Решение № 3665 от 22.6.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 431/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Д. В. Ф. от с. П. срещу отказ за предоставяне на обществена информация изх. № 8 от 16.03.2026 г. на председателя на Народно читалище „Слово 1922“ – с. Петрово. Според обосновката на жалбата отказът изхожда от председателя, който е компетентен да предостави исканата от жалбоподателката информация по заявление вх. № 8 от 02.03.2026 г., която е обществена по смисъла на чл. 2 ЗДОИ. Самото читалище е субект по чл. 3, ал. 2 ЗДОИ и протоколите за работата на общото събрание и на настоятелството са обществена информация, която не може да засяга трети лица по смисъла на ЗДОИ. Хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ не е изпълнена и отказът е незаконосъобразен. Жалбата е поддържана в съдебно заседание. Ответникът чрез пълномощник е оспорил жалбата. Възразил е, че народните читалища не са субекти по ЗДОИ, а на самостоятелно основание, че протоколите от общото събрание съдържат лични данни за членовете, засягат интересите на настоятелството и трети страни. Поради това, както и поради това, че заявлението е общо, не било ясно за ответника в коя част се отнася за обществена информация и в коя част е за вътрешна информация. Въз основа на безспорните между страните факти съдът прие следното: Обжалваният отказ е мотивиран в няколко пункта, но съображенията по всеки един са неотносими към законовите ограничения на достъпа до обществена информация. Самата жалба с оплакване за незаконосъобразното му ограничаване е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 40, ал. 2 ЗДОИ (отказът е съобщен на 17.03.2026 г., жалбата до съда е подадена на 27.03.2026 г.), поради което следва да бъде разгледана – отсъстват други процесуални пречки по чл. 159 АПК. Председателят на читалището организира и ръководи дейността на читалището и го представлява, съгласно устройствения закон на народните читалища(чл. 17, ал. 2 ЗНЧ), но упражнява и административни функции, когато е предвидено в специален закон. Такъв закон е ЗДОИ, който регулира обществените отношения по повод предоставяне на обществена информация за дейността на задължените по този закон субекти. Народните читалище са публичноправни организации по смисъла на § 1, т. 4, б. „а“ от ДР на ЗДОИ (осъществяват дейност, финансирана от държавен бюджет) и Народно читалище „Слово 1922“ – с. Петрово е сред задължените субекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. Председателят му е органът с компетентност по ЗДОИ. С подаденото на 02.03.2026 г. заявление е упражнено право по чл. 4, ал. 1 ЗДОИ, съответен член 10 ЕКПЧ, за достъп до обществена информация по смисъла на чл. 2 ЗДОИ – информацията за проведените общи събрания на читалището и на настоятелството се отнася до дейността, бюджета и управлението на читалището (чл. 14, ал. 1 и чл. 16, ал. 2 ЗНЧ), следователно се обхваща от понятието за обществена информация по чл. 2 ЗДОИ. Съответно предоставянето на съдържащите я протоколи е право на всеки гражданин, за да може да упражни контрол върху управлението. Отказът за това, за да е законосъобразен, може да почива само на някое от основанията по чл. 37, ал. 1, т. 1-3 ЗДОИ. Информацията за проведените общи събрания на читалището и на настоятелството и за взетите на тях решения не е класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация – не попада в нито една от категориите по този закон (например национална сигурност, отбрана, външна политика). Дейността на народните читалища е публична и следва да е в обществена полза (чл. 3, ал. 1 ЗНЧ), поради което информацията за дейността им не може да се определи и като „друга защитена тайна“ по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 1 вр. чл. 7, ал. 1 ЗДОИ. Не попада и в изключенията по чл. 13, ал. 2 ЗДОИ – решенията за взетите решения по чл. 14, ал. 1 и по чл. 16, ал. 2 ЗДОИ не съставляват мнения, препоръки, становища, позиции. Решенията за избор на ръководни органи на читалището, за определяне на насоките на дейността му, за приемане на бюджета, на годишния отчет, на промени в устава и пр. – по чл. 14, ал. 1 и чл. 16, ал. 2 ЗНЧ, следва да са прозрачни и достъпни. Ответникът не се е позовал на изключението по чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДОИ, а от съдържанието на обжалвания отказ не е ясно интересите на чии трети лица засяга заявлението. В случай че се визират съдържащи се в протоколите от общите събрания имена и подписи, наличието им е пряко следствие от дейността и не е основание за отказ, както не може да е основание за отказ наличието на лични данни за членове, като ЕГН, лични адреси и други данни по смисъла на член 4, алинея 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО – предоставянето на протоколите следва да отчита изискванията за защита на личните данни (заличаване). Останалите съображения в обжалвания отказ, отнасящи се до лични взаимоотношения между жалбоподателката и председателя на читалището, са извън законовите по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, не биха могли да мотивират законосъобразен отказ и поради това съдът не ги коментира. Принципите на публичност, отчетност и прозрачност (чл. 12, ал. 1 АПК) в дейността на субектите по чл. 3 ЗДОИ, сред които народните читалища (чл. 3, ал. 2, т. 1) обезпечават възможността за упражняване на демократичен контрол върху тяхната дейност. Поради това основен принцип на ЗДОИ е, че достъпът до служебна обществена информация е свободен – чл. 13, ал. 1 ЗДОИ, а когато се прилага законово ограничение то следва да е обосновано. Оспореният отказ не съдържа относими към законовите ограничения мотиви и не е установено основание чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, поради което следва да бъде отменен – чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Със съдебното решение за неговата отмяна преписката по заявлението на жалбоподателката (вх. № 8 от 02.03.2026 г.) следва да бъде изпратена на органа за повторно произнасяне, съобразно мотивите и в срока по чл. 28 ЗДОИ – чл. 41, ал. 1 ЗДОИ. На основание чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 40, ал. 2 ЗДОИ следва да бъде уважено и искането на жалбоподателката да й бъдат присъдени съдебните разноски за водене на делото – внесена държавна такса в размер на 5,11 евро и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро. По изложените съображения и на основание чл. 41, ал. 1 ЗДОИ, чл. 143, ал. 1 и 174 АПК, във връзка с чл. 40, ал. 2 ЗДОИ, съдът