Решение № 132 от 9.4.2026 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 248/2025 г.

Ищците имат сключен граждански брак на 26.05.1989 г. На 02.03.1994 г. е сключен договор за покупко – продажба на Д. между Ликвидационния съвет на ЗК „Р.“ чрез неговия председател и П. К. Г. – Д.. Съгласно договора продавачът продава на купувача имот, описан като водоем „Г.К.“ № 47. Договорът е вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 258/28.04.1995 г., том 56. Страните са подписали и анекс към договора от 23.11.1994 г., с която П. Г. – Д. в качеството на купувач е придобила прилежащата към водоема площ в землището на село Р., която площ представлява дере с кадастрален номер 425 в размер на 4,942 кв.м. в местността „Г.К.“, при граници: от север – дере, от юг – дере, от изток – земеделска земя и от запад – земеделска земя. Представени са Д. броя фактури № 15 от 14.03.1994 г. и № 189 от 16.06.1995 г. за плащане на продажната цена на имота.

Издаден е констативен нотариален акт № 78, том I, дело № 266/1995 г., с който ищците са признати за собственици в режим на СИО на основание спечеления търг и сключен договор за покупко – продажба на имот, представляващ водоем, продаден под инвентарен номер 47 с кадастрален номер 425 на кадастъра на землище с. Р., състоящ се от 4942 кв.м. включително и прилежащата площ в местността „Г.К.“, при граници: ОКЕ № 414 (дере), парцел № 418 (пасище, мера) и дере. Нотариалният акт е вписан в Служба по вписванията.

Съгласно удостоверение изх. № 9339/15.11.2006 г., издадено от Община Х., имота, описан в нотариален акт № 78, том I, дело № 266/1995 г., е извън строителните граници (регулацията) на село Р..

На 21.11.2006 г. е сключен договор за наем между ищците П. Г. – Д. и В. Д. и ЕТ „А. С.“, съгласно който на наемателя се предоставя за временно и възмездно ползване процесния недвижим имот. Договорът е с нотариална заверка на подписите и е със срок от 1 година.

С нотариално заверено пълномощно от 23.06.2008 г. ищците са упълномощили А. Д. С. да извършва действие на управление спрямо недвижимия имот, представляващ водоем, като ги представлява напълно и неограничено пред всички държавни и общински органи, както и трети лица. С нотариална покана от 19.09.2016 г., адресирана до А. С., ищците са оттеглили пълномощията си.

На 18.05.2016 г. е подадена молба от ищцата П. Г. – Д., адресирана до Кмета на Община Х., в която е посочено, че е собственик на процесния имот, на 21.11.2006 г. е сключен договор за наем с ЕТ „А. С.“, на 23.06.2008 г. са упълномощили А. С. да ги представлява във връзка с управлението на имота, но на по-късен етап са научили, че същият заедно с бившия кмет на община Х., М.Л., давали на търг имота, като самият търг бил отново спечелен от А. С.. Получавала се ситуация, при която А. С. спечелил търга и плащал наем на община Х. за частна собственост на ищците. Отправя се искане да бъдат предприети действия по компетентност.

До ищцата е адресиран отговор изх. № ОХ – 05 – 1305 – (1)/20.06.2016 г. от Кмета на Община Х.. В писмото е посочено, че след запознаване с молбата на ищцата П. Г. – Д., е извършена проверка в Община Х. и Общинска служба по земеделие – Х.. Установено е, че в регистъра на земеделските земи, гори и земи в горския фонд, поддържан от органите на поземлената собственост, има отбелязване, че процесният имот е собственост на Държавата (Държавен поземлен фонд – Министерство на земеделието). От друга страна, язовирите, които Община Х., е отдала под наем, били публична общинска собственост и били актувани като такива.

Съгласно удостоверение на правоспособно лице по ЗКИР описаният в констативен нотариален акт № 78, том I, дело № 266/1995 г. недвижим имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор № 62832.43.18.

Ищцата П. Г. – Д. е инициирала производство през Агенция по геодезия, картография и кадастър, като е подала заявление вх. № 01 – 597699 – 25.10.2021 г., с което е поискала да бъде извършена промяна в кадастралния регистър на недвижимите имоти относно поземлен имот с идентификатор № 62832.43.18, за което е представен и нотариалния акт от 1995 г. На община Х. като заинтересовано лице е изпратено копие от административната преписка с възможност за становище. Ответникът е представил становище, в което е изложил своето възражение и изрично е заявил, че е съставен акт за публична общинска собственост на 03.10.2000 г. и община Х. е собственик на имота. Към възражението е приложено копие от акта за публична общинска собственост от 03.10.2000 г., вписан в Служба по вписванията при РС – Х. с вх. рег. № 431/07.03.2018 г., акт № 84, том 2. Имотът е описан като водоем „Г.К.“ с площ 5614 Д., представляващ имот с номер 000201 в землището на село Р., при граници съседни поземлени имоти - № 000211, № 000158, № 000191 и № 000242. Като бивш собственик е посочена Държавата, но не са посочени по-рано съставени актове за собственост, включително и акт за държавна собственост. Допълнително като приложение към акта за публична общинска собственост е представено писмо от Министерство на регионалното развитие и благоустройството изх. № 90 – 04 – 14/16.10.1997 г., адресирано до Областен управител на Хасковска област. Писмото е изпратено по повод на постъпили в министерството сигнали за неправомерно ползване и разпореждане с язовири и язовирни съоръжения, като са дадени указания за актуването на имотите на основание чл. 68, ал. 7 от Закона за държавната собственост – като публична държавна собственост язовирите и обектите към тях с публичноправна значимост и всеобща полезност, а на общините е указано да актуват язовирите и обектите към тях с местно значение като публична общинска собственост. В писмото е посочено, че всички договори за продажба, аренда, съвместна дейност, извън договорите за концесия, сключени по установения ред, да бъдат обявени за нищожни, като

отношенията между страните по тях да бъдат уредени по съдебен ред.

В издадената скица на поземления имот, приложена и към делото, собствеността е на името на ответника – община Х., т.е. ответникът е вписан като собственик в кадастралните регистри към кадастралната карта с представения Акт за публична общинска собственост.

Ищцата П. Г. – Д. е подала жалба по административен ред вх. № Ж – 53/28.09.2022 г. по повод получено писмо от СГКК – Х. по нейно заявление с вх. № 01 – 618169 – 03.11.2021 г. Получен е отговор на подадената жалба, в който е уточнено, че в производството по промяна на нанесените данни в кадастралния регистър на недвижимите имоти – да бъде вписана като собственик на поземлен имот с идентификатор № 62832.43.18, след уведомяване на община Х. е постъпило становище от послеД.та с възражение срещу исканото изменение, в което е посочено, че имота е публична общинска собственост. Към становището на община Х. бил приложен Акт за публична общинска собственост. С тези мотиви административният орган в лицето на АГКК е оставил жалбата на ищцата без уважение.

Съгласно представено удостоверение за данъчна оценка и приложение № 3 към данъчна декларация, процесният недвижим имот данъчно е деклариран от ищцата П. Г. – Д. на 20.07.1998 г.

След провеждане на тръжна процедура за отдаване под наем е сключен договор № 309/17.09.2012 г., с който община Х. в качеството си на наемодател е предоставила на „А. С.“ ЕООД за временно ползване процесния недвижим имот, като наемателят се е задължил да си служи с него само за водоползване и да заплаща месечна наемна цена за срок от пет години. На 01.12.2013 г. и 19.01.2017 г. са подписани анекси към договора за промяна на наемната цена. След изтичане на срока на договора с приемо-предавателен протокол от 27.09.2017 г. наемателят е предал на наемодателя водоема.

На 08.12.2017 г. след проведен търг е сключен нов договор за наем на имот – публична общинска собственост между Община Х. и „А. С.“ ЕООД с предмет временно стопанисване, поддържане и експлоатация на процесния имот със срок на договора за седем години. На 18.01.2018 г., 28.01.2019 г., 24.01.2020 г. и на 01.03.2021 г. са сключени анекси към договора за наем за промяна на наемната цена.

На 10.12.2024 г. след проведен търг е сключен нов договор за наем на имот – публична общинска собственост между Община Х. и „А. С.“ ЕООД с предмет временно стопанисване, поддържане и експлоатация на процесния имот със срок на договора за седем години.

Съгласно заключение по съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Т. М., относно пазарната наемна цена на имота, е посочено, че с прилагане на инфлационния индекс на потребителските цени за предхоД.та година могат да се определят следните наемни цени по години:

-наемна цена за периода от 19.03.2020 г. до 18.03.2021 г. – по 8,54 лв/месец;

-наемна цена за периода от 19.03.2021 г. до 18.03.2022 г. – по 8,55 лв/месец, при инфлационен индекс за 2020 г. 0,14 %;

-наемна цена за периода от 19.03.2022 г. до 18.03.2023 г. – по 9,21 лв/месец, при инфлационен индекс за 2021 г. 7,75 %;

-наемна цена за периода от 19.03.2023 г. до 18.03.2024 г. – по 10,76 лв/месец, при инфлационен индекс за 2022 г. 16,88 %;

-наемна цена за периода от 19.03.2024 г. до 18.03.2025 г. – по 11,27 лв/месец, при инфлационен индекс за 2023 г. 4,75 %;

Обща наемна цена за периода от 19.03.2020 г. до 18.03.2025 г. – 579,96 лв.

Представена е историческа справка от Териториална дирекция „Държавен архив“ – Х. относно запазените и съхранени архивни документи по дейността на кооперацията в село Р.. Посочено е, че на 13 февруари 1990 г. се създава ТКЗС „Р.“, което е вписано в Регистъра на кооперативните организации при Хасковския окръжен съд и което прекратява дейността си на 15 февруари 1992 г. На 29.02.1992 г. е регистрирана новообразуваната Земеделска кооперация „Р.“. Със заповед на Областния управител на Хасковска област от 01.06.1992 г. на основание § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ е прекратена дейността на ЗК „Р.“. Със същата заповед е назначен Ликвидационен съвет (ЛС). Със заповед от 27.04.1993 г. на Областния управител е назначен нов Ликвидационен съвет. Със заповед от 28.12.1994 г. на Министъра на земеделието е определен краен срок за ликвидацията на ЗК „Р.“. Във връзка с тази заповед на 30.03.1995 г. се избира комисия от трима членове за разпределение на имуществото съгласно чл. 27 ЗСПЗЗ. Ликвидационният съвет прекратява дейността си през май 1995 г. съгласно § 28 ЗИД ЗСПЗЗ.

Представена е съхранявана в Областна дирекция „Земеделие“ – Х. справка относно изготвянето на техническа скица на стопанските сгради, подлежащи на търг при ЗК „Р.“, в която под № 43 като съоръжение подлежащо на търг е посочен водоем „Г.К.“.

Съгласно заключението на съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице Д. К., номерата на имотите, посочени в нотариалния акт на ищците, са по проектоплана за земеразделяне на село Р.. При изготвяне на плана за земеразделяне процесният имот с водоем е нанесен с номер 201 и площ 5613 кв.м., а на кадастралната карта с идентификатор № 62832.43.18 и площ 5613 кв.м. Според вещото лице е несъмнена идентичността между имота, описан в нотариалния акт на ищците, и имота, описан в Акта за общинска собственост. Фактическото състояние на имота към настоящия момент е водоем със земнонасипна стена, без изпускател, с преливник. Към съдебно-техническата експертиза са приложени копие от едромащабна топографска карта, създадена по карти от 1962 г., от което се вижда, че на посоченото място към тази година няма водоем, а съгласно копие от топографска карта, създадена по карти от 1978 г. се вижда, че на посоченото място към тази година вече има водоем. Според вещото лице от наличната картографска информация може да се установи, че водоемът е изграден между 1962 г. и 1978 г., но не може да се установи от кого и за чия сметка. В кадастралната карта и кадастралните регистри е вписан като имот с вид територия – земеделска, начин на трайно ползване – водоем, с площ от 5613 кв.м., вид собственост – общинска публична, стар номер 000201, собственик – община Х.. На плана за земеразделяне (КВС) към дата 23.11.1999 г. за собственик на имот с №000201 е записано – съществуващ кадастър. На плана за земеразделяне (КВС) към дата 19.10.2017 г. за собственик на имот с № 000201 е записано община Х.. На кадастралната карта и кадастралните регистри за собственик на имота с идентификатор № 62832.43.18 е записано община Х..

В с.з. нещото лице Д. К. е представил две допълнителни скици за изваД.та от първия план за земеразделяне от 1997 г. – изваД. от първия проектоплан за земеразделяне в мащаб 1:3000, като според вещото лице геометрията на процесния имот и на имотите около него, респективно и номерацията им, не кореспондира с кадастралната карта. По отношение на проектоплана няма данни да е одобряван. Втората скица е изваД. в мащаб 1:1000 от трасировъчен план. На тези скици процесният имот с номер 425 е посочен в нотариалния акт на ищците и е идентичен с този, който е актуван като общински. Уточнено е, че през 1997 г. водното ниво е било по-ниско. Впоследствие, когато е прекратен договорът с първия изпълнител и е възложен на втори изпълнител, вторият изпълнител е заснел наново водоема, но вече водното ниво е било по-високо, от което се получават разликите в площите.

Вещото лице не изслеД.ло документи за евентуално строителство от страна на държавата и на общината. От личния си професионален опит вещото лице споделя, че преди 1989 г. водоемите са се изграждали от Окръжно предприятие „Борба с ерозията“, като финансирането е било от държавата през Окръжен съвет към Окръжно предприятие „Борба с ерозията“. По негово мнение обаче процесният водоем е изграден преди създаването на Окръжно предприятие „Борба с ерозията“. Подчертава, че не е намерил доказателства, че този водоем е изграден от самата кооперация. Според него т.нар. водоеми дори не са водоеми, а са баражи и за тях няма никаква строителна документация. От техническа глеД. точка смята, че по това време кооперациите със земекопна техника (напр. булдозер) са правели насипна стена, „заприщват едно дере“ и след Д.-три валежа от дъжд вече има вода за поливане. Обяснява, че процесният водоем е изграден на место, където се събират едно голямо дере и едно по-малко дере, тоест стената е направена малко под точката, в която се събират двете дерета, за да могат да се уловят повърхностните води от Д.та водослива, от двете водни области

Описанието на имота в нотариалния акт на ищците е съгласно първия проектоплан за местността, изготвен през 1997 г. Вторият проектоплан вече е одобрен през 2001 г. Смята, че правилното заснемане на водоем се извършва чрез заснемане на изградената стена на водоема (земнонасипна, бетонова, комбинирана и др.), и се заснема един контур, който отговаря на най-високото водно ниво на язовира. Това е нивото на преливника или котата на преливника, без значение дали има вода във водоема в момента. По негова преценка и в първия проектоплан и във втория некоректно е заснет контурът на водоема - това, което е заснето, е само водното огледало. От собствена му глеД. точка язовирът не е само водното огледало, което може да бъде празно, а е всъщност стената и на това се дължи разликата в площите на двете карти.

На основание чл.176 от ГПК съдът изслуша ищцата П. К. Г. по въпросите кога е придобила имота; кога е разбрала, че имотът се ползва от Община Х.; от кой момент не ползва имота и известно ли й е кой е във владението на този имот и от кога. В своя отговор на поставените въпроси ищцата посочва, че е участвала на явен търг на 02.03.1994 г. със ЗК „Р.“, който спечелих. Със свидетеля А. С. имали договорни отношения за наем и нотариално заверено пълномощно, но ищцата не знаела той какво върши до 2016 г. През тази година свидетелят С. казал на ищцата, че вече не е собственик на процесния имот. Посочва, че основната причина за отношенията със свидетеля С. и упълномощаването се обяснявала с факта, че водоемът бил пълен до горе и ищците се страхували да не прелее, с тази цел направили пълномощно на С. да отговаря за него и да подписва навсякъде. От друга страна, ищцата подчертава, че ползва имота и до ден днешен, стопанисва го, грижи се за него, посещава го, лови риба, следи нивото на водата, за да не стане някакъв проблем. Всяка година летните месеци ищците пристигали от София, където живеели, и прекарвали лятото в наследствена къща в село Р., като през този период често посещавали водоема. Не била уведомена, че в момента има друг наемател, който ползва този имот. В момента състоянието на имота било следното: водата е под нивото на дигата, която е изградена, заложени са мрежи и се лови риба.

Свидетелят А. С. е първи братовчед на ищците. Твърди, че ползвал водния обект много години. В ИАРА бил регистриран за отглеждане на риба. После от ИАРА го уведомили, че номерът на този обект не отговаря на мястото, на което се намирал. Свидетелят извършил проверка в Общината, че се води общински и подал молба за отдаване поД.ренда и така от Общината го взел поД.ренда. Твърди, че от ищците е имал само пълномощно, за да ползва обекта, но не е имал договор за наем с тях.

Посочва, че и към момента ходи на водоема, като го посещава найредовно. Пускал риба просто за себе си. Описва местоположението на обекта - водоемът се намирал в близост до местността „Г.К.“ в с. Р.. От страна на стената граничел със селскостопански ниви и от към тяхна страна спрямо стената имало общински площи. От лявата страна на стената били земеделски земи. С. обработвам 6,500 декара ниви до самия водоем.

По отношение начина на придобиване на имота от ищците С. дава свое обяснение, като заявява, че дал на П. Г. пари при заплащането, но не бил участвал лично в търга. В търга участвал с купюри, които дал на ищцата, за да заплати стойността на имота и тя подала офертата.

След като на свидетеля станало известно, че водоемът е собственост на Общината, той повече не се интересувал. Заедно с ищците работил по водоема и съвместно с тях го зарибявали с риба. Дори посочва, че оставил на ищцата пари от продажбата на риба. Няма спомен към 2010 г. кой е стопанисвал водоема, включително няма спомен дали го е стопанисвал и лично той. В период от 10 години назад С. твърди, че не е виждал ищците да посещават имота.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 108 ЗС:

За уважаване на иск на предявеното основание – чл. 108 ЗС ищците слеД. да установят и докажат кумулативното наличие на елементите му, а именно: 1. че са собственици на процесния имот; 2. ответникът владее имота; 3. ответникът владее имота без основание. Когато и двете страни в правния спор се легитимират вещното си право върху имота със съответен титул за собственост (констативен нотариален акт или акт за правна сделка, включително актове за държавна или общинска собственост), какъвто е настоящият случай, то като всяка страна доказва своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено придобивно основание. Следователно, ищците слеД. да установят придобивното основание, от което претендират, че черпят право на собственост.

Ищците извеждат претендираното от тях право на основание проведен търг от Ликвидационен съвет на земеделска кооперация и сключване на договор за покупко-продажба, а впоследствие и издаване на констативен нотариален акт. За сключената от тях сделка са приложими разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Съдът намира, че нормите, предвиждащи право на разпореждане с Д. на прекратените организации по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, слеД. да се тълкуват в съответствие с останалото действащо законодателство и в този смисъл изключващи възможността за прехвърляне на право на собственост върху вещи, които нямат самостоятелно функционално преД.значение и не представляват годен обект на сделки, според действащите правила към момента на процесната сделка.

Съгласно чл. 48а ППЗСПЗЗ (в редакцията към момента на сключване на договора от 1994 г.) при продажба на търг на недвижими имоти ликвидационният съвет прехвърля вещните права, включително и правото на собственост върху земята, в размери определени по реда на чл. 45, ал. 3. В тези случаи към тръжните книжа се прилага и скица, издадена от техническата служба на общината и заверена от общинската служба по земеделие.

В процесния случай на търг е продаден водоем, а впоследствие е продадена и необходимата земя, прилежаща към водоема, за което

последователно са сключени договор и анекс към него.

От съдържанието на договора и анекса няма данни да е приложена скица, каквото е изискването на изр. второ от чл. 48а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Съдът обаче намира, че по този начин не е нарушен реда по сключване на договора и процедурата по провеждане на търга, съобразно действалата към този момент НареД. за търговете , тъй като в случая слеД. да се тълкува действителния смисъл на разпореД.та.

Към момента на сключване на договора и анекса към него (02.03.1994 г. и 23.11.1994 г.) разпореД.та на чл. 48а ППЗСПЗЗ е имала следното съдържание, съгласно ДВ бр. 72 от 1993 г. – „При продажба на търг на недвижими имоти ликвидационният съвет прехвърля вещните права, включително и правото на собственост върху земята, в размери, определени по реда на чл. 45, ал. 3. В тези случаи към тръжните книжа се прилага и скица за територията на обекта, заверена от съответната служба „Земя и земеползване“ за терените извън строителните граници на населените места, а за терените в населените места - от техническата служба на общинската администрация“.

Следователно, в първоначалната редакция на разпореД.та изрично се употребява понятието „терен“, а уточнението „извън строителните граници на населените места“ и „в населените места“. Това означава, че законодателят е имал предвид поземлените имоти, като извън тях остават други обекти на земната повърхност, стопанската и хидромелиоративната инфраструктура, какъвто е процесният водоем, защото същият няма характер на „терен“.

Дори и да се приеме, че за този водоем е слеД.ло да се представи скица към момента на сключване на договора и анекса към него, то този пропуск е изцяло преодолян в производството по издаване на констативния нотариален акт в полза на ищците, тъй като сред документите, за които е посочено, че са представени пред нотариуса, е цитирана и скица № 1 от 22.11.1994 г., (заверена от ОПК – Х.) с трасировъчен карнет № 301. В тази част нотариалният акт има обвързваща доказателствена сила, която не е оборена в настоящото производство и с основание може да се приеме, че изискването на чл. 48, ал. 1 ППЗСПЗЗ е спазено, тъй като прилагането на скица има за значение единствено идентифицирането на имота. Изискването за заверка на скицата също е спазено. В случая няма съмнение, че нотариалният орган е разполагал със скица, заверена от компетентния орган в лицето на ОПК – Х. с трасировъчен карнет и това е било достатъчно за идентифицирането на имота. В договора за покупко-продажба, с който ищците се легитимират, водоема е описан по начин, който е достатъчен за неговата индивиД.лизация, а впоследствие това описание е пренесено и в съдържанието на констативния нотариален акт.

Разпоредбите на чл. 48 и 48а ППЗСПЗЗ, в редакция към момента на сключване на договора, предвиждат специален ред за продажба на имуществото на прекратените организации по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ - чрез възлагане на лице с право на дял, или ако няма желаещ – чрез търг по реда на чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Търгът се провежда по реда на НареД.та за търговете, която в чл. 16 предвижда след приключване на търга със спечелилия го да се сключи писмен договор.

Законодателят е предвидил облекчен ред за продажба на имуществото на бившето ТКЗС - чрез търг и сключване на договор в писмена форма. Към момента на сключване на договора на 02.03.1994 г. и анекса към него на 23.11.1994 г. формата е обикновена писмена, съобразно предвиденото в чл. 16 от НареД.та за търговете, към която изрично препраща чл. 48, ал. 8 във вр. с чл. 43, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. За първи път за продажбата на моторните превозни средства и недвижимите имоти от имуществото на организациите по § 12 се въвежда изискване за писмена форма с нотариална заверка на подписите с изменението на § 29, ал. 1 от ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр. 79 от 1996 г.). Тази разпореД. обаче има действие за в бъдеще и не се отнася до сделките, сключени преди нейното влизане в сила. Поради посочения по-горе облекчен ред за продажба на имуществото на бившето ТКЗС – чрез търг и сключване на договор в писмена форма, ищцата П. Г. – Д. е станала собственик на основание покупко-продажба на посочения обект.

Сключването на писмения договор за покупко-продажба и на анекса за прилежащата към водоема площ не завършват фактическия състав на прехвърляне на собствеността. Извършено е и плащане на дължимата цена, определена в резултат на проведения търг, с което вземането на продавача за продажната цена е удовлетворено и купувачът е изпълнил задълженията си, с което може да се приеме, че е завършен фактическия състав на придобиването. При това плащането е по сметка на ЗК Р., а не по сметка на държавен орган, респ. по сметка на Републиканския бюджет.

Доводите на ответника за нищожност на договора за покупкопродажба са неоснователни. Императивното изискване за провеждането на търг по реда на чл. 48, ал. 10 ППЗСПЗЗ е спазено. В настоящия случай разпореД.та на § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ също е неприложима. С тази норма законодателят е обявил за нищожни търгове за имущество на ТКЗС и други организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, извършени в нарушение на определените за провеждането им условия и ред, както и сключените въз основа на такива търгове сделки. Порокът, предвиден в закона като причина за нищожността, е нарушаването на определените условия и ред за провеждането на търговете. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че условията и реда за провеждане на конкретния търг са нарушени. Нищожността в хипотеза та на § 11, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ настъпва по силата на закона (ex lege), не се поражда еД. с издаването на заповеД. на областният управител, поради което не е необходимо изричното й обявяване от административният орган. С нормата на § 6г от ПЗР на ППЗСПЗЗ е предвидено областните управители да прогласяват нищожността на сделките по § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но текстът в тази норма слеД. да се разбира в смисъл, че наличието на нищожност на сделките като основание за изземването на имуществото, се констатира от областният управител за всеки отделен случай, а не в смисъл, че нищожността настъпва еД. с прогласяването й от областният управител. Нищожността е вече настъпила с факта на допуснатите нарушения на правилата за провеждането на търга. Както се посочи по-горе, обаче, не се установява реда, предвиден в НареД.та за търговете, да е нарушен, а това от своя страна означава, че не могат да се проявят и правните последици на § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Нещо повече, дори и да се приеме, че са допуснати нарушения при провеждане на търга, слеД. да се има предвид, че нормата на § 11, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ е приета за първи път с ДВ бр. 28 от 1992 г., но впоследствие законодателят е приел друга разпореД., която валидира нищожните сделки. Това е разпореД.та на § 30, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно която сделките, обявени за нищожни по досегашния § 11 от преходните и заключителните разпоредби, запазват действието си, ако страните по тях не са си върнали полученото до влизането в сила на този закон. Налице е еД. валидационна норма предвиждаща валидиране на договорите, сключени с ликвидационните съвети на основание търгове, извършени в нарушение на определените за провеждането им условия, ако до приемане на изменението на закона не се върнат насрещните престации. В случая са извършени престации по Д.та договора, получените от продажбата суми са надлежно осчетоводени от продавача - ТКЗС и не са върнати, поради което договорите са валидирани. РазпореД.та на § 30, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗЗ има предвид само сделките, обявени за нищожни по § 11 от ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията му преди 16.05.1995 г., какъвто е и настоящият случай. Изводът е, че с § 30, ал. 3 от ПЗР на ЗДПЗЗ са визирани и валидирани само сделките, обявени за нищожни за периода от 01.01.1990 до 16.05.1995 г., за които е предвидено да запазят действието си, ако страните по тях не са върнали полученото до влизането на ЗИДЗСПЗЗ в сила. В случая няма данни страните по договора за покупкопродажба да са върнали взаимните си престации – на практика, това би означавало купувачът да върне имота, а на него да му бъде върната платена продажна цена. Очевидно е, че по делото няма доказателства в тази насока.

Законодателят в ППЗСПЗЗ също не е последователен относно режима на държавната и общинската собственост върху земеделските земи. В сега действаща редакция на чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ е предвидено, че земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, и земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците, са държавна собственост и се актуват от областния управител. Но редакцията на чл. 45 ППЗСПЗЗ към момента на сключване на договора и анекса към него от 1994 г. има друго съдържание. РазпореД.та на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ (ред. ДВ бр. 72 от 1993 г.) регламентира режима само на нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения по чл. 1, ал. 1, т. 3 и 4, собственост на ТКЗС и другите прекратени по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи организации извън строителните граници на населените места. По отношение на тези обекти служба „Държавни имоти“ извършва актуването само на прилежащите терени по реда на НареД.та за държавните имоти. Но слеД. да се подчертае, че процесният водоем не представлява нито сграда, нито съоръжение по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 3 и 4 ППЗСПЗЗ. Нещо повече, актуване на водоем като държавна собственост не е било възможно към този момент, тъй като е налице изричната разпореД. на чл. 77, ал. 6, т. 3 от НареД.та за държавните имоти , съгласно която не се актуват улиците, площадите, коритата на реките, водоемите, плажовете и други подобни.

С оглед на това, на основание чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ ликвидационните съвети са имали право да продават земя чрез търгове, ако тази земя е прилежаща към сгради и съоръжения, собственост на ТКЗС или други селскостопански организации, само при условие, че се продава и самата сграда или съоръжение. Но в случая процесният водоем няма характер на земеделска земя, т.е. на поземлен имот, тъй като е воден обект по своето естество и е част от дълготрайните материални активи на ЗК - с. Р..

Напълно в съответствие с разпоредбите на НареД.та за търговете ищците са придобили водоем, а впоследствие и прилежащата му площ, която е била определена съобразно чл. 35, ал. 1, б. „г“ от НареД.та за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти. В послеД.та разпореД. се регламентират нормативите относно земните резервоари.

Относно правото на собственост на ТКЗС върху „водоема“ и валидността на прехвърлянето му, слеД. да се отбележи, че в действащата към момента на извършване на търга правна уреД. липсва определение за водоем. Съгласно възприетата терминология от действалия към този момент Закон за водите (обн. ДВ бр. 29 от 11.04.1969 г. и отм. ДВ бр. 67 от 27.07.1999 г.) са визирани язовири, шламохранилища и други водоеми (чл. 27, ал. 1 от цитирания закон).

Водоем като съоръжение, в което се побира вода от водоизточник, е използвано като терминология в други действали през този период нормативни актове, напр. водоеми, в които се извършва интензивно рибовъдство – чл. 2 и чл. 3 от Закона за рибните стопанства .; или водоеми, като обект на кадастрално отразяване, съгласно чл. 6 от Правилника за прилагане на Закона за единния кадастър на НароД. Република България . Но легална дефиниция на понятието „водоем“ липсва в действалото към този момент законодателство.

Стопанските дворове на ТКЗС са били изграждани върху държавни, общински или частни земи, както и върху земи на частни стопани, отчуждени от държавата за целта и заменени с други или обезщетени – чл. 23 от НареД. – закон за ТКЗС (обн. ДВ бр. 95 от 1945 г., след изменението му с ДВ бр. 63 от 1948 г.). В настоящия случай обаче водоема не е изграден върху стопански двор на ТКЗС към момента на създаване на стопанството, тъй като според установеното от вещото лице Д. К. водоема е изграден на по-късен етап, вероятно в периода между 1962 г. и 1978 г., т.е. след създаването на стопанските дворове на бившите ТКЗС. Съгласно чл. 23 от НареД. – закон за трудови кооперативни земеделски стопанство (обн. ДВ бр. 95 от 25.04.1945 г.) „За стопански двор трудовите кооперативни земеделски стопанства получават необходимата земя от общинските парцели в чертата на селището или от общинската мера в съседство със селището. Когато липсват подходящи за целта общински места, одворяването става с частни земи срещу които собствениците им получават в замяна равни по стойност части от общинската мера или от кооперативните блокови парцели“. Съгласно чл. 2 от Правилника за земеустрояване и одворяване на трудови кооперативни земеделски стопанства и машинно-тракторни станции (обн. ДВ бр. 114 от 18.05.1948 г.) - Под земеустрояване по смисъла на този правилник се разбира групирането на внесените от членовете на ТКЗС земя в общи кооперативни блокове с правилна геометрическа форма, прокарване пътна мрежа на блоковете, проектиране и прокарване на канали за отводняване и напояване, корекция на дерета, направа на чешми, кладенци, залесяване и др. видове полско благоустрояване. От послеД.та разпореД. става ясно, че дейностите по земеустрояване, включително и полско благоустрояване се извършват впоследствие, след образуването на стопанските дворове на ТКЗС и отделно от тях.

Следователно, вероятният период на изграждане на водоема сочи, че същият не е бил част от стопанските дворове на ТКЗС и като такъв не е предоставен на ТКЗС за безвъзмездно ползване от страна на Държавата. Като се има предвид разположението на водоема и размерите му, може да се направи извод, че неговото изграждане е било част от дейностите по полско благоустрояване. Това се потвърждава и от представената като писмено доказателство по делото Справка относно изготвянето на техническа скица на стопанските сгради, подлежащи на търг, при ЗК „Р.“, с. Р. (на л. 225 от делото). В тази справка, издадена от архива на ОДЗ – Х., обектите, подлежащи на търг, са изрично разграничени на три отделни групи, като първата група са сгради, намиращи се в чертите на стопанския двор, а втората група са сгради, намиращи се извън чертите на стопанския двор. В нито еД. от тези групи не е посочен процесния имот. Той фигурира еД. в третата група – „Съоръжения, подлежащи на търг“, което показва, че в действителност водоема не бил част от стопанския двор на ТКЗС. Към тази справка са представени балансовия отчет на ЗК Р. към 31.12.1994 г., както и справка за дълготрайните активи към 31.12.1994 г. Справката и счетоводните документи слеД. да се разглеждат в тяхната взаимна свързаност. Описанието на водоема в справката дава основание да се приеме, че същият е включен и в приложените към тази справка счетоводни документи и е остойностен като дълготраен материален актив. Не се представят и доказателства, който да опровергаят изключването на водоема от общата стойност на дълготрайните активи ЗК Р., респ. не се представят доказателства, които да опровергаят твърдението, че водоема е бил изграден именно от ЗК Р. и да се приеме,че същия не попада в имуществото му.

Съдържанието на справката намира опора и в нормативната уреД., действала към този момент. При извършване разпределението на имуществото на ТКЗС – в ликвидация законодателят е възприел идеята, че преди разпределението от имуществото по баланса се приспадат изградените с бюджетни средства обекти и съоръжения, които се водят по баланса и са предадени безвъзмездно. Оценката на имуществото на ТКЗС се извършва само по отношение на собствените дълготрайни активи, съгласно чл. 49, ал.1, т.1 ППЗСПЗЗ.

По делото не са ангажирани преки доказателства относно преД.значение на конкретния „водоем“ към момента на изграждането му, но от представената Историческа справка на Окръжно предприятие

„Селскостопански мелиорации и борба с ерозията“ – град Х., База Х., се установява, че към момента на съществуване на ТКЗС основната част от такива малки водоеми са били създавани с цел задоволяване на местните нужди от напояване, съхраняване и опазване на повърхностните води или с цел борба с ерозивните процеси в обработваемите земи. Под „местни нужди“ слеД. да се имат предвид нужди от местно, локално естество в съответния окръг или регион, тъй като такива водоеми определено не са се отличавали с достатъчно големи мащаби, за да бъдат преД.значени за задоволяване на нужди от национално значение. В този смисъл, напълно обосновано може да се приеме, че и процесният водоем е бил изграден за същите нужди за напояване или мелиорация.

В тази насока съдът намира за необходимо да разгледа и приложимата към този момент нормативна уреД. по аргумент от чл. 19, ал.1 от Закон за водите , действал в периода 1969 – 2000 г. и нейното съотношение към чл. 45 и чл. 49 ППЗСПЗЗ. В чл. 19, ал. 1 от Закона за водите е посочено, че „изградените от държавата водностопански обекти се стопанисват и поддържат от съответните държавни предприятия“. В представената като писмено доказателство Историческа справка на Окръжно предприятие „Селскостопански мелиорации и борба с ерозията – гр. Х., База гр. Х.“ и описа към нея се установява, че са били запазени материали и документи относно изграждането на различни чешми, водоеми, баражи и др. подобни, но сред тях не фигурира водоема в местността „Г.К.“ на село Р.. Единственото отбелязване касае направа на водоем в местността „Р.Д.“ в землището на село Р., ТЗКС, град Х. (на л. 248 от делото). Не може да се установи категорично, че е налице идентичност между посочения в описа водоем и процесния водоем, за който страните спорят. Това означава, че за процесния водоем липсват достатъчно доказателства, от които да се приеме за установено, че е бил изграден от държавата и е предоставен за стопанисване и поддържане на държавно предприятие, каквото в случая е било Окръжно предприятие „Селскостопански мелиорации и борба с ерозията – гр. Х., База гр. Х.“. Следователно, щом този обект остава извън приложното поле на чл. 19, ал. 1 от Закона за водите , но има данни да е заприходен като дълготраен материален актив на ЗК „Р.“, това означава, че водоема е бил изграден с труда, средствата и механизацията на кооперацията.

В настоящото производство ответникът в лицето на Община Х. доказва актуването на имота с Акт за публична общинска собственост, но не се доказват материалноправните предпоставки на собствеността. По силата на чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост е официален свидетелстващ документ, който няма правопораждащо действие, а единствено констатира собствеността на общината. Именно защото актът за общинска собственост, съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОС, няма правопораждащо действие, заповедите по вписване или отписване от актовите книги не представляват индивиД.лни административни актове. С акта за общинска собственост Община Х. се позовава на определено правно основание за придобиване на имота, но простото възпроизвеждане в АОС на обща законова разпореД., не може да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината при на доказване на фактите, по силата на които имотът е станал общински. В акта за публична общинска собственост като право основание е посочено писмо № 90 – 04- 14/16.10.1997 г. и § 7, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА. Цитираното писмо е представено като писмено доказателство по делото. То обаче не съставлява правно основание за съставянето на акта за публична общинска собственост. С него единствено е дадено тълкуване на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост и чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост, като според Министерството на регионалното развитие и благоустройството областните управители слеД. да актуват на основание чл. 68, ал. 7 от Закона за държавната собственост като публична държавна собственост язовирите и обектите към тях с публичноправна значимост и всеобща значимост, а на общините слеД. да укажат да актуват язовирите и обектите към тях с местно значение като публична общинска собственост. Дори и цитираното в писмото решение на Конституционния съд № 11 от 25.09.1997 г. по дело № 4 не може да се приеме за правно основание за актуване. С това решение Конституционният съд единствено е дал задължително тълкуване на понятието „национално значение“, употребен в чл. 18, ал. 1 от Конституцията. Под правно основание слеД. да се разбира правно норма на материалния закон, която регламентира правопораждащи юридически факти, пир осъществяването на които слеД. да се приеме, че Община Х. е придобила правото на собственост върху съответния обект. Като такава разпореД. може да се разглежда посочената от актосъставителя норма на § 7, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА (ДВ бр. 49 от 1995 г.), която дословно гласи, че с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: …язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение.

Следователно, за да се приеме, че е осъществено това придобивно основание слеД. да се установи дали са налице посочените в хипотезата на правната норма предпоставки – първо, да е налице водоем, който има качеството на язовир или езеро и второ, същият да е от местно значение. С други думи, въпросът е дали към момента на влизане в сила на този закон язовирът е бил държавен и от местно значение. От събраните по делото доказателства не се установява, че язовирът е бил държавен. Следователно той не би могъл да стане общински по силата на § 7, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА. Аргументи в тази насока се откриват и с оглед на терминологията на водните обекти, възприета в сега действащото законодателство. Към момента на съставяне на акта за публична общинска собственост (03.10.2000 г.) вече е в сила новия Закон за водите (ДВ бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г.), в който е дадена легална дефиниция на понятията „язовир“ и „езеро“. Съгласно § 1, ал. 1, т. 94 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите, „язовир“ е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Съгласно § 1, ал. 1, т. 45 от същия нормативен акт „езеро“ е естествено водно тяло със стоящи повърхностни води, формирано във вдлъбната форма на релефа. В настоящия случай от всички събрани по делото доказателства не се установява процесния воден обект да представлява нито язовир, нито езеро. Процесният водоем няма изградени язовирни стени, към него не са изградени или монтирани съоръжения и събирателни деривации. Със сигурност процесният водоем не е естествено водно тяло, тъй като не е възникнал в резултат на естествени природни процеси и поради това няма характер на езеро. Следователно, не е налице първата предпоставка на § 7, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА. А втората предпоставка също няма как да се осъществи, тъй като ако водоемът не е язовир или езеро, то отпада необходимостта да се изслеД. въпросът дали е от местно значение. Само този извод е достатъчен, за да се приеме, че цитираното в акта за публична общинска собственост придобивно основание не се е осъществило. Фактът, че в графата „№ и дата на съставени по-рано актове“ няма отбелязване се обяснява с цитираната по-горе разпореД. на чл. 77, ал. 6, т. 3 от НареД.та за държавните имоти не се актуват улиците, площадите, коритата на реките, водоемите, плажовете и други подобни. Прави впечатление, че през периода, когато е действала НареД.та за държавните имоти , е бил в сила Закона за водите от 1969 г., в който също се употребява понятието „язовир“. Налице е обаче терминологична разлика, тъй като съгласно чл. 77, ал. 6, т. 3 от НареД.та за държавните имоти не се актуват водоемите, т.е. имат се предвид онези водни обекти, които нямат качеството на язовир. Този извод също е косвена индиция, че към момента на обособяването на процесния водоем в землището на село Р., същият не е имал качеството на язовир, включително и по тогава действалата нормативна уреД..

С тези съображения слеД. да се приеме, че актът за публична общинска собственост неправилно е бил съставен единствено въз основа на праволинейното прилагане на указанията, дадени с писмо № 90 – 04 – 14/16.10.1997 г. на МРРБ. Издадените актове за общинска или държавна собственост не създават собственост, а вписаните в тях обстоятелства се считат за верни, но само до доказване на противното в производство, в което се обсъжда характера на собствеността на конкретния недвижим имот. Настоящото производство е именно такова по своето естество, тъй като проверката на правото на собственост, претендирано от ищците, преминава през проверка и на основанията за актуване на имота като общинска собственост, с което ответникът се легитимира. Процесният имот е придобит от ищците преди влизане в сила на Закона за водите, Закона за сдруженията за напояване и Закона за общинската собственост и към момента на влизането в сила на тези закони те вече са били собственици на процесния имот.

Обстоятелството, че в собственост на общините преминават „само държавни имоти“ съгласно §7 от ПЗР на ЗМСМА, в конкретния случай потвърждава извода, че след като процесния язовир е бил изграден от ТКЗС и включен като Д. на същото, той е бил негова собственост, а не е държавен имот и не може да премине в собственост на общината.

Въпросът относно язовирите и микроязовирите, изградени при действието на Закона за водите се поставя от тази глеД. точка, че те са построени върху държавна земя, поради което имат качеството на държавна собственост. В настоящото производство обаче не се събраха доказателства, от които да се установи, че водоемът е изграден върху държавна земя. Това обаче не е единствената възможност, тъй като статута на земята към този момент може да е различен - държавна собственост или поземлен имот, отстъпен в собственост на ТКЗС, включително и собственост на физически лица, поради което в последния случай се налага и провеждане на процедура по отчуждаване по смисъла на чл. 18, ал. 2 от Закона за водите , за което е необходимо и обезщетяване на собствениците. В заключението на вещото лице Д. К. се изказва предположение, че вероятно водоема е изграден в периода между 1962 г. и 1978 г., но не може да се установи от кого и за чия сметка. Недоказаността на това обстоятелство засяга еД.кво и двете страни по делото, но в полза на ответника не е представено нито едно допълнително доказателство, което да навежда, дори и косвено, на извода, че водоема е изграден върху държавна земя. От друга страна, представените от ищците писмени доказателства във връзка със придобиването на имота на търг, проведен от Ликвидационния съвет и заплащането на продажната цена, за което са издадени и фактури, са достатъчни, за да се приеме, че процесният водоем е бил изграден от ТКЗС и включен като Д. на същото. Последното обстоятелство се подкрепя и от представените документи от архива на Областна дирекция „Земеделие“ – Х., сред които е Справка относно изготвянето на техническа скица на стопанските сгради, подлежащи на търг, при ЗК „Р.“. В справката са описани имотите, които подлежат на търг, но са включени не само сгради, а и съоръжения, включително и водоема в местността „Г.К.“. Към справката са приложени баланс, справка за Д. и оборотна ведомост. След като водоема в местността „Г.К.“ е посочен в справката за имотите, подлежащи на търг, а към нея са приложени и цитираните счетоводни документи, слеД. да се приеме, че водоема също е оценен като Д., което подкрепя извода, че водоема не е изграден върху държавна земя, респ. с държавни средства или по разпореждане на държавен орган.

СлеД. да се подчертае, че подобно виждане не е непознато и на правната теория. По този въпрос е публикувана монография на акад. П.С. със заглавие „Правни проблеми на водното стопанство в НароД. република България“, издание на Института за правни науки при БАН от 1957 г., в която се посочва, че водни строежи от местно значение или малки водни строежи от местно значение, предприемани от народните съвети, и каналните мрежи в блоковете на ТКЗС и ДЗС, могат да се извършват по стопански начин със средства на съответните местни социалистически организации, народни съвети или частни стопани, под ръководството и контрола на органите на Министерството на земеделието - чл. 10, ал.2 от Закона за водното стопанство . Уточнено е от автора, че преди образуването на ТКЗС малките водни строежи са предприемани и от водните синдикати, обединяващи селските стопани - частници във водностопанско отношение, като след образуването на ТКЗС, последните са поели тези местни водни мероприятия, строежа и поддържането им, доколкото са били в техните земи и са обслужвали техните култури с напояване, като по отношение на останалите водни синдикати след самоликвидирането си, държавата е включила техните водни строежи и тяхното поддържане и в учредени специални държавни предприятия - държавни напоителни и отводнителни системи (ДНОС), с Постановление на МС, Вестник „Известия“, брой 102 от 22.12.1953 г. СпореД.втора, специално делението на водните строежи на големи водни строежи от общонационално значение и на малки водни строежи от местно значение е установено на пространствена база, като големите обекти от национално значение са тези, които обхващат площи за напояване или отводняване над 20000 Д., а поголемите обекти от местно значение са тези, които обхващат пространство за напояване или отводняване от 5000 до 20000 Д., а за площ под 5000 Д. се касае за малки обекти от местно значение.

В монографията са развити и видовете местни водни строежи, и като такива са посочени 1.помпените станции на текуща вода; 2.помпени станции на подпочвена вода; 3.малки язовири (микроязовири); 4.обикновени кладенци; 5.сондови кладенци; 6.колела-долапи-на текуща вода; 7.напоителни полета чрез продължаване на канали, воденични вади (аркове) и други. Посочено, че запланираните обекти за местни строежи от ТКЗС се кредитират от Българска инвестиционна банка, докато извънплановите обекти се извършват със собствени средства от самите ТКЗС и че често и частните стопани влагат труд в постройката от ТКЗС на малки водоеми в замяна на което ТКЗС им отпуща вода за напояване. СпореД.втора ползвателите ТКЗС могат да си учредят своя мрежа от канали в три отделни случая - за да използват подаваната вода от ДНОС; за да използват вода от реките, които минават през техните земи; и най-после за да използват чрез помпи подпочвените води от извори или микроязовири в своите земи, което представлява вътрешностопански канални мрежи за напояване. Сочи се още, че освен по закон, органите на отдели „Водно стопанство при ОНС“ са длъжни да улесняват с техническо ръководство устройството на тези мрежи и че подобна помощ се дължи на ТКЗС и за създаване и организиране на кадър от поливачи, то Държавата и материално подпомага ТКЗС в изграждане на микроязовири, помпи и вътрешни канални мрежи (ДВ, бр. 103 от 07.05.1949 г.). Преди това с ПМС от 06.06.1947 г. е било разрешено прокарването на канали за напояване през частни, обществени и държавни земи въз основа на решение на особена местна комисия, която определя и обезщетенията. Изводът на автора на монографията е, че ТКЗС или местен народен съвет, може следователно да си изгради своя помпена станция, свой микроязовир и с оглед на това да изгради за нуждите на своето стопанство, върху своите земи еД. своя

вътрешностопанска или блокова канална мрежа, което представлява проява на всеобщото използване на минаващата покрай едно стопанство вода - за целите само на това стопанство, което обаче не означава, че ТКЗС създава на кооперативни начала някаква нова „напоителна система“ която да конкурира съществуващите ДНОС, като подава срещу такса вода на други стопани и че в същност това е само вътрешностопанска, тоест, собствена на ТКЗС мрежа за напояване, преД.значена за задоволяване нужди на това ТКЗС и че към момента ТКЗС предприемат сами само строителството на малки язовири (микроязовири) и съответната за тях вътрешностопанска канална мрежа, както и вътрешна блокова канална мрежа за пренасяне на водата, подавана на вододелителя от ДНОС или добивана чрез помпи.

В тази връзка слеД. да се подложи на анализ и сега действащата правна уреД., по-специално разпореД. на чл. 19 от Закона за водите (ДВ бр. 67 от 27.07.1999 г.). Съгласно т. 1, ал. 1 на цитираната правна норма публична общинска собственост са водите и водните обекти, в това число естествени извори, езера и блата, когато са разположени на земи - общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл. 11, който определя обектите – публична държавна собственост. По този начин е използвана законодателна техника на изключване – първо са определени водите и водните обекти, които са публична държавна собственост. След това е посочено, че останалото извън публичната държавна собственост има качеството на публична общинска собственост, но с едно съществено уточнение – тези обекти трябва да са разположени върху земи – общинска собственост. В настоящото производство не се доказва и не се установява земята, върху която е разположен процесният водоем да е имала характер на общинска собственост нито към момента на сключване на договора за покупко – продажба през 1994 г., нито към момента на съставяне на акта за публична общинска собственост на 03.10.2000 г. Този законодателен подход се установява и в останалите хипотези на чл. 19, ал. 1 от Закона за водите, поради което може да се приеме, че той изразява еД. пообща законодателна идея - че собственост на общината остават онези води и водни обекти, които не са посочени като публична държавна собственост в списъка по приложение № 1 от Закона за водите и които не са собственост на други юридически или физически лица. Тази законодателна идея е възприета и от законодателя при определянето на обектите, които стават общинска собственост след влизане в сила на Конституцията от 1991 г., като не са общинска собственост обекти, изградени до влизане в сила на Конституцията със средства на кооперации, други юридически лица и граждани. В същата насока е и разпореД.та на чл. 6, ал. 2 от Закона за собствеността (редакция ДВ бр. 77 от 1991 г.), действала към момента на сключване на договора за покупко-продажба.

В случая са неприложими и останалите хипотези на чл. 19, ал. 1 от Закона за водите, тъй като процесният водоем няма качеството на: води, които изтичат от имоти, публична или частна собственост, и се вливат във води - публична общинска собственост (по т. 2); на минерална вода (по т. 3); на водностопанска система или съоръжение на територията на общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие в капитала, или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване (по т. 4, от буква „а“ до буква „д“). Текстът на закона визира язовири, а не водоеми като процесния.

Възможността водоеми с локално значение, които са имали хидромелиоративни функции върху ограничена по размери територия, да бъдат включени в имуществото на ТКЗС, не е чужда и на други нормативни актове от действащото законодателство. Така например, в § 3, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за сдруженията за напояване е посочено, че сдруженията придобиват от момента на възникването им като юридически лица право на собственост върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура на територията им, които са били включени в имуществото на прекратените организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Тази нормативна уреД. е в унисон с изказаното по-горе становище в правната теория.

Освен в правната теория, подобна теза е застъпена и в съдебната практика, макар и оскъД. по идентични казуси. Така, например, в Решение № 468 от 2.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 921/2009 г., е прието, че „…Изградените върху земя на член-кооператори на ТКЗС и със средства на ТКЗС язовири са част от имуществото на ТКЗС (част от техните дълготрайни активи). Поради това при ликвидацията на ТКЗС, ако лицата, които имат право на дял в тези ТКЗС, не са желаели да получат язовирите вместо дела си, съгласно чл. 29 от ЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ ликвидационните съвети на ТКЗС са имали право да ги продават на търг на трети физически или юридически лица без оглед на вида на тези ЮЛ (еднолични търговци, търговски дружества,

кооперации, сдружения и др.). Ако тази продажба е извършена преди приемането на Закона за водите от 2000 г. и преди приемането на Закона за сдруженията за напояване от 2001 г., тя е действителна, тъй като към този момент не е съществувало законово ограничение относно субектите, които са можели да закупят част от имуществото на бившите ТКЗС (вкл. и язовирите, включени в това имущество). РазпореД.та на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „в“ от ЗВ няма за цел и не посочва изчерпателно кои правни субекти могат да са собственици на язовири. Тя посочва само кои язовири са собственост на общината, като изхожда от остатъчния принцип - че собственост на общината остават онези язовири, които не са посочени като публична държавна собственост в нарочния списък по приложение № 1 от ЗВ и които не са собственост на други юридически или физически лица. Договорът е нищожен поради липса на предмет, само когато вещта-предмет на престацията по този договор не съществува, не представлява самостоятелен обект или по силата на закона е изключена от граждански оборот. Недостатъчната индивиД.лизация на продаваните имоти в договора за продажба не прави договора недействителен, а налага тълкуване на волята на страните по този договор“. Макар и цитираното решение на Върховния касационен съд да касае язовири, то с още по-голямо основание слеД. да се приеме, че е приложимо и за малки водоеми, които не са имали преди и нямат към настоящия момент качеството на язовир, респ. на микроязовир.

Събраните по делото доказателства налагат да се приеме, че към момента на продажбата процесният водоем е съществувал и е представлявал самостоятелен обект на собственост.

Не може да се приеме тезата, че е налице нищожност на договора поради противоречие със закона. Няма основание процесният обект да бъде третиран като вещ, изключена от гражданския оборот. Водоемът е изграден със средствата на ТКЗС - Р. и е представлявал част от имуществото на кооперативното стопанство, а не държавна собственост, като по делото няма дори и индиции за валидното му отчуждаване и завземане (респ. по реда на чл. 18, ал. 2 от отменения Закон за водите от 1969 година) от държавата с обезщетяване на собствениците.

Собственост на общината остават онези язовири, които не са посочени като публична държавна собственост в списъка по приложение № 1 от Закона за водите и които не са собственост на други юридически и физически лица. В противен случай би се стигнало до ситуация, ако се възприеме обратното тълкуване, да се признае съществуването на еД. противоконституционна разпореД., която предвижда отчуждаване в полза на общините на валидно придобита до влизане в сила на Закона за водите собственост, без обезщетяване на бившите собственици.

Сделката, чиято нищожност се претендира, при всички случаи е сключена значително преди приемането на Закона за водите от 2000 година и преди приемането на Закона за сдруженията за напояване от 2001 година. Тя е действителна, защото към датата на покупко-продажбата не е съществувало законово ограничение относно субектите, които са можели да закупят водоеми, съставляващи част от имуществото на бившето кооперативно стопанство.

От събраните по делото доказателства се установява, че Община Х. е предоставяла под наем процесния водоем на свидетеля А. С., който го е ползвал в качеството си на търговец (ЕООД). С факта на актуването на имота, отдаването му под наем, назначаването на комисии за предаване на имота – общинска собственост след прекратяване на договорите за наем ответникът е манифестирал по достатъчно ясен и недвусмислен начин не само претендираното от него право на собственост, но и намерението за владение. Следователно, ответникът е извършил действия, с които е възпрепятствал упражняването на фактическа власт върху имота от страна на ищците. С това се доказва и другата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, а именно ответникът да владее имота. Третата предпоставка – владението да е без правно основание – се извежда от изложените по-горе съображения във връзка с обсъждане на правото на собственост върху имота. Очевидно е, че след като не са били налице основанията за актуване на имота като публична общинска собственост, то и владението на същия е без правно основание.

По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:

С оглед основателността на главния иск по чл. 108 ЗС съдът намира, че основателен се явява и иска по чл. 59 ЗЗД. В тази насока не се споделят възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, относно невъзможността да се претендира такова обезщетение поради това, че ищците не са вписали акта си по смисъла на чл. 113 ЗС. Съдът намира, че тази норма има значение за вещноправните последици от вписването на акта, но не и за облигационноправните последици, доколкото иска по чл. 59 ЗЗД има облигационен характер. Нормата на чл. 113 ЗС визира действието на вписването, като то дава гласност на вписаното обстоятелство и осигурява противопоставимостта му на всеки придобил и вписал по-късно вещни права върху същия недвижим имот. Следователно, искът по чл. 59 ЗЗД се явява основателен, тъй като ищците са били препятствани да ползват водния обект пълноценно и да извличат полезните свойства от него, включително и чрез реализирането на доход чрез събиране на гражданските му плодове. В същото време ответникът е получавал наемна цена за отдаването на водоема под наем на свидетеля А. С.. Налице е неоснователно разместване на блага, което слеД. да бъде възмездено чрез присъждане на съответно обезщетение, чийто размер слеД. да се определи съгласно заключението на вещото лице М., която е изчислила, че общата наемна цена за периода от 19.03.2020 г. до 18.03.2025 г. е в размер на 579,96 лв. Всеки от ищците е претендирал различен размер на дължимото обезщетение – ищцата П. Г. - Д. е претендирала сумата от 25 500 лв., ведно със слеД.щата се законна лихва върху тази сума, считано от 19.03.2025 г. до окончателното й изплащане, а ищецът В. Д. е претендирал сумата от 500 лв., ведно със слеД.щата се законна лихва върху тази сума, считано от 19.03.2025 г. до окончателното й изплащане. С оглед на обстоятелството, че вещото лице е изчислило общата дължима наемна цена за целия период съдът намира, че същата слеД. да бъде разделена по равно, при което всеки един от ищците слеД. да получи сума в размер на 289,98 лв. (579,96 лв. : 2) с равностойност 148,26 евро, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми. До този размер исковете на всеки един от ищците е основателен и слеД. да бъде уважен, като в останалата част до пълния предявен размер от 25 500 лв. / 13037.95 EUR/ за ищцата П. Д. и до пълния предявен размер от 500 лв. / 255.65 EUR / за ищеца В. Д. са неоснователни и недоказани и слеД. да бъдат отхвърлени.

В тази връзка съдът намира за необходимо допълнително да коментира и отбелязването на вещото лице К., който в с.з. на 09.03.2026 г. посочва, че е направил личен оглед на място при обслеД.нето на процесния водоем, но също така отбелязва, че според него вещото лице М. е изслеД.ла друг водоем, а снимковия материал към нейната експертиза не е на процесния водоем, а на друг водоем. По това отбелязване на вещото лице К. не е взето отношение от страните и нито ищците, нито ответника са възразили във връзка със съдебно-оценителната експертиза на вещото лице М.. Съдът не намира основание за преразглеждане на въпроса с пазарната стойност на наема на водния обект, тъй като дори и да се приеме, че вещото лице М. е изслеД.ла друг водоем (което е така само според мнението на вещото лице К.), това не опорочава даденото от нея експертно заключение, тъй като то се основава на цените, достигнати на търг за процесния имот, като оценителя е приел, че именно това е действителната пазарна наемна цена (на л. 142 от делото). Следователно, вещото лице М. е работила основно с писмените доказателства по делото, т.е. по писмени данни, а не е изготвила заключението въз основа на собствените се наблюдения при огледа на имота. Допълнително към цените от търга за процесния имот е приложен и инфлационния индекс на потребителските цени за предхоД.та година, което отново няма пряка връзка с личния оглед на място. Ето защо съдът намира, че заключението на съдебнооценителната експертиза слеД. да бъде кредитирано изцяло и въз основа на него се присъжда и претендираното обезщетение по чл. 59 ЗЗД.

По искането за упражняване на косвен съдебен контрол:

Съдът намира, че формулирането в исковата молба искане на основание чл. 17, ал. 2 ГПК да бъде упражнен косвен съдебен контрол върху акта за публична общинска собственост и обявяването му за нищожен поради противоречие със закона е недопустимо. При уважаване на иск за собственост съдът има правомощие само по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК да отмени охранителен акт, издаден в производство по реда на глава шеста от ГПК, например, нотариален акт за собственост, издаден по реда на глава 54 от ГПК. Актовете за общинска собственост се издават по друг ред, предвиден в специален закон, поради което за тях е предвидено Д.ктуване по смисъла на глава сеД. от ЗОС. При евентуално влизане в сила на настоящото съдебно решение същото слеД. да бъде представено на ответника за предприемане на по-нататъшни действия в тази насока. Ето защо искането по чл. 17, ал. 2 ГПК се явява недопустимо и слеД. да бъде оставено без разглеждане.

По разноските:

И двете страни са претендирали разноски, като съобразно изхода от делото и отхвърлянето на двете искови претенции на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът слеД. да бъде осъден да заплати направените от ищците разноски, които са представили списък по чл. 80 ГПК, съгласно който се претендират разноски в общ размер на 2610,09 евро (включващи адвокатско възнаграждение, държавни такси, възнаграждения за вещи лица). С оглед частичното уважаване на претенцията по чл. 59 ЗЗД на ищците слеД. да се присъдят разноски в размер на 53,29 евро.