Решение № 1028 от 30.7.2026 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 92/2025 г.

№ 20254110100092 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид: Предявени са главен осъдителен иск, имащ за предмет претендирано вземане за застрахователно обезщетение с правна квалификация, изведена от нормата на чл. 405, ал.1 КЗ и вторичен иск, имащ за предмет претендирано вземане с определеност на обезщетение за забава в размер на законната лихва с правна квалификация, изведена от нормите на чл.409 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Пълномощникът на М. –Л. И. Р. , с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: с.•••, Община •••, ул.“•••“ № *- адвокат Г. Г. от *АК , твърди , че доверителката му е съпритежател на правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор •••••.•••.•••, находящ се в с. •••, Община ••• на адрес ул. „•••" № *, с площ от 2 072 кв. м., както и на построените в него : сграда с идентификатор •••••.•••.••.*, с площ от 170 кв.м. представляваща двуетажна еднофамилна жилищна сграда ; сграда с идентификатор •••••.•••.••.*, с площ от 69 кв.м., представляваща гараж. Предишният собственик Н. Ц. Г., починал на ••.••.•••• г. като носител на вещното право на ползване е сключил за имота с ответното дружество Застрахователна компания „УНИКА“ АД, с ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление : гр.София , р-н Възраждане , бул.“ Тодор Александров“ № 18 договор за имуществена застраховка „•••“ , с покрити рискове съгласно пакет „•••",оформен със застрахователна полица № •••/••.••.•••• г. Ha ••.••.•••• г. е настьпило застрахователно събитие/ осъществен покрит от застраховката риск/ - разразила се буря и паднала градушка, причинила вреди чрез накърняване/ повреждане/ и унищожаване/ погиване/ на застрахованото имущество/ недвижимо и движимо/, съставляващо 1/ керемиди пo ограден зид- 45 броя; 2/ орнаментно дърво 41,00 кв.м.; 3/ стойка за цветя- 29,45 кв.м.; 4/ осветително тяло- 8 броя; 5/ комарници- 3 броя; 6/ сателитна антена- 3 броя; 7/ фолио зa мулчиране- 1 брой; 8/ ПBЦ капаци на шахти- 1 брой; 9/ глинени капаци по било- 62 кв.м. ; 10/ външно тяло за климатик, решетки и проверка- 4 броя; 11/ ПВЦ капаци (за цветя)- 2,50 л.м.; 12/ растителен остров (за риби)- 2 броя; 13/ сензор за дъжд- 8 броя; 14/ градинска мебел- люлка- 1 брой; 15/ вътрешна мaзилкa - течен тапет- 5,40 кв.м. ; 16/ боя по улук- 2.10 кв.м.; 17/ кутия зa градинска мебел- 1 бр. ; 18 маса ПBЦ- 1 брой; 19 / кaпaк вентилатор външен- 5,40 кв.м.; 20/ помпа за филтър за рибен басейн- 1 брой ; 21/ тента на тераса- 1 брой; 22/ Градински маркуч Gardena- 46 метра. Ha ••.••.•••• г. ищцата е предявила претенция към застрахователя , заведена в преписка „•••“ № •••, извършен е оглед от вещо лице в нейно присъствие и са съставени констативен протокол и опис на вредите с дата - ••.••.•••• г. Застрахователят обаче с писмо изх.№ •••/••.••.•••• г. е отказал да заплати застрахователно обезщетение с мотив, че уврежданията от природното явление са настъпили в имот на адрес/ ул. „•••“ № */ , който не съвпада с адреса на застрахования имот/ ул.“•••“ № * /, посочен в полицата. Въпреки възражението й, че тук става дума за допусната техническа грешка не по причина в поведението на застрахования, като в подкрепа на това твърдение представя издаден от служител на ЗК“Уника“ АД на ••.••.•••• г. добавък към полицата за промяна на адреса на застрахованото имущество, отказът е потвърден с писмо изх.№ •••/••.••.•••• г. С изтичане на 15-дневния срок/ ••.••.•••• г./ от предявяване на претенцията/ ••.••.•••• г./, поради обстоятелството , че ответникът не е изпълнил задължението си да изплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 5000 лева, същият е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва. Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение , с което да го осъди да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000 лева , както и обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от ••.••.•••• г. до датата на подаване исковата молба /••.••.••••г. / в размер на 368,45 лева , както и от тази дата , до окончателното изпълнение на главното парично задължение. Претендира присъждане на направените по производството разноски. По реда на чл.214, ал.1, изр.3-то от ГПК е допуснато изменение на исковете , както следва: а/ главен - до размер на сумата от 3954,90 евро ; б/ вторичен - до размер на сумата от 291,43 евро . В с.з. пълномощникът на ищцата поддържа исковете с доводи, изложени в писмена защита. Ответникът чрез пълномощника си юрисконсулт И. М. оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани с възражения , основани на обстоятелствата, че в издадената застрахователна полица е записан адрес на застрахованото имущество , посочен от сключилия договора Н. Ц. Г., несъответстващ на адреса на имота , в който се намират поразените от природното бедствие вещи и в този смисъл не може да се приеме, че представляват имущество - предмет на застраховката, поради което направеният отказ за изплащане на обезщетение за вредите е правомерен/ последващата промяна на адреса чрез съставения добавък към полицата няма обратно действие/ ; дори и да се приеме , че обезщетение би се дължало , ищцата няма право да го получи в пълен размер, тъй-като притежава ½ идеална част от правото на собственост върху имота; някой от вещите не са индивидуализирани по марка, модел и други белези в исковата молба и претендираното обезщетение не съответства на действителната стойност на вредата, определена по пазарни цени към дена на събитието. Претендира присъждане на направените по производството разноски и юрисконсултско възнаграждение. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи : Твърдените в исковата молба факти , отнасящи се до сключения на ••.••.•••• г. между Н. Ц. Г. и М. Й. Р.-Г. – от една страна, и М. – Л. И. Р. и Ц. Н. Г.- от друга , договор за продажба на описания в нея недвижим имот , намиращ се в с.•••, ул.“•••“ № * , оформен с нотариален акт № •••, том *, рег. № •••, н.д. № •••/•••• г. на нотариус, вписан в регистъра на НК с № •••, с район на действие •••, при запазено право на ползване на продавачите ; сключеният между Н. Ц. Г. и ответното застрахователно дружество договор за имуществена застраховка , оформен с полица № •••/••.••.•••• г. , в която е посочено , че застрахованото имущество се намира на улица „•••“ № •••; настъпилото по време , място и вид вредоносно събитие с характер на градушка , повредила и унищожила конкретното движимо имущество, намиращо се в имота- собственост на ищцата , свързано с ползването му по предназначение ; уведомяването на застрахователя за събитието на ••.••.•••• г. ; извършените оглед и опис на вредите и направения отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение, са признати и надлежно установени по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК с представените писмени документи, поради което е ненужно тяхното повторно изложение в констативната част на мотивите на решението. Поради липса на пълно съвпадение на адреса на застрахованото имущество, записан в застрахователната полица, с адреса на имота/ в частта му , показваща номера на улицата / , в който е установено , че се намират поразените от природното бедствие вещи, основният въпрос на повдигнатия материалноправен спор е представляват ли те имущество - предмет на застраховката ? Отговорът е положителен. Съобразно житейската логика и представените по делото писмени доказателства / освен констативен протокол за щета от ••.••.•••• г. и опис на вредите от ••.••.•••• г. , вж. застрахователна полица от ••.••.•••• г. – л. 17 от делото , уведомление за настъпила вреда от ••.••.•••• г. , опис на вредите от ••.••.•••• г. констативен протокол по щета от ••.••.•••• г. – л. 18-21 от делото/ , може да се направи заключението, че причина за несъответствието е допусната техническа грешка при изписването на номера на улицата от лицето , действало от името и за сметка на застрахователя още при сключването на първия договор за застраховка „•••“ от Н. Ц. Г. през •••• г. , автоматично пренасяна/ непроменяна/ в полиците за следващите години, включително и в последната от ••.••.•••• г. Няма никакво разумно обяснение/а следователно и логика/ защо застрахованият , при положение, че притежава два недвижими имота на различни адреси , но е сключил договор за имуществена застраховка само за единия от тях , би уведомявал застрахователя , че е настъпило вредоносно събитие, осъществяващо хипотеза на покрит от застрахователния договор риск, ако повреденото и/или унищоженото имущество се намира в другия имот / този, за който няма сключен договор за имуществена застраховка/ ?! Та, нали подобно уведомление би било лишено от практически смисъл/ ще е някакъв обречен на провал опит за заблуда/ , понеже съответното длъжностно лице на застрахователя, занимаващо се със случая, неминуемо ще установи това несъответствие между правно и фактическо положение. Едва ли вещото лице, комуто е възложено от застрахователя да констатира на място последиците на събитието, за да оцени вредите, би се захващало да извършва оглед на повреденото и/или унищожено имущество и да го описва , ако наистина не е предмет на имуществена застраховка. В този спорен случай , както и в предходен случай на вредоносно събитие от •••• г. е съставен от вещо лице на застрахователя констативен протокол за извършен оглед, опис на последиците му и дори оценка на вредите за имот на адрес: с.•••, ул.“•••“ № *, т.е. за посочения в исковата молба. Ответникът не твърди , че не е платил по предходния случай застрахователно обезщетение. Неправдоподобно е да се приеме за възможен един такъв факт на плащане, ако повреденото и/или унищожено имущество не е било предмет на застраховката. Нито се твърди , нито по делото са събрани доказателства или въобще някакви данни, извън изписания адресен номер в застрахователната полица и в предходните полици, Н. Ц. Г. да е притежавал право на собственост или вещно право на ползване върху недвижим имот/двор с къща на два етажа и помощна постройка с гараж/, с административен адрес: с.•••, ул.“•••“ № *. Нещо повече – няма и данни въобще да съществува такъв адресен номер на конкретната улица в селото. Съставеният от посредник на ответното застрахователно дружество/ считащ се за негов представител- чл. 321а, ал.1 от КЗ/ добавък към застрахователната полица от ••.••.•••• г. / л.12 от делото/ не е просто едно изменение на договора в частта му за адреса, на който се намира застрахованото имущество по смисъла на чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, което няма „обратна сила“, както заявява ответникът, а доказателство за обстоятелството, че още при сключването му, застрахованото имущество се е намирало на адреса- предмет на промяната, а не на записания в полицата. Няма правна логика да се променя по този начин съдържанието на договора чрез вписване на друг адрес на застрахования недвижим имот и движимото имущество в него , ако не ставаше въпрос за грешка при неговото изписване още в момента на сключването му , поради което единствената цел на съставянето на този документ е поправянето й. Това е така, понеже ако нямаше грешка, не изменение, а сключване на нов застрахователен договор за имущество/ недвижими и движими вещи/ , намиращо се на другия адрес би била естествената изява на волите на страните, защото адресът е индивидуализиращ признак на недвижимия имот / чл. 27, ал.1, т.1 , т.2 от ЗКИР/ , а той , заедно с намиращата се в него съвкупност от движими вещи и принадлежности за ползването му по предназначение е основна част от предмета му при този вид имуществено застраховане по смисъла на чл. 345, ал.1, т.2, вр. с чл. 399, чл.401, ал.1 от КЗ . Друг е въпросът, че застрахователен договор, сключен за недвижим имот, който не съществува на посочения в полицата адрес, би бил нищожен поради липса на предмет/ чл. 26, ал.2, пр.1-во от ЗЗД/ , но настоящият случай е извън тази хипотеза. Изводът е , че въз основа на договора е осъществен фактическия състав на настъпило застрахователно събитие по смисъла чл.386, ал.1 , вр. с параграф 1, т.4 от ДР на КЗ. В тежест на застрахователя ответник е възникнало на основание чл. чл.386, ал.1, ал.2, чл.394 , чл.400, ал.2, чл.405, ал.1 от КЗ задължението да удовлетвори чрез плащане в срока по чл.108 , ал.1 от КЗ / 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 от КЗ/ облигационното право на ищцата да получи обезщетение за поправяне на действително претърпените имуществени вреди, определено по пазарната му/ възстановителна / стойност към деня на събитието , произтичащо от качеството й на носител на правото на собственост върху недвижимия имот и увреденото от събитието движимо имущество- предмет на сключения от ползвателя и безспорно одобрен от нея застрахователен договор/ застрахователна защитаобстоятелства, превърнали я в ползващо се от този договор застраховано лице по смисъла на чл.57, ал.3 от ЗС, вр. с чл. 402, ал.3 от КЗ, вр. с параграф 1, т.1 от ДР на КЗ. Съдът въз основа на приетото по делото и достатъчно добре обосновано заключение на съдебно оценъчна- икономическа експертиза на вещото лице Р. Б. , приема , че стойността на вредите / получена с използване на по метода на пазарните аналози към настоящия момент и отнесена към деня на събитието в резултат на прилагане на съответните коефициенти на овехтяване / адаптация/ и корекционен коефициент за инфлация/ върху движимите вещи възлиза на сумата от 2 303,42 евро, а стойността на вредите върху недвижимия имот/ принадлежностите му /възлиза на сумата от 1651, 47 евро съгласно приетото заключение на съдебно техникооценителната експертиза на вещото лице Д. Д. / Таблица № 1 – Количествено – стойностна сметка за строителни работи/, или общата стойност на вредите, определяща размера на дължимото и подлежащо на присъждане обезщетение възлиза на сумата от 3 954,90 евро. Възражението , че ищцата, доколкото не е установено друго в договора за продажба, притежава дял от правото на собственост , възлизащ на ½ идеална част/ чл.30, ал.2, вр. с ал.1 от ЗС/, то би имала право да получи само половината от паричното обезщетение е неоснователно. Кодексът за застраховането не урежда нито с повелителна , нито с диспозитивна правна норма такова разделно плащане и следователно плащането на цялата дължима сума на обезщетението само на съсобственика, упражнил застрахователното облигационно право по чл.405, ал.1, чл.394 от КЗ е позволено, дължимо и води до пълно погасяване на насрещното задължение на застрахователя. Това е така , защото ищцата като активен кредитор се счита за овластена от закона да получи и частта от обезщетението , която е полза , припадаща се по силата на правилото на чл.30, ал.3 от ЗС на другия съсобственик, който е пасивен кредитор , понеже не е упражнил пред застрахователя правото си да я получи и ако бе го упражнил, присъждането й като последица на неудовлетворяването му по подобие на това на ищцата, щеше да е правосъден резултат , разделящ между тях наполовина обезщетението. Съдът не може да го „разделя“ при непредявен от него иск и съответно да отхвърля наполовина предявения иск, съобразявайки горното правило , понеже участието на всеки съсобственик в ползите, свързани с общата вещ, съразмерно с дела си в нея важи във вътрешните им отношения , не и спрямо трето лице, имащо едно задължение към всички , произхождащо от факт на увреждането й. Упражняването на правото, завършващо с получаване на обезщетението от един от тях е своеобразно действие на управлението й, чийто резултат е предназначен по закон да ползва и останалите, които го притежават , но не са го упражнили/ по аналогия с договора за наем на обща вещ например , наемодателят събира наемната цена и я разпределя между себе си и останалите съсобственици , независимо дали и те са го сключили или не са / . Застрахователят ответник е получил уведомление за събитието на ••.••.•••• г. и няма спор , че още тогава ищцата е представила всички писмени доказателства, необходими за доказване на качеството й на правоимащо лице да получи плащане на обезщетение за вредите от същото . Бил е длъжен да изплати цялото обезщетение в срок от 15 работни дни, считано от представяне на съответните доказателства - чл. 405, ал.1, изр.2-ро , вр. с чл.108 , ал.1, т.1 от КЗ. Този срок е изтекъл на ••.••.•••• г., като от следващия ден е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху сумата на неизпълненото главно парично задължение - чл.409 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 , вр. с чл.84, ал.1 от ЗЗД. Изчислено чрез интернет калкулатор за времето до датата на подаване на исковата молба в съда/ ••.••.•••• г./ вземането е в размер на 280,90 евро По изложените съображения исковете са доказани по основание , главният- изцяло по размер , а добавъчният- до размер на 280,90 евро и подлежат на уважаване. При този изход на спора ответникът дължи на ищцата сумата от 837,68 евро , представляваща направените по производството разноски , съразмерно с уважената част от исковете съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и установени с представените писмени документи и следва да бъде осъден да й я заплати, тъй-като е упражнила правото си да поиска присъждането й , произтичащо от нормата на чл.78, ал.1 от ГПК. Ответното страна има право на присъждане на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска за мораторна лихва, възлизащи на сумата от 0,64 евро / изчислена на основата на заплатеното възнаграждение за вещо лице/ , поради което ищцата следва да бъде осъдена да му я заплатичл.78, ал.3 от ГПК. Тя по същество е загубила делото и няма право на присъждане на адвокатско възнаграждение за това, че е била защитавана от юрисконсулт. Главният иск е уважен по основание и размер , а добавъчният/ аксесорният/ по основание и с незначителна разлика от претендирания му размер , за който правораздавателен резултат юрисконсултът не е направил никакви възражения, т.е. не е положил интелектуален труд. Предвид горното , съдът