане без да са игнорирани едни за сметка на други, а анализът им сочи, че и двете съдебни инстанции са изяснили точния им смисъл, без да е допуснато превратното им тълкуване. В мотивите на съдебните актове изрично и коректно са посочени конкретните доказателства и доказателствени средства, въз основа на които е счетена за изяснена фактологията, касаеща съставомерността на деянието- самоличността на осъдения в качеството му на водач на МПС, проверявано от полицейските служители на РУ - Банско, в изпълнение на служебните им задължения, извършената проверка за употреба на наркотични вещества с последователността на предприетите в тази насока действия от конкретни служители, отчетеният в рамките на същата положителен резултат, показан на лицето, включително с издаването на талон за медицинско изследване на кръвта и отвеждането му в Център за спешна медицинска помощ, гр. Банско, както и отказът му да предостави кръв за проба. Изводите на първата инстанция са били подложени на проверка от страна на въззивния съд, който е изпълнил задължението си в тази насока, като е извършил цялостен и самостоятелен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е приета за обоснована оценката да се кредитират показанията на полицейските служители, извършили проверка и отчели по съответния ред резултатите от нея. Изрично е изяснено, че обективността им и добросъвестно дадените от тях показания са ценени с оглед подкрепеността им от писмените доказателства, приобщени по делото. Следва да се отбележи, че между обсъдените свидетелски показания и съставените документи в хода на извършената проверка не се наблюдава съществено несъответствие, а по-скоро кореспонденция, позволяваща извеждането на сигурни изводи, без да е било необходимо извършването на други действия в хода на съдебното следствие за тяхната проверка. При обсъждане въпросите по чл. 301 от НПК съдът също не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, при което на свой ред въззивният такъв се е съгласил с изводите относно доказаността на деянието и неговата съставомерност, без да пропусне да даде изчерпателен отговор на всички доводи на защитата, посочени в депозираната жалба, които са били и идентични с направените пред първата инстанция. В тази връзка напълно несподеляемо е оплакването в депозираното искане за съществен пропуск както в доказателствената, така и в аналитичната дейност на съдилищата. Всъщност основното възражение на защитата касае не приетата за установена по делото фактология, която не е и спорна, а по-скоро направените въз основа на нея изводи за доказано реализиране на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и конкретно за надлежното установяване употребата на наркотично вещество от осъдения М. посредством извършената проверка с посоченото техническо средство - DRUG TEST 5000, с фабр. № ARKJ 0050. Доказателствената стойност на последното, обаче е надеждно изведена, тъй като по несъмнен начин се установява извършеното изследване на осъдения на мястото на проверката, точната последователност на реализираните в тази насока действия от полицейските служители и тяхната самоличност, както и резултатът от теста, с който лицето е било запознато и е дал основание за изготвянето на приложените по делото документи, сред които освен протокол за извършване на проверка за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози от 24.02.2022 г. с приложен фиш с показания от проверката, но и на талон за изследване № 0040993/24.02.2022г. и акт за установяване на административно нарушение от същата дата. Именно въз основа на посочените писмени доказателства, част от които подписани без възражения от страна на проверяваното лице, и съпоставянето им с гласните доказателства, при чието обсъждане са спазени процесуалните изисквания, съдилищата са формирали вътрешното си убеждение по фактите и поради това то следва да се приеме за правилно без да е допустима неговата промяна. При обсъждане на следващия основен аргумент в искането за възобновяване, а именно допуснато нарушение на материалния закон с осъждането на лицето за извършено деяние по чл. 343б, ал. 3 НК, настоящият съдебен състав също счете, че не би могъл да приеме за основателни изложените доводи. Извършената от съдебните състави правна оценка на установеното от събраните по делото доказателства деяние като престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК е в съответствие с очертаните от закона обективни и субективни признаци на това престъпление. При прието от фактическа страна управление на МПС от страна на Е. М. след употреба на процесното наркотично вещество, установено по надлежния ред, с основание е счетено, че по този начин е реализирано изпълнителното деяние на престъплението от обективна и субективна страна. Всички доводи в искането за неспазване на реда за установяване употребата на наркотично вещество са били обсъдени и са получили верен отговор от предходните инстанции. На първо място доказуемостта на употребата на наркотично вещество към датата на деянието е била възможна не само по реда на цитираната Наредба № 1/19.07.17 г. За разлика от престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК сред съставомерните признаци на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК (в приложимата редакция на разпоредбата към датата на деянието ДВ. бр.74 от 26 Септември 2015г.) липсва „надлежен ред“ за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, без това да означава, че не е необходимо категоричното и несъмнено изясняване факта на употребата на посоченото вещество. След като последното е констатирано категорично и достоверно с възможните доказателствени способи, посоченото от защитата обстоятелство, свързано с това дали полицейските служители са носели ръкавици при провеждането на изследването с техническото средство, е ирелевантно. Това е така, тъй като това не е фактор, който би могъл да внесе съмнение в достоверността на извършеното изследване и елиминиране на резултатите от него, тъй като по никакъв начин не злепоставя достоверността на изследването на пробата с годно и одобрено за целта техническо средство, както и от оправомощен за боравенето с него полицейски служител. Напълно необосновано се оспорва и вменяемостта на осъденото лице към датата на деянието. По делото е надлежно приобщена без възражения на страните КСППЕ, която е дала категоричен отговор на въпроса дали М. е страдал от психично заболяване. Базиран на експертно становище е и отговорът на другия поставен в искането на осъденото лице въпрос, за възможен погрешен/фалшив положителен резултат при изследването със техническо средство поради прием на посочени от него лекарства. Коректно съдебните инстанции по същество са отхвърлили подобна теза, базирайки се на заключенията на изготвените токсикологическа експертиза и съдебно психологична и психиатрична експертиза, установяващи, че приеманите от М. лекарствени вещества не съдържат наркотични вещества. Нещо повече лечението на зависимостта му от наркотични вещества и личностова промяна не налагат лечение с медикаменти съдържащи наркотични вещества. Същественото в процесния случай е, че не са били констатирани /а и дори не се твърдят от защитата/ допуснати нарушения при вземането и изследването на пробата от осъдения, които да водят до негодност на получения положителен резултат. Изрично на спазената процедура по вземане на пробата и отчитането на показателите на техническото средство в стриктно попълнен протокол по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1/17 г. е акцентирал окръжният съд, достигайки до верния извод, че в процесния случай е налице редовна процедурата, при която следва да се счете за коректно и обективно установена употребата на наркотично вещество от осъдения М.. Удостовереният впоследствие негов отказ да даде кръв за анализ води до приложимост хипотезата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата за установяване употребата на наркотично вещество въз основа на показанията само на техническото средство. При прецизно обсъдените съставомерни признаци на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК съдът правилно е приел същото за извършено от обективна и субективна страна, като всички изложени съображения в тази насока са верни и изчерпателни, което не дава основание да се сподели оплакването в направеното искане за неправилно приложение на материалния закон. Следва да се отбележи, че версията за употреба на наркотични вещества със значителна давност е оборена и с данните за това, че поводът за извършената проверка е бил поведението и външният вид на водача - зачервени очи и разширени зеници, които биха могли да се дължат на въздействието на веществото. За субективната характеристика на деянието е от значение установяването на употребата на посоченото вещество преди управлението на превозното средство, тъй като по този начин се демонстрира и осъзнаване на всички обективни признаци с предвиждане на общественоопасните последици и желание за настъпването им /съобразно решение № 79808.05.18 г. по н.д. № 318/18 г. на НКС, ІІ НО/. Относно алтернативно въведеното искане за намаляване на отмерените наказанията за извършеното престъпление поради явната им несправедливост, настоящият съдебен състав отбелязва, че въззивният съд е анализирал значимите обстоятелства за индивидуализацията на наказанието и като краен резултат е споделил извода на първата инстанция за вида и размера на всяка от наложените санкции. Съобразени са данните за степента на обществена опасност на конкретното деяние и тези за личността на дееца в контекста на целите на наказанието, дефинирани в чл. 36 НК. Била е отчетена младата възраст на осъдения (въпреки че към датата на деянието М. е бил на почти 40 г., което едва ли може да бъде определено като млада възраст). Психичният му статус няма характер на изключително по характер обстоятелство, което да обоснове приложението на чл. 55 НК, защото не определя като несъразмерно тежко и най-лекото предвидено в закона наказание. В случая са определени минималната санкция на лишаването от свобода, минималният размер на предвидената глоба, а срокът на лишаването от правоуправление не може да бъде по-нисък от този на основното наказание, а в конкретния случай го надвишава с едва една година при данните за това, че се касае за поредно престъпление от този вид. Не е налице очевидно несъответствие на наложеното наказание с данните за степента на обществената опасност на стореното и не се явяват явно несправедливи. Ето защо въззивното решение не страда от сочените от осъдения пороци, които да дадат основание за възобновяването му. ІІ. По отношение на искането за възобновяване на И. Ф. Главния прокурор на РБългария. Според настоящата съдебна инстанция, присъдата предмет на настоящето производство и решението на окръжния съд, с което е била потвърдена, в частта, с която е определен първоначалният режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е постановена в нарушение на закона и процесуалните правила. Това е така, тъй като за да се определи първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, следва съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да липсват предпоставките за определяне на „специален“ или „строг“ първоначален режим. Първоначален „специален“ режим се определя на осъдените на „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ /чл. 57, ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС/, а „строг“ - на осъдените на лишаване от свобода за умишлени престъпления, когато наложеното наказание е в размер повече от 5 /пет/ години /чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А от ЗИНЗС/, или когато не са изминали повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“, което не е било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК /чл. 57, ал. 1 т. 2 б. Б от ЗИНЗС/, или когато престъплението е извършено в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години /чл. 57, ал. 1 т. 2 б. В от ЗИНЗС/. Съобразно чл. 57, т. 3 от ЗИНЗС, по изключение първоначален „общ“ режим може да бъде определен и когато следва да се определи „строг“, но ако деецът не е лице с висока степенна обществена опасност. Софийският апелативен съд установи в конкретният случай от справката за съдимост на Е. М., че преди да бъде осъден по настоящето дело, той е бил осъждан пет пъти, за престъпления по чл. 343б, ал. 1 или ал. 2 от НК, за които са му налагани наказания пробация или лишаване от свобода. Наложеното му по предходното осъждане по НОХД № 688/2015 г. на РС – Разлог наказание „лишаване от свобода“ е било изтърпяно на 23.01.2019 г., което означава, че оттогава до датата на извършване на престъплението, за което е бил осъден по нохд № 111/2022 г. – 23.02.2022 г. са изминали по-малко от пет години, а именно - 3 години и 1 месец. Според настоящата съдебна инстанция големият брой предходни осъждания всички за общоопасни престъпления от един и същи вид и броят на административните нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е бил санкциониран и липсата на поправителен ефект от предните наложени наказания от друга, характеризират осъдения като личност с висока степен на обществена опасност, което е пречка за прилагане по отношение на него на изключението, визирано в чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС за определяне на „общ“, вместо „строг“ първоначален режим за изтърпяване на наказанието. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че е основателно искането на И. Ф. Главния прокурор на РБългария и че допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и е основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на делото и за отмяна на присъдата в частта относно първоначалния режим за изтърпяване на определеното наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода, като делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав в тази му част, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1 т. 5 от НПК, Софийският апелативен съд