Решение № 100 от 6.10.2022 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 503/2022 г.

Постъпило е искане за признаване и изпълнение на финансова санкция от Централно инкасаторско бюро към Министерството на правосъдието при Кралство Нидерландия- Minister van Justitie en Veligheid-, наложена с решение на съд 05/259367- 21 от 05.01.2022г., в сила от 20.01.2022г., с което на българския гражданин М. И. М., живущ в с. ••• обл. Враца, •••, род. на ••• е наложена финансова санкция в размер на 500 евро за извършено на 27.09.2021г.в Нидерландия престъпление, изразяващо се в упражнено насилие над лице и представлява престъпление по чл.300 от НК на молещата държава. Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/. Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета. В съдебно заседание представителят на ОП – Враца заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение. Засегнатото лице редовно призовано не се яви пред този съд и не заяви позиция по същество на казуса. Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното: Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от съд на държава – членка на Европейския съюз акт, влязъл в законна сила, за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено престъпление по НК на Нидерландия. Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава"Централно инкасаторско бюро при Министерството на правосъдието"-Нидерландия, който е удостоверил и неговото съдържание. От съдържанието на удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени реквизити. За извършеното от засегнатото лице М. закононарушение-престъпление по чл.300 от НК на Нидерландия, а именно че по време на спортно мероприятие на 27.09.2021г. в Beekergen, община Apeldoorn е упражнил насилие над лице и за това деяние му е наложена финансова санкция в размер на 500 евро. Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в с.•••, общ.Б. Слатина, обл. Враца, поради което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд – гр. Враца. Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИРКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова санкция /чл. 35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд съгласно чл. 4 от ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/.Давностният срок за изпълнение на финансовата санкция не е изтекла. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в размер на 500 евро. Решението е по отношение на физическо лице, което е наказателно отговорно. Производството е било присъствено и лицето е участвало лично в съдебното производство.Уведомено е за правото си за обжалва съдебният акт лично или чрез упълномощен представител съгласно законодателството на Нидерландия и срока за обжалване на решението. С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение на решението на съд в Кралство Нидерландия против лицето М. М. от с. •••, обл. Враца за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата равностойност на финансовата санкция от 500 евро е 977.92 лева по фиксиран курс на БНБ/1.95583 лева/ към датата на постановяване на решението-05.01.2022г. За признаване на решението и изпращането му на компетентния български орган за изпълнение следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а именно – "Централно инкасаторско бюро при МП-Нидерландия, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България. При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, съдът