Решение № 126 от 26.1.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 364/2025 г.

Производството е по реда на глава ХІІ АПК във вр. чл.63в ЗАНН . Образувано е по касационна жалба на „Гама 2019“ ООД, с [ЕИК], гр. Разград против Решение № 113/ 14.10.2025 г., постановено по АНД № 262/ 2025 г. по описа на Разградския районен съд. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление (НП) №17-2500066/ 25.04.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Разград, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредба № РД-07-2/ 2009 г., Наредбата). В жалбата се развиват доводи, че решението е неправилно, като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че непълнолетното лице Г. Г. не е упражнявала трудова дейност в полза на касационния жалбоподател, поради което той не се явява работодател и за него не са възникнали задължения, произтичащи от трудовото законодателство. С оглед на това се иска от съда да отмени оспореното решение, като вместо него постанови друго, с което отмени НП или алтернативно да намали размера на наложената имуществена санкция. Претендират се и разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител твърди, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на Разградския районен съд. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разградският административен съд, след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които обсъди с доводите и становището на страните, констатира следното: Жалбата е допустима като подадена в срок от надлежна страна против съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни изводи: От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 27.02.2025 г. служители на ДИТ извършили проверка по работни места в обект детски център за игра „Gamaplay“, находящ се в гр. Разград, стопанисван от „Гама 2019“ ООД. При нея установили непълнолетното лице Г. Г., която била облечена в аниматорски костюм и осъществявала дейност като помощник аниматор, след предварително уточняване и срещу заплащане, което е уговорено на час. След проверка на допълнително представени документи констатирали, че по отношение на нея не са проведени необходимите инструктажи за безопасност при работа. При тези данни поверяващите приели, че с противоправното си поведение от обективна страна жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № РД-07-2/ 2009 г., поради което срещу него е съставен АУАН № 17-2500066/ 28.03.2025 г. Отразените в него констатации са изцяло възприети и от наказващия орган, който е ангажирал отговорността на работодателя на основание чл. 414, ал. 2 КТ с атакуваното наказателно постановление. Разградският районен съд е потвърдил това НП, като е приел, че в хода на административнанаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и НП е издадено в съответствие с материалния закон. Изложените от него съображения напълно се споделят от настоящата инстанция. Оспорените АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от компетентни органи и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Приложени са и съответните законови разпоредби. Събраните писмени и гласни доказателства установяват, че на 27.02.2025 г. лицето Г. Г. фактически е престирала своя труд в полза на „Гама 2019“ ООД, изпълнявайки функции, типични за помощник аниматор в обекти за деца. Към тази дата по отношение на нея не са проведени необходимите инструктажи за безопасност при работа. При тези данни се налага еднозначният извод, че с противоправното си поведение касаторът е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. Съгласно приложената разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 4 от от Наредба № РД-07-2/ 2009 г. работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, включително и на лицата, приети за обучение или за повишаване на квалификацията им. Наредбата е приета на основание чл. 281, ал. 5 КТ и чл. 36, т. 2 ЗЗБУТ, поради съставлява подзаконов нормативен акт, който регламентира задължения на работодателя да осигурява здравословни и безопасни условия на труд. В тази насока съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ редовно съставеният АУАН се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. Ето защо, за разлика от общите производства по оспорване на НП, в тези случаи със специалната норма е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. Такива доказателства не са ангажирани. Представеният граждански договор не оборва констатациите в АУАН. По правило страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. В случая нормата на чл. 1, ал. 2 КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. Преценката относно характера на конкретните правоотношения следва да се прави при отчитане на основната разлика между трудовите и гражданските правоотношения. При трудовите отношения дължима е престацията на труд, на работна сила (жив труд), а при облигационните договори се дължи изпълнението на определен резултат (овеществен труд). От това произтичат и другите разлики между тях. При трудовия договор работникът е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред, работно време, работно място, установена технология на производството, работен цикъл и пр. При договора за изработка изпълнителят дължи само „изработването на нещо“, на уговорения резултат и е независим, стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението и сам, на свой риск решава кога да извърши работата, как, по какъв механизъм, с какви материали и т.н. И при двата договора се дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество. Трудовото възнаграждение е правно регламентирано, има гарантиран минимален размер и се изплаща периодично за отработеното време, за разлика от възнаграждението, което следва да заплати поръчващият - то се договаря по размер свободно между страните и се изплаща след приемане на изработката, по принцип еднократно. В казуса, от събраните писмени и гласни доказателства, се установява, че жалбоподателят е организирал и ръководил изцяло дейността на Г. Г., като тя не е разполагала с оперативна самостоятелност, а напротив – била е длъжна да се съобразява с определеното работно място, работно време и работен цикъл. За положения труд е заплащано възнаграждение, почасово определено и в зависимост единствено от отработеното време. Всички тези белези характеризират възникналите отношения между нея и касатора като типични трудови отношения, поради което той е следвало да изпълни вменените му от закона задължения в качеството му на работодател. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да установяват, че на посоченото лице е бил проведен инструктаж за безопасност при работа. Неизпълнението на това задължение от работодателя съставлява нарушение на цитираните по-горе норми, уреждащи задълженията му за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради което правилно и обосновано е ангажирана неговата отговорност на основание чл. 413, ал. 2 КТ с издаденото НП. Определената имуществена санкция е в минималния размер, посочен в санкционната норма и липсва законова възможност тя да бъде намалена с оглед забраната на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН. Не са налице и основания за да се приеме, че деянието съставлява маловажен случай. В Кодекса на труда се съдържа специална разпоредба (чл. 415в КТ), която изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. В чл. 415в, ал. 1 КТ е предвидено, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. В случая няма данни жалбоподателят да е предприел действия по отстраняване на вмененото административно нарушение, поради което не са налице предпоставките за приложението на този привилегирован състав. В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение. Същото е валидно, обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Същите са своевременно предявени и доказани в размер от 130 лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид въвеждането на еврото като национална валута, считано от 01.01.2026 г. и в съответствие с принципите за приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) посочената сума следва да се превалутира при спазване на правилата, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 от същия закон. Следователно дължимата сума за разноски от касационния жалбоподател възлиза на 66, 47 евро, получена след превалутиране на сумата от 130 лв. по фиксирания курс 1. 95583. Мотивиран така Разградският административен съд