Решение № 1331 от 6.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4809/2024 г.

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен специален отрицателни установителен иск с правно осн. чл.440 ГПК.

Ищцата по Н. С. Д., с ЕГН ••••••••••, с адрес: •••представлявана от адв. Е. А. и адв. С. М., АС“А., М. •••“, БУЛСТАТ: ЕИК: ••• съдебен адрес: ••• е сезирала ОС Варна с искова молба с правно основание чл.440 ГПК. По исковата молба с цена на иска 90 020,20 лв. и правна квалификация чл. 440 ГПК с Определение № 1093 /21.03.2024 г. постановено от ОС Варна по гр.д.№ 550/2024 г. ОС Варна е приел , че спорът следва да бъде разгледан от първа инстанция РС Варна , поради което и производството по гр.д.№ 550/24 по описа на ВОС е било прекратено и изпратено по подсъдност на РС Варна, продължило развитието си под номер 4809/2024 г. по описа на РС Варна .

Исковата молба на Н.Д. е предявена против ответниците :

1."А." ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: •••,представлявано от синдика Т. Д. И., с адрес: •••;

2.•••, БУЛСТАТ: •••, седалище и адрес на управление: •••, представлявано от изпълнителния директор Р. П. С. чрез •••, БУЛСТАТ: ••••••;

3.•••, БУЛСТАТ: •••, с адрес: •••, •••, представлявана от кмета Б. К.

4.М. Ж. Д., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••.

Твърди се в исковата молба, че ищцата Н. Д., е изключителен собственик на процесния имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификато𠹕••, с административен адрес: област Варна, •••, •••, тип Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, бр. нива 1, площ по документ 99.45 кв. м, заедно с изба ••• с площ 3.07 кв.м., както и заедно със съответните ид. ч. от о.ч. на сградата, със стар идентификатор ••• и •••, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение Заповед за изменение на КККР № 18-5238-19.07.2017/19.07.2017 г. на Началник на СГКК - Варна, който недвижим имот е описан по Нотариален акт за покупко- продажба на право на строеж •••, •••, рег. № •••, дело № ••• на нотариус С. Д., с рег. № ••• на НК като АПАРТАМЕНТ •••, находящ се в •••, в новоизграждаща се жилищна сграда, в парцели, обединени за ново строителство - пл. № ••• /•••/ и пл. №•••- ••• /•••/, в •••, със застроена площ от 99,45 кв. м., състоящ се от входно антре, дневна, кухня-столова, кабинет, две спални, килер, баня, тоалетна и две тераси, обособен като жилищен обект след проектно изменение на Апартамент ••• и Апартамент ••• съгласно екзекутивни чертежи и Обяснителна записка, заедно с прилежащото избено помещение № * с площ от 3,07 кв.м., както и заедно със съответните ид. ч. от о. ч. на сградата и от правото на строеж (наричан накратко „АПАРТАМЕНТ •••“ или „ПРОЦЕСНИЯТ ИМОТ“).

Правото на собственост на ищцата Н. Д. върху процесния имот било засегнато от изпълнението по изпълнително дело № •••, по описа на ЧСИ Х. Г., рег. № •••, с район на действие - ВОС, и в качеството си на трето лице по смисъла на чл.440, ал.1 ГПК ищцата имала правен интерес да предяви иск, с който да установи, че процесният имот, описан погоре, върху който е насочено изпълнение за парично вземане на ответника М. Д., не принадлежи на последния.

Сочи се ясно в исковата молба , че срещу една втора идеална част от процесния имот е насочено принудително изпълнение за удовлетворяване на парични задължения на друго лице, което не е собственик на имота.

Срещу длъжника по изпълнението, М. Ж. Д., било образувано изпълнително дело № •••, по описа на ЧСИ Х. Г., рег. № ••• на КЧСИ, с район на действие ВОС. По изпълнителното дело било предприето изпълнение върху една втора идеална част от процесния имот, за която иска ищцата да бъде установено, че не е собственост на длъжника по изпълнението и ответник в настоящото производство, М. Ж. Д..

Взискател по изпълнителното дело сочи ищцата , че е "А." ЕООД - в несъстоятелност, присъединени взискатели по ИД били : ••• (•••) и •••.

В настоящото исково производство желае ищцата да бъде установено, че длъжникът по изпълнението, М. Ж. Д., не е собственик на останалата една втора (една втора) идеална част от собствеността на процесния имот.

Основанията да твърди това ищцата, изложени в исковата молба са следните:

1.Н. С. Д. и М. Ж. Д. сключили граждански брак на •••г., в гр. •••. Към момента на сключване на брака действал Семеен кодекс от 1985г., установяващ единствен режим на имуществени отношения - съпружеска имуществена общност.

2.На 07 септември 2000г., Н. С. Д. придобила правото на строеж върху Апартамент № •••, находящ се в •••, в новоизграждаща се жилищна сграда, в парцели, обединени за ново строителство - пл. №•••- •••/•••/ и пл. №••- ••• /•••/, в местност •••• чрез Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж •••, •••, рег. № •••, дело № •••г. на нотариус С. Д., с рег. № ••• на НК. Вещното право на строеж било трансформирано в право на собственост върху самостоятелния обект, със завършване на сградата до етап „груб строеж“. Сградата била завършена.

3.След приемане на новия Семеен кодекс /от 2009г./ и уреждане на няколко възможни режима на имуществени отношения между съпрузи, Н. С. Д. и М. Ж. Д. променили и избрали режим на имуществените си отношения - Законов режим на разделност. Това било видно от Удостоверение от 07.10.2015г. с изх. № ••••на Агенция по вписванията, съгласно което имуществените отношения между Н. С. Д. и М. Ж. Д. са в режим на Законов режим на разделност. Понастоящем имуществените отношения между тях били непроменени и в същия режим на разделност.

4.С приемане и влизане в сила на Семеен кодекс от 2009г., с §4 от ПРЗ от него било предвидено, че уредените в новия кодекс режими на имуществени отношения се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове, както и е предвидена възможност съпрузите по заварени бракове да могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор.

5.Така съгласно чл. 18, ал.4 от СК по време на брака имуществените отношения между съпрузите можело да бъде променян по предвидения в СК ред - с Декларация с нотариално заверени подписи, а промяната в режима на имуществени отношения се отбелязвала в акта за сключване на граждански брак и в регистъра на имуществените отношения между съпрузи. Съгласно чл.27, ал.3 от СК, при избор на режим на имуществени отношения - режим на разделност, съпружеската имуществена общност се прекратявала. Прекратяването било с обратно действие, а единственото изключение от това обратно действие било по отношение на правата, които трети лица са придобили преди промяна на режима по арг. чл. 40, ал.2 от СК.

6.По отношение на действието на Декларацията за избор на имуществените отношения между съпрузи във връзка с придобитото от тях имущество по време на заварен брак с Определение № 50008 от 13.01.2023г. по гр. д. № 2602 / 2022 на Върховния касационен съд, I ГО сочи ищцата , че било допуснато касационно обжалване на въззивно решение поради неговата очевидна неправилност (чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК), в частта, в която било прието, че декларацията за избор на режим на разделност имала действие само занапред, което от своя страна довело до прилагане на материалния закон в неговия противоположен смисъл.

7.По допуснатото касационно обжалване било постановено Решение № 50051 от 02.05.2023г., по гр. д. № 2602 / 2022 на Върховният касационен съд, I ГО, съгласно което цитира ищцата : „Изводът на въззивния съд, че декларацията за избор на режим на разделност има действие само занапред и имущество, придобито преди подаване на декларация за избор режим на разделност е съпружеска имуществена общност, като само при опровергаване на презумпцията за съвместен принос то може да се приеме за лично имущество, е неправилен, защото противоречи на материалния закон. СК от 2009г. уреди три възможни режима на имуществени отношения между съпрузи - законов режим на разделност, сключване на брачен договор или режим на съпружеска имуществена общност, който е приложим освен когато изрично съпрузите са го избрали и когато не са избрали никой от първите два режима. Нормата на параграф 4 СК от 2009г. предвижда преуреждане на имуществените отношения, уредени в този СК по заварени бракове, а ал.2 от този текст изрично допуска съпрузите по заварени бракове към момента на влизане в сила на действащият СК - 01.10.2009г. да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор. Нормата на чл. 27, ал.3 допуска съпружеската имуществена общност да се прекрати по време на брака ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор, но с това не могат да засягат права на трети лица- чл. 40, ал.2 и чл. 41, ал.2 СК. Съгласно чл. 33, ал.1 СК, имущественият режим на разделност означава, че „правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака са негово лично притежание. Нормата не свързва момента на придобиване с избрания режим на разделност. Без значение в този случай е възмездния характер на придобивното основание и наличието на принос на другия съпруг. Не се прилага презумпцията на чл. 21, ал.3 СК и не възниква съпружеска имуществена общност. Аргумент в подкрепа на извода, че изборът на режим на разделност има обратно действие и се прилага и за придобиванията по време на брака преди избора му се извлича и от признатото с чл. 33, ал.2 СК право на другия съпруг нетитуляр на придобитото при развод по исков ред да претендира част от стойността на придобитото имущество без оглед на това кога е придобито - дали преди или след избора на режим на разделност. Така, по аргумент от тези норми, тълкувани в съвкупност, избирането на режим на разделност от съпрузи по сключен граждански брак има обратно действие и се отнася и за придобитите вещни права до момента на вписване на избора на този режим.“

С настъпването на правното действие на юридически факт (промяна на имуществен режим), преценяването и установяването на принадлежността на вещното право на собственост върху Апартамент ••• в ••• , подчертава ищцата, че следва да се направи чрез субсумиране на придобивното основание на Н. С. Д. под хипотезата на чл. 33, ал. 1 от Семейния кодекс, която установява, че собствеността е изцяло лично нейно притежание, а длъжникът по изпълнението не притежава никаква част от процесния имот.

8.С приемане на СК от 2009г. сочи още ищцата, че са предвидени три алтернативни режима за имуществените отношения между съпрузите. Либерализация и диспозитивност на отношенията била въведена относно избора на приложим режим. Самият избор бил гражданскоправна сделка - волеизявление на две лица, насочени към пораждане, изменение или прекратяване на гражданскоправни последици, чийто вид и съдържание се определял от волеизявлението. Възможното (правно) съдържание на сделката, т. е. целените от страните по нея правни последици било ограничено от закона само до избиране на една от три алтернативни правни последици - три алтернативни имуществени режима.

9.Волеизявлението на страните, обективирано в Декларация за изменение на имуществен режим, като правна (възможна) гражданскоправна последица, сочи още ищцата, че включва приложимост на определен от съпрузите режим - имуществена разделност. Подалечните правни последици, а именно какво е правното действие на конкретно избрания и приложен режим бил предопределен от закона и не можело да бъде модифициран и частично дерогиран по желание на страните. Затова бил наречен „законов режим на разделност“, а не „договорен режим на разделност“, каквато правна конструкция можело да се постигне чрез сключване на брачен договор, който да препраща към законов режим, но и да включва дерогации и модификации на него. В настоящия случай, съпрузите сочи ищцата Н.Д.,че избрали законов режим на имуществена разделност, чиято безусловна приложимост породила предвидените в закона правни последици и преуредила имуществените права придобити по заварения брак на съпрузите.

10 .В настоящия случай намира ищцата , че не спорно обстоятелството, че бракът между М. Д. и Н. Д. е заварен брак спрямо действащия СК, както и че имуществото срещу което е насочено изпълнение - право на собственост върху недвижим имот е придобито при действието на СК (отм.) и ситуацията субсумира изцяло описаната в §4 от ПРЗ от СК хипотеза. С §4 на действащия Семеен кодекс твърди Н.Д. в исковата си молба, че е предадено обратно действие на имуществения режим между съпрузи, неговата приложимост и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.

11. Приложената законодателна техника за пренормиране на имуществените отношения между съпрузите по заварени бракове с обратна сила сочи ищцата, че не е новост в правното им регулиране при и по повод преход към нова правна уредба, а напълно кореспондира с историческото развитие на правната уредба - включваща преходите от един имуществен режим към друг и преуреждане на съпритежанието на вещните права или изключващо го по силата на закона с обратна сила. Това действие винаги и безпротиворечиво било приемано и прилагано относно принадлежността на имуществените права между съпрузи: Основателността на исковата си претенция ищцата основава като прави правен анализ на действащата нормативна уредба , в частност ищцата сочи че със СК от 1985 г. е въведен режим на СИО и върху паричните влогове. Съобразно теорията и практиката по прилагането спрямо заварените парични влогове също било еднозначно становището, че ако влогът е открит по време на СК - 1968, негов титуляр е лицето, което го е отрил, а след влизане в сила на СК -1985 и преуреждане на имуществените отношения по повод имущественото право върху влога (вземането срещу влогоприемателя), съобразно придаденото му обратно действие с §4 спрямо юридически факти, осъществени преди влизането му в сила (откриване на влог от единия съпруг), титуляри на влога в режим на СИО ставали двамата съпрузи. В този смисъл ищцата се позовава на Решение № 387 от 30. V. 1988г. по гр. д. № 271/88 г., II Г.О. на Върховния съд : „Съгласно § 4 от предходните разпоредби на Семейния кодекс той се прилага относно имуществените отношения между съпрузите за наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове. От това следва, че съществени за случая са два момента - размерът на вземането към деня на фактическата имуществена раздяла и каква част от него е налице при влизане в сила на Семейния кодекс, за да се включи в общото имущество и да се възприеме, че е последица на съвместен принос и общи усилия по време на съвместното съжителство.“Историческото развитие на правната уредба на имуществените отношения на съпрузите напълно кореспондира на законодателна техника и правно действие на §4 от действащия Семейния кодекс от 2009г. цитира ищцата : „Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Правното действие на преуреждането с обратна сила на съпритежание на имущественото право, придобито по време на действието на отменена правна уредба никога не е пораждало съмнение в правоприлагането. С приемането на действащия СК-2009 от имуществата, включени в СИО се преуреди съпритежанието върху влоговете, средствата по които са налични към момента на влизане в сила на действащия СК „ .В този смисъл сочи и цитира още ищцата , че са : Решение № 427 от 03.04.2013г. по гр. д. № 1244/2011г., ГК, IV-то ГО на ВКС: „Имуществените отношения по заварени при влизането в сила на новия СК бракове се уреждат с § 4 от преходните и заключителните му разпоредби, съгласно който правилата на този кодекс относно тези отношения между съпрузи се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Имуществото е съвкупност от имуществени права - на собственост и други вещни права, облигационни права, авторски и изобретателски права, т.е. в обхвата на имуществото са и вземанията от паричен влог. Следователно новият СК преурежда отношенията между съпрузите и по тях. Такива вземания, обаче, са налице докато паричен влог съществува. А паричен влог не съществува ако вземането по него е погасено /например чрез изпълнение на задължението на влогоприемателя да върне на влогодателя същото количество пари/. Ето защо, ако към момента на влизането в сила на новия СК вземане от паричен влог не съществува, не съществува и такова имуществено отношение между съпрузите, което да се преурежда по силата на закона.“ ; Решение № 125 от 29.10.2020г. по гр. д. № 3400/2019г., ГК, III-то ГО на ВКС: „ По сега действащия СК /обн. ДВ бр. 47/23.06.09, в сила от 01.09.09/ паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност и се считат лична собственост на съпруга, на чието име са придобити-независимо от това дали са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Предвид разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР СК /съгласно който правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове/, след влизане в сила на действащия СК паричните влогове стават лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали преди това режимът на съпружеската имуществена общност се е разпростирал и по отношение на тях по силата на чл. 19, ал. 1 СК (отм.). Поради това по отношение на тях установените в чл. 21, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 СК правила относно съпружеската имуществена общност са неприложими. В случай, че съпругът, който не е титуляр на влога, е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 от СК /в този смисъл и реш. №.264/21.03.17 по г.д. №.2060/16, IV ГО/.“ ; Определение № 101 от 06.03.2019г. по гр. д. № 4479/2018г., ГК, I-во ГО на ВКС: „Действително, заварените отношения се уреждат в съответствие с новата уредба, при която паричните влогове не са в обхвата на съпружеската общност - считано от 01.10.2009г. заварените общи влогове стават лично притежание на съпруга, на чието име са открити.“ ; Решение № 11 от 24.01.2024г. по вз. гр. д. № 429/2023г. на Апелативен съд - Пловдив: „С влизане в сила на новия СК на 01.10.2009г. режимът на собственост върху паричните влогове се променя, и предвид разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на СК, те стават лична собственост на съпруга, на чието име е придобит влогът, независимо от това, дали преди това режимът на СИО се е разпростирал върху него по силата на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.)/в т.см. Решение № 125/29.10.2020г. по гр. д. № 3400/2019г. на ВКС -3-то гр. отд., Решение № 86/14.07.2016г. по гр. д. № 914/2016г. на ВКС - 2-ро гр. отд./.“Въз основа на анализа на законодателната техника и съдебната практика по прилагане на новата семейноимуществена правна уредба спрямо заварени правоотношения, обобщава ищцата, че може да се направи извода , че притежанието на имущественото право се преурежда при следните предпоставки: 1)Имущественото право е придобито по време на сключен брак при действие на отменен закон / Ищцата твърди, че не е спорно между страните, че съпрузите са сключили брак на •••г., при действието на Семеен кодекс от 1985г., установяващ единствен режим на имуществени отношения - съпружеска имуществена общност/ ; 2)Имущественото право е придобито по време на действие на имуществен режим по отменен закон / Ищцата твърди, че не е спорно между страните, че вещното право е придобито лично от Н. Д. на 07.09.2000г., при действието на Семеен кодекс от 1985г., установяващ единствен режим на имуществени отношения - съпружеска имуществена общност/ . 3)Имущественото право не е погасено или ликвидирано от правната сфера на съпруга/съпрузите към момента на прилагане на новия (преуреждащ) имуществен режим.

По същество ищцата намира, че не е спорно между страните, че към момента на насочване на изпълнение към М. Ж. Д., той не е съпритежател на вещното право и в този смисъл преуреждащият ефект не е непротивопоставим на взискателя. Твърди се в исковата молба, че насочването на изпълнение било осъществено много след преуреждащия ефект на имуществения режим. Изборът на режим бил направен на •••г., а насочването на процесното изпълнение срещу недвижимия имот било направено на много по-късен етап.Въз основа на изложените обстоятелства намира ищцата, че може да се направи еднозначен извод, че след преуреждане на режима на имуществените отношения между Н. С. Д. и М. Ж. Д. в режим на разделност, собствеността върху процесния имот е лична и изключителна собственост на Н. С. Д.. До този извод акцентира ищцата, че стигнал и съдът, сезиран с искане за допускане на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ по изп.дело •••, по описа на ЧСИ Х. Г., рег. № •••, с район на действие - Варненски Окръжен съд (обезпечение на бъдещ иск), вследствие на което допуснал обезпечителната мярка - „спиране на изпълнението“ с Определение № 668 от 21.02.2024 г. по частно гражданско дело № 373/2024 по описа на Окръжен съд - Варна и издал Обезпечителна заповед.С оглед горното ищцата е сезирала съда с искането да бъде постановено съдебно решение по силата на което да бъде изключено със сила на присъдено нещо титулярството на длъжника, М. Ж. Д., като собственик на ЕДНА ВТОРА ИДЕАЛНА ЧАСТ от ПРОЦЕСНИЯ ИМОТ, върху която е насочено принудително изпълнение. Цели се от ищцата СПН на бъдещото решение да даде основание за прекратяване на изпълнителния способ (чл. 433, ал.1, т.7 ГПК).Обективирано е искане за присъждане на разноските, реализирани в настоящото производство, в това число и разноските реализирани в охранителното производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл.440 ГПК.

В подкрепа на искането си ищцата е направила искания за събиране на доказателства : прилага към исковата молба и моли по делото да бъдат приети като писмени доказателства заверени за вярност с оригинала копия от следните документи :1.Съобщение на ЧСИ за обектът на изпълнение по изп. №•••на ЧСИ Х. Г. (№••• КЧСИ), р-н ВОС;2.Удостоверение №04540 от 15.02.2024г. по изп. №••• на ЧСИ Х. Г. (№••• КЧСИ), р-н ВОС;3 .Преписизвлечение от акт за сключен граждански брак;4.Нотариален акт за покупко продажба на право на строеж •••, •••, рег. № •••, дело № ••• на нотариус С. Д., с рег. № ••• на НК;5 .Декларация за избор на имуществен режим;6.Удостоверение от 07.10.2015 г. с изх. № •••.Удостоверение от 21.06.2023г. с изх. № •••;8.Справка за наложена възбрана и съобщения за преобразуване на изп.д.;9.Определение № 668 от 21.02.2024 г. по частно гражданско дело № 373/2024 по описа на Окръжен съд – Варна.10.Обезпечителна заповед.

В исковата молба е обективирано особено искане - ищцата се позовава на Определение № 79 от 28.02.2012г. по ч. гр. д. № 26 / 2012, ГК, 2-ро ГО на ВКС : „Искът по чл. 440 ГПК, с който се цели да бъда установен факта, че определено имуществено право, без съмнение това може да бъде и конкретно вещно право, върху което е насочено индивидуално принудително изпълнение за парично вземане, не принадлежи на длъжникаответник по иска. В случая се касае до производство по заявен отрицателен установителен иск от трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, с който ще се отрича принадлежността на правото на собственост на ответника-длъжник по принудително изпълнение относно имуществото, по отношение на което е предприето това изпълнение. Целта на производството е със сила на пресъдено нещо да се отрече принадлежността на едно имущество към патримониума на ответника длъжник, но не и със силата на пресъдено нещо да се признае, че ищецът е собственик. След като предмет на иска не е признаването на вещното право, то исковата молба не подлежи на вписване.“ В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че исковата молба подлежи на вписване, ищцата моли съда да разпореди вписването на Исковата молба и да бъде издадете нарочно съпроводително писмо, което да послужи пред Агенция по вписванията - Варна, за вписване на настоящата Искова молба в Агенция по вписванията - Варна и да бъде издаден заверен препис от исковата молба. Приложени са към исковата молба: 1/Пълномощно, 2/Удостоверение за данъчна оценка, издадено през последните 6 (шест) месеца, 3/Схема на СОС, 4/Декларация за материално и гражданско състояние, 5/Писмени доказателства съгласно текста.Исковата молба е надлежно уточнена с молба приобщена на л. 18 -ти по делото като е прецизиран напълно петитума на иска.

В срока по чл.131 ГПК всички ответници са депозирали отговори на исковата молба.

Ответникът ••• , чрез процесуален представител юрисконсулт П. Н. е депозирал писмен отговор на исковата молба .

Според ••• предявения иск против ВАП е недопустим , т.к. ••• е присъединен взискател по ИД ••• , поради което и искът по чл.440 ГПК задължително се предявявал срещу взискателя и длъжника. В случая взискател по ИД бил А. ЕООД в несъстоятелност, а длъжник М. Ж. Д., поради което намира •••, че производството по делото следва де се прекрати против •••. В условията на евентуалност, ако съдът не прекрати производството по делото, ••• моли съда да приеме, че искът е неоснователен. Твърди се по същество от •••, че е видно от представените от ищцата доказателства, че ответникът е собственик на една втора ид.част от описания в исковата молба имот , придобит в режим на СИО между ищцата и М.Д. по време на брака им. Изложените от ищцата доводи за промяна на режима на СИО при действието на §4 от ПЗР на СК от 2009 г. и подписаната от съпрузите Декларация от ••• г. според ••• не обосноват извод различен от този, че СИО върху процесния апартамент е бездялова , като подчертават , че самите съпрузи са избрали в декларацията си за в бъдеще режим на разделност . В ОИМ ••• са изразили становище , че не възразят против приобщаването на представените от ищцата писмени доказателства , не са направили искания за събиране на доказателства.На последно място е обективирано изрично искане ответникът ••• да се призовава чрез ••• Варна.

В срока по чл.131 ГПК ответникът М. Ж. е депозирал писмен отговор на исковата молба.Ответникът признава верността на всички обстоятелства, посочени в исковата молла , като твърди,че апартаментът е изцяло собствен на Н. Д..Изрично и на основание чл.237 ГПК отв.М.Ж. признава иска , като моли съда да прекрати производството спрямо него поради признание на иска и неговата основателност.Отв.М.Ж. моли съда да не го ангажира с разноски по делото, поради това, че не е дал повод да бъде заведено то.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна •••, представлявана от юрисконсулт Х. депозира писмен отговор с приложени доказателства и препис за връчване на насрещната страна.Депозираната искова молба ••• намира за процесуално допустима, но неоснователна. На първо място в ОИМ ••• се спира на изложеното в исковата молба твърдение, че Н. Д. е изключителен собственик на процесния СОС с кадастрален идентификато𠹕••, представляващ апартамент *, разположен на ет. * , във вх. *, находящ се в ••••. Н.Д. считала, че нейното право на собственост върху гореописания имот е засегнато от изпълнението по изпълнително дело №•••г. по описа на ЧСИ Х. Г., peг. №•••, с район на действие ВОС, поради което в качеството и на трето лице по смисъла на чл. 440, ал. 1 от ГПК предявявала иск, с който да установи, че процесният имот, върху който е насочено изпълнението за парично вземане на ответника М. Д. не му принадлежи.

••• на второ място в ОИМ твърди, че била подадена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с peг. №••••г. в •••, с която ищцата Н. Д., декларирала, процесния апартамент, като съсобствен с ответника М. Д. при квоти по една втора за всеки от тях, на основание покупка с нотариален акт №••, •••, peг. №•••, дело №•••г, приложен към декларацията, както и приложено разрешение за ползване № •••г. Издаден бил Акт за установяване на задължения на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК №•••г. на ответника по делото М. Ж. Д., получен на 25.04.2018г. и неоспорен. Издаден бил Акт за установяване на задължения на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК №•••г. на ответника по делото М. Ж. Д., получен лично на 22.03.2022г. и неоспорен. Издаден бил акт за установяване на задължения на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК №••••г. на ищеца по делото Н. С. Д., получен лично на 22.04.2022г. и неоспорен. Издаден бил акт за установяване на задължения на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК №МД- АУ-2856/20.03.2018г. на ищеца по делото Н. С. Д., връчен на осн. чл. 32 от ДОПК и неоспорен. До момента на подаване на отговора на исковата молба, нямало извършено предеклариране по партидата на процесния имот от нито един от съпрузите във връзка с твърденията изложени в исковата претенция.

Отделно от изложеното, счита ••• , че съгласно новия Семеен кодекс от 01.10.2009 г., възникват три алтернативни и възможни режима за уреждане на имуществените отношения между съпрузите - законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим. Нормата на ал. 2 от § 4 от ПЗР на СК от 2009 г., предвиждала преуреждане на имуществените отношения по заварени бракове, като съпрузите по тях можели да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор.

В конкретния случай бракът между съпрузите М. Ж. Д. и Н. С. Ч. , сочи в ОИМ ••• , че бил сключен през 1998 г. (съгл. Акт за сключен граждански брак №•••/•••г. - гр. •••), а процесния имот, видно от представените доказателства , бил закупен на името на единия съпруг през 2000 г. През 2009 г.съпрузите подписали декларация, с която избрали режим на разделност, вписан в Регистъра на имуществените отношения между съпрузите. На 07.09.2023г. била подадена молба за прекратяване на Изпълнително дело №••• от М. Ж. Д., чрез АС „А., М. •••“, в която била застъпена теза, черпеща мотивите си от Решение № 50051 от 02.05.2023 г. по гр. д.№ 2602/2022 г. на ВКС, I г.о., идентични с тези в настоящата искова молба, относно действието ех tunc спрямо придобитите по време на брака вещни права преди осъществяването на избора на режим на разделност.

По същество ответната ••• счита, че ищцата неправилно тълкувала нормата на чл. 33 във връзка с § 4, ал. 2 СК, като приемало в противоположен смисъл действието на декларацията за избор на режим на разделност от съпрузи по заварен брак с оглед следните аргументи: Изборът на законовия режим на разделност не предвиждал възможност за преуреждане на собствеността по отношение на придобитите преди този избор имущества. В подкрепа на възможността за придаване на обратно действие на уреждането на имуществените отношения между съпрузите било правилото на чл. 22, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/1103 на Съвета от 24.06.2016 г. за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи: „освен ако съпрузите не са договорили друго, смяната по време на брака на правото, приложимо към имуществения режим между съпрузите, има действие само в бъдеще“. Тълкуването, че избора на режим на имуществени отношения има действие за назад, не отговаряло на волята на законодателя било в противоречие с цитирания регламент, обобщава •••. Същевременно, посочените мотиви в Решение № 50051 от 2.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2602/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева намира •••, че са единствени до този момент в съдебната практика на Република България. Все още нямало практика на ВКС, която да наложи приемане на тълкувателно решение по поставения въпрос. На практика според ответната ••• декларациите за избор на режим на разделност се регистрирали само в Регистъра на имуществените отношения между съпрузите, от своя страна обаче брачните договори, които уреждат имуществени отношения между съпрузите се вписвали в Имотния регистър към Агенцията по вписванията. Оттук следвал и извода, че целта на това вписване е да даде гласност на вещноправното положение на конкретен имот и безспорно да осъществи оповестителното действие спрямо трети лица и неговия публичен характер. В подкрепа на гореизложеното, ответната ••• препраща към чл.4 и чл.6 от Правилника за вписванията, относно подлежащите на вписване актове. Предвид изложеното, декларациите за избор на режим на разделност не се вписвали в Имотния регистър към Агенцията по вписванията, именно защото с тях не се прехвърляли вещни права. Макар и декларацията за избор на режим да съдържала волеизявления на двамата съпрузи, тя нямала характер на същински договор, тъй като нейните правни последици са уредени в закона и не можело да бъдат изменени от съпрузите чрез включване на допълнителни уговорки в нейното съдържание. Придаването на обратно действие на впоследствие избрания режим на разделност би могло да лиши единия от съпрузите от значителна част от активите в неговото имущество, без негова воля в този смисъл и без ефективна възможност да бъде компенсиран в бъдеще от това имуществено разместване, намира още ••• . Сочи се в ОИМ от •••, че декларираната през 2015 г. промяна досежно имуществените отношения между съпрузите в режим на разделност по чл. 18, ал. 4 и чл. 19 от СК прекратявала семейната имуществена общност - чл. 27, ал. 3 от СК, но тази промяна имала действие само за напред, т. е. независимо, че придобитият вече в режим на съпружеска имуществена общност имот е на името на съпругата/ищцата в настоящото производство,/ то той не ставал нейна индивидуална собственост, а оставал общ за двамата съпрузи при режим на обикновена съсобственост, при равни дялове. В същия смисъл била подписаната декларация, представена като доказателство от самата ищца. Т.е. според ••• без наличие на изрично законово правило в този смисъл, би се позволило изборът на режим чрез подписването на декларация с нотариална заверка на подписите да произведе транслативно действие спрямо една потенциално обширна и неиндивидуализирана съвкупност от придобити по време на брака вещни права. Законодателят изрично предвидил възможност за преуреждане на съществуващите имуществените отношения между съпрузите чрез сключването на брачен договор, включително с препращане към правилата на законовия режим на разделност.И последно, но не по важност, подчертава ответната •••, че основен принцип в правото е действие на нормите „ех nunc”, а за да имат обратно действие „ех tunc” е задължително изрично посочване.В обобщение на гореизложеното,според ••• исковата молба стъпвала на мотиви и съждения, които не намирали стабилна опора в съществуващата правна уредба и била с потенциал да доведе до сериозни сътресения и противоречия в изградения правен мир.Отделно от изложеното, процесният имот бил придобит по време на брака на съпрузите, преди те да изберат режим на имуществена разделеност помежду си, поради което новият режим на имуществени отношения не действал автоматично спрямо недвижимия имот, а следвало да се установи дали е налице или липсва съвместен принос в придобиването му.В тежест на ищцата, която заявявала лични права върху вещта, третирана в изпълнението изцяло като обект на съпружеска имуществена общност, счита още •••, че е именно ищцата да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно: придобивната стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен ефект; размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; влагането им за придобиването на процесния имот. ••• счита, че ищцата носи и тежестта да обори презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК, каквито доказателства не били представени. :Изрично е заявено от ••• , че няма доказателствени искания. В случай, че съдът уважи иска, процесуалният представител на ••• е заявил още в ОИМ искане за намаляване на разноските за адвокатски хонорар на ищцата, ако такъв е заплатен и претендиран, до минимума по Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения.Обективирано е изрично искане да бъдат присъдени в полза на ••• да ни присъдите юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.Към ОИМ от ••• са приложени копия от цитираните в отговора декларации , АУЗ и съобщения.

В срока по чл.131 ГПК - Т. Д. И. - постоянен синдик на „А.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, в производството по т.д. № 1726 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, със служебен адрес: ••• е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Ответникът „А.“ ЕООД /в несъстоятелност/, оспорва изцяло исковата молба, като счита същата за неоснователна. Съображенията му за това са следните:

В исковата молба било посочено, че Н. С. Д. и М. Ж. Д. са сключили граждански брак на ••• г., към който момент действал Семеен кодекс от 1985 г., установяващ единствен режим на имуществени отношение - съпружеска имуществена общност. На 07.09.2000 г. Н. С. Д. придобила правото на строеж върху Апартамент •••, находящ се в г•••, в новоизграждаща се жилищна сграда в парцели, обединени за ново строителство- № ••• и пл.№••- •••, в местност ••• чрез Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж №••, том *, рег.№•••, дело №••• на Нотариус С. Д.- рег. №••• на НК. На ••• г. Н. С. Д. и М. Ж. Д. подписали декларация за избор на имуществен режим на разделност, избирайки да уредят имуществените си отношения в законов режим на разделност. С оглед на това ищцата считала, че във връзка с пар.4 от ПЗР на Семейния кодекс от 2009 г., режимът на разделност се прилага и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове, като прекратяването на съпружеската имуществена общност е с обратно действие. В тази връзка можело да се направи еднозначен извод, че след преуреждане на режима на имуществените отношения между Н. С. Д. и М. Ж. Д. в режим на разделност, собствеността върху процесния имот била лична и изключителна собственост на Н. С. Д.. Съгласно чл. 27, ал.3 от Семейния кодекс (СК), уреждащ законовия режим на разделност, съпружеската имуществена общност сочи ответника, че може да се прекрати по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор. С декларираната на ••• г. промяна от законов режим на съпружеска имуществена общност в законов режим на разделност по чл.18, ал.4 и чл.19 от СК се прекратявала съпружеската имуществена общност, но тази промяна имала действие само занапред, счита „А.“ ЕООД /в несъстоятелност/. Член 27 СК уреждал не основания за прекратяване на действието на законовия режим на общност, а основания за прекратяване на съпружеската имуществена общност върху вещни права, придобити по време на брака. Последиците от прекратителното действие на установените в чл. 27 СК юридически факти били посочени в чл. 28 СК : „при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни „3.В правната теория отдавна , сочи ответника, че било изяснено, че под „прекратяване на съпружеската имуществена общност“ следва да се разбира прекратяване на общността върху наличните имоти, като съпрузите стават обикновени съсобственици; преустановяване съществуването на бездялово и неделимо съпритежание и превръщането му в обикновена, дялова и делима съсобственост. Ако се приемела тезата на ВКС в цитираното от ищеца съдебно решение,намира ответника, че би се стигнало до изгубване с обратно действие на придобити от единия съпруг права. Последиците от подписване на декларацията за избор на законен режим на разделност не се определяли от съпрузите, а били уредени в закона. Също така с този избор съпрузите не можели да преуредят вече придобити имуществени права. Последиците от избора на законов режим на разделност отново по силата на закона настъпвали само след избора на този режим- занапред.

На следващо място в отговора на искова молба отв. „А.“ ЕООД /в несъстоятелност/, чрез постоянния си синдик Т.И. подчертава, че до 2015 г. съпрузите М. Ж. Д. и Н. С. Д. притежавали процесния имот в бездялова съпружеска общност. Всеки от тях притежавал имота, който с подписването на декларацията за режим на разделност се превърнал в тяхна обикновена съсобственост при равни дялове. Параграф 4 от СК никъде не предвиждал ретроактивно действие на избрания режим, а единствено указвал, че правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове и че съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс. За да е налице ретроактивно действие на определен юридически факт, това акцентира ответника, че следвало да е предвидено изрично в закона. Такова действие било предвидено единствено при сключване на брачен договор, и то ако страните са му придали такова (арг. от чл. 40, ал. 1 СК), но не и на избора на законов режим на разделност. Декларацията за избор на режим на разделност намира ответното „А.“ ЕООД /в несъстоятелност/, че няма вещно - транслативен ефект, какъвто имал брачния договор например. Съпрузите можели да прекратят СИО и по отношение на имоти, придобити преди избора на режим на разделност и тя да стане обикновена дялова съсобственост, но не и да заличи правото на собственост върху вече обикновения дял на единия съпруг. Това можело да стане с прехвърляне на този дял, но не било възможно да бъде извършено с декларация, а единствено с договор и то сключен в определена форма. След подписването на декларацията, разбира се, по смисъла на чл. 33 от СК, правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, не отрича ответното дружество в несъстоятелност, че са негово лично притежание, тъй като вече има избран режим на разделност, а съпружеската имуществена общност е вече прекратена. Макар и декларацията за избор на режим да съдържа волеизявления на двамата съпрузи, тя според посочения ответник няма характер на същински договор, тъй като нейните правни последици били уредени в закона и не можело да бъдат изменени от съпрузите чрез включване на допълнителни уговорки в нейното съдържание. Придаването на обратно действие на впоследствие избрания режим на разделност би могло според ответното ЕООД, представлявано от Т.И. да лиши единия от съпрузите от значителна част от активите в неговото имущество, без неговата воля в този смисъл и без ефективна възможност да бъде компенсиран в бъдеще за това имуществено разместване.

По същество на спора намира „А.“ ЕООД /в несъстоятелност/, че с подписването на декларацията за режим на разделност през 2015 г. се прекратявала семейната имуществена общност между М. Ж. Д. и Н. С. Д., но тази промяна имала действие само за напред, т.е. независимо, че придобитият в режим на съпружеска имуществена общност имот е на името на ищцата, той не ставал нейна индивидуална собственост, а оставал общ за двамата съпрузи при режим на обикновена съсобственост, при равни дялове. Изборът на законовия режим на разделност не предвиждал възможност за преуреждане на собствеността по отношение на придобитите преди този избор имущества . Съгласно чл.22, §2 от Регламент (ЕС) 2016/1103 на Съвета от 24.06.2016 г. за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения, свързани с имуществения режим между съпрузи подчертава още ответното ЕООД , в писмения отговор , освен ако съпрузите не са договорили друго, смяната по време на брака на правото, приложимо към имуществения режим между съпрузите, има действие само в бъдеще .

Доводите на ищцата, че избора на режим на имуществени отношения има действие ех tunc, намира ответното дружество , че не отговорят на волята на законодателя и са в противоречие с цитирания регламент. Цитираното съдебно решение №50051 от 02.05.2023 г. по гр.дело 2602 от 2022 г. на Върховният касационен съд обсъждало съвсем различен материално-правен въпрос и счита постоянния синдик на ответното ЕООД , че същото е неотносимо в конкретния случай. Освен това, категорично постоянният синдик на А. ЕООД не споделя подкрепеното в него становище, че изборът на законов режим на разделност има обратно действие и по отношение на предходно придобитите от съпрузите вещни права. Такова виждане нямало легална опора и било с потенциал сериозно да застраши правната сигурност в гражданския оборот, особено без изрична предвидена защита за третите лица, аналогично на защитата в чл. 40, ал. 1 и 2 СК. Липсата на такива правила в раздела, уреждащ законовия режим на разделност, намира още ответника, че водела към недопустимостта изборът на режим на разделност да се прилага ретроактивно. Ако се приемела тезата за ретроактивост, би бе стигнало до хипотезата, в която, ако след като съпрузите в режим на разделност са се разпоредили със свои лични имоти, изберат отново законов режим на общност, то те ще са прехвърлили на трети лица права, които не са имали. Не такава била волята на законодателя, а преобладаващата съдебната практика също е била в подкрепа на становището, че промяната на имуществения режим между съпрузите в общия случай имала действие занапред, включително и в съдебни актове на ВКС. (така например в Решение № 60142 от 26.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 974/2021 г., II г. о., ГК било посочено, че „ ...по своя воля съпрузите могат да изберат режим на общност, режим на разделност или договорен режим, като сключване на брачен договор е допустимо и по време на брака и с него може да бъде преуреден статутът на вече придобито имущество - чл. 39 СК“, т. е. допустима възможност за преуреждане била налице при договорния режим, но не и при избор на законовия режим на разделност. (Също така : Решение № 327 от 13.03.2023 г. на PC - Плевен по гр. д. № 3864/2022 г., в което била отречена възможността съпрузите да преуредят отношенията си с декларация за изборна режим. Решение № 260331 от 21.02.2023 г. на СГС по гр. д. № 9659/2018 г., посочвало, че възможността за преуредба е налице единствено при договорния режим. В този см. били и : Решение №174 от 09.11.2015 г. на ВнАС по гр. д. № 327/2015 г.; Решение № 260166 от 27.08.2020 г. на PC - Костинброд по гр. д. № 340/2020 г.; Решение № 1038 от 19.05.2014 г. на PC - Бургас по гр. д. № 7919/2013 г.).

С оглед изложеното ответното „А.“ ЕООД /в несъстоятелност/,моли съда да постанови решение, с което да приеме за неоснователен и да остави без уважение предявеният от Н. С. Д. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 от ГПК срещу „А.“ ЕООД /в несъстоятелност/, •••, ••• и М. Ж. Д., с който се иска да се установи по отношение на ищцата и ответниците, че М. Ж. Д. не е собственик на една втора идеална част от правото на собственост върху Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД 18-92/ 14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на имота: ••••, Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент- в жилища или вилна зона или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта 1, площ по документ 99,45 кв.м., заедно с Изба ••• с площ 3,07 кв.м., както и заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, със стар идентификатор ••• и •••, който недвижим имот е описан в Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж •••, •••, рег. №•••, дело №••• като Апартамент •••, находящ се в г•••, в новоизграждаща се жилищна сграда в парцели, обединени за ново строителство- пл.№ •••-•••и пл.№•••-•••, в местност •••, със застроена площ от 99,45 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна, кухня- столова, кабинет, две спални, килер, баня, тоалетна и две тераси, обособен като жилищен обект след проектно изменение на Апартамент •••, находящ се в същата жилищна сграда, вх.*ет.*, със застроена площ от 76,10 кв.м., и след проектно изменение на Апартамент •••, находящ се в същата жилищна сграда, вх.•••, ет.••, със застроена площ от 48,86 кв.м., съгласно Екзекутивни чертежи и Обяснителна записка към тях, ведно с прилежащо избено помещение •••, със застроена площ от 3,07 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху описания имот, срещу която една втора идеална част е насочено принудително изпълнение за удовлетворяване на парични задължения на М. Ж. Д. по изпълнително дело №••• по описа на ЧСИ Х. Г.- рег.№••• на КЧСИ. Ответното дружество не е направило доказателствени искания , като не възразява да се приемат представените с исковата молба доказателства.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 06.03.2026 г. ищцата не се явява, представлява се от адв. Б. К. . В хода на устните състезания адв.К. моли съда да уважи предявения иск и да присъди в полза на ищцата разноски,моли и за срок за писмени бележки. В срока предоставен на ищцовата страна са депозирани писмени бележки.

В същото о.с.з. юрисконсулт Х. в качество на процесуален представител на ••• моли съда да отхвърли иска като недоказан по основание и размер на основанията изложени в отговора на искова молба, като моли и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсулт Х. отново прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищцата.

В о.с.з. юрисконсулт Н. в качество на представител на ••• счита за неоснователен отрицателния установителен иск , т.к. било видно от представените документи , че М. Ж. Д. е собственик на една втора идеална част от процесния имот.Юриск. Н. моли за решение в този смисъл, моли и за присъждане на съдебно –деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в законоустановения размер , като препраща и към отговора на искова молба.

В откритото съдебно заседание на 06.03.2026 г. единствено ответникът М.Ж. не е изпратил представител , като в нарочна молба е изразил становище , че не възразява против призоваването му , желае да се разгледа делото без негово участие и поддържа признанието на иска .

СЪДЪТ, въз основа на становищата на страните, събрания по делото доказателствен материал , приложимия закон и разпоредбите на чл. 235 и чл. 236 ГПК приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

РС Варна е сезиран с предявен от ищцата Н. Д. специален отрицателен установителен иск с правно осн. чл.440 ГПК, заведен против страните в изпълнително дело № №••• по описа на ЧСИ Х. Г.- рег.№••• на КЧСИ – взискатели и длъжник, като преценката на допустимостта на избраната форма на искова защита е направена още в производството по обезпечение на бъдещ иск / ч.гр. д. № 373/2024 г. по описа на ОС Варна, приобщено към настоящото производство /.

Предвид допустимостта на избраната форма на искова защита, съдът дължи произнасяне по същество по основателността и доказаността на специалния установителен иск по чл.440 ГПК .

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните , съдът на осн.чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е разпределил тежестта на доказване , като е възложил в тежест на ищцата да установи и докаже в условията на пълно и главно доказване по несъмнен начин, че е титуляр на една втора от абсолютното вещно право на собственост върху процесния имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД 18-92/ 14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на имота: •••, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент- в жилища или вилна зона или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта 1, площ по документ 99,45 кв.м., заедно с Изба ••• с площ 3,07 кв.м., както и заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, със стар идентификатор ••• и •••, който недвижим имот е описан в Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж •••, •••, рег.№•••, дело №••• като Апартамент •••, находящ се в г•••, в новоизграждаща се жилищна сграда в парцели, обединени за ново строителство- пл.№ •••• и пл.№•••- •••, в местност •••, със застроена площ от 99,45 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна, кухня- столова, кабинет, две спални, килер, баня, тоалетна и две тераси, обособен като жилищен обект след проектно изменение на Апартамент •••, находящ се в същата жилищна сграда, вх.*, ет.•• със застроена площ от 76,10 кв.м., и след проектно изменение на Апартамент •••, находящ се в същата жилищна сграда, вх.*, ет.*, със застроена площ от 48,86 кв.м., съгласно Екзекутивни чертежи и Обяснителна записка към тях, ведно с прилежащо избено помещение •••, със застроена площ от 3,07 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху описания имот, срещу която една втора идеална част е насочено принудително изпълнение за удовлетворяване на парични задължения на М. Ж. Д. по изпълнително дело №••• по описа на ЧСИ Х. Г.- рег.№••• на КЧСИ ; че имота е придобит е придобит по време на брака й с М. Ж. Д. че ищцата и отв.М. Д. на •••г. , са извършили избор на режим на разделност , а насочването на процесното изпълнение срещу недвижимия имот било направено на много по-късен етап, включително и твърдението си, че има правен интерес от воденето на иска по чл.440 ГПС и че има качество трето лице спрямо ИД №••• по описа на ЧСИ Х. Г.- рег.№••• на КЧСИ.

В тежест на ответниците съдът е възложил да проведат насрещно доказване по тези факти, както и да установят фактите и обстоятелствата, от които произтича право на собственост върху процесния недвижим имоти в полза на длъжника по изпълнителното дело.

Ответникът М.Ж. е признал иска по смисъла на чл.237 ГПК .

В доклада по делото съдът не е отделил безспорни факти и обстоятелства между страните в производството , като е обявил на страните изрично , че спорният предмет по делото, предвид наведените твърдения от ищцата в исковата молба, има изцяло правен характер и неговото правилно разрешаване е обусловено от въпроса какво е действието на подписаната между съпрузите Декларация от 2015 г.

С оглед изложеното по-горе и от фактическа и от правна страна съдът приема на база писмените доказателства за безспорно доказано по делото следното :

На •••г. в гр.••• ,••• ищцата Н. С. Д. и ответника М. Ж. Д. са сключили граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак № •••/••• г. на длъжностно лице по гражданско състояние при район •••. /л.11 от гр.д. № 550/24 по описа на ВОС, прекратено с Определение № 1093/21.03.2024 г. от ОС Варна , ХI-ти състав, съгласно чл.104, т.3 ГПК и изпратено по подсъдност на осн. чл.118 ,ал.2 ГПК на РС Варна/.

Липсва спор между страните, че срещу отв.М. Ж. Д. е образувано, а и висящо и към момента, изпълнително дело № ••• по описа на ЧСИ Х. Г.- рег.№••• на КЧСИ. Видно от л. 10-ти , гръб, от гр.д. № 550/24 по описа на ВОС, ЧСИ Хр.Г. е издал на М. Ж. Д. , ЕГН •••••••••• удостоверение в уверение на това, че срещу М.Ж.Д. въз основа на изпълнителен лист от дата 12.05.2021 г. по гр.д. № 998/2020 г. по описа на Софийски градски съд е образувано изпълнително дело № ••• при ЧСИ Х. Г. с взискатели по делото : 1.А. ЕООД ЕИК ••• ; 2.••• ЕИК •••••• и 3.••• с ЕИК •••.

Приобщените копия на л. 21 гръб – л.23 от Решение на СГС и ИЛ от 20.2.2023 г. от гр.д. № 550/24 по описа на ВОС, отразяват изпълнителното основание на което е образувано ИД № ••• и размера на дълга на М.Ж..

Спор по делото няма, че по време на брака между Н. Д. и М. Д. съпрузите са придобили вещно правно на собственост върху процесния апартамент в гр.Варна - имот с идентификатор ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД 18-92/ 14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на имота: •••.

От приобщеното на л. 12 гръб -л.13 от гр.д. № 550/24 по описа на ВОС заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж , акт •••, т. I , рег. № •••, дело № •• от ••г., акт вписан в АВ СВ Варна под вх.№ ••• г. , акт № •••, т. •••, д.№ ••• се установява, че на ••• г. в гр.Варна, пред нотариус С. Д. – нот. с рег. № ••• от Регистъра на НК В. С. В. в качеството му на управител на „Н. „ ООД ,БУЛСТАТ ••• в качество на продавач и Н. С. Д. в качество на продавач са сключили договор за покупко-продажба на право на строеж в надлежна нотариална форма . Съгласно пункт първи от договора „Н.“ ЕООД е продало на Н. Д. правото на строеж за изграждане на следния недвижим имот, а именно АПАРТАМЕНТ № ••• находящ се в ••• в новоизграждаща се жилищна сграда , в парцели , обединени в ново строителство –пл. № ••• - ••и пл.№ ••-••• в местност „ •• „ № ••, вх.••, ет.••, със застроена площ от 99.45 кв.м , състоящ се от : входно антре , дневна , кухня-столова, кабинет, две спални , килер ,баня , тоалет и две тераси , при граници на апартамента : ••• , улица , от два страни –парцела, в който е построена сградата : обособен като жилищен обект след проектно изменение на апартамент № ••находящ се в същата сграда, вх.•• , ет.••, със ЗП 76.10 кв.м и след проектно изменение на апартамент № ••, находящ се в същата жилищна сграда , вх* ет. •• със ЗП 48.86 кв.м , съгласно екзекутивни чертежи и ПОМЕЩЕНИЕ ••• със застроена площ от 3.07 кв.м , при граници на избата : изба ••• и гараж ••• , ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху гореописаното дворно място, с граници : на север – улица с обръщач на автобусна спирка ; изток – имот пл. № ••• ; запад – имот пл.№ ••• и пл. № •••, попадащи в кв. •• по плана на ••подрайон на гр.Варна, за сумата от 20692 лв., изплатена напълно и в брой от купувача на продавача в деня на сделката, посочена е и данъчна оценка на имота в размер на 20 692.30 лв.

Спор няма , че вещното право на строеж е трансфоримирано в право на собственост, като е установено по делото , от приложената на л. 15 от гр.д. № 550/24 по описа на ВОС,СПРАВКА от АВ ,че върху самостоятелен обект в сграда , площ по документ 99.450 кв.м , местност ••• , обособен апартамент ••• на ет. *, във вх.* , от 76.10 кв.м , след проектно изменение на ап. •• с площ от 48.86 кв.м в УПИ № ••• – ••и УПИ № •••-••• в кв.••, обл.Варна, ••, вх•• ,ет* , ап. *, прилежащ обект изба* от 3.07 , на 04.06.2011 в полза на кредитора А. против длъжника М. Д. е вписана възбрана .

Ищцата твърди и представя доказателства затова, че по време на брака си с ответника М. Д. са подписали Декларация за избор на имуществен режим на разделност. Именно в правната същност и действие на тази декларация се състои спора по делото между ищцата и взискателите по изпълнителното дело .

Приобщената в заверено копие на л. 11 гръб и л. 12 от гр.д. № 550/24 по описа на ВОС Декларация за избор на имуществен режим на разделност е съставена в писмена форма между М. Д. и Н. Д. на основание чл.27, ал.3 във вр. с § 4 , ал. 2 от ПЗР на Семейния кодекс , обн.ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г. Съпрузите Н. и М. Д.и са декларирали в посочената декларация, че са сключили граждански брак на ••• г. в гр.••• , при действието на СК обн.ДВ, бр.41 от 1985 г. , отм. ДВ, бр.47 от 23.06.2009 г. и бракът им се явява „ заварен „ по смисъла на § 4 , ал.2 от ПЗР на новия СК (обн.ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г. ).Като съпрузи по заварен брак , на основание § 4 , ал.2 ПЗР на СК , съпрузите са декларирали , че избират законов режим на разделност ,приложим спрямо имуществените им отношения възникващи помежду им и основани на сключения между тях граждански брак .

Съпрузите са декларирали, че са им известни правните последици от избора на режим на разделност, предвидени в Семейния кодекс ( обн.ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г.), а именно :

„ - прекратяване на СИО относно вещните права в режим на СИО, придобити до сега и възникване на обикновена съсобственост при равни права относно вещните права придобити по време на брака в резултат на съвместен принос ;

-приложимост за бъдещите придобивания на вещни права на режим на разделност , съгласно разпоредбите на чл. 33 – чл.36 от Семейния кодекс (обн.ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г.)“.

Така изготвената писмена декларация носи подписи на двамата съпрузи и нотариална заверка № ••• от дата ••• г.

Видно от лист 14-ти от гр.д.№ 550/24 по описа на ВОС в АВ СВ , в регистъра на имуществените отношения на съпрузите за лицето М. Ж. Д. от 01.10.2009 г. до 21.06.2023г. има регистриран законов режим на разделност , на база уведомление № 20150923150237 .

По делото са ангажирани писмени доказателства от ••• /л. 164 -183 / сред които е и молба с изх.№ от 12.12.2025 г. с искане до ЧСИ Н.Г. на основание чл. 433 , ал.2 ГПК да бъде приключено ИД № •••• г. срещу длъжника М. Д., т.к длъжникът заплатил изцяло сумата по АУЗД № МФ -0 АУ – 3655 -1 . Данни затова по тази молба да има произнасяне от ЧСИ Н.Г. няма , не се и твърди на ищцата да и й е известно изпълнителното производство да е приключило , а напротив.

По делото още с отговора на искова молба ••• е представила и на листи от 72 – 94 са приобщени писмени доказателства сред които и Декларация от Н.Д. по чл. 14 , чл.27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ в която е декларирала към 2026 г. че тя и съпругът имат по една втора идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент . Приобщени са АУЗД по чл.107, ал.3 ДОПК издадени на М.Ж. Д. на 12.4.2018 г. , 2.3.2022 г., 10.2.2022 г. и на Н. Д. на 20.03.2018 г.

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал , приема от правна страна , че предявения от ищцата иск е неоснователен и недоказан .

Искът по чл. 440 от ГПК е уреден в закона като отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес. Съгласно разпоредбата на чл. 440, ал. 1 от ГПК всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК е засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия. Затова искът е допустим и е налице правен интерес, когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. След анализ на разпоредбата на чл. 440, ал. 1 от ГПК се налага извод, че правото на иск не е поставено в зависимост от това, дали ищецът се намира във владение на вещта, като в ТР № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/15 г. ВКС изрично е подчертал, че този иск обаче е недопустим в случаите, когато жалбата на третото лице по чл. 435, ал. 4 е уважена, тъй като тогава вече няма да е налице насочено върху вещта принудително изпълнение.В случая съдът намира, че искът е допустим, тъй като принудителното изпълнение върху вещта все още не е приключено към момента на предявяване на иска , следователно така предявеният иск по чл. 440, ал. 1 от ГПК е допустим и съдът следва да го разгледа по същество.Нещо повече : с Определение № 668/21.02.2024 г. на ОС Варна , Х състав, гражданско отделение по ч.гр.д. № 373/2024 г. по описа на ВОС /приобщено към настоящото / ОС Варна е допуснал обезпечение на бъдещия предявим иск по чл.440 ГПК в полза на молителката – сега ищца , чрез следната обезпечителна мярка СПИРАНЕ на изпълнението , насочено върху една втора идеална част от СОС представляващ апартамент № *с ид.№ ••• находящ се в •••, с площ 99,45 кв.м ведно с изба •• с площ 3,07 кв.м , ведно със съответните идеални части от общите части на сградата по изпълнително дело № ••• по описа на ЧСИ Х. Г. , при условие че молителят представи парична гаранция в размер на 4502 лв.на осн.чл. 390, ал.1 ГПК.След внасяне на определената от съда по обезпечение гаранция в полза на Н.Д. е издадена обезпечителна заповед № 18 /27.02.2024 г. / листи 16 и 17 от ч.гр.д. № 550/24 на ВОС / .

Данни към момента спряното изпълнително дело да е възобновено или прекратено няма, поради което и съдът извежда извод , че искът по чл.440 ГПК е допустим, а възраженията на ответниците ••• и ••• ••• релевирани в о.с.з. от 06.03.2026 г. за недопустимо насочване на иска против тях, съдът не намира за основателни .Посочените ответници имат качество взискатели по висящото изпълнително делото и обстоятелството ,че са присъденени взискателни не променя този извод.

Както бе посочено и по-горе единствения спорен между ищцата и ответниците ••• ••• , ••• и А. ЕООД в несъстоятелност е дали с декларацията от 2015 г. съпрузите Н. и М. Д.и са придали обратно действие на договорения между Д.и режим на разделност. Абсолютните процесуални предпоставки, които обуславящи допустимостта на иска по чл. 440 ГПК, според практиката на ВКС са : 1) висящо изпълнително производство; 2) с предмет принудителното изпълнение на парично притезание; 3) насочване на изпълнителните действия върху вещ на длъжника; 4) осъществяваният изпълнителен способ да е обективно годен да засегне право на трето за изпълнението лице. Субективното право на третото лице обосновава интереса от отрицателния установителен иск, предвиден в чл. 440 ГПК, но е извън предмета на делото. При тези особености на иска по чл. 440 ГПК, ВКС приема, че с този иск разполага и съпругът-недлъжник, когато изпълнението на парично притезания се провежда по реда на глава 44-та ГПК, а вещта е лична или отчасти лична собственост. В този случай съдебният изпълнител има задължението да установи дали вещта на длъжника е съпружеска имуществена общност (чл. 503, ал. 1 ГПК). Проверката извършва чрез справка в регистъра по чл. 19 СК от 2009 г. При липса на отбелязване за избран режим на имуществени отношения, съдебният изпълнител възприема законовия режим на съпружеска имуществена общност (чл. 18, ал. 2 СК от 2009 г). Това е така, както пояснява ВКС, когато установи, че имотът е придобит по време на брака на възмездно основание, съответно движимата вещ се намира във владение на длъжника, съдебният изпълнител е длъжен да приложи презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК от 2009 г. /чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. - отм./. С нормите на чл. 506 ГПК и чл. 27, ал. 4 СК се въвежда едно относително правно състояние за нуждите на принудителното изпълнение върху имущество, притежавано изцяло или отчасти в режим на съпружеска имуществена общност за личен дълг на единия от съпрузите - в отношенията между съпрузите вещното право се притежава в съвместна бездялова собственост, а в отношенията с личните кредитори на съпруга-длъжник - в обикновена съсобственост при равни дялове .Следователно на съпруга-недлъжник, който заявява лични права върху вещта, третирана в изпълнението изцяло като обект на съпружеска имуществена общност, респ. заявява права в режим на съпружеска имуществена общност спрямо вещ, третирана като лично имущество /изцяло или отчасти/ по смисъла на чл. 22 СК /чл. 20 СК от 1985 г. - отм./ на съпруга-длъжник, следва да се признае правото на иск по чл. 440 ГПК.

В настоящия случай са налице предпоставките за предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК. Налице е висящо изпълнително производство за парично вземане и принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим имот, на който длъжникът се легитимира като собственик с нотариален акт. Ищцата, съпруга на длъжника, цели да установи спрямо него и кредитора, че част от вещното право е придобито в режим на съпружеска имуществена общност. Следователно предявения иск при така заявените обстоятелствена част и петитум .

Искът съдът намира за неоснователен поради следното :

Бракът между съпрузите Н. и М. Д.и е бил сключен на -•••г.в гр.••• .

По време на брака ищцата по надлежния ред с нотариален акт ••• , рег.№ ••• , дело •• г. от •••г. е сключила договор за покупко продажба на право на строеж на бъдещия апартамент, като не се спори а и е видно от всички доказателства по делото ,че правото на строеж е трансформирано в право на собственост върху СОС представляващ имот с ид. №••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД 18-92/ 14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК.

С Декларация , с нотариална заверка от ••• г. съпрузите Н. и М. Д.и са избрали режим на разделност в имуществените йм отношения.Т.е. декларацията е съставена след влизане в сила на така наречения нов Семеен кодекс Обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г. В разпоредбата на чл.27 от СК, в сила от 1.10.2009 г. , в ал.1 законодателно е разписана хипотезата на ал. (3) съгласно която : Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор. В Преходните и заключителни разпоредби на действащия от 2009 г. насам СК, в § 3 изрично е посочено, че Семейният кодекс (обн., ДВ., бр. 41 от 1985 г.; изм., бр. 11 от 1992 г.; попр., бр.15 от 1992 г.; изм., бр. 63 и 84 от 2003 г., бр. 42 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г. и бр. 59 от 2007 г.) се отменя, а в § 4. (1) Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.ал.(2), на § 4 от СК от 2009 г. дава възможност съпрузите по заварени да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс. В случая съпрузите Д.и са съпрузи при които намира приложение разпоредбата на 27, ал.3 СК и § 4 , ал.1 и ал.2 от ПЗР на СК от 2009 г. Придобитото право на собственост върху процесния апартамент е придобито от съпрузите по време на брака йм ,сключен през 1998 г., брак който не е прекратен , но попада под действието на отменения СК от 1958 г. и СК от 2009 г. С писмената декларация от 2015 г. съпрузите са избрали режим на разделност, като декларацията има нотариална заверка от ••• г.

Т.е. според настоящия състав считано от ••• г. действа занапред избрания от съпрузите режим на разделност, поради което и придобитите до тогова вещни права по време на брака са в режим на бездялова СИО и всеки от съпрузите е собственик на една втора от процесния имот, което обосновава и извод, че отрицателния установителен иск е недоказан.

Ищцата се позовава на единственото решение постановено по чл.290 ГПК, а именно : Решение № 50051 от 2.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2602/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, за да изведе извод за основателност на иска. С Определение № 50008 от 13.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2602/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, е допуснато до касационен контрол Решение № 25 от 28.03.2022 г. по гр. д. № 36/2022 г. на Окръжен съд-Търговище, поради неправилност на извода на въззивната инстанция че имотите са придобити в режим на СИО, защото не е опровергана презумпцията за съвместен принос, а декларацията за избор на режим на разделност има действие само за напред. По въпроса за действието на декларацията за избор на режим на разделност от съпрузи по заварен брак ВКС е констатирал прилагане на чл. 33 във вр. с пар. 4, ал. 2 СК в противоположен смисъл. В мотивите на посоченото Решение , съдия Б.Дечева е изложила следното : „нормата на пар. 4 СК от 2009 г. предвижда преуреждане на имуществените отношения, уредени в този СК по заварени бракове, а ал. 2 от този текст изрично допуска съпрузите по заварени бракове към момента на влизане в сила на действащият СК – 1.10.2009 г. да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор. Нормата на чл. 27, ал. 3 допуска съпружеската имуществена общност да се прекрати по време на брака ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор, но с това не могат да засягат права на трети лица - чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 СК. Съгласно чл. 33, ал. 1 СК имуществения режим на разделност означава, че "правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака са негово лично притежание". Нормата не свързва момента на придобиване с избрания режим на разделност. Без значение в този случай е възмездния характер на придобивното основание и наличието на принос на другия съпруг. Не се прилага презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК и не възниква съпружеска имуществена общност. Аргумент в подкрепа на извода, че избора на режим на разделност има обратно действие и се прилага и за придобиванията по време на брака преди избора му се извлича и от признатото с чл. 33, ал. 2 СК право на другия съпруг нетитуляр на придобитото при развод по исков ред да претендира част от стойността на придобитото имущество без оглед на това кога е придобито – дали преди или след избора на режим на разделност. Така по аргумент от тези норми, тълкувани в съвкупност, избирането на режим на разделност от съпрузи по сключен граждански брак има обратно действие и се отнася и за придобитите вещни права до момента на вписване на избора на този режим.“

Друга практика по чл.290 ГПК ,освен цитираното по-горе Решение ,не е налице.

Съдът , след като отчита факта , че в самата Декларация съпрузите са договорили режим на разделност за напред, намира, че придобитото от тях в режим на СИО имущество по време на брака йм и до подписване на декларацията, с която избират режим на разделност не е еднолична собственост на съпругата. В този смисъл, макар и незадължителни, са и мотивите изложени в Решение № 1194/23.02.2026 г.на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ по Въззивно гражданско дело № 20251100509516 по описа за 2025 година, които съдът в настоящия му състав споделя напълно.

Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР СК, в сила от 01.10.2009 г., правилата на СК относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Режимите на имуществени отношения между съпрузите по СК са законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим, като съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор. В случая бракът на страните е бил сключен на ••• г. а на дата •••г. съпрузите са избрали имуществен режим на разделност, поради което от тази дата, съгласно чл. 27, ал. 3 от СК се прекратила и съпружеската имуществена общност по време на брака им. Същевременно, съгласно уговореното между съпрузите, действието на избора на законовия режим на разделност е занапред, което освен е изрично посочено в декларацията. Следователно изборът на режим на разделност няма в случая обратно действие и не е приложим към процесния имот, за който е продължил да действа режима на общност. Ако да се приеме, че декларацията от 2015 г. действа назад във времето , при изричната воля на съпрузите, касаеща бъдещите придобивания на вещни права и прекратяване на СИО и възникване на обикновена съсобственост при равни права относно придобити по време на брака в резултат на съвместен принос вещни права , означава да се придаде обратно действие на режим на разделност, каквото не е договорено между съпрузите.

Съдът споделя правните доводи обективирани в Решение № 71 от 2.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4858/2019 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев /че брачният договор поражда действие от сключването му до неговото прекратяване, уреждащ имуществените отношения между съпрузите по време на брака../, като намира, че по аргумент на по-силното основание само с декларация , а не с брачен договор, не може да се преуредят отношенията между съпрузите върху придобитите в СИО вещни права , така както твърди ищцата.

С оглед на изложеното съдът отхвърля изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан .

Изхода на спора и разпоредбата на чл. 81 ГПК и искането на ответната ••• и ••• за присъждане на разноски обуславят и произнасянето на съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Право на разноски с оглед отхвърляне на иска имат отвените страни ••• и •••, като размерът на юрисконсултско възнаграждение се определя от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 24 НЗПП . Предвид характера и вида на избраната защита , съдът присъжда в полза на посочените двама ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200 лв.

Воден от гореизложеното, Варненският районен съд