Решение № 208 от 15.1.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 13755/2024 г.

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, против М. С. Р., ЕГН ••••••••••, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1000 лева – главница по Договор за паричен заем •••., сключен между ответника и „Сити Кеш“ ООД; 241.12 лева – договорна лихва за периода от 13.12.2018 г. до 14.12.2019 г.; 183.96 лева – обезщетение за забава за периода от 14.12.2019 г. до 03.10.2023 г.; които вземания по посочения договор са прехвърлени съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., от „Сити Кеш“ ООД на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.10.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 7520/03.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16051/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с. В исковата молба ищецът твърди, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника бил сключен Договор за паричен заем •••. Договорът бил сключен от разстояние при съответно приложение на нормите на ЗПФУР. По силата на цитирания договор, ответникът усвоила сумата от 1000 лева, при лихвен процент по кредита от 40.08 % и годишен процент на разходите от 48.26 %. Сумата следвало да бъде върната в срок до 13.12.2019 г. на 12 месечни вноски. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД вземанията по договора за кредит. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай, че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли се това да бъде сторено в хода на исковия процес, което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на акта по същество на спора. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по посочения договор, поради което дължи и мораторна лихва върху главницата в горепосочения размер. В тази връзка било образувано заповедно производство по ч. гр. д. № 16051/2023 г., по описа на РС – Пловдив, І гр. с., по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Посоченото обусловило правния интерес за ищеца от предявяване на настоящите установителни искове. С оглед изложеното е направено искане така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното: По допустимостта: Видно от приложеното ч. гр. д. № 16051/2023 г. по описа на ПРС, І гр. с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно при условията на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество. По същество: За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: че между „Сити Кеш” ООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит от посочената дата, при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът за погасяването й; наличието на валидна уговорка за връщане на кредита, ведно с договорна лихва и настъпили предпоставки за начисляването й за исковия период. По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва, ищецът следва да установи наличието на главен дълг, настъпването на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение, както и размера на претенцията за исковия период. Ищецът следва да докаже пълно и главно валидно прехвърляне на вземанията в негова полза, както и, че длъжникът е уведомен за цесията от цедента. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок. При така разпределената доказателствена тежест, исковете са неоснователни. Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя. Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната последователност биха били достатъчни, за да се установят предпоставките за сключване на процесния договор с ответника, ако се докаже изпълнението на посочените в горната разпоредба условия, но най-вече, че цялата информация, съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР действително е била получена по описания начин от ответника. Тъй като ищецът твърди, че информацията, свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ответника, е извършвано по електронен път на електронните адреси на страните, то за да произведе действие тази размяна би следвало ищецът да докаже, че това е извършвано съобразно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с предишно наименование – Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//. Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. В конкретния случай с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация, на електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е, дали или кога е отворено съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от датата на постъпването, съответно от изтеглянето на електронния документ. Следователно, за да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя. В конкретния случай не са представени и приложени по делото документи, свързани с твърдяната от ищеца размяна на информация. Не се установява съдържанието на изпратените имейли. От представения по делото договор не се удостоверява авторството на извършеното електронно изявление, за да се приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. Не може да се приеме, че това обстоятелство се установява от представения договор, тъй като ищецът изрично посочва, че същият е част от изпратената на ответника информация, но самото електронното изявление на ответника за сключването му се удостоверява, след изпращане от Клиента на кредитодателя на съгласие за сключването на Договора за кредит и Общите условия, който отговор, съдържа съгласието на кредитополучателя за сключване на договора, потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на заема по банкова сметка или офис на Изипей. Липсват, както разпечатки, така и информация за изпратена от страна на ответника заявка. Липсват доказателства по делото, че действително е направено такова искане от ответника. Предвид изложеното, съдът приема, че не се установява наличието на валидно облигационно правоотношение. Представените писмени доказателства, в които са обективирани условията за сключване на договора, не съдържат подписи на нито една от страните, поради което не може да се приеме, че е налице връзка между тях. Освен изложеното, следва да се има предвид, че договорът за заем е реален, поради което елемент от фактическия състав на неговото сключване е действителното предаване на сумата. По делото е представена разписка за извършено плащане за 1000 лева, но същата е частен документ, не съдържа подписи - на потребителя или на дружеството издател Изипей, при което и не доказва по никакъв начин реалното получаване на исковата сума. Следователно, ищецът не удостоверява да е било извършено електронно изявление за потвърждение с автор М. С. Р., за да се приеме, че представеният договор обвързва страните в установеното съдържание, нито доказва реално получаване на сумата от него. По делото липсват документи, които да носят подписи или да обективират изявления на ответника, за да се приеме, че същият е обвързан от твърдяното правоотношение, с включените в него права и задължения. Отделно, не се установява спазване на изискванията на чл. 18 ЗПФУР, тъй като няма данни кредиторът като доставчик да е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 от същия закон, както и, че е получил съгласието на потребителя за сключването им – чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР. Няма доказателства да е била предоставена преддоговорна информация, както и реално ОУ да са получени, при което и не може да се приеме, че задължението по чл. 18, ал.1, т.1 ЗПФУР е изпълнено. За сключването на договора потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, при което съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора. Тъй като такова не се установява, нито реално предаване/получаване на сочените кредитни средства, облигационна обвързаност не се доказва. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. Доколкото ищецът не установи елементите от фактическия състав на претенциите си, пълно и главно доказване не е проведено и предявените искове като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът не е сторил разноски, поради което не му се присъждат. Така мотивиран, съдът