Решение № 302 от 18.2.2026 г. на Административен съд - Шумен по дело № 356/2025 г.

Производството по настоящото дело е образувано по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), по жалба рег.№ ДА-01-2132/03.10.2023г., конкретизирана с уточняваща молба рег. № ДА-01-2359/31.10.2023г., на „Балкан фреш плюс“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, офис 6, представлявано от управителя И. И. И., срещу Ревизионен акт № Р-03002721007361-091-001/16.11.2022г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“ и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-[населено място], изцяло потвърден с Решение № 282/22 от 11.09.2023г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП [област], с който по отношение на „Балкан фреш плюс“ООД, [населено място] с [ЕИК] е установено данъчно задължение за данък по ЗДДС в размер на 367062,57 лева за данъчен период м.11.2021г. по ВОД извършени по 21 бр. фактури, издадени от жалбоподателя към получатели Intex intertrade s.r.o, Italiana Tessile s.r.l.s. и Brand new produkts e K Tekin Tokoglu.

Оспорващото дружество сочи, че обжалва изцяло ревизионния акт, с който се отказва възстановяване на ДДС в размер на 367062,57 лева за данъчен период м.11.2021г., като счита, че същият е незаконосъобразен и необоснован. Изразява несъгласие с извода на ревизиращия екип, че дружеството не е извършило вътреобщностни доставки (ВОД) по посочените в РА фактури. Твърди, че доставките са извършени реално, за което има превозни документи – товарителници, в които получателят на стоката е декларирал, че тя е доставена. Твърди също, че РА е нищожен поради липса на компетентност на издателя и липса на валидни подписи на заповедта на възлагане на ревизия и на самия РА. Излага и доводи, че РА е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията, в реда и сроковете за извършването ѝ, липса на разпоредителна част на РА и мотиви, както и, че същият е постановен при неизяснена фактическа обстановка и в резултат на неправилно прилагане на разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Относно допълнително начислените данъчни задължения, ревизираното лице /РЛ/ твърди, че обстоятелството, че направеният от данъчната администрация извод, че стоките по спорните доставки не са превозени до съответните държави – членки на ЕС не съответства на анализа на представените доказателства - международни товарителници и фактури, респективно не е основание да му бъде отказано прилагане на освобождаването от ДДС за вътреобщностна доставка. Сочи, че описаните в РА доставки до други държави– членки на ЕС са реално извършени, за което има издадени и превозни документи, както и приемо-предавателни протоколи. Въз основа на изложените аргументи отправя искане за обявяване на РА за нищожен, респективно за отмяната му като неоснователен.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от неговия управител, както и от процесуални представители адв.С. Б. и адв.Л. В., надлежно упълномощени, които поддържат подадената жалба, като допълват същата с твърдения за нищожност на РА, РД и заповедта за възлагане на ревизия. В хода на устните състезания и в представени писмени бележки отправят искане за обявяване на РА за нищожен, а алтернативно – за отмяната му като незаконосъобразен. Претендират присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- [област], чрез процесуалните си представители - юрисконсулти Г. Е. и П. Г. оспорва жалбата, като се аргументира становище за законосъобразност на РА и се отправя искане за отхвърляне на жалбата. В хода на устните състезания и в представени писмени бележки се претендира присъждане на сторените деловодни разноски, съобразно приложен списък.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03002721007361-020-001/22.12.2021 г., изменена с последваща ЗИЗВР№ Р-03002721007361-020-00 /25.02.2022 г., като производството е спряно със Заповед № Р-03002721007361-023-001 /29.03.2022 г. поради открити административни процедури за обмен на информация между компетентните органи на Република България, Германия, Чехия и Италия, и възобновено със Заповед № Р-03002721007361-143-00/30.09.2022 г., издадена на основание чл.112, чл.113 и чл.114 от ДОПК, със срок за завършване на ревизията, съобразно последната заповед - 03.10.2022г. Възложената ревизия на „Балкан Фреш Плюс“ООД е с обхват ДДС по ЗДДС за данъчен период от 01.11.2021 г. - 30.11.2021 г.

В хода на ревизионното производство на дружеството е извършена проверка за възстановяване на ДДС по реда на чл.92, ал.З от ЗДДС по СД за ДДС за д. п. м. 11/2021 г. С АПВ по чл. 92, ал. 11 от ЗДДС с № Р-03002721007361-004-001/28.03.2022 г. подлежащия за възстановяване ДДС в размер на 906,86 лв. е прихванат по реда на ДОПК за невнесени публични задължения.

В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, от проверяващите органи по приходите е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-03002721007361-092-001/18.10.2022 г., връчен по електронен път на ревизираното дружество на 19.10.2022г., като в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е постъпило възражение № Р-03002721007361-ВЗР-001-И /02.11.2022 г., което е разгледано от ревизиращия екип и е отхвърлено като неоснователно.

Ревизионното производство е приключило с издаването на Ревизионен акт № Р-03002721007361-091-001/16.11.2022г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“ и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-[населено място], с който по отношение на „Балкан фреш плюс“ООД, [населено място] е установено данъчно задължение за данък по ЗДДС в размер на 367062,57 лева за данъчен период м.11.2021г. по ВОД извършени по 21 бр. фактури, издадени от жалбоподателя към получатели Intex intertrade s.r.o, Italiana Tessile s.r.l.s. и Brand new produkts e K Tekin Tokoglu.

РА е обжалван пред Директора на дирекция „ОДОП“- [населено място] с жалба вх.№ 47919-2/01.12.2022 г., като от РЛ са изложени твърдения за незаконосъобразност на РА, поради противоречие с материално-правните разпоредби и необоснованост. Ревизираното лице е посочило, че са налице всички доказателства за декларираните от дружеството вътреобщностни доставки и наличието на подозрения, несвързани с РЛ, не могат да доведат до извода, че осъществените от него доставки не представляват вътреобщностни такива.

По жалбата срещу РА е постановено Решение № 282/11.09.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ [област] при ЦУ на НАП, с което РА е потвърден изцяло.

Несъгласно с констатациите на данъчните органи, оспорващото дружество подало жалба срещу РА до Административен съд – [област].

Въз основа на депозираната жалба първоначално е образувано адм.д.№ 232/2023г. по описа на ШАдмС, приключило с Решение № 264 от 20.02.2025г., с което атакуваният ревизионен акт е отменен изцяло. Несъгласен със същото, директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП го оспорил пред Върховен административен съд, който с Решение № 8010/18.07.2025г. по адм.д.№ 3353/2025г. по описа на ВАС отменил атакувания пред него съдебен акт и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – гр.[област]. За да постанови този правен резултат Върховният административен съд е приел, че първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено, по отделно и в тяхната съвкупност, доказателствата по делото – писмените, свидетелските показания и заключението по ССчЕ, във връзка с въпроса за материална законосъобразност на процесния РА във всичките му части; не е извършил анализ на установеното в хода на ревизията и на доказателствата по делото, препятстващо възможността на касационната инстанция да извърши проверка за прилагане на материалния закон от страна на първостепенния съд; не е анализирал доказателствата досежно всяка една от ВОД с отделните получатели, които са от различни държави – членки – Италия, Чехия, Германия; не е изложил конкретни мотиви относно това дали е доказан фактът на изпращането/транспортирането на процесните стоки от България в друга държава – членка, като изследва въпроса за чия сметка е транспортът, какви са уговорките на доставките, съответно какви са доказателствата, които доказват ВОД съгласно чл. 45, ал.2, б.“а“ или б.“б“ от ЗДДС, има ли пропуски в съдържанието на товарителниците, установява ли се къде са натоварени и къде са разтоварени стоките, на кои дати, ясно ли е мястото на получаване на стоките, т.е. дали може се приеме наличието на фактическо преминаване на стоките от една държава – членка в друга държава – членка; не е обсъдил и съображенията на приходните органи, че процесните стоки са насочени за износ към Турция, а не към някоя от държавите – членки на получателите – Чехия, Италия, Германия; не е формирал мотиви досежно констатациите на вещото лице по приетото заключение по ССчЕ, както и липсва анализ на показанията на разпитаните свидетели, като само общо е посочил, че кредитира заключението. Въз основа на направените констатации касационният съдебен състав е указал делото да бъде разгледано отново от друг състав на ШАдмС, който да изложи конкретни мотиви относно материалната законосъобразност или не на РА, като разгледа задълбочено всички доказателства за всяка една ВОД по спорните фактури с оглед различните получатели - Intex intertrade s.r.o., Italiana Tessile s.r.l.s. и Brand new produkts e K Tekin Tokoglu, т.е. писмените доказателства – тези в хода на ревизията и тези, събрани в рамките на съдебното производство, свидетелските показания и заключението по ССчЕ; както и да формира извод за доказаност или не на ВОД по конкретните фактури, съобразявайки и практиката на Съда на ЕС – решението по делото Teleos в насока дали „Балкан Фреш Плюс“ ООД е взело всички разумни мерки в рамките на възможностите си, за да се увери, че осъществените от него вътреобщностни доставки не го довеждат до участие в данъчна измама.

Въз основа на Решение № 8010/18.07.2025г. по адм.д.№ 3353/2025г. по описа на ВАС и материалите по адм.д.№ 232/2023г. по описа на ШАдмС е образувано настоящото адм.д.№ 356/2025г. по описа на ШАдмС.

В хода на съдебното производство по искане на оспорващото дружество е допусната и назначена съдебна компютърно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от същото, ЗВР, ЗИЗВР, Заповед за спиране на ревизионно производство, Заповед за възобновяване на ревизионно производство, РД и РА, са електронно подписани от лицата, посочени като техни автори, в срока на валидност на издадените КЕП. Вещото лице е посочило, че датите и часовете на полагане на подписите под съответните документи, за които има издаден квалифициран електронен времеви печат – РД, РА и заповедите (с изключение на ЗВР № Р-03002721007361-020- 001 / 22.12.2021 г.), са достоверни, като по отношение на въпросната ЗВР при проверка за валидация на сайта на Държавна агенция Електронно управление: [интернет адрес], е установено, че подписът, с който е подписана ЗВР, не съдържа удостоверение за време. Експертът е установил също, че всички подписи съответстват на изискванията на Приложение 1 към Регламент 910/2014 (чл.32. §1. б.“г“ и чл.32, § 1, б.“з“, вр. с чл. 26, б.“г“), като същите са професионални (издавани са на съответните служители за изпълнение на служебните им задължения). Процедурата по издаването им е свързана със заявление, в което се посочват трите имена, ЕГН, длъжност, служебен имейл, териториална дирекция, вида на подписа /да се вижда или не ЕГН-то на служителя в електронния подпис/, декларация, че при получаването на подписа, служителя се задължава да смени първоначалния ПИН-код. Съгласно действащата нормативна уредба в областта на електронните удостоверителни услуги, липсва нормативно изискване ЕГН на титуляра на КЕП да е видим при подписване на електронни документи. Отразено е също, че всички изследвани файлове са в PDF-формат с т.н. Опакован е-подпис (Enveloped signature) - подписаният документ съдържа подписа, т.е. подписът е поделемент в подписания документ, в PADeS формат. Изчислява се първо Хеш сума на подписания документ и тази хеш-сума се вписва заедно с информацията на електронния подпис и сертификата. PDF-формат е формат, който не може да се редактира лесно и при всяка промяна на документа /дори и един символ/ хаш сумата се променя и по този начин се контролира интегритета на електронния подпис с подписаното съдържание. Посочено е дъщо, че към момента на подписване на заповедите, РД и РА, съответните служители на НАП са притежавали валидни удостоверения за КЕП, издадени от доставчик на удостоверителни услуги – „Информационно обслужване“ЕАД и „Борика“ АД, а използваният алгоритъм отговаря ли на изискванията на Наредбата за изискванията към алгоритмите за създаване и проверка на квалифициран електронен подпис. Всички електронни подписи представляват усъвършенствани електронни подписи и за тях е налице валидно квалифицирано удостоверение, издадено от доставчика на удостоверителната услуга.

За установяване на обективната истина по делото и проверка на спорните обстоятелства по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), извършена на база документите по делото и проверки в счетоводството на дружеството, издател на фактурите. От заключението на вещото лице се установява, че всички фактури, за които данъчните органи са отказали правото на освобождаване като вътреобщностна доставка, съдържат необходимите реквизити и отговарят на изискванията на ЗСч. Според експерта, първичните счетоводни документи са били отразени коректно като начин и размер в счетоводни записвания при доставчика „Балкан Фреш Плюс“ООД. ДДС не е начисляван по фактурите, поради това, че са облагаеми с нулева ставка, предвид посочено основание за нулева ставка - чл.53, ал.1 от ЗДДС. Според вещото лице, счетоводството на РЛ е водено редовно в частта относно процесните фактури и в съответствие с нормативните изисквания. В счетоводството на дружеството е налице документален поток от сделките за конкретните доставки, с които са обвързани фактурите. За всеки внос е заплащано мито и митническите декларации са включени в дневниците за покупки на дружеството. Извършените продажби - ВОД, са придружени с транспортни документи (CMR), фактури на български и чужд език, опаковъчен лист (Packing List) и приемно-предавателни протоколи с получателите. Констатирано е, че има съответствие между товара, посочен в CMR, товара, посочен в опаковъчния лист и товара ,посочен във фактурите.

По отношение на заплащането на доставките, вещото лице е съобразило представените Рамков договор за продажба на стоки от 03.05.2021г., сключен с италианското дружество italiana Tessile s.r.l.s; Рамков договор за продажба на стоки от 14.10.2021 г., сключен с чешкото дружество Intex intertrade s.r.o. и Рамков договор за продажба на стоки от 05.11.2021г., сключен с немското дружество Brand New produkts е К Tekin, според които купувачът заплаща цената на стоката до 2 години от датата на издаване на фактурата.

Вещото лице е посочило, че при проверка в счетоводството на „Балкан Фреш Плюс“ ООД му е представено банково извлечение от „Банка ДСК“ ЕАД за разплащателна сметка BG82STSA93000027485698 в USD с титуляр „Балкан фреш плюс” ООД за периода от 01.01.2022г. до 31.01.2022г. Видно от извлечение, на 10.01.2022г. по сметката е постъпил превод от Brand New produkts е К Tekin в размер на 399615,15 USD с основание 0001667;0001668;0001669;0001677;0001678;0001679;0001680. На основание на банковия превод в счетоводството на „Балкан Фреш Плюс“ ООД са закрити вземанията по фактури №0000001667, №0000001668 и №0000001669 от 30.11.2021 г., като е взета счетоводна статия Дебит сч.с-ка 504/1 „Разпл.с-ка валута;Кредит сч.с-ка 411/2 „Клиенти“ валута. След справка в счетоводството на „Балкан фреш плюс“ ООД е констатирано, че по другите фактури няма извършени плащания или прихващания.

Вещото лице е посочило също, че относно потвърждение на салдата по процесните ВОД е представено писмо за потвърждение на салдата за периода от 03.05.-30.11.2021г. подписано от italiana Tessile srls, в което е записано, че неплатените фактури към 30.10.2024г. възлизат на стойност 1314436,96 USD, като в приложената справка фигурират и фактурите м.ноември 2021 г. Представено е и писмо за потвърждение на салдата за периода от 14.10.2021 г.-31.12.2022г. ,подписано от Intex intertrade s.r.o., в което е записано, че неплатените фактури към 15.10.2024г. възлизат на стойност 690566,96 USD, като в приложената справка фигурират процесните фактури от м.ноември 2021 г.

По отношение на транспорта на стоките, вещото лице е описало, че съгласно документите, приложени по делото, същият е извършен от фирма превозвач, регистрирана в Турция „Kaan Global Logistik Dis Tic.LTD. STI“, като организирането и плащането на транспорта е за сметка на купувача. В издадените фактури са посочени условия на доставка - „ЕХW“, който индекс, според стандартните международни условия за доставка Инкотермс означава, че продавачът приготвя стоката за натоварване на датата, договорена с клиента, като купувачът заплаща всички разходи за транспорт и носи рисковете за транспортиране на стоката до крайната й дестинация, като собствеността върху нея се прехвърля в момента на нейното предаване. Продавачът няма задължения относно митническото оформяне и изнасянето на стоката.

Експертът е посочил и, че в случай, че стоките бяха предмет на продажба към Турция - трета страна по см. на §1, т.4 от ДР на ЗДДС, доставките биха били облагаеми с нулева ставка.

Съдът кредитира обективираните в заключението на вещото лице констатации, но не и извършените анализи на представените доказателства, доколкото анализът на представените от страните доказателства не е в неговите правомощия.

По искане на жалбоподателя по делото са разпитани като свидетели Е. К., Б. Р. и М. Р. (последната разпитана след връщане на делото за ново разглеждане). От показанията на разпитаните свидетели става ясно, че и тримата служители на оспорващото дружество не са имали пряк контакт с лицата, посочени като купувачи по процесните спорни доставки, като двете свидетелки са били ангажирани с изготвяне на документите, с които превозваните стоки били изпращани и нямат информация относно лицата, които подписват ЧМР в качеството на получатели на доставките. Св.Б. Р. от своя страна е бил ангажиран основно със самото натоварване на стоките, след което няма възприятия относно мястото, на което същите се доставят.

По делото чрез видеоконферентна връзка и с помощта на преводач е изслушан и управителят на дружеството превозвач „Kaan Global Logistik Dis Tic.LTD. STI“- К. Ш., гражданин на Република Турция, във връзка с транспортирането на стоките, предмет на фактурираните доставки през ревизирания период, като последният по същество потвърждава установения от ревизиращите органи факт, че след натоварване на камионите със съответните стоки същите се придвижват директрно до РТурция, където се разтоварват.

От жалбоподателя са представени писмени доказателства по отношение на осъществените доставки в превод на български език - Справки за оборота и издадени фактури, Приемо-предавателни протоколи, Удостоверения от немски данъчни служби, Рамкови договори за продажба, сключени между РЛ - доставчик и трети дружества- получатели на процесните доставки, декларации от управителите на дружествата – контрагенти и други.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в 14 дневния срок за обжалване на РА, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК, доколкото решението на горестоящия административен орган е съобщено на дружеството на 18.09.2023 г.; 14 дневният срок за неговото оспорване е изтекъл на 02.10.2023г. (неделя, почивен ден), поради което се счита продължен до 03.10.2023г. вкл.; а жалбата е депозирана на 03.10.2023г.

Оспорването е извършено от активно легитимирана страна, имаща право и интерес да обжалва ревизионния акт, доколкото последният създава допълнителни публични задължения за дружеството - жалбоподател, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия административен орган, който го е потвърдил изцяло. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и постановения от горестоящия орган резултат, както и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

В настоящото производство и съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно РД и издадените въз основа на същия РА са постановени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Със Заповед № Д-1675/27.08.2021г., издадена от М. Г. К. - Директор на ТД на НАП-[населено място], на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК са определени органите по приходите, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, считано от 01.09.2021г., а именно – изрично изброените началници на сектори в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП-[населено място]. Заповедта е подписана от М. К. с професионален КУКЕП, чиято валидност е от 11.01.2021г. до 11.01.2022г. (видно от данните, съдържащи се в публичния регистър на „Борика“АД, B-trust, публикувани на електронен адрес: [интернет адрес]), в т.ч. и към датата на издаване на заповедта – 27.08.2021г. В настоящия казус издателят на заповедта за възлагане на ревизия и на заповедта за изменение на заповедта за възлагане на ревизия – С. С. А., с оглед на заеманата длъжност - Началник на сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – [област], е сред органите, посочени в Заповед № Д-1675/27.08.2021г. на Директора на ТД на НАП-[населено място], определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР, като същият е посочен изрично в т.5 от същата. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК, РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай автори на РА са С. С. А., с оглед на заеманата длъжност - Началник на сектор „Ревизии“ и възложител на ревизията и Р. М. С. – Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП в [населено място], която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. Решението на Директора на „ОДОП“ при ЦУ на НАП също изхожда от компетентен орган, доколкото е издадено от Д. И. Ж. в качеството му на Директор на „ОДОП“ [област] при ЦУ на НАП.

Към материалите по делото са приобщени разпечатки от електронни документи – ЗВР, ЗИЗВР, Заповед за спиране на ревизионно производство, Заповед за възобновяване на ревизионно производство, РД и РА, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3 ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13 ал.1 от с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях, в открито съдебно заседание, проведено на 17.01.2024 г., а и от изслушаното на 17.04.2024г. и приобщено към доказателствения материал заключение по съдебната компютърно-техническа експертиза, съдът констатира, че разпечатаните документи - ЗВР, ЗИВР, Заповед за спиране на ревизионно производство, Заповед за възобновяване на ревизионно производство, РД и РА са идентични с представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. В настоящия казус, при проверка валидността на положените върху документите подписи се установи, че същите са придружени от издадено от доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на дефиницията по чл.3 т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. и съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Вещото лице е посочило, че подписите (КЕП), с които са подписани обсъжданити документи, определят еднозначно подписалите документите физически лица /асоциирани към юридическо лице/ и сочени като техни автори. Всеки от процесните КЕП е издаден на физическо лице, асоциирано с юридическо лице /НАП/, т.е. представлява професионален КЕП и има свой уникален сериен номер. Освен това квалифицираното удостоверение съдържа набор от данни като трите имена на титуляра, служебен номер вместо ЕГН, служебен имейл адрес, издател на подписа, които в своята съвкупност идентифицират подписващия. За да се осъществи самото подписване с КЕП се иска въвеждане на ПИН-код. Този ПИН код е по контрола единствено на подписващия и може да бъде сменен от него във всеки един момент. Интегритета на данните е осигурен посредством хеш функция, която позволява да бъде открита последваща промяна на данните. При проверка на сайта на електронното правителство: „httpsV/[интернет адрес]" е видно, че подписаното съдържание отговаря на съдържанието на документа. Към момента на подписване на заповедите, РД и РА съответните служители на НАП са притежавали валидни удостоверения за КЕП, издадени от доставчик на удостоверителни услуги – „Информационно Обслужване“ЕАД и „Борика“ АД. Оспорваните електронни подписи покриват изискванията за усъвършенствани електронни подписи, които са свързани по уникален начин с титуляра на подписа, може да се идентифицира титуляра на подписа, създадени са чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярът на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол, и са свързани с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях. Всички електронни подписи, с които са разписани процесните документи не съдържат ЕГН на титуляра, а само специфичен номер („ВТ-BG хххххх" за КЕП на „Борика“АД и „SN-BG хххххх“ за КЕП на „Информационно обслужване“АД). Практиката в ТД на НАП е да се издават два вида сертификати - с вписване на ЕГН или без вписване на ЕГН (само със служебния номер, генериран от Доставчика на доверителни услуги). Всички имена са изписани на латиница, има и вписан служебен имейл, който също е уникален и е свързан с титуляра на подписа. Всяко издадено удостоверение има уникален сериен номер ("SerialNumber") в обхвата на съответния УО на Доставчика. Комбинацията па полета „Issuer", "SerialNumber" и „Validity from" гарантира уникалността на издаденото удостоверение в публичния домейн. Въз основа на това експертът е заключил, че за всички електронни подписи е налице валидно квалифицирано удостоверение, издадено от доставчика на удостоверителната услуга.

В тази връзка съдът не споделя доводите на оспорващия, че ЗВР № Р-03002721007361 -020-001 / 22.12.2021 г. не представлява валидно подписан документ. Видно от съдебната компютърно-техническа експертиза, въпросният документ е подписан електронно от титуляр С. С. А., Началник на сектор при ТД на НАП [област] /••••••• Датата на валидност на сертификата, издаден от „Борика“АД е от 06.04.2021г. до 06.04.2022г., а подписването е на 22.12.2021г., т.е. в рамките на валидност на подписа. Посоченото обстоятелство съдът приема за напълно достатъчно, за да се приеме, че ЗВР е подписана от лицето, посочено като нейн автор и в срока на валидност на издадения КЕП. Действително експертизата сочи, че при проверка за валидация на сайта на Държавна агенция Електронно управление: [интернет адрес], е установено, че подписът, с който е подписана ЗВР, не съдържа удостоверение за време, но доколкото въпросният подпис по еднозначен начин удостоверява авторството на лицето, подписало документа; факта, че документът е подписан в срока на валидност на КЕП и в титулната част на документа изрично е посочено, че се издава на 22.12.2021г., фактът, че подписът не съдържа удостоверение за време не изключва компетентността на издателя на обсъждания документ.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията за форма и на административно производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 от ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. РА също е постановен в изискуемата писмена форма и при съблюдаване изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК.

В хода на ревизията са връчени по надлежния ред искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, във връзка с които са представени и писмени обяснения и писмени доказателства както от ревизирания субект, така и от третите лица. Получените сведения са приобщени по установения ред към административната преписка.

В обобщение на горното и при дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът приема, че оспореният РА е валиден процесуален административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложител на ревизията и ръководител на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени в тяхната цялост на дружеството, като по този начин на ревизираното лице е осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем, която то е реализирало. Не се установиха посочените от оспорващия основания за нищожност на РА.

От фактическа страна и по отношение на материално-правната законосъобразност на РА, съдът установи следното:

Между страните не се спори и видно от доказателствата, приобщени по делото, през ревизирания период, основната дейност на „Балкан Фреш Плюс“ООД е търговия на едро, покупка на стоки с цел препродажба, маркетинг, вътрешна и външна търговия, търговско представителство и др. и за целта дружеството разполага с наети складове, находящи се в [населено място] и [населено място], област Варна. РЛ е регистрирано по ЗДДС, считано от 18.06.2009г.

По приложението на ЗДДС от фактическа страна:

На основание чл.82, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗДДС, данъчните органи са начислили ДДС за направени от РЛ облагаеми доставки с предмет- платове данъчен период месец 11/2021 г., за който били съставени съответните фактури и товарителници:

invoice

/ Фактура №

дата

VIN номер

Клиент

Предмет на доставка

ДО

ДДС

Транспортен документ/ЧМР

0000001656

25.11.2021

CZ06851401

Intex intertrade s.r.o

платове

91651,05

16.12.2021

34EPU912/34LA 4667

0000001658

25.11.2021

CZ06851401

Intex intertrade s.r.o

платове

68130,26

22.12.201

27P5897/27Z839 8

0000001659

25.11.2021

CZ06851401

Intex intertrade s.r.o

платове

80451,50

08.12.2021

33AHR970/33AE H994

0000001660

25.11.2021

CZ06851401

Intex intertrade s.r.o

платове

81140,44

09.12.2021

33AEH744/33NM L53

0000001630

12.11.2021

CZ06851401

Intex intertrade s.r.o

Платове

90201,68

12.11.2021

34DTL016/34DF U543

0000001667

30.11.2021

DE814315955

Brand New produkts e K Tekin

платове

84210,11

03.12.2021

34BE6015/41VD 346

0000001669

30.11.2021

DE814315955

Brand New produkts e K Tekin

Платове

86710,89

01.12.2021

27BBR02/27FM8 45

0000001668

30.11.2021

DE814315955

Brand New produkts e K Tekin

платове

84359,94

03.12.2021

33CBY56/33CPN 84

0000001617

05.11.2021

IT03869950364

ITALIANA TESSILE S.R.L.S

платове

90159,06

09.11.2021

33ACL172/33AC L617

KAAN GLOBAL LOGISTIK

0000001625

10.11.2021

IT03869950364

ITALIANA TESSILE S.R.L.S

платове

91118,68

10.11.2021

33TY393/33EIK29

KAAN GLOBAL LOGISTIK

0000001637

17.11.2021

IT03869950364

ITALIANA TESSILE S.R.L.S

платове

90154,27

20.11.2021

27KM268/27LG039

KAAN GLOBAL LOGISTIK

0000001609

04.11.2021

IT03869950364

ITALIANA TESSILE S.R.L.S

Платове

86246,34

09.11.2021

34BE6015/41VD346

KAAN GLOBAL LOGISTIK

0000001634

17.11.2021

IT03869950364

ITALIANA TESSILE S.R.L.S

платове

97588,86

18.11.2021

34BE6015/41VD346

KAAN GLOBAL LOGISTIK

0000001626

10.11.2021

IT03869950364

ITALIANA TESSILE S.R.L.S

платове

90490,76

10.11.2021

34DKN189/16HK899

KAAN GLOBAL LOGISTIK

0000001636

17.11.2021

IT03869950364

ITALIANA TESSILE S.R.L.S

платове

90725,28

18.11.2021

34DKN189/16HK899

KAAN GLOBAL LOGISTIK

0000001635

17.11.2021

IT03869950364

ITALIANA TESSILE S.R.L.S

платове

102351,43

23.11.2021

33ACA329/33AE C264

KAAN GLOBAL LOGISTIK

0000001618

05.11.2021

IT03869950364

ITALIANA TESSILE S.R.L.S

платове

85713,87

09.11.2021

01BRV75/33NKY48

KAAN GLOBAL LOGISTIK

0000001619

05.11.2021

IT03869950364

ITALIANA TESSILE S.R.L.S

платове

88320,14

10.11.2021

41YE264/34FJ0535

KAAN GLOBAL LOGISTIK

0000001610

04.11.2021

IT03869950364

ITALIANA TESSILE S.R.L.S

Платове

84612,99

09.11.2021

33CET51/33DRT88

KAAN GLOBAL LOGISTIK

0000001611

04.11.2021

IT03869950364

ITALIANA TESSILE S.R.L.S

платове

86571,02

08.11.2021

33CBY56/33CPN84

KAAN GLOBAL LOGISTIK

0000001612

04.11.2021

IT03869950364

ITALIANA TESSILE S.R.L.S

платове

84404,30

10.11.2021

34GG4257/34DL9706

KAAN GLOBAL LOGISTIK

Всичко:

-

-

-

-

1 835 312,87

-

Със СД по ЗДДС РЛ декларирало ВОД на стоки към контрагентите с данъчна основа, подлежаща на облагане със ставка 0%, като за периода била подадена VIES декларация с вх. 27001537870/14.12.2021г.

Транспортът на стоките към получателите по фактурите - дружества, регистрирани в държави членки на ЕС, бил извършен от превозвача „Kaan Global Logistik Dis Tic. LTD. STI“, регистриран в Република Турция, като организацията и плащането на транспортните разходи било за сметка на купувачите.

При извършена проверка на VIN номерата на контрагентите в информационната система на НАП било установено, че същите са валидни и дружествата са регистрирани за целите на ДДС.

По отношение на заплащането на стоките, ревизионните органи анализирали данни в счетоводството на РЛ и в банковите му сметки, извадки от които са приложени по делото, като било установено, че не са постъпвали плащания от посочените в процесните фактури съконтрагенти - Intex intertrade s.r.o, Italiana Tessile s.r.l.s. и Brand New produkts e KTekin.

За доказване на доставката от страна на РЛ, по отправено искане от данъчните органи, били представени Фактури/Commercial Invoice; Packing list, придружаващ фактурите с информация за тегло и размери на стоките, международни товарителници/CMR/. Представени били и Митнически декларации за внос на платовете, както и Синтетични и аналитични сметки.

От данъчните органи била предприета процедура по обмен на информация с компетентните органи в Германия, Италия и Чехия.

Получен бил отговор с реф. №VAT_BG_036152_IT_37301_2022_SZ_20220127_AFRI_R от данъчната администрация на Италия, вх. № 405 #9/17.05.2022 г., от който е видно, че Службата за борба с измамите е извършила фискална проверка в помещенията на Italianа Tessile s.r.l.s., при която е установено, че дружеството е замесено във верижна измама с други страни от ЕС като Германия и България. Italiana Tessile s.r.l.s. е представило само частично счетоводство, абсолютно несъответстващо на обемите на извършените сделки. В счетоводството на Italiana Tessile s.r.l.s. документите, които са изискани, не били намерени. Въз основа на предоставената информация, получена по линията на обмен между данъчните власти на държавите членки, получателят по доставките е посочен като дружество, участващо в измами. Italiana Tessile s.r.l.s. не е потвърдило получаването на стоките на територията на Италия.

Получен бил отговор с реф. № VAT_BG_036154_CZ_P202200149_20220127_AF_RI_R от данъчната администрация на Чехия по вх. № 405 #8/11.05.2022 г., че Intex intertrade s.r.o. не оказва съдействие и не е представило никакви документи. Дружеството е променило адреса на офиса си през м. 12.2021 г., както и името си през м.11.2020 г. Операторът на тол-системата в Чехия е отговорил, че не са открити записи относно превозните средства, посочени в молбата по обмен на информация (34 EPU 912/34 LA 4667, 27 Р 5897/27 Z 8398, 33 AHR 970/33 АЕН 994, 343 АЕН 744 NML 53, 34 DTL 016/34 DFU 54). Въз основа на предоставената информация, получена по линията на обмен между данъчните власти на държавите членки, за чешкото дружество, посочено като получател по доставките, данъчните органи приели, че не е потвърдено получаването на стоките, не са известни датата и мястото на приемане на стоката, не е налице извършено разплащане между контрагентите, предвид, че през ревизирания период по сметки на чешкото дружество не се наблюдават сделки, свързани със стопанската дейност на фирмата, не е известна реалната реализация на доставките.

На 12.05.2022 г., от данъчната администрация на Германия е получено уведомление по чл.12 от Регламент 904/2010, в което е посочено, че по отношение на направеното запитване, следва да се има предвид, че справките, извършени от компетентния регионален данъчен орган, все още не са приключени. Посочено е , че данъчната администрация на България ще бъде информирана за резултата веднага щом стане известен. Към датата на издаване на обжалвания РА не е получен допълнителен отговор по отправеното запитване до администрация на Германия с молба № 0322-036153/26.01.2022г. и с Референтен номер: VAT BG 035153 DE_rrrrrr_20220127_AF_RI.

Органите по приходите са извършили анализ на представените от „Балкан фреш плюс" ООД документи. Установили са регистрационните номера на превозните средства, с които е декларирано, че стоката е транспортирана от България до Германия, Чехия и Италия, са с турска регистрация.

Ревизионните органи отправили запитване до Агенция Митници и Национално TOJI управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, като видно от отговорите, приложени по делото, за посочените в CMR транспортни средства, с номера, описани в табличен вид на стр.16 в РД, имало регистрирано движение по маршрут [община] - [община] - [община] - Кабиле - [населено място] - Богданово - [община] - [община] - Момково - Свиленград в посока ГКПП „[населено място]“ в посока Република Турция, която е трета страна извън Европейския съюз. За част от превозните средства не било установено преминаване през ГКПП. Подробен анализ на получените данни за автомобилния трафик от Автоматични устройства за записване на пътния трафик и от Автоматичните преброителни пунктове, стационарните и мобилни контролни точки на Националното ТОЛ управление, стопанисвани от АПИ бил направен от ревизиращите органи в РД на стр. 16-20 с посочени дата на излизане, ГКПП и вид на стоката. В следствие на което, данъчните органи приели, че не се установява транспортирането на стоките от превозвача „Kaan Global logistik“ LTD до територията на друга държава- членка на ЕС - Германия, Италия или Чехия, както било посочено в международните товарителници. Със справки, приложени по делото, са представени данни, получени от стационарни контролни точки на Националното TOJI управление, чрез които били проследени маршрутът и посоката на движението на транспортните средства. От същите не се установява напускане на границите на страната в посока държава членка на ЕС.

От Агенция Митници са генерирани справки за преминаванията през граница на превозните средства, с които са транспортирани стоките, предмет на процесните доставки. Събрани са данни от Агенция пътна инфраструктура за движението на МПС.

Данъчните органи установили, че в представените от страна на жалбоподателя международни товарителници към всяка инвойс/фактура са приложени две различни CMR-та за превоза на стоката, като в клетка 23 фигурират различни номера на МПС, посочени като превозвачи на който вписва мястото и датата на доставката, подписва се и полага своя печат, е поставен само печат, като в една част от ЧМР не са поставени дати, както и не се посочва мястото на разтоварване на стоката.

Графа 3 – Разтоварен пункт, вписва се държавата, града и улицата.

Графа 4 – Товарен пункт, вписва се мястото и датата на натоварване, с оглед евентуалното неспазване срока за доставка - е вписано Inter – trans MMS § Ruerobertmoinon 95190-COUSSAINVILLE FR – France. Прието е, че липсва достоверен документ за транспорт по същите, тъй като стоката, предмет на тези доставки не отива в Чехия, Германия, Италия или друга страна от ЕС. Издадените CMR са с дестинация Чехия, с клиент intex intertrade s.r.o., с VIN: CZ06851401; дестинация Германия, с клиент Brand new produkts e K Tekin Tokoglu, с VIN: DE814315955 и дестинация Италия, с клиент Italianа Tessile s.r.l.s., с VIN: IT03869950364. В част от приложените CMR – та липсват подписи от представляващ транспортната фирма, същевременно от ревизираното лице са приложени два броя ЧМР касаещи една доставка, които по своята същност се различават в клетка 23.

След анализ на събраните доказателства ревизиращите органи стигнали до извода, че в транспортните документи е налице липса на реквизити, като посочените в тях данни за извършения транспорт се оборват от наличието на други доказателства, установяващи действителното движение на МПС, с които е извършен превоза на стоките по процесните доставки. Съответно, документите не доказват факта на фактическото напускане на стоките на територията на Република България и получаването на същите на територията на държави-членки и не са налице годни доказателства за осъществяване на декларираните от оспорващия вътреобщностни доставки. В резултат на установеното, органите по приходите приели, че е налице формално съставяне на документи, без реално извършване на доставки, жалбоподателят не е добросъвестен доставчик и следва да се откаже правото на освобождаване на доставките по процесните фактури от ДДС.

Въз основа на събраните доказателства, в издадения РА е прието, че за декларираните вътреобщностни доставки към съконтрагенти "intex intertrade s.r.o.", с VIN: CZ06851401, Чехия, Brand new produkts e K Tekin Tokoglu, с VIN: DE814315955, Германия и Italianа Tessile s.r.l.s., с VIN: IT03869950364, Италия по общо 21 бр. фактури на обща стойност 1 835312.87 лева липсва достоверен документ за транспорт по същите, тъй като стоката, предмет на тези доставки, не е била транспортирана до държава-членка от ЕС. Данъчните органи приемат, не е осъществен фактическият състав на ВОД по смисъла на чл.7, ал.1, във връзка с чл.53, ал.2 от ЗДДС - транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, тъй като не е установено реалното движение на стоките от територията на Република България до Германия, Чехия и Италия, и реалното им получаване от чуждестранните дружества получатели. Счетено е, че липсва пряка и непосредствена връзка между транспорта и доставката на стоките при режим на ВОД - доставка на стоки между две регистрирани за целите на ЗДДС лица в две различни държави - членки на ЕС. Предвид липсата на установено основание по чл.53, ал. 1 от ЗДДС за облагане с нулева ставка на извършените доставки на стоки е направен извод за осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, за които следва да се начисли данък със ставка от 20 %, съответно с оспорения РА, на основание чл. 86, ал. 1 и 2, във връзка с чл.6, чл.25, ал.1 и 2, чл.66 ,ал.1, чл.82, ал.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, бил начислен ДДС на ревизираното лице - „Балкан Фреш Плюс“ ООД за данъчен период месец 11.2021 г., в размер на 367 062.57 лв., върху данъчна основа на стойност 1 835312.87 лв.

По приложението на ЗДДС от правна страна:

Съдът споделя доводите на ревизиращите органи за липса на доказателства за реално осъществени ВОД, доколкото не е установено транспортиране на стоките извън територията на страната към съответните държави-членки на ЕС. За да се приеме, че е налице осъществена ВОД, е необходимо да се установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на чл.7, ал.1 от ЗДДС, а именно: предмет на доставката са стоки; доставчикът е регистриран по ДДС в РБългария към датата на данъчното събитие; получателят е регистриран за целите на облагането с ДДС в друга държава членка на ЕС към датата на данъчното събитие и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика; доставката е възмездна; стоката е транспортирана от територията на страната до територията на другата държава членка; доставката е отразена от доставчика във VIES декларация.

Съгласно чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗДДС вътреобщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, като предпоставките за прилагане на нулевата ставка са посочени в чл.53, ал.2 от ЗДДС. Видно от текста на разпоредбата, доставчикът следва да разполага алтернативно със следните доказателства: т.1. документи за доставката, определени с ППЗДДС; т.2. документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл.45а от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018г. за изменение на Регламент за изпълнение/ЕС/ №282/2011г. по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки.

Според чл.53, ал. 3 от ЗДДС, за да е облагаема ВОД с нулева ставка, то доставчикът следва да се е снабдил с документите, регламентирани в чл. 45 от ППЗДДС. По силата на чл.45, т.2, б.„а“ и б.„б“ от ППЗДДС, доказателствената тежест за удостоверяването на ВОД е за жалбоподателя, в качеството му на доставчик. За целта лицето следва да разполага с документи, както следва: 1. фактура за доставката, в която да е посочен идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от друга държава членка, под който номер е извършена доставката; 2. документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, в зависимост от това кое е лицето, извършило транспорта и за чия сметка. В случай, че транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя, според чл.45, т.2. б. „а“ от ППЗДДС, доставчикът следва да представи транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В случай, че транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика, според чл.45, т.2, б.„б“ от ППЗДДС, следва да се представи транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.

Според постоянната практика на СЕС, освобождаването от ДДС на ВОД на стоки е приложимо само тогава, когато: 1. правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и 2. доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата членка на доставката (вж. решение Teleos и др. по дело C-409/04, т. 42, решение Mecsek-Gabona Kft по дело С-273/11, т. 31, решение Траум по дело С-492/13, т. 24).

Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС, като разпределението на доказателствената тежест в процеса се регулира изцяло от националното право и е в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции /т. 35 - 38 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft и т. 26 - 30 от решение на СЕС от 09.10.2014 г. по дело № С-492/2013 "Траум" ЕООД/. В решението по дело С-409/04 г. СЕС е посочил, че вменяването на задължение на ревизираното лице да представи убедително доказателство за физическото напускане на стоките на територията на държавата-членка не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията и поставя това лице в положение на несигурност /т. 51/ в нарушение на основния принцип на правото на ЕС на правна сигурност, изискващ нормите да бъдат ясни и точни и прилагането им да е предвидимо за лицата. Спазването на този принцип се постига чрез регламентиране от националните власти на условията за освобождаване, вкл. чрез списък от документи, които следва да се представят на компетентните органи /чл. 45 от ППЗДДС/. Не е в противоречие със съюзното право да се изисква от доставчика да вземе всички мерки, които могат разумно да се очакват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама. В случай, че доставчикът е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена ВОД, е недопустимо впоследствие националните органи да го задължат да заплати ДДС върху тези стоки, когато доказателствата се окажат с невярно съдържание, без да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама /т. 68/.

Визираните разяснения на СЕС сочат, че отказ да се признае правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустим само когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен. От тук следва, че когато данъчно задълженото лице докаже материалноправните предпоставки за това негово право, освобождаването от ДДС не може да бъде признато в две хипотези: 1. данъчнозадълженото лице, което е декларирало ВОД, умишлено е участвало в данъчна измама, застрашила правилното функциониране на общата система на ДДС, поради което не може да се позовава на принципа на данъчния неутралитет; 2. данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама и не е взело всички зависещи от него разумни мерки за избягване на тази измама, т. е. не е действало добросъвестно. Посочените хипотези следва да се установяват от националната юрисдикция въз основа на обективни данни (виж Решение на СЕС от 9 февруари 2017 г. по дело С-21/16, Euro Tyre BV, т. 38, т. 39 и т. 40, решението по делото Траум, т. 40 и т. 42, както и цитираната в тях практика).

В случая не е спорно, че фактурите, документиращи ВОД към Brand New products е К Tekin; lntex intertrade s.r.o. и Italiana Tessile S.r.l.s., съответстват по съдържание на чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС, както и, че на датите на издаването им са съставени международни товарителници с вписан превозвач Kaan Global Logistik Dis Tic. LTD. STI, Република Турция. Безспорно е още, че тези стоки са предадени от продавача на превозвача в [населено място], обл.Варна, за което са съставени приемо-предавателни протоколи, установяващи натоварването на стоките от превозвача. Спорно е дали правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателите на доставките и дали доставчикът е доказал, че тези стоки са изпратени или превозени в друга държава членка, и че вследствие на това изпращане или превозване стоките са напуснали физически територията на България.

Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства не установяват нито една от горепосочените кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи признаването на спорните ВОД. При действието на чл. 9, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Правото на изпращача да се разпорежда със стоката обаче се погасява едва когато вторият екземпляр на товарителницата бъде предаден на получателя или когато получателят упражни правото си по чл. 13, § 1 от Конвенцията /така чл. 12, § 1 и § 2 от Конвенцията/, т. е. когато след пристигане на стоката на мястото на доставяне получателят е поискал предоставяне на втория екземпляр от товарителницата и стоката му е предадена срещу подпис. Именно затова при липса на посочено в товарителниците място на получаване на стоките от чуждестранните дружества, изводът, че правото на съответния получател да се разпорежда с тях е възникнало в съответствие с чл. 12, § 2 или чл. 13, § 1 от Конвенцията, се явява изцяло несъвместим.

Видно от приложените по делото товарителници за спорните доставки към Brand New products е К Tekin; lntex intertrade s.r.o. и Italiana Tessile S.r.l.s., в клетка 24 на същите не е вписано мястото за доставяне на стоките. При това положение обективно не би могло да се приеме за установено предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика на посочения в товарителниците получател.

Освен това, липсата на конкретизация в обсъжданите товарителници относно мястото на доставяне на стоките изключва възможността да се приеме, че доставчикът е доказал, че стоките са изпратени в друга държава-членка и вследствие на това изпращане те са напуснали физически територията на страната в посока към съответната държава-членка. Действително, по делото е установено, че по част от доставките стоките са напуснали границите на РБългария, като същите са превозени до РТурция, която обаче не е държава членка на ЕС, а е трета страна по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗДДС. В тази хипотеза, според цитираните по-горе решения на СЕС, националната юрисдикция е задължена да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали продавачът е действал добросъвестно и е взел всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната операция не го довежда до участие в данъчна измама (решение Mecsek-Gabona, т. 53, решение Траум, т. 41).В хипотезата, при която тази юрисдикция стигне до извода, че с оглед обективни данни е доказано, че продавачът не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на тази измама,ползването на правото на освобождаване от ДДС би могло да му бъде отказано (вж. решение Mecsek-Gabona, т.54 и решение Траум, т.42).

Съдът в настоящия си състав намира, че установените по делото факти и обстоятелства еднозначно сочат, че продавачът не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на данъчна измама, респективно изключват добросъвестността на ревизирания субект.

В подкрепа на този извод е установеното в хода на ревизионното производство въз основа на данните от Агенция Митници обстоятелство, че по-голяма част от МПС за периодите, посочени в товарителниците, са преминали държавната граница на Република България именно в посока Република Турция – трета страна по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗДДС. Същото опровергава достоверността на представените от ЗЛ транспортни документи, че стоките, предмет на ВОД, са транспортирани към съответните страни членки на ЕС (посочени в международните товарителници), респективно обуславя извод, че процесните стоки не са доставени до посочените в международните товарителници адреси в Германия, Италия и Чехия. Фактът, че по три от доставките към Italiana Tessile S.r.l.s., не е установено МПС, с които са превозени стоките, да са преминали държавната граница, не променя този извод, тъй като липсата на данни в тази насока също изключва достоверността на отразеното в съответните ЧМР, че стоките действително са транспортирани в съответната държава-членка.

Освен това, видно от съдържанието на представените от оспорващия транспортни документи - ЧМР, придружаващи доставките, същите не съдържат всички реквизити. Така например, в тях не са посочени датата и мястото на получаване на стоките в съответната страна от ЕС. Не са посочени имената и длъжността на лицето, което е предало превозваните стоки, как нито имената и длъжността на лицето, получило стоките. В кл.23 липсва отразяване кое е лицето, положило своя подпис като получател на стоките. Описаните пропуски при съставянето на товарителниците обуславят извод за недостоверност на отразеното в тях обстоятелство, че стоките са изпратени или са превозени до друга държава - членка на ЕС.

От представения в хода на ревизията отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“, съпоставен с данните, представени от Агенция Митници, се установява, че по отношение на десет от товарните автомобили, с които са извършени спорните доставки, са с установено през релевантния период придвижване от [населено място] до [населено място] и последващо напускане на държавната граница през ГКПП К. А. в посока Р Турция. В същото по отношение на три МПС е установено, че през ревизирания период изобщо не са засечени в движение по републиканската пътна мрежа. Придвижването и преминаването на част от МПС в РТурция, както и липсата на данни други превозни средства да са се придвижвали на територията на РБългария опровергават тезата на оспорващия за извършен с въпросните МПС транспорт на стоки до Германия, Чехия и Италия.

За недобросъвестност на ревизирания субект сочи и установената в хода на ревизионното производство липса на плащане на доставките от страна на Brand New products е К Tekin; lntex intertrade s.r.o. и Italiana Tessile S.r.l.s., към „Балкан фреш плюс“ООД, както и от липсата на представени от оспорващия в хода на ревизията договори, споразумения или друга търговска документация, от която да е видно наличието на предварителна договореност за разсрочено плащане.

Действително, в рамките на съдебното производство от страна на оспорващия са представени Рамков договор за продажба на стоки от 03.05.2021г., сключен между Italiana Tessile S.r.l.s. и „Балкан фреш плюс“ООД, Рамков договор за продажба на стоки от 14.10.2021г., сключен между lntex intertrade s.r.o. и „Балкан фреш плюс“ООД и Рамков договор от 05.11.2021г., сключен между Brand New products е К Tekin, Германия и „Балкан фреш плюс“ООД, според които купувачът заплаща цената до две години от датата на издаване на фактурата. Датите на сключване на тези рамкови договори обаче предхождат периода на извършване на ревизионното производство, като в същото време не са представени пред ревизиращия екип, а едва в хода на съдебното производство, поради което и предвид факта, че същите, в качеството си на частни диспозитивни документи не притежават достоверна дата, съдът намира, че същите са изготвени във връзка с инициираното съдебно производство, респективно не ги кредитира с доверие. Още повече, че, видно от ССчЕ, изготвена на 13.11.2024г., т.е. три години по-късно, плащания по фактурите за декларираните от оспорващия доставки към чешкото и италианското дружество, осъществени през м.11.2021г., не са налице. Доказателства за плащания по доставките не са представени от оспорващия и след изготвяне на ССчЕ, нито се твърди наличие на такива, което подкрепя извода на ревизиращите органи, че продавачът е наясно с липсата на извършени ВОД.

Относно доставките към Brand New products е К Tekin, Германия, документирани с фактури № 000001667/30.11.2021г. на стойност 48924,38 USD (84210,11 лева), № 000001669/30.11.2021г. на стойност 49011,43 USD (84359,94 лева) и № 000001668/30.11.2021г. на стойност 50377,28 USD (86710,89 лева), ССчЕ е установила, че на 10.01.2022г. по сметката на оспорващото дружество е постъпило плащане на сума в размер на 399615,15 USD, с посочено основание за плащане фактури с №№ 0001667, 0001668, 0001669, 0001677, 0001678, 0001669, 0001680, като в резултат на това плащане в счетоводството на оспорващия са закрити вземанията по въпросните три фактури. Извършеното плащане обаче е само по себе си не обуславя извод, че трите доставки са вътреобщностни такива, тъй като не променя безспорно установения от предоставените от АПИ и Агенция Митници данни факт, че товарните автомобили, описани в ЧМР към горепосочените фактури (с рег.№№ 34ВЕ6015/41VD346, 27ВВR02/27FM845 и 33CBY56/33CPN84), са с маршрут от [населено място] към [населено място] и са напуснали държавната граница през ГКПП К.Андреево в посока РТурция, т.е. транспортираните с тях стоки не са били превозени до Германия.

Заключение за вярност на съставените ЧМР не следва и от представените в хода на съдебното производство, от оспорващия, писмени доказателства, в т.ч. и след връщане на делото за ново разглеждане - рамкови договори, декларации с нотариална заверка на подписите, писма от дружествата – получатели на процесните доставки, тъй като се касае за частни документи, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, изготвени са за целите на съдебното обжалване и не променят установения по делото факт, че процесните стоки не са били доставени в държава-членка на ЕС. Наличието на нотариална заверка на подписите на някои от представените документи е ирелевантно, тъй като нотариалната заверка удостоверява самоличността на лицето, подписало документа и датата, на която го е сторило, но не и достоверността на изложеното в самия документ. В този смисъл, представените в хода на съдебното производство документи не санират безспорно установената липса на посочено във всички ЧМР място на разтоварване на стоките, нито представляват доказателство, годно да удостовери кое е лицето, положило подпис в кл.23 на същите.

Извод за липса на осъществени ВОД следва и от данните, изискани в хода на ревизионното производство от Германия, Италия и Чехия по линия на международния обмен между данъчните власти на държавите-членки, които са подробно анализирани и обсъдени в РД и решението на горестоящия орган. По-конкретно, от извършения обмен е установено, че чешкото дружеството Intex intertrade s.r.o. не е потвърдило получаването на стоките, не са известни датата и мястото на приемане на стоката, не е налице извършено разплащане между контрагентите. Предвид, че през ревизирания период по сметки на чешкото дружество не се наблюдават сделки, свързани със стопанската дейност на фирмата, не е известна реалната реализация на доставките. От отговора от данъчната администрация на Италия се установява, че получателят по доставките „Italiana Jessile S.r.l.s. е посочено като дружество, участващо в измами и същото не е потвърдило получаването на стоките на територията на Италия. От получената в хода на административното обжалване информация от данъчната администрация на Германия се установява, че Tekin Tokoglu е декларирал ВОП, които не могат да бъдат обвързани с декларираните от жалбоподателя ВОД на стоки.

Или, от представената от данъчните власти на Германия, Италия и Чехия информация не се установява стоките, предмет на спорните доставки, да са били транспортирани до съответните държави, което е в подкрепа на извода, че отразените в международните товарителници данни относно мястото на доставяне на стоките не съответстват на действителността.

В разрез с тезата на оспорващия съдът приема, че получените отговори във връзка с обмена на информация по своята същност представляват официални удостоверителни документи по смисъла на Регламент 904/2010 г. на Съвета на ЕС и във връзка с чл. 171, ал.2 от ЗДДС и са косвено доказателство в подкрепа на изводите на органите по приходите за липса на ВОД. Отговорите по обмена не са оспорени от жалбоподателя при първоначалното разглеждане на делото, предвид което се ползват с материална доказателствена сила. При новото разглеждане на делото, по повод възраженията на жалбоподателя относно съдържанието на представените отговори от държавите членки на ЕС, където са регистрирани като данъчно задължени лица получателите по ВОД, от СДО София са изискани получените отговори по обмена. Видно от представените отговори, същите са с идентично съдържание с представените отговори в хода на ревизионното производство. Неоснователна е тезата на оспорващия, че обсъжданите документи са нечетливи и неясни. Относно тези възражения, следва да се има предвид, че процедурата за извършване на проверки чрез обмен на информация между данъчните администрации на страните - членки на ЕС е форма на данъчно-осигурителен контрол, имаща за цел да се установи дали се спазва данъчното законодателство от страна на задължените лица при извършване на ВОП и ВОД, както и други факти и обстоятелства, свързани с регистрация, начисляване на данъка, дата на възникване на данъчното събитие, вида на доставките, съмнения за извършване на данъчни измами и др. Правната рамка на действията при тази проверка се съдържа в разпоредбите на Регламент (ЕО) 904/2010. Дирекция "ЦЗВ" към Централно управление на НАП е отговорната дирекция за осигуряване на процесите по административно сътрудничество и обмен на информация с държавите членки на ЕС в областта на ДДС и събиране на публични вземания, като дейността и функциите й са изцяло в съответствие с разпоредбите на Регламент /ЕО/904/2010/, в сила от 01.01.2012 г., на Решение за изпълнение на Комисията № 8193/18.11.2011 г. и на Регламент № 1189/2011 г. на Комисията, както и на ДОПК. Дирекцията е ангажирана с получаването и изпращането на три вида файлове през CCN Mail 2 /електронна поща през защитената мрежа/. Съгласно чл.8 от цитирания Регламена, молбите за информация и за административно разследване съгласно член 7 се изпращат, като се използва стандартен формуляр, утвърден в съответствие с процедурата, предвидена в член 58, параграф 2, освен в случаите, предвидени в член 50, или в изключителни случаи, в които запитващият орган счита, че стандартният формуляр не е подходящ, като посочва мотивите за това. Предвид цитираните разпоредби, при извършване на международен обмен е налице нормативно регламентиран процесуален ред за осъществяването му, с утвърден образец на запитване и отговор, които се попълват и изпращат по електронен път между държавите членки, използвайки защитена комуникационна среда за пренос CCN/CS1 /чл.2, б. „р“ от Регламента/. Предвид изложеното, формулярите във вида, в който са представени отговорите от българската администрация от страните членки на ЕС са унифицирани с европейското законодателство. В чл. 171, ал. 3 от ЗДДС е предвидена възможност за използване на информация, обменена с други държави членки по електронен път относно облагането с ДДС. Допустимостта на цитираните доказателства е регламентирана в чл. 54, ал. 5 от ДОПК относно разпечатките на данни, получени по електронен път и заверени от органа по приходите. Отговори, получени по цитирания в горецитираните разпоредби ред, са годни доказателства, чиято достоверност следва да бъде кредитирана, доколкото се касае за данни, представени от компетентните власти на съответните държави – членки и при съблюдаване на нормативно регламентирана процедура.

По отношение събраните по делото гласни доказателства следва да се отбележи, че, по аргумент от чл. 57, ал.2, т.2, предл. първо, във вр. с чл. 158, ал.1 от ДОПК, удостоверяване извършването на ВОД на стоки с такива е недопустимо, доколкото приложимият ЗДДС изисква писмен документ с предписани реквизити и съдържание.

Въпреки това, предвид изричните указания за обсъждане показанията на свидетелите, дадени в отменителното решение на ВАС, следва да се посочи, че същите не променят извода за недостоверност на данните за транспортиране на стоките, отразени в ЧМР, респективно за липса на извършени ВОД. От показанията на свидетелките Е. К. и М. Р. - участвали в подготовката на документи във връзка с доставките, предмет на ревизионното производство, се установява, че дружеството е извършвало търговия с платове, като от складовете на дружеството в [населено място] и [населено място], област Варна, са товарени камиони с платове, като товаренето е съпътствано със съставяне на приемо-предавателни протоколи, подписвани от шофьора на съответния камион, които протоколи съдържали данни относно мястото на доставка на стоката. Относно въпросните платове в приемо-предавателните протоколи било отбелязвано, че ще се превозват и доставят на контрагенти в други държави – членки на ЕС – в т.ч. Германия, Италия и Чехия. Свидетелките сочат, че след излизане на камионите от склада на дружеството, същите не осъществяват контрол дали камионите се отправят към посоченото в приемо-предавателните протоколи място на доставка, респективно не разполагат с информация за крайната дестинация на стоките. Свидетелите сочат и, че по-голяма част от превозите са осъществявани с камиони, собственост на „Kaan Global Logistik“ с управител К. Ш., както и, че след натоварването на камионите, превозвачът отговарял за стоката и нейното доставяне до местоназначението й.

Св. Б. Р. - експедитор в «Балкан фреш плюс»ООД в периода 2021-2023г. споделя възприятия относно натоварване на процесните платове в камиони и напускане от същите на складовата база на дружеството, но не е възприел обстоятелства, свързани с мястото, на което същите впоследствие са доставени.

Т.е., тримата свидетели не са били ангажирани с проследяване транспортирането и последващата доставка на стоките, респективно не разполагат с информация относно мястото, до което са превозени стоките, предмет на съответните доставки.

Разпитаният като свидетел управител на дружеството превозвач „Kaan Global Logistik“- К. Ш., гражданин на Република Турция, сочи, че действително е извършвал превоз на платове, предмет на доставки с продавач оспорващото дружество и купувачи – търговски дружества, които той не желае да посочи. Твърди, че в някои случаи получателите на доставките го информирали за промяна на мястото на доставката по време на самия превоз, като вместо до първоначално посоченото в изготвените от „Балкан фреш плюс“ООД документи място на доставяне, същото е променяно от получателите на доставките, в резултат на което стоките били доставяни директно в РТурция. Т.е., въпросният свидетел по същество потвърждава установения и в хода на ревизионното производство факт, че стоките, предмет на спорните доставки, са били превозени директно до РТурция, без преди това да са били превозени до посочените в ЧМР държави-членки на ЕС.

В обобщение, дори и да се приеме, че извършването на ВОД може да се установява и с гласни доказателства, показанията на разпитаните свидетели не само не променят направения от данъчните органи извод, че спорните доставки не са вътреобщностни такива, а напротив, те ги потвърждават (както беше посочено по-горе, от показанията на св.К. Ш. става ясно, превозването на стоките от РБългария до РТурция).

Въз основа на направения анализ на събраните по делото доказателства, както и предвид установеното наличие на трайни търговски взаимоотношения с получателите по фактурите и транспортиране на стоките от един и същи превозвач - турско дружество, съдът приема, че доставчикът не може да не е знаел, че стоките се изпращат на територията на трета страна, а не на държава – членка, респективно, че съставените ЧМР са неверни. Доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването на спорните ВОД, нито е установил, че стоките са изпратени и достигнали местоназначение в съответната държава-членка на ЕС. Безспорно е, че същите са напуснали територията на страната в посока Турция, с оглед на което следва, че фактурираните ВОД не са действително извършени и не е налице основание за облагането им по ЗДДС с нулева ставка.

По изложените съображения, съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки, визирани в чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 46, ал. 1 от ППЗДДС, по отношение на „Балкан фреш плюс“ООД да се установи допълнително задължение за ДДС за декларирани, но недоказани вътреобщностни доставки към Brand New products е К Tekin - Германия; lntex intertrade s.r.o. – Чехия и Italiana Tessile S.r.l.s. - Италия, за данъчен период м.11.2021г. в размер 367 062,57 лева. В този смисъл е и най-актуалната съдебна практика по идентични казуси между същите страни – Решение № 11365/12.11.2025 г. по адм.д.№ 5988/2025 г. на Върховен административен съд – Първо отделение и Решение № 13375/23.12.2025 г. по адм.д.№ 5676/2025 г. на Върховен административен съд – Осмо отделение.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспореният в настоящото производство РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. С оглед на това жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С протоколно определение от проведеното на 17.01.2024г. открито съдебно заседание при първоначалното разглеждане на делото (л.1390) по искане на ответната страна съдът, на основание чл.193 от ГПК, е открил производство по оспорване истинността на представения от оспорващото дружество Рамков договор за продажба на стоки от 05.11.2021г., сключен между „Балкан фреш плюс“ООД и Brand new produkts e K Tekin Tokoglu – Германия, досежно датата, съдържанието, както и подписите на представения документ, като е указал на оспорващия, че е в негова тежест установяването и ангажирането на доказателства досежно истинността на документа. С решение № 264/20.02.2025г. по адм.д.№ 232/2023г. по описа на ШАдмС, съдът, на основание чл.194 ал.3, вр. с ал.2, вр. с чл.193 от ГПК, е признал за недоказано проведеното от ответника оспорване на истинността на представения по делото Рамков договор от 05.11.2021 г. и е прекратил откритото производство по чл.193 от ГПК по оспорване от ответника на автентичност на Рамков договор от 05.11.2021г. със страни „Балкан фреш плюс“ООД и Brand new produkts e K Tekin Tokoglu - Германия, относно авторство на подпис на купувач, като недопустимо. Впоследствие въпросното решение е отменено от касационната инстанция, а делото – върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради което настоящия съдебен състав дължи произнасяне по откритото производство по чл.193 от ГПК.

В тази връзка съдът намира оспорването на истинността на Рамковия договор от 05.11.2021г. за недопустимо. Същият представлява частен диспозитивен документ и подлежи на оспорване по реда на чл.193 от ГПК единствено по отношение на неговата автентичност. В случая е открито производство по оспорване датата, съдържанието и подписите на рамковия договор. В качеството му на частен документ, по силата на чл.181, ал.1 от ГПК същият не притежава достоверна дата, освен в изрично посочените в същата норма хипотези, които в случая не се твърди, че са налице. Това обстоятелство изключва възможността за оспорване верността на документа в частта досежно датата на неговото подписване. Аналогичен извод следва да се направи и относно оспорването на съдържанието на документа, тъй като в производството по чл.193 от ГПК на оспорване подлежи автентичност или вярност на оспорвания документ, но не и опровергаване на неговото съдържание. Що се касае до заявеното оспорване на подписите в документа и по-специално подписа, положен от името на представляващия Brand new produkts e K Tekin Tokoglu – Германия, по принцип оспорването на автентичността на подписа е допустимо. В случая обаче по повод назначената по искане на оспорващото дружество съдебно-графологична експертиза (СГЕ) на положения подпис, като е констатирал, че документът е представен по делото под формата на копие (л.1387-1389), съдът е указал на „Балкан фреш плюс“ООД да го представи в оригинал. С молба рег.№ ДА-01-1222/13.05.2024г. (л.1564-1570) оспорващото дружество е представило 2 екземпляра от договора, вторият от които притежава подпис и печат от името на Brand new produkts e K Tekin Tokoglu – Германия. Вещото лице, на което е възложено изготвянето на експертизата обаче, е депозирало молба рег.№ ДА-01-1257/14.05.2024г. (л.1571), в която е посочило, че СГЕ не може да бъде извършена, тъй като въпросните 2 документа не са оригинални и се различават от копието, приложено на л.1387-1389. Аналогично становище е застъпило и в последваща молба рег.№ ДА-01-1505/2.11.06.2024г. Поради това съдът с определение № 951/10.07.2024г. е отменил определението за назначаване на СГЕ, предвид установения по делото факт, че подписът от името на представляващия Brand new produkts e ••••• – Германия не е саморъчно положен. След като обаче документът не притежава саморъчно положен подпис от името на лицето, представляващо Brand new produkts e ••••••• – Германия, по същество се касае за неподписан от въпросното лице документ, което обуславя извод, че оспорването на автентичността на положения подпис е недопустимо. По тези съображения определението от 17.01.2024г., с което е открито производство по оспорване истинността на Рамков договор от 05.11.2024г., следва да бъде отменено.

На следващо място, с молба рег.№ ДА-01-153/16.01.2026г., поддържана и в проведеното на 19.01.2026г. съдебно заседание, оспорващото дружество е отправило искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС и спиране на съдебното производство до произнасяне на Съда.

Настоящият съдебен състав намира искането на „Балкан фреш плюс“ООД за отправяне на преюдициално запитване за неоснователно, тъй като такова се отправя, когато национален съд в държава – членка на ЕС има съмнение относно тълкуването или валидността на правото на ЕС в рамките на висящо пред него дело, а с въпросите, формулирани от оспорващия, по същество се иска тълкуване на доказателствата по делото. Поради това искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да се остави без уважение.

Съдът, като съобрази изхода на спора, своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на деловодни разноски и обстоятелството, че същата е представлявана по делото от двама юрисконсулти, взели активно участие в проведените открити съдебни заседания, съдът намира, че в полза на НАП следва да бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

От доказателствата по делото е видно, че директорът на Д ОДОП – [населено място] при ЦУ на НАП е заплатил държавна такса за касационно обжалване в размер на 1700 лева и 30 лева за подадена частна жалба, общо в размер на 1730 лев. Посочената сума, превалутирана съгласно чл.11 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), се равнява на 884,53 евро. ЗПЕРБ равняваща се на 869,20 евро.

По отношение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се отбележи, че съгласно чл.161, ал.1, изр.второ, трето и четвърто от ДОПК (ред. ДВ бр.17/2026г., в сила от 12.02.2026г.), на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Чл.37 от ЗПП сочи, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Според чл.24, изр.второ от Наредбата за заплащане на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 130 до 450 лв. С оглед материалния интерес на спора, както и значителната фактическа и правна сложност на същия, съдът намира, че на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в максималния предвиден размер от 450 лев за всяка съдебна инстанция. И доколкото същото е разглеждане от Административен съд – [област], чието решение е обжалвано и отменено от Върховен административен съд на РБ, след което делото отново е предмет на разглеждане пред Административен съд – [област], съдът намира, че в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1350 лева, които, превалутирани съгласно чл.11 от ЗВЕРБ, се равняват на 690,24 евро.

Т.е., в полза на НАП следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер общо на 1559,60 евро, които следва да се възложат в тежест на оспорващото дружество.

Водим от горното, съдът