Решение № 47 от 5.2.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1109/2025 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивна жалба с вх.№7799/02.07.2025 г. е подадена от ЕС м.“Грамадето“, б.“В“, с адрес: гр. Банско, м.“Грамадето“, УПИ 019105, бл.“В“, чрез адв. М. М., против Решение №166/27.05.2025 г. по гр.д. №1053/2023 г. по описа на РС-Разлог.

Сочи се, че постановеното решение е неправилно. Сочат се съображения, че съдът неправилно е приел за установено, че ищцата е оспорила протокол от 15.09.2023г. на ОС на ЕС по реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС. Поддържа се, че ищцата само бланкетно е заявила с писмо, изпратено на имейл, че оспорва протокола. Твърди, че са неправилни и изводите на съда, че протокола от 15.09.2023г. на ОС на ЕС не отговрая на изискванията на чл.16, ал.5 ЗУЕС и излага подробни доводи. Поддържа се, че не е допуснато съществено нарушение на чл.15 ЗУЕС. Иска се от съда да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Моли се да бъде отменено постановеното решение. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна. Поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск - предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Производството е образувано по искова молба от В. В. В. от БлАК, срещу Етажната собственост в Сграда „В“, находяща се в „Апартаментен хотел - сгради А, В и С“, известен като „Маунтин Резиденс 7 - Инфинити & СПА“, с адрес: град Банско, община Банско, област Благоевград, местност „Грамадето“, улица „Караманица“ №7, представлявана от управителя Е.С.З..

Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.19.105.2.69 по КККР на град Банско, намиращ се в сграда с идентификатор 02676.19.105.2 по КККР на град Банско, м. „Грамадето, ул. „Караманица 7“ разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.19.105, стар УПИ 019105, находящ се в „Апартаментен хотел - сгради А, В и С“ с административно наименование „Маунтин Резиденс 7 - Инфинити и Спа“.

Твърди се още, че на 15.09.2023 година било насрочено и проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда с идентификатор 02676.19.105.2 по КККР на град Банско, находяща се в „Апартаментен хотел - сгради А, В и С“, известен като „Маунтин Резиденс 7 - Инфинити & СПА“, при следния дневен ред:

1 .Избор на секретар на общото събрание;

2.Отчет на Управителя за периода от 2022-2023 година;

3. Финансов отчет за периода 2022-2023 година;

4. Приемане на годишен бюджет за 2023-2024 година на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС;

5. Предложения и одобряване на размера на вноската за разходи за управление и поддръжка на общите части за 2023-2024 година на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС;

6. Предложения и одобряване на размера на вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023-2024 година на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗУЕС; и предложения за план на ремонт и обновяване;

7.Оценка на дружеството за управление и поддръжка на общите части, произтичайки от съществуващия договор за обслужване на общите части;

8.Други предложения

Сочи, се че ищцата е присъствала лично на проведеното общо събрание.При провеждане на общото събрание ищцата констатирала редица нарушения, допуснати при свикването и провеждането на същото, както и че били взети незаконосъобразни решения.

Твърди се, предвид това, в срока по чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС оспорила съдържанието на протокола от ОС, включително достоверността на отразените в него изявления и решения.

Констатирани били следните нарушения, водещи до незаконосъобразност на взетите решения:

• при провеждане на общото събрание не бил отчетен кворумът за провеждането му - нарушение на чл. 15 от ЗУЕС.

• допуснато било нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС - не били налице подписи на присъстващите или представляваните собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост.

• при провеждане на общото събрание не били спазени изискванията на закона за представителство и възможността на едно лице да представлява до трима собственици на самостоятелни обекти на общото събрание, в този смисъл било допуснато нарушение на чл. 14 от ЗУЕС.

• незаконосъобразно било и решение по т. 5 от дневния ред, в частта му, в която било определено да се заплаща месечна лихва за забава на собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост в размер на 3% месечно, тъй като определянето на обезщетение при неизпълнение на задължението на собственик на самостоятелен обект в сграда не било в правомощията на Общото събрание на съсобствениците, изчерпателно изброени в чл. 11 от ЗУЕС. Незаконосъобразно било е отразеното обстоятелство, че собствениците внасят по една сметка както таксите за поддръжка и управление, така и таксата за фонд „Ремонт и обновяване“.

• незаконосъобразно било и решение № 6, тъй като неправилно било определено, че вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ следвало да бъде заплащана еднократно до 31.01.2024 година, като това решение било нищожно по правилата на чл. 26 от ЗЗД. Във взетото решение № 6 не била посочена банковата сметка, по която следвало да бъде заплащана тази вноска, като етажната собственост не разполагала със специалната сметка, предвидена в чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС, която сметка била със специално предназначение и се препятствала възможността на собствениците на самостоятелни обекти да заплащат дължимите се месечни такси, определени от общото събрание по начина, регламентиран в закона. Незаконосъобразно било и решение № 6, в частта му, с която е определено месечна лихва за забава на собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост в размер на 3% месечно.

• решението по т. 7 се разминавало в предварително обявения дневен ред в т. 7 и този обявен с протокола от общото събрание по отношение на тази точка, тъй като в дневния ред, в т. 7 било посочено, че следва да бъде извършена оценка на дружеството, което обслужва етажната собственост, но никъде не било посочено, че ще бъде продължен договорът между етажната собственост и дружеството. Този тип договори се сключвали за срок до 2 години, като след този срок същите не могли да бъдат продължавани, а следвало да бъде взето решение за ново възлагане на управлението, като липсвала възможност за продължаването му.

Иска се от съда, на основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС, да отмени като незаконосъобразни взетите на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 15.09.2023 година решения, както следва:

-решение № 5, в частта, с която е посочено, че при забава следва да се начислява месечна лихва в размер на 3% до окончателното плащане на задължението;

-решение № 6, в частта, с която е прието, че таксата за „ремонт и обновяване“ е вносима еднократно до 31.01.2024 година, както и че при забава се дължи 3% лихва до окончателното плащане;

-решение № 7 - да не бъде прекратяван договора за поддръжка на общите части на сградата, сключен с „Интерсолюшън“ ООД;

Претендират се и сторените по делото разноски /чл.78, ал.1 от ГПК/.

В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна.

Искът се оспорва като неоснователен.

Оспорват се твърденията на ищеца. Твърди се свикване и повеждане на ОС на ЕС в съответствие с изискванията на чл.13, ал.1 ЗУЕС. Сочи се, че протоколът съдържал всички необходими реквизити, ОС е проведено при спазване на изискванията за кворум по чл.15 от ЗУЕС, отложено е с 1 час и е редовно свикано на основание чл.15, ал.2 ЗУЕС и на него са били представени необходимият минимум идеални части от общите части на ЕС.

Сочи се, че всички решения по обявения дневен ред и включени в протокола на ОС от 15.09.2023г. били взети при мнозинство, определено съгласно разпоредбите на чл. 17 от ЗУЕС. Пълномощните отговаряли на изискванията на българското законодателство - налице били данни за упълномощител и упълномощено лице.

Поддържа се, че не отговаряло на истината твърдението, че ищецът оспорила съдържанието на протокола. В представеното с исковата молба писмо ищецът не направила каквото и да било конкретно искане, нито пък твърдяла, че съдържанието /текстът/ на протокола не отговаряли на извършеното по време на ОС, като ищеца правел оспорване но чл.16, ал.9 от ЗУЕС с исковата молба, което било недопустимо.

Спазени били изисванията на закона, като за всяко гласуване в протокола бил отразен начинът, по който са гласували собствениците и прецизно били изчислени процентите.

Взетите от ОС решения, обективирани в точка 5 и 6 от протокола в частта за определяне на неустойка от 3% при забава в плащането, били взети с мнозинство от присъстващите и били валидни.

По т.5 ОС взело решение таксите за „Поддръжка и управление“ за годината да останат същите като предходната година, в размер на 14 лева на собственик, ползвател или обитател на месец, като било определено това да става с еднократно плащане, с оглед намаляването на банковите такси, заплащани от собствениците.

Относно решението по т.7, взето от ОС, управителят предложил договора с фирмата да не бъде прекратяван, като последният не бил сключен за определен срок, което било допустимо по действащия към датата на събранието ЗУЕС и можело да бъде прекратен от етажната собственост по всяко време с предизвестие, поради което обстоятелство ОС следвало да вземе решение дали да прекрати договора. Предмет на отмяна могли да бъдат само позитивни решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение, но не подлежали на отмяна решенията, с които се отхвърляли предложения.

При поддържане на тези оспорвания и възражения се претендира отхвърляне на иска като неоснователен.

Не е е спорен по делото фактът, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.19.105.2.69 по КККР на град Банско, намиращ се в сграда с идентификатор 02676.19.105.2 по КККР на град Банско, м. „Грамадето“, ул. „Караманица 7“ разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.19.105, стар УПИ 019105, находящ се в „Апартаментен хотел - сгради А, В и С“ с административно наименование „Маунтин Резиденс 7 - Инфинити и Спа“. Горният имот ищцата е придобила чрез покупкопродажба, оформена в нотариална форма с нот. акт за покупко-продажба № 81, том 3, рег. № 2592, дело № 445/2011 г.

Също така не е спорен фактът, че на 15.09.2023 година е проведено Общо събрание на етажните собственици, както и фактът на свикване на общото събрание с покана, залепена на входа на етажната собственост. Това се установява от протокол от 07.09.2023 г., с което управителят на етажната собственост и етажен собственик са удостоверили, че на 17.09.2023 г. на двете външни врати на сграда В, находяща се в „Апартаментен хотел - сгради А, В и С“, известен като „Маунтин Резиденс 7 - Инфинити & СПА“, с адрес: град Банско, община Банско, област Благоевград, местност „Грамадето“, улица „Караманица“ №7, са поставени покани за свикване на Общо събрание на 15.09.2023 г. от 11.00 часа.

В поканата за свикване на ОС на ЕС е обявен следният проект на дневен ред : 1. Избор на секретар на ОС; 2. Отчет на Управителя за периода 2022-2023 г.; 3. Финансов отчет за периода 2022-2023 г.; 4. Приемане на годишен бюджет за 2023-2024 г. на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС; 5. Предложение и одобряване на размера на вноската за разходите за управление и поддръжка на общите части за 2023-2024 г., на основание чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС; 6. Предложение и одобряване на размера на вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023-2024 г., на основание чл.11, ал.1, т.7 от ЗУЕС и предложения план за ремонти и обновление,; т. 7 Оценка на дружеството за управление и поддръжка на общите части, произтичайки от съществуващия договор за обслужване на общите части; 8. Други предложения.

На насрочената дата - 15.09.2023 г. е проведено ОС на етажната собственост, за което е съставен протокол. В протокола е отбелязано, че на първоначално насрочения час от 11.00 часа, на обявения дата, място и час според приложения като неразделна част от протокола присъствен списък /Приложение № 1/, са се явили собствениците на 3,86 % идеални части от общите части на етажната собственост, поради което на основание чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС събранието е отложено за провеждане с един час по-късно, а именно от 12.00 часа. В 12.00 часа събранието е започнало при представителство на 71, 31 % идеални части от общите части на етажната собственост, според приложения втори присъствен лист /Приложение № 2/.

На събранието от ЕС са взети решения, включително и в обжалваните т. 5, т. 6 и т.7.

Протоколът от проведеното общо събрание е бил оповестен чрез поставяне на съобщение, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС на 21.09.2023 г., което е удостоверено и с протокол.

Установява се от приложената имейл кореспонденция, че на 25.09.2023г. ищцата В. е изпратила писмо по електронна поща, с което е поискала препис от протокола на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 15.09.2023 г. В отговор, управителят на етажната собственост е изпратил въпросния протокол по имейл. След като се е запознала със съдържанието му, на 28.09.2023 г. ищцата е изпратила ново писмо до управителя, с което оспорва протокола на основание чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС. Тя заявява, че не приема съдържанието на протокола, като конкретно оспорва достоверността на отразените в него решения и квоти на представляваните общите части на сградата.

Във връзка с начина на провеждане на Общото събрание по делото са разпитани водени от ищеца свидетели А.Н.Т. и И.Г., както и водения от ответната страна свидетел И. Живков Б..

Свидетелят А.Т., руски гражданин, съпруг на ищцата, заявява пред съда, че в качеството си на етажен собственик, лично е присъствал на оспореното ОСЕС. Посочва, че събранието е започнало със закъснение - вместо в обявения час в 11.00 часа, то е стартирало в 12.00 часа, когато била извършена и регистрацията на собствениците. Споделя, че поради закъснението, поканеният от ищцата преводач е напуснал, преди събранието да започне. Събранието се водело от Е.З., а протоколчик бил адв. Б., като едновременно с това участвал и при гласуването На събранието присъствали етажни собственици, сред които и ищцата В. , И.Г., собственикът на ап. В2 - О. /гражданин на Израел/ и съпругата му, както и група от седем адвокати. Събранието се провело на български език, като Ирина и израелските граждани не са разполагали с преводач. В резултат св. Т. им превеждал на руски език, но заявява, че успявал да преведе всичко, тъй като се преминавало твърде бързо между точките от дневния ред. Твърди, че въпреки това, израелските граждани са гласували. Свидетелят уточнява, че е присъствал и на други събрания на ЕС, също провеждани на български език, като невинаги е имало преводач. По време на обсъжданията и гласуванията по дневния ред е имало напрежение и създаване на хаос. Според свидетеля, ищцата е била ограничена в изказванията си, като била прекъсвана и й било казвано, че „всяка година е едно и също“. Свидетелят заявява, че е получил препис от изготвения вече протокол от ОС по ел. поща, като не е установил разминавания в съдържанието му по отношение на таксата за управление и поддръжка с протокола от ОС от предходната година.

Свидетелката Г., руска гражданка, заявява, че в качеството си на етажен собственик е присъствала на Общото събрание на етажната собственост /ОСЕС/, проведено през м. септември 2023 г. Потвърждава, че поради липсата на кворум, събранието започнало с един час по-късно в 12.00 часа, когато била извършена и регистрацията на присъстващите. Твърди, че събранието е било водено български език, като предварително не е била предупредена за необходимост от преводач:, нито такъв й бил осигурен. Допълва, че е присъствала няколко пъти на общи събрания на сградата, които винаги се провеждали на български език. Споменава, че през 2021 г. имало преводач, докато през 2022 г., такъв не бил осигурен, но собствениците са били изрично уведомени, че могат да си доведат преводач по собствена инициатива. Относно събранието от 2023 г. свидетелката заявява, че не е разбирала напълно съдържанието на дискутираните въпроси и гласуванията, поради езиковата бариера. По тази причина е търсила съдействие от съседи, които да й разясняват темите и взетите решения. Уточнява, че на събранието присъствали и други чуждестранни граждани - израелски собственици, които също не разбирали водената на български език комуникация. Свидетелката твърди, че резултатите от гласуванията по точките от дневния ред не са били обявявани пред присъстващите по време на събранието, а само вписвани в протокола. Посочва, че препис от протокола се изпраща от управителния орган при поискване, като тя самата е получила такъв, който обаче й бил й бил предоставен от друг собственик. Не се ангажира със становище дали при прегледа му е установила несъответствия между обсъжданията по време на събранието и отразеното в протокола.

Разпитаният по делото свидетел И. Б., посочен от ответната страна, казва, че е участвал при всички етапи на свикването и провеждането на ОСЕС, включително при изготвяне на необходимата документация. Свидетелят дава подробни сведения относно предприетите действия във връзка с организацията на събранието, като изразява становище, че цялата процедура е била проведена съобразно изискванията на закона.

От правна страна съдът намира следното.

Исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решение на ОС на ЕС са конститутивни и имат за свой предмет субективното потестативно материално право на отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на ЕС. Решенията на ОС на ЕС се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени към постигане на определена цел. След влизането им в сила решенията на ОС на ЕС са задължителни за всички етажни собственици, включително и за тези, гласували "против" на общото събрание, както и за неучаствалите лица. Предмет на отмяна по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС могат да бъдат само приети позитивни решения, свързани с някаква промяна в правния мир, неблагоприятно засягаща било ищеца, било друг етажен собственик. Без значение е дали етажният собственик е гласувал за или против атакуваното от него решение. Основание на исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения, допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, стига тези основания да са заявени в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решения на общо събрание на етажна собственост, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) че притежава самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, т. е. има качеството етажен собственик; 2) провеждането на общо събрание на етажните собственици, на което са приети оспорваните решения; 3) спазване на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че взетите решения са в съответствие с изискванията на закона за свикване и провеждане на общото събрание при спазване на необходимите кворум и мнозинство.

По наведените от въззивника възражения с въззивната жалба.

В чл. 16, ал. 6 ЗУЕС е предвидено, че протоколът се изготвя в 7- дневен срок от провеждане на събранието и се подписва от председателстващия и протоколчика, като в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС е регламентирана възможност всеки член на общото събрание да оспори съдържанието на протокола, вкл. достоверността на отразените в него решения, като оспорването се извършва писмено пред управителния съвет в предвиден в закона срок за това. Следователно, тъй като в закона е регламентирана възможност за оспорване съдържанието на протокола, твърдяната от въззивника евентуална злоупотреба с право би могло да бъде преодоляна. Изискуемото съдържание на протокола е нормативно установено в ал. 5 на чл. 16 ЗУЕС- дата, място на провеждане, дневен ред, присъстващи лица и идеални части от общите части, които представляват, същността на изявленията, предложенията и взетите решения. С това съдържание протоколът е свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите решения. Законодателят е предвидил специален ред за съставяне и оповестяване на този протокол- съставя се в 7- дневен срок, подписва се от председателя и протоколчика. Те удостоверяват верността на вписаните обстоятелства. При отказ на някой от тях да го подпише, това се отразява. Изготвянето на протокола се съобщава на етажните собственици чрез обявление на видно място в етажната собственост, за поставянето на което също се изготвя протокол от председателя на управителния съвет, респективно управителя и един етажен собственик, ползвател, или обитател, в който също се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението- чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, а при поискване се предоставя и копие от протокола. Смисълът на тази

процедура е в две насоки. Проверява се още веднъж съдържанието му, освен от подписалия го председател и от етажен собственик, респ. обитател или ползвател, и се оповестява съдържанието му на всички. Предвиден е кратък срок- 7 дни от оповестяване на протокола за присъствалите и от узнаването- за отсъстващите, в който етажен собственик, ползвател, или обитател може да оспори съдържанието на протокола, респективно достоверността на взетите решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени за това лица, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила на протокола, подобна на официалните свидетелстващи документи /в този смисъл Решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г. на ВКС, ГК, І Г0/. Съгласно чл. 16, ал. 5 ЗУЕС /в действащата му редакция/ протоколът съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата - "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. В тази връзка няма правна забрана част от коментираните реквизити да се съдържат и в приложен към протокола списък на присъстващите на събранието, който списък от своя страна да съставлява неразделна част от протокола, така както е сторено в процесния случай. Така гласуването е надлежно отразено в изготвения протокол чрез вписване на процента гласове, гласували "за", "против" и "въздържал се", като отделните собственици, ползватели и техните пълномощници са се подписали в представения по делото и приложен към протокола от ОС на ЕС списък. Следва да се посочи, че законът не поставя изискване нито в самия протокол, нито в отделен документ да се полага подпис от всеки гласувал срещу избрания от него начин на гласуване - "за", "против" или "въздържал се" по всяка една от точките от дневния ред, които се гласуват. Достатъчно е в документ, приложен към протокола на ОС на ЕС или в самия протокол, да се съдържат подписите на собствениците, ползвателите или техните пълномощници, което е достатъчна гаранция, че дадено лице е присъствало на общото събрание. Но в конкретния случай видно от приложения списък Приложение № 2 е, че има задраскване на имена и вписване на други лица без да е посочено от кого се правят тези корекции. Въпросните приложения са представени с отговора на исковата молба, но не се доказва от ответника, че са предоставени на ищцата заедно с копието на протокола. Съдът намира за неустановено в производството, че представеният пред първата инстанция присъствен лист е същият, който е цитиран в протокола от проведеното ОС на ЕС от 15.09.2023г., както и че в срока по чл. 16, ал. 6 ЗУЕС на ищцата са били предоставени приложенията към протокола, в т. ч. процесния присъствен лист, което представлява нарушение на чл. 16, ал. 7, изр. трето ЗУЕС.

Действиетлно оспорването по чл.16, ал.9 ЗУЕС е бланкетно, но не и по отношение на квотите. При наличето на оспорване на квотите, то и доказателствената тежест е на ответника, който е следвало да докаже, че идеалните части са тези, посочени в приложенията и че решенията са взети с необходимия кворум. Предвид изложеното съдът не може да извърши проверка дали е спазен кворумът.

Предвид горното крайните изводи на двете инстанции съвпадат и решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в тази му част.

По отношение на възраженията на жалбподотеля в частта на разноските, присъдени в полза на ищцата за адвокатско възнаграждение. Подаването на въззивна жалба срещу постановеното по първоинстанционното производство решение запазва висящността на спора пред съда, включително и в частта му за извършените разноски. Затова в тези случаи жалбата в частта й за разноските не представлява молба по чл. 248 от ГПК и не подлежи на разглеждане от първоинстанционния съд, по реда на изменение на решението му в частта за разноските, а подлежи на разглеждане от въззивния съд. Последният е задължен да се произнесе с решението си, както по въззивната жалба срещу първоинстанционното решение по съществото на спора, така и по направените с жалбата оспорвания на това решение в частта му за разноските, т. е. съдът е задължен да се произнесе по жалбата в нейната цялост. Затова спорът по отношение на разпределението на извършените в съдебното производство разноски по чл. 78 от ГПК подлежи на разглеждане във въззивното производство. Това правило важи и в случаите когато се обжалват постановени в първоинстанционното производство определения по чл. 248 от ГПК. В случай на подадена срещу решението въззивна жалба тези определения не подлежат на самостоятелно обжалване, а дори когато срещу тях е подадена отделна частна жалба тя се разглежда в едно производство с въззивната такава-определение № 516/09.07.2012 година, постановено по ч. гр. д. № 458/2012 година по описа на ВКС, ГК, и определение № 590/18.07.2014 година, постановено по ч. гр. д. № 1071/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. В това производство въззивният съд може да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение по съществото на спора, но да измени същото в частта му за разноските, ако прецени, че те са неправилно определение и оплакванията на жалбоподателя в тази насока са основателни /определение № 224/09.05.2016 година, постановено по ч. гр. д. № 5263/2015 година, по описа на ВКС, ГК, ІV г. о./. Действително решението в частта на разноските е неправилно. Независимо, че са проведени четири заседания с оглед положения труд и фактическата сложност на делото, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност е основателно. Въззивният съд намира, че сумата от 1100 лева /562,42 евро/, съответства на вида и количеството извършена работа, а така също това е и сумата претендирана от насрещната страна в първа инстанция. Решението в частта, в която са присъдени разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение следва да бъде отменено над сумата от 1100 лева до пълния присъден размер от 2000 лева.

По отношение на разноските пред въззивна инстнация. При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която претендира общо сумата от 1100 лева. Представени са договор за правна защита и съдействие за сумата от 800 лева, платима по банков път и договор за сумата от 300 лева, платима по банков път. Съобразно разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК, само когато е доказано извършването им. Изтъкнато е, че когато възнаграждението е заплатено в брой, плащането може да бъде отразено в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, като последният в този случай има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната е заплатила адвокатското възнаграждение. Тази хипотеза е разграничена от случаите, когато между страните е договорено заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път, когато плащането следва да бъде документално установено със съответните банкови документи. В случая е представено платежно нареждане само за сумата от 300 лева /153,39 евро/ и именно тази сума следва да бъде присъдена в полза на въззиваемата страна във възивното производство.

Воден от горното, Благоевградският окръжен съд