Решение № 119 от 3.6.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 716/2026 г.

Производството е по реда на чл. 45, ал. 3 от ЗЕЕЗА.

Делото е образувано по повод Европейска заповед за арест по преписка № 10 Ls 06 Js 596/25 (44/25) от 02.04.2026 г. от съдия Б. при Районен съд Нойнкирхен, Германия, издадена на основание Заповед за арест от 30.10.2025 г., с която се иска предаване на М. А. С. с ЕГН: ••••••••••, за провеждане на наказателно производство за престъпления, посочени в ЕЗА.

В съдебно заседание исканото лице М. А. С. изразява желание незабавно да бъде предаден на немските власти по издадената Европейска заповед за арест, като същевременно не се отказва от принципа на особеността, визиран в разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗЕЕЗА .

Прокурорът поддържа направеното искане за изпълнение на ЕЗА.

Защитникът на исканото лице поддържа направеното от него изявление за предаване на немските власти.

В изпълнение на процедурата по чл. 44, ал. 3 ЗЕЕЗА, в съдебно заседание на 28.05.2026 г. съдът разясни на исканото лице възможността за изразяване на съгласие за предаване на издаващата европейската заповед за арест държава и за отказ от прилагане на принципа на особеността по чл. 61 ЗЕЕЗА. След като искането лице декларира желание за предаване, на същото бе предоставен предвидения в чл. 45, ал. 2 ЗЕЕЗА тридневен срок за оттегляне на даденото съгласие. В определения срок М. С. не декларира оттегляне на съгласието си, поради което съдът постанови настоящото решение.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, включително Европейската заповед за арест с превод на български език, като съобрази становищата на страните и закона, намира за установено следното:

Лицето, чието предаване се иска - М. А. С. с ЕГН: •••••••••• е роден на •• г. в гр. ••, *. Той е ••, •• гражданин, без данни за ••. Живее в гр. ••, кв. ••, ул. „••“ № *.

По делото е приложена Европейска заповед за арест по преписка № 10 Ls 06 Js 596/25 (44/25) от 02.04.2026 г. от съдия Б. при Районен съд Нойнкирхен, Германия, издадена на основание Заповед за арест от 30.10.2025 г., за предаване на М. А. С., за провеждане на наказателно производство за общо 6 престъпления по: параграф 223 (1); параграф 224 (1); параграф 242 (1), параграф 248а, параграф 241 (2) и параграф 53 от немския наказателен закон, за които се предвижда най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за максимален срок от 15 години срок.

В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА, подлежи на установяване налице ли са условията за предаване на лицето по чл. 36 и чл. 41 и съществува ли някое от основанията за отказ, визирани в текстовете на чл. 39 и 40 от същия закон, респективно за условно изпълнение на заповедта по чл. 52 ЗЕЕЗА.

Настоящият състав счита, че са налице всички изисквания на българския закон - ЗЕЕЗА и на РР на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002 г. за предаване на исканото лице. Това е така, доколкото на първо място в заповедта са описани обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено престъпление, включително времето и мястото на извършване и участието на исканото лице.

М. А. С. е заподозрян в това, че:

1. около 17:29 ч. на 02.05.2024 г. в близост до сграда № 19 на “Вилхелмщрасе” е 66538 Нойнкирхен (Wilhelmstrabe 19, 66538

Neunkirchen) обвиняемият ударил по капака на двигателя на лекия

автомобил на свидетеля К., след което свидетелят К. поискал да слезе от него. След това обвиняемият тръшнал вратата на колата, в резултат на което ръката на свидетеля К. била заклещена. Когато свидетелят К. все

пак успял да напусне превозното средство, обвиняемият заедно с отделно

преследвания А. С. нанесъл многократно юмручни удари в лицето и по главата на свидетеля К., докато трето, все още неизвестно лице го

държало. В резултат на това свидетелят К. получил синини и отворена

контузна рана на лявата вежда, както и фрактура на лявата ръка.

2. около 17:05 ч. на 06.06.2024 г. обвиняемият отишъл в магазин “Де Ем”

(DM- Markt) на “Щумплац” № 1 в 66538 Нойнкирхен (Stummplatz 1,

66538 Neunkirchen), за да открадне вещи с достатъчно висока стойност,

заради които същите си струва да бъдат откраднати. Той сложил стоки на стойност 30 евро (продукти за грижа за косата и торбичка) в пазарската

си чанта и преминал през касовата зона, без да заплати стоките.

3. около 15:15 ч. на 07.06.2024 г. пред супермаркет “РЕВЕ” (REWE-Markt)

на “Мантес-Ла-Вил-Плац” № 8 е 66538 Нойнкирхен (Mantes-La-Ville-

Platz 8, 66538 Neunkirchen) обвиняемият казал на свидетеля С., че ще го

убие и извършил с дясната си ръка движение, наподобяващо пробождане,

в посока към свидетеля С..

По отношение на издадената Европейска заповед за арест съдът констатира, че тя е издадена в писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА и е придружена с превод на български език. Заповедта е издадена от компетентен съдебен орган на държава членка на Европейския съюз – съдия в Районен съд Нойнкирхен, Германия, който съгласно указанията на СЕС в Решение от 27.05.2019 г. по съединение дела C-508/18; C-82/19 и C- 509/18 е овластен да издава ЕЗА (за разлика от прокурорите в Германия). В заповедта се съдържат данни за самоличността и гражданството на исканото лице, наименование, адрес, телефон и факс на издаващия орган, описание и правната квалификация на престъплението. От описаните обстоятелства се налага извода, че Европейската заповед за арест е издадена във връзка с провеждане на наказателно производство за престъпления срещу исканото лице, най-тежкото от които - наказуемо с „Лишаване от свобода“ до 15 години и отговаря на условието на чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА.

Изрично в Заповедта е направено отбелязване, че се касае за 6 престъпления, но реално са описани само 3, без някое от тях да попада сред тези, посочени в чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА. Независимо от това – и тези три описани деяния, съставляват престъпления и по законодателството на Република България, като водейки се от описанието на фактическите признаци на състава, съдът счита, че се касае за – престъпления по чл. 129 (чл. 130), чл. 194 и чл. 144, ал. 3 НК, с което е изпълнено изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА. По отношение на останалите споменати в заповедта престъпления, доколкото те не са индивидуализирани в нужната степен, то и съдът не би могъл да ги коментира. Въпреки това, наличието дори само на едно престъпно деяние е достатъчно, за да се приеме, че изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗЕЕЗА са изпълнени. Изрично в тази връзка следва да се посочи практиката на СЕС (дело C-168/21), където се приема, че не се изисква да има точно съответствие между елементите на състава на престъплението, както са описани съответно в правото на издаващата държава и в правото на изпълняващата държава членка, нито в наименованието или квалификацията на това деяние съгласно националните правни уредби.

С оглед на изложеното се налага извода, че Европейската заповед за арест отговаря на изискванията на чл. 36 и чл. 37 от ЗЕЕЗА.

При извършената проверка по същество съдът установи, че не са налице основанията за отказ по чл. 39 и по чл. 40 от ЗЕЕЗА.

Не са налице абсолютните основания за отказ по чл. 39 от ЗЕЕЗА, тъй като престъплението, за което е издадена европейската заповед за арест не е амнистирано в Република България и няма данни, лицето да е осъдено за същите престъпления, за които е издадена заповедта, с влязла в сила присъда от български съд или исканото за предаване лице да е малолетно. Видно от материалите по делото лицето, чието предаване се иска - С. не е ••, както и срещу него няма висящи производства към момента и с оглед възрастта му съгласно чл. 31, ал. 1 от НК на Република България - е наказателно отговорен (••).

Съдът констатира, че не са налице и относителните основания по чл. 40 от ЗЕЕЗА, допускащи възможност за отказ от предаване. Няма данни до получаване на заповедта за престъпленията, за които същата е издадена спрямо исканото за предаване лице, да има повдигнато обвинение или същото да е било привлечено, като обвиняем или да е подсъдим в Република България. Няма данни лицето да е било привлечено като обвиняемо по друго/или други производства и няма данни на територията на Република България да се води срещу него друго наказателно производство или за същото престъпление, за което е издадена заповедта в България да е налице прекратено наказателно производство. С оглед размера на предвиденото наказание - давността за престъплението, съгласно българското законодателство не е изтекла към настоящия момент, няма данни исканото за предаване лице да е изтърпяло или да изтърпява наказание в държава, която не е членка на ЕС, по влязла в сила присъда за същото/същите престъпления; исканото лице живее в Република •• и е •• гражданин, но се иска с цел провеждане на наказателно производство, а не за изпълнение на наложено наказание, поради което и не се изследва хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА. Престъплението е извършено на територията на издаващата държава, видно от описанието му в европейската заповед за арест, поради което и условието на чл. 40, ал. 1 т. 5 от ЗЕЕЗА за отказ също не е налице, както и не са налице хипотезите на чл. 40, ал. 2 ЗЕЕЗА, доколкото не се касае за задочно проведен процес, а за предаване във връзка с провеждане на наказателно преследване.

Както вече беше посочено – изпълнение са изискванията на чл. 36, ал. 2 и ал. 3 ЗЕЕЗА, а след проведени консултации с издаващата държава – същата е дала гаранции по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА (чл. 5, т. 3 от РР), че ако исканото лице бъде предадено по издадената ЕЗА - то, след като бъде изслушано, ще бъде върнато в изпълняващата държава-членка (България), за да изтърпи евентуално наложеното наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане.

В заключение, съдът намира, че не са налице нито абсолютните, нито относителните основания за отказ да се изпълни европейската заповед за арест по чл. 39 и чл. 40 от ЗЕЕЗА.

Не са налице и предпоставките за отлагане по чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предвид изричното и доброволно дадено съгласие от исканото лице за предаване на немските власти, издали Европейската заповед за арест, се установява наличие на предпоставките по чл. 45, ал. 3 ЗЕЕЗА за допускане изпълнение на издадената Европейска заповед и за предаване на българския гражданин на съдебните власти на Република Германия.

На основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА и с оглед на постановеното решение, съдът следва задължително да вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на М. А. С. с ЕГН: •••••••••• до фактическото му предаване на компетентните власти на Федерална Република Германия.

Мотивиран от горното и на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЕЕЗА, Окръжен съд – Бургас