Решение № 190 от 24.9.2026 г. на Районен съд - Свищов по дело № 254/2026 г.

Предявени са искове с правно основание по чл.422 от ГПК, чл. 128, т. 2 КТ,; и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 221, ал. 1 КТ. Ищецът М. И. М. твърди, че между него и ответника „С.“ ЕАД е съществувало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор от 06.06.2016 г., по силата на който заемал длъжността „Оператор производство листова целулоза“, като изплащането на работната му заплата се извършвало по банкова карта, през месеца следващ текущия. Ищецът излага, че за периода от 01.08.2025 г. до 08.10.2025 г. е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, но ответното дружество не му заплащало трудово възнаграждение. Заявява, че поради забавяне изплащането на работната си заплата е прекратил трудовото си отношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което ответното дружество му дължало и обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ. Ищецът обосновава, че съобразно представените фишове, ответникът му дължи следните нетни суми – за м.август – 728,84 евро /1425,48 лева/ работна заплата; за м.септември – 716,46 евро /1401,28 лева/ работна заплата и за м. октомври работна заплата и обезщетение по чл .221 от КТ – 986,55 евро /1929,52 лева/, като общата сума възлизала на 2431,85 евро /4756,28 лева/. Излага твърдения, че поради неплащане на дължимите суми, на 12.01.2026 г. подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 60/2026 г. по описа на РС Шумен и е издадена заповед за изпълнение, като ответника е подал възражение. С допълнителна молба ищецът уточнява, че моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника че му дължи сумата от 2431,85 евро, както следва – 728,84 евро – трудово възнаграждение за месец август 2025 г., 716,46 евро трудово възнаграждение за месец септември 2025 г., 155, 72 евро трудово възнаграждение за месец октомври 2025г., както и сумата от 830,83 евро обезщетение по чл.221 КТ, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира да му се заплатят и направените разноски. В хода на устните състезания не се явява, не се представлява. В писмено становище излага, че поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира разноски. Ответникът „С.“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Р. П. в законоустановения срок е подал писмен отговор по чл. 131 от ГПК. Взема становище, че предявеният иск е допустим - подаден е в срока по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, но по същество е неоснователен по размер. Не отрича, че са съществували трудови правоотношения между дружеството и ищеца, които са прекратени на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. В хода на устните състезания не взима становище. С писмена молба заявява, че поддържа отговора на исковата молба и моли исковите претенции бъдат оставени без уважение. Претендира разноски. Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение № 44/ 13.01.2026 г. по ч.гр.д. № 60/2026 г. на РС – Шумен - „С.“ ЕАД следва да заплати на М. И. М., ЕГН: •••••••••• сума в общ размер на 2 431,85 EUR (двe хиляди четиристотин тридесет и едно евро и 85 евроцента), от която: 728.84 евро /седемстотин двадесет и осем евро и 84 евроцента/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец август 2025 г.; 716.46 евро /седемстотин и шестнадесет евро и 46 евроцента/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2025 г.; 986.55 евро /деветстотин осемдесет и шест евро и 55 евроцента/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2025 г. и обезщетение по чл. 221 от КТ. Не се спори по делото, а и от представената от НАП справка се установява, че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът бил назначен в ответното дружество и е заемал длъжността „оператор производство на листова целулоза“, звено: цех производство на целулоза, в „С.“ ЕАД. Видно от представената Заповед № 84/08.10.2025 г. трудовият договор е прекратен по желание на работника, поради забавено изплащане на трудово възнаграждение. Посочено е още, че на основание чл. 221, ал. 1 от КТ на ищеца следва да се заплати една брутна работна заплата, както и че не се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2025 г.. Представени са и фишове за заплати, видно от които нетното възнаграждение за месец август 2025 г. е 1425,48 лева, за месец септември 2025 г. е в размер на 1401,28 лева, за месец октомври 2025 г. е 1929,52 лева. При така установената фактическата обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. В тежест на ищеца е да докаже, че е полагал труд през посочените месеци и какъв е размерът на дължимите възнаграждения, а ответникът - че ги е изплатил. По иска по чл. 221, ал. 1 КТ ищеца следва да докаже прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото основание и размера на дължимото обезщетение, а ответникът - че не го дължи или че го е изплатил. По отношение на претенцията с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 128, т. 2 КТ. Не се спори по делото, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е замела длъжността „оператор производство на целулоза“ при ответното дружество, което правоотношение е прекратено със Заповед № 84/08.10.2025 г. на ответното дружество, считано от 08.10.2025 г., поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение. Следователно ищецът-работник е полагал труд при ответното дружество, за който съгласно чл. 128, т. 2 от КТ се дължи възнаграждение. Неизпълнението на това задължение в случая обуславя ангажирането на отговорността на работодателя. Същият не оспорва, че трудовите възнаграждения не са изплатени. В случая ищецът претендира ежемесечна сума, представляваща нетно трудово възнаграждение за процесния период, разбит по месеци и съобразен с изходящите от работодателя фишове за работни заплати, както следва за месец август 2025 г. – 728,84 €, за месец септември 2025 г. – 716,46 €. С уточнителна молба посочва, че претендира възнаграждение за месец октомври 2025 г. в размер на 155,72 €. Видно от представения фиш за работна заплата за месец октомври 2025 г., начисленото на ищеца М. М. брутно трудово възнаграждение за отработени 5 работни дни за месец октомври 2025 г. е в размер на 392,50 лева, от които са приспаднати лични осигурителни вноски и дължим данък общ доход и дължимата сума за изплащане за трудово възнаграждение е в претендирания от ищеца размер на 304,57 лева или 155,72 €. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ за установяване вземане в размер на 1601,02 € - сбор от неплатени трудови възнаграждения за периода месец август 2025 г. – месец октомври 2025 г., следва да се уважи. По отношение на иска с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 221, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да заплаща в уговорените срокове дължимото се трудово възнаграждение при положен възмезден труд, съответно при прекратяване на трудово правоотношение в зависимост от основанието да изплати дължимите обезщетения. Ищецът представи заповед за прекратяване на трудовото си правоотношение по желание на работника, поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение, в която е вписано, че се дължи обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1 брутна заплата. Ответникът с отговора на исковата молба не оспорва дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, като не доказа и същото да е било изплатено. Съгласно чл.228 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е БТВ за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. Съгласно посочената заповед, трудовото правоотношение се прекратява считано от 08.10.2025 г., поради което база за изчисляване на дължимото обезщетение е брутното трудово възнаграждение за м. септември 2025 г. Размерът на обезщетението е посочен във фиша за работна заплата за месец октомври, а именно 1805,50 лева, от което обезщетение следва да се приспадне данък общ доход в размер на 10 процента или 180,55 лева и дължимото обезщетение е в размер на 1624,95 лева/880,83 евро, в какъвто и размер е претендирано и от ищеца, поради което искът по чл. 422 ал. 1 ГПК, вр. чл. 221 ал. 1 КТ за установяване вземане за неплатено обезщетение по чл. 221 ал.1 КТ в размер на 830,83 € следва да се уважи. От страна на ответното дружество няма наведени твърдения за изплащане на обезщетението или възражения за недължимост спрямо него. Съдът намира, че производството по гр.дело № 254/2026г. по описа на РС Свищов, в частта относно установяване вземане за законна лихва върху главниците за незаплатено трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ, от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане, следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй като законна лихва върху главниците не е присъждана в заповедното производство, при отчитане, че исковото производство е продължение на заповедното производство и е недопустимо едва в исковото производство да се претендира вземане, което не е преминало през заповедно производство и не фигурира в заповедта за изпълнение. По отношение на разноските: Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. При този изход на делото право на разноски има ищеца, но същият не представя доказателства такива да са сторени, поради което не следва да му се присъждат. Ответникът следва да заплати на РС Свищов ДТ в размер на 97,27 евро, както и 2,56 евро –такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Водим от горното , съдът