Решение № 781 от 8.6.2026 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 3387/2025 г.

Производството е образувано по искова молба на „Бигбанк АС”, дружество учредено и регистрирано по естонското законодателство, осъществяващо дейност на територията на България чрез клон „Бигбанк АС - клон България”, в която се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит •••, съгласно който ищецът се задължил да предостави на ответника сумата от 3000 лв., а Т. Т. поел задължение да я върне заедно с начислената договорна лихва и такси в срок до 12.07.2032г. на 120 месечни вноски. Навеждат се доводи, че кредиторът е изпълнил задължението си по договора като на 12.07.2022г. е удържал дължимата такса ангажимент от 150 лв. и е превел по банкова сметка на ответника сумата от 2850 лв., както и че последният е просрочил плащането на дължимите месечни вноски, в резултат на което кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Изтъква се, че от неизпълнението е възникнало право за банката да претендира плащане на сумите от 2956,49 лв. за главница, от 358,76 лв. за договорна лихва за периода от 10.11.2022г. до 16.08.2023г., от 83,49 лв. за лихва за забава за периода от 12.12.2022г. до 20.09.2023г., от 45 лв. за такса уведомяване и от 20 лв. за такса за възстановяване на вземане. Твърди се, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело •••, по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена по чл. 47 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми по договора са дължими като отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение както и за присъждане на разноски. Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез назначения особен представител, в който оспорва исковите претенции. Навежда доводи, че не е страна по процесния договор, че той е нищожен поради противоречие с изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, че кредиторът не е изпълнил задължението си да предаде претендираната сума за главница и че липсват предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Поради изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка: По искане на ответника, ищецът предоставил преддоговорна информация по електронна поща за сключване на кредит при следните условия: размер на кредита – 3000 лв.; срок на договора – 120 месеца; обща сума, която следва да се заплати за срока на договора /главница, лихва и разходи/ - 6807,06 лв.; ГПР по кредита - 22,20 %; лихвени процент – 15,90 %; лихвен процент при просрочие - 22,90 %; еднократна такса ангажимент – 150 лв.; месечна такса за уведомяване – 5 лв.; такса за възстановяване на вземане – 20 лв. Ответникът изразил съгласие за възникване на правоотношението, което е прието от ищеца и между тях е сключен Договор за потребителски кредит ••• при посочените параметри и с приложен към него погасителен план, подписан с квалифициран електронен подпис от Т. Т.. Последният е издаден от ••• по изявление на ответника от 16.04.2022г. за предоставяне на лични данни. Кредиторът се задължил да преведе по посочената от кредитополучателя банкова сметка главницата по кредита след приспадане на такса ангажимент от 150 лв. за сключване на правоотношението при фиксиран лихвен процент, а последният се задължил да погасява дължимите месечни вноски в размер на 59,49 лв. в срок до 12.07.2032г., заедно с такса за уведомяване от 5 лв. месечно, свързана с изпращане от банката на напомнителни уведомления чрез кратко текстово съобщение или по електронна поща преди плащанията на месечни вноски и падежните дати, както и такса за възстановяване на вземане от 20 лв. при просрочие над 7 дни, покриваща разходите на кредитора по събиране на вземанията. Длъжникът декларирал, че е запознат с Общите условия на договора за потребителски кредит и с Тарифата на банката. Според т. 6.1.1 от Общите условия в полза на кредитора възниква право да обяви целия дълг за предсрочно изискуем и да поиска да бъде изплатен незабавно и преди изтичането на срока на кредита, ако кредитополучателят е забавил извършването на дадена погасителна вноска изцяло или отчасти с повече от пет работни дни след като вноската е станала дължима, а според т. 9.4 е предвидено, че всички уведомления и цялата кореспонденция по договора се считат за известни на кредитополучателя, ако са изпратени настоящия му адрес и/или на посочения от него адрес на електронна поща. В деня на сключване на договора, сумата от 2850 лв. е преведена от ищеца по банкова сметка на ответника като последвало неизпълнение на задълженията на кредитополучателя да погасява дължимите месечни вноски. На 16.08.2023г. кредиторът изпратил съобщение по електронната му поща за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, а по заявление на „Бигбанк АС” е издадена заповед за изпълнение срещу Т. Т. по частно гражданско дело •••, по описа на Великотърновския районен съд за вземания от 2956,49 лв. за главница, от 358,76 лв. за договорна лихва за периода от 10.11.2022г. до 16.08.2023г., от 83,49 лв. за лихва за забава за периода от 12.12.2022г. до 20.09.2023г., от 45 лв. за такса уведомяване и от 20 лв. за такса за възстановяване на вземане, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК. Особеният представител на ответника е оспорил истинността на договора за кредит, в резултат на което е открито производство по чл. 193 от ГПК. В разглеждания случай договорът е подписан от кредитополучателя с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, удостоверен от ••• чрез информационна система, предназначена да работи в автоматичен режим по смисъла на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕУУ. Съгласно чл. 18 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, доставчикът на услугите има задължение да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, като за електронните изявления приложение намира ЗЕДЕУУ. Според чл. 3 от ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Последното означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ. По делото такъв документ е съставен от страните при спазване на изискванията от чл. 8 - чл. 11 от ЗПФУР, поради което договорът за кредит е валидно сключен и оспорването е недоказано. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Между страните валидно е възникнало твърдяното в исковата молба заемно правоотношение, сключено по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Кореспонденцията за предоставяне на кредита е водена по електронна поща като потребителят се е регистрирал в уебсайта на доставчика, а извършените по този начин изявления на страните имат доказателствена сила съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. При съвкупния им анализ с останалите писмени доказателства се достига до извод, че след предоставяне на преддоговорната информация по чл. 8, ал. 1 от ЗПФУР, вр. чл. 5, ал. 2 от ЗПК, ответникът се е съгласил да получи сумата от 2850 лв. при посочените от ищеца условия като след одобрение и подписване на договора с електронен подпис, последният след удържане на такса за ангажимент е я превел по посочената от Т. Т. банкова сметка. По делото липсват доказателства за изпълнение на задължението на потребителя да погаси дължимите вноски по кредита, който на основание т. 9.4 от Общите условия валидно е обявен за предсрочно изискуем. Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което за него са приложими както разпоредбите на ЗПФУР, така и тези на ЗПК. Договорът е действителен тъй като при сключването му не са нарушени изискванията на чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. ГПР от 22,20 % не надвишава този по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а определената възнаградителна лихва не надвишава трикратния размер на законната лихва и не накърнява добрите нрави тъй като към момента на възникване на правоотоношението същото е било необезпечено и съответства на поетия от кредитора риск от евентуалното му непогасяване поради неплатежоспособност на длъжника. Клаузата за плащане на такса за ангажимент, обаче се намира в противоречие със забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и е нижожна тъй като с нея кредиторът възлага на потребителя заплащане на възнаграждение за действия свързани с усвояване на кредита. С възнаграждението реално потребителят плаща на кредитора за това, че последният се е съгласил да отпусне кредит при фиксиран лихвен процент. Уговорките за плащане на такси за уведомяване и за възстановяване на вземането са нищожни поради противоречие с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените такси представляват разходи за изпращане на електронни съобщения, във връзка с ежемесечното плащане на вноските, както и за събиране на вземането, които нямат характер на допълнителни услуги, които банката предоставя на потребителя, тъй като събирането на задължението е дейност, която ползва само кредитора. Клаузата, с която е уговорено плащане на обезщетение за забава от 22,90 % е нищожна поради противоречие с императивното изискване на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, тъй като към момента на сключване на договора за кредит законната лихва е била 10 %. От изложеното се достига до извод, че ответникът дължи само реално предоставената главница от 2850 лв. /1457,18 евро/, въз основа на която следва да се определи и дължимата от него договорната лихва от 15,90 % за периода от 10.11.2022г. до 16.08.2023г., която е в размер на 351,19 лв. /179,56 евро/. В посочената част исковите претенции за вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело •••, по описа на Великотърновския районен съд, са основателни и следва да бъдат уважени, и отхвърлени в частта за разликата от 1457,18 евро до 1511,63 евро относно вземането за главница, за разликата от 179,56 евро до 183,43 евро относно вземането за договорна лихва и за вземанията от 42,69 евро за лихва за забава за периода от 12.12.2022г. до 20.09.2023г., от 23,01 евро за такса уведомяване и от 10,23 евро за такса за възстановяване на вземане. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител от 564,39 евро както и разноските за държавна такса от 32,73 евро, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело •••, по описа на Великотърновския районен съд. Водим от горното, Великотърновският районен съд