Решение № 294 от 23.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4936/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК. С Решение № 427/10.01.2022 г., постановено по гр.д. № 27167/2022 г. по описа на СРС, 163-и състав, са отхвърлени предявените от Д. П. Г. срещу 141 ОУ „Н.Б.“ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.245 КТ 1/ за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № РД-11-129/ 25.3.2022г. на директора на училището-ответник 141 ОУ „Н.Б.“, с която ТПО е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 и т.6 КТ, 2/ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Учител ЦДО” при ответника, както и 3/ за заплащане на обезщетение за оставане без работа след прекратяването на ТПО в размер на 7938 лева за периода от 28.3.2022г. до 28.9.2022г., ведно със законната лихва за забава считано от подаване на ИМ в съда – 25.5.2022г. до окончателно заплащане на задължението. С решението ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 50 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата Д. П. Г., в която са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение. Твърди постановеният акт да е необоснован, доколкото съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства. Въззивникът моли да бъде отменен обжалвания акт, като вместо него да бъде постановен друг, с който да бъде признато за незаконно уволнението и да бъде отменена издадената от Директора на ответното 141 ОУ „Н.Б.“, Заповед № РД-11-129/25.03.2022 г.; да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност, както и да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за оставането без работа за периода 28.03.2022 г. – 28.09.2022 г. за сума в размер на 7938 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски. Ответникът по жалбата 141 ОУ „Н.Б.“ оспорва основателността й по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено, както и да се присъдят сторените в производството разноски. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваните съдебни актове и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. П. Г. с искова молба, с която срещу 141 ОУ „Н.Б.“ са били предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № РД- 11-129/25.3.2022г. на директора на училището-ответник, на основание чл. чл.328, ал.1, т.5 и т.6 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Учител ЦДО” и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 7938 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 28.3.2022 г. до 28.9.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че уволнението е незаконно поради това, че процесната заповед не е мотивирана, тъй като в нея не се посочвали какви са липсващите качества на ищцата и как това се е отразило на качеството изпълнение на трудовите ѝ функции, че ищецът изначално не е отговарял на изискванията за образование и нямало данни впоследствие изискванията за образование и квалификация да са били изменени, поради което липсвал новонастъпил юридически факт като основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т.6 КТ. Поддържа се да е изпълнявала точно трудовите си задължения, а работодателят да е бил наясно с притежаваните от Г. образование и квалификация още при назначаването й, като първоначално трудовият договор е бил сключен с клауза за изпитване, превърнал се в безсрочен, да притежава необходимите професионални и делови качества за заеманата преди уволнението длъжност – „учител ЦДО“. Безспорно е по делото, а и това е видно от представения по делото трудов договор № 21/17.11.2020 г. и допълнително споразумение № 10 към ТД № 21/17.11.2020 г., че между страните е възникнало трудово правоотношение със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя, което се е трансформирало в безсрочно такова, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „учител ЦДО“, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен работен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение е било в размер на 1323 лв. Процесното трудово правоотношение е било прекратено със Заповед № РД-11- 129/25.3.2022 г. на директора на училището на основание чл.328, ал.1, т.5 и т.6 КТ, поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата и не притежава изискуемото според длъжностната характеристика вид и равнище на образование и професионална квалификация за изпълняваната работа, считано от 28.03.2022 г., връчена при отказ в присъствието на двама свидетели. Със заповедта е било наредено изплащането на ищеца на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск – 8 дни за 2021 г. и 14 дни за 2022 г., както и да бъде удържана сума, изплатена за ползването на работно облекло, съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба № 14. Видно от приложения ТД трудовият стаж на ищцата по специалността при постъпване на работа при ответника е 4 г. 9 м. и 24 дни. Като безспорно между страните в производството е отделено обстоятелството, че още при сключване на ТД ищцата не е притежавала висша образователна степен за учител, както и че преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е било наложено друго дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение“. Представена е длъжностна характеристика за длъжността „учител ГЦДОУД – начален етап на основното образование“ – учител – начален етап на основното образование, код по НКПД 234150002, утвърдена от работодателя на 17.11.2020 г. и връчена на ищеца на 23.11.2020 г., за която ответникът твърди да е приложима и за длъжността, изпълнявана от ищцата „учител ЦДО“. От същата е видно, че изискванията за заемането на посочената длъжност са: висше образование и професионална квалификация „учител“, съгласно Приложение № 2 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Приета по делото е диплома серия И № 000596 от 19.09.1982 г., издадена от Института за музикални и хореографски кадри (ИМХК) към Комитета за култура и приложение към нея, от които се установява, че Д. П. Г. е завършила ИМХК-София със специалност „акордеон“, като се признава полувисше образование и квалификация „преподавател в ДМШ – ръководител на самодеен музикален състав“. Видно от приложението към дипломата на завършилите „Музикален отдел“ със специалност „акордеон“ получават полувисше образование и квалификация преподавател по „акордеон“, солфеж и елементарна теория на музиката в ДМШ, ръководител на самодейни музикални състави и методист по музикална самодейност, нередовен учител по пеене и музика в ЕСПУ. Представени по делото са изготвени от ищцата Д. Г. планове за самоподготовка по БЕЛ и математика, както и за работа в ЦДО за периода от 14-17.03.2022 г. Приети като доказателства пред първата инстанция са Констативен протокол № 21/28.02.2022 г.; № 22/01.03.2022 г., покана за даване на писмени обяснения от 28.02.2022 г. във връзка с извършена същия ден проверка от директора на училището, заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ от 01.03.2022 г.; докладна записка от 11.03.2022 г. от старши начален учител Г. Г. във връзка с констатирана липса на подготовка на уроците от занималнята, водена от ищцата в периода 28.02-11.03.2023 г. Със Заповед №РД-10-127/22.3.2022 г. на Д. Г. е възложено да се явява на работа всеки ден от 9, 30 часа, за да взема домашните от всеки класен ръководител и да изготвя план на часовете за самоподготовка с цел повишаване качеството на образованието. Същата не се установява да е връчена на ищцата. Със Заявление от 23.3.2022 г. Г. е уведомила директора на училището, че самоподготовката за работния ден ще осъществява в предпочитана от нея среда – извън сградата на 141 ОУ, на основание чл. 37 КТД за системата на предучилищното образование, което директорът на училището не е приел. От представени по делото заповеди Заповед №РД-10-112/18.2.2022г. и №РД-10-97А се установява, че на ищцата Д. Г. е възлагано да замества колегата М. П., класен на 2а клас в периода 07-08.02.2022 г. и 21.02-25.02.2022 г., като часовете е възложено да бъдат изплатени като лекторски. Видно е от представените по делото копие от стр. 1-8, 11-13 от трудовата книжка на ищеца, че след процесното уволнение няма друго отбелязване за започване на работа по трудово правоотношение. Установява се, че Д. Г. е работила като учител в периода 10.12.2018 г.01.06.2019 г. в ЧОУ „М.“ ЕООД на 4 ч. и има трудов стаж 5 месеца и 21 дни, както и в ДГ „Джани Родари“ като учител по музика на 4 часа за периода от 02.09.2019г.- 10.09.2020 г. и има трудов стаж – 1 година и осем дни. Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Н.Д.Ш., Л. П. П. и Г. Й. Г.. От показанията на св. Ш. се установява, че е изпълнявал длъжността заместник-директор, когато ищцата е назначена в училището, като е участвал в комисията при провеждане на конкурс за длъжността. Сочи, че са били наясно, в това число и директорката, че ищцата не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, но директорката я е харесала. Изтъква, че докато е бил заместник-директор до 21.06.2021 г. не е имало оплаквания от работата на ищцата, в това число не били постъпвали сигнали, че децата ходят на училище без написана домашна работа. При извършваните проверки не му е направило впечатление Г. да има грубо отношение към децата. Тъй като не била 100 % ефективна й давал указания как да подобри работата си. Споделя, че е проверявала всяка една тетрадка, а резултатите на децата, когато ищцата е работили с тях били много добри. Самата ищца изявявала желание да бъде изпратена на курс за повишаване на квалификацията, но никой не бил изпращан, включително и тя. Сочи, че образованието което Г. имала не било основание да бъде приета на работа за учител в целодневна организация, било подходящо за учител по музика. Замествала многократно отсъстващи колеги, случвало се да бъде целодневно в училището, включително е поемала и часове като преподавател по музика на ученици от 5 до 7 клас. Спецификата на работата на ищцата не позволявала да се преподава нов материал, а само да се затвърждават знанията и да се подготвят домашните и упражненията в часовете за самоподготовка. От показанията на свидетелката П. се установява, че при извършена рутинна проверка в часовете на ищцата и съставения на базата на нея констативен протокол директорката изискала обяснения от Д. Г., като най-вероятно били констатирани някакви пропуски или нарушения, но сочи, че не е запозната с протокола. Споделя, че в началото на годината при нея, тъй като й била възложена техническа работа при изпълнение на входяща/изходяща поща и др., подобно на няколко старши учители, постъпил доклад, съдържащ оплаквания от родител за грубо отношение към дете, посещаващо занималнята. Във връзка с този доклад от ищцата били изискани обяснения с покана, но тя отказала да получи поканата. Със заповед на директорката на Г. било вменено задължението да идва два часа по-рано, за да се подготвя за часовете за занималнята, но последната не я изпълнила, което било установено от данните от портиерната книга една седмица по-късно. До издаването на същата се стигнало, тъй като се установила, че се нуждае от такава подготовка, поради това, че няма педагогическа правоспособност и квалификация за начален учител, а за работа с малки ученици се изисквали по-специални умения. Изяснява, че г-жа Г. била учител по музика на 5-7 клас, тъй като нямало редовен учител, но часовете били много малко, както и учител на занималнята от 1-4 клас, като в един период била на 3- 4 клас, а после била преместена на 1-2 клас. Случвало се е ищцата да замества свои колеги в начален курс за един или два дни няколко пъти. Сочи, че класните ръководители дават указания на учителя от занималнята какъв материал е взет през деня, какво трябва да бъде упражнено и затвърдено и какви домашни работи трябва да бъдат изпълнени, а понякога и самата директорка давала такива указания, тъй като била с начална училищна педагогика и работела интензивно с учителите от начален курс. Споделя, че един-два пъти колега, класен на 4 клас се е възмущавал и коментирал пред нея, че г-жа Г. позволявала на децата да работят с калкулатор, а трябвало да работят без да използват такъв. Оперативките или педагогическият съвет се провеждали най-често в понеделник, обикновено в 14 часа, свиквани с покана, като в началото се правели отделно с учителите от начален курс, след това с тези от 5-7 клас, но след това станали общи. Сочи, че ищцата присъствала на някои оперативки, тъй като когато се провеждали тя била в часовете с учениците, но обикновено, когато трябва да присъства учител от занималнята се изпращаше някой свободен колега или някои от хигиенистките да стои при децата, докато учителят се върне. Споделя, че не си спомня ищцата да е участвала в курс за повишаване на квалификацията. От показанията на свидетелката Г. Г. – учител при ответника се установява, че ищцата е преподавала музика на учениците в прогимназиален клас и същевременно е била възпитател ЦДО в начален курс по времето, по което свидетелката е изпълнявала длъжността завеждащ административна служба. Споделя, че всички учители присъствали на съвещанията, като си спомня, че на едно от тях ищцата е била в групата при децата, тъй като нямало кой да остане при тях, защото се провеждали след приключване на часовете преди обед. Изяснява, че е присъствала на проверка заедно с директорката и И.Ф. в занятие в ЦДО следобед на сборна група на деца от 1 до 4 клас, което се провело нормално. Децата били шумни, но това било нормално, тъй като следобед децата били по-шумни от сутринта. Сочи, че е подписала протокола от проверката, предоставен от директорката, а в него имало забележки. Изтъква, че намира за неетично да се подбутват децата, така както е описала в докладна записка до директора относно констатиран случай с ученик във връзка с наблюдението й върху поведението на ищцата извън часовете. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. За да постанови своя акт първоинстанционният съд е приел, че още при сключването на трудовия договор с ищеца е била нарушена нормативна разпоредба на чл. 213, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), и с оглед липсата на висше образование и квалификация „учител“, дори и да е доказано, че ищцата е с високи качества като преподавател, уволнението по чл. 328, ал. 1, т.6 КТ е основателно и законосъобразно. Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна. Решението на Софийски районен съд е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд. Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от СРС и по идентичен начин се установява и пред настоящата инстанция. Във връзка с доводите във въззивна жалба е необходимо да се добави и следното: По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ: Твърденията на ищеца за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск, поддържани и във въззивната жалба и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с това, че процесната заповед не е мотивирана, тъй като в нея не се посочвали какви са липсващите качества на ищцата и как това се е отразило на качеството на изпълнение на трудовите функции, че ищецът изначално не е отговарял на изискванията за образование и нямало данни впоследствие изискванията за образование и квалификация да са били изменени, и липсата на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 и т. 6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Основанията, на които работодателят може да упражни правото си да прекрати трудовите договори са изрично посочените в КТ. Законосъобразното упражняване на това право подлежи на контрол от съда, в случаите, когато е оспорено от работника или служителя чрез иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Тъй като правото на прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя се реализира с връчването на предизвестието и на самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение /в случаите на неспазено предизвестие/, преценката за законосъобразното му упражняване се извършва именно към този момент. За извършването й обаче трябва да съществува яснота на кое от предвидените в закона основания работодателят е упражнил правото си. Това налага изискването във всички случаи на прекратяване на трудовия договор работодателят да излага мотиви за основанието, на което извършва прекратяването. При спор за законосъобразност на извършеното прекратяване на трудовия договор от значение ще е именно посоченото в мотивите на заповедта основание за прекратяването, а не друго такова, дори и то да е съществувало реално към момента на прекратяването. Задължението за излагането на мотиви към заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е свързано на първо място с осигуряване на възможността на работника или служителя да защити правата си при оспорване на уволнението и на второ място с различните правни последици на отделните основания за прекратяване. Конкретното съдържание и обема на мотивите са различни с оглед отделните основания за прекратяването на трудовия договор. Доколкото изложените към заповедта за прекратяване на трудовия договор мотиви са именно във връзка с осъществяване на правото на защита на работника или служителя, то липсата на такива ще е основание за незаконност на уволнението (в този смисъл Решение № 314/30.10.2014 г. по гр. дело № 840/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 295 /29.03.2017 г. по гр. дело № 1178/2016 г. на ВКС, IV г. о.). Прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ предполага промяна на изискванията за образование и/или квалификация и освен ясното им посочване в заповедта, не е необходимо излагането и на други мотиви за прекратяването (в този смисъл Решение № 838/13.11.2009 г. по гр. дело № 288/2009 г. на ВКС, IV г. о. ). В разглеждания случай процесната заповед за уволнение е мотивирана, тъй като в нея са изложени фактическите основания, поради които се прекратява трудовото правоотношение и е посочена и приложимата правна норма /макар да е въпрос на правна квалификация дали се касае за липса на образование и/или липса на квалификация за изпълняваната работа/. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, когато работникът или служителя не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Съдебната практика константно приема, че изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно установените. Такова изменение е възможно след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика, стига те да не противоречат на нормативно установените. Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол (в този смисъл Решение № 60276 /6.01.2022 г. по гр. д. № 4103/2020 г. на ВКС, IV г. о.). На следващо място, според приетото в Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. дело № 4/2017 г., ОСГК на ВКС, не е налице основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ в случаите, когато несъответствието с изискванията за образование и професионална квалификация, въведени от работодателя, е съществувало при сключването на трудовия договор, тъй като няма да е налице нововъзникнал юридически факт, а такъв, който се е осъществил преди сключването на договора и преди началото на неговото изпълнение. Затова работодателят, приемайки на работа работник или служител, който не притежава определените от самия него изисквания за образование и квалификация, не може да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като ще е налице „злоупотреба с право“ при упражняване на потестативното право, а уволнението ще е незаконно поради липсата на основание в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Когато обаче изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно установени, а работодателят констатира, че работникът или служителят не ги притежава, но след възникване на трудовото правоотношение, той може да се позове на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като упражнява правомощия в съответствие с изискванията на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 5 ЗПУО учителска или възпитателска длъжност се заема от лица с висше образование по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и професионална квалификация „учител“. Такава професионалната квалификация „учител“ се придобива в системата на висшето образование: 1. едновременно с обучението за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен и съответната й професионална квалификация и се удостоверява с дипломата за висше образование; 2. след дипломирането - чрез обучение и полагане на държавен изпит и се удостоверява със свидетелство, като държавните изисквания за придобиване на професионалната квалификация „учител“ се определят с наредба на Министерския съвет. Аналогична е и нормата на чл. 3, ал. 1 от действащата към датата на възникване на ТПО между страните разпоредба на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, според която длъжностите на педагогическите специалисти се заемат от лица, придобили висше образование в съответното на длъжността професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и професионална квалификация, необходима за изпълнението на съответната длъжност. Законът допуска изключения от общото правило на чл. 213, ал. 5 ЗПУО, както следва: съгласно ал. 8 учителска длъжност по учебен предмет или модул от професионалната подготовка, за който няма съответно професионално направление в Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, може да се заема и от лица без висше образование и без професионална квалификация „учител“, ако те са придобили съответната професионална квалификация при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение; ал. 9 - учителска длъжност по учебен предмет или модул от професионалната подготовка, може да се заема и от лица със завършено висше образование по съответната специалност и без професионална квалификация „учител“, съответно разпоредбата на ал. 12 ЗПУО предвижда, че в случаите, когато учителска длъжност се заема от лица без професионална квалификация „учител“, училището изготвя и реализира план за придобиване на педагогически компетентности от съответното лице. Целта на закона е да се преодолее дефицита на педагогически кадри, като в хода на изпълнение на възложените им функции те да придобият нужната квалификация. По аналогичен начин са уредени тези хипотези и в чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата учителска длъжност може да се заема и от лице без висше образование и без професионална квалификация „учител“ в случаите по чл. 213, ал. 8 от Закона за предучилищното и училищното образование или от лица със завършено висше образование, но без професионална квалификация „учител“ в случаите по чл. 213, ал. 9 - 11 от Закона за предучилищното и училищното образование, като в случаите по ал. 2 лицата, които заемат учителска длъжност без професионална квалификация „учител“, са педагогически специалисти и имат правата и задълженията за съответната учителска длъжност, докато я заемат, като училището изготвя и реализира план за придобиване на педагогически компетентности от съответното лице. Основанието за прекратяване на ТПО с ищцата е, че същата не притежава изискуемото се по ЗПУО висше образование и професионална квалификация „учител“. Видно от представените писмени доказателства ищцата Д. Г. притежава диплом за завършено през 1982 г. полувисше образование с квалификация преподавател в ДМШ (детска музикална школа) ръководител на самодеен музикален състав специалност акордеон от Институт за музикални и хореографски кадри към Комитета за култура – преподавател по „акордеон“, солфеж и елементарна теория на музиката в ДМШ, ръководител на самодейни музикални състави и методист по музикална самодейност, нередовен учител по пеене и музика в ЕСПУ. По силата на изричната разпоредба на § 32, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби ПЗР на Закон за изменение и допълнение на закона за висшето образование обн. ДВ бр. 41 от 2007 година лицата по § 5 от преходните и заключителните разпоредби имат правата на лицата, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а“ ЗВО. Съгласно параграф § 5 от ПЗР на Закон за висшето образование дипломи за полувисше образование, издадени от полувисши институти до влизането на този закон в сила, дават правата на завършили образователна степен „специалист по...“. Диплом от точно такъв институт има ищцата, поради което тя отговаря на изискванията по чл. 213, ал. 5 ЗСВ за завършена степен на висше образование „бакалавър“, тъй като има правата на лицата, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗВО. (в този смисъл Решение № 155/23.05.2014 г. по гр. д. № 4946/2013 г. на ВКС, IV г. о.), доколкото образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и „бакалавър по...“ е вид бакалавърска степен и е част от системата на висшето образование и лицата, които я притежават следва да се считат за лица с висше образование. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № 15/22.07.2019 г. длъжността „учител в група за целодневна организация на учебния ден“ в училище се заема от лица, придобили висше образование и професионална квалификация „учител“, съгласно приложение № 1 към чл. 10, като за тази длъжност са приети посочените по т. 3.1, 3.2, 3.3, 3.4 професионални направления от области на висшето образование, сред които педагогика, философия, изкуства и др., и всички посочени по т. 3.1, 3.2, 3.3, 3.4 специалности, сред които начална училищна педагогика, „всички специалности“ и др., да има присъдена професионална квалификация всички посочени по т. 3.1, 3.2, 3.3, 3.4 – „начален учител“, „филолог“, „учител по...“, „специалност съответстваща на учебния предмет“ и др., както и да има придобита допълнителна професионална квалификация всички посочени по т. 3.1, 3.2, 3.3, 3.4, сред които „начален учител“, „учител по...“ и др. Видно от Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления в област Изкуства се включва и музикално и танцово изкуство. Видно от притежаваната от ищцата диплома й се признава квалификация преподавател по „акордеон“, солфеж и елементарна теория на музиката в ДМШ, ръководител на самодейни музикални състави и методист по музикална самодейност, нередовен учител по пеене и музика в ЕСПУ. Фигурата „нередовен учител“ е въведена с чл. 131 от Закона за народната просвета (Обн., ДВ, бр. 218/17.09.1948 г., отм. със закона за Народната просвета (отм., бр. 86 от 18.10.1991 г.), съгласно който заварени нередовни учители, които са прослужили определен период от време в съответното учебно заведение стават редовни учители, като признаването за редовен учител става със заповед на министъра на народната просвета. „Нередовен учител“, съгласно даденото в речника на българския език, издание на БАН, тълкувание е лице, което практикува учителска професия без да има необходимия образователен ценз, респективно лице, което заема непостоянно работно място. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че ищцата не отговаря на изискването за придобита професионална квалификация „учител“, обстоятелство, което не е спорно между страните. Същата към релевантната дата на възникване на ТПО между страните безспорно не притежава необходимата, съгласно т. 3.4. от Приложение № 1 към чл. 10 от горецитираната Наредба № 15/22.07.2019 г. допълнителна професионална квалификация „учител“ за изпълняваната работа, поради което е и налице приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовия му договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и уволнението на Д. Г. на това основание се явява законосъобразно, респ. искът по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ за признаването му за незаконно и неговата отмяна - неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Обстоятелството, че директорът на ответното училище е знаел за липсата на професионална квалификация на ищцата и се е съгласил със сключването на договора, в който смисъл са и показанията на св. Н. Ш., не води до извод, че е отговарял на законовите изисквания за заемане на длъжността, от която е уволнен, при безспорната установеност по делото, че ищцата при сключване на трудовия договор не е отговаряла на въведените с нормативен акт изисквания за допълнителна професионална квалификация „учител“ за изпълняваната работа. Наред с горното следва да се подчертае, че ищцата не попада и в никое от предвидените в чл. 213, ал. 8, ал. 9 и ал. 12 ЗПУО и чл. 3, ал. 2 и 3 от Наредба № 15/22.07.2019 г. изключения от общото правило на чл. 213, ал. 5 ЗПУО за заемане на длъжността учител, доколкото заеманата длъжност „учител в група за целодневна организация на учебния ден“ не е нито учебен предмет, нито модул от професионалната подготовка. Безспорно, по силата на чл. 213, ал. 12 ЗПУО, ответното ОУ следва да изготви и реализира план за придобиване на педагогически компетентности от съответното лице, какъвто между страните не е налице спор, че не е изготвен и реализиран, но от една страна, в разпоредбата не е визиран срок за това, а от друга, неизпълнението на това законово задължение от работодателя само по себе си не препятства упражняване потестативното му право на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 пр. 2 КТ, при осъществен ФС на това уволнително основание. Липсват предприети и от страна на ищеца по време на съществуване на ТПО между страните до издаване на уволнителната заповед постъпки за придобиване на нормативно изискуемата допълнителна професионална квалификация „учител“ за заеманата от него процесна длъжност. С оглед дадените задължителни разяснения с ТР № 4/01.02.2021 г. на ОСГТК на ВКС е налице основание за прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, доколкото ищцата не е отговаряла на изискванията за квалификация за изпълняваната работа, въведени с както със ЗПУО, Наредба № 15/22.07.2019 и приложение № 1 към нея, така и с длъжностна характеристика, още при първоначалното сключване на трудовия договор. Това изискване има формално установен характер и ако не е налице, работодателят винаги може да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Ето защо настоящият въззивен съд не споделя защитната теза на въззивницата за незаконност на уволнението, тъй като нямало данни след постъпването й на работа изискванията за образование и квалификация да са били изменени. В конкретния казус не са променени изискванията за заемане на процесната длъжност, а се установява, че ищцата изначално не е отговаряла на тях, тъй като не е притежавала професионална квалификация „учител“, което е основание за прекратяване на ТПО. Така изложените аргументи са относими за случаите, при които при сключването на трудовия договор работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, каквато обаче не е настоящата хипотеза. В този смисъл съдът намира възражението на въззивницата за неоснователно. Предвид гореизложеното съдът намира уволнението на ищцата за законосъобразно извършено, поради което и искът чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за неговата отмяна следва да бъде отхвърлен. С оглед отхвърляне на главния иск, следва като неоснователни да се отхвърлят и обусловените от него такива по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за възстановяване на заеманата пред уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението. Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК - да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. По разноските: При този изход на спора право на разноски за въззивната инстанция има въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, за което представя доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Така мотивиран, Софийският градски съд