Решение № 17 от 3.2.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 496/2024 г.

Производството е по реда на чл.34 вр. чл.20 от ЗПИИАКОРНФС. Образувано е по жалба на адв.М.Д., служебен защитник на засегнатото лице С. М. И., срещу решение № 294/19.09.2024г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 1971/2024г. по описа на същия съд. Със съдебния акт първоинстанционният съд е признал решение за налагане на финансова санкция от 10.04.2024г., в сила от 03.05.2024г., постановено от несъдебен орган на издаващата държава - Областно управление на •, Република •, с което на лицето С. М. И. е наложено задължение за плащане на финансова санкция в размер на 350 евро с левова равностойност 684, 54 лв., по курса на БНБ, за извършено административно нарушение. Съдебният акт на първоинстанционния съд се обжалва от адв.М.Д., служебен защитник на засегнатото лице И., като неправилен и незаконосъобразен. Излагат се съображения, че не са налице предпоставките за признаване и изпълнение на наложената финансова санкция. Прави се искане за отмяна на решението на Окръжен съд гр.Пловдив и постановяване на друго, с което да се откаже признаването и изпълнението на решението на несъдебния орган на издаващата държава. Пред въззивния съд засегнатото лице И. не се яви и не упражни лично правото си на защита. Служебният му защитник поддържа жалбата с наведените в нея оплаквания. Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив счита, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение. Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери правилността на атакуваното решение, намира и приема за установено следното: ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество Е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови съдебния си акт, Окръжен съд гр.Пловдив правилно е приел, че решението за налагане на финансова санкция е постановено в административнонаказателно производство в държава-членка на Европейския съюз - Република •. Издадено е от компетентен несъдебен орган на тази държава - Областно управление на •, •. Компетентен да се произнесе по признаването и изпълнението му е Окръжен съд гр.Пловдив, тъй като засегнатото лице има местоживеене в населено място, попадащо в района на съда. Той е с постоянен и настоящ адрес в гр.•. Пребивава в село в област •. Решението за налагане на финансова санкция, заедно с придружаващото го в превод на български език удостоверение, е получено в първоинстанционния съд по пощата, изпратено от съответната служба на Република •, отговаряща в издаващата държава за изпълнението му. Изпълнено е изискването на чл.9, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС за надлежно защитен начин, позволяващ удостоверяване на автентичността. Решението е придружено с удостоверение по образец и в превод на български език, издадено от компетентния орган на издаващата държава. Спазени са изискванията за форма, съдържание, превод според чл.4 и чл.5 от ЗПИИАКОРНФС. Удостоверението по чл.4 от ЗПИИАКОРНФС съдържа задължителните данни за физическото лице, на което е наложена финансовата санкция. Въззивният съд счита, че в случая е налице влязъл в сила в държава- членка на ЕС акт за налагане на задължение за плащане на глоба, наложена с акт на несъдебен орган, за извършено административно нарушение на правилата за движение съгласно чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИАКОРНФС. Според него засегнатото лице И. на 22.08.2023г. в 05, 17 часа в • в •, •, с превозно средство с рег. № •, е ползвал федерален път по посока на държавната граница, при неправилно заплащане на пътната такса, зависеща от пробега. Това е нарушение, което се санкционира по реда на параграф 20, ал.3 вр. пар. 6 и 9, ал.5, пар.11 от Закона за заплащане на пътни такси за федерални пътища от 2002г. на Република •. За него засегнатото лице е санкционирано с глоба в размер на 350 евро. И настоящата инстанция намира, че са изпълнени изискванията на чл.30 от ЗПИИАКОРНФС относно условията за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция. Допуснатото нарушение на правилата за движение съставлява административно нарушение и по законодателството на Република България, съгласно ЗДвП, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава. Според чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС в случая не се изисква и двойна наказуемост, тъй като се касае за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата и е нарушение според законодателството на издаващата държава. Българското законодателство в ЗДвП също предвижда отговорност за горното нарушение. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд, че не са налице предвидените в чл.35 от ЗПИИАКОРНФС факултативни основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция. Налице е удостоверение, което съдържа всички реквизити. Няма очевидно разминаване с решението. По информация на органа, издал удостоверението, в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в изпълняващата държава или в трета държава, различна от издаващата и изпълняващата. Давностният срок за изпълнение на решението не е изтекъл съгласно българското законодателство. Не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, което да прави изпълнение на решението недопустимо. То не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Република България, или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на производство по отношение на такова деяние. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро и левовата равностойност на тази сума. Решението се отнася за деяние, което съставлява нарушение и според българското законодателство, както и такова съгласно законодателството на издаващата държава. Възрастта на засегнатото лице не изключва реализиране на отговорността му. Видно от удостоверението в случая се касае за писмено производство и засегнатото лице е уведомено съгласно законодателството на издаващата държава за правото си и срока за обжалване на решението. Деянието е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища, за да се обсъжда въпросът за съответствието на размера на глобата с този по българското законодателство съгласно чл.32, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС. Пловдивският апелативен съд не споделя оплакването в жалбата, че удостоверението не отговаря на решението на несъдебния орган на издаващата държава. Не са налице очевидни разминавания, при които може да се откаже признаване и изпълнение. В удостоверението са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, включително време и място. Те не се различават от посочените в решението. Касае се за същото превозно средство, за което при използване на платен маршрут не е платена дължимата такса с оглед емисионния клас EURO. Визирана е връзката на превозното средство със засегнатото лице, който е адресат на решението. Изводът на защитата, че субект на административнонаказателната отговорност според решението е не физическото лице И., а представляваното от него търговско дружество „•” ЕООД, е неоснователен. До подобно заключение не може да се стигне от начина на оформяне на адресата на акта на несъдебния орган. В същия изрично е посочено, че засегнатото лице, като „отговорник за фирмата … причинява неправилно плащане на таксата, зависеща от пробега, за използване на платени маршрути”. В удостоверението е отбелязано, че финансовата санкция е наложена на физическото лице И., а не на юридическо лице, на което той е управител. Съдебната практика е последователна, че производството по ЗПИИАКОРНФС има изцяло процесуален характер по оказване на правна помощ на издаващия орган и не засяга въпроси от материалноправно естество. Не подлежат на обсъждане и решаване от българския съд на въпроси по същество на правния спор - има ли извършено нарушение и осъществено ли е то от засегнатото лице. Изясняването на тези обстоятелства е изцяло от компетентността на решаващия орган в издаващата държава и същите са вече решени по съответния ред. Процедурата по признаване е подчинена на принципа на взаимно доверие между държавите-членки. Тя не допуска възражения, свързани със самото нарушение и неговото авторство. Сътрудничеството по наказателни дела се основава на принципа на взаимно признаване на решенията, намиращ израз в задължението на националния съд на една държава-членка при съществуването на определени законови предпоставки да изпълни акт, постановен в друга държава-членка, като акт на собствената си юрисдикция, без да осъществява контрол върху него. Целта на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, чийто изисквания са въведение със ЗПИИАКОРНФС, е да се улесни изпълнението на финансови санкции, независимо в коя част на ЕС са наложени, при равно третиране на гражданите на ЕС, без допълнителни формалности, при взаимно доверие между държавите-членки. Правилно е приложена разпоредбата на чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.8 от ЗПИИАКОРНФС и задължението за плащане на глоба в размер на 350 евро е определено като се има предвид левовата равностойност на еврото по курса на БНБ към деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция /10.04.2024г./, който според фиксирания курс е 1, 95583 лева за 1 евро или се касае за равностойност в размер на 684, 54 лв. В съответствие с чл.36 вр. чл.22 от ЗПИИАКОРНФС признатото решение за налагане на финансова санкция е изпратено за изпълнение на органите на НАП гр.Пловдив. На основание Рамковото решение и чл.42, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС вр. чл.162, ал.6 от ДОПК горната сума остава в приход на бюджета на Република България, като изпълняваща държава. Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита атакуваното решение за правилно, законосъобразно и съответно на събраните по делото доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна и изменение, поради което трябва да се потвърди. Жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се остави без уважение. С оглед на горното и на основание чл.34 вр. чл.20 от ЗПИИАКОРНФС съдът