Решение № 597 от 6.11.2024 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 506/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 от ГПК. Пред ОС-Враца е депозирана въззивна жалба вх.№ 2175/03.06.2024г. от Община Хайредин, с ЕИК ••• със седалище •••, представлявана от Кмета Т. А., чрез упълномощените му адвокати Г. П. и Ц. Н. С. от АК гр. Враца с адрес за призоваване и връчване на съобщения: •••, Адвокатско дружество „П. и К.” против решение № 108/13.05.2024 г. на Районен съд-Оряхово, постановено по гр.дело № 547/2023 г., в частта, с която Община Хайредин е осъдена да заплати на П. И. К., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес ••• сумата от 15 000, 00 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие претърпяна трудова злополука на 29.07.2020 год. на основание чл.200, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на трудовата злополука – 29.07.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, в частта в която Община Хайредин, с ЕИК ••• със седалище •••, представлявана от Кмета Т. А. е осъдена да заплати П. И. К., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес ••• сумата от 2279.64 лева /две хиляди двеста седемдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща направени деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, както и в частта в която на основание чл.78, ал.6 от ГПК Община Хайредин, с ЕИК ••• със седалище •••, представлявана от Кмета Т. А. е осъдена да заплати в полза на държавата и по сметка на РС-Оряхово, сумата от 1257.52 лева /хиляда двеста петдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/, представляваща дължима държавна такса върху размера на уважените искове и възнаграждение за вещи лица по изготвените съдебно-медицинска и съдебно-икономическа експертизи, съразмерно с уважената част от исковете. Според въззивника първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно приел за справедлив размер сумата от 15 000, 00 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД до който размер уважил предявения от ищеца иск. Счита, че РС-Оряхово не е преценил в конкретния случай търпимите от ищеца К. болки и страдания, начина на получаване на травмите, техния вид и характер, възрастта на ищеца /към деня на трудовата злополука на 60 г./, момента на настъпване на злополуката 29.07.2020г., социално-икономическото развитие на страната към този период, определящо общественото възприемане на критерия за справедливост на този етап от развитието й; негативното отражение на инцидента по отношение на ищеца, претърпяната остра стресова реакция с протичане на остра психотравматична криза; претъпените шок и негативни емоционални преживявания, свързани както с механизма на настъпване на травмата и шока от случилото се, така и с последвалия възстановителен период, ограничение в социалните контакти и възможността за самостоятелно обслужване, както и принципа на справедливостта установен в чл.52 от ЗЗД, поради което определил обезщетение в размер на 15 000, 00 /петнадесет хиляди/ лева. Излагат се съображения във въззивната жалба, че присъденото обезщетение в размер на 15000, 00 лв. за неимуществени вреди на К. от Районния съд води до неоснователното му обогатяване, поради допусната от него груба небрежност в причинна връзка с поведението му, допринесло за настъпването на вредоносния резултат. Посочва се, че PC - Оряхово не мотивирал да са налице обективни данни за трайна промяна в начина на живот на ищеца, като приел установеното от вещите лица за психичното състояние на К., не се разпознават симптоми на свързано със стрес психично разстройство или друго, при което стресът може да се разглежда като отключващ фактор, нито го дезадаптират в широк план при взаимодействията с околните и неотсъпчивост при отстояване на права предвид призната трудова злополука и преценена от съответните специалисти като средна телесна повреда, не преминава границите на егоцентризма, присъщ за нормалната личност. Въззивника навежда твърдения, че първоинстанционния съд не се е съобразил, че при ищеца липсват данни за качествени нарушения на възприятия, мислене и паметови функции, които да водят до качествено трансформирано възприемане и представяне на реалността. Неправилно и незаконосъобразно районния съд направил извод, че са налице елементите на фактическия състав на чл.200, ал.1 от КТ за настъпила трудова злополука с К., за която отговорност носи работодателят. Счита, че е основателно възражението на ответника за съпричиняване по чл. 201, ал. 1 КТ от страна на ищеца, причинил умишлено увреждането, както и алтернативно възражението по чл.201, ал. 2 от КТ за намаляване отговорността на работодателя при допусната груба небрежност от страна на пострадалия. Цитира съдебна практика. Според заключението на вещите лица по СППЕ при изследване личността на К. установили за водеща личностната му потребност от признание и самоутвърждаване, към заемане на точно определена социална роля, удовлетворяваща стремежа му за признаване на личностната му значимост в професионалната и обществената дейност. При взаимодействията си с други хора, той често е авторитарен, склонен императивно да настоява за разрешаване на конфликтна според него ситуация, с което предизвиква чуждото противодействие. При К. е възможен занижен самоконтрол над афективното състояние при ескалиращо психично напрежение, включително проява на директна вербална агресия. Същият е с чувство за превъзходство над останалите, усещащ се силен, дееспособен, решителен, със стремеж към ръководна позиция - да ръководи, управлява или определя. Влизайки в конфликт К. е вербално агресивен, склонен да критикува, укорява, обвинява. Като длъжностно лице той предприел действия, които го конфронтирали в процесната ситуация с нарушителите. Експертите по СППЕ заключили от медицинската документация, че оперативното лечение на ищеца преминало без усложнения и на 17.11.2020г. след проведена кинезитерапия и физиотерапия е отчетено пълно възстановяване. Същият не е паднал духом, не се разпознават симптоми на свързано със стрес психично разстройство или друго при освидетелстването му. Установеното от вещите лица по СППЕ се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели К. Р. и П. К. доведени от ответната Община Хайредин. Въззивника оспорва изцяло иска и по размер за претърпените неимуществени вреди. Посочва, че с Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт. Изследването на общите критерии, наред със специфичните за конкретния спор факти, е гаранция, че чрез определеното от съда обезщетение ще се постигне целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на инцидента. Счита, че при възникналия инцидентът с ищеца К., Работодателят –Община Хайредин не следва да отговаря, тъй като „трудовата злополука“ не е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя. Счита, че обезщетението следва да се редуцира, тъй като ищеца допринесъл чрез своето противоправно поведение за настъпване на вредоносния резултат. В конкретната ситуация той е действал при небрежност съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ. Въззивника твърди, че Решение № 108/13.05.2024г. по гр. дело гр.д. № 547/2023г. на PC - Оряхово в обжалваните му части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, като моли, въззивния съд да постанови решение, с което да реши спора по същество и да присъди направените от Община Хайредин с ЕИК ••• с адрес: село ••• представлявана от Т. А. - кмет разноски пред двете инстанции, включително изплатени адвокатски възнаграждения. С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпило писмено становище имащо характер на писмен отговор с вх.№ 2760/18.07.2024г. от въззиваемия П. И. К., чрез пълномощника му адв. Р. С. от АК гр. Враца с адрес за призоваване и връчване на съобщения: •••, с който оспорва жалбата и счита, че същата е неоснователна и не следва да бъде уважена. В отговора се излагат доводи, че са несъстоятелни твърденията на ответника, че счупената ръка на ищеца по никакъв начин не се отразила на живота, здравето и психиката му. В случая се касае за травма получена при извършване на нападение над личността на пострадалия. Счита, че са правилни мотивите на първоинстанционния съд, с които е отхвърлил претенцията на ответника, че е налице 100% съпричиняване на трудовата злополука-средна телесна повреда, причинена от привлечените по делото помагачи, за което същите са се признали за виновни. Според интерпретациите на ответника ищеца едва ли не сам е принудил двамата си нападали да го нападнат и да му счупят ръката, това би било единственото логично обяснение как да бъдеш на 100% съпричинител на претърпяна средна телесна повреда. Посочва, че особеностите на характера на ищеца не са в причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука. Със своите действия ищеца по никакъв начин не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, а настоявайки за прекратяване на хулигански прояви на помагачите на обществено място, същият е считал, че изпълнява служебните си задължения, като Кмет на Кметство, съгласно ЗМСМА. Ответника посочил, че ищеца нарушил правилата за безопасни условия на труд, но не били уточнени, нито представени доказателства за съществуването им, нито за твърдяното съпричиняване. Въззиваемият счита, за безспорно доказани всички елементи от фактическия състав на чл.200 от КТ, за да се ангажира отговорността на работодателя за репарирането им. Безспорно е, че ищеца бил в трудови правоотношения с Община Хайредин, след избора му за Кмет на Кметство с. ••• на местните избори проведени на 27.10.2019 г., в резултат на което е сключен трудов договор на основание чл.83 от КТ с Община Хайредин. Безспорно е, че на 29.07.2020 г. ищеца е претърпял злополука, станала по време и при изпълнение на служебните му задължения като Кмет на с. •••, като при направена забележка на нарушители на обществения ред, П. К. е нападнат от тях със силни удари по тялото и съборен на земята, при което му е причинена временна неработоспособност, поради счупване долния край на лъчевата кост на дясната ръка. С Разпореждане № 26/27.08.2020 г. на Управителя на НОИ - гр.Враца злополуката е призната за трудова, а със Съдебномедицинско удостоверение № 342/04.08.2020г. издадено от съдебномедицински кабинет, •••, увреждането е класифицирана като средна телесна повреда. В резултат на злополуката в продължение на 5 /пет/ месеца ищеца е отсъствал от работа, поради настъпилата временна нетрудоспособност. Счита, че в качеството на работодател, Община Хайредин, на основание чл. 200 от КТ дължи обезщетение на служителите си за трудова злополука. Счита, че е налице причинно-следствената връзка между нанесените му травматични увреждания и трудовата злополука, както и претърпените вреди.Неимуществените вреди се изразяват в претърпени болки и страдания, резултат от травмата непосредствени при причиняването й, както и от заключението на приетите по делото експертизи. По безспорен начин счита, че е доказан и справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. След инцидента ищеца продължава да чувства дискомфортно ръката си, защото няма същия захват, бързо се уморява, няма увереност в действията си с нея, непълноценно си служи с нея, болките при натоварване на ръката и дългия период на възстановяване. Изложените в исковата молба и експертизата обстоятелства са подкрепени и от събраните гласни доказателства на разпитаните свидетели на ищеца. Въззиваемия сочи, че показанията на разпитаните свидетели на ответника не следва да бъдат кредитирани, като обективни и достоверни, тъй като е налице лична вендета срещу него, като с показанията си целят да му навредят. Освен това ответника е техен работодател и са заинтересовани от изхода на делото. Счита за несъстоятелно твърдението на ответника за 100% съпричиняване от страна на ищеца, което би означавало той да се пребие сам, а виновните за причиняване на средна телесна повреда да бъдат оправдани от съда. Счита, че въззивната жалба на Община Хайредин против Решение № 108/13.05.2024г. по гр. дело гр. д. № 547/2023г. на PC – Оряхово е неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като съдът признае ищцовите претенции в пълен размер. С отговора на въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания. Своевременно в законоустановеният срок е постъпила въззивна жалба вх.№ 2231/07.06.2024г. от ищеца П. И. К., чрез пълномощника му адв. Р. С. от АК гр. Враца с адрес за призоваване и връчване на съобщения: ••• против Решение № 108/13.05.2024г. по гр. дело гр.д. № 547/2023г. на PC – Оряхово в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за неимуществени вреди от трудова злополука за разликата над 15000, 00 лв. до пълния предявен размер от 25000, 00 лв., както и присъдените деловодни разноски в полза на ответника, съразмерно с неуважената част от иска. Във въззивната жалба се излагат доводи, че първоинстанционния съд неправилно и незаконосъобразно приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД от 15000, 00 лв. до който размер предявеният иск е уважен, като желае исковата претенция да бъде уважена в пълен размер от 25000, 00 лв. Съдът не е изложил мотиви относно твърдяното съобразяване на присъденото обезщетение със социално- икономическите условия в страната към релевантния момент. Счита, че PC - Оряхово не бил взел предвид обстоятелството, че на ищеца му предстои втора операция за премахване на импланта, който винаги носи риск за здравето и живота на пациента, както и другата възможност оставайки с това чуждо тяло в ръката си, ще усеща до кР. на живота си. Освен това съществува риск този имплант да навреди на здравето му и на целостта на ставата и костта, който е предназначен да укрепи и заздрави, поради което тези обстоятелства не следва да бъдат пренебрегнати и изключени при определяне на справедливо обезщетение за претърпени болки и страдания. При последваща интервенция, ръката му ще е обездвижена и ищеца отново ще се нуждае от чужда помощ и ще бъде зависими от близките си за ежедневни нужди, ще носи превръзка и ще бъде ограничен от социални контакти и възможност за работа за нови 6 месеца. При избора да не вади оперативно импланта, рискува да увреди здравето си. С жалбата моли съдът да се произнесе с решение, с което да измени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да уважи в пълен размер иска от 25 000, 00 лева за неимуществени вреди. С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 2370/18.06.2024г. от Община Хайредин, с ЕИК ••• със седалище •••, представлявана от Кмета Т. А., чрез упълномощените си адвокати Г. П. и Ц. Н. С. от АК гр. Враца с адрес за призоваване и връчване на съобщения: •••, Адвокатско дружество „П. и К.”, с който счита, че постановеното решение, в частта в която се обжалва от ищеца е правилно, валидно и допустимо. Счита, че въззивната инстанция при разглеждане на делото следва да съобрази преди всичко определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от пострадалия при трудовата злополука, както и че сам е допринесъл за увреждането си, което води и до приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, като се намали размера на дължимото обезщетение. Цитира съдебна практика. Посочва, че обезщетение в размер на 25000, 00 лв. е прекомерно за обезщетяване на евентуално понесените от К. неимуществени вреди. Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като при определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на инцидента. Следва да бъдат взети предвид конкретните обективно настъпили обстоятелства, включително периодът и интензитетът на търпените болки, страдания и душевни преживявания от ищеца, което води до извод за приложение на чл. 201, ал. 1 от КТ. Счита, че обезщетението не следва да бъде увеличено в пълния претендиран размер от 25 000лв., поради допринасяне от пострадалия, чрез неговото поведение за настъпване на вредоносния резултат. В конкретната ситуация посочва, че ищеца действал при небрежност, която притежава предвидения в чл. 201, ал. 2 КТ квалифициращ признак (ищецът да е действал самонадеяно). Работникът или служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, предвиждал е абстрактната възможност да бъде причинено увреждането, но е смятал, че е способен да ги предотврати, като в случая в това се изразява неговата груба небрежност, самонадеяното му поведение, неговата нереална субективна представа за обективната действителност. В настоящия казус не е установено пострадалият работник да е действал изключително в интерес на работодателя. Счита, че въззивния съд следва да изложи свои мотиви по съществото на спора, в т.ч. и по направените от страните възражения и доводи, а не само препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Моли да бъде оставена без уважение въззивна жалба на П. И. К. против Решение № 108/13.05.2024г. по гр. дело гр.д. № 547/2023г. на PC - Оряхово, като неоснователна и да бъдат присъдени разноски на Община Хайредин по съразмерност за въззивното и за първоинстанционното производство, за което са представени доказателства за тяхното извършване с въззивна жалба депозирана от Община Хайредин. С отговора на въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания. В съдебно заседание страните са редовно призовани, но не се явяват, но техните пълномощници поддържат становищата изложени във въззивните жалби и отговорите по тях. Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт. При констатирана редовност на въззивната жалба съгл. чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт, настоящият съдебен състав взе предвид следното: Районен съд-Оряхово е сезиран и се е произнесъл по предявен от П. И. К., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес с.•••, обл.Враца, •••, против Община Хайредин, с ЕИК ••• със седалище •••, представлявана от Кмета Т. А., иск с правно основание чл. 200 КТ вр.чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответната Община Хайредин, да му заплати сумата 25 000, 00 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие претърпяна трудова злополука на 29.07.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на трудовата злополука – 29.07.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 272.00 лв. /хиляда двеста седемдесет и два лева/ обезщетение за претърпените му имуществени вреди в резултат на претърпяната трудова злополука реализирана на 29.07.2020год. представляваща разликата между трудовото възнаграждение на ищеца и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода на временна нетрудоспособност от 30.07.2020 г. до 01.01.2021 г., сумата от 1 566.00 лв. /хиляда петстотин шестдесет и шест лева и нула ст./ имуществени вреди, изразяващи се в платени от ищеца разноски за лечение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски. Въз основа на исковата молба е образувано гр.д. № 911/2023 год. по описа на Районен съд град Козлодуй, което е прекратено с Определение № 1156/5.09.2023г., поради отводи на всички съдии от РС-Козлодуй и делото изпратено на Председателя на Окръжен съд - Враца за определяне на друг равен по степен първоинстанционен съд за неговото разглеждане. С Определение № 494/09.10.2023г. по ВЧГРД № 442/20203г. по описа на ОС-Враца, въззивния съд постановил делото, образувано по искова молба на П. И. К., ЕГН •••••••••• - Кмет на кметство с. •••, обл. Враца, с която е предявен иск с правно основание чл.200 от КТ против Община Хайредин, представлявана от Т. А. - кмет, да се изпрати за разглеждане на Районен съд – Оряхово. В този съд делото е образувано под нов № 547/2023г. по описа на РС-Оряхово. В исковата молба се твърди, че ищеца и ответната Община са били в трудови правоотношения, възникнали след избора му за Кмет на Кметство с. ••• на местните избори проведени на 27.10.2019 г., в резултат на което бил сключен трудов договор на основание чл.83 от КТ с Община Хайредин. По време на изпълнение на служебните му задължения на 29.07.2020 г., в качеството му на Кмет на Кметство в с. •••, ищеца претърпял злополука, след направена забележка от негова страна на лицата М. М. М. и Р. Д. К., които нарушили обществения ред. Същият бил нападнат от тях със силни удари по тялото и съборен на земята, в резултат на което получил травматични увреждания - счупване долния край на лъчевата кост на дясната ръка с обширен изразен оток на меките тъкани и контузия на лицето с кръвонасядане на долния клепач на ляво око, ангажиращо и част от скулната област. С Разпореждане № 26/27.08.2020 г. на ТД на НОИ -гр.Враца злополуката е призната за трудова, като разпореждането е влязло в законна сила. Ищецът твърди, че за периода от 30.07.2020г. до 01.01.2021г. получавал обезщетение за временна нетрудоспособност, което е по-малко по размер от трудовото му възнаграждение за същия период, поради което претендира заплащане от работодателя на разликата в размер на 1277 лева. Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита обективирана в петитумната част на исковата молба. В срока по чл.131 ГПК ответната Община депозирала писмен отговор, чрез процесуалните си представители - адв. Гошо Петров П.-АК Враца и адв. Ц. С.-АК Враца, която оспорва предявените искове по основание и по размер, като неоснователни и недоказани. Оспорва изцяло твърдяната в исковата молба фактическа обстановка и съдържанието на приложеното към нея Разпореждане № 26/27.08.2020 г. на ТП на НОИ-Враца относно причините за станалата на 29.07.2020 г. трудова злополука с ищеца. Сочи се, че комисията извършила разследването към този момент, не е разполагала с допълнително установените по образуваното ДП № 688/2020 г. по описа на РП-Враца, ТО- Козлодуй и НОХД № 147/2022 г. по описа на РС- Козлодуй, както и че единствено поведението на пострадалия е довело до злополуката. Счита, че е налице хипотезата на умишлено увреждане от пострадалия по смисъла на чл.201 ал.1 КТ, при което работодателят не носи отговорност. Основна причина за настъпване на инцидента описан в и.м. е личното поведение на ищеца, което е в разрез не само с правилата на безопасност на труда, но и с нормалните и житейски правила, което следва да се преценява в контекста на чл.201, ал.2 КТ, като степента на съпричиняване от страна на пострадалия е в размер на 100%. Прави искане съдът да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани и да присъди на ответната Община Хайредин направените по деловодни разноски Към отговора са приложени и приети писмени доказателства. С Определение № 419/29.12.2023 г. постановено по реда на чл.140 от ГПК съдът по искане на ответната страна е конституирал на основание чл.219 от ГПК на страна на ответника лицата М. М. М., с ЕГН •••••••••• и Р. Д. Г., с ЕГН •••••••••• с адрес с. •••, общ. Хайредин, •••, в качеството им на трети лица-помагачи. В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е НОХД № 147/2021 г. по описа на РС Козлодуй, ведно с досъдебно производство № 688/2020г. на РП – Козлодуй. Допуснати са и приети заключенията на СППЕ, СМЕ и ССчЕ. След като обсъди доказателствата, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното: Безспорно е по делото, че ищеца и ответната Община Хайредин били в трудово правоотношения на основание чл.83 и сл. от КТ и сключено Споразумение № Д- 304/15.11.2019г. по чл.107 от КТ, след избора му за Кмет на Кметство с. ••• на местните избори проведени на 27.10.2019 г. Установено е по делото, че на 29.07.2020 г. в около 16.30 - 17.00 часа, ищецът намирайки се пред сградата на Кметство с. ••• в изпълнение на служебните си задължения като Кмет на с.•••, направил забележка на нарушители на обществения ред, вследствие на което внезапно бил нападнат от М. М. М. и Р. Д. К., които му нанесли удари по тялото и го съборили на земята. В резултат на нападението П. К. получил травматични увреждания - контузия на лицето с кръвонасядане на долния клепач на ляво око, ангажиращо и част от скулната област, контузия на десния горен крайник със счупване на лъчевата кост на типично място с разместване. За причинените травматични увреждания на ищеца на сочената дата срещу М. М. М. и Р. Д. К., било образувано НОХД № 147/2021г. по описа на Районен съд Козлодуй, което приключило със споразумение. Подсъдимите М. М. М. и Р. Д. К., се признали за виновни в това, че на 29.07.2020г. за времето от 16, 50 часа до 17, 00 часа в с. •••, обл. Враца, в парк в центъра на селото срещу сградата на Кметство ••• в съучастие като съизвършители, М. М. М. му нанесъл удар с юмрук в областта на лявата скула на ищеца, и в същото време Р. К. силно дръпнала назад лявата му ръка, като е последвало падане от собствен ръст на П. К.. Причинили му средна телесна повреда-счупване на дясна лъчева кост на типично място, за което увреждане е претърпял съответно оперативно ортопедично лечение и което му е причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник за срок повече от 1 месец – престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, като са им наложени съответни наказания. По делото е приложена Епикриза от 30.07.2020г. от която е видно, че ищецът бил приет за лечение във Клиника по ортопедия и травматология на ВМА - София, където му е проведено оперативно лечение на получената вследствие на злополуката фрактура на лъчевата кост на десния горен крайник, която била фиксирана с помощта на заключваща плака. На 04.08.2020 год. бил изписан от болницата, а в периода от 30.07.2020 г. до 01.01.2021 г. същия бил във временна нетрудоспособност, видно от болничния лист. П. И. К. заплатил във връзка с проведеното му лечение сумата от 1566.00 лева, видно от приложена фактура 1000071094/03.08.2020г издадена от ВМА – София и Искане - заявка за отпускане на специфични медицински изделия от КОТВМА за лечение. С Разпореждане № 26/27.08.2020 г. на ТД на НОИ -гр.Враца влязло в законна сила злополуката е призната за трудова по чл.55, ал.2 от КСО. Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства на двете страни по делото. Свидетелите Ц. Б. и Ц. К./ приятели и съседи на ищеца/ установяват, че ищеца докато бил кмет на с. •••, направил забележка на някакви хора, които му нанесли побой и го бутнали, вследствие на което паднал на земята и си счупил дясната ръката. След инцидента дълго време бил с гипс, след това с превръзка и посещавал болници. Споделял, че много го боли ръката. Не могъл да се обслужва сам, в ежедневието му помагали съпругата и децата му. Свидетелите на ответника К. Р. и Н. П. свидетелстват, че познават ищеца от дълги години, но не били в добри отношения по между си, предвид служебните им отношения, когато бил кмет на с. •••. Двамата заявяват, че в кР. на м.юли 2020г. между ищеца и момче и момиче от ромски произход възникнал конфликт, вследствие на което на ищеца му била счупена ръката. След инцидента ищецът бил в отпуск по болест. Св. П. заявява, че видял ищецът 2-3 месеца след инцидента, като ръката му била с бинт и лонгета, но не са разговаряли. През 2022г. двамата свидетели заявяват, че са виждали ищецът да работи, носел стълба, сменял крушки, косял трева с храсторез. Пред тези свидетели ищецът не е споделял за състоянието си след инцидента. Въззивният съд възприема изцяло показанията на тези свидетели като достоверни, логични и последователни, тъй като същите имат непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за които са разпитвани, и показанията им кореспондират с останалите събрани по делото доказателства - писмени и експертни заключения, като съобразява възможната заинтересованост на свидетелите К. Р. и Н. П., съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед влошените взаимоотношения с ищеца. По делото е прието без възражения заключението на съдебно-икономическа експертиза от която се установява, че размерът на разликата между трудовото възнаграждение на ищеца, което щял да получи за периода 30.07.2020 г., до 01.01.2021 г. и размера на полученото обезщетение за нетрудоспособност за времето, в което е бил в отпуск поради заболяване, е в размер на сумата от 1 675.09 лв. От заключението на приета съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на претърпяната трудова злополука на 29.07.2020 г., ищеца П. К. е получил следните травматични увреждания: счупване на дясна лъчева кост на типично място, което му причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник, за което е претърпял оперативно ортопедично лечение - РСОМ и медикаментозно лечение - антибиотична и антитромботична профилактика, като обичайният оздравителен период за подобно счупване е от порядъка та 2, 5-3 месеца, кръвонасядане на долния клепач на ляво око, което увреждане му е причинило болка и страдание, със срок на възстановяване 7-10 дни. В заключението си експерта-медик посочил, че не са налице медицински данни за настъпили усложнения от счупването, както и същото да е довело до трайни последици за здравето на ищеца. Интензитета на болките и страданията в началото е бил по-голям /непосредствено след счупването/, като впоследствие болките постепенно били намалели и спрели. Към датата на изготвяне на експертизата ищецът няма оплаквания от болка при движения /активни и пасивни/, като експерта сочи, че за в бъдеще същият ще търпи такива при определени условия /промяна на времето, физическо пренатоварване и др./. Вещото лице сочи, че установените и описани уврежданията на ищеца са в пряка причинна връзка с претърпяната злополука на процесната дата, като прогнозата за развитие е добра, по желание на ищеца, същия може да отстрани по оперативен път остеосинтетичния материал. От заключението на приетата съдебно психолого-психатрична експертиза на ищеца се установява, че вследствие на трудовата злополука от 29.07.2020г. ищецът е преживял „Остра стресова реакция“ в отговор на значими стресори - инвалидизирали го травматични наранявания, довели до временна промяна в живота му и накърнена репутация във връзка с публичността на случилото се. Тази реакция е довела до психотравматична криза от която ищецът постепенно е излязъл към 17.11.2020г., когато е отчетено от специалисти пълно възстановяване на засегнатия крайник. Вещите лица поясняват, че острата стресова реакция е краткотрайно, но със значителна тежест психично разстройство, а психотравматичната криза е дълбоко и неприятно изживяване на настъпила промяна в жизнения стереотип вследствие на значимо жизнено събитие. При освидетелстването на ищеца вещите лица установили, че върху протрахирането на стресовата реакция и протичането на психотравматичната криза реално водещият стресор при ищеца е получената травма - контузия на десния горен крайник със счупване на лъчевата кост на типично място (с разместване), наложило извършването на оперативна интервенция и фиксиране на фрактурираните фрагменти с метална плака и винтове, обширен изразен оток на меките тъкани на горния десен крайник, която травмата е довела до значима макар и временна промяна в жизнения му стереотип. Експертите установили, че имало и допълнителни стресори, които са оказали влияние върху протичането на психотравматичната криза, а именно - конфликти с бившия му работодател и насрещни претенции. При значимостта на водещия стресор от получената травма на 29.07.2020г. при която е съществувал с не малка степен на риск инвалидизация макар и временна, вещите лица не са установили ищецът да е симулирал, че преживява дълбоко и неприятно събитието, като нещо необичайно за ежедневието му. Експертите сочат, че при актуалната оценка на психичното състояние на ищецът, не се разпознават симптоми на свързано със стрес психично разстройство или друго, при което стресът може да се разглежда като отключващ фактор. Нагласи при личността в актуалната му социална позиция не го дезадаптират в широк план при взаимодействията с околните и неотсъпчивост при отстояване на права предвид призната трудова злополука и преценена от съответните специалисти като средна телесна повреда, не преминава границите на егоцентризма, присъщ за нормалната личност.При ищецът липсват данни за качествени нарушения на възприятия, мислене и паметови функции, които да водят до качествено трансформирано възприемане и представяне на реалността. Действително нарастващ егоцентризъм при конфликти с интересите му би довел до омаловажаване на собствения принос за възникване и развитие на проблемни ситуации с надценяване на вреди от отсрещна страна в конфликт. Но при всички конфликтуващи макар и в различна степен настъпват когнитивни нарушения и проявяват двойни стандарти в поведението, изводимо от емоционалната повлияност при засягане на интереси. Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като обективни и кореспондиращи на останалите, събрани по делото доказателства. При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд с решение № 108/13.05.2024 г. на Районен съд-Оряхово, постановено по гр.дело № 547/2023 г. осъдил Община Хайредин, с ЕИК ••• със седалище •••, представлявана от Кмета Т. А. да заплати на П. И. К., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес ••• сумата от 15000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие претърпяна трудова злополука на 29.07.2020 год. на основание чл.200, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на трудовата злополука – 29.07.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска за разликата над 15000, 00 лева до пълния предявен размер от 25000, 00 лева, като неоснователен и недоказан. Със същото решение осъдил Община Хайредин, с ЕИК ••• със седалище •••, представлявана от Кмета Т. А. да заплати П. И. К., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес ••• сумата от 2838.00 лева /две хиляди осемстотин тридесет и осем лева / на основание чл.200, ал.1 от КТ, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на претърпяна трудова злополука на 29.07.2020год. – от които: сумата 1 272, 00 лв. - представляваща разликата между трудовото възнаграждение на ищеца и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода на временна нетрудоспособност от 30.07.2020 г. до 01.01.2021 г., и сумата от 1 566.00 лв. - платени от ищеца разноски по лечение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на ИМ – 27.07.2023г., до окончателното изплащане на сумите. Присъдил разноски на страните по делото. Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата и намира, че решението й е постановено при правилно приложение на материални закон и доказателствата по делото. Предявеният иск е с правно основание чл.200, ал.1 КТ вр. чл.52 ЗЗД и с него се претендира от ищеца заплащане от работодателя му на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие трудова злополука настъпила на 29.07.2020 год. За да се ангажира отговорността на работодателя следва да се установи наличието на установените в чл. 200 от КТ общи предпоставки - вреда (увреждане здравето на работника), неблагоприятен резултат (настъпила неработоспособност при това през време и във връзка или по повод на извършваната работа) и причинна връзка между увреждането и резултата (резултатът трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не от други обстоятелства). За да е основателен иска следва кумулативно да са налице изброените предпоставки (Решение № 282 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 622/2009 г., III г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК). Безспорно е по делото, че към датата на настъпване на злополуката 29.07.2020год., страните се намирали в трудово правоотношение. В конкретният случай при анализ на събраните по делото доказателства и приложено Разпореждане № 7/06.04.2022г. на НОИ-ТП гр. Враца, се налага извода, че на 29.07.2020год. ищецът претърпял трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО изразяваща се в това, че при изпълнение на служебните си задължения като кмет на с.•••, направил забележка на нарушители на обществения ред, в следствие на което внезапно бил нападнат от М. М. М. и Р. Д. К., които му нанесли удари по тялото и го съборили на земята. Вследствие на нападението ищецът П. К. получил травматични увреждания - контузия на лицето с кръвонасядане на долния клепач на ляво око, ангажиращо и част от скулната област, контузия на десния горен крайник със счупване на лъчевата кост на типично място с разместване. Спазен е административният ред за установяване по надлежния ред на процесната трудова злополука настъпила на 29.07.2020год. с ищеца. С Разпореждане № 26/27.08.2020 г. на НОИ-ТП гр. Враца е призната за трудова по чл.55, ал.1 КСО. В константната съдебна практика на ВКС се приема, че влязлото в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл. 200 от КТ и е недопустимо да се преразглежда въпросът доколко уврежданията са в причинна връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение. /Виж Определение № 371/20.04.2018 г. по гр.д. № 276/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и Определение № 409/26.05.2020 г. по гр.д. № 1151/2020 г. на ВКС, ІV г.о./ По тези съображения въззивният съд приема, че в случая е доказано, че е налице настъпила трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО с ищеца П. К., като механизмът на същата е описан в Разпореждане № 26/27.08.2020 г. на НОИ-ТП гр. Враца. Налице е влязла в сила присъда по НОХД № 147/2021 г. по описа на РС Козлодуй, досъдебно производство № 688/2020г. на РП – Козлодуй, съдът е установил извършването на описаното деяние, неговата противоправност, както и вината на лицата М. М. М. и Р. Д. Г., като съгласно чл. 300 ГПК вр. чл. 383 НПК произнасянето на наказателния съд е задължително за настоящия състав на съда. Причинно-следствената връзка между злополуката и причинените на ищеца неимуществени вреди - претърпените болки и страдания, се установяват от събраните в първоинстанционното производство медицински документи и гласни доказателства. Установено е също, както от заключенията на експертите по СППЕ, така и от показанията на свидетелите Ц. Б. и Ц. К., че злополуката е причинила на ищеца болки, както към момента на травмата, така и в следващ период, и че се е отразила негативно върху психическото му състояние в продължение на няколко месеца. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя по реда на чл.200, ал.1 КТ за обезщетяване на причинени вследствие на настъпила трудова злополука неимуществени вреди, тъй като се установява кумулативното наличие на всички елементи на този институт: трудова злополука; вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания и причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е доказан в своето основание. В отговор на изложените във въззивните жалби оплаквания, настоящият съдебен състав намира следното: По въззивна жалба вх.№ 2175/03.06.2024г. на Община Хайредин. Настоящият съдебен състав намира, че не могат да бъдат възприети наведените във въззивната жалба на Община Хайредин и в писмената защита доводи, че следва да бъде изцяло освободена от отговорност, тъй като инцидентът е настъпил поради изключителна вина на ищеца. Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката – арг. чл. 200, ал. 2 КТ, предвиждащ, че работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането – чл. 201, ал. 1 КТ. Направеното от Община Хайредин възражение в жалбата, което се поддържа и в писмената защита за изключване отговорността му на основание чл. 201, ал. 1 КТ е голословно, недоказано и неоснователно. В случая липсват доказателства, въз основа на които може да бъде направен извод, че пострадалият П. К. е причинил умишлено увреждането, да е предвиждал последиците на действията си и да е целял именно тяхното настъпване, поради което не са налице законовите предпоставки за пълното освобождаване на работодателя от отговорност. Това възражение е неоснователно и поради влязло в сила Разпореждане № 26/27.08.2020 г. издадено от длъжностно лице в ТП на НОИ – гр. Враца, травматичното увреждането на К. е квалифицирано като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, което изключва умисъла в поведението на работника. По второто алтернативно възражение на жалбоподоталя Община Хайредин, за намаляване отговорността му за причинените вреди на основание чл. 201, ал. 2 от КТ поради съпричиняване от страна на ищеца при допусната от него груба небрежност, настоящият състав намира също за неоснователно. Понятието груба небрежност е дефинирано от съдебната практика като липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност (решение № 510/30.11.2011 г., постановено от ВКС по гр. д. № 1923/2011 г., ІV ГО и решение № 291/2012 г., постановено от ВКС по гр. д. № 951/2011 г. ІV ГО). Признаците за отличаване на грубата небрежност от общата такава, са посочени в решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., ІV ГО, решение № 291/11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., ІV ГО и решение № 62/2015 г., постановено от ВКС по гр. д. № 2798/2014 г., ІV ГО, решение № 94 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 2649/2018 г. на IV ГО на ВКС и др. Съгласно цитираната задължителната съдебна практика, грубата небрежност в гражданското право не може да бъде съотнесена към съзнаваната небрежност (самонадеяност) в наказателното право. Тя се дефинира като неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност в гражданското право не се отличава по форма, според субективното отношение на пострадалия към увреждането, а по степен – според грижата, която би положил и най- небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Поради това, не всяка небрежност на пострадалия при трудова злополука води до намаляване на отговорността на работодателя, а само грубата небрежност, т.е. тази, при която липсва елементарно старание и внимание и при която са пренебрегнати основни технологични правила и правила за безопасност. Съгласно горецитираната съдебна практика при грубата небрежност работникът съзнава, че може да настъпят вредоносни последици, предвиждал ги е, но е смятал да ги предотврати. В отговора на исковата молба и в хода на делото ответникът поддържа, че при определяне размера на обезщетението следва да бъде отчетен факта на съпричиняването на вредите от ищеца, като конкретизира, че причината за настъпване на инцидента с П. К. е неговото лично поведение, което било в разрез не само с правилата на безопасност на труда, но и с нормалните и житейски правила. Подобни действия, извършени от ищеца към момента на злополуката не са установени по делото. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не се установи, че при настъпване на процесната злополука ищецът е действал при условията на груба небрежност, т.е. не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалия по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. По делото не са събрани доказателства, от които може да се направи извод, че ищецът съзнавайки, че с отправяне на забележка към нарушителите на обществения ред, могат да настъпят вредоносни за него последици – счупване на дясна лъчева кост на горен крайник и кръвонасядане на долния клепач на ляво око, но самонадеяно да се е надявал да го предотврати, както и че това поведение на ищеца е в пряка в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Тази злополука е приета за трудова с Разпореждане № 26/27.08.2020 г. издадено от длъжностно лице в ТП на НОИ – гр. Враца. Между страните няма спор относно фактите по делото, както и относно наличието на претърпените от ищеца вреди, настъпили в резултат на противоправното деяние, съставляващо престъпление, за което е налице влязла в сила присъда по НОХД № 147/2021 г. по описа на РС Козлодуй, досъдебно производство № 688/2020г. на РП – Козлодуй, която – от своя страна, по силата на предписанието на чл.300 от ГПК - е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Не са спорни пред въззивния съд, а и е доказано естеството на претърпените неимуществени вреди и причинно-следствената им обусловеност от извършеното деяние. Поради изложеното и съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд въззивната жалба на Община Хайредин следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на РС –Оряхово потвърдено. По въззивна жалба вх.№ 2231/07.06.2024г. на ищеца П. И. К.. Първоинстанционният съд е удовлетворил ищцовата претенция частично до размер от 15 000 лв., като е отхвърлил иска за разликата до предявения му размер от 25 000 лв., приемайки, че уваженият от него размер удовлетворява по справедливост претърпените от ищеца болки и страдания. Решението е обжалвано от П. К. в отхвърлителната му част, като повдигнатият пред въззивния съд спорен въпрос касае единствено характера и интензитета на причинените на ищеца вреди и размера на обезщетението, което по справедливост да ги репарира. Неоснователно е възражението на К. в жалбата и поддържано в писмената му защита, че първоинстанционния съд не бил взел предвид обстоятелството, че му предстои втора операция за премахване на импланта, който носел риск за здравето и живота му, както и възможността това чуждо тяло да остане в ръката му, което щял да усеща до кР. на живота си. При последваща интервенция, ръката му ще е обездвижена и той отново ще бъде зависим от близките си за ежедневни нужди, ще бъде ограничен в социалните контакти и възможност за работа за нови 6 месеца. Съдът не може да присъди обезщетение за евентуален бъдещ иск, предявен от ищеца, тъй като обстоятелството дали ще претърпи последваща операция на ръката или не, е в зависимост от неговото желание, както отрази в заключението си експерта-медик. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Решение № 136/01.03.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 414/2010 г., III г. о., ГК; Решение № 85/29.04.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 7182/2013 г., ІІІ г.о., ГК, Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.и др.) Окръжният съд споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, че ищецът П. К. е претърпял телесни увреждания в резултат на злополука станала по време и при изпълнение на служебните му задължения като Кмет на с. •••, като при направена от него забележка на нарушители на обществения ред, същият бил нападнат със удари и съборен на земята, вследствие на което му била причинена временна неработоспособност - счупване на дясна лъчева кост на типично място, което му е причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник и кръвонасядане на долния клепач на ляво око. Тези наранявания са предизвикали промяна в нормалния начин на живот на пострадалия, като освен разстройството на здравето, болките, страданията и неразположенията са довели до ограничение на движенията му, което е осуетило извършването на нормалните ежедневни дейности за период от около 2-3 месеца и са в пряка причинна връзка с претърпяната злополука на процесната дата. Пострадалият П. К. постъпил на стационарно лечение в клиника по ортопедия и травматология на ВМА София в периода от 30.07.2020г. до 04.08.2020г., където му е извършена оперативна интервенция на лъчевата кост на десния горен крайник, която е фиксирана с помощта на заключваща плака, видно от приложената Епикриза и фактура 1000071094/03.08.2020г. изд. от ВМА – София. Същият за периода 30.07.2020 г. до 01.01.2021 г. бил във временна нетрудоспособност в следствие на претърпяната трудова злополука, видно от приложените болнични листове. От показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели се установява, че ищеца претърпял трудова злополука при изпълнение на служебните си задължения, като Кмет на населено място. Бил със счупена дясна ръка, бил на стационарно лечение в болница и в отпуск по болест за 2-3 месеца. От друга страна обаче съдът отчита и обстоятелството, че според заключението на СМЕ към настоящия момент ищецът няма оплаквания от болка при движения /активни и пасивни/, а експертите от СППЕ сочат, че при ищеца липсват данни за качествени нарушения на възприятия, мислене и паметови функции, които да водят до качествено трансформирано възприемане и представяне на реалността. Първоинстанционният съд при определяне на обезщетението е отчел характера и степента на полученото увреждане, интензивността и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, ограничаване възможността за движение на ръката, като следва да се отчетат счупване на дясна лъчева кост на горен десен крайник, което му е причинило трайно затруднение на движенията за по – дълъг срок от 5 месеца, кръвонасядане на долния клепач на ляво око, което му е причинило болка и страдание за около 7-10дни; оперативни интервенции, болничен престой и домашно лечение; ищеца следвало да търпи неудобствата да бъде подпомаган в ежедневието си от свои близки, претърпяната остра стресова реакция с протичане на остра психотравматична криза; претъпените шок и негативни емоционални преживявания, свързани както с механизма на настъпване на травмата и шока от случилото се, така и с последвалия възстановителен период предвид неговата напреднала 60 годишна възраст, ограничение в социалните контакти и отраженията му върху начина му на живот. Физическите наранявания не са довели до допълнително влошаване здравословното състояние на ищеца, осакатявания, загрозявания, нарушаване функциите на ръката и др., тъй като към настоящият момент ищеца е напълно възстановен. Същите обаче са причина за психологически травми у К. за появата на психично разстройство „Остра стресова реакция“, довела до временна промяна в живота му и накърнена репутация във връзка с публичността на случилото се, което е в причинно- следствена връзка с инцидента реализиран на 29.07.2020 год. При определяне на тази сума настоящата инстанция взе предвид и напредналата възраст на ищеца/60 годишен мъж/, официалните данни за стандарта на живот в страната и покупателните възможности на гражданите към датата на деликта, а още и разрешението по аналогични случаи, намира, че претърпените от ищеца неимуществени вреди и отчитайки техния характер, обем и интензитет, продължителността на болките и страданията и цялостното им отражение върху личността на пострадалия, в пари се равняват на 15000, 00 лв. определени по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД, в който размер са определени и от първоинстанционния съд. По-нисък размер на обезщетението не би могъл да постигне като крайна цел реална репарация на причинената вреда. От друга страна по-висок размер на обезщетението в случая би довел до нарушаване на принципа на неоснователното обогатяване, като се има предвид липсата на трайни травматични увреждания у ищеца, които да доведат до влошаване на здравословното му състояние, предвид и факта, че към настоящият момент той няма оплаквания от болка при движения. Претендираният размер на обезщетението от ищеца в размер на 25 000, 00 лв. далеч надхвърля разумния и справедлив размер на обезщетението за подобен род деяние, при установените факти. По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е основателна, тъй като съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи законна лихва от деня на увреждането. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни по своя характер, а не мораторни. Те се дължат от деня на събитието-29.07.2020г. до окончателното изплащане. С оглед гореизложеното въззивната жалба на въззивника П. К. се явява неоснователна. Като такава следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната част. Предвид всичко изложеното до тук въззивния съд приема, че и двете въззивни жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното съдебно Решение № 139/17.09.2023 г. по гр.дело № 715/2022 г. Районен съд Оряхово в обжалваните части да бъде потвърдено, като правилно, законосъобразно и обосновано. РАЗНОСКИ: И двете страни претендират разноски пред първата и въззивната инстанция. С оглед неоснователността на двете въззивни жалби, разноските следва да бъдат изчислени съразмерно с изхода на делото пред въззивната инстанция. В случая обжалваемия интерес за двете страни във въззивното производство е различен-за ищеца -10000, 00 лв., за която сума е бил отхвърлен предявеният иск с цена 25000, 00 лв. и за ответника-15000, 00 лв., за която сума искът е бил уважен. Съгласно чл.78, ал.1 и ал. 3 от ГПК съдът разпределя сторените съдебни разноски за защита срещу въззивната жалба на насрещната страна. Това правило се прилага във всяка една съдебна инстанция по делото, вкл. за въззивната и за касационната и в случаите, когато и двете страни са подали въззивни жалби срещу неизгодната/цялата или част от нея/ част от първоинстанционното решение. Когато последното бъде потвърдено изцяло в обжалваните части, т. е. неоснователни са и двете въззивни жалби на насрещните страни, искът остава уважен/отхвърлен в същата част, поради което всяка от насрещните страни има право на разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част от иска, при положение, че това възнаграждение е уговорено общо по размер за въззивната инстанция или се дължи в хипотезата на чл.38 ЗАДв. (безплатно процесуално представителство). В случай, че въззивния съд потвърди първоинстанционото решение/респ. изцяло не уважи и двете въззивни жалби/ съгласно гореизложеното, той следва според уговореното в договора да присъди в полза на страната само разноските за оказаната й адвокатска защита срещу въззивната жалба на насрещната страна, но не и разноските за оказаната адвокатска защита по подадената от нейно име въззивна жалба. В този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в Определение № 387/14.08.2019 г. на ВКС по ч. търг, д 1669/2019 г. на I т. о., ТК; Определение № 480/12.11.2019 г. на ВКС по гр. д 122/2019 г. на VI г. о., ГК; Определение № 579 от 26.06.2020 г. на ВКС по гр. д 1342/2020 г., III г. о., ГК; Определение № 60 от 27.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д 20/2021 г., II т. о., ТК и др./ Следователно в настоящето въззивно производство при неоснователност и на двете въззивни жалби на насрещните страни и въведен от тях обжалваем интерес в размер на 25000, 00 лв., каквато е и цената на иска, ищецът има право на разноски за защитата си по неоснователността на въззивната жалба на ответника пропорционално на уважената част от иска му/15000, 00 лв./ или 900, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответника във въззивното производство има право на разноски за защитата си по неоснователността на въззивната жалба на ищеца пропорционално на отхвърлената част от иска му/10 000, 00 лв./ или 1451, 50 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса. На третите лица помагачи не им се дължат разноски, а и такива пред настоящата съдебна инстанция не са направени от тях. Воден от гореизложеното, Врачанският окръжен съд