Решение № 1119 от 27.5.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 127/2026 г.

Производството е по реда на чл. 46, ал. 1 във вр. с чл. 42з, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗЧРБ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Депозирана е жалба от Ю. А., гражданин на [държава], роден на [дата]., действащ чрез пълномощник, против Заповед № 292з-483/27.02.2026 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“ за срок от 5 години. Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. В тази връзка сочи, че производството във връзка с наложената ПАМ по чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ със Заповед № 292з-482/27.02.2026 г. на директора на ОДМВР - Кърджали, не е приключило с влязло в сила съдебно решение, като заповедта, с която била наложена принудителна административна мярка „Експулсиране“ в [държава] е обжалвана пред Административен съд - Кърджали, като е подадена жалба през ЕПЕП номер документ 20260313095606 от 13.03.2026 г. Излага съображения, че административният орган не е съобразил релевантната за случая материалноправна разпоредба на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, съгласно която при прилагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Органът не бил взел предвид факта на пребиваване на жалбоподателя в страната, нито е изследвал семейното му положение. Неговите деца били български гражданини, който към момента на издаване на процесната заповед продължават да живеят в страната. Несъбирането на доказателства за тези релевантни за законосъобразността на мярката факти и тяхното необсъждане от органа прави оспорения акт материално незаконосъобразен, тъй като нормата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ се явявала националната разпоредба, която пряко регламентирала гарантираното от чл. 8, § 1 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) право на неприкосновеността на личния и семейния живот. Допустимата, с оглед на § 2 на чл. 8 от ЕКПЧ, намеса на държавата в упражняването на това право, следвало да бъде надлежно доказана, а в случая, дори от малкото доказателствата по делото било видно, че правото на личен и семеен живот на чуждия гражданин би било накърнено, без да е доказано наличието на предпоставките, при които това е допустимо. Релевира доводи, че в оспорената заповед не била описана фактическата обстановка, предвид кои обстоятелства е приложена принудителна административна мярка, както и липсвали посочени доказателствата, въз основа на които са установени фактите, като бланкетно са били цитирани и правните норми, послужили като основание за постановяване на административния акт. Твърди, че процесната заповед не съдържала изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, както и че били допуснати груби и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване на правото на защита. Не били изпълнени и изискванията на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, като при налагане на ПАМ административният орган не е извършил анализ на обстоятелствата, предвидени в цитираната разпоредба. Налице и било и допуснато нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК, както и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилното приложение на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 292з-483/27.02.2026 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“ за срок от 5 години. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Ответникът – Директор на ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован не се явява. Представлява се от юрисконсулт М. П., която оспорва жалбата по основание. Въвежда доводи, че съгласно чл. 42, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) с налагането на ПАМ „Експулсиране“ се отнемало и правото на пребиваване на чужденеца в Република България, и се налагала забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз. В този случай административният орган действал при условията на обвързана компетентност. Не било необходимо да се изчаква в случая, както се твърдяло в жалбата, влизането в сила на заповедта за експулсиране, която също била обжалвана пред Административен съд – Кърджали, тъй като в самата заповед било допуснато нейното предварително изпълнение. Наличието на допуснато по силата на закона предварително изпълнение се явявало указание за обществената значимост на защитените обществени отношения, свързани с режима на пребиваване на граждани на трети страни в Република България, респективно със съображения за "опасност за обществената сигурност". Излага съображения за неоснователност на въведеното твърдение в жалбата за липса на мотиви в оспорения акт. В тази връзка сочи, че съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗЧРБ, в заповедите по ал. 2, каквато представлявала и процесната, не се посочвали фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка. Заповедта била надлежно мотивирана, като мотивите били изложени отделно в изготвеното от началника на група "Миграция" в ОД на МВР-Кърджали предложение, което се цитирало с регистрационен номер в самата заповед. В случая мотивите на предложението до директора на ОД на МВР-Кърджали, се явявали мотиви и на самия обжалван административен акт. Счита за неоснователен и доводът за незаконосъобразност на заповедта, обоснован с обстоятелството, че жалбоподателят бил [семейно положение] за български гражданин и имал деца, които живеели на територията на Република България. Същото било ирелевантно в конкретния случай, ••••• ••••• •••••. Касаело се за четири ПАМ, които са били наложени във връзка с този случай. ••••• ••••• •••••. В този смисъл било абсурдно да се твърди, че наложената мярка ще пречи на семейния му живот. Пречката била именно собственото му неправомерно поведение. Намесата в правото на личен живот на чуждия гражданин била съразмерна, в съответствие със закона и пропорционална на преследваната цел - да не се допусне присъствие в страната на чужденец, за когото имало данни, че застрашава сигурността на българската държава и най-вече на нейните граждани. В изготвеното от началника на група "Миграция" в ОД на МВР-Кърджали предложение били изложени подробни съображения защо се налагат тези ПАМ. Налични били множество проверки, ••••• ••••• •••••. Приобщена била и информация от ••• власти •••. Деянията на жалбоподателя показвали явното незачитане на установения в Република България правов ред, поради което обосновано можело да се приеме, че неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за обществения ред. Моли съда да приеме, че атакуваният административен акт е законосъобразен, издаден при липса на допуснати процесуални нарушения, съобразен с целта на закона, при което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали и релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В подкрепа на доводи си представя писмени бележки. Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбоподателят е роден на [дата]. в [държава], гражданин на [държава], притежаващ документ за самоличност/паспорт/ [номер], издаден в [държава] /л. 47 от делото/; Ю. А. е продължително пребиваващ в Република България чужденец – Разрешение за пребиваване № [номер] от 10.02.2026 г./л. 43/. Разрешението е предоставено на основание чл. 25, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ/Справка за чужденец – АИС „ЕРЧ“ - л. 42/. С Предложение № 292р-5786/27.02.2026 г./л. 17 – л. 22/, изготвено от началник на група „Миграция“ – Кърджали, е предложено на директора на ОДМВР – Кърджали да се наложи принудителна административна мярка – отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България, на Ю. А., гражданин на [държава], постоянно пребиваващ в РБ чужденец, на основание чл. 25, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ/. Изложени са следните съображения: Ha 26.02.2026 г., във връзка с жалба № [номер]/[дата] от И. Ж. В. с [ЕГН], ••••• ••••• •••••, от служители на РУ-Кърджали е бил задържан U. A. / Ю. А., гражданин на [държава], роден на [дата]. в [държава], [ЛНЧ]. От Районен съд - Кърджали били наложени мерки ••••• ••••• •••••. Ю. А. системно нарушавал наложените му с горепосочените заповеди мерки ••••• ••••• •••••. Преписката е изпратена на РП - Кърджали; На 09.02.2026 г. със заповед рег.№ 194733-41/09.02.2026 г. по описа на РУ-Кърджали, Ю. А. бил задържан за срок до 24 часа, за престъпление по чл.296, ал.1 от НК - неизпълнение на съдебно решение. По случая бил образувана преписка рег.№ [номер]/[дата]. Преписката е изпратена на РП - Кърджали; На 16.02.2026 г. в РУ-Кърджали била образувана преписка с рег.№ [номер]/[дата], за извършено престъпление по чл.296, ал.1 от НК срещу Ю. А., затова, че не е изпълнил заповеди рег.№ 31/12.12.2025 г. и per. № 1/05.01.2026 г. на Районен съд - Кърджали, •••; На 26.02.2026 г. със заповед рег.№ 194733-69/26.02.2026 г. по описа на РУ-Кърджали, Ю. А. бил задържан за срок до 24 часа, за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК - неизпълнение на съдебно решение. ••••• ••••• ••••• •••••. За Ю. А. били налични и регистрации за нарушение на обществения ред, извършени хулигански прояви и криминални престъпления, както следва: Ha 16.02.2026 г. в РУ-Кърджали била образувана преписка с рег.№ [номер]/[дата] срещу жалбоподателя, ••••• ••••• •••••. Преписката е изпратена на РП - Кърджали; На 23.02.2026 г. в РУ-Кърджали била образувана преписка с рег.№ [номер]/[дата], за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК, ••••• ••••• •••••; На 21.02.2026 г. в РУ-Кърджали била образувана преписка с рег.№ [номер]/[дата], за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК срещу Ю. А., ••••• ••••• •••••. На 21.12.2021 г. жалбоподателят бил обявен за общодържавно издирване, в качеството на свидетел по ДСП № [номер]/[дата]. ••••• ••••• •••••. Предвид подадените на 18.02.2026 г. информация за наложени мерки •••, Ю. А. бил поканен в група „Миграция“, където на 19.02.2026 г. бил предупреден, •••• ••••• и е запознат, че срещу него ще стартира процедура по налагане на ПАМ – „Отнемане правото на продължително пребиваване в Република България“. Изготвеното съобщение УРИ 292UU0- 3005/20.02.2026 г., за образувано административно производство по налагане на ПАМ „Отнемане правото на продължително пребиваване в Република България” на чужденец, на основание чл.40, ал.1, т. 2 от ЗЧРБ, не е било връчено на Ю. А., тъй като същият не е бил открит на заявеният от него адрес на пребиваване: [населено място], [улица], [адрес]; Ha 27.02.2026 г. от служители на група „Миграция“ при ОДМВР Кърджали, било проведено интервю с Ю. А. - интервю УРИ 292р-5785/27.02.2026 г. по описа на ОДМВР Кърджали, в което същият заявил, че не живее заедно със семейството си, •••• ••••• ••••• •••••. В Република България нямал други близки и роднини, освен съпругата и децата си, както и нямал недвижимо имущество в страната. Нямал забрана за пребиваване в [държава] и нямал проблеми да посещава страната. Почти всичките му близки и роднини живеели в [държава]. Бил осъждан в [държава] •••• ••••• •••••. Последното се потвърждавало от приложеното към административното му досие съдебно решение №[номер] на [съд], [държава]: В предложението е отразено, че жалбоподателят е собственик на [фирми] и управител на една, регистрирани в Република България, ••••• •••••. Въведени са доводи, че Ю. А. системно и съзнателно нарушава обществения ред в страната и поведението му до момента на територията на Република България, представлява сериозна заплаха за обществения ред в Република България. Системното и грубо нарушаване на обществения ред се явявало основание за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) - “Експулсиране” на чужденец, на основание чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, съгласно който - „Експулсиране на чужденец се налага, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред“. Отчитайки обстоятелствата по чл. 42, ал. 4 от ЗЧРБ, а именно продължителността на пребиваване на чужденеца в Република България, възрастта, здравословното състояние, семейното положение, социалната интеграция, съществуващи връзки в страната или липсата на връзки с държавата по произход, е прието, че не са налице особени причини, обосноваващи възможност да не се приложат разпоредбите на чл.42, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. В заключение е посочено, че ••• гражданин представлява сериозна заплаха за обществения ред и с оглед обстоятелствата по чл. 42, ал. 4 от ЗЧРБ, на основание чл. 39а, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1, от Закона за чужденците в Република България, е отправено предложение на Ю. А. да бъдат наложени: 1. Принудителна административна мярка „Експулсиране“ в [държава] на Ю. А. и 2. Принудителна административна мярка „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз“. Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 292з-482/27.02.2026 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали/л. 14/, е наложена принудителна административна мярка „Експулсиране“ в [държава] на U. A. / Ю. А., гражданин на [държава], роден на [дата]. в [държава], [ЛНЧ], продължително пребиваващ чужденец в Република България на основание чл.24, ал.1, т.7 от ЗЧРБ, паспорт [номер] - валиден до 07.02.2032 г.; Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 292з-483/27.02.2026 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали/л.10/, е наложена ПАМ „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“ за срок от 5 години, на U. A. / Ю. А., гражданин на [държава], роден на [дата]. в [държава], [ЛНЧ], продължително пребиваващ чужденец в Република България на основание чл.24, ал.1, т.7 от ЗЧРБ, паспорт [номер] - валиден до 07.02.2032 г. Заповедта е връчена лично на чужденеца на 27.02.2026 г./л. 11/. В тази връзка съдът намира, че отразената саморъчно дата 22.02. е грешно изписана, тъй като очевидно, че заповедта е изготвена на 27.02.2026 г., която дата е визирана в титулната й част и същата дата е отбелязана под имената на извършилото превода лице. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима. Безспорно е по делото, че на Ю. А. е било предоставено право на постоянно превиващ в РБ чужденец, на основание чл. 25, ал. 1, т. 7от ЗЧРБ. След извършване на проверката по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК относно преценката за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна, респ. оспорената заповед е законосъобразна, издадена при отсъствие на отменително основание по смисъла на чл. 146 от АПК, по следните съображения: Оспорената заповед е издадена от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ писмена форма, съдържаща формално фактически и правни основания за постановяването й. Не са налице и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Релевираните в жалбата доводи, че са допуснати нарушения на чл. 59 и чл. 35 от АПК, както и такива, свързани с неспазване на изискванията на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, настоящият състав намира за неоснователни. Видно от проведеното интервю на 27.02.2026 г., материализирано в Интервю с УРИ № 292р-5785/л. 23 – л. 25/, Ю. А. е бил надлежно уведомен за започване на производство по налагане на принудителна административна мярка по ЗЧРБ, разяснено му е защо се провежда интервюто, като му е дадена и възможност да представи доказателства, касаещи обстоятелствата, поради които същия не е пребивавал на територията на Република България. Следва да се посочи, че при провеждане на интервюто жалбоподателят е предоставил конкретни данни относно това от колко члена се състои семейството му, къде живеят съпругата и децата му и поради каква причина той живее отделно от тях – ••••. В конкретния случай не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Налице са предприети действия от страна на административния орган за надлежно уведомяване на Ю. за започване на производство по налагане на принудителна административна мярка по ЗЧРБ, като на лицето е било съобщено за това при проведеното интервю на 27.02.2026 г. С други думи, настоящия състав намира за безспорно, че от страна на административния орган са предприети действия за надлежно уведомяване на жалбоподателя за започване на производство по налагане на принудителна административна мярка по ЗЧРБ. В оспорената заповед са посочени като правни основания за налагането й чл. 42з, ал. 1, т. 2 и ал. 3 във вр. чл. 42, ал. 2 от ЗЧРБ. Съгласно нормата на чл. 42з, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, се налага, когато не е предоставен срок за доброволно напускане при условията на чл. 39б, ал. 4. Алинея трета на посочената разпоредба предвижда, че че забраната за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз е за срок до 5 години. Забраната за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз може да е за срок, по-дълъг от 5 години, когато лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност. Съгласно императивната разпоредба на чл. 42, ал. 2 от ЗЧРБ, с налагането на принудителната административна мярка по ал. 1 се отнема и правото на пребиваване на чужденеца в Република България и се налага забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз. Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, с оглед на което при наличие на хипотезата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ е задължен да наложи процесната принудителната мярка. В конкретния случай на Ю. А. е наложена ПАМ „Експулсиране“ със Заповед № 292з-482/27.02.2026 г., по отношение на която е допуснато предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 от АПК. Процесната Заповед № 292з-483/27.02.2026 г. е мотивирана с фактически и правни основания за нейното издаване, съдържащи се в предложение с УРИ 292-5786/27.02.2026 г. на началник група „Миграция“ към ОДМВР - Кърджали, предвид извършеното с нея изрично препращане към този документ, както и с факта на издаване на горепосочената заповед, с която е наложена ПАМ по чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Предвид това и съобразявайки Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, според което мотивите за издаването на административния акт могат да се съдържат в друг подготвителен документ, който предхожда или съвпада по време с издаването на административния акт, какъвто се явява настоящия случай, съдът намира, че заповедта съдържа изискуемите мотиви, респ. не е налице нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК. На следващо място административният акт е съобразен и с принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, при налагане на мярка от вида на процесната, компетентните органи следва да отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Намесата в правото на личен живот на чуждия гражданин е в съответствие със закона и е пропорционална на преследваната цел – да не се допусне присъствие в страната на чужденец, който се явява заплаха за обществения ред. Следва да се посочи, че срокът е определен предвид установената фактическа обстановка и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за срок от 5 години е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 42з, ал. 3 от ЗЧРБ и е в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. От приетата като доказателство по делото административна преписка се установява по категоричен начин, че Ю. А. системно и целенасочено извършва действия, с които демонстрира незачитането на законовия ред в Република България. Срещу жалбоподателя има извършени регистрации и заведени преписка по разследване на престъпления по чл. 296, ал. 1 от НК, чл. 216, ал. 1 от НК и чл. 325, ал. 1 от НК. ••••• ••••• ••••• •••••. Във връзка с горното настоящият състав намира за неоснователни доводите в жалбата, че процесната заповед засягала правото на Ю. А. на личен и семеен живот, тъй като имал сключен граждански брак с българска гражданка и децата му били български граждани. Съгласно чл. 8, § 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, в каквато изключваща хипотеза попада и настоящият случай. ••••• ••••• •••••. Независимо от наложените ограничителни мерки Ю. А. системно и упорито демонстрира неспазване на националното законодателство, ••••• ••••• •••••. Поради това наложената мярка е пропорционална на заплахата, създадена от поведението на чуждия гражданин и с нея не се засяга в недопустима степен правото му на личен и семеен живот, гарантирано от Конвенцията. ••••• •••••. Определеният срок на ПАМ е в рамките на законоустановения съгласно чл. 42з, ал. 3 ЗЧРБ и съответства на установените по делото факти. Наложеният максимален срок на ПАМ не е необоснован и няма нарушение на принципите на пропорционалност и ефективност. Според настоящия състав, в конкретния случай е налице описаното в заповедта правни основания за налагане на принудителна административна мярка „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“ за срок от 5 години. В този смисъл административният орган е извършил изискуемата преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, като е съобразил изложените от жалбоподателя обяснения в хода на проведеното интервю и представените доказателства. В заключение настоящият състав счита, че преди налагането на принудителната административна мярка с оспорената заповед, административният орган е изследвал кумулативно въведените в чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ предпоставки, а именно: продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/ или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № 292з-483/27.02.2026 г., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с която на основание чл. 42з, ал. 1, т. 2 и ал. 3 във вр. чл. 42, ал. 2 от ЗЧРБ, е наложена ПАМ „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“ за срок от 5 години, на U. A. / Ю. А., гражданин на [държава], роден на [дата]. в [държава], [ЛНЧ], продължително пребиваващ чужденец в Република България на основание чл.24, ал.1, т.7 от ЗЧРБ, паспорт [номер] - валиден до 07.02.2032 г., се явява законосъобразна, респ. постановена при спазване на административнопроизводствените правила, в определената от закона форма и от материално и териториално компетентен орган, в съответствие с приложимите материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което депозираната против нея жалба се явява неоснователна. При този изход на делото, предвид надлежно въведеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 52 евро. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът