Решение № 203 от 8.5.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 977/2022 г.

М. М. С. от гр. С. З. е предявил срещу Прокуратурата на Република България, Апелативния специализиран наказателен съд и Специализирания наказателен съд субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 вр. чл. 53 ЗЗД – за осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 500 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на задържането му под стража в периода от 03.06.2018 г. до 14.03.2019 г. по ДП № 74 / 2018 г. на Следствения отдел към Специализираната прокуратура (прок. пр. № 811 / 2018 г. на Специализираната прокуратура) и НОХД № 2530/ 2018 г. на Специализирания наказателен съд, ведно със законната компенсаторна лихва от 14.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата. В уводната част на исковата молба ищецът твърди следното: През периода 03.06.18 г. - 14.03.19 г. правата ми по ЕКПЧОС, ХОПЕС и НПК бяха драстично нарушени, затова завеждам настоящата искова молба. Моля и тримата ответника (Прокуратурата на Р. България и Апелативен специализиран наказателен съд и Специализиран наказателен съд) да бъдат осъдени! Считам за начална дата на увреждането - 03.06.18 г., а за крайна дата на увреждането - 14.03.19 г. Нанесените ми вреди са неимуществени и се изразяват в незаконното ми задържане под стража в продължение на 9 месеца и 12 дена, стрес, психически тормоз, физически тормоз (лоши битови условия в Арест „Векилски” и в Затвора - София, побои), както и неадекватно лекуване на тежкото ми заболяване диабетна полиневропатия (от което то се влоши), отказ на спешна операция на дясното ми око, причиняване ми на средна телесна повреда - счупване на черепа и заболяването ми в Затвора от „хипертонично сърце” - също много тежко и нелечимо заболяване. По-нататък ищецът твърди, че на 29.05.2018 г. е заснел, а на 02.06.2018 г. е споделил в Youtube видеоклип – протест срещу съдебната практика в България. Във видеоклипа използвал парче плат, далечно напомнящо българското национално знаме. На 03.06.2018 г. в дома му нахлула полиция, а самият той бил незаконно арестуван и задържан под стража. Бил обвинен, че е опетнил националното знаме на Република България, като българското законодателство при доказването на такова престъпление предвиждало „от 0 до 2 години лишаване от свобода или глоба”. Твърди, че е бил обвинен в извършването на леко престъпление, което автоматично отхвърля „задържането под стража” като мярка за неотклонение. Въпреки това 9 месеца и 12 дена (до 14.03.19 г. включително) той бил задържан под стража, като през този период спрямо него били извършени беззакония. Ищецът оспорва законността на задържането си под стража. Сочи подробно в какво се изразяват незаконните действия и бездействия на ответниците, както и конкретните вреди, които е претърпял. Отделните фактически и правни доводи ще бъдат изложени и разгледани по-долу. С отговорите си по чл. 131 ГПК ответниците Специализиран наказателен съд и Прокуратура на Република България исковете с подробни доводи. Ответникът Апелативен специализиран наказателен съд не е подал отговор по реда и в срока на чл. 131 ГПК, но в хода на производството неговият правоприемник Софийски апелативен съд е представил становище от 04.04.2023 г., с което оспорва иска. След закриването на специализираните съдилища в производството са встъпили по силата на закона Софийският градски съд като правоприемник на Спациализирания наказателен съд и Софийският апелативен съд като правоприемник на Апелативния специализиран наказателен съд. Софийският окръжен съд, като прецени доводите на страните и събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: Предявените субективно съединени искове срещу тримата ответници следва да се квалифицират по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Ищецът ангажира солидарната отговорност на ответниците на основание чл. 53 ЗЗД. В исковата молба няма фактически твърдения, които да сочат на иск по чл. 2 ЗОДОВ. Съдът не е обвързан с дадената от ищеца квалификация на спорното право. Първата група действия, които ищецът определя за незаконни, са свързани с извършено на 03.06.2018 г. в дома му в гр. С. З. претърсване и изземване и с фактическото му задържане до вземането на мярка за неотклонение «задържане под стража». Твърди се следното: На 03.06.18 г. полицаи нахлуха в къщата ми в град Стара Загора и я претърсиха без съдебна заповед. Незаконно беше иззета моята снимачна и компютърна техника. Без съдебна заповед ми беше извършен и обиск. Съдебни заповеди са били издадени едва на следващия ден по дела № 1559/18 г. и № 1560/18 г. на Специализирания наказателен съд (СНС), но заповедите дори и тогава не ми бяха връчени, за да мога да ги обжалвам. Гореизложеното е видно от Протокол за обиск и изземване без номер от 03.06.18 г. (стр. 22-23), Протокол за претърсване и изземване без номер от г. (стр. 24-26), Определение от 04.06.18 г. по дело № 1559/18 г. на СНС (стр. 27-28), Определение от 04.06.18 г. по дело № 1560/18 г. на СНС (стр. 29-30). На 03.06.18 г. бях арестуван в дома си в гр. С. З. и насила, окован с белезници, без надлежна заповед бях транспортиран до 3-то районно управление „Полиция” (РУП) в гр. София, където отново бях задържан за 24 часа без законна заповед за задържане. По време на престоя ми в 3-то РУП ми бяха отказани телефонно обаждане, лекар, адвокат, както и право на незабавен съдебен контрол върху ареста ми. Бях бит. Не ми беше връчена и Заповед за задържане на лице, за да мога да я обжалвам в Съда. Гореизложеното е видно от Постановление Рег. № 1030/03.06.18 г. на Специализираната прокуратура (стр. 31-32), Заповед за конвоиране на лице № 108/03.06.18 г. на ОП МВР - Стара Загора (стр. 33), Заповед за задържане на лице без номер от 04.06.18 г., издадена от 3-то РУП при СДВР (стр. 34-37). На 04.06.18 г. без да има прокурорска заповед за мое 72-часово задържане под стража, бях окован с белезници и откаран в предварителния арест. В ареста отново не ми бяха осигурени адвокат и лекар. Нещо повече, в ареста цели 8 дена не ми осигуриха и телефонно обаждане. Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото не се установяват незаконни действия на ответниците. Претърсването и изземването в дома на ищеца в гр. С. З. и личният му обиск, извършен в гр. София, са били извършени при условията на неотложност. Неотложността е била преценена от Специализирания наказателен съд, който е одобрил двата протокола съответно на основание чл. 161, ал. 2 НПК и чл. 164, ал. 3 НПК. Тези определения на съда не подлежат на обжалване съгласно чл. 341 НПК и следователно ищецът не е бил лишен от право на жалба. Ищецът е бил принудително задържан на 03.06.2018 г. с цел конвоирането му до гр. София в изпълнение на постановление на следовател, издадено в кръга на неговите правомощия. Впоследствие в 01,30 ч. на 04.06.2018 г. е бил задържан с полицейска заповед, която му е била връчена при отказ. Бил е освободен на същата дата в 15,30 ч. При задържането си ищецът е бил запознат с правата си, включително и с правото си на «телефонно обаждане, лекар, адвокат», но е отказал да подпише декларация и да заяви от кои права желае да се ползва. Отказът е бил надлежно удостоверен от свидетел. Няма данни ищецът да е поискал да се възползва от някое от правата си, но то да не му е била осигурено. Няма данни да е бил бит от служителите на полицията. Няма данни да е бил лишен от правото си на незабавен съдебен контрол върху фактическото си задържане (процедурата habeas corpus по чл. 5, § 4 КЗПЧОС). Вярно е, че по делото не е представено постановление на прокурор по чл. 64, ал. 2 НПК за задържането на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда за вземане на мярка за неотклонение задържаве под стража. Извод за издаването на такъв прокурорски акт обаче може да се направи косвено от представените по делото две осъдителни присъди, с които от наложеното наказание лишаване от свобода е било приспаднато времето на предварителното задържане, считано от 04.06.2018 г. Следващата група действия, които ищецът квалифицира като незаконни, са свързани със законността на задържането му както в рамките на досъдебното производство, така и в съдебната фаза. Излага следните фактически твърдения и правни доводи: На 02.07.18 г. изтече 1-месечният срок, с който Прокуратурата разполагаше за разследване, но въпреки, че срокът не беше удължен от Прокуратурата, както изискват разпоредбите на чл. 242, ал. 2 и ал. 5 от българския Наказателно-процесуален кодекс (НПК), аз не бях освободен. Нещо повече, на 02.08.18 г. изтече и максимално разрешеният срок за мое задържане 2-месечен срок (според чл. 63 от българския НПК), но аз отново не бях освободен, въпреки че срокът е преклузивен и Прокуратурата беше длъжна да ме освободи. Няколко дена по-късно получих Обвинителен акт, който беше без задължителните входящ номер и дата на внасяне в Съда и който по тази причина е незаконен. Освен това, Прокуратурата твърди, че Обвинителният акт е внесен на 03.08.18 г. (за което твърдение няма никакви доказателства!), тоест, след изтичане на срока на максималното мое задържане в досъдебното производство, който изтече на 02.08.18 г., на която дата аз трябваше да бъда освободен. 8 пъти от 14.08.18 г. до 07.01.19 г. българският съд отказа да се произнесе по надвишения преклузивен срок на задържането ми под стража в досъдебното производство, както и отказа да се произнесе законно ли е, че не съм бил освободен на 02.08.18 г., както разпорежда чл. 63 от българския НПК и на какво законово основание съм държан допълнително 7 месеца и 12 дена в Затвора. Гореизложеното е видно от Постановление Рег. № 1030/03.06.18 г. на Специализираната прокуратура (стр. 31-32), Заповед за конвоиране на лице № 108/03.06.18 г. на ОД МВР - Стара Загора (стр. 33), Заповед за задържане на лице без номер от 04.06.18 г., издадена от 3-то РУП при СДВР (стр. 34-37), Обвинителен акт (стр. 38- 47), Протокол от съдебно заседание от 14.08.18 г. по дело № 2530/18 г. на СНС (стр. 48-60), Протокол от съдебно заседание от 04.09.18 г. по дело № 2530/18 г. на СНС (стр. 61-75), Протокол от съдебно заседание от 27.09.18 г. по дело № 2530/18 г. на СНС (стр. 76-86), Определение № 131/18 г. по дело 374/18 г. на АСНС (стр. 87- 89), Определение № 138/18 г. по дело 397/18 г. на АСНС (стр. 90-93), Определение № 157/18 г. по дело 486/18 г. на АСНС (стр. 94-100), Протокол от съдебно заседание от 19.12.18 г. по дело № 528/18 г. на АСНС (стр. 101- 111), Протокол от съдебно заседание от 07.01.19 г. по дело № 528/18 г. на АСНС (стр. 112- 123). От 03.06.18 г. до 14.03.19 г. общо в 8 съдебни дела обжалвах в Съда незаконната си мярка за неотклонение „задържане под стража”, която ми беше наложена - първо в дело № 788/18 г. на СНС, а първоинстанционното решение го обжалвах в дело № 259/18 г. на Апелативен специализиран наказателен съд (АСНС), после в дело № 2235/18 г. на СНС, а първоинстанционното решение го обжалвах в дело №336/18 г. на АСНС, после три пъти обжалвах мярката за неотклонение в дело №2530/18 г. на СНС, а първоинстанционните решения ги обжалвах в дела № 374/18 г., № 397/18 г. и № 486/18 г. на АСНС. После два пъти обжалвах задържането ми под стража в дело № 528/18 г. на АСНС. Всички дела за моята мярка на неотклонение бяха разглеждани от едни и същи съдебни състави: в СНС - от 11-ти състав, а в АСНС - от 3-ти въззивен състав. На 15.01.19 г. делото срещу мен беше прекратено поради установена незаконност на 11-ти състав (по моя жалба!) и върнато за ново разглеждане, което да стане от 12-ти състав на СНС. Въпреки че първоинстанционният състав беше обявен за незаконен и всички негови решения по същество бяха отменени, решенията му относно задържането ми под стража останаха в сила (въпреки липсата на каквото и да е законово основание или правна логика) и аз останах в Затвора чак до 14.03.19 г., когато бях освободен след поредната (8-ма) моя жалба срещу задържането ми под стража. По всичките общо 12 разглеждания на моята мярка за неотклонение на първа и на втора инстанция до 07.01.19 г. българският съд отказа да се произнесе на базата на какви доказателства по делото стигна до извода, че мога да извърша престъпление, не мотивира решението си, не се произнесе дали задържането ми под стража не нарушава българското законодателство (чл. 56, чл. 57 и чл. 63 от НПК) и на какво законово основание аз съм задържан под стража след като съм обвинен в леко престъпление (предвиденото в закона наказание при доказване на престъплението е от 0 до 2 години лишаване от свобода или глоба). Освен това, българският съд 12 пъти отказа да се произнесе дали задържането ми под стража не нарушава чл. 5, nap. 1 и пар. 4 от ЕКПЧОС и практиката на ЕСПЧ по делата „Гусински срещу Русия”, „Луценко срещу Украйна”, „Тимошенко срещу Украйна”, „Марабишвили срещу Грузия”, „Николов срещу България”, „Илийков срещу България” и други. Отказите за разглеждане на законността на задържането ми са въпреки че на всяко съдебно заседание поставях въпросите за нарушение на българското законодателство и на ЕКПЧОС, както и на практиката на ЕСПЧ. В дело № 336/18 г. на АСНС дори бях заплашен с вкарване в лудница, за да оттегля жалбата си срещу първоинстанционното решение. В дела № 374/18 г., № 397/18 г. и № 486/18 г. на АСНС съдът взе решението си за моето незаконно задържане под стража в закрито съдебно заседание, въпреки моето искане да участвам в делото по гледане на мярката ми за неотклонение. В двете обжалвания на задържането ми под стража по дело № 528/18 г. на АСНС, въпреки че е последна инстанция по мярката ми за неотклонение, съдът немотивирано отказа на два пъти да изпрати преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно законността на моето задържане от гледна точка на правото на Европейския съюз. И в двете обжалвания на мярката ми на неотклонение по дело № 528/18 г. по дело № 528/18 г. на АСНС, изтъкнах аргумента, че майка ми е тежко (лежащо!) болна , живее сама след моя арест и след смъртта на баща ми и няма кой да се грижи за нея. Тоест, здравето и дори животът й са заплашени, ако не се прибера в къщи, за да се грижа за нея. Представих доказателства и поисках събирането на още доказателства. Българският съд обаче отказа да събере доказателства и отказа да се съобрази със здравословното състояние на майка ми. На 15.01.19 г. АСНС излезе с Решение № 1/19 г. по дело № 528/18 г., в което Решение АСНС обяви за незаконен състава на първоинстанционния съд (СНС), който състав ми наложи мярката за неотклонение и който състав от 14.08.18 г. по дело № 2530/18 г. три пъти отказа да отмени моята незаконна мярка за неотклонение. Въпреки, че всички Решения по делото на незаконния състав трябваше да бъдат отменени, бяха отменени единствено Решенията, касаещи делото по същество, а тези касаещи мярката ми на неотклонение бяха оставени в сила... Така се оказа, че председателят на СНС е назначил по делото срещу мен незаконен състав, което забави делото точно със 7 месеца - Разпоредителното заседание на незаконния съдебен състав се проведе на 14.08.18 г., а на законния съдебен състав - на 14.03.19 г. Бях освободен от АСНС на 14.03.19 г. с Определение № 39/19 г. по дело № 110/19 г. Гореописаното от мен е видно от Определение без номер от 19.06.18 г. по дело № 259/18 г. на АСНС (стр. 124-125) - в това Определение бях заплашен с принудително вкарване в лудница, Протокол от 03.07.18 г. от съдебно заседание по дело № 259/18 г. на АСНС (стр. 126-128) - бях принуден да оттегля жалбата си, за да не ме вкарат в лудница, Определение № 131/18 г. по дело 374/18 г. на АСНС (стр. 87-89), Определение № 138/18 г. по дело 397/18 г. на АСНС (стр. 90-93), Определение № 157/18 г. по дело 486/18 г. на АСНС (стр. 94-100), Протокол от съдебно заседание от 19.12.18 г. по дело № 528/18 г. на АСНС (стр. 101 - 111) и Протокол от съдебно заседание от 07.01.19 г. по дело № 528/18 г. на АСНС (стр. 112-123), Молба с входящ № 1903/17.11.18 г. за разглеждане на мярката ми на неотклонение (стр. 129), Допълнение към молбата ми за обжалване на мярката ми за неотклонение по дело № 528/18 г. (стр. 130-133), Преюдициален въпрос (стр. 134), Жалба срещу задържането ми под стража от 20.12.18 г. (стр. 135-138), Решение № 1/19 г. по дело № 528/18 г. на АСНС (стр. 139-143), Определение № 39/19 г. по дело № 110/19 г. (стр. 144-146). От ангажираните от страните доказателства не се установяват нарушения, извършени от ответниците. Както вече беше посочено, ищецът е бил задържан с полицейска заповед на 04.06.2018 г. Обвинителният акт е бил внесен в съда на 03.08.2018 г., тоест преди изтичането на максималния двумесечен срок за задържане по чл. 63, ал. 4, изр. 2 НПК. Следователно за прокурора не е възникнало задължението по чл. 63, ал. 5 НПК да разпореди освобождаването на задържания. Дори да се приеме, че ищецът е бил фактически задържан на 03.06.2018 г., то в този случай максималният двумесечен срок е изтекъл в деня на внасянето на обвинителния акт в съда на 03.08.2018 г. съгласно правилото на чл. 183, ал. 3 НПК. От тази дата господар на процеса е съдът и изменнението на мярката за неотклонение подлежи на разглеждане по друг ред. Съдебната фаза няма връзка с продължителността на досъдебното производство и задълженията на прокурора. Не е налице и корелативна връзка между срока за извършване на разследването по чл. 234 НПК и срока по чл. 242 НПК, на който се позовава ищецът и който е свързан с осъществяване правомощията на прокурора след получаване на делото от разследващия орган. Очевидно е, че срокът за разследване е бил спазен, тъй като досъдебното производство и действията на прокурора по внасянето на обвинителния акт в съда са приключили в рамките на два месеца. Що се отнася до задържането в съдебната фаза, то то не е обвързано със срокове, респ. с преклузивния срок на задържането в досъдебната фаза на наказателния процес. На практика задържането след внасянето на обвинителния акт в съда може да продължи до приключване на делото с влязла в сила присъда. Компетентен да се произнесе по исканията за изменение на мярката за неотклонение е единствено съдът, който разглежда същността на обвинението и се произнася по въпроса за виновността на подсъдимия. Определенията на този съд по мярката за неотклонение са обжалваеми, като няма законова пречка един и същи съдебен състав да разгледа всички жалби или протести на страните. Това е така, защото всяка жалба има различен предмет и се преценява дали новонастъпили обстоятелства налагат изменение на взетата мярка за неотклонение. По настоящото гражданско дело не се установяват обстоятелства, които да са налагали отвод на някой или на всички членове на въззивния съдебен състав. При предявени искове по чл. 49 ЗЗД гражданският съд няма правомощия за преценява законосъобразността на актовете на наказателния съд по мерките за неотклонение. Влезлите в сила актове следва да се считат за законосъобразни до влизането в сила на оправдателна присъда или на определение за прекратяване на наказателното производство. Едва при незаконно обвинение в посочените две хипотези задържането под стража ще следва да бъде ценено от гражданския съд като незаконно. В този случай оправданият подсъдим или подсъдимият, спрямо когото наказателното производство е било прекратено, ще може да реализира правата си по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с иск срещу прокуратурата. Причините за отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд също не могат да бъдат оценявани от гражданския съд при едно неприключило наказателно производство, какъвто е настоящият случай. Едва след приключване на наказателното производство и предявяването на иск по чл. 2б ЗОДОВ гражданският съд ще следва да прецени дали действията и бездействията на наказателния съд, довели до отмяна на незаконосъобразната присъда от горната инстанция, са предпоставили и обусловили разглеждането и приключването на наказателното производство в нарушение на правото на подсъдимия делото му да бъде разгледано и решено в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Не се доказва ищецът да е бил заплашван от членовете на съдебния състав от АСНС по ВНЧД № 336/2018 г. с „вкарване в лудница“. От представения с исковата молба протокол е видно, че въпросът за психичното здраве на обвиняемия изобщо не е бил обсъждан. Били са обсъдени единствено заболяванията му от диабет и диабетна полиневропатия. Самият обвиняем се е явил в съдебно заседание, но категорично е отказал да участва в производството и е бил освободен от съда преди разглеждане на въпроса за хода на делото. Обвиняемият е бил представляван от защитник. Не се установява ищецът в качеството си на обвиняем да е бил заплашван с „вкарване в лудница“ и от съдебния състав, разглеждащ ВНЧД № 259/ 2018 г. на АСНС. Обвиняемият е оттеглил жалбата си, като едва след това призованите две вещи лица по назначена съдебнопсихиатрична експертиза са заявили, че не са изготвили експертизата, тъй като обвиняемият е отказал да участва в изследванията. Все с оглед процесуалното поведение на обвиняемия и отказа му да участва в изследвания за психичното му здраве и годността му за носи наказателна отговорност, съдът го е настанил за изследвания в психиатрично заведение за срок от 15 дни на основание чл. 70 НПК – протоколно определение от 03.07.2018 г. по НЧД № 2032/ 2018 г. на СпНС, което е било потвърдено от горната инстанция с протоколно определение от 11.07.2018 г. по ВНЧД № 306/2018 г. на АСНС. Настаняването в психиатрично заведение е било наложително предвид данните за психично заболяване (представена с исковата молба епикриза от 08.12.2016 г.) и отказите на обвиняемия да участва в амбулаторни изследвания с назначените вещи лица. По дела № 374/18 г., № 397/18 г. и № 468/18 г. на АСНС въззивният съд не е допуснал нарушения при разглеждане в закрито заседание на жалбите на подсъдимия срещу определения на първоинстанционния по мярката за неотклонение. Наказателното производство се е намирало в съдебна фаза, като действията на АСНС са били в пълно в съответствие с чл. 345 НПК. Наказателният съд не е допуснал нарушение, като не е уважил исканията на обвиняемия за отправяне на преюдициални запитвания до СЕС, защото е преценил, че не са налице предпоставките по чл. 486 НПК. По-нататък в исковата си молба ищецът се оплаква от отказа на съставите на наказателния съд да изследват здравословното му състояние и за му осигурат в пълен обем правото на защита чрез участието на служебни защитници. Твърди се следното: На 03.07.18 г. изненадващо срещу мен беше образувано дело № 2032/18 г. на СНС за принудителна съдебно-психиатрична експертиза, като не ми беше разрешено да се запозная с делото и да си намеря защитник - делото беше образувано точно 20 мин. след приключване на дело № 259/18 г. на АСНС и въобще не ми беше дадена възможност преди делото да се свържа с баща ми, който имаше мое пълномощно да ме защитава и който можеше да намери адвокат по делото. Въпреки моите искания за защитник и въпреки моите протести, беше ми назначен служебен адвокат, когото видях за пръв път в съдебното заседание, и съдът постанови да бъда незабавно затворен в психиатрия за експертиза, където прекарах 6 денонощия. В лудницата през цялото време бях окован с белезници за леглото и бях лишен от телефон и от възможност да си намеря адвокат по делото. Обжалвах решението на съда сам, но по дело № 306/18 г. на АСНС, въпреки моите протести, се яви старият служебен адвокат и заяви, че не поддържа жалбата ми. Съдът ме остави в психиатрията, а лекарите издадоха епикриза „психически здрав”. От Протокол от 03.07.18 г. от съдебно заседание по дело № 259/18 г. на АСНС (стр. 126-128) и Протокол от съдебно заседание на 03.07.18 г.по дело № 2032/18 г. на СНС (стр. 147-161) е видно, че дело № 2032/18 г. е образувано и насрочено веднага след приключването на дело № 259/18 г., а окончателното Определение за мое настаняване в лудницата е видно от Протокол от съдебно заседание, от 11.07.18 г. по дело № 306/18 г. на АСНС (стр. 162-165)… По всичките 12 дела (на първа и на въззивна инстанция) до дело № 267/19 г. на СНС, тоест 8 месеца и половина, въпреки протестите ми, ми бяха назначавани служебни адвокати, които не обръщаха внимание на делата и нито един от тях не се свърза с мен, за да консолидираме защитата ми, което е грубо нарушение на българския НПК, Закона за адвокатурата и Закона за правната помощ. От всичките дела (без дело № 788/18 г.) е видно, че сам обжалвам Определенията на СНС пред АСНС, а служебните адвокати бездействат. Непрекъснато подавах жалби до съда за поведението на служебни адвокати, оплаквал съм се и в откритите съдебни заседания, но съдът не обърна внимание на оплакванията ми до самото приключване на дело № 528/18 г. на АСНС. Оплакванията ми срещу адвокатите са видни от Протокол от съдебно заседание от 21.06.18 г. по дело № 259/18 г. на АСНС (стр. 166-175), Протокол от 03.07.18 г. от съдебно заседание по дело № 259/18 г. на АСНС (стр. 126- 128), Протокол от съдебно заседание на 03.07.18 г.по дело № 2032/18 г. на СНС (стр. 147-161), Протокол от съдебно заседание от 11.07.18 г. по дело № 306/18 г. на АСНС (стр. 162-165), Протокол от съдебно заседание от 31.07.18 г. по дело № 336/18 г. на АСНС (стр. 176-180), Искане по дело №2530/18 г. на СНС с отказ от служебния адвокат (стр. 181-182), Призовка (стр. 183), с която съдията ме уведомява, че искането ми за смяна на адвоката е отхвърлено, Искане за официална справка, посещаван ли съм от адвокат в Затвора (стр. 184), Протокол от съдебно заседание от 04.09.18 г. по дело № 2530/18 г. на СНС (стр. 61-75), Протокол от съдебно заседание от 27.09.18 г. по дело № 2530/18 г. на СНС (стр. 76-86), Протокол от съдебно заседание от 10.12.18 г. по дело № 528/18 г. на АСНС (стр. 185-188), Протокол от съдебно заседание от 19.12.18 г. по дело № 528/18 г. на АСНС (стр. 101- 111) и Протокол от съдебно заседание от 07.01.19 г. по дело № 528/18 г. на АСНС (сто. 112-123). Адвокатът беше сменен чак след мои протести на 21.02.19 г. по дело № 267/19 г. на СНС. От 05.07.18 г. до 14.03.19 г. българският съд (СНС и АСНС) общо 11 пъти отказа да ми назначи съдебно-медицинска експертиза, а след намесата на ЕСПЧ по жалбата ми срещу България („С. срещу България”, Жалба № 51127/18 г.), българският съд назначаваше експертизите в МВР-болница, която болница единствена бях посочил като нежелана от мен, поради зависимостта й от Министерството на вътрешните работи (тьй като това е негова ведомствена болница) и от държавата. Тези експертизи също не бяха проведени, тъй като не бяха осигурени независими експерти. Делата, в които въпреки моето искане не беше извършена съдебно-медицинска експертиза, са № 2235/18 г. на СНС, № 2530/18 г. на СНС (два пъти) и № 267/19 г. на СНС (два пъти), № 3365/18 г. на АСНС, № 374/18 г. на АСНС, № 397/18 г. на АСНС, № 486/18 г. на АСНС, № 528/18 г. на АСНС (два пъти) и № 110/19 г. на АСНС. Въпреки липсата на съдебномедицински експертизи, българският съд 10 пъти (без дело № 110/19 г. на АСНС) си позволи да се произнесе, че нямам здравословни проблеми, въпреки че по делата нямаше никакви доказателства какво е актуалното ми здравословно състояние. Исканията ми за съдебно медицински експертизи са видни от Частна жалба по прокурорска преписка № 811/18 г. (стр. 189), Въззивна жалба по дело № 2235/18 г. на СНС (стр. 190-191), Частна жалба - допълнение по дело № 374/18 г. на АСНС (стр. 192-196), Частна жалба по дело М 2530/18 г. на СНС (стр. 197-198), Молба до АСНС за разглеждане отново на мярката ми за неотклонение (стр. 199), Жалба срещу мярката ми за неотклонение по дело М2530/18 г. от 24.01.19 г. (стр. 200-203), Заявление по дело № 267/19 г. на СНС (стр. 204-211), Частна жалба срещу мярката ми на неотклонение от 01.03.19 г. по дело № 267/19 г. на СНС (стр. 212-213). Твърденията на ищеца не намират опора в доказателствения материал. Различните състави на наказателния съд са предприели дължимите действия в досъдебното и в съдебното производство за установяване не само на псичихическото, но и на физическото състояние на обвиняемия/подсъдимия. От представените протоколи от проведените съдебни заседания е видно, че според заключенията на вещите лица заболяванията на задържания под стража не са били несъвместими с условията на следствения арест. Не е било нарушено и правото на защита на ищеца като обвиняем и подсъдими. Видно е от представенито от него протоколи, че съдебните сътави са му осигурявали възможност да се запознава с материалите по делото и да съгласува защитната си позиция със служебните защитници. Видно е, че обвиняемият е оспорвал компетентността за защитцитие и е влизал в конфликт с тях. Правото на защита на ищеца като обвиняем и подсъдим не е било нарушено в рамките на наказателното производство с непроизнасянето на съдебните състави по искането му като негов защитник за бъде назначен баща му М. Ж. С.. Родителите на подсъдимия са били посочени в приложението към обвинителния акт като свидетели, които да бъдат призовани за разпит. В разпоредително заседание от 14.08.2018 г. по НОХД № 2530/2018 г. подсъдимият е заявил, че баща му е болен и че е постъпил в болница. В първото съдебно заседание на 04.09.2018 г. с нарочна молба подсъдимият е направил искане майка му и баща му да бъдат разпитани по делегация като свидетели. Представил е доказателства, че двамата боледуват. Следователно искането бащата да бъде защитник в наказателното производство представлява превратно упражняване на права, защото неговото състояние не е позволявало да осъществява защитата ефективно. Освен това законът изключва възможността защитникът да бъде и свидетел по делото (чл. 91, ал. 3, т. 4 НПК). Защитата на обвиняемия е била задължителна, тъй като той е бил задържан (чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК), като в този случай съответният орган е бил длъжен да назначи за защитник адвокат (чл. 94, ал. 3 НПК), а не лице, което не упражнява адвокатска професия. Установява се от материалите, представени с исковата молба, обструктивното поведение на ищеца в рамките на наказателното производство, който непрекъснато е създавал пречки и за труднения за органите на досъдебното производство и за съда да установят здравословното му състояние. Отказите на ищеца експертизите да бъдат извършени от специолисти от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ и от Медицинския институт на МВР (т. нар. МВР болница) също следва да бъдат квалифицирани като злоупотреба с права. Няма никакви данни вещите лица да са били некомпетентни, предубедени или заинтересовани при изпълнение на възложените им задачи по експертизите. На последно място, ищецът твърди нарушени права по време на задържането му под стража в следствения арест и в затвора. Заявява следното: В Арест „Векилски” и в Затвора - София здравословното ми състояние се влоши драстично, тъй като никой не лекуваше хроничните заболявания, които имам: Диабетът ми не се лекуваше, като дори не ми се даваше храна за диабетици (диета). Освен това по време на престоя ми в Арест „Векилски” (общо 2 месеца и 3 дена) ми бяха отказани медикаменти за моята диабетна полиневропатия, а по време на престоя ми в Затвора- София (7 месеца и 9 дена) заболяването ми се лекуваше частично. По тази причина към настоящия момент заболяването ми така се влоши, че вече съм инвалид, който не може да ходи повече от 100 метра без почивка и дори не може да пише на ръка повече от половин страница без почивка, като всичко свързано с използването на ръцете и краката ми е съпроводено с огромна болка - заболяването е необратимо и всяко забавяне в лечението води до необратими последици. Доказателство: Амбулаторен лист № 2183/17.10.19 г. (стр. 214). Дори късогледството ми 9 месеца и 12 дена не беше коригирано с очила и бях оставен полусляп, тъй като не разполагах с подходящи за диоптрите ми очила. Да не говорим, че се нуждаех от спешна операция на дясното око за изравняване на зрението на двете ми очи, защото без операция изпитвах непрекъснато и силно главоболие, тежък зрителен дискомфорт, бърза умора и неориентираност в пространството (разликата между зрението на лявото и дясното ми око е 8 диоптъра късогледство и по тази причина виждах два отделни образа - с различна големина и отчетливост!). Първото ми искане за спешна операция на окото до началника на Затвора беше от 24.10.18 г. като заедно с това поисках и пълни медицински изследвания за всичките ми заболявания, но не последва никаква реакция от страна на администрацията на Затвора - София. Чак след намесата на ЕСПЧ (в средата на месец януари 2019 г.) от Затвора спешно ми беше организиран преглед при офталмолог, който на 08.02.19 г. излезе със становището, че имам нужда от операция. Въпреки това обаче операция не беше извършена! Високото ми кръвно налягане също не се следеше и не ми се даваха лекарства за него. Не се следяха и измененията на сърдечно-съдовата ми система, които имам вследствие на високото кръвно налягане. Не се лекуваше и синузитът ми - за да получа капки за нос за синузита, ми се наложи да пиша изрична молба до началника на Затвора от 24.10.18 г. и да му напомням законите и международните конвенции. Освен това, страдах и от общо отслабване на организма, предизвикано от частичната ми гладна стачка, която обявих. Всъщност, въпреки че отслабнах с около 40 кг., не ми беше извършен нито един медицински преглед във връзка с гладуването ми. На 14.02.19 г. отново поисках пълни медицински изследвания от началника на Затвора, като изброих заболяванията си, но в Затвора ми направиха само кръвна картина и електрокардиограма на 20.02.19 г., което по никакъв начин не може да се нарече изследване, въпреки че специално прекратих частичната си гладна ф стачка, за да могат да ми бъдат направени истински изследвания за диабет. Дори и електрокардиограмата и кръвната ми картина обаче не бяха разгледани от лекар- специалист, което ясно показва отношението на ръководството на Затвора към моите заболявания. На 01.03.19 г. поисках да ми бъде извършена спешна операция на дясното око, както и поисках дело № 267/19 г. на СНС временно да бъде спряно, тъй като здравословното ми състояние не позволява мое адекватно участие в делото. Съдът отхвърли и двете ми искания, като дори не назначи независим лекарски преглед, който да удостовери здравословното ми състояние - предвид че водя няколко дела срещу поделения на МВР за полицейски произвол и предвид че МВР-болница е в системата на МВР, аз категорично отказах прегледи там. На 07.03.19 г. отново поисках пълни медицински изследвания и лечение на заболяванията ми от началника на Затвора, но искането ми отново не беше уважено. Нещо повече, на 14.03.19 г. здравословното ми състояние дотам се влоши, че бях принуден да поискам да ми бъде извършен преглед от лекар, който да удостовери мога ли въобще да взема участие в насроченото за ф същата дата съдебно заседание. Преглед ми беше отказан, а след моя отказ да отида на съдебното заседание без лекарски преглед, служителите на Затвора започнаха да ме дърпат, блъскат и удрят, за да тръгна, а накрая бях пребит от бой, а главата ми няколко пъти беше блъскана в пода... наложи се да бъда заведен на лекар. След направени рентгенови снимки, лекарят постави диагноза „фрактура на фронталната кост на черепа” и ме изпрати при специалист неврохирург извън Затвора, за да прегледа какво е състоянието на мозъка ми след това счупване. Вместо към неврохирургията обаче служителите отново ме повлякоха да ме водят на дело и след моя категоричен отказ, отново ме пребиха от бой и ме влачиха до съдебната зала, в която ме хвърлиха и аз лежах на пода докато в същия момент делото се разглеждаше. Исканията ми за медицински прегледи и изследвания са видни от Частна жалба по прокурорска преписка № 811/18 г. (стр: 189), Въззивна жалба по дело № 2235/18 г. на СНС (стр. 190-191), Частна жалба - допълнение по дело № 374/18 г. на АСНС (стр. 192-196), Частна жалба по дело № 2530/18 г. на СНС (стр. 197-198), Молба до АСНС за разглеждане отново на мярката ми за неотклонение (стр. 199), Заявление по дело № 267/19 г. на СНС (стр. 204-211), Частна жалба срещу мярката ми на неотклонение от 01.03.19 г. по дело № 267/19 г. на СНС (стр. 212-213), Молба до началника на Затвора - София за извършване на операция (стр. 219), Молба до началника на Затвора - София за пълен медицински преглед (стр. 220), Молба до началника на Затвора - София за отпускане на капки за нос (стр. 221), Искане до началника на Затвора - София от 14.02.19 г. за пълни медицински изследвания (стр. 222), Искане до началника на Затвора - София от 07.03.19 г. за пълни медицински изследвания (стр. 223). Че чувствам непрестанно главоболие и тежък зрителен дискомфорт и се нуждая от операция на дясното око е видно от Справка регистрационен № 3559/11.02.19 г. на МВР-болнииа (стр. 224-225). Че имам тежка диабетна полиневропатия и диабет е видно от Комплексна съдебно-медицинска експертиза от 20.06.18 г. (стр. 226-230). Че поисках спешна операция и временно спиране на дело № 267/19 г. на СНС е видно от Молба до началника на Затвора - София за извършване на операция (стр. 219), Искане до СНС за спешна операция от 01.03.19 г. (стр. 231) и Искане за спиране на дело № 267/19 г. на СНС по медицински причини от 01.03.19 г. (стр. 232). Относно нанесения ми на два пъти тежък побой и фрактурата на фронталната кост на черепа ми от страна на служители на Затвора, документацията се пази в Затвора, има и запис на видеокамери. Тъй като на мен ми беше отказана тази документация по случая, моля СГС да изиска документацията и видеокамерите от Затвора-София. Имам единствено Резултати от изследването на черепа ми, което показва счупване (стр. 233-234). Освен това на 20.05.19 г. ми беше направено кардиологично изследване - Епикризата ясно показва „Хипертонично сърце”, което е тежка нелечима болест, която болест води до инвалидизация. От документите е видно, че болестта съм я получил по време на незаконния ми арест, тъй като на 20.06.18 г., когато ми беше извършена комплексна съдебно-медицинска експертиза, такава болест не беше установена. Доказателства: Комплексна съдебно-медицинска експертиза от 20.06.18 г. (стр. 226-230), Изследване от 20.05.19 г., доказващо хипертонично сърце (стр. 235). През нощта между 03.06.19 г. и 04.06.19 г. в 3-то районно управление „Полиция” - София бях бит от полицейски служител. Предвид че имах видими травми по лицето (главата ми беше блъскана в стената) ми беше отказан и искания от мен медицински преглед, видно от Заповед за задържане на лице без номер от 04.06.18 г., издадена от 3-то РУП при СДВР (стр. 34-37). На 15.09.18 г. бях бит в Затвора от друг задържан - би ме Иван Василев Георгиев, родом от гр. Белослав, но охраната на Затвора не обърна внимание на моето оплакване. На 17.11.18 г. въпреки моя категоричен отказ да отида в МВР-болница, тъй като е зависима от Прокуратурата и МВР, които съдя в няколко дела, служители на Затвора, със сила, след като ми нанесоха побой, ме откараха окован в МВР-болница. След побоя ми беше извършен медицински преглед и видимите с просто око травми бяха описани във Формуляр за травматични увреждания. Нещо повече, след като на 17.12.18 г. бях бит от служители на Затвора, на 06.01.19 г. бях влачен и блъскан, за да бъда докаран против волята ми при началника на Затвора, който за побоя над мен ми наложи и дисциплинарно наказание „лишаване за 3 месеца от хранителна пратка”. За побоя над мен, влаченето ми до кабинета на началника и наказанието, което ми беше наложено, е видно от следните документи: Молба да получа 2 преписа от Формуляра за травматични увреждания (стр. 236). Искане във връзка с побоя над мен да бъдат съхранени записите от охранителните камери (стр. 237), Медицинска справка Регистрационен № 9800/19.12.18 г. на Затвора-София (стр. 238). Жалба срещу Заповед № 56/19 г. по описа на Затвора - София (стр. 239). Документи за влаченето ми до кабинета на началника на Затвора и Формуляр за травматични увреждания ми бяха отказани… Обвинен съм в леко престъпление и не съм осъждан до сега, което според българското законодателство означава, че дори и да бъда признат за виновен и да бъда осъден, в най-лошия за мен случай бих получил ефективна присъда с лек режим на изтърпяване на наказанието (просто българското законодателство на предвижда строг и усилено строг режим в моя случай). Въпреки това, в арест „Векилски” бях държан 2 месеца и 4 дена при усилено строг режим и при всяко извеждане от килията бях оковаван с белезници. В Затвора 7 месеца и 8 дена бях държан при строг режим, което също нарушава правата ми. От 04.06.18 г. до 07.08.18 г. в арест „Векилски” бях затворен с още 3-ма души в килия с размери около 14 кв. м. (включително мивката, тоалетната и 4-те легла), което прави по 3,5 кв.м. на човек. В Затвора - София пространството за един човек беше малко повече от 4 кв.м. (отново включително мивката, тоалетната и леглата). В помещенията, в които бях затворен и в арест „Векилски” и в Затвора е пълно с дървеници и хлебарки. Мъртви хлебарки плуваха дори в супата, а някои дни съм имал над 100 ухапвания от дървеници на денонощие. Раните от тези ухапвания по крайниците ми заздравяваха за повече от 1 месец, тъй като съм диабетно болен и като последица от заболяването, раните ми бавно заздравяват, особено тези по крайниците. Храната и в арест „Векилски” и в Затвора - София е под всякаква критика и не отговаря на стандартите за хигиена и за човешка храна - саламът, кренвиршите, кебапчетата, кюфтетата и наденицата не искат да ги ядат дори котките, които живеят в Затвора - София и в ареста… В арест „Векилски” и в Затвора - София не ми бяха осигурени никакви технически възможности да водя защитата си - не ми бяха предоставени компютър, принтер, копирна машина и дори листове, химикалки и индиго. Принуден бях да пиша всичко на ръка, а листове и химикалки ми изпращаха мои роднини и приятели с писма. За да си направя „препис” от съдебните документи, които изпращах в съда, ми се налагаше да препиша на ръка документите, които вече веднъж съм писал на ръка за Съда. Някои документи обаче са много обемисти и от началото на юни 18 г. до средата на март 19 г. ми се наложи да изпиша над 1000 страници. Тук е важно да изтъкна отново, че ръцете ми са силно засегнати от болестта диабетна полиневропатия и писането на ръка ми причинява силна болка. Освен това писането на ръка изключително затруднява и забавя процеса на изготвяне на документите, а съдебните срокове на задържаните под стража подсъдими са същите, както и за другите подсъдими. Освен това, самите документи, писани на ръка, изглеждат несериозно. Че съм писал на ръка в ареста и в Затвора - София и видно от приложените от мен документи - по-голямата част са писани на ръка. В арест „Векилски” разрешеното време за телефонно обаждане беше по 5 минути на ден, което е крайно недостатъчно за организиране на защитата. В Затвора - София имах достъп до телефон през около 12 часа от денонощието, но телефонният апарат е един за цялото отделение (около 80-90 човека), при това цената на телефонния разговор е много висока, което сериозно наруши защитата ми, тъй като не можех да плащам толкова много за телефон (особено след като ми се наложи да диктувам документите по телефона, след като беше спряна официалната ми кореспонденция в Затвора). Отделно, въпреки че по презумпция задържането под стража ограничава единствено правото ми на свободно придвижване, и в ареста и в Затвора - София не ми беше разрешено да притежавам свой мобилен телефон, а тези два, които си купих в Затвора, за да мога да говоря по делата си и да мога да проверявам и търся в интернет информация за делата ми, две седмици по-късно (на 06.10.18 г.) бяха открити от охраната и конфискувани. Заведох дело срещу отнемането на моята собственост (бяха ми отнети два телефона и зарядно устройство) в Софийски градски съд (гражданско дело № 13567/18 г.), но съдът прекрати делото… Въпреки 3 мои молби да получа зимни обувки (на 02.10.18 г., на 24.10.18 г. и на 14.11.18 г.) до началника на Затвора - София и една жалба до ГДИН и въпреки, че чл. 84, пар. 2, точка 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража задължава администрацията на Затвора - София да ми осигури дрехи и обувки за всеки сезон, администрацията на Затвора ми даде зимни обувки и дрехи чак на 05.12.18 г. и то чак след като заведох дело № 12354/18 г. в Административен съд - София и от ГДИН получиха съдебните книжа, както и след като представител на Омбуцмана на Република България дойде на място да се запознае с моята жалба и установи, че наистина в началото на декември месец аз съм по джапанки. Факт е обаче, че до 15.12.18 г. мръзнех жестоко - това въобще не ми позволи да излизам на разходка, въпреки че съм диабетно болен и разходката за мен е и лечение на болестта. Освен това, два пъти се разболях от простудно заболяване, синузитът ми се изостри, не можах да отида на едно от делата, които водя (дело № 162/18 г. на Районен съд - Казанлък). Малко след като получих обувки, Административен съд - София прекрати дело № 12354/18 г. Гореизложеното е видно от Молба за обувки да началника на Затвора - София от 02.10.18 г. (стр. 240), Молба за обувки да началника на Затвора - София от 24.10.18 г. (стр. 241), Молба за обувки да началника на Затвора - София от 14.11.18 г. (стр. 242), Жалба до ГДИН срещу отказа да ми дадат обувки (стр. 243), Жалба до Омбуцмана на Република България (стр. 244-246), Писмо отговор на Омбуцмана на Република България до мен (Стр. 247-252), Искова молба до Административен съд - София от 22.11.18 г. (стр. 253-254). От средата на месец ноември 2018 г. до 18.12.18 г. в Затвора - София бях оставен без тоалетна хартия, тъй като в единствения магазин на Затвора тоалетната хартия свърши. Гореизложеното е видно от мое Искане до началника на Затвора - София да започнат да продават тоалетна хартия (стр. 255) и мое Искане за официална справка на кои дати не се е продавала тоалетна хартия в магазина на Затвора - София (стр. 256). Всички изложени твърдения касаят противоправни действия и бездействия на затворническата администрация. За тях обаче не следва да отговарят тримата ответници, защото те не осъществяват общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията и задържането под стража съгласно ЗИНЗС. В края на исковата молба ищецът е обобщил вредите, които е претърпял за периода на задържането под стража. Те не следва да бъдат обсъждани, тъй като по делото не се установи виновно и противоправно поведение на служители на тримата ответници по смисъла на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Това обаче не изключва в бъдеще отговорността им по ЗОДОВ в предвидените в този закон хипотези. В обобщение, предявените искове следва да да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. При този изход на делото ищецът дължи на ответниците Софийски градски съд и Софийски апелативен съд разноски за юрисконсултско възнаграждение, което настоящият съд определя в минималния размер от 100 лв. за всеки от посочените ответници. По изложените съображения Софийският окръжен съд