Решение № 2332 от 27.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2820/2024 г.
Административен съд - Варна27.02.2025 г.докладчик Янка Ганчева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. Ж. З., [ЕГН], чрез адв. Д., против Заповед № 8121К-12097/20.08.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, в частта й по т.2, с която на осн. чл. 207, ал.1, т.1 и ал.2 и чл. 214, ал.1 т.1 от ЗМВР е отстранен временно от длъжност за срок от два месеца, считано от връчване на заповедта, старши инспектор З. З. и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. ОСЪЖДА З. Ж. З., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, сумата в размер на 100 (сто) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на З. Ж. З., чрез адв. Д., против Заповед № 8121К-12097/20.08.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, в частта й по т.2, с която на осн. чл. 207, ал.1, т.1 и ал.2 и чл. 214, ал.1 т.1 от ЗМВР е отстранен временно от длъжност за срок от два месеца, считано от връчване на заповедта, старши инспектор З. З. и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорената заповед в цялост, с доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, неспазване на установената форма и противоречие с материалния закон.
С уточняваща молба с.д.№ 18590/2024 г. жалбоподателят сочи, че с оспорената заповед е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал.1 от ЗМВР. При извършена проверка е установено нарушение, извършено от З. в качеството му на водач на МПС, като срещу същия е съставен АУАН № 1276997 от 25.07.2024 г. и е издаден талон за медицинско изследване. Твърди се, че така извършената проверка е приключила единствено със съставяне на АУАН, като впоследствие с мотивирана резолюция № 24-0819-М00028/29.07.2024 г. Началник група С. на 29.07.2024 г. е прекратила административнонаказателното производство по издаване на АУАН № 1276997/25.07.2024 г. Жалбоподателят посочва, че съгласно докладна записка рег.№ УРИ365р/44755/08.08.2024 г. не е налице наличие на алкохол в кръвната проба, дадена от З.. Въпреки това обаче, Директорът на ОДМВР – Варна, без да отчете приноса на инсп. З. към МВР през над [възраст] му опит и стаж, предлага на Министъра на МВР да образува дисциплинарно производство срещу последния за извършено от него тежко нарушение на служебната дисциплина. Счита, че изложеното е в подкрепа на оспорването на заповедта в цялост, предвид хипотезата на чл. 21, ал.5 от АПК.
В допълнение в съдебно заседание по същество, адв. Д. поддържа, че не е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя и той не е извършил визираните в процесната заповед действия. Още повече, че той не ги е извършил в условията на упражняване на неговата служба, а се доказва от събраните доказателства, че това спречкване между служителите на сектор КАТ при ОДМВР-Варна и жалбоподателя е станало извън работно време. Твърди, че не са налице нарушения на Закона за движение по пътищата, които са релевантни с Етичния кодекс на служителите на МВР, поради което оспорената заповед се явява неправомерна и нецелесъобразна, тъй като е издадена само на това основание. По изложените доводи моли да се отмени оспорения акт и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител гл.юриск. Т. оспорва жалбата и моли оспорения акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. В депозирани писмени бележки излага пространни доводи в подкрепа на процесуалната си позиция. Сочи, че в хода на дисциплинарното производство са събрани доказателства, с които по безспорен начин се доказва, че заповедта е издадена от материално компетентен административен орган, съгласно дадените му правомощия по чл. 204, ал.3 от ЗМВР, в предвидените в чл. 195 от ЗВНР срокове, както и че наложеното наказание съответства на извършеното от служителя тежко нарушение на служебната дисциплина. При издаване на заповедта министърът на вътрешните работи е приел, че са налице данни за извършено от служителя нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, т. е. налице са данни за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР, уронващи престижа на службата си, като за такива се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Посочва, че с разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е предвидена възможност държавен служител в МВР да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и длъжността, която заема като служител в МВР би могла да затрудни разкриването на обективната истина при разследване на дисциплинарното нарушение. Министърът на вътрешните работи е приел за основателно предложението на директора на ОДМВР-Варна за временното отстраняване на жалбоподателя, тъй като заеманата от него длъжност - началник на участък и служебното му положение биха затруднили разкриването на обективната истина. Прилагането на въпросната мярка не изисква пълно доказване на нарушенията на служебната дисциплина, което е невъзможно в началото на дисциплинарното производство. Целта е процесуалните действия на разследващия орган да се извършат при гарантиране на обективност и законност на процедура по събиране на доказателствата. Мярката "временно отстраняване от длъжност" действително засяга съществено правата и законно защитени интереси на лицето, спрямо което се прилага, но според чл. 214, ал. 6 от ЗМВР - когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 и ал. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание "уволнение", той се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване. В ал.3 на чл. 214 също така е разписано, че срокът за временно отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два месеца, като по дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец. С оглед изложеното от една страна срокът на временното отстраняване е фиксиран в определени граници и трудно би могло да се каже, че е продължителен или че жалбоподателят ще остане неопределен период от време без трудови доходи, а от друга - ако дисциплинарното производство бъде прекратено или на служителя, не бъде наложено наказание "уволнение", той ще бъде възстановен на заеманата длъжност и ще му се изплати възнаграждението за времето на отстраняване.
По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и в полза на МВР да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като се съобрази по отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно това, а и от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят З. Ж. З. е служител в ОД на МВР и заема длъжност „старши инспектор“, началник на участък Долни чифлик към 04 РУ Варна при ОДМВР – Варна.
В ОДМВР - Варна е извършена проверка по докладна записка peг.№ 819р-28467/26.07.2024 г. от главен инспектор П. К. - началник на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Варна, която представя данни за отказ на старши инспектор З. Ж. З. - началник на участък (КП) в Участък - Долни чифлик към Четвърто РУ - Варна при ОДМВР - Варна, да бъде тестван с техническо средство за установяване употреба на алкохол - АЛКОТЕСТ „Дрегер“ 7510 с фабр.№ ARPL0231. С резолюция от 26.07.2024 г. на Директора на ОДМВР - Варна е възложена проверка по повод така постъпилите данни.
За извършената проверка е изготвена докладна записка peг.№ 365р-44755/08.08.2024 г. от главен инспектор Н. Т. А. - началник на сектор „Охрана и видеонаблюдение“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Варна, към която са приложени материали.
В хода на проверката е установено, че съгласно утвърден график за времето от 19: 00 часа на 25.07.2024 г. до 07: 00 часа на 26.07.2024 г. младши инспектор С. Р. С. и младши инспектор И. Б. М. - мл. автоконтрольори I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Варна, били на работа със служебен автомобил [Марка], модел „Голф“ с peг.№ [рег. номер], като водач на служебния автомобил бил мл. инспектор И. М.. Около 21: 30 часа на 25.07.2024 г. получили задача да отидат в [населено място], обл. Варна, до заведение „При К.“ и да наблюдават леки автомобили с номера •••• и •••••. На място в близост до заведението установили паркиран лек автомобил [Марка] модел „Пасат“ с peг.№ [рег. номер]. Около 23: 02 часа на 25.07.2024 г. видели в автомобил [Марка] модел „Пасат“ с peг.№ [рег. номер] да се качват две лица (мъж и жена). На мястото на водача седнал мъжът, след което автомобилът потеглил. Мл. инспектор С. и мл. инспектор М. потеглили със служебния автомобил, застигнали описания лек автомобил, като са били с включен звуков и светлинен сигнал. Двата автомобила се изравнили. Лек автомобил [Марка] модел „Пасат“ с peг.№ [рег. номер] спрял за проверка. Младши инспектор С. отворил вратата на служебния автомобил, за да извърши проверка. В този момент водачът на проверявания автомобил рязко потеглил на заден ход и се движил около 100 метра. Младши инспектор М. направил маневра и го последвал. Водачът завил в първата улица до заведението, продължил напред и завил надясно по [улица]. Там бил застигнат от служебния автомобил, който през цялото време бил с включена звукова и светлинна сигнализация. Около 23: 15 часа лек автомобил [Марка] модел „Пасат“ с peг.№ [рег. номер] бил спрян на [улица]пред № •. Извършена е проверка на водача, който е установен като З. Ж. З., [ЕГН], адрес [населено място], област Варна. Младши инспектор С. го разпознал като служител на МВР, който работил в Трето РУ - Варна и към настоящия момент заемал длъжност началник на участък - Долни чифлик. Старши инспектор З. З. отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на алкохол - Алкотест „Дрегер“ 7510 с фабр.№ ARPL0231. Бил съставен АУАН серия GA №1276997 за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. На З. е издаден талон за медицинско изследваше с № 276604, при връчването на талона З. е уведомен, че трябва да се яви в МБАЛ „Св. А.“ - Варна до 120 минути след връчването на талона. След приключване на проверката З. бил освободен. При извършена справка от служители на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Варна се установило, че в МБАЛ „Св. А.“ - [населено място] не е постъпвала кръвна проба за извършване на медицинско изследване от лицето З. З.. В документите на Филиал на ЦСМП - Варна в [населено място] чифлик, област Варненска е записано, че в 01: 30 часа на 26.07.2024 г. кръвна проба за извършване на медицинско изследване е дадена от З. З.. Около 07: 30 часа на 26.07.2024 г. пробата, заедно с друга кръвна проба от предния ден, са взети от С. - командир на отделение в Участък Долни чифлик и били предадени в МБАЛ „Св. А.“ [населено място]. Кръвните проби е следвало да бъдат предадени в ОД на МВР - Варна за изследване, а не в МБАЛ „Св. А.“ [населено място], на основание чл. 19, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. След обед на 26.07.2024 г. в сектор „Пътна полиция“ била получена информация от МБАЛ „Св. А.“ [населено място], че резултатът от изследването на кръвната проба на З. З. е 0.00 промила.
За изясняване на обстановката преди полунощ на 25.07.2024 г. е извършена проверка на маршрута, посочен от служителите на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Варна и на адрес [населено място], [улица]. В двор на къща, находяща се на [улица]са установени монтирани камери за видеонаблюдение. За нуждите на проверката с протокол за доброволно предаване с УРИ № 365р-43603/01.08.2024 г. са предоставени записите от тях. При прегледа на видеозаписа било установено, че камерата записва картина и звук. На записа се чуло, че звуковият сигнал на служебния автомобил е включен доста преди преследвания автомобил, управляван от ст. инспектор З. да спре.
При проверка във ФСМП - Долни чифлик при ЦСМП - Варна били установени монтирани два броя охранителни камери, както следва: в коридора на филиала и в кабинета на лекаря. С писмо peг.№ 365000-53596/31.07.2024 г. е поискано предоставяне на видеозаписите от наличната система за видеонаблюдение във ФСМП - Долни чифлик към ЦСМП - Варна за времето от 00: 00 ч. до 08.00 часа на 26.07.2024 г. С протокол за доброволно предаване УРИ № 365р-43606/01.08.2024 г. записите били предадени и приобщени към проверката.
При прегледа на записите било установено, че за времето от 00: 00 часа до 08: 00 часа на 26.07.2024 г., старши инспектор З. З. не е посещавал сградата на ФСМП - Долни чифлик към ЦСМП - Варна. За гореизложените обстоятелства, с писмо peг.№ 365000-52811/26.07.2024 г. е уведомена Окръжна Прокуратура - Варна.
На 26.07.2024г. информационна агенция БЛИЦ е публикувала статия, описваща случая, която е приложена към материалите по преписката.
В хода на дисциплинарното производство бил приобщен протокол № 24/ДНК-410, съгласно който е установено, че в изследвани 2 бр. кръвни проби с надпис „З. З.“, взети на 26.07.2024 г. е определен един и същи ДНК профил, който съвпада с профила на П. Б. П., като резултата е категоричен, че изследваната кръв произхожда от П. П.. Изложеното налага извод, че изследвания материал – кръв, въз основа на който изготвен протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта не е на З. З.. Прието е, че в качеството си на участник в пътното движение старши инспектор З. не е изпълнил нормативно определените правила в чл. 103 „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най- дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“ и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор ти за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“, като не е спрял при подаден сигнал за спиране и не е изпълнил разпорежданията на контролните органи за проверка с техническо средство за установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество.
Прието е, че с действията си служителят не е спазил следните правила от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Обн. ДВ. бр.67 от 12.08.2014г., изм. ДВ. бр.47 от 21.06.201 бг., изм. ДВ. бр. 5 от 17.01.2017 г.):
- т. 15., , Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“ - допуснал е нарушение на чл. 103 и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което са му съставени два АУАН.
- т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява” - старши инспектор З., в качеството си на ръководен служител, е трябвало да дава пример на останалите държавни служители в МВР със своето поведение и действия по време на управление на МПС, при спирането и проверката е следвало да изпълни разпорежданията на контролните полицейски органи за установяване на нарушения. С отказа да бъде проверен с техническо средство и да даде кръвна проба за химически анализ, служителят е увредил името на МВР, като е създал впечатление, че като водачи на МПС, ръководни служителите на МВР могат да не спазват регламентираните в ЗДвП правила за поведение и да откажат да изпълнят полицейски разпореждания;
- т. 20, , Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“ - с поведението си служителят е дал негативен пример, че отказът да бъде извършена проверка за употреба на алкохол или наркотични вещества, въпреки наличието на признаци за такава употреба, е приемлив начин да се избегне наказателна и административна отговорност;
- т. 28, б. „а“ и „в“, , Държавният служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България; ...на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество“ - въпреки заеманата ръководна длъжност служителят е следвало да спре автомобила и да изпълни разпорежданията на полицейските органи за извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Поведението му е демотивиращо за служителите от ОДМВР - Варна, като е създало в тях убеждение, че могат да не спазват установените правила за движение по пътищата и да не изпълняват разпорежданията на контролните органи. Разписаните правила за поведение в т. 11, буква „г“ от Етичния кодекс са приложими, както за действията и поведението на държавните служители в работно и извънработно време, така и по отношение на техните задължения за спазване на моралните норми и опазване престижа на службата и МВР.
Въз основа на така установеното от извършената проверка от Директора на ОДМВР-Варна е изготвено предложение рег.№ 365р-45261/09.08.2024 г. до министъра на вътрешните работи за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина.
Въз основа на това предложение е издадена и оспорената по делото Заповед № 8121К-12097/20.08.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР: т.1. Е образувано дисциплинарно производство срещу старши инспектор З. Ж. З., началник на участък Долни чифлик към 04 РУ Варна при ОДМВР – Варна; т.2. Отстранен е временно от длъжност за срок от два месеца, считано от връчване на заповедта, старши инспектор З. З. и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие; т.3. Определен е дисциплинарно разследващ орган с поименно посочване на състава; т.4. ДРО да запознае З. със заповедта и да му разясни правото да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител от МВР или адвокат; т.5. ДРО да събере всички необходими доказателства за установяването и да извърши процедурни действия до доказване на дисциплинарното нарушение; т.6. При получаване на данни за промяна в описаната фактическа обстановка, квалификацията на вмененото дисциплинарно нарушение или в хода на производството бъде открито друго нарушение на служебната дисциплина, ДРО своевременно да представи предложение за изменение на заповедта; т.7. ДРО да следи за спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1, чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, като изготвя предложения за удължаване на срока по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР; т.8. ДРО да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на старши инспектор З., което да бъде докладвано заедно със събраните доказателства в четиримесечен срок от издаване на заповедта; т.9. На осн. чл. 96, ал. 1, т. 7 от ПУДМВР, след постъпване в МВР на приключеното дисциплинарно производство, в десетдневен срок да се представи становище за изпълнение на настоящата заповед; т.10. При обжалване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство, в частта за временно отстраняване от длъжност и нейната отмяна, ДРО незабавно да докладва.
Административният орган е приел наличие на предварителни данни, че с поведението си старши инспектор З. Ж. З. не е спазил следните правила от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР: т.15., , Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“; т.19. „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява”; т.20., , Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“; т.28. б.„а“ и „в“, , Държавният служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България; ...на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество“, като разписаните правила за поведение в т 11. б.„г“ от Етичния кодекс са приложими, както за действията и поведението на държавните служители в работно и извънработно време, така и по отношение на техните задължения за спазване на моралните норми и опазване престижа на службата и МВР. Направен е извод, че деянията, извършени от старши инспектор З. са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, довели са до уронване на престижа на службата и представляват тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в MBР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.
С Определение № 13283/09.12.2024 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на З. З. против Заповед № 8121К-12097/20.08.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, в частта й по т. 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 от заповедта и е прекратил производството по настоящото административно дело в тази му част.
С т. 2 от диспозитива на Заповед № 8121К-12097/20.08.2024 г. на Министъра на вътрешните работи старши инспектор З. Ж. З. е отстранен временно от длъжност за срок от 2 (два) месеца, считано от датата на връчване на заповедта, и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Относими към този диспозитив са мотивите в заповедта, че заеманата от служителя ръководна длъжност му предоставя възможност да въздейства на граждани и служители от ОДМВР - Варна, да възпрепятства и затрудни разкриването на обективната истина при воденото срещу него дисциплинарно производство. В тази връзка се сочи, че в хода на разследването следва да бъдат снети писмени сведения, за установяване на фактическата обстановка и обстоятелствата по извършване на дисциплинарното нарушение. Служителят разполага с реална възможност да оказва натиск върху всички тях за манипулиране на доказателства и даване на неверни писмени сведения. В качеството си на началник на Участък - Долни чифлик към 04 РУ - Варна, старши инспектор З. има възможност да ползва информационните фондове на МВР, да се сдобие с лични данни и адреси на граждани, имащи отношение към случая. Впоследствие може да им оказва влияние при снемането от тях на писмени сведения.
Посочено е, че заповедта влиза в сила от деня на издаването й, а в частта й относно т. 2 може да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред съответния административен съд по реда на АПК.
Заповед № 8121К-12097/20.08.2024 г. на Министъра на вътрешните работи е връчена на жалбоподателя на 28.10.2024 г, видно от направеното върху нея отбелязване.
Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна с правен интерес от оспорване на издадения индивидуален административен акт, чийто адресат се явява и в рамките на законоустановения срок по оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество подадената жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Оспорването на Заповед № 8121К-12097/20.08.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, в частта й за временно отстраняване от длъжност на старши инспектор З. З., като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на акта в обжалваната му част, в законово установения 14-дневен срок (чл. 149, ал. 1 от АПК) и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Заповедта в обжалваната част – относно временното отстраняване от длъжност на оспорващия, е издадена от компетентен орган по см. на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – Министърът на вътрешните работи, който съгласно чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се явява и органът, образувал дисциплинарното производство.
При издаване на заповедта са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за нейното обжалване. В този смисъл не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави процесната заповед незаконосъобразна.
Не се констатират и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
При изследване на материалната законосъобразност на Заповед № 8121К-12097/20.08.2024 г. на Министъра на вътрешните работи в обжалваната й част, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина, като в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Т. е. за да се приложи хипотезата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, следва кумулативно да са изпълнени двете предпоставки – образувано дисциплинарно производство срещу държавния служител за тежко нарушение на служебната дисциплина и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Целта на предвидената от законодателя възможност за временно отстраняване от длъжност е да се предотврати обусловената от заеманото служебно положение възможност за въздействие върху правилното протичане и приключване на дисциплинарното производство и разкриването на обективната истина.
Безспорно по делото е, че е налице първата предпоставка – с т. 1 на процесната Заповед № 8121К-12097/20.08.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, срещу старши инспектор З. Ж. З. е образувано дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание "уволнение".
В тази връзка несподелими са доводите на жалбоподателя за липса на основание за отстраняването му от длъжност. Действително, както твърди процесуалния му представител, за извършеното нарушение в качеството му на водач на МПС срещу старши инспектор З. е съставен АУАН и е издаден талон за медицинско изследване, като впоследствие с мотивирана резолюция на началник група е прекратено административнонаказателното производство срещу него. Също така е вярно обстоятелството, че според съдържанието на докладна записка рег.№ УРИ365р/44755/08.08.2024 г. не е налице алкохол в кръвната проба, дадена от З.. Но е вярно и това, че по делото са налице данни, че посочената кръвна проба не е дадена от старши инспектор З., а от друго лице. Към момента на налагане на мярката по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, който в случая съвпада с образуването на дисциплинарното производство срещу жалбоподателя, е невъзможно да бъдат еднозначно установени извършените от служителя дисциплинарни нарушения. Именно в хода на това дисциплинарно производство предстои извършването на необходимите процедурни действия и събирането на относимите към решаването на въпроса за дисциплинарната отговорност доказателства. Поради тази причина, както вече беше посочено, за да се приложи хипотезата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, следва единствено кумулативно да са изпълнени двете предпоставки – образувано дисциплинарно производство срещу държавния служител за тежко нарушение на служебната дисциплина и служебното му положение да би затруднило разкриването на обективната истина.
Административният орган е мотивирал наличието и на втората предпоставка от хипотезата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - служебното положение на дисциплинарно-разследваното лице би затруднило разкриването на обективната истина, с обстоятелството, че заеманата от жалбоподателя длъжност му предоставя възможност да оказва влияние върху служители и граждани при събиране на доказателства по вмененото му дисциплинарно нарушение и да оказва натиск за промяна на даваните сведения, като по този начин може да влияе върху хода на дисциплинарното производство и да попречи за разкриване на обективната истина.
В заповедта ясно се сочи необходимостта от събиране на сведения от свидетели (граждани и служители на МВР), чиито показания са от значение за пълното и обективно установяване на фактическата обстановка и по отношение на които лица старши инспектор З. по силата на своето служебно положение, би могъл да въздейства. От съдържащите се в административната преписка документи (в т. ч. докладна записка рег.№ 365р-48006/23.08.2024 г., протоколи за разпит на свидетели и др.) категорично се установява, че има граждани (лицето дало кръвната проба, съпругата му, лицето, което го е закарало в ФСМП [населено място] чифлик), лекарят и медицинската сестра от екипа на ФСМП [населено място] чифлик, и полицейски служители (мл. инспектор С. С. и мл. инспектор И. М., и др.), спрели за проверка автомобила, управляван от жалбоподателя, които следва да бъдат изслушани, за да се изяснят всички релевантни факти в хода на административното производство. В случая административният орган правилно е преценил, че заеманата от З. длъжност – старши инспектор и началник на участък (КП) в Участък – Долни чифлик, му дава възможност за непосредствен достъп до лицата, който следва да дадат сведения по образуваното дисциплинарно производство и за да се предотврати каквато и да е възможност за оказване на натиск и въздействие върху тези лица, се следва временното отстраняване от длъжност на жалбоподателя. Несъмнено съобразно заеманата от З. длъжност същият има правомощия да организира, контролира и разпорежда дейности и задачи на други полицейски служители. Освен това същият би могъл да окаже влияние и върху свои колеги по силата на създадени колегиални взаимоотношения, по начин, че да попречи на разкриване на обективната истина в рамките на провежданото дисциплинарно производство. Не без значение е и факта, че З. макар и да е следвало да даде кръвна проба в болнично заведени в [населено място] е „посетил“ спешен център в Долни чифлик. От установяванията в хода на дисциплинарното производство, включително и това, че З. не е посетил спешния център, а това е сторено от друго лице, но въпреки това в протокол е отразено, че взетата кръв е на З. налага извод, че е налице и втората предпоставка на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Отстраняването от длъжност на проверявания служител е превантивна мярка срещу въздействие в хода на дисциплинарното разследване и гарантира, че обективната истина по случая ще бъде установена. В този смисъл оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона - да се осигурят условия за провеждане на дисциплинарно производство при спазване на принципа за истинност (чл. 7 от АПК) и издирване и доказване, с допустимите от закона средства, на действителните факти по случая. Действително мярката "временно отстраняване от длъжност" засяга правата и законните интереси на лицето, спрямо което се прилага, но законодателят е установил съответен режим на компенсиране на накърнените права и интереси в случаите, когато като краен резултат не се стигне до налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно на чл. 214, ал. 6 от ЗМВР, когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 и ал. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание "уволнение", той се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване.
Ето защо съдът приема, че Заповед № 8121К-12097/20.08.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, в частта й предмет на оспорване, като основана на съображения, относими към хипотезата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е постановена при правилно приложение на материалния закон.
По изложените съображения съдът приема жалбата за неоснователна. Заповед № 8121К-12097/20.08.2024 г. на Министъра на вътрешните работи в обжалваната й част, с която е отстранен временно от длъжност за срок от 2 (два) месеца, считано от датата на връчване на заповедта, старши инспектор З. Ж. З., като издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и съдържание, при съобразяване с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, е законосъобразна.
При този изход на спора на ответника се дължат своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева, в съответствие с разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за правната помощ като се отчете фактическата и правна сложност на делото, обема на представените писмени доказателства и процесуалната активност на пълномощника на ответника.
Водим от горното, Варненският административен съд, двадесет и втори състав
Цитирани разпоредби
29- чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР
- чл. 207, ал. 1, т. 1
- чл. 146, т. 2 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 168, ал. 1 АПК
- чл. 21, ал. 5 АПК
- чл. 59 АПК
- чл. 7 АПК
- чл. 195 ЗВНР
- чл. 174, ал. 3 ЗДвП
- чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР
- чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР
- чл. 204, ал. 3 ЗМВР
- чл. 205, ал. 6 ЗМВР
- чл. 207 ЗМВР
- чл. 207, ал. 1 ЗМВР
- чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР
- чл. 214, ал. 6 ЗМВР
- чл. 96, ал. 1, т. 7 ПУДМВР
- чл. 103
- чл. 145
- чл. 19, ал. 2
- чл. 194, ал. 2, т. 4
- чл. 195, ал. 1
- чл. 207
- чл. 211
- чл. 214
- чл. 24