Решение № 96 от 26.1.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1349/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалбата на „Чакъров транс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Чакъров срещу РА № 22002324000678-091-001 от 13.08.2024 год., издаден от М. К.-Н.-орган, възложил ревизията, и Е. И.-Г.-ръководител на ревизията, потвърден с решение № 1377 от 11.10.2024 год. на директор на дирекция „Данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП)-София, в оспорената част на установените резултати по ЗДДС за дан.периоди: от м.01.2021 год.-до м.02.2021 год.; м.04.2021 год., м.06.2021 год. до м.07.2021 год., м.09.2021 год. до м.10.2021 год., м.12.2021 год., от м.01.2022 год. до м.02.2022 год., от м.06.2022 год. до м.03.2023 год., както и за корпоративен данък за 2021 и 2022 год. Жалбоподателят оспорва РА като неправилен и незаконосъобразен. Изложени са конкретни съображения за реалност на доставките от посочени доставчици, както и за документална обоснованост на същите. Твърди се, че нарушен бил принципът на служебната активност при извършване на ревизията, като не са издирени доставчиците, не са изпратени съобщения на ел.им адреси и прочие, т.е. проверката е непълна, което е резултатирало в засягане на правата на дружеството-жалбоподател. По изложените съображения се моли за уважаване на жалбата, като се отмени процесният РА в частта му, потвърдена с решението на ответния орган. В.о.с.з. жалбоподателят не се представлява. Ответникът-директорът на дирекция „ОДОП“-София се представлява от гл. юриск. Николова, която оспорва жалбата по съображенията, изложени в контролното решение на ответния орган и в молбата им от 09.01.2025 год. Сочи се, че в хода на съдебното дирене не са събрани доказателства, различни от събраните в ревизионното производство и които да оборят изводите за липса на реални доставки. С оглед изхода на спора претендира се юриск.възнаграждение. Ако е приложимо, прави се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. Административен съд София-област, като съобрази данните по делото и становището на страните, намери за установено от фактическа страна следното: В производство по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК дружеството-жалбоподател е оспорило изцяло РА, с който са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в общ размер на 23 559,05 лв. и лихви за забава в размер на 6 603,07 лв. за данъчни периоди от м. 01.2021 год. до м. 02.2021 год.; м. 04.2021 год.; от м. 06.2021 год. до м. 07.2021 год.; м. 09.2021 год. до м. 10.2021 год.; м. 12.2021 год.; от м. 01.2022 год. до м. 02.2022 год.; от м. 06.2022 год. до м. 03.2023 год., както и за корпоративен данък в размер на 32 799,69 лв. и лихви за забава в размер на 7 329,94 лв. за 2021 год. и 2022 год. като незаконосъобразен. Не представя нови доказателства. Прави искане за отмяна на оспорвания акт. За данъчни периоди м. 03.2021 год.; м. 05.2021 год.; м. 08.2021 год.: м. 11.2021 год.; от м. 03.2022 год. до м. 05.2022 год. ответникът е констатирал, че органите по приходите не са извършили корекция на декларирания резултат, с оглед на което налице е хипотезата на чл. 88, ал. 1, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, поради което производството по жалбата в тези части следва да бъде прекратено. В останалата й част по жалбата, като е съобразил приложените писмени доказателства и становищата на участниците в производството, е установил от фактическа и правна страна следното: със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22002324000678-020-001 от 05.02.2024 год., връчена по електронен път на 19.02.2024 год., изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-22002324000678-020-002 от 14.05.2024 год,. е възложено извършването на ревизия на „ЧАКЪРОВ ТРАНС“ ЕООД за установяване на задълженията по ЗДДС за периода от 01.01.2021 год. до 31.03.2023 год. и корпоративен данък за 2021 год. и 2022 год. Заповедите са издадени от М. К.-Н., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-София, оправомощена със Заповед № РД-01-623 от 22.06.2023 год. на директора на ТД на НАП София. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад РД № Р-22002324000678-092-001 от 17.07.2024 год. Срещу РД не е подадено писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията е приключила с РА № Р-22002324000678-091-001 от 13.08.2024 год., издаден от М. К.-Н. - орган, възложил ревизията, и Е. И.-Г. - ръководител на ревизията, връчен по електронен път на 13.08.2024 год. Основен предмет на дейност на дружеството са куриерски услуги. По силата на договор за партньорство от 01.09.2021 год. с възложител „СПИДИ“ АД жалбоподателят извършва пощенски услуги, които включват пощенски парични преводи, приемане на съобщения и куриерски услуги. Дейността се осъществява в два обекта, отдадени за ползване от възложителя - на [улица], и [улица]. Изпълнителят осъществява дейност чрез използване на представените му от „СПИДИ“ АД активи /брандирани офис помещения/ срещу уговорено наемно възнаграждение. Въз основа на изпълнени куриерски услуги се издава протокол за приемане на работа и се фактурират извършените услуги от изпълнителя към възложителя. „ЧАКЪРОВ ТРАНС“ ЕООД е собственик на товарен автомобил Рено Мастер № [рег. номер] и лек автомобил БМВ 530Д № [рег. номер]. На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/. В отговор от жалбоподателя са ангажирани документи, описани в РД. С Протокол № Р-22002324000678-ППД-001 от 11.03.2024 год. са присъединени доказателства, събрани при извършено контролно производство на „ЧАКЪРОВ ТРАНС“ ЕООД. На основание чл. 45 от ДОПК са инициирани насрещни проверки на основни доставчици на дружеството - „БАВЕТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; „БУЛПАРАДАЙС“ ЕООД; „ВИТОША КОНСУЛТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; „ДЖИ ДИ ПИ АР ГРУП“ ЕООД; „ЗИДЕЛО ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД; „БУЛКОМЕРС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД; „КРИСТАЛ КОРП ГРУП“ ЕООД; „РОЯЛ ТЕЛЕКОМ БТ“ ЕООД; „КНТ ГРУП“ ЕООД; „ФРИЗТЕХ“ ЕООД; „АМЕКС ИНТЕРЛОГИСТИКА“ ЕООД; „БИОВИТАНИКА“ ЕООД; „ГРАНД ТАБАКО ТРЕЙД“ ЕООД; „Д-ТЕКС ЕВРОПА“ ЕООД; „ЕВОКИС ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД; „МЕТ ПОКРИВ“ ЕООД; „ВИТОША ТЕЛЕКОМ“ ЕООД; „ВИТОША КОНСУЛТ ЕВРОПА“ ЕООД, резултатите от които са обективирани в протоколи /ПИНП/, подробно описани в РД. Установено е, че от жалбоподателя са осчетоводени разходи по сметка 601 - Разходи за материали и 602 - Разходи за външни услуги по фактури, издадени от горецитираните доставчици. Същите са с предмет транспортни услуги; канцеларски материали; фолио; рекламни материали; консултантски услуги; строителни материали; ремонтни дейности; наем на недвижим имот и други. Констатирано е, че тези разходи са документално необосновани, доколкото фактурите не отразяват вярно стопански операции. Поради това, на основание чл. 26 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКГП/ финансовите резултати на „ЧАКЪРОВ ТРАНС“ ЕООД са увеличени, както следва: За 2021 год. непризнати разходи за материали и външни услуги в общ размер на 166 303,14 лв., а именно: 8000,00 лв. по фактура, издадени от „БАВЕТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, [ЕИК]; 24 000,00 лв. по 5 фактури, издадени от „БУЛПАРАДАЙС“ ЕООД, [ЕИК]; 2000,00 лв. по фактура, издадена от „ВИТОША КОНСУЛТ ЕВРОПА“ ЕООД, [ЕИК]; 6 000,00 лв. по 2 фактури, издадени от „ДЖИ ДИ ПИ АР ГРУП“ ЕООД, [ЕИК]; 2 000,00 лв. по фактура, издадена от „ЗИДЕЛО ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, [ЕИК]; 2 400.00 лв. по фактура, издадена от „БУЛКОМЕРС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, [ЕИК]; 31 200,00 лв. по четири фактури, издадени от „КРИСТАЛ КОРП ГРУП“ ЕООД, [ЕИК]; 42 330,00 по 5 фактури, издадени от „РОЯЛ ТЕЛЕКОМ БГ“ ЕООД, [ЕИК]; 30 455,00 лв. по 4 фактури, издадени от „КНТ ГРУП“ ЕООД, [ЕИК]; 17 624,00 лв. по 4 фактури, издадени от „ФРИЗТЕХ“ ЕООД, [ЕИК]; 224,99 лв. по фактура, издадена от „ШОП СЕКТОР“ ЕООД, [ЕИК] и 69,15 лв. по фактура, издадена от „ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, [ЕИК]. За 2022 год. непризнати разходи за материали и външни услуги в общ размер на 109 701,08 лв., а именно: 15 167,75 лв. по 5 фактури, издадени от „АМЕКС ИНТЕРЛОГИСТИКА“ ЕООД, [ЕИК]; 6 000,00 лв. по фактура, издадена от „БИОВИТАНИКА“ ЕООД, [ЕИК]; 3 000,00 лв. по фактура, издадена от „ВИТОША КОНСУЛТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, [ЕИК]; 18 000,00 лв. по 8 фактури, издадени от „ГРАНД ТАБАКО ТРЕЙД“ ЕООД, [ЕИК], 8 833,33 лв. по 3 фактури, издадени от „Д-ТЕКС ЕВРОПА“ ЕООД, [ЕИК]; 1 500,00 лв. по фактура, издадена от „ЕВОКИС ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, [ЕИК]; 2 000,00 лв. по фактура, издадена от „ЗИДЕЛО ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД; 6 000,00 лв. по фактура, издадена от „МЕТ ПОКРИВ“ ЕООД, [ЕИК]; 49 200.00 лв. по 12 фактури, издадени от „ВИТОША ТЕЛЕКОМ“ ЕООД, [ЕИК]. Като страна по сделките от „ЧАКЪРОВ ТРАНС“ ЕООД са изискани доказателства относно реалността на фактурираните доставки. Представени са писмени обяснения, фактури от процесните доставчици, договори, приемо-предавателни протоколи и счетоводни регистри за осчетоводяване на фактурите. По отношение отчетените разходи за транспортни услуги по фактури, издадени от „БУЛПАРАДАЙС“ ЕООД, „БАВЕТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „БИОВИТАНИКА“ ЕООД и „МЕТ ПОКРИВ“ ЕООД от жалбоподателя са ангажирани договори, фактури и товарителници. Констатирано е, че на всички товарителници е вписан автомобил Ситроен Евазион, № [рег. номер] и лице, придружаващ товарите Ю. К.. Превозното средство не е собственост на нито едно от дружествата и по данни на КАТ регистрационният номер принадлежи на МПС с марка Хонда ХР, на което собственик е физическо лице Б. И. Д.. Отделно е констатирано, че лицето Ю. К. не е в трудово или друго правоотношение с дружествата доставчици. Относно осчетоводените разходи за консултантски услуги, фактурирани от „ВИТОША КОНСУЛТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „ДЖИ ДИ ПИ АР ГРУП“ ЕООД, „ЗИДЕЛО ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД и „БУЛКОМЕРС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, съгласно представените от „ЧАКЪРОВ ТРАНС“ ЕООД договори, фактури и приемо-предавателни протоколи, че предмет на сделките са консултации по Закона за защита на личните данни /ЗЗЛДЛ/: Констатирано е, че приемо-предавателни протоколи не съдържат информация относно мястото на проведените обучения, както и лицата, които са извършили услугата, не са ясни и служителите, които са получили същата от страна на възложителя по договора. Липсват съпътстващи документи като списъци на лицата, отчети за свършена работа, от които да е видно определянето на часовата ставка, както и работните дни/часове и други. Установено е също, че по отношение на декларираните разходи за консултантски услуги от „ВИТОША КОНСУЛТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на всички ангажирани документи е вписан ЕИК на изпълнител – 205986168, който принадлежи на друго дружество /„ВИТОША КОНСУЛТ ЕВРОПА“ ЕООД/, в противоречие на изписаното наименование на издателя на документите. По фактури, издадени от „КРИСТАЛ КОРП ГРУП“ ЕООД и „РОЯЛ ТЕЛЕКОМ“ ЕООД е констатирано, че предмет на доставки са аксесоари за мобилни телефони, след преглед на ангажирани от ревизираното лице договори, фактури и приемо-предавателни протоколи. Представена е декларация, съгласно която стоките се съхраняват и са налични в офис/склад на дружеството. Същевременно е установено, че закупените стоки не са заведени и налични в счетоводството на „ЧАКЪРОВ ТРАНС“ ЕООД по сметка 304 - Стоки. Фактурите са намерили отражение по счетоводна сметка 601 - Разходи за материали, т.е. не може да съществува последваща продажба на същите. По отношение на отчетените разходи за външни услуги по фактури, издадени от „ВИТОША ТЕЛЕКОМ" ЕООД от жалбоподателя е ангажиран договор за наем с предмет възмездно ползване на недвижим имот - складово помещение, находящо се [населено място], [улица] с площ от 320 кв. м. При проверка относно притежавани от доставчика имоти е установено, че не са налице данни за собствени или наети такива. По отношение на отчетените разходи за канцеларски материали и опаковъчно фолио от „КНТ ГРУП“ ЕООД и „ЕВОКИС ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД аналогично от жалбоподателя са представени договори, фактури и приемо-предавателни протоколи. Липсват представени съпътстващи доставките документи - поръчки и заявки за доставка на материали, стокови разписки, както и търговска кореспонденция. Констатирано е, че са налице отчетени разходи по издадени фактури от един и същ доставчик с разнообразен предмет по тях - фолио, хартия, строителни материали, консултантски услуги, почистване на офис, рекламни материали и други. Така например от „ГРАНД ТАБАКО ТРЕЙД“ ЕООД са декларирани получени услуги за почистване на офис, закупени канцеларски и строителни материали. Аналогично от „АМЕКС ИНТЕРЛОГИСТИКА“ ЕООД са отчетени разходи за фолио, хартия, строителни материали, консултации и други. От ангажираните писмени доказателства, подробно описани в РД, неразделна част от процесния акт, са изложени аргументи за липси на съпътстващи документи, които по категоричен начин да доказват реално получени материали и услуги. За установяване правомерността на отчетените разходи за материали и външни услуги от жалбоподателя, на основание чл. 45 от ДОПК са инициирани насрещни проверки на горепосочените доставчици, резултатите от които са обективирани в ПИНП, подробно описани в констативната част на РД. Направените при проверките фактически констатации се свеждат до това, че изготвените до дружествата искания за представяне на документи и писмени обяснения са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, без в отговор на тях да са представени изисканите документи, справки и писмени обяснения. По отношение на конкретните доставчици е посочено, че са с прекратени регистрации по ЗДДС по инициатива на органи по приходите, поради наличие на установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС, т. е. във връзка с извършени данъчни нарушения. Дружествата системно не изпълняват задълженията си по спазване на данъчното и осигурително законодателство, вследствие на което имат задължения към републиканския бюджет в особено големи размери, формирани от декларирани, но невнесени данъци и задължителни осигурителни вноски, както и в резултат на извършени ревизии. Относно наличието на кадрова обезпеченост, е установено, че за периодите на спорните доставки дружествата, сочени като изпълнители по доставките, не разполагат с лица по трудови и граждански договори. В РД е констатирано, че сочените доставчици не притежават материално-техническа обезпеченост и от същите не са представени доказателства за наличието на активи /собствени или наети/, необходими за изпълнението на фактурираните доставки. Данни за наличие на притежавани от доставчиците имоти /търговски обекти, складове, офиси и др./ не са установени и при извършените справки в Имотен регистър на Агенцията по висванията, както и данни за регистрирани транспортни средства. В дневниците за покупки на лицата, сочените като издатели на процесните фактури, не са включени документи за направени разходи за наем. ел. енергия, вода, интернет, телефони и др., присъщи за дружества, извършващи стопанска дейност. Констатирано е, че гореописаните доставчици не са подали годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО и годишни финансови отчети /ГФО/ за процесните години. При извършените насрещни проверки от дружествата са изискани конкретни данни относно изпълнението на фактурираните доставки. В изготвените ИПДПОЗЛ са поставени въпроси относно транспортирането, как е осъществявано физическото предоставяне, от кого са осъществени товарно-разтоварните дейности, откъде и на какъв адрес са доставени материалите. Не са представени такива документи от сочените като издатели на фактурите дружества и от ревизираното лице. Липсват транспортни документи /товарителници, пътни листове/, стокови документи, спецификации, гаранционни документи, сертификати на производителя и други доказващи получаването, съхранението, последващото предаване на конкретните видове стоки. При така установената фактическа обстановка органите по приходите са приели, че спорните доставчици не са извършвали реална търговска дейност в периодите на издаване на фактурите. Не са имали служители, които да извършат спорните услуги, нито материална обезпеченост за това. Представените от ревизираното лице документи не съдържат конкретна информация за изпълнение на доставките, включително какво точно е изпълнено. При липса на годни доказателства е прието, че отразените като разход фактури от гореописаните доставчици са издадени без наличието на реално осъществени стопански операции. С оглед гореизложеното и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 от с.з. не са признати за данъчни цели разходите за външни услуги и материали по фактури от процесните доставчици, в резултат на което с тях е преобразуван в посока увеличение счетоводният финансов резултат за 2021 год. /със сумата 166 009,00 лв./ и 2022 год. /със сумата 109 701,08 лв./. По отношение на отчетени разходи за материали по фактури, издадени от ,,ШОП СЕКТОР“ ЕООД и „ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД е установено, че предметът на доставки са чифт обувки с марка Nike и видео бебефон. Формиран е извод, че отчетните разходи не са свързани с осъществяваната дейност от дружеството. Приложена е разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са свързани с дейността. На основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 26, т. 1 от с.з. е увеличен счетоводният финансов резултат за 2021 год. в размер на 294,19 лв. Па следващо място, счетоводният финансов резултат за 2022 год. е увеличен на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сума в размер на 45 000,00 лв., представляваща стойността на отчетените по сметка 609 - Други разходи, за които не са ангажирани първични счетоводни документи. Според ревизиращите спорните разходи са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, тъй като липсва информация какво точно е извършено, от кого и какъв е резултатът от тях. Предвид това е прието, че през 2022 год. са отчетни разходи, които не са документално обосновани и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с техния размер /45 000,00 лв./ е увеличен финансовият резултат за посочения данъчен период. Установено е, че по счетоводни данни за 2022 год. са отчетени разходи за амортизации по сметка 603 - Разходи за амортизации в размер на 9 375,00 лв. След анализ на ангажирания счетоводен амортизационен план /САП/ и данъчния амортизационен план /ДАП/ за процесната година, е установено, че начислената амортизация е в размер на 2 382,24 лв. съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО. На основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат със сума в размер на 6 992,76 лв. - непризнати разходи за амортизации. В резултат на извършените преобразувания са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 16 630,31 лв. и следващите се лихва в размер на 4 356,49 лв. за 2021 год. и за 2022 год. в размер на 16 169,38 лв. и лихва в размер на 2 973,45 лв. Въз основа на констатациите в частта по ЗКПО и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 23 500,22 лв. по фактури, издадени от „АМЕКС ИНТЕРЛОГИСТИКА“ ЕООД; „БАВЕТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; „БИОВИТАНИКА“ ЕООД; „БУЛПАРАДАЙС“ ЕООД; ,.ВИТОША КОНСУЛТ ЕВРОПА“ ЕООД; „ГРАНД ТАБАКО ТРЕЙД“ ЕООД; „ДЖИ ДИ ПИ АР ГРУП“ ЕООД; „Д-ТЕКС ЕВРОПА“ ЕООД; „ЕВОКИС ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД; „ЗИДЕЛО ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД и „МЕТ ПОКРИВ“ ЕООД. Отказано е правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по фактури, издадена от „ШОП СЕКТОР“ ЕООД и „ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД в размер на 58,83 лв. Вследствие на корекциите е определен допълнителен ДДС за внасяне общо в размер на 23 559,05 лв. и лихва за забава в размер на 6 603,07 лв. Жалбоподателят е оспорил РА като неправилен и незаконосъобразен по съображения, че неоснователно с РА е прието, че фактурите, издадени от горецитираните доставчици не са реално извършени, вследствие на което не е признат разходът във връзка с тях и е отказано правото на данъчен кредит. Счита, че изводите на органите по приходите са неправилни, тъй като не се подкрепят от събраните в хода на ревизията доказателства. Твърди, че е ангажирал документи, доказващи реалността на доставките. Възразява, че не може да търпи неблагоприятни последици заради нередности при доставчиците. Подчертава, че правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде отказано само, когато данъчният орган установи въз основа на обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която се черпи правото на приспадане, е част от данъчна измама. Не представя доказателства. В заключение отправя искани за отмяна на РА. Kaто е съобразил изложеното в ревизионния акт и доклада към него, събраните в ревизионната преписка писмени доказателства и направените с жалбата възражения, ответникът е намерил за законосъобразно следното: Спорът в случая се свежда до това налице ли са реално извършени доставки, за да се установи основателно ли е отказано правото на приспадане на данъчен кредит и съответно увеличен счетоводният финансов резултат. Ответникът е намерил, че както в хода на ревизията, така и при административното обжалване не са представени доказателства, че процесните дружества са разполагали с необходимата материална и кадрова обезпеченост, за да могат реално да извършат фактурираните доставки. Същевременно, липсата на декларирани приходи от продажби през 2021 год. и 2022 год. от доставчиците е допълнително доказателство, че същите не са реалните извършители на фактурираните доставки. Приложените към преписката доказателства, ангажирани единствено от ревизираното лице, по никакъв начин не доказват, че между него и сочените като доставчици лица, са се развили реални търговски сделки. Въпреки, че жалбоподателят разполага с фактури, те не отразяват вярно реални стопански операции. Приложените към тях приемо-предавателни протоколи не конкретизират видовете извършени услуги, нито получените материали, както и начин на формиране стойността на същите. Не е посочено ясно и мястото на предаване. Тяхното съдържание също не доказва, че тези стоки и услуги са извършени от изброените доставчици, поради което правилно са оспорени от органите по приходите. В случая нито от жалбоподателя, нито от доставчиците, са ангажирани доказателства, от които е видно мястото, от където са натоварени и разтоварени материалите, за чия сметка е извършен транспорта им, къде и как са осъществени услугите, с какъв ресурс, лицата, ангажирани с изпълнението съобразно спецификата на доставките. От страна на доставчиците не са представени и доказателства за осчетоводяването им. Договорите, сключени между контрагентите са твърде общи /без да бъде вписан конкретен вид услуга, която следва да бъде извършена, мястото и срок на изпълнение/. В тях липсва информация за собствеността на материалите, влагани в изпълнение на процесните услуги. Същите са с еднакво съдържание и визуално изглеждащи по един и същ начин, което опровергава тяхната достоверност. Освен това нито един от доставчиците не разполага с трудови и материални ресурси, което обстоятелство и предвид спецификата на доставките е от съществено значение. Фактурите, издадени от „КРИСТАЛ КОРП ГРУП“ ЕООД и „РОЯЛ ТЕЛЕКОМ БТ“ ЕООД, са с предмет аксесоари за телефони, за които не са представени доказателства за произход на стоките, начин на разплащане. Отделно от това прави впечатление, че спорните фактури са от 2021 год., а до настоящия момент „ЧАКЪРОВ ТРАНС“ ЕООД не е декларирало продажби на процесните стоки. Констатирано е, че жалбоподателят не води сметки от група 30, по която наличните стоки следва да бъдат отразени. Предмет на доставките по фактурите, издадени от „ФРИЗТЕХ“ ЕООД, са метални стелажи, боядисване на търговски обект, монтаж и демонтаж на ел. инсталация, зареждане на климатик с фреон. Не са представени доказателства с какъв транспорт и на кой обект са доставени стелажите. Не е ясно на кои обекти е извършено боядисване. В представения приемо-предавателен протокол е посочено единствено боядисване на търговски обект брой 4, без посочване на кв. метри. Не са ясни и лицата, извършили услугите. Относно доставките от „БАВЕТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с предмет транспортна услуга, е констатирано, че представените товарителници от дата 19.01.2021 год.; 22.01.2021 год. и 24.01.2021 год. са с един и същи номер № •••. Констатирано е, че соченият доставчик не е собственик на соченото в товарителниците МПС Ситроен Евазион с per. № [рег. номер]. Фактурите от „БИОВИГАНИКА ЕООД“ ЕООД, „БУЛПАРАДАЙС“ ЕООД и „МЕТ ПОКРИВ“ ЕООД са също с предмет транспортна услуга и в представените товарителници отново е посочено МПС Ситроен Евазион. По данни в КАТ регистрационният номер, вписан в товарителниците, принадлежи на МПС с марка Хонда ХР, на което собственик е физическо лице Б. И. Д., т.е соченото транспортно средство не е собственост на нито един от спорните доставчици. Относно фактурираните консултантски услуги от „ВИТОША КОНСУЛТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, „ДЖИ ДИ ПИ АР ГРУП“ ЕООД, „ЗИДЕЛО ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД и „БУЛКОМЕРС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД не е ясно кои са лицата, предоставили услугите и дали същите имат нужната квалификация. Липсват документи за извършена работа, от които да е видно часовата ставка и как е определена цената. Видно от установеното, основателно органите по приходите са приели, че на жалбоподателя не следва да се признаят разходите по процесните фактури, тъй като не е доказано реалното осъществяване на документираните с тях доставки, именно от тези контрагенти. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че същите не притежават материална, техническа и кадрова обезпеченост, необходими за извършване на сделките. С оглед очертаната фактическа обстановка, ответникът е намерил за правилно, че са налице основания счетоводният финансов резултат на дружеството за 2021 год. и 2022 год. да бъде увеличен на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по този закон. Понятието за „документална обоснованост“ по ЗКПО е уредено в чл. 10 от с. з., като съгласно ал. 1 на цитираната разпоредба счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч./, отразяващ вярно стопанската операция. Разходи, които не са документално обосновани, се определят от закона като данъчни постоянни разлики и не се признават за данъчни цели. ЗКПО третира облагането с пряк, а не с косвен данък, поради което като критерий за признаване на разходите е въздигнато надлежното и съобразено със законовите изисквания документиране на същите. Ето защо органите по приходите основателно са приели, че не е налице документална обоснованост на стопанските операции. В случаите, когато разходите не са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, на основание чл. 26, т. 2 от същия закон, тези разходи не се признават за данъчни цели. С процесния акт е извършена правилна преценка на събраните в хода на ревизията доказателства, като са изведени обосновани изводи за наличието на основания по чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10 от ЗКПО. Следва да се има предвид, че нормите, регламентиращи преобразуването на финансовия резултат, нямат санкционен характер, а са гаранция за обективно и законосъобразно осчетоводяване на стопанските операции от предприятията съгласно изискванията на ЗСч. и приложимите счетоводните стандарти. В конкретния случай, след анализ на наличните писмени доказателства, ревизиращите органи са направили обоснован извод за липса на доказателства за реалност на фактурираните от горепосочените дружества доставки. Това обстоятелство води до заключението, че не са налице търговски взаимоотношения и са налице отчетени суми, водещи до неправомерно намаляване на финансовия резултат и дължимия корпоративен данък. Следователно процесиите сделки са сключени с цел отклонение от данъчно облагане, поради което със стойността на същите следва да бъде увеличен финансовият резултат на жалбоподателя за съответната година. Както нееднократно е приел в своите решения Върховният административен съд /ВАС/, констатациите за липса на реална доставка и отчитане на разходи, които не са реално направени, са взаимообвързани и потвърждаването им по отношение на косвения данък рефлектира върху облагането с прекия данък. Посредством отчитането на разходи, жалбоподателят е намалил размера на счетоводния финансов резултат, което от своя страна е оказало влияние и върху размера на следващия се данък, т.е. в случая е налице заобикаляне на данъчния закон и избягване от данъчно облагане. С извършеното от органите по приходите преобразуване на финансовия резултат със стойността на отчетените разходи по фактурите, издадени за сделки, които реално не са осъществени, е отстранено влиянието на тези разходи върху финансовия резултат на жалбоподателя. В допълнение на изложеното следва да се има предвид, че за периодите на доставките от преките доставчици не са представени и доказателства за движението по счетоводна сметка 304 - Стоки. Липсата на аналитична отчетност на стоките, отчитаща входящи и изходящи количества, води до пряка невъзможност да се установи тяхното движение чрез наличието на надлежна одитна следа. В тази връзка в решенията си Съдът на Европейския съюз /СЕС/ многократно е подчертавал, че подробно водената счетоводна отчетност, даваща възможност за осъществяване на данъчен контрол, е гаранция срещу злоупотребата с право. Тези факти налагат извода, че в счетоводството на жалбоподателя са налице неверни счетоводни записвания и в резултат на това неправилно са завишени отчетените разходи за всяка от ревизираните години по фактурите, издадени от горепосочените дружества. Органите по приходите са извършили необходимите и относими процесуални действия, събрали са и са анализирали доказателства, въз основа на които са формирали изводи, обосновани със съответните фактически констатации и правни норми. Същевременно от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да оборят твърденията на органите по приходите. Поведението на преките и предходните доставчици не представляват част от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит, но способността на същите да осъществят фактурираните доставки е от значение при решаването на въпроса относно спорната й реалност. В случая органите по приходите правилно са преценили, че такива не са доказани. Възможността на преките доставчици да осъществят предаване на спорните стоки и извършване на услугите е достатъчно основание да се приеме, че не е налице реална доставка и с този аргумент да се откаже възможността за ползване на отчетения разход. Правилната преценка на това дали има реално извършена доставка винаги следва да се извършва конкретно, като се отчете точно каква е доставката и логически се прецени какво е необходимо за нейното физическо извършване. Не става ясно и защо именно процесните доставчици са избрани за изпълнители на доставка на материали. В случая жалбоподателят е длъжен да докаже, че разходът е действителен, съответно, че е налице издадена фактурата от данъчно задължено лице, което осъществява стопанска дейност, води счетоводството и има съответния ресурс за осъществяване на документираните доставки. За да се приеме, че е документално обоснован счетоводно отразеният разход, трябва да се докаже по категоричен начин, че той е действително извършен. В случая това не е доказано. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че отчетените разходи с фактурите, издадени от сочените доставчици, се явяват необосновани, с произтичащите от това материално правни последици, а именно коригиране на финансовия резултат с тези разходи за целите на ЗКПО. Основателно се явява и извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат през 2022 год. с отчетената по сметка 609 - Други разходи сума в размер на 45 000,00 лв., за която жалбоподателят е ангажирал единствено протокол за извършени касови разходи за счетоводни услуги и обяснения, че се касае за извършени разходи за командировки, за които няма представени първични счетоводни документи. За целите на ЗКПО разходите за командировки /пътни, дневни, квартирни и др./ се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица. Правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица са регламентирани в чл. 33, ал. 1 от ЗКПО, където са изброени две условия, които следва да са изпълнени едновременно - пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице и физическите лица, извършили пътуването и престоят, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице. Видно от изискванията на чл. 33 от закона, в случаите, при които в дружеството са направени разходи за пътуване и престой на неговите работници, е от съществено значение как и на какво основание лицата осъществяват дейност в полза на дружеството и как разходите, които са извършили те, са свързани с тази дейност. При това втората част на текста на разпоредбата на т. 1 от ал. 1 на чл. 33 определя еднозначно изискването, лицата да са в трудови или извънтрудови правоотношения с данъчно задълженото лице. Посочените нормативни основания определят, че разходите за пътуване и престой на физически лица в предприятието ще бъдат признати само при наличие на договорни отношения /трудов договор, договор за управление или друг облигационен договор/. Освен изискванията, регламентирани в чл. 33 от ЗКПО, следва да е спазена и общата разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, т. е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция. В тази връзка, основателни се явяват аргументите, с които ревизиращите са оспорили отчетените от дружеството разходи по сметка 609, за които не са налице първични счетоводни документи. От „ЧАКЪРОВ ТРАНС“ ЕООД не са ангажирани разходнооправдателни документи - фактури, заедно с придружаващите ги документи, както и заповеди за командироване, съдържащи данни за командированите служители и мястото на полагане на труд, доклади и/или отчети за извършените работи и пр. Предвид това законосъобразно се явява извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2022 год. на основание чл. 26, ал. 2 от ЗКПО с отчетените по сметка 609 разходи в размер на 45 000,00 лв. Правилно е коригиран и размерът на отчетените от дружеството разходи за амортизации по счетоводна сметка 603, със стойността на данъчни амортизации, съответстващи на данъчни такива за дълготрайни материални активи - автомобили. Както е изтъкнато от ревизиращите, законодателят е определил норми на амортизация за отделните категории активи, извън които лицата не могат да намаляват финансовия си резултат за данъчни цели по аргумент на чл. 54 от ЗКПО във връзка с чл. 55 от същия закон. Предвид това РА и в тази част не страда от пороци, които да обусловят неговата отмяна. Мотивите относно липсата на реално изпълнение на доставките по фактурите, издадени от „АМЕКС ИНТЕРЛОГИСТИКА“ ЕООД; „БАВЕТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД; „БИОВИТАНИКА“ ЕООД; „БУЛПАРАДАЙС“ ЕООД; „ВИТОША КОНСУЛТ ЕВРОПА“ ЕООД; „ГРАНД ТАБАКО ТРЕЙД“ ЕООД; „ДЖИ ДИ ПИ АР ГРУП“ ЕООД; „Д-ТЕКС ЕВРОПА“ ЕООД; „ЕВОКИС ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД; „ЗИДЕЛО ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД и ,,МЕТ ПОКРИВ“ ЕООД, изложени в настоящото решение за потвърждение на РА в частта по ЗКПО, следва да намерят отражение и в частта по ЗДДС. Предвид липсата на доказателства, оборващи констатациите в процесния акт и доказващи реалност на фактурираните доставки на материали и услуги, оспорваният акт следва да бъде потвърден и досежно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от цитираните доставчици. С оглед изложените аргументи следва, че на практика чрез спорните фактури ревизираното дружество цели получаване на данъчно предимство - ползване на данъчен кредит, като по този начин намалява задълженията си за внасяне, с оглед фактурите, издадени към „СПИДИ“ АД. Жалбоподателят не е действал добросъвестно и не е взел всички възможни разумни мерки, за да се увери, че не участва в ДДС злоупотреба. Част от грижата на добрия търговец е да извърши проучване, за да установи надеждността и легитимността на своите доставчици. В тази връзка следва да се посочи, че отказът да бъде признато на право на приспадане данъчен кредит е обоснован и мотивиран, ако въз основа на обективни данни е установено, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган следва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяване на доставчика и получателя на доставките. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство. Освен изложеното, следва да се подчертае, че на част от преките доставчици са извършени ревизии. Същите са проведени по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като лицата не са открити, не е осигурен достъп на ревизиращите до първични счетоводни и търговски документи с цел преглед и анализ в хода на извършените контролни производства. Установени са задължения в особено големи размери. Следва да се посочи, че за процесните периоди по отношение на „ФРИЗТЕХ“ ЕООД, „БУЛКОМЕРС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, „БАВЕТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ДЖИ ДИ ПИ АР ГРУП“ ЕООД, „БУЛПАРАДАЙС“ ЕООД, „ГРАНД ТАБАКО ТРЕЙД“ ЕООД, „РОЯЛ ТЕЛЕКОМ БГ“ ЕООД, „ВИТОША КОНСУЛТ ЕВРОПА“ ЕООД, „ВИТОША ТЕЛЕКОМ“ ЕООД и „БИОВИТАНИКА“ ЕООД отчетните регистри по ЗДДС са подавани от един и същ IP адрес 83.148.76.249. СД по ЗДДС на „БУЛПАРАДАЙС“ ЕООД и „ГРАНД ТАБАКО ТРЕЙД“ ЕООД, „ЗИДЕЛО ТЕХНОЛЪДЖИ“ ЕООД, „БИОВИТАНИКА“ ЕООД, „ЕВОКИС ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, „Д-ТЕКС ЕВРОПА“ ЕООД и „АМЕКС ИНТЕРЛОГИСТИКА“ ЕООД също са подавани от един и същ IP адрес 93.152.163.54. Всички тези факти, преценени в тяхната взаимовръзка и зависимост, навеждат към един общ извод, а именно, че не е доказана наличността на спорните стоки по вид и количество, притежавани от процесните доставчици, както и по отношение процесните услуги за осъществяване на документираните доставки. Горните обстоятелства, макар и да нямат пряко отношение към ползваното право на данъчен кредит по фактурите, предмет на настоящия спор, разгледани в съвкупност очертават профила на спорните доставчици и позволяват да бъде формиран извод относно реалността на извършваната от тях търговска дейност. Същите са индикация за недобросъвестно поведение и формалното им участие в стопанския оборот само и единствено за издаване на първични счетоводни документи, които не отразяват по обективен начин реалността. Допустимо е да се приеме, че данните на посочените дружества се използват за създаване на документи, които не уреждат реално възникнали търговски отношения, а чрез тях се създават предпоставки единствено за неправомерно ползване на право на приспадане на данъчен кредит. Всички тези обстоятелства поставят под основателно съмнение волята на страните по сделките, която не е насочена към действителното им изпълнение и водят до извода за невярно фактуриране, поради което ответникът е намирил, че с издаването на фактурите е целено и постигнато заобикаляне на закона и на данъчното облагане. Фактурата, която не документира реално осъществена облагаема доставка, е с невярно съдържание. Издаването и използването от получателя за упражняване на право на данъчен кредит на фактура с невярно съдържание може да се счита за част от данъчна измама. В този смисъл е Решение от 07.12.2010 год. по дело С-285/09, т. 49. Аналогично, в т. 62 на Решение по дело по дело С-454/98 е прието, че общностното право не изключва възможността държавите-членки да считат съставянето на фиктивни фактури, посочващи неправомерно ДДС като опит за данъчна измама и да прилагат в тези случаи глобите или санкциите, специално предвидени в националните им законодателства. Упражнявайки право на приспадане на данъчен кредит по т.нар. „нередовни фактури“, жалбоподателят очевидно се е стремял към неправомерно облагодетелстване. В националното и европейско законодателство няма легална дефиниция на понятието данъчна измама. В случай, че не е налице легална дефиниция на конкретно понятие, се прилага общоприетият смисъл в обществото и съобразно основните принципи на правото. Под данъчна измама следва да се разбира всяко действие или бездействие, водещо до въвеждане в заблуждение, целящо или имащо краен резултат ощетяване на бюджета. Упражняването на данъчен кредит с фактура, по която не е осъществена реална доставка от лицето, издало фактурата предполага, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно право на приспадане на данъчен кредит. Още повече, че за да бъде доказано извършването на доставка, не е достатъчно само наличието на издаден данъчен документ /фактура/ и съответните отразявания в счетоводството на получателя, а зависи и от това дали доставчикът е извършил посочените в издадените от него фактури доставки на стоки или услуги. В хода на ревизионното производство и производството по административно оспорване на процесния акт, доказателствена тежест на жалбоподателя е да подкрепи чрез ангажиране на достатъчно допустими доказателства осъществяването на твърдения от него благоприятен положителен факт от обективната действителност за наличие на реални доставки на стоки и услуги. В случая това не е сторено. В заключение се формира извод, че по отношение на претендираното право на приспадане на данъчен кредит не се доказват материалноправните изисквания за възникването и упражняването му, в т.ч. обективни данни, че жалбоподателят е получил доставките-предмет на фактурите, по които е упражнил право на приспадане на данъка, както и че е добросъвестен, положил грижата на добрия търговец. Неизменно в практиката си СЕС приема, че фактури, които не документират реално осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги, са с невярно съдържание. В този смисъл са Решение от 07 декември 2010 год. по дело С-285/09 R... т. 49 и Решение от 19 септември 2000 год. по дело С-454/98 SCHMEINK&COFRETH AG. т. 62. Мотивиран така, ответникът е приел, че процесният акт следва изцяло да бъде потвърден, като законосъобразен. Решението е връчено на дружеството на 14.10.2024 год., а с жалба от 28.10.2024 год. същият го е оспорил пред настоящия съд. Приети и приложени по делото са всички посочени по-горе писмени доказателства. В о.с.з. приета и приложена по делото е ССчЕ, която съдът ще коментира по-долу в изложението. При така установената фактология съдът намери от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от активнопроцесуално легитимирана страна, адресат на акта, за която същият е неблагоприятен и е в срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В тази връзка съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК орган по приходите. Спазена е формата по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. При постановяването на РА не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяната му само на това основание. По материалната законосъобразност и обоснованост на процесния РА: Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя – чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката /"... действителното извършване на облагаемата сделка... " според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В случая, какво сочат данните по делото: дружеството-жалбоподател е с основен предмет на дейност куриерски услуги. Установява се, също така, че от жалбоподателя са осчетоводени разходи по сметка 601 – Разходи за материали и 602 – Разходи за външни услуги по фактури, издадени от основните доставчици на дружеството, посочени на стр. 2 от решението на ответния орган, предпоследния абзац. Настоящият състав, като съобрази данните по делото и становището на страните, намира за съответен на материалния закон и обоснован, като подкрепен от приобщените по делото писмени доказателства, изводът на ревизиращите, възприет и от ответника, че разходите са документално необосновани, тъй като фактурите не отразяват вярно стопански операции. Досежно отчетените разходи за транспортни услуги по фактури, издадени от „БУЛПАРАДАЙС“ ЕООД (5 фактури на обща стойност 24 000 лв. за 2021 год. – л.328-330 от папка II), „БАВЕТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (1 фактура на стойност 8 000 лв. за 2021 год.), „БИОВИТАНИКА“ ЕООД (1 фактура на стойност 6 000 лв. за 2022 год.-л.403 от Папка II) и „МЕТ ПОКРИВ“ ЕООД (1 фактура на стойност 6 000 лв. за 2022 год.) жалбоподателят е представил договори, фактури и товарителници. Установява се в тази вр., че във всички товарителници фигурира автомобил, индивидуализиран в РД и РА – Ситроен Евазион, и лице, придружаващо товарите, Ю. К., като процесното МПС не е собственост на нито един от доставчиците и по данни на КАТ рег.№ принадлежи на друго МПС, с марка Хонда ХР със собственик ФЛ Б. И. Д., а лицето Козарев не е в трудовоправни или други правоотношения с дружествата-доставчици. Установява се, също така, че три от представените товарителници (с превозвач „Бавет България“ ЕООД) с дати 19.01.2021 год., 22.01.2021 год. и 24.01.2021 год. са с един и същ сериен номер ••• (папка II, л.322,на гърба-л.323). Всичко изложено сочи, че съответен на събраните по делото данни е изводът на ревизиращите, възприет и от ответния орган, че разходите, отразени в горните фактури са документално небосновани, тъй като фактурите не отразяват вярно съществени елементи на всяка от стопанските операции. Досежно осчетоводени разходи за консултантски услуги, фактурирани от „ВИТОША КОНСУЛТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (1 фактура на стойност 2 000 лв. за 2021 год. и 1 фактура на стойност 3 000 лв. за 2022 год.), „ДЖИ ДИ ПИ АР ГРУП“ ЕООД (общо 6 000 лв. по две фактури за 2021 год.), „ЗИДЕЛО ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД (1 фактура в размер на 2 000 лв. за 2021 год. и 1 фактура в размер на 2 000 лв. за 20222 год.) и „БУЛКОМЕРС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД (1 фактура в размер на 2 400 лв. за 2021 год.)-жалбоподателят е представил договори, фактури и приемо-предавателни протоколи, че предмет на сделките са консултации по ЗЗЛД. Какво сочат данните по делото: в документите, касаещи доставчика „ВИТОША КОНСУЛТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е вписан ЕИК на изпълнител 205986168, който принадлежи на друго дружество - „ВИТОША КОНСУЛТ ЕВРОПА“ ЕООД. Т.е., съответен на събраните по делото данни е изводът на ревизиращите, възприет и от ответния орган, че разходите, отразени в горните фактури са документално необосновани, тъй като фактурите не отразяват вярно стопанските операции. Наред с това, съдът намира, че следва да се съобрази разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, съгласно която абсолютна предпоставка за упражняване правото на дан.кредит е притежаването на дан.документ, съставен съгласно изискванията на чл. 114 от ЗДДС. Последно цитираната норма регламентира задължителните реквизити на фактурата, като по т. 9 фактурата следва да съдържа описание на количеството и вида на стоката или съответно вида на услугата. Съдът на ЕС е последователен в практиката си при тълкуването на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, че не се допуска национална практика, съгласно която дан.орган отказва да признае на дан.задълженото лице право да приспадне дан.кредит за получените стоки или предоставените му услуги, поради това, че издателят на фактурите за тези стоки или услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, без да се доказва въз основа на обективни данни, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба (С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-18/13). Правото на приспадане на данъчен кредит по получени доставки е предпоставено от наличието на фактури, които съдържат цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО, който предвижда като задължителен реквизит на фактурата вписването на количеството и естеството на доставените стоки и/или услуги или степента и естеството на предоставените услуги. Съгласно чл. 178 от Директивата притежаването на фактура, съставена в съответствие с чл. 220-236, е условие за упражняване правото на приспадане. Това изрично е подчертано от Съда на ЕС в решение по дело С-271/2012, който приема, че разпоредбите на Шеста директива следва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на стоки/услуги, които разполагат с непълни фактури, дори и ако в допълнение към последните след приемане на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. В случая, установява се от съдържанието на фактурите от посочените по-горе доставчици и придружаващите ги, посочени по-горе документи – л. 454 и сл. от Папка II (консултантски договори и протоколи за приемане), че конкретните услуги не са индивидуализирани по какъвто и да било начин, което да позволи обективното обвързване на първичните счетоводни документи със съставените вторични такива. Т.е., в случая липсва информация досежно лицата, които са били обучени, мястото на обучението, кои и колко са били обучителите, дали имат нужната квалификация, отчети за извършената работа, как и на каква база е калкулирано заплащането и прочие. Всичко изложено, съпоставено и с установеното, че доставчиците не разполагат със съответната материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване предмета на доставките, е основание да се приеме за вярно заключението на ревизиращите, възприето и от ответния орган, за липса на реално осъществяване на документираните доставки. Досежно осчетоводените разходи по фактури, издадени от „Кристал Корп Груп“ ООД и „Роял Телеком“ ЕООД с предмет доставки за аксесоари за мобилни телефони: жалбоподателят е представил фактури, договори и приемо-предавателни протоколи, както и декларация, че стоките са налични и се съхраняват в склад/офис на дружеството. Същевременно, справка в счетоводството на дружеството сочи, че закупените стоки не са заведени по сметка 304-Стоки, а по счетоводна сметка 601-Разходи за материали. Следователно, не може да съществува последваща продажба на същите, като впрочем такава не е и декларирана към момента да постановяване на решението на ответния орган. Установено е, също така, че дружеството въобще не води сметки от група 30, по която наличните стоки да бъдат отразени. Следва да се отбележи, че в жалбата си дружеството не сочи в своя защита факти, различни от установените в ревизионното производство. Напротив, като се позовава на вече установените факти, се поддържа, че били налице законовоустановените предпоставки за упражняване правото на приспадане на дан.кредит в полза на ДЗЛ, които възражения мотивирано са счетени за несъстоятелни от страна на ответния орган. Досежно отчетените разходи за външни услуги по фактури, издадени от „Витоша Телеком“ ЕООД (12 фактури на обща стойност 49 200,00 лв.): представен от жалбоподателя е договор за наем с предмет „възмездно ползване на недвижим имот-складово помещение“, находящо се в [населено място], [улица], с площ от 320 кв.м. При последваща проверка на доставчика е установено, че същият не притежава собствени недвижими имоти, нито има данни за наети такива. Досежно отчетените разходи за канцеларски материали и опаковъчно фолио от „КНТ Груп“ ЕООД и „ЕВОКИС ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД жалбоподателят е представил договори, фактури и приемо-предавателни протоколи. От една страна, установява се от съдържанието на цитираните документи, че липсва индивидуализация на предмета на доставката, което да позволи обективното обвързване на първичните счетоводни документи със съставените вторични такива или е налице несъответствие между съпътстващите доставката документи, което има същите правни последици. Така например, предметът на доставката с доставчик „Евокис Технолоджи“ ЕООД (л. 406 и сл. от Папка II) съгласно фактурата-е канцеларски материали, 1 бр. с единична цена от 1 500 лв. без ДДС/ 1 800 лв. с ДДС; в приемо-предавателния протокол към фактурата е посочено: подробно описание на предмета: 1. Бабъл фолио 25 бр., ед. цена 30, общо 750 лв.; 2. Стреч фолио 25 бр., ед. цена 30, общо 750 лв. или общо 1 500 лв. Същите констатации могат да се направят при изследване доставката на канцеларски материали от страна на „КНТ Груп“ ООД-л. 253 и сл. от Папка 1; представени са 4 на брой фактури на обща стойност 31 200,00 лв. с предмет: пълнене на тонер касети, смяна на барабани, смяна на консумативи, принтерна хартия, лазерен принтер и смяна на глави за лазерен принтер, с посочване на брой, ед. и крайна цена (обща цена на фактурата 8 955 лв., не се начислява ДДС); принтерна хартия 1 500 бр., ед. и крайна цена (обща цена на фактурата 6 300 лв., не се начислява ДДС); опаковъчно бъбъл фолио – 300 бр. ед. и крайна цена, обща стойност на фактурата 9 600 лв. не се начислява ДДС; офис бюра, 5 бр. на обща стойност 5 600 лв., не се начислява ДДС. Установява се, при преглед на приемо-предавателните протоколи и договорите, че липсва индивидуализиране на предмета на доставката, наред с това липсват спецификации, предварителни заявки, търговска кореспонденция между стр., които да обосноват извода за реалност на извършената доставка. Досежно отчетените разходи по издадени фактури от доставчик „Гранд Табако Трейд“ ЕООД (8 фактури на обща стойност 18 000,00 лв. от 2022 год.), прави впечатление разнообразния предмет на доставка (стоки или услуги), в случая, като: фолио, хартия, строителни материали, консултантски услуги, почистване на офис, рекламни материали и прочие. Установява се от съдържанието на цитираните документи, че липсва индивидуализация на предмета на доставката, което да позволи обективното обвързване на първичните счетоводни документи със съставените вторични такива. Изложеното, съпоставено и с установеното, че доставчикът не разполагат със съответната материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване предмета на доставките (на стоки и услуги с изключително разнообразен характер от почистване през консултантски услуги до доставка на канцеларски материали), е основание да се приеме за вярно заключението на ревизиращите, възприето и от ответния орган, за липса на реално осъществяване на документираните доставки. Досежно фактурираните доставки от „Фризтех“ ЕООД с предмет метални стелажи, боядисване на търговски обект, монтаж и демонтаж на ел.инсталация, зареждане на климатик с фреон-представени са 4 фактури за 2021 год. на обща стойност 17 624,00 лв. – л. 244 и сл. от Папка I, следва да се отбележи, че освен фактурите, в които предоставените услуги/стоки не са индивидуализирани или изцяло, или в достатъчна степен, представен е 1 бр.приемо-предавателен протокол, който не внася нужната яснота. Липсват данни в какво точно се изразява предоставената услуга боядисване на търговски обект, не са посочени лицата, които са извършили услугите, нито на кои обекти е извършено боядисването. Изложеното, съпоставено и с установеното, че доставчикът не разполага със съответната материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване предмета на доставките (на стоки и услуги), е основание да се приеме за вярно заключението на ревизиращите, възприето и от ответния орган, за липса на реално осъществяване на документираните доставки. Досежно фактурираните доставки по 5 фактури на обща стойност 15 167,75 лв. за 2022 год. от „Амекс Интерлогистика“ ЕООД: предмет са доставки на канцеларски материали-хартия, бъбъл фолио, консултантски услуги във вр. с наемане на нов офис, неговите дизайн и интериорно оформление, строителни материали, тапети и прочие, следва да се отбележи, че не се установяват съпътстващи документи (оферти, търговска кореспонденция, предварителни заявки, приемо-предавателни протоколи), вкл. не се установява съответната материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване предмета на доставките (на стоки и услуги), които в заключение да обосноват реалност на фактурираните доставки. Същевременно, настоящият състав съобрази и следните допълнително установени в рамките на извършените насрещни проверки факти: няма данни посочените по-горе доставчици да разполагат с материална и кадрова обезпеченост да извършат фактурираните и описани по-горе доставки. През 2021 год. и 2022 год. доставчиците не са декларирали приходи от продажба. За фактурираните доставки са налице само писмени доказателства, представени от ревизираното лице, като преимуществено фактурите не отразяват вярно реални стопански операции. Липсват доказателства от страна на доставчиците за осчетоводяване на доставките. Същевременно, представените договори между жалбоподателя и доставчиците са твърде общи, без да съдържат информация за стоката/услугата, която се престира, дата и място на изпълнение. От своя страна, предоставяните стоки и услуги от отделните доставчици са разнообразни, а от друга страна, липсват данни напр. са собствеността на материалите, влагани в съответните услуги. За една част от доставчиците, „Фризтех“ ЕООД, „Булкомерс Трейдинг“ ЕООД, „Бавет България“ ЕООД, „Джи Ди Пи Ар Груп“ ЕООД, „Булпарадайс“ ЕООД, „Роял Телеком БГ“ ЕООД, „Витоша Консулт Европа“ ЕООД, „Витоша Телеком“ ЕООД и „Биовитаника“ ЕООД отчетните регистри по ЗДДС са подавани от един и същ IP адрес 83.148.76.249. СД по ЗДДС на „Булпарадайс“ ЕООД, „Гранд Табако Трейд“ ЕООД, „Зидело Технолоджи“ ЕООД, „Биовитаника“ ЕООД, „Евокис Технолоджи“ ЕООД, „Д-Текс Европа“ ЕООД, и „Амекс Интерлогистика“ ЕООД също са подаване от един и същ IP адрес 93.152.163.54. По изслушаното по делото заключение на в.л.-същото в отговор на поставени от жалбоподателя въпроси (четвърти и пети) заявява, че разходите по фактурираните консултантски услуги и за външни услуги и материали са документално обосновани, тъй като всяка една от фактурите е подкрепена от наличие на договор, приемо-предавателни протоколи с конкретна дата, при транспортните услуги с товарителница и съответствие между посочените контрагенти, фактурираната стойност и вид на услугата/доставката. Настоящият състав с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, и най-вече предвид факта, че преценката за документална обоснованост на фактурираните услуги е от правно естество, намира, че не следва да кредитира заключението по ССчЕ в тази му част. Това е така, предвид многобройните описани по-горе несъответствия досежно данните във: фактурите - несъответствие между наименованието на доставчика и посочения ЕИК, несъответствия между рег.№ на посоченото в товарителницата МПС и данните за същото в КАТ, неотносимост на посоченото МПС, респ. неговия водач към съответния доставчик. От друга страна, анализирани са, също така, подробно по-горе в изложението липсата на конкретика в предмета на договора за доставка на съответната стока/услуга, както и в приемо-предавателните протоколи. Липсата на конкретика е пречка съответните първични счетоводни документи да бъдат съотнесени към последващите издадени документи. Прави впечатление констатираното от в.л., че всички разплащания са извършени в брой, но досежно част от плащанията (л. 24-25 от заключението на в.л.) липсва информация досежно дата и начин на плащане и платената сума. На следващо място, в отговор на въпрос 3: Налице ли са данни за последващи облагаеми доставки, съответно ползва ли се предметът на доставките за независимата икономическа дейност на РЛ, в.л. говори за „обосновано допускане, че част от стоките и услугите по процесните фактури са били използвани за независимата икономическа дейност на дружеството“, както и се сочи, че „няма данни за оспорване на тези облагаеми доставки от страна на органите по приходите“. Съдът намира, че по своята същност отговорът на в.л. е, че липсват данни за последващи облагаеми доставки, съответно предметът на доставките не се ползва за независимата икономическа дейност на РЛ. Всички изложени факти в своята съвкупност и взаимовръзка сочат според настоящия състав на извода, който е направил и ответният орган, че е незаконосъобразно упражняването правото на дан.кредит по нередовни фактури, както и при липса на реално осъществена облагаема доставка. По изложените съображения органите по приходите при правилно прилагане разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6/9 от ЗДДС е отказал на жалбоподателя правото на приспадане на дан.кредит по подробно описаните по-горе фактури, като на основание чл. 26 от ЗКПО финансовите резултати на дружеството-жалбоподател са увеличени, както следва: за 2021 год. със сумата от общо 166 303,14 лв., представляващи непризнати разходи за материали и външни услуги по всички посочени по-горе фактури за този период, и за 2022 год. със сумата от общо 109 701,08 лв., представляващи непризнати разходи за материали и външни услуги по всички посочени по-горе фактури за този период. При правилно прилагане разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО във вр. с чл. 26, т. 1 от с.з. не са признати за дан.цели счетоводни разходи, несвързани с дейността на дружеството (за такива са счетени разходи за материали по фактури от „Шоп Сектор“ ЕООД и „ЕМАГ Интернешънъл“ ООД-доставка с предмет обувки Nike и видео бебефон), съответно със сумата от 294,19 лв. е увеличен счетоводният резултат на дружеството за 2021 год. При правилно прилагане разпоредбите на чл. 26, т. 2 от ЗКПО счетоводният резултат на дружеството за 2022 год. е увеличен със сумата от 45 000 лв., представляваща стойността на отчетените по сметка 609 Други разходи. Последните правилно са приети за документално необосновани-за същите не са представени първични счетоводни документи, липсва каквато и да било информация какъв точно е предметът на доставката, от кога е извършена и какъв е резултатът. Правилно е коригиран размерът на отчетените от дружеството разходи за амортизации за 2022 год.-данните сочат, че същото е отчело разходи за амортизации по сч.сметка 603 в размер на 9 375,00 лв. Същевременно, с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО и наличните счетоводен амортизационен план и данъчен амортизационен план за същата година, следва да се начисли амортизация в размер на 2 382,24 лв., а с разликата от 6 992,76 лв., непризнати разходи за амортизации, на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО следва да се увеличи счетоводният финансов резултат на дружеството, както е сторено от органите по приходите. По подробно изложените по-горе съображения, в резултат на извършените преобразувания, като са установили допълнителни задължения за корпоративен данък, както следва: за 2021 год. в размер на 16 630,31 лв. и лихва в размер на 4 356,49 лв., и за 2022 год. в размер на 16 169,38 лв. и лихва в размер на 2 973,45 лв., ревизиращите са постановили законосъобразен РА в частта му по ЗКПО. Законосъобразен е и РА в частта му следствие на корекциите е определен допълнителен ДДС за внасяне общо в размер на 23 559,05 лв. и лихва в размер на 6 603,07 лв. за дан.периоди: от м.01.2021 год.-до м.02.2021 год.; м.04.2021 год., м.06.2021 год. до м.07.2021 год., м.09.2021 год. до м.10.2021 год., м.12.2021 год., от м.01.2022 год. до м.02.2022 год., от м.06.2022 год. до м.03.2023 год. Жалбата на дружеството-жалбоподател като неоснователна следва да се отхвърли изцяло. Предвид изхода на спора основателна е претенцията на ответния орган за присъждане на юриск.възнаграждение, като дружеството-жалбоподател следва да се осъди да заплати такова в полза на НАП в размер на 6 273,34 лв. Наред с това, в настоящото съдебно-административно производство на жалбоподателя е указано да довнесе депозит за в.л. в размер на 798,00 лв., което не е сторено към настоящия момент. Следва да се осъди същият да заплати такъв по депозитната сметка на АССО в 7-дневен срок от съобщението за това. При неизпълнение на указаното служебно ще бъде издаден ИЛ. Воден от горното, съдът