Решение № 3640 от 28.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 545/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 32, ал. 8 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/. Образувано е по жалба на П. К. П. с постоянен адрес гр. Стара Загора, [улица], ет. 4, ап. 29, уточнена с молба (именувана „Отговор на съдебно разпореждане“) вх. № 3781 от 01.06.2026 г., с която се иска да бъде отменено като незаконосъобразно или обявено зя нищожно Решението по Протокол от 16.04.2026г. на Научното жури, определено със Заповед № РД 38-102/ 02.03.2026г. на Ректора на Софийски университет „Св.Климент Охридски“, за недопускането му до участие и до оценяване по същество в конкурса за академична длъжност „доцент“ по професионално направление 4.2. Химически науки, научна специалност „Биофизикохимия“, обявен в ДВ, бр.13 от 03.02.2026г. От наведените в жалбата и уточняващата я молба твърдения за наличието на пропуски при обявяването на конкурса и преценка на подадените на подадените от кандидата документи, може да бъде изведено, че оплакването на жалбоподателя се свежда до допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон при издаване на оспореното решение. Твъри се, че членовете на НЖ не са били в сградата на университета на посочената дата и час, а самото решение е било съставено четири дни по-късно. Ответникът – Научно жури /НЖ/, определено със заповед № РД 38-102/ 02.03.2026г. на Ректора на Софийски университет „Св.Климент Охридски“, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото е представено писмено становище от процесуалния му представител – адв.И. А., за неоснователност на подадената жалба. Поддържа, че оспореният акт като постановен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон, се явява законосъобразен. В конкретния случай жалбоподателят е бил отстранен от участие в надлежно обявената конкурсна процедура, поради липса на изискуеми документи за участие в конкурса, удостоверяващи изпълнението на нормативно установените минимални национални изисквания, както и минималните изисквания на висшето учебно заведение. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по наведения пред него административноправен спор: Жалбоподателят в настоящото производство – П. К. П., е подал Заявление с вх.№ 45 от 31.03.2026г. за участие в конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 4.2. Химически науки, научна специалност „Биофизикохимия“, за нуждите на ФХФ на СУ“Св.Климент Охридски“, с приложени към него автобиография и списък на научните трудове на д-р П. П.. В държавен вестник бр.13 от 03.02.2026г. е била публикувана обява за провеждането на конкурса с указан срок и начин за подаване на необходимите документи. Със заповед № РД 38-102/ 02.03.2026г. Ректорът на Софийски университет „Св.Климент Охридски“, на основание чл.4 и чл.25 от ЗРАСРБ, чл.57, ал.1 и ал.2 от ППЗРАСРБ, чл.108, ал.1 и ал.3 от Правилника за условията е реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ „СВ.Климент Охридски“ и решение на Факултетния съвет на Факултета по химия и фармация по Протокол № 13/ 17.02.2026г., е определил седемчленен състав на научното жури за провеждане на конкурс за доцент по професионално направление 4.2 Химически науки (Физикохимия-Биофизикохимия), обявен в ДВ бр.13 от 03.02.2026г. От приложения на л.28 по делото Протокол от 07.04.2026г. се установява, че с предходна заповед № РД 38-62/ 1602.2026г. на Ректора на СУ „Св.Климент Охридски“ е бил определен състав на Комисия за допускане до участие в обявения конкурс за доцент по професионално направление 4.2. Химически науки (Физикохимия-Биофизикохимия). На свое заседание, проведено на 07.04.2026г. комисията е разгледала постъпилите документи от кандидатите в конкурса – д-р К. М. М. и д-р П. К. П.. Установила е, че документите на кандидата д-р К. М. са в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование, ЗРАСРБ и Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ „Св.Климент Охридски“, поради което е изразила становище за допускане на този кандидат до участие в конкурса. Относно подадените от д-р П. П. документи комисията е установила несъответствия, изразяващи се в липса на изискуеми съгласно чл.107, ал.1, т.т. 2, 5, 6, 7, 1-, 12, 13, 14, 15, 16, 17 и т.18 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ“Св.Климент Охридски“ /ПУРПНСЗАД/, които е следвало съгласно чл.107, ал.2 от същия правилник да бъдат представени в pdf формат на 8 броя дигитални носители, а именно: диплома за висше образование и приложението към нея – в оригинал за сверяване и 1 копие; документ за научно звание или академична длъжност – в оригинал за сверяване и 1 копие; удостоверение за трудов стаж по специалността; документи, доказващи изпълнението на изискванията по чл.105, ал.1, т.2 /служебни бележки и удостоверения от работодател, ръководител на проект, финансираща организация или възложител на проект, референции и отзиви, награди и други подходящи доказателства/; списък на публикации, изобретения и други научно-приложни резултати – списък на публикациите, представени за участие в конкурса; справка по образец за изпълнение на минималните национални изисквания за съответната научна област и допълнителните изисквания на СУ“Св.Климент Охридски“, към която се прилагат необходимите доказателства; справка за цитиранията с пълно библиографско описание на цитираните и цитиращите публикации; справка за оригиналните научни приноси, към които се прилагат съответните доказателства; справка за показателите по чл.112, ал.2 с подходящи доказателства /с опис и приложения/; научни трудове, представени за участие в конкурса, структурирани и номерирани според списъка по т.10б; резюме на рецензираните публикации на български език и на един от езиците, които традиционно се ползват в съответната научна област /в един документ/; копие от обявата в ДВ. В обобщение комисията по допускането е изразила становище д-р П. П. да не бъде допуснат до участие в конкурса. На заседание, проведено дистанционно (в платформата Google Meet) на 16.04.2026 г., обективирано в Протокол от същата дата, Научното жури е разгледало постъпилите документи по обявения конкурс, подадени от двама кандидати – гл.ас. д-р К. М. и д-р П. П., в т.ч. и становището на Комисията по допустимост за допускането до участие в конкурса на гл.ас. д-р Кр.М. и недопускане до участие на жалбоподателя. След проведено разискване по подадените от д-р П. П. документи е направена констатация за несъответствие на същите с минималните национални изисквания, залегнали в закона и по-конкретно: не са налични документи, удостоверяващи изискванията н ачл.24, ал.1 от ЗРАСРБ и чл.53, ал.2 от ППЗРАСРБ; не е представена справка за изпълнение на минималните национални изисквания и изискванията от Приложение 1 за ПН 4.2. Химически науки със съпътстващи доказателства съгласно чл.24, ал.1-4 и чл.26, ал.2 от ЗРАСРБ, чл.53, ал.3 и 4, и чл.54, ал.1 от ППЗРАСРБ във вр. с чл.2б от ЗРАСРБ. Поради липсата на представена справка от кандидата Научното жури е извършило собствена оценка относно наличните статии на д-р П. П., като е установило, че от изискуемите 430 минимален брой точки кандидата има само 280, а представените линкове и документи са погрешни и/или непълни. Наличието на съществени пропуски в приложените документи и неизпълнение на държавните изисквания за длъжността „доцент“ са мотивирали Научното жури да приеме единодушно решение за недопускането на д-р П. К. П. до оценяване по същество /т.3 от Протокола/. Решението е подписано от всички членове и председателя на НЖ. С писмо от 20,04.2026г., подписано от председателя на НЖ, жалбоподателят е бил уведомен за решението на Научното жури, че не отговаря на определените в закона минимални национални изисквания, поради което не е допуснат до участие в конкурса за академична длъжност „доцент“ по професионално направление 4.2. Химически науки, научна специалност „Биофизикохимия“, обявен в Държавен вестник бр.13 от 03.02.2026г. В писмото подробно са описани констатациите на НЖ, обективирани в съставения протокол от 16.04.2026г. Указана е и възможността решението на НЖ за недопускането на кандидата до участие в конкурса да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването, при условията и реда на АПК. По делото е представена административната преписка по издаване на оспореното пред съда решение. Не е представен Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ“Св.Климент Охридски“, но същият е достъпен на официалната интернет страница на университета. Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи: Решенията на НЖ по допускане на кандидатите да участие в конкурси за заемане на академични длъжности имат характер на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Те подлежат на съдебен контрол съгласно изричната норма на чл. 32, ал. 8 от ЗРАСРБ, когато са неблагоприятни за кандидатите – когато кандидатът не е допуснат до участие в конкурса, без да е необходимо приключване на обявения конкурс, тъй като за недопуснатия кандидат процедурата приключва на този етап. Доколкото в ЗРАСРБ не са разписани специални правила относно оспорването на тези актове, следва да се прилагат общите такива, съдържащи се в АПК. В случая жалбоподателят е подал документи за участие в конкурсна процедура за заемане на академична длъжност и с обжалваното решение на НЖ той не е допуснат до оценяване в процесния конкурс, поради което за него е налице правен интерес от оспорването му. Уведомителното писмо от 20.04.2026г. на председателя на НЖ за взетото решение от 16.04.2026г. е било изпратено на жалбоподателя по електронен път, на посочения от кандидата e-mail за контакт /л.26 по делото/, като видно от приложения по делото скрийншот от електронната поща на университета /л.32/, е изтеглено от адресата на 27.04.2026г. Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК П. П. е разполагал с процесуалното право да оспори законосъобразността на приетото от ТЖ решение за недопускането му до участие в обявения конкурс в периода от 28.05.2026г. до 10.05.2026г. /присъствен ден/, но жалбата му е подадена в Административен съд – Стара Загора на 11.05.2026г., т.е. след изтичане на законоустановения преклузивен срок за оспорване законосъобразността на акта. Доколкото обаче в подадената до съда жалба е направено изрично искане да бъде обявен за нищожен оспорения акт, което искане, по аргумент от разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, не е обусловено от преклузивен срок, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. В производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка обхваща единствено и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган, т. е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма и издадените без каквото и да е нормативно основание /т. е при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/. Валидността на акта, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, следва да се преценява към момента на издаването му. Съгласно чл.24, ал.2 от ЗРАСРБ и чл.55, ал.3 от ППЗРАСРБ академична длъжност „доцент“ се заема въз основа на конкурс и избор. Процедурата по заемане на длъжността е регламентирана в чл.24 – 28 от ЗРАСРБ, съответно в чл.53 – 58 от ППЗРАСРБ, като чл.58, ал.1 от ППЗРАСРБ препраща и към реда, предвиден в правилника на висшето училище или научната организация. Конкурсната процедура представлява съвкупност от правно регламентирани волеизявления и действия на отделни правни субекти, извършвани в определена от законодателя последователност, като всяко от тях поражда следващото. Този характер на конкурсната процедура определя сложния фактически състав на избора. Съгласно чл.25 от ЗРАСРБ и чл.57, ал.1 от ППЗРАСРБ конкурсът се провежда от седемчленно НЖ. Разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗРАСРБ предвижда, че до оценяване се допускат лицата, които отговарят на условията на чл.24, ал.1, включително на минималните национални изисквания по чл.2б, ал.2 и 3, съответно на изискванията по чл.2б, ал.5. В 14-дневен срок след изтичането на срока за подаване на документи НЖ взема решение за допускане на кандидатите до оценяване – чл.26, ал.3 от ЗРАСРБ. На законово ниво не е предвидено създаване на орган, различен от научното жури, който да извършва преценка за допускане на кандидатите, но нормата на чл.56 от ППЗРАСРБ предвижда, че за обявяването на конкурса, подаването на документите и допускане до участие в конкурса се прилагат съответно разпоредбите на чл.47 и чл.48. В чл.48, ал.2 от ППЗРАСРБ се посочва, че изискванията за допустимост с изключение на минималните национални изискания и на изискванията по чл.1а, ал.2 се проверяват от комисия, в която се включват определени от подзаконовия нормативен акт лица, от които председателят и членове се определят със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация. Изрично е регламентирано в чл.48, ал.3 от ППЗРАСРБ, че съответствието с минималните изисквания и с изискванията по чл.1а, ал.2 се проверяват от НЖ. Кандидатите се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок от 14 дни след определяне на журито по чл.49, ал.1, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа – чл.48, ал.4 от ППЗРАСРБ. При систематическото тълкуване на цитираните правни норми се налага извод, че комисията по чл.48, ал.2 от ППЗРАСРБ не е решаващ орган, а помощен орган, който да подпомогне работата на НЖ, като извърши формален преглед на изискванията за допустимост. Затова с подзаконовия нормативен акт се говори само за проверяване на законовите изисквания към кандидатите, без минималните национални изисквания и изискванията по чл.1а, ал.2, и не е разписано, че комисията се произнася с решение по допускане или не, което е в правомощията на НЖ според изричното законово предписание на чл.26, ал.3 от ЗРАСРБ. Именно поради това първо се определя НЖ, което в определен срок взема решение за допускане на кандидатите. Съобразявайки изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл.26, ал.3 от ЗРАСРБ, а именно: определеното със заповед №РД 38-102/ 02.03.2026г. на Ректора на Софийски университет „Св.Климент Охридски“. Нормативно предоставените правомощия на НЖ в случая са валидно упражнени при наличие на дължимия кворум и мнозинство. По делото не се установяват данни, а и не се твърди от жалбоподателя при определяне състава на научното жури да са нарушени правилата на чл.4, ал.5 и ал.6 от ЗРАСРБ, като НЖ е сформирано съобразно изискването на чл.25 ЗРАСРБ - от четирима вътрешни, сред които двама професори и трима външни членове – от тях един професор. Неоснователно е оплакването за начина на провеждане на заседанието на НЖ, на което е било прието оспореното по делото решение. Разпоредбата на чл.4, ал.10 от ЗРАСРБ допуска възможност за неприсъствено вземане на решенията на научното жури, каквато е настоящата хипотеза, като от страна на жалбоподателя не са ангажирани твърдения или доказателства, разколебаващи извода за редовно проведено на 16.04.2026г. онлайн заседание, респ. за достоверността на съдържанието на съставения протокол от тази дата. Оспореното решение е постановено при спазване на съществените изисквания за форма и съдържание на акта. Не се установява липса на обективирано по надлежния начин и в предвидената от закона форма волеизявление; пълна липса на мотиви /фактически и правни основания/ в акта или в преписката по неговото издаване или липса на съществени реквизити, имащи за последица невъзможност да се установи органът – издател на акта или неговия адресат, съдържанието на волеизявлението и на правните му последици. В случая обжалваният административен акт е обоснован с пропуски в приложените от кандидата документи, удостоверяващи наличие на условията за заемане на академичната длъжност „доцент“, регламентирани в чл.24, ал.1 от ЗРАСРБ, в т.ч. и на минималните национални изисквания по чл.2б от с.з Съгласно чл.26, ал.2 от ЗРАСРБ до оценяване се допускат лицата, които отговарят на условията на чл.24, ал.1, включително на минималните национални изисквания по чл.2б, ал.2 и 3, съответно на изискванията по чл.2б, ал.5. Изложените в оспорения акт фактически основания за неговото постановяване несъмнено могат да бъдат подведени под хипотезата на цитираната законова разпоредба, поради което настоящият съдебен състав приема, че обективираното в т.3 на Протокол от 16.04.2026г. решение на НЖ кандидатът д-р П. К. П. да не бъде допуснат до оценяване по същество, не се явява издадено при изначална липса на нормативно основание за упражненото нормативно правомощие, нито е постановено при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в приложената правна норма. Нарушенията на административнопроизводствените правила, дори и да са от категорията на съществените такива, също не могат да опорочат оспорения акт до степен на нищожност. Несъответствието с целта на закона би могло да се разглежда като основание за нищожността на административния акт, само когато целта на разпоредените с акта правни последици е несъвместима със законовата цел, за която е регламентирано упражняването на правомощието за издаването на акта. В случая не може да се приеме че с постановяването на оспорения акт се преследва цел, несъвместима със законовата, поради което в конкретния случай не е налице и превратно упражняване на власт. Предвид изложеното съдът приема, че след като по отношение на обжалвания акт не са установени пороци, дисквалифициращи го като валиден административен акт, искането за прогласяване на неговата нищожност се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход от спора на основание чл.143, ал.3 от АПК следва да бъде уважено своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на сторените по делото разноски, като жалбоподателят бъде осъден да заплати на Софийски университет "Св.Климент Охридски" сумата от 400 евро, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.5 и чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК, Старозагорският административен съд